Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /
2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
в публично съдебно заседание на 16.11.2015г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ИВЕЛИНА СЪБЕВА ЧЛЕНОВЕ : КОНСТАНТИН ИВАНОВ
мл.с.АНТОНИЯ МЛАДЕНОВА
секретар :ГАБРИЕЛА ДИМИТРОВА
разгледа докладваното от председателя на състава
в. гр. дело
№ 1764 по описа за 2017г.
Производството е по реда на чл. 258 и сл.от ГПК.
Срещу решение № 100/ 02.06.2017г., постановено
от Районен съд- гр.д.Девня, по гр.д.№ 891/ 2016г. са депозирани въззивни жалби,
както следва:
1.Въззивна
жалба от ищеца Г.М.Т., чрез процесуалния представител адвокат А.А., срещу
решението в частта му, в която е отхвърлен иска за обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на неоснователно повдигнатото обвинение, за
разликата над присъдените в размер на 8000лв. до претендираните в размер на
17 000лв., със законната лихва считано от 21.06.2016г. Оспорва решението
като неправилно и незаконосъобразно при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди по справедливост, на основание чл. 52 от ЗЗД. Според
жалбоподателя съдът не е отчел спецификата в конкретния случай-
обстоятелството, че е роден в гр.Вълчи дол, живее и работи там, в момента на
повдигнатото обвинение е бил обществено ангажирана личност с висок авторитет
сред обществото, а привличането му като обвиняем е станало в навечерието на
сватбата на първородното му дете, наказателното преследване се е отразило
изключително негативно на върху неговия характер, поведение в най-близкия
семеен кръг и здравето му. Вследствие отнетото му ловно оръжие е бил е лишен от
възможността да практикува единственото си хоби- ловът.
По изложените съображения поддържа искане за
отмяна в посочената част и постановяване на решение, с което претенцията да се
уважи в пълен размер, и да се присъдят направените по делото разноски;
2.
Въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, чрез Районна прокуратура- гр.Девня, срещу решението в частите , в които са
уважени предявените искове : в размер на 8000лв. -обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение
за извършено престъпление по чл. 167, ал.4 вр. ал.2 и ал.3 , вр. чл. 26 от НК,
по ДП № 2081/ 2013г. на УП Вълчи дол, по което обвинение е оправдан с присъда №
15/ 16.03.2016г. по НОХД № 330/ 2015г. ДРС, потвърдена с решение № 177/ 21.06.2016г.
по ВНОХД № 612/ 2016г. ВОС, със законната лихва , считано от 21.06.2016г. до
окончателното изплащане на сумата, и в размер на 6000лв.- обезщетение за
претърпени имуществени вреди , пряко и непосредствена последица от повдигнатото
обвинение, изразяващи се в заплатени суми за адвокатско възнаграждение в
досъдебното и в съдебните производства, със законната лихва , считано от
09.12.2016г./ дата на предявяване на исковата молба/ до окончателното изплащане
на сумата, на основание чл. 2, ал.1,т. 3 от ЗОДОВ , и относно присъдените
разноски в размер на 1084.99лв., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Постъпило е становище от другата страна в срока
по чл 263 ГПК.
Съставът
на Варненския окръжен съд, след
проверка на решението по реда на чл.269 ГПК, съобразно становищата на страните
и доказателствата към делото, преценявани при условията на чл. 235 ГПК,
констатира:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. В
частта, в която е отхвърлен иска за имуществени вреди, за разликата над
присъдения размер от 6000лв. до 7000лв., е влязло в законна сила.
В предмета на разглеждане са исковете,
предявени от Г.М.Т. с правно основание чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ- за неимуществени
вреди в размер на 17 000лв. и за имуществени вреди в размер на 6000лв.
Предпоставка за ангажиране отговорността на
ответника са положително установените факти за образувано наказателно
производство по повдигнатото обвинение срещу ищеца за извършено престъпление по
чл.167, ал.4 вр. ал.2 и ал.3 , вр. чл. 26 от НК, по ДП № 2081/ 2013г. на УП Вълчи
дол, по което е оправдан с присъда № 15/ 16.03.2016г. по НОХД № 330/ 2015г.
ДРС, потвърдена с решение № 177/ 21.06.2016г. по ВНОХД № 612/ 2016г. ВОС.
Едновременно с повдигнатото обвинение на
09.08.2013г. на ищеца е определена мярка за неотклонение „парична гаранция“ в
размер на 5000лв., изменена в „подписка“ със съдебно разпореждане от
19.08.2013г. и отменена с определение № 874/ 16.03.2016г. по нохд № 330/
2015г.ДРС. До окончателното приключване на наказателните дела с влязла в сила
оправдателна присъда на 21.06.2016г. са изминали близо три години.
Първоначално, с присъда по нохд № 380/
2013г. ДРС Г.Т. е оправдан по повдигнатото обвинение .Присъдата е протестирана
от ДРП и потвърдена с решение на ВОС от
16.12.2014г. по внохд № 1147/ 2014г. По искане на другите двама подсъдими- Иван
Иванов и Бойка И. е постановено решение на ВКС по н.д.№ 467/ 2015г., I н.о., с което решението на ВОС е отменено и
делото е върнато за ново разглеждане на въззивна инстанция. С решението по внохд № 1051/ 2015г. ВОС присъдата е отменена изцяло и делото е
върнато на РС-Девня за ново разглеждане. Образуваното нохд №
330/ 2015г.ДРС е приключило с присъда №
15/ 16.03.2016г. , с която ищецът е признат за невиновен по подържаното
обвинение. Присъдата е протестирана от ДРП и потвърдено изцяло с решение от
21.06.2016г. по внохд № 612/ 2016г. ВОС. В хода на разглежданите дела са
извършени процесуални действия с участието на ищеца като подсъдим,
представляван от пълномощника – адвокат Ат.А..
І. По
претенцията за неимуществени вреди:
При условията на чл.2,ал.1 от ЗОДОВ отговорността
на държавата за дейността на правозащитните органи възниква при наличието на
останалите въведени от закона условия: причинени вреди- имуществени, неимуществени,
причинна връзка между вредите и неоснователното обвинение. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди съдът определя по правилото на чл.52 от ЗЗД, след преценка на всички конкретни
обстоятелства по случая.
Вида и характера на настъпилите вреди се
определят от ищеца, според фактическите основания на иска. Съобразно
разпределената тежест на доказване в гражданския процес той следва да докаже
твърденията си по категоричен начин, при главно и пълно доказване на посочените
факти.
Съобразно уточняващата молба от 27.12.2016г. до
момента на привличането му като обвиняем ищецът е бил социална личност, контактен и в добро здравословно състояние.
Поддържал е добри отношения с колегите си в общинския съвет, с общинските
ръководства на партиите, представителите на общинската, областната и
централната власт, и представители на бизнеса в региона. След повдигане на
обвинението е изживял шок, чувствал се унижен и безпомощен. Когато осъзнал в
какво е обвинен започнал да се страхува, че авторитетът му в обществото ще бъде
опетнен и ще даде отражение върху партията, чиито представител е бил в местната
власт. Започнали злостни коментари, виждал иронични усмивки и шушукания по
негов адрес, станал обект на негативен коментар в общината и в партията.
Престанал на излиза и се изолирал в дома си, преживявайки чувство на срам и
безпокойство, бил в постоянно състояние на тревожност. Това се отразило на
здравословното му състояние- не можел да спи, сънувал кошмари, често изпитвал
недостиг на въздух , престанал да се храни и отслабнал значително, зачестили
случаите на повишено кръвно налягане и повишени стойности на кръвната захар. В
момента е с хронична диагноза „ хипертония „. Въпреки, че отново е избран за
председател на ОС-Вълчи дол, негативните преживявания не са отшумели, станал
по-затворен и избягвал неформалните срещи. Всички решения обмислял в контекста
на преживяното в продължение на две години. Твърди също, че след повдигане на
обвинението са възникнали множество
неудобства в личния му живот, като бил лишен от правото на притежава, носи и
използва огнестрелно оръжие, и принудително ограничен да упражнява хобито си-
лов.
Обстоятелства , които произтичат от
наказателното производство срещу ищеца и които поради естеството си могат да се
предположат без да се установяват поотделно, са преживяното безпокойство,
чувство на засегната чест и достойнство от неоснователното и несправедливо
обвинение спрямо него. Не са оспорени с писмения отговор и по същество са
доказани с гласни доказателства- показанията на свидетелите на ищеца- Димитър Т.
и Николинка Т. - съпруга, последните преценявани при условията на чл. 172 ГПК.
Обстоятелството, че обвинението и наложената
мярка на неотклонение- парична гаранция, са създавали емоционално и финансово
притеснение на семейството в навечерието на сватбата на първородното дете, е
изтъкнало от свидетелката Н.Т., но се поддържа пред въззивния съд във връзка с
размера на обезщетението. Доколкото страната не му е придала значението на
специфично преживяване, с оглед претенцията за вреди, се преценява в контекста
на общото емоционално състояние от образуваното наказателно производство.
Във връзка с настъпилите негативни последици от
привличането му като обвиняем следва да се приемат и промените в обществения
живот на ищеца. Към датата на повдигнатото обвинение той е изпълнявал
длъжността „председател“ на Общински съвет- гр.Вълчи дол, избран на
08.11.2011г. за мандат 2011-2015г. С протокол №27 от проведено на 12.09.2013г.
извънредно заседание неговите правомощия са предсрочно прекратени. Няма спор и
относно изпълняваната от него функция на „ председател“ на общинската
организация на ПП ГЕРБ.
Предвид естеството на предоставените му
правомощия Г.Т. се е ползвал с широка обществена подкрепа, бил е уважаван от
колеги, приятели и съпартийци. Свидетелят Т. го описва като добронамерен човек,
който се опитвал да помогне на всички, общителен и жизнерадостен, „приятел с
малки и големи“. С привличането му като обвиняем се затворил в себе си, бил
изключително стресиран, започнал да не спи по цели нощи,сънувал кошмари / св.Н.Т./.
Въпреки, че хората от близкото му обкръжение не си променили отношението и
продължили да му вярват,той нямал желание да общува и „станал асоциален“ според
св.Т..
Разглеждащият състав приема, че като обществено
ангажирана личност ищецът не е загубил авторитета, които е градил в родния си град, доказателство за което е
факта, че отново е избран за председател на Общински съвет Вълчи дол- мандат
2015-2019г., с решение №1 по протокол №
1 от 06.11.2015г. на ОбС- Вълчи дол. Въпреки водените наказателни дела политическият
му ангажимент също не е отпаднал, което
логично налага извод, че е бил оценяван по достойнство от членовете на
партийната организация.
По делото не са събрани данни, че случаят е бил разгласяван с действия на прокуратурата
относно воденото наказателното производство. Допустимо е да се предположи, че в
малко населено място събитието става известно и без специално медийно
оповестяване, като това само по себе си рефлектира върху репутацията и на
неговите близки, които се почувствали злепоставени в обществото. Недоказани са твърденията,
че ищецът бил принуден да търпи злостни коментари и подмятания по повод на
обвинението, доколкото първият свидетел
няма такива впечатления, а показанията на свидетелката съдържат емоционална
оценка от съпреживяното през този период, без да бъде подкрепена с конкретна
информация.
По въпроси относно психологичното състояние на
ищеца и последиците от водения наказателен процес, е назначена комплексна
съдебно психиатрична и психологична експертиза с вещи лица д-р К. К.-
психиатър, и А. Ц.- психолог. Представеното заключение не е оспорено от
страните и се цени от настоящия състав като обективно и компетентно дадено по
всички констатации и изводи за релевантни факти и обстоятелства.
Според заключението, съдебните процедури в
периода от 2013г. до 2016г..са предизвикали чувство на страх и безпокойство,
свързани най-вече със сигурността и качеството на живот. Те са повлияли „ до
известна степен „ на ищеца, като човек с изграден авторитет и име в малко
населено място, в сферата на емоционалното и социално функциониране, но не са
променили изпълнението на неговите политически ангажименти. Според вещите лица,
психиката на ищеца се характеризира с емоционална стабилност, която позволява
бърза редукция на негативните симптоми. Към момента на освидетелстване той е
възстановил обичайния си начин на живот, получава удовлетворение в личен
/семеен/ и обществен аспект.
Здравният статус на ищеца преди привличането му
като обвиняем не е доказан с медицински документи, което ограничава преценката
за съществуващите с по-голяма давност заболявания, съпоставимо на симптоматиката
след образуване на наказателното производство. По отношение на повишеното
кръвно налягане има данни, че е регистрирано преди разглеждания период
Резултатите от лабораторните изследвания на кръвна захар /
20.01.2014г.,04.07.2016г./ показват завишени стойности, но не установяват
диагноза. Според становището на вещо лице д-р Крумова захарният диабет не е в
тежка форма, може да се коригира с хранене и медикаменти. Сочи, че причините за
диабета могат да бъдат от различно естество: метаболитни проблеми - тип
хранене, начин на живот, и стрес, което не позволява да се обвърже само с едно
събитие и съответно пряко да се обоснове с привличането му като обвиняем.
Според вещите лица, в психологичен план освидетелстваният преживява и загубата
на близък родственик, непосредствено след започване на съдебното производство,
при което едното събитие е допринесло за утежняването на другото, и е въздействало
на общото му здравословно състояние.
По тези съображения връзката между генезиса на
заболяванията / хипертония и диабет/ и повдигнатото обвинение също не е
безусловно доказана. Преживеният стрес от водените наказателни дела, независимо
от оправдателните присъди на две първи инстанции, потвърдени на въззивна
инстанция, е довел до усложнения в здравословното му състояние през изследвания
период.
Фактът на отнетото ловно оръжие от ищеца остава
недоказан в причинно-следствена връзка с
обвинението и като основание да бъде лишен от възможността да упражнява своето
хоби / св.Т./.
По
същество искът за неимуществени вреди
е доказан по основание. Спорът е относно размера на обезщетението, съобразно
нормата на чл.52 от ЗЗД и всички правнорелевантни обстоятелства.
Обосновано , с оглед на събраните данни и
изложените мотиви, е обезщетение в размер на 7 000лв., което съответства на
тежестта на обвинението: предвиденото за него наказание и приложената мярка за
неотклонение, продължителността на наказателното производство, което е
приключило в разумен срок, и настъпилите
вреди, доказани в причинна връзка с неоснователното обвинение. Ответникът не е
предоставил информация за огласяване на случая и осъществените процесуални
действия при разглеждането му в съдебната фаза.
Размерът е съпоставим с репариране на вредите
предвид обсъдените конкретни обстоятелства по случая, относно здравословния и
психологичен статус на ищеца, интензитета на преживените негативни емоции,
преодоляването им в сравнително кратък период от време след влизане в сила на
оправдателната присъда, социалната
реабилитация на пострадалия с избора му на същата длъжност- председател на
Общинския съвет, непосредствено преди окончателното приключване на делото.
При определяне на паричния еквивалент на
обезщетението преценява, че обвинението не е подронило имиджа , който ищецът е
градил през годините като обществена и политически ангажирана личност, и не е
повлияло на собствения му бизнес. С изключение на предсрочното прекратяване на
правомощията му като председател на общинския съвет, за период от година и
половина, а по собствено желание и като ръководител на общинската партийна организация,
няма данни за необратими по характер вреди в личен и професионален план.
По изложените съображения решението в частта на
присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди следва да бъде
отменено за разликата над 7000 лв. до 8000лв., и постановено отхвърляне на иска
за сумата 1000лв. като неоснователен,
на основание чл. 52 от ЗЗД. В останалата част следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
II. По претенцията за имуществени вреди :
С решение са присъдени като пряка и
непосредствена последица от повдигнатото обвинение имуществени вреди в размер
на 6000лв. , представляващо заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита при водене на наказателните дела. Доказателства за
извършения разход са представените пред гражданския съд договори за правна
защита и съдействие , към които са приложени разписки за получени суми /в
размер на 1000лв. за всяка инстанция/ в заверени копия .
Решението в посочената част е незаконосъобразно
и необосновано при изводи, които не кореспондират с доказателствата представени
в досъдебното и съдебно производства относно договорено и заплатено адвокатско
възнаграждение при осъществената на обвиняемия защита от адвокат А.А..
Протоколите при водене на нохд № 380/2013г. ДРС, внохд № 1051/ 2015г. ВОС,
нохд№ 330/ 2015г. ДРС и внохд № 612/ 2016г. ВОС легитимират участието на
адвокат А. като пълномощник на обв.Т., без представено пълномощно за
съответното дело, удостоверяващо разход в размер на адвокатско възнаграждение.
В ДП № 2081/ 2013г. по описа на УП- Вълчи дол, е представено пълномощно за
процесуално представителство до приключване на производството, в обема на
правата посочени по НПК и ЗА , също без доказателство за платено
възнаграждение.
Според константната практика на касационния
съд, липсата на процесуална възможност да упражни претенцията си за разноски в
наказателния процес , съобразно предвидения ред в НПК, представлява за лицето, което е оправдано с
влязла в сила присъда, имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение
съгласно чл.4 от ЗОДОВ /Р.433 от 23.06.2010г.на ВКС, гр.д.№ 563/
2009г.IV
г.о.ГК, Р.355 от 03.08.2010г. на ВКС, гр.д.№ 1651/ 2009г., IIIг.о. ГК.
Обезщетението са дължи само за вреди, които са
пряка и непосредствена последица от увреждането, конкретно установени по
основание и размер. В случая се претендират вреди от реализиран разход
–заплатено адвокатско възнаграждение на всяка инстанция, по договор за правна
защита и съдействие.
Представените писмени доказателства-договори за
правна защита и съдействие, и приложени към тях разписки, в заверени копия, са
оспорени като удостоверителни документи още с отговора на исковата молба. Във
връзка с това възражение съдът е следвало да преценява, че договорите не са
приложени към наказателните дела, за които са били съставени, и по същите няма
данни за внесения адвокатски хонорар.
Изводи за действително извършените разходи / в посочените размери/ направени в хода на наказателно производство, не може
да се изведе само от представените в гражданското съдопроизводство договори и
разписки.
С изложените мотиви решението по отношение на
присъдените имуществени вреди следва да бъде отменено и вместо това да се
постанови отхвърляне на претенцията за имуществена вреда в размер на 6000лв.-
заплатени адвокатски възнаграждения, като неоснователна и недоказана.
На основание чл.271 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТМЕНЯ решение № 100/ 02.06.2017г. по гр.д.№ 891/
2016г. НА Районен съд- Девня, в частта, в която Прокуратурата
на Република България е осъдена да заплати на Г.М.Т., ЕГН-**********, на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за разликата над 7000лв. до 8000лв., и обезщетение
за претърпени имуществени вреди в размер на 6000лв.- заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебно и съдебно
производства , със законната лихва от 09.12.2016г., представляващи пряка и
непосредствена последица от повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл.167, ал.4 вр.ал.2 и ал. 3, вр.чл.26, ал.1 НК
по ДП № 2081/2013г. на УП Вълчи дол, по което е оправдан с присъда №15/
16.03.2016г. по НОХД № 330/ 2015г. по описа на РС- Девня , потвърдена с влязло
в сила решение №177/ 21.06.2016г. по
ВНОХД № 612/ 2016г. по описа на ОС-Варна, и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Г.М.Т., ЕГН-**********, срещу Прокуратурата на
Република България, за сумата 1000лв.-
претърпени неимуществени вреди, и за сумата 6000лв. – претърпени имуществени вреди, на основание чл.2, ал.1,
т.3 от ЗОДОВ .
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Върховен касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.