Решение по дело №342/2020 на Административен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№413/8.7.2020г.

гр. Пазарджик

В ИМЕТО НА НАРОДА

           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПАЗАРДЖИК,  XІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в  публично заседание на 10.06.2020 г. в следния състав:

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Шотева

                                                                                           ЧЛЕНОВЕ:  Красимир Лесенски

                                                                                                                     Светомир Бабаков

 

при участието на секретаря Антоанета Метанова и при участието на прокурора Станка Димитрова, като разгледа дело номер 342 по описа за 2020 година докладвано от съдия Светомир Бабаков, и за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр.  чл.63, ал.1 ЗАНН.

            Образувано е по касационна жалба на Л.Н.М. *** срещу РЕШЕНИЕ № 65 от 28.01.2020г. на ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по нах.дело № 1851/2019г., в частта, в която е потвърдено НП № 33-0000095/25.07.2019г.на Началника на ОО“АА“ в ГД „АИ“ гр. Пазарджик

            В касационната жалба са развити съображения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционния съдебен акт в обжалваната част. Касаторът твърди, че нарушението в т.2 от НП не е доказано. На следващо място се твърди, че при съставянето на АУАН и издаването на НП да допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неправилна квалификация на извършеното нарушение.  По  тези съобраения, касаторът моли съда да постанови  решение, с което да бъде отменено РЕШЕНИЕТО на РС Пазарджик и спорът да бъде решен по същество, като се ОТМЕНИ НП № 33-0000095/25.07.2019г. в обжалваната част.

            Ответникът по касационната жалба- ОО „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ Пазарджик не взема становище по жалбата

            Представителят на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА ПАЗАРДЖИК дава заключение за  основателност на жалбата.

            Административен съд- Пазарджик, в настоящия  състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване  разпоредбата  на чл.218, ал.1 и 2  от АПК, приема  за  установено  следното:

Касационната жалба е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.       

Разгледана по същество е  ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна, въззивният съд е приел за установено следното:

На 28,06.2019 г. в контролно технически пункт, собственост на МИЛ СТРОЙ №8 ЕООД, находящ се в гр. Пазарджик ,ул. „****“ *** " бил извършен периодичен преглед за техническа изправност на влекач ДАФ ФТ ХФ 105, с peг. № РА 7973 ВН. Прегледът бил извършен от комисия в състав: председател ( жалбоподателя) Л.Н.М. и член : Г. Б. Я.. След приключване на прегледа бил издаден  протокол №  № 19596010/28.06.2019, подписан от председателя и члена на Комисията и бил издаден знак за преминат технически преглед със заключение "Допуска се ППС да се движи по пътищата отворени за обществено ползване“.

При преглед на видеозапис на самия преглед на техническа изправност, предоставен от информационната система на ИА "АА" гр. София, св. Г. приела, че по време на прегледа не е спазено условието на Раздел 1, т.1.1.8, а именно не е разединено теглещото превозно средство от тегленото ремарке от методика за извършване на ПППТИ на ППС, което преценила като нарушение по чл. 31 ,ал. 1 ,предл. последно на   Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС. От видеозаписа Г. приела също, че по време на прегледа за техническа изправност на посоченото ППС не е извършена проверка на степента на износване на елементите на теглително - прикачното устройство на ППС със съответните калибри по изискванията на Раздел V от методиката на извършване ПППТИ на ППС, приложение № 5 от Наредба № Н-32/16.12.2011г. на МТИТ, което също преценила като нарушение на  чл. 31 ,ал. 1 ,предл. последно на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС( по т.2 в акта и НП) .

За двете нарушения, в присъствие на жалбоподателя, съставила против него АУАН, в който ги описала по начина, представен горе и дала посочената гора квалификация. Актът бил надлежно предявен и връчен препис срещу подпис.

Въз основа на АУАН било издадено и оспореното наказателно постановление.

РС Пазарджик приел, че жалбата на М. е частично основателна и досежно първото нарушение на чл. 31 ,ал. 1 ,предл. последно на Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС отменил наказателното постановление. За второто нарушение обаче въззивния съд приел, че жалбата е неоснователна, нарушението е доказано и в тази част потвърдил наказателното постановление. Недоволен от този изход на делото останал касаторът, който оспорил въззивния съдебен акт в частта, в която жалбата му била оставена без уважение.

            Касационния състав намира за основателно възражението, че е извършена неправилна квалификация на нарушението както в АУАН, така и в НП. Разпоредбата на чл. 31 ал.1 от  Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС, която е вменена във вина на извършителя е обща и съдържа единствено указание за обхвата на извършваните периодични проверки на ППС.  Задълженията на председателя и на члена на комисията досежно извършваните проверки са уредени в отделни разпоредби от Наредбата. Респективно разпоредбата на чл. 44 ал.1 от Наредбата определя задълженията на техническия специалист, участващ в комисията, включително и задължението да извърши визуална проверка на превозното средство съгласно част втора, раздел първи от методиката по чл. 31 ал.1 и да отрази данните от прегледа в протокола по приложения  № 9,10 или 11. Задълженията на председателя на комисията са детайлно разписани в рзпоредбата на чл. 43 от Наредбата, като съгласно ал.1 б“б“ на цитираната разпоредба, последният не допуска извършването на периодичен преглед на ППС в нарушение на изискванията, определени в Наредбата. В този смисъл, приложимата материално- правна разпоредба, вменяваща задълженията на председателя на комисия при извършването на периодичните прегледи е именно чл. 43, а не общото правило на чл. 31 ал.1 от Наребдата. Като е квалифицирал нарушението по чл. 31 ал.1 от Наредбата, административно- наказващия орган е приложил неправилно материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.    

На следващо място в санкционната норма на чл.178а ал.7 от ЗДвП е визирана отговорност за председател на комисия или технически специалист, който допусне извършването на годишен технически преглед за проверка на техническата изправност в нарушение на изискванията, определени в наредбата по чл. 147 ал.1 от ЗДвП. Касае се за допустителство, по смисъла на чл. 10 от ЗАНН, по силата на която при административните нарушения, допустителите се наказват само в случаите, предвидени в съответния закон или указ. В АУАН и НП са описани факти за това, че Л.М., в качеството му на председател  не е извършил проверка на степента на износване на теглително- прикачното устройство на ППС по приложение № 5 - т.е вменена му е отговорност на извършител, а не на допустител. Допустителството е обективен признак от състава на нарушението и се свързва с бездействие на едно лице да се противопостави на извършването на определено действие или бездействие на друго лице, когато допустителят е правно задължен да стори това. Факти, сочещи на допустителство от страна на председателя на комисията в случая не са изложени в наказателното постановление, а при положение, че такива са изискуеми от санкционната норма на чл. 178а ал.7 от ЗДвП  е налице противоречие между текстовото и цифрово формулиране на административното обвинение, което препятства възмож­ността на наказаното лице да разбере фактическите и правни рамки на вмененото му на­рушение и поради това обуславя отмяната  на издаденото НП в оспорената му част.

Като не е сторил това, а е потвърдил  наказателното постановление в оспорената част, районния съд е постановил неправилен съдебен акт, който следва да бъде отменен и вместо него да се постанови друг по съществото на делото, с който наказателното постановление да бъде отменено.

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН (Нова - ДВ, бр. 94 от 2019 г.), в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. С оглед крайния изход от делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на касатора сумата от 220 лв. разоски, съгласно приложеия списък

.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал.1 от АПК във вр. с чл.63, ал.1, изр.второ от ЗАНН СЪДЪТ,

 

                                                  Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 65 от 28.01.2020г. на ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, по нах.дело № 1851/2019г., в частта, в която е потвърдено НП № 33-0000095/25.07.2019г. на Началника на ОО“АА“ в ГД „АИ“ гр. Пазарджик.

ОТМЕНЯ НП № 33-0000095/25.07.2019г.на Началника на ОО“АА“ в ГД „АИ“ гр. Пазарджик по т.2 от същото и в частта,  която на основание чл. 178а ал.7 т.1 от ЗДвП е наложена глоба от 1500 лв.

ОСЪЖДА ОО“АА“ в ГД „АИ“ гр. Пазарджик да заплати на Л.Н.М. сумата от 220/двеста и двадесет лева/ разноски.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

                                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

         

                                                                                              ЧЛЕНОВЕ: 1./п/

 

                                                                                                                   2./п/