Р Е
Ш Е Н
И Е №…..
Гр. София, 10.04.2023 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ІV - Д състав, в закрито съдебно заседание на десети април през
две хиляди двадесет и трета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
Здравка Иванова
ЧЛЕНОВЕ
: Наталия Лаловска
Мл.
Съдия : Яна Б.
като разгледа докладваното от
съдия Иванова в. гр. д. № 13394 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на 192, ал. 2 и ал. 4 ГПК (отм.), вр. с чл. 196 и сл. ГПК (отм.), във вр. с пар. 2, ал. 1 от ПЗР на
ГПК.
По
делото е постановено решение № 263551/29.12.2022 г. на СГС, ІV Д с-в, по
настоящото производство – по втора фаза на съдебната делба.
Постъпила
е молба с вх. № 264277/03.02.2023 г. и уточняваща молба, вх. № 266740 от
24.02.2023 г. от З.Т., Я.Т. и Е.Г.. В молбите се излагат
твърдения, че в решението на СГС са допуснати очевидни фактически грешки при
изписване адреса на имота, като в диспозитива е
посочено, че адресът е в с. Бусманци, „ул. „********“, вместо правилният „ул. „*********“.
В
молбите се прави искане и за изменение на решението в частта за разноските,
като останалите съделители бъдат осъдени да заплатят
солидарно на молителите Я.Т. и Е.Г. сумата от 800 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение пред СГС.
Останалите
съделители С.Н.И., П.В.П., К.В.А. и И.Б.Н., чрез
представителя си, оспорват молбата. Считат, че не са налице основания за
допускане на поправка на очевидна техническа грешка в решението. Правилно
въззивният състав е приел, че адресът на делбения
имот е в с. Бусманци, район Искър, ул. "********, както е прието и в диспозитива на СРС на база
събраните пред този състав доказателства. Прилагат справка от КККР, според
която това е адреса на имота. Намират, че искането за изменение на решението по
разноските също е неоснователно, тъй като до приключване на устните състезания
в тази инстанция не са ангажирани доказателства за направени разноски от страна
на молителите за адвокат, а освен това липсват каквито и да е предпоставки съделителите да заплащат разноски солидарно. Молят молбата
да се остави изцяло без уважение.
Съделителят Б.Р.С. не е взела становище по
искането.
Като
съобрази становищата на страните и направеното искане, съдът намира следното от
правна страна :
По искането за поправка на очевидна техническа
грешка допусната в решение № 263551 от 29.12.2022 г. по гр. д. № 13394/2020 г. на
СГС, ІV - Д състав, съдът намира следното :
Според
текста на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) съдът по свой почин или по искане на
страните може да поправи допуснати технически или фактически грешки в
решението.
Действително,
отменения ГПК предвижда призоваване на страните, при произнасяне по искането за
поправка на ОФГ, но настоящият състав намира, че това не е необходимо и
целесъобразно. Делото е започнало през 1979 г. и към момента в производството по
иска за съдебна делба участват осем страни, призоваването на които излишно би
утежнило и забавило производството. Поради изложеното съставът счита, че за
настоящото произнасяне не се налага
страните да се призовават в о. с. з.
На
следващо място следва да се посочи, че поправка на очевидна фактическа грешка
по смисъла на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) може да се допусне само ако и когато се
констатира наличие на несъответствие между формираната воля на съда и нейното
външно изразяване в решението, така и при допуснати очевидни технически грешки.
В
случая съдът не констатира, да е налице техническа грешка в изписване адреса на
имота и несъответствие във формираната воля в мотивите и диспозитива
на решението. Следва да се посочи, че недвижимият имот, собственост на
страните, за който е постановено изнасяне на публична продан, е в достатъчна
степен индивидуализиран, посредством данните за идентификатор, номер на парцел, населеното място, в което се
намира – с. Бусманци, за площ и за съседи на дворното място както в мотивите,
така и в диспозитива на решението. Дори да е
допусната техническа грешка в изписване наименованието на улицата, на която се
намира дворното място, тя не е от значение за страните, доколкото в с. Бусманци
не се намира друга улица с подобно име, което да доведе до объркване относно
местонахождението на имота. Освен това, според приетите в производството
доказателства, имотът е изписан с правилния си административен адрес съгласно
КККР.
По
изложените съображения в съвкупност въззивният състав намира, че молбата за
поправка на очевидна техническа/фактическа грешка в диспозитива
на решението е неоснователна и следва да се остави без уважение.
По искането за изменение на решение № 263551 от
29.12.2022 г. по гр. дело № 13394/2020 г. по описа на СГС, ІV - Д състав, в
частта за разноските:
В
случая приложимият процесуален ред е този по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.), а не
реда по чл. 248 от действащият ГПК. В предходният процесуален закон се предвиждаше,
че до два месеца от влизане на решението в сила съдът може, по свой почин или
по искане на страната, да измени постановеното решение в частта по разноските.
В
случая въззивният състав е посочил причината, поради която не присъжда разноски
за адвокатско възнаграждение в полза на Я.Т.Т., Е.Т. и З.А.Т., въпреки че жалбата им е уважена - понеже
до приключване на устните състезания в тази инстанция не са ангажиране други
доказателства за направени разноски от тези ответници. При повторно извършената
проверка, съдът отново не установи молителите да са представили доказателства
за реално сторени разноски за адвокатско възнаграждение за правно съдействие и
защита във въззивното производство. Единственото доказателство за сторени от
тях разноски се намира на л. 64 по делото – за заплатена държавна такса за
разглеждане на депозираната от същите въззивна жалба
срещу първоинстанционното решение. Поради това не е налице правно основание в
тяхна полза да се присъждат други разноски за СГС.
Така
мотивиран, Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ без уважение исканията,
направени с молба вх. № 264277/03.02.2023 г. и уточняваща молба, вх. № 266740
от 24.02.2023 г. от З.Т., Я.Т. и Е.Г. – по чл. 192, ал. 2 ГПК
(отм.) - за поправка на очевидна фактическа грешка при изписване адреса на
имота, както и по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.) - за изменение на решението в частта за разноските с присъждане в
полза на Я.Т. и Е.Г. на сумата от 800 лв., разноски за адвокатско
възнаграждение за СГС.
РЕШЕНИЕТО по чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) подлежи на
обжалване пред ВКС по реда, по който се обжалва основното решение.
РЕШЕНИЕТО, в частта, в която има характер
на определение по чл. 192, ал. 4 ГПК (отм.), подлежи на обжалване с частна
жалба пред ВКС, в 7 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено, по
реда на чл. 213 и сл. ГПК (отм.).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.