РЕШЕНИЕ
№261/13.2.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На тринадесети февруари Година две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар :
Маргарита Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 4495 по описа на
съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на М.Д.Т.
с ЕГН ********** срещу НП № 19-0819-004760/29.08.2019 год. на началник група
към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна, с което за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП
на осн.чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 50.00 лв., за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, на
осн.чл.177,ал.1,т.4, предл.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв..
С
жалбата се оспорва АУАН GA49157/20.07.2019 г., като се твърди, че нито
жалбоподателя, нито майка му като собственик на автомобила са били уведомени,
че автомобила е спрян от движение. Твърди се, че издадената Заповед № 16-0819-003315/21.12.2016
г. за спиране на автомобила от движение за срок от 30 дни е била връчена на
собственика на автомобила - Д.Т.е била връчена една след извършената полицейска
проверка, във връзка с която е издаден посочения по-горе АУАН - на 25.07.2019
г..
Твърди
се също така, че през целия период от 21.12.2016 г. до 20.07.2019 г. / по
отношение на лек автомобил „ Фолксваген голф „ с рег. № ***собственост на Д.Я.Т.е
плащана гражданска отговорност, автомобила е минавал годишни технически
прегледи и през целия период е плащан годишен данък. Автомобилът е бил спиран
многократно през този период за проверки до посочената дата 20.07.2019 г. и
никой от проверяващите служители на КАТ не е установил при проверките, че
същият този автомобил е спрян от движение.
В съдебно заседание жалбоподателя,
редовно призован се явява лично, поддържа жалбата си и моли НП да бъде
отменено.
Въззиваемата страна, редовно призована, в
съдебно заседание не се представлява.
Актосъставителят
, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно
постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и
справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:
От
фактическа страна:
С АУАН с бланков № 49157/20.07.2019 год.,
административния орган е приел за установено от фактическа страна, че на 20.07.2019 г. в 20:30 часа в гр.Варна, по бул.Република до магазин
"Практикер" посока ул.Девня, жалбоподателя управлява лек автомобил „Фолксваген“
с рег. номер В6025ВХ собственост на Д.Я.Т.без да използва обезопасителен колан
по време на движение,с който е оборудван автомобила.МПС е спряно от движение по
надлежния пред от дата 21.12.2016 год.. – нарушения на чл.137а,ал.1 от ЗДвП и чл. 5,
ал.3, т.2 от ЗДвП.
Акта бил съставен и предявен на
жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не отразил такива.
В срока по чл.44 от ЗАНН не било
направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал
обжалваното НП, с което на Т. е наложено административно наказание за нарушение
на чл.137а,ал.1 от ЗДвП на осн.чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП - глоба в размер
на 50.00 лв., за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, на осн.чл.177,ал.1,т.4,
предл.1 от ЗДвП - глоба в размер на 200 лв..
В хода на съдебното производство е
разпитан в качеството на свидетел актосъставителя И.М., който потвърждава изложената
в акта фактическа обстановка.Твърди, че на 20.07.2019 год. той и колегата му се
намирали в гр.Варна, бул.“Република“, до магазин „Практикер“ където спрели за
проверка управлявания от жалбоподателя автомобил, тъй като водача му не
използвал при движението си обезопасителен колан. При направената проверка се
установило и че автомобила е спрян от движение
от 2016 год.. За констатираните нарушения съставил АУАН.
От показанията на св. П.С. се установява,
че жалбоподателя отказал да подпише акта, който му бил съставен и той го
подписал като свидетел на отказа. Твърди, че при справка със служебния таблет
установил, че автомобила е спрян от движение.
По искане на жалбоподателя съдът е
допуснал до разпит като свидетел Д.Т., негова майка и собственик на автомобила,
която запозната с правата и по чл.119 и 121 от НПК свидетелства. Т.потвърждава,
че е собственик на автомобила и отрича да е била уведомена, че същия е бил
спрян от движение. Твърди, че всички данъци и за автомобила са платени.
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства:
показанията на свидетелите М., С. и Т.дадени в хода на съдебното следствие, и
от приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по
реда на чл.283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване
на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде
разгледана.
НП
е издадено от компетентен орган – съгласно приложената Заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 год. на Министъра на вътрешните работи, като АУАН също е
съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел, присъствал при
извършване или установяване на нарушението.
В хода на административно – наказателното
производство не е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт,
съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити.
Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички
минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вменените във вина на
жалбоподателя нарушения са индивидуализирани в степен, позволяваща му да
разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.
По
отношение нарушението на чл.137а,ал.1 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, се
установява по несъмнен за съда начин, че жалбоподателят е осъществил от
обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП,
за което е била ангажирана административно-наказателната му отговорност.
Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
Нарушението е формално и се осъществява чрез бездействие - неизползване на
предпазните колани, с които МПС са оборудвани. От разпита на актосъставителя и свидетеля
при установяване на нарушението, безспорно се установява, че жалбоподателят е
управлявал процесния автомобил, като при направената му проверка е било
установено, че не е бил поставил обезопасителния си колан.
Не се доказва наличието на някое от
изключенията, посочени в чл.137а, ал.2 от ЗДвП, поради което основателно е
ангажирана административно-наказателната отговорност на водача на ППС.
Нарушението в случая правилно е
съотнесено и към съответната санкционна норма, а именно - чл.183, ал.4, т.7,
пр.1 от ЗДвП, която предвижда, че се наказва с глоба от 50.00лв., водач който
не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Законът определя
сумата по категоричен начин и не оставя на административно-наказващия орган
самостоятелност в преценката при индивидуализацията.
По
отношение нарушението на чл.5,ал.3,т.2 от ЗДвП.
Чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП забранява на
водача на ППС да управлява ППС спряно от движение. За управление на такова,
чл.177, ал.1, т.4, пр.1 от ЗДвП предвижда глоба от 100 до 300лв.
От приложените към преписката АУАН №
237129/21-11-2016 год., ЗППАМ № 16-0819-003315/21.12.2016 год., както и справка
по история на ППС с рег. № ***се установява, че лек автомобил „Фолксваген“ с
рег. номер В6025ВХ , собственост на Д.Я.Т.е бил спрян от движение на 21.12.2016
год. и отново пуснат в движение едва на 23.07.2019 год..
Видно от самата ЗППАМ е, че се касае за ПАМ,
която има временен характер на осн.чл.171,т.2,б“и“ от ЗДвП и се касае за
временно спиране от движение на МПС за срок от един месец – тридесет дни,т.е.
мярката е с опреден срок на действие.
Въпреки това, следва да се има предвид, че редът за пускане в движение на
превозно средство, спряно от движение е уреден в чл. 44, ал.1 от Наредба № I-45 от 24 март
2000г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение,
временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС и
съгласно същата, собственикът на превозното средство следва да изпълни
определена процедура, посочена в горецитираната наредба и едва след това МПС се
пуска в движене. Без да е изпълнена процедурата по Наредбата, няма как да се
приеме, че МПС е пуснато в движение, макар и срокът по ЗППАМ да е изтекъл. В
случая, към датата на нарушението
собственикът на л.а. „Фолксваген“ с рег. номер В6025ВХ очевидно не е бил поискал пускането му в
движение, поради което и същото е било
със статут на „спряно от движение”, видно от представените справки. По
делото обаче няма данни съответната
ЗППАМ, да е била връчена на нейния адресат /което не се отразява на факта, че същата е
породила своите правни последици, съгласно чл.172, ал.6 от ЗДвП/, респ. не е
установено собственикът на автомобила да е знаел за наложената принудителна
административна мярка.
В конкретния случай ЗППАМ № 16-0819-003315/21.12.2016 год. е връчена на Т.на 25.07.2019 год.. В хода на производството пред Районният съд е изискана информация от относно обстоятелството, връчена ли е ЗППАМ на св.Т.към датата на издаването и. В отговор на това с писмо ОД МВР Варна уведомява, че Уведомление УРИ: 819000-46082/21.12.2016 год. изпратено на Д.Я.Т.във връзка с издадена ЗППАМ № 16-0819-003315/21.12.2016 год. няма върната информация, че същото не е получено от Тодорова.
При това положение не може да се приеме
наличието на такова знание у третото лице т.е. у жалбоподателя, който е
установен да управлява автомобила. Последният от своя страна е категоричен, че не е знаел за спирането от
движение на превозното средство.
За да се ангажира административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя за нарушение по чл.
177, ал. 1, т. 4, пр.1 ЗДвП следва да е безспорно установено, че същият е знаел, че управлява превозно средство,
което е спряно от движение, какъвто извод в случая не може да се направи. Поради изложеното, нарушението се явява
недоказано от субективна страна и в тази му част НП следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Предвид горното и на основание чл. 63,
ал. 1 ЗАНН Варненски районен съд, 45-ти
състав
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА НП
№ 19-0819-004760/29.08.2019 год. на началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП
Варна , с което на М.Д.Т. с ЕГН **********
срещу, с което за нарушение на чл.137а,ал.1 от ЗДвП на
осн.чл.183,ал.4,т.7,предл.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 50.00 лв..
ОТМЕНЯ НП № 19-0819-004760/29.08.2019 год. на
началник група към ОД МВР Варна, сектор ПП Варна , с което на М.Д.Т. с ЕГН ********** за нарушение на чл.5, ал.3, т.2 от ЗДвП, на
осн.чл.177,ал.1,т.4, предл.1 от ЗДвП е
наложено административно наказание глоба в размер на 200 лв..
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Варненския административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението,
че е изготвено
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: