Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/ 07.2019г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, ВТОРИ състав в открито съдебно заседание, проведено на пети юни през
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИРЕНА ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
НИКОЛА
ДОЙЧЕВ – мл.с.
при секретаря Галина СЛАВОВА, като
разгледа докладваното от съдия Наталия НЕДЕЛЧЕВА, в. гр. дело №558/2019 г. по
описа на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.
№9280/06.02.2019г. на С. Г. Л. срещу решение №167/14.01.2019г., постановено по
гр.дело №2748/2018г. по описа на ВРС, с което жалбоподателката е осъдена да заплати на дъщеря си Д.Д.Л.-Е.,
ЕГН: **********, сумата от 9800 лева, представляваща неотчетена цена, получена
от продажбата на 1/6 ид. част от имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 10135.2563.1.1.17,
с адрес гр. Варна, район Приморски, ж.к. Бриз", блок „Лотос",
етаж 1, по договор за продажба, обективиран в нот. акт № 38, том II, рег. №
1117, ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба – 23.02.2018 г., до окончателното погасяване на задължението, на
основание чл. 284, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД, както и сумата от 2988.12
лв., представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 23.02.2015
г. до 23.02.2018 г., на основание чл. 86 от ЗЗД. Жалбоподателката счита
решението за неправилно и необосновано. Твърди, че много пъти е била
упълномощавана от дъщеря си да ѝ върши различни неща в България, тъй като
тя от много години живеела в Турция, и никога досега не е имала претенции към
нея, нито някога e
искалa
разписки когато се е налагало извършване на плащания. Счита, че документите, представени на заседанието пред
ВРС на 17.10.2018г. не са легализирани и не съдържат апостил, поради
което не могат да се считат за автентични и не следва да се приемат като
уважителна причина за неявяването ѝ. Излага, че ако реалната воля на дъщеря ѝ е била да
получи парите по банков път, тя е щяла да си открие банкова сметка ***, а
от 2011г. до днешна дата ищцата нямала банкова сметка ***. По изложените съображения моли обжалваното
решение да бъде отменено като неправилно и необосновано, а на негово място да
бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като
неоснователен. В о.с.з. жалбата се поддържа лично.
Ответникът по жалбата –Д.Л., чрез адв. А., чрез
депозирания писмен отговор и в о.с.з. оспорва въззивната жалба, като счита, че
решението е правилно и законосъобразно. Твърди, че първоинстанционният съд
всестранно е обсъдил всички събрани по делото доказателства –писмени и гласни в
тяхната съвкупност. Счита, че фактите по делото, имащи значение за правния спор
са точно установени, като от тях са изведени правилни фактически и правни изводи за основателност на
предявения иск. Твърди, че първоинстанционният съд не е допуснал твърдяните
процесуални нарушения. В заключение се моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение - потвърдено като правилно,
законосъобразно и обосновано.
Настоящото производство не е
контролно - отменително, а въззивно, поради което съдът следва да направи свои
фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички
събрани по делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Производството е образувано по предявени от Д.Д.Л.-Е. срещу
С. Г. Л. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 284, ал.
2 от ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД, и чл. 86 от ЗЗД, за осъждане на ответницата да
заплати на ищцата сумата в размер на 9800 лева, представляваща неотчетената
цена, получена от продажбата на 1/6 ид. част от имот, представляващ
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 10135.2563.1.1.17, с адрес гр.
Варна, район Приморски, ж.к. Бриз", блок „Лотос", етаж 1, по договор
за продажба, обективиран в нот. акт № 38, том II, дело № 34/2013 г., ведно със
законна лихва върху главницата, считано от предявяване на исковата молба – 23.02.2018
г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 2991,90 лв.,
представляваща мораторната лихва върху главницата за периода от 23.02.2015 г.
до 23.02.2018 г. В условията на евентуалност, ищцата моли ответницата да бъде
осъдена на основание чл. 59 от ЗЗД да
ѝ върне сумата от 9800 лева, с която неоснователно се е обогатила за
сметка на ищцата, като получена без правно основание, представляваща продажна
цена на 1/6 ид.част от описания по-горе имот. Ищцата твърди, че е придобила по
наследство от баща си Д.Х. Л. 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2563.1.1.17, намиращ се в гр. Варна, район Приморски, ж.к.
Бриз", блок „Лотос", етаж 1, като обектът се намира в сграда № 1,
разположена с поземлен имот с идентификатор 10135.2563.1. С пълномощно рег. №
533 и 534, том I, № 21 от 31.01.2013 г. упълномощила майка си - С. Г. Л. да
продаде притежаваната от нея идеална част от имота на когото намери за добре,
при условия, цени, насрещни престации и всички други условия на договора изцяло
по нейна преценка, като я подписва на договора за продажба, във форма на
нотариален акт, и на нотариални актове за поправка на вече сключен договор. В
пълномощното било посочено, че ищцата желае да получи дължимата ѝ се част
от продажната цена по банков път, по открита на нейно име банкова сметка. ***,
че на 27.02.2013г. бил сключен договор за покупко-продажба, представляващ нот.
акт № 38, том II, дело № 34/2013г., с който Д.Д.Л.-Е., действаща чрез пълномощника си С. Г.
Л., продава на Витали Димитров Л. процесния имот за сумата от 9800 лева, която
сума била получена от ответницата. Ищцата твърди, че получената цена следвало
да бъде отчетена по нейната банкова сметка, ***. Излага, че между страните е
възникнало мандатно правоотношение по договор за поръчка, по силата на което
ответницата в качеството си на довереник следвало да продаде от името и за
сметка на ищцата собствения ѝ имот, след което да отчете получената от
сделката сума. Доколкото в настоящия случай, договорът за поръчка бил
неформален, счита, че наличието на мандатното правоотношение се установява от
съдържанието на нотариалния акт за продажба, където е записано, че
пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя Д. Л.-Е..
Съдържанието на договора за поръчка
можело да се
изведе и от съдържанието на упълномощителната сделка, която удостоверява
надлежно учредена представителна власт за осъществяване на мандата. Отделно от
това, в пълномощното изрично е записано, че ищцата желае сумата да ѝ бъде
преведена по открита на нейно име банкова сметка. ***ощникът е получил сумата
от продавача, същият е следвало да изпълни задължението си да уведоми
доверителя за изпълнението, да му даде сметка и да отчете полученото, но това
не се случило, с оглед на което ищцата предявява настоящия иск. Твърди, че
задължението на довереника по договора за поръчка било изискуемо от получаване
на даденото в изпълнение на поръчката, което той е длъжен да отчете незабавно и
без покана. Ищцата претендира и заплащането на мораторна лихва върху
неотчетената сума за периода 23.02.2015 г. до 23.02.2018 г., както и законна
лихва върху сумата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното й
заплащане. В условията на евентуалност, в случай, че съдът счете, че не е
възникнало мандатно правоотношение между страните, моли да бъде уважен иск с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за връщане на сумата, представляваща
продажна цена на имота, тъй като с нея ответникът се е обогатил, а ищецът
обеднил, както и лихва за забава за периода от датата на депозиране на исковата
молба - 23.02.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответницата С.Л., чрез депозирания писмен отговор и в о.с.з. оспорва
както твърденията, изложени в исковата молба, така и предявените искове.
Посочва, че от 2011г. ищцата и семейството ѝ живеят постоянно в Турция. В
края на месец януари 2013г. тя ѝ се обадила, че ще посети България за
няколко дни. При срещата им, ѝ споделила, че няма намерение да живее
повече в България, поради което искала
да продаде имота, който притежава, тъй като имала нужда от средства. За целта
изготвила пълномощно, с което я упълномощила да продаде дела ѝ от
наследствения имот. Тъй като помещението било в много лошо състояние, не било
довършено, било на тухла, нямало замазки, под, нямало таван, нито изградено
мокро помещение, то било практически
непродаваемо. Предвид което с другия наследник- сина на ответницата, решили той
да изкупи дяловете и след това да се опита да го ремонтира и да го отдаде на
фирма, която да го продава. Ищцата била изразила съгласие с това решение, и на
27.02.2013 г. изповядали сделката. В пълномощното не била посочена банкова сметка,
***, поради което ответницата се свързала с ищцата да разбере как да процедира
с парите, които получила за дела ѝ, при което тя отговорила, че са решили
да заминават за Испания за постоянно и ще минат да си вземе парите от гр.
Варна. През пролетта на 2016 г. ищцата се обадила, че ще дойдат до Варна като
ѝ поръчала с част от парите да ѝ закупи електрическо пиано.
Ответницата намерила електрическо пиано „Ямаха Клавинова“, втора употреба, за
което платила около 2000 евро. Твърди, че на 01.06.2016г. се срещнали в гр.
Варна, и предала на ищцата електрическото пиано и останалите пари, като дори не
си е помислила да иска разписка за парите или за инструмента. Излага, че в края
на 2016 г. ищцата завела иск срещу брат си за запазена част от наследството, по
който било образувано гр. дело № 8951/2016г. по описа на ВРС. В хода на
производството била назначена експертиза за пазарната оценка на помещението,
като в решението сумата от продажбата му била призната и приспадната от
запазената й част, а получаването на тази сума от продажбата било неоспорено и
признато от ищцата. По изложените съображения ответницата моли предявените
срещу нея искове да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Настоящият
състав, като съобрази събраните по делото
доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, намира за установено от фактическа страна следното:
От приетото по делото пълномощно
рег. № 533 и 534, том I, № 21 от 31.01.2013г., се установява, че ищцата Д.Е. е упълномощила ответницата С.Л. да я
представлява пред всички институции в РБ, относно нейната част от магазин и
офис с площ от 82 кв.м., с идентификатор 10135.2563.1.1.17, намиращ се в гр.
Варна, район Приморски, ж.к. Бриз", блок „Лотос", етаж 1, включително
и с правото да продаде имота на когото намери за добре, при условия, цени,
насрещни престации и всички други условия на договора изцяло по нейна преценка.
В пълномощното е посочено, че ищцата желае да получи дължимата й се част от
продажната цена и всички други суми по
банков път, по открита на нейно име банкова сметка.
*** е видно, че на 27.02.2013 г., с договор за покупко-продажба С. Г. Л., като
пълномощник на дъщеря си Д.Д.Л. – Е.
продава на Витали Димитров Л. 1/6 ид.ч. от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 10135.2563.1.1.17, намиращ се в гр. Варна, район Приморски, ж.к.
Бриз", блок „Лотос", етаж 1, с площ от 82 кв.м., обект в сграда № 1,
разположена с поземлен имот с идентификатор 10135.2563.1, за сумата от 9800 лв.,
която сума продавачът е получил напълно, чрез пълномощника си, от купувача. В
охранителното производство било представено и пълномощно с рег. № 533 и 534,
том I, № 24 от 31.01.2013 г. на нотариус с рег. № 224.
Видно от приетото по делото решение №
1906/10.05.2017г. по гр.д. 8951/2016 г. по описа на ВРС, съдът е намалил на
основание чл. 30, ал. 1 ЗН, извършеното от
Д.Х. Л., починал на 07.06.2012 г., в полза на Витали Димитров Л.,
дарение от 09.09.2010 г., обективирано в нот.акт №167, том I, рег. №1733, дело №116/2010г. на нот. №193- Светлана
Стойчева, на ½ ид.ч. от следните
недвижими имоти: самостоятелен обект с идентификатор 10135.2563.1.1.3, находящ
се в гр.Варна, ж.к.”Бриз”, бл.Лотос,
представляващ Апартамент №3 на
първи етаж, с площ от 82 кв.м., с 14 107.67 лева, като е възстановил запазената част на Д.Д.Л.-Е., от наследството на баща й Д.Х. Л., починал на 07.06.2012г. в
размер на 14 107.67/ 49 764 ид.ч.
Между страните липсва спор, а и от представеното
удостоверение за наследници се установява, че наследници по закон на Д.Х. Л. са
съпругата му С. Г. Л., синът му Витали Димитров Л. и дъщеря му Д.Д.Л. – Е..
За да се произнесе, съдът съобрази
следното:
Въведените в исковата
молба твърдения са за неизпълнение на задължение на довереника да предаде на
доверителя получените в изпълнение на договор за поръчка парична сума, което
обуславя правна квалификация на иска по чл.284, ал.2 ЗЗД. Съобразно цитираната разпоредба,
довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му предаде всичко, което
е получил в изпълнение на поръчката. Следователно, исковата претенция черпи
своето правно основание в нормата на чл. 284, ал. 2 от ЗЗД във връзка с общата норма на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, тъй като наведената фактическа
обстановка сочи на договорно неизпълнение. Едностранният характер на
упълномощаването като правна сделка не е основание да бъде изключен нейния
каузален характер. Когато довереникът трябва да извърши фактически или правни
действия, от името и за сметка на доверителя, то наличието на мандатно
правоотношение може да се установи както от упълномощителната сделка, така и от
съдържанието на документите, които пълномощникът е подписвал, ако в тях е посочено,
че пълномощникът действа от името и за сметка на упълномощителя. В случаите
когато довереникът е действал от името и за сметка на доверителя правата и
задълженията по сделката с третите лица са възникнали направо в имуществената
сфера на доверителя.
Също така следва да
се има предвид, че договорът за поръчка е неформален, като за негово сключване
и действителност няма изискване за форма. Възможно е съгласието за изпълнение
на определени правни действия да бъде постигнато писмено, устно, както и с конклудентни
действия, поради което доказването на мандатното правоотношение се извършва с
всички доказателствени средства.
В настоящия случай, с
оглед представените доказателства –пълномощно и нотариален акт, обективиращ
договор за продажба чрез пълномощник, се установява, че ищцата е упълномощила
ответницата да продаде от нейно име и за нейна сметка притежаваната от
първата идеални части от наследствения имот, включително да получи цялата
продажна цена.
Ответницата не
оспорва, че на 27.02.3013г. е продала имота за посочената цена, още повече че в
самия НА е посочено, че сумата от 9800 лева е получена напълно и в брой от
пълномощника на купувача, предвид което и за нея е възникнало и правното
задължение да отчете получените в резултат на сделката суми.
Съгласно разпоредбата
на чл. 284, ал.2 ЗЗД, довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му
предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, като задължението на
довереника да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението,
да му даде сметка и да предаде полученото, а тежестта да докаже отчета по
мандата е за довереника.
В случая ответницата
не отрича, че е действала като пълномощник на ищеца, нито, че е получила тази
сума, но твърди, че с част от нея /2000евро/ е закупила електрическо пиано за
ищцата, което ѝ е предала, заедно с останалите пари от сделката на
01.06.2016г.
Доказателства в тази
връзка от нейна страна не са ангажирани, въпреки, че съобразно разпоредбата на
чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите на които основава своите
възражения
С оглед обсъдените по-горе писмени
доказателства, събрани в хода на производството, съдът намира за безспорно
установено, че между страните е възникнало мандатно правоотношение, в
изпълнение на което пълномощникът е продал имота, в резултат на което е получил
сумата от 9800 лева, но не ги е предал на своя упълномощител. Доколкото
ответницата не е установила по пътя на пълното и главно доказване, че е предала
парите на ищцата, то съдът сумата не отчетен на възложителя, което ангажира
имуществената отговорност на довереницата към ищцата.
По изложените
съображения така предявеният иск за заплащане на сумата от 9800 лева е основателен и следва да
бъде уважен изцяло, ведно със законна лихва върху главницата, считано от предявяване
на исковата молба – 23.02.2018 г., до окончателното погасяване на задължението.
Във връзка с
изложеното във въззивната жалба следва да се отбележи, че първоинстанционният
съд не е допуснал твърдяните процесуални нарушения, приемайки незаверени с
апостил документи в първото о.с.з. Писмените документи, съставени в Испания не
следва да са с апостил, тъй като с РЕГЛАМЕНТ
(ЕС) 2016/1191 за насърчаване на свободното движение на гражданите чрез
опростяване на изискванията за представяне на някои официални документи в
Европейския съюз са въведени нови правила във връзка с освобождаване от
изискването за легализация или подобна формална процедура и опростяване на
други формални процедури, свързани с официалните документи, съставени в една държава
членка и представени в друга такава.
По искането за даване
на обяснения от ищцата по реда на чл. 176 ГПК следва да се има предвид, че при
наличието на обективни причини за невъзможността на същата да се яви лично
поради патологична бременност /установена със съответните медицински документи
и обективния факт, че живее в Испания, ответницата е имала възможност и е
следвало да установи всички свои твърдения, изложени в писмения отговор чрез
други допустими доказателства, което обаче не е направила своевременно.
Предвид изцяло
съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на първата, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността
на въззивната жалба, на въззиваемата страна, с оглед представения списък и
доказателства, следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 200.00
лв., представляващи размера на заплатения адвокатски хонорар за производството пред
ВОС.
Водим от гореизложеното и на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Варненският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение №167/14.01.2019
година, постановено по гр. дело №2748/2018г. по описа на ВРС, 19-ти състав.
ОСЪЖДА С. Г. Л., ЕГН: **********, да
заплати на Д.Д.Л.-Е., ЕГН: ********** сумата 200.00 /двеста /лв., на основание чл. 78, ал.3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред
Върховния Касационен Съд, в едномесечен срок от връчването му на страните, на
основанията, посочени в чл.280 от ГПК
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: