Решение по дело №142/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на глава дванадесета от АПК във вр. с чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община Ивайловград, против Решение № 2/22.01.2024г., постановено по АНД №64/2023г. по описа на Районен съд – Ивайловград, с което е отменено Наказателно постановление № НП - 6/24.10.2023г., издадено от Кмета на Община Ивайловград.

Решението се обжалва с оплаквания за неправилност, поради нарушение на закона и необоснованост. Счита се за неправилен извода на съда за допуснати при съставянето на АУАН и издаване на НП съществени процесуални нарушения, опорочаващи административнонаказателното производство. Твърди се, че срокът по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН е спазен с оглед датата на констатиране на нарушението – 12.09.2023г. Уточнява се, че посочването на предходно констатираното нарушение на същия нарушител, за което му е дадено предписание, е с цел да се изясни причината за извършената на 12.09.2023г. последваща проверка. Излагат се и съображения за неправилност на извода, че в случая не била необходима промяна на предназначението на земеделската земя. Твърди се, че констатираното в случая нарушение е съставомерно по чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ.

По изложените съображения, поддържани и в писмено становище, се моли за отмяна на атакуваното решение и потвърждаване на отмененото НП.

Ответникът – „Булгнайс“ ООД – И., в депозирани чрез пълномощник молба и писмено възражение с подробни съображения, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Хасково счита касационната жалба за неоснователна. Пледира за оставяне в сила на решението на районния съд.

Административен съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното решение Районен съд – Ивайловград е отменил НП № НП - 6/24.10.2023г., издадено от Кмета на Община Ивайловград, с което на „Булгнайс“ООД – И. за нарушение на чл.41, ал.1 т.2 от Закона за опазване на земеделските земи /ЗОЗЗ/, на основание чл.53, ал.1 от ЗАНН, чл.41, ал.3 от ЗОЗЗ вр. чл.83 от ЗАНН и чл.41, ал.1 т.2 от ЗОЗЗ, е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв.

За да постанови решението си, районният съд е приел, че при издаване на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения, основания за отмяна на обжалваното НП. Приел е, че не е спазен тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на акта, доколкото нарушението и нарушителят са установени на 22.05.2023г., която дата се сочи и за такава на извършването му, а АУАН е съставен на 21.09.2023г. – извън тримесечния давностен срок. В тази връзка се е позовал на ТП №1/27.02.2015г. по тълк.д. №1/2014г. на ОСК на НК на ВКС и I и II колегия на ВАС като е посочил, че в случая не се установяват данни за прекъсване и спиране на давностния срок, а даденото на дружеството предписание не оказва влияние върху същия.

Наред с горното, съдът е приел, че не са спазени изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН, съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като обстоятелствата по извършване на нарушението са описани непълно и неясно. В акта и в НП нямало точни параметри – площ и граници на засегнатата част от общинския имот с НТП „пасище“, не била приложена скица за онагледяване, а в случая част от процесния имот попадала в концесионната площ на жалбоподателя. При позоваване на чл.17а, ал.1 от ЗОЗЗ и чл.64, ал.1 от ЗУТ е приел, че в случая не може да се направи извод за извършено нарушение по чл.41, ал.1 т.2 от ЗОЗЗ. Изложил е съображения, че установената фактическа обстановка налага извод за извършено такова по чл.41, ал.1 т.3 от ЗОЗЗ, в който случай също е било необходимо да се определят точно площта и границите на частта от общинския имот, засегнат от поставянето на палетите със скално-облицовъчен материал и зает в отклонение на концесионните граници, съотв. да се приложи скица за онагледяване, с оглед изискванията на ЗАНН, свързани с описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го потвърждават. Посочил е , че доколкото такова нарушение не е вменено на дружеството, то АНО е приложил неправилно и материалния закон.

Касационната инстанция споделя извода на районния съд за незаконосъобразност на НП.

Правилно е прието, че в случая не е спазен тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за съставяне на АУАН.

Доводите на кастора , че този срок следва да се изчислява, считано от 12.09.2023г. не се възприемат. Датата 12.09.2023г., както сам сочи касаторът, е тази на извършената проверка за изпълнение на даденото предписание изх.№30-00-272/26.05.2023г. за освобождаване на общинския имот от палетите със скално-облицовъчен материал и тя по никакъв начин не променя датата на установяване на вмененото нарушение, съвпадаща в случая и с тази на извършването му - 22.05.2023г., посочена както в акта, така и в НП. Датата 12.09.2023г. би била такава на установяване на нарушение, изразяващо се в неизпълнение на горевизираното предписание. В случая обаче административнонаказателната отговорност на касационния ответник не е била ангажирана за неизпълнение на предписание, а за нарушение по чл.41, ал.1, т.2 от ЗОЗЗ. В този смисъл, правилно районният съд е приел, че тримесечният срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН не е спазен, доколкото нарушението, съотв. и нарушителят, са били установени на 22.05.2023г., а АУАН е съставен на 21.09.2023г., към който момент възможността за реализиране на административнонаказателно преследване е преклудирана.

Настоящата инстанция споделя извода на районния съд, че в случая не са спазени изискванията на чл.42, т.4 от ЗАНН, съответно на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН . Вмененото на дружеството противоправно деяние не е описано точно и ясно, не са посочени в пълнота обстоятелствата по извършването му и доказателствата, които го потвърждават. От събраните по делото гласни доказателства се установява, че част от имот с [идентификатор] попада в предоставената на касационния ответник концесионна площ, респ. е с променено предназначение, но подобно отразяване при описанието на нарушението няма нито в акта, нито в НП, липсва и конкретизация на самата концесионна площ, както и на площта на имот с [идентификатор]. Посочено е, че засегнатата площ е от около 2 дка и е установена с джипиес устройство, но не става ясно дали се има предвид цялата площ на имот с [идентификатор] или само на част от нея, не са визирани координати, нито е приложен графичен материал, което би могло да внесе яснота в тази насока.

Предвид горното, правилно районният съд е приел, че при провеждане на административнонаказателната процедура са допуснати съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП.

За пълнота на изложението, следва да се посочи, че според настоящата инстанция ситуирането на палети със скално – облицовачен материл върху имот с [идентификатор] с НТП - пасище, представлява използване на земеделска земя за неземеделски нужди и доколкото тази дейност е такава, свързана с изпълнение на концесионен договор, то по аргумент от разпоредбата на чл.17а, ал.3 от ЗОЗЗ, ползването му изисква промяна на предназначението на земеделска земя за неземедлски нужди.

Също така, доколкото при описанието на вмененото нарушение е посочено, че се ползва земеделска земя за неземедлски нужди без правно основание т.е. без да е разрешена промяна на предназначението й, то правната квалификация на нарушението по чл.41, ал.2, т.2 от ЗОЗЗ е правилна, респ. не се възприема извода на районния съд, че същото е следвало да се квалифицира като такова по чл.41, ал.2, т.3 от ЗОЗЗ.

Горепосочените, несподелени съображения на първоинстанционния съд, не променят крайния извод за незаконосъобразност на НП с оглед допуснатите съществени процесуални нарушения по чл.34, ал.1, чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Предвид гореизложеното правилно районният съд е отменил НП.

Оспореното решение е валидно, допустимо, съответстващо на закона и постановено при липса на допуснати процесуални нарушения, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора, основателна, с оглед чл.63д, ал.1 от ЗАНН, е претенцията на касационния ответник за присъждане в негова полза на направените по делото разноски, платими от ответника, в общ размер на 400 лв. - действително заплатено възнаграждение за един адвокат по Договор за правна защита и съдействие от 05.04.2024г.

Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 предл.1 от АПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2/22.01.2024г., постановено по АНД №64/2023г. по описа на Районен съд – Ивайловград.

ОСЪЖДА Община Ивайловград да заплати на „Булгнайс“ ООД – И., [ЕИК], направените пред касационната инстанция разноски в размер на 400 /четиристотин/ лева.

Решението е окончателно.