Р
Е Ш Е Н И Е № 228
гр. Сливен, 31.10.2019 год.
В И
М Е Т О НА Н А Р О Д А.
СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и първи октомври
през две хиляди
и деветнадесета година в състав:
Административен съдия: СЛАВ
БАКАЛОВ
при секретаря Ваня Костова и с участието на прокурора Милена Радева като
разгледа докладваното от съдията
административно дело № 273 по описа за 2019 година, за да се произнесе съобрази:
Производството е административно и се движи
по реда на чл. 203 и сл. от АПК вр. с чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано по искова молба на М.А.М. против Регионална
дирекция по горите - Сливен, в която се твърди, че вследствие на
незаконосъобразни действия на орган на ответника – Регионална дирекция по
горите – Сливен, изразяващи се в издаването на НП № 336/12.06.2017 г. и НП №
337/12.06.2017 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Сливен е
претърпял неимуществени вреди в размер
на 1500 лева по всяко от наказателните постановления, изразяващи се в
предявяване на административно-наказателна отговорност без наличие на
административна вина и без правни основания, з. пред обществото в с. Я., общ. К.,
тъй като бил о. с., н. на личната му ч. и д., нанасяне на п. у., довели до и.
на взаимоотношенията му с околните, както и присъждането на обезщетение за
причинени имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски по воденето на
делата по обжалване на наказателното постановление в размер на 300 лева във
връзка с НП № 336/2017 г. и 930 лева във връзка с НП № 337/2017 г., както и
законната лихва върху тези суми считано от влизане в сила на решението за
отмяна на наказателните постановления, както и от постановяването на решението
до окончателното им изплащане.
В съдебно заседание лично и чрез п. си адв. И.В. от АК – Бургас, поддържа предявените искове.
Претендира за направените по делото разноски.
Ответната страна – Регионална дирекция по
горите - Сливен, се представлява от гл. юриск. В. К.,
счита предявените искове за неоснователни. Заявява, че по делото не са
установени предпоставки, които са в тежест на доказване на ищеца за уважаване
на искове по чл. 1 от ЗОДОВ. Не били представени и доказателства за отмяната на
НП № 336 издадено на 12.06.2017 г., приложените договори за адвокатска защита и
съдействие били от името на две лица едновременно срещу няколко наказателни
постановления, като не било уточнено сочената като заплатена сума за кое от
наказателните постановления е заплатена. Налична т.нар. квитанция била изготвена
от п. п. на ищеца, подписана само от него, без изходящ номер, поради което не следвало
да бъде ценена като доказателство, удостоверяващо извършеното плащане. Моли
съда да отхвърли предявените искове.
Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен,
счита искът относно НП № 336/2017 г. за неоснователен, тъй като няма
доказателства, че същото е отменено. По отношение на другото наказателно
постановление, обезщетението, което се твърди за разноски във връзка с НП №
337/2017 г. счита за частично основателно по отношение на имуществените вреди.
По отношение на неимуществените вреди липсвали каквито и да било доказателства,
че такива са претърпени и че са в пряка причинноследствена
връзка с посоченото НП. По отношение на искането за законна лихва счита, че
същата следва да се присъди от подаване на исковата молба.
Съдът, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
С Наказателно постановление № 336/12.06.2017
г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Сливен, за
нарушение по чл. 84, ал. 1 от Закона за лова и опазване на дивеча на ищеца М.А.М.
е наложена глоба в размер на 50 лева на основание чл. 94, ал. 1 от ЗЛОД е лишен
от право на л. за срок от 3 години. С Решение № 42/02.11.2017 г., постановено
по АНД № 116/2017 г., по описа на Районен съд – Котел това НП е потвърдено.
Решението на РС Котел е оставено в сила с Решение № 44 от 13.03.2018 г. по КАНД
№ 1/2018 г. на АдмС Сливен.
Видно от представен по АНД № 116/2017 г. по
описа на РС Котел копие от договор за правна защита и съдействие № 38468/19.06.2017
г. (л.4 от това дело), ищеца М.А.М. и М. М. М., заедно и поотделно възложили на
адв. И.В. да им предостави правна защита и съдействие
по четири броя наказателни постановления на РДГ Сливен по ЗЛОД. Страните по
договора се уговорили да заплатят за адвокатска защита по 150 лева за всеки
авансово за всяка инстанция плюс командировъчни по 30 лв. от всеки. В договора
е посочено, че внесената сума е 300 (триста лева) в брой.
С Наказателно постановление № 337/12.06.2017
г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Сливен, за
нарушение по чл.91 във вр. с чл.67, ал.3 т.4 от Закона
за лова и опазване на дивеча на ищеца М.А.М. е наложена глоба в размер на 50
лева на основание чл. 96, ал. 1 от ЗЛОД. С Решение № 526/05.12.2018 г.,
постановено по АНД № 18/2018 г., по описа на Районен съд – Сливен това НП е отменено.
Решението на РС Сливен е оставено в сила с Решение № 47 от 09.04.2019 г. по
КАНД № 10/2019 г. на АдмС Сливен.
По АНД № 112/2017 г. по описа на РС Котел,
разглеждането на което е продължило пред
РС Сливен, като АНД № 18/2018 г., по описа на Районен съд – Сливен, е
представено също копие от договор за правна защита и съдействие №
38468/19.06.2017 г. (л.4 от това дело).
При разглеждането на жалбата против Решение
№ 526/05.12.2018 г., постановено по АНД № 18/2018 г. по описа на Районен съд – Сливен,
по КАНД № 10/2019 г. на АдмС Сливен, е представена
квитанция изготвена на 15.01.2019 г. от адв. И.В., в
която същият е удостоверил, че като п.п. по АНД № 18/2018
г., получил за 6 заседания до 12.11.2018 г. по 130 лв. общо 780 лв. като и сумата
150 лв. за изготвяне на отговор, пълномощно и списък за разноските от М.А.М..
Представил и списък на разноските по АНД № 18/2018 г., по описа на Районен съд
– Сливен за 930 лв. (л.15 от по КАНД № 10/2019 г. на АдмС
Сливен)
Горната фактическа обстановка се установява от
приети по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка,
съдът направи следните правни
изводи:
Според разпоредбата на чл. 203 от АПК,
гражданите и юридическите лица могат да предявяват искове за обезщетение за
вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на
административни органи и длъжностни лица. Исковата защита е възможна при
условията на чл. 1 от ЗОДОВ, като исковете се разглеждат по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, към който препраща и изричният текст на чл. 1, ал.2 от ЗОДОВ.
Според чл. 4 от ЗОДОВ Държавата в лицето на своите органи дължи обезщетение за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от
длъжностното лице. Поради това отговорността се характеризира като обективна, безвиновна, а възникването на право на обезщетение
предполага установяване на незаконосъобразни актове, действия и/или
бездействия. Във фактическия състав на отговорността на държавата се включват
следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или
длъжностно лице на държавата или общината, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който
и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността
на държавата или общината по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ.
От доказателствата по делото не се
установиха предпоставките за ангажиране отговорността на ответника Регионална
дирекция по горите – Сливен относно Наказателно постановление № 336/12.06.2017
г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Сливен. Този
административен акт е потвърден при съдебното му обжалване от КРС, като
решението на този съд е оставено в сила от касационната инстанция- АдмС Сливен. След като липсва незаконосъобразен
административен акт, то е неоснователен и иска за присъждане на обезщетение
относно същия, независимо дали ищеца е претърпял някакви вреди от него. Предвид
изложеното искът на М.А.М. против Регионална дирекция по горите - Сливен, за
обезщетяване на неимуществени вреди в размер на 1500 лева и причинени
имуществени вреди, изразяващи се в заплатени разноски по воденето на дело по
обжалване на наказателното постановление НП № 336/2017 г. в размер на 300 лева,
както и притендираните върху тези суми лихви, се
явява неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
От доказателствата по делото се установи
наличието на всички предпоставки за ангажиране на отговорността на ответната
страна – Регионална дирекция по горите – Сливен относно Наказателно
постановление № 337/12.06.2017 г., издадено от директора на Регионална дирекция
по горите – Сливен. Налице е незаконосъобразен акт - наказателно постановление
№ 337/12.06.2017, което е отменено с влязло в законна сила Решение № 526/05.12.2018
г., постановено по АНД № 18/2018 г. по описа на Районен съд – Сливен. Незаконосъобразният
акт е издаден от орган на ответника Регионална дирекция по горите – Сливен,
която е юридическо лице съгласно чл.158 ал.2 от Закона за горите и следователно
е пасивно легитимирана да отговаря по така предявения иск, съгласно чл.205 от АПК.
Налагането на административни наказания от
органите на администрацията за извършени административни нарушения е
санкционираща управленска дейност, израз на държавната наказателна репресия. Тя
непротиворечиво се определя като форма на административна (изпълнителна)
дейност както въз основа на властническия метод на правно регулиране, прилаган
от административно наказващите органи, така и с оглед административната правосубектност на последните. Независимо че наказателното
постановление не е административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК,
определящо обстоятелство за правното основание на иска за обезщетение за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е, че той е издаден от административен орган и представлява властнически
акт на органите на администрацията, въпреки че поражда наказателноправни
последици. Неговото издаване е резултат от изпълнението на нормативно възложени
задължения, от упражняването на административна правосубектност,
което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.
Административната дейност е изпълнителна дейност и наред със съдебната и
законодателната дейности е основна проява на държавната власт. Дейността по
налагане на административните наказания, свързана с издаване на наказателно
постановление, както и извършените в нейните рамки действия или бездействия, се
отличава от правозащитната дейност, вредите от която подлежат на обезщетение по
реда на чл. 2 от ЗОДОВ, именно по упражнената от административните органи в
този конкретен случай изпълнителна (административна) функция в рамките на държавната
власт. Административният характер на дейността по издаване на наказателните
постановления, както и на действията или бездействията по налагане на
административните наказания, при или по повод на която са причинени вреди на
гражданите или юридическите лица, определя правното основание на иска за вреди
от незаконосъобразните наказателни постановления, действия или бездействия като
такова по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В този смисъл е и приетото по т.1 от
Тълкувателно постановление от 19.05.2015 г., постановено по т.д. № 2/2014г. на
ВКС и ВАС.
Настоящият състав на АдмС
Сливен приема, че от извършването на незаконосъобразни действия по издаването
на незаконосъобразния акт - процесното наказателно постановление № 337/12.06.2017
г., отменено по съответния ред с влязло в сила решение, ищеца е претърпял
вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в
производството по обжалването на наказателното постановление. По силата на чл.4
от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждащото
действие. М. не би заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би
представлявало вреда, ако не бе издадено незаконосъобразното наказателно
постановление от административния орган. Макар и да липсва нормативно
установено задължение за процесуално представителство, то адвокатската защита е
нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход на спора, поради
което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт - наказателното постановление. Това е така, тъй като
намаляването на и. на М. вследствие заплатената сума за адвокатско
възнаграждение, е предизвикано от издаването на наказателното постановление, с
което е наложено административно наказание, което той е считал за
незаконосъобразно наложено. (В този смисъл Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017
г. по тълкувателно дело № 2/2016 г. на ВАС)
Адвокатското възнаграждението, което ищеца е
заплатил в производството по обжалване на незаконосъобразното НП издадено от
орган на ответника се явява причинена вреда за М. поради издадения
незаконосъобразен акт. От представените по делото писмени доказателства е видно,
че по договор за правна защита и съдействие № 38468/19.06.2017 г. представен
пред РС Котел е договорено ищеца да заплати за адвокатска защита по 150 лева за
всеки авансово за всяка инстанция плюс командировъчни по 30 лв. от всеки. В
договора е посочено, че внесената сума е 300 лева в брой. По КАНД № 10/2019 г.
на АдмС Сливен, е представена квитанция изготвена на
15.01.2019 г. от адв. И.В., в която същият е
удостоверил, че като п.п. по АНД № 18/2018 г.,
получил за 6 заседания до 12.11.2018 г. по 130 лв. общо 780 лв. като и сумата
150 лв. за изготвяне на отговор, пълномощно и списък за разноските от М.А.М..
Представил и списък на разноските по АНД № 18/2018 г., по описа на Районен съд
– Сливен за 930 лв. Съгласно чл.7 ал.8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, при защита по дела с повече от две съдебни
заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по 100 лв. При
разглеждане на жалбата против наказателно постановление № 337/12.06.2017 г. са
проведени девет съдебни заседания (едно пред КРС и осем пред СлРС), като в едно от тях адв.В.
не е присъствал, а в друго е оттеглено упълномощаването. В този смисъл са
проведени повече от шест заседания с участието на този п. След като по делото е
представено писмено изявление от п. на ищеца, че е получил посочените суми, то
са установени разходите, които ищеца в качеството си на жалбоподател е направил
при обжалване на НП № 337/12.06.2017 г.. В този смисъл доказан се явява иска за
причинени имуществени вреди в размер на 930 лв., тъй като с тази сума е ощетен
ищеца от незаконосъобразния акт на административния орган.
От
изложеното до тук следва извода, че предявения иск против Регионална дирекция
по горите – Сливен следва да бъде уважен до предявения размер от 930 лв.. Ищецът
е направил искане и за присъждане на законна лихва, считано от влизане в сила
на решението на съда, което е станало с потвърждаването му на 09.04.2019 г..
Съгласно чл. 86 ЗЗД при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата, а съгласно чл. 84, ал.3 ЗЗД при задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Задължението по
чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 84, ал.3 ЗЗД има акцесорен
характер и е обусловено от наличието на главно задължение, каквото безспорно е
налице по делото. Законната лихва върху тази сума с оглед т.4 от ТР
№ 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е дължима от влизане в сила на решението,
с което се отменят унищожаемите административни
актове и следователно се дължи върху главницата от 09.04.2019 г..
Предявеният иск за заплащане на обезщетение
за причинени на ищеца неимуществени вреди, претърпени вследствие на издадения
от орган на ответника незаконосъобразен акт е неоснователен.
Обезщетението за неимуществени вреди е за
увреждане на неимуществени права, блага или правнозащитими
интереси. Вредите могат да се изразяват в нравствени, емоционални, психически,
психологически терзания на личността, накърнена чест, достойнство, добро име в
обществото. Специалният закон не уточнява как се определя размерът на
неимуществените вреди, поради което субсидиарно
следва да се прилага гражданското законодателство и по-конкретно чл.52 ЗЗД, който дава възможност за
определянето им по справедливост. Понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ изисква размерът да е
съобразен с характера, изражението и обема на вредите. Т.е понятието
справедливост не е абстрактно. То е свързано с преценка на редица конкретни
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат пред вид при определяне
размера на обезщетението. Ищецът не е освободен от задължението да докаже по
безспорен начин, че е претърпял такива вреди. Неимуществените вреди подлежат на
доказване и не се предполагат. Трябва да бъдат установени с конкретни
доказателства по делото, а не с общи твърдения и термини тъй като за всеки
човек те са индивидуално определяеми и съдът не може да предполага тяхната
наличност. С оглед на изложеното, съдът намира че ищецът не установи по
категоричен начин преживян с., причинено б. и с. или променено о. на х. към
него.
Не се установи и издаденото НП и проведеното
във връзка с това съдебно производство по някакъв начин да се е отразило на д.
и. на ищеца в л. качество или като о. с.. Именно в тежест на ищеца е да докаже
тези твърдения, но доказателства в тази насока не са представени по делото.
Само по себе си наличието на съдебен спор,
предполага правно очакване и не е свързано задължително с причиняване на силен
е. д.. Не е налице състояние на лицето, което прехвърля прага на п., обичайни
при провеждането на съдебни производства. По делото няма данни за о. п. със
засилен и. или по- голяма времева продължителност. Липсата на у. на здравето
или изразена по друг начин т. на в. обуславя необоснованост на претендираната от ищеца сума за претърпени неимуществени
вреди. Ето защо в тази част иска следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Съгласно чл. 10, ал.2 от ЗОДОВ, ако искът
бъде отхвърлен изцяло, съдът осъжда ищеца да заплати разноските по
производството. След като искът е уважен частично, то ответника няма право на
разноски.
Съгласно
чл. 10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда
ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца
внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска.
По делото са представени доказателства за
заплатен адв.хонорар в размер на 545 лв. и внесена
д.т. от 10 лв. С оглед изхода на делото претенцията на п. п. на ищеца за
присъждане на разноски е основателна за присъждане на държавната такса и разноските
по производството, съразмерно с уважената част от иска, които възлизат на 130
лв., от които 120 лв. адвокатски хонорар (545/4230 х 930) и 10 лв. държавна
такса. На основание чл.143, ал. 1 от АПК, Регионална дирекция по горите –
Сливен следва да бъде осъдена да заплати на ищеца тези суми, като разноски по
делото.
Ръководен от изложените съображения, и на основание чл.203 ал.1 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Сливен, да заплати
на М.А.М.., ЕГН **********,***, сумата от 930 лв. (деветстотин и тридесет лева)
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно
Наказателно постановление № 337/12.06.2017 г., издадено от директора на
Регионална дирекция по горите – Сливен, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 09.04.2019 г. до окончателното и изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.А.М. против Регионална дирекция по горите
– Сливен за сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
от незаконосъобразно Наказателно постановление № 337/12.06.2017 г., издадено от
директора на Регионална дирекция по горите – Сливен, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 09.04.2019 г. до окончателното и изплащане, като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на М.А.М. против Регионална дирекция по горите
– Сливен за сумата 1500 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди
и за сумата 300 лв. имуществени вреди от Наказателно постановление № 336/12.06.2017
г., издадено от директора на Регионална дирекция по горите – Сливен, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от влизане в сила на решението на съда
до окончателното им изплащане, като неоснователен.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Сливен, да заплати
на М.А.М.., ЕГН **********,***, сумата от 130 лв. (сто и тридесет лева),
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14 - дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния Административен съд.