№ 181
гр. София, 20.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Александра Йорданова
Членове:Стоян Михов
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
в присъствието на прокурора Николай Иванов Гугушев (СГП-София)
като разгледа докладваното от Александра Йорданова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211100602574 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 09.02.2021г. по НОХД №7695/2019г. на СРС,НО,129- ти
състав е признал подсъдимия А.А. П. за невиновен в това, че на 06.09.2014г. в
гр. София, ул. „*******“, *******, с цел да набави за себе си имотна облага
възбудил заблуждение у Л. Д. Б., че ще му продаде лек автомобил „Пежо 406“
с peг. № ******* за сумата от 800 /осемстотин/ лева, задължение, което нямал
намерение да изпълни, и с това му причинил имотна вреда в размер на 800
/осемстотин/ лева, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив,
след като П. е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едното от тях наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, както следва:
-с определение по НОХД № 11637/2005г. по описа на СРС, в сила от
01.07.2007г„ за престъпление по чл. 210, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за
което му е наложено наказание ЛОС за срок от 1 /една/ година, чието
1
изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три
години,
-с присъда по НОХД № 14274/2012г. по описа на СРС, в сила от
12.03.2013г„ за престъпление по чл. 206, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
извършено на неустановени дати през месец май 2011г„ за което му е
наложено наказание ЛОС 4 /четири/ месеца, което да изтърпи при
първоначален строг режим в затвор, поради което и на основание чл. 304
НПК, съдът го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено
престъпление по чл. 211, пр. 2, вр. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
С присъдата съдът е отхвърлил гражданския иск на Л. Д. Б. срещу
подсъдимия А.П. за сумата от 800.00 /осемстотин/ лева, претендирана като
обезщетение за причинените от престъплението, предмет на горното
обвинение имуществени вреди, с правно основание чл.45, ал.1 от ЗЗД, като
неоснователен и недоказан.
В срока на обжалване е постъпил протест и допълнение към него, в
който се твърди, че атакуваната присъда е неправилна и незаконосъобразна,
като е направено искане същата да бъде отменена и да бъде постановена нова,
с която подс. П. да бъде признат за виновен по обвинението за извършено
престъпление по чл. . 211, пр. 2, вр. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК.
Изложени са съображения, че районният съд е изградил фактическите си
изводи въз основа на неправилно тълкуване на гласните доказателства по
делото. Посочено е, че по делото по безспорен начин е доказана активната
роля на подс. П. при извършване на измамата.
В протеста не е направено искане за допускане на нови доказателства.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция представителят на СГП
поддържа протеста, като моли същият да бъде уважен, а присъдата на СРС да
бъде отменена.
Служебният защитник на подс. П. – адв. В. моли да се потвърди
присъдата на СРС като правилна и законосъобразна, и да се отхвърли
протеста като неоснователен. Твърди, че в хода на съдебното следствие не са
събрани доказателства, които да сочат, че подзащитният му е извършил това
престъпление по начина, по който е формулирано в обвинителния акт.
2
Подсъдимият А.П. редовно уведомен не се явява лично пред въззивната
инстанция и не взема становище по делото.
Софийски градски съд,след като изслуша доводите на страните,прецени
събраните по делото доказателства,провери изцяло правилността на
първоинстанционната присъда по реда на чл.314 от НК установи,че Софийски
районен съд,при постановяването на обжалвания акт, е провел съдебно
следствие,събрал е необходимите доказателства и е изяснил фактическата
обстановка.Към присъдата съдът е постановил мотиви,с които настоящия
състав се съгласява.При собствен анализ на доказателствата по делото,съдът
намира,че изложената от първата инстанция фактическа обстановка се
възприема и от настоящата инстанция ,а именно:
Подсъдимият А.П. закупил лек автомобил „Пежо 406“ с peг. №
*******, като на 18.07.2014г. за сделката бил изготвен надлежен писмен
договор с нотариална заверка на подписите на продавач и купувач.
В края на месец юли същата година подс. П. решил да продаде така
закупения автомобил на свидетеля М.Б.А., с когото се познавал и бил в
приятелски отношения от няколко години, както се познавал и с брат му -
свидетеля Б.Б.А., всички живущи в гр. Своге. М.А. и подс.П. се споразумели
да разменят помежду си своите автомобили, като подсъдимият получи от
свидетеля автомобила му марка „Мерцедес“ и сума с неустановен размер и в
замяна да му даде своя автомобил марка „Пежо 406“. Замяната осъществили
пред дома на М.А. в гр. Своге, в присъствието на брат му Б.Б.А., където П.
предал на свидетеля своя автомобил „Пежо 406“ с peг. № *******, заедно с
всичките документи - малък и голям регистрационни талони, талон за ГТП,
ГО, както и с един комплект ключове. За договорката изготвили писмен
договор, но се разбрали нотариалното прехвърляне да извършат впоследствие,
тъй като св. М.А. дължал на подс. П. още сума в размер на около 200-350
лева.
През лятото на 2014г. двамата така и не отишли при нотариус, за да
оформят сделката, тъй като подсъдимият все отлагал, твърдейки, че си има
друга работа, а св. М.А. също отлагал тъй като нямал възможност да заплати
остатъка от паричната сума, за която се договорили.
Около месец след това подс. П. се обадил на св. М.А. за да си иска
парите, но той му отговорил, че не може да му ги даде тогава, при което П.
поискал сделката за бартера на автомобилите да бъде развалена.
В края на месец август, подс. П. потърсил св. М.А. с молба да го
придружи с автомобила, за да прибере багаж от апартамент на съпругата си,
находящ се в гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“. Свидетелят приел, като
автомобилът от гр. Своге до гр. София управлявал подсъдимият. След като
пристигнали и паркирали автомобила до жилищен блок, П. предложил да
пият кафе в близка бензиностанция „ОМВ“, от която към автомобила нямало
видимост. Подсъдимият за пореден път попитал св. М.А. кога ще му даде
парите, които му дължи за автомобила, но свидетелят не можал да отговори,
тъй като нямал възможност да му ги даде в близко бъдеще. Подс. П. го
предупредил, че ако не му даде парите, за които се уговорили, иска да му се
върне автомобила. След около половин час тръгнали обратно към колата, но
подс. П. помолил св. М.А. да се върне и закупи дъвки. Той се върнал да купи
дъвки от бензиностанцията, но когато отишъл при блока, където бил
3
паркиран автомобилът същият не бил там. Позвънил по телефона на подс. П.,
но той не му отговорил, а впоследствие си изключил телефона и не му се
обадил. По този начин подс. П. възстановил владението си над своя
автомобил „Пежо 406“ с peг. № *******.
Свидетелят М.А. сигнализирал в полицията, като съобщил за случилото
се и по сигнала му било образувано досъдебно производство № ЗМ
3051/2014г. по описа на 03 РУ-СДВР, пр. пр. № 45508/2014г. по описа на СРП,
за осъществен състав на престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК с предмет
мобилен телефон и парична сума, останали в жабката на автомобила. Това
наказателно производство било прекратено.
Междувременно подс. П. решил да предложи на пострадалия Л. Д. Б. да
закупи гореописания лек автомобил, който бил негова собственост.
Подсъдимият и пострадалият се познавали като съседи, тъй като, макар П. да
бил от гр. Своге, живял около една година със съседка на пострадалия -
свидетелката А.Р.С., на адрес в гр. София, ул. „*******“, бл. 4, и имали добри
взаимоотношения.
На 06.09.2014г. около 18:00ч. П. отишъл в дома на пострадалия Л.Б. в
гр. София, ул. „*******“, *******, където била и съпругата на последния -
свидетелката Г.Б. Б.а. Там го попитал дали иска да купи колата му лек
автомобил „Пежо 406“ с peг. № *******, комби, сив металик, за сумата от
1200 лева. Пострадалият харесал колата и поискал да я купи, но предложената
му от П. цена му била висока и поискал да я намали. След първоначалната
оферта подсъдимият предложил цена от 1000 лева, но и тя била висока за Л.Б.
и той продължил да настоява за по-ниска такава. Двамата се спазарили
крайната цена за закупуване на автомобила да е в размер на 800 лева. Същия
ден, по-късно св. Л.Б. предал договорената за закупуването на автомобила
сума от 800 лева на подс. П.. На свой ред подсъдимия му предал автомобила,
заедно с един комплект ключове и дистанционно за алармата, като обяснил,
че няма втори автомобилен ключ, както и му казал кода за запалване. Предал
му и следните документи - талона за годишен технически преглед,
гражданската отговорност, както и копие на договора за покупко-продажба на
МПС, с който бил придобил собствеността върху автомобила, които Б.
оставил в автомобила. Подсъдимият обяснил на пострадалия, че по-рано е
продал автомобила на едни момчета от гр. Своге, но след това си го взел, тъй
като те не му платили, поради което част от документите за автомобила се
намират в тях.
Двамата не сключили писмен договор за уговорената покупко-
продажба, нито подписали разписка за предадената сума, като се разбрали
след два-три дни подсъдимият да дойде при пострадалия с двата
регистрационни талона на автомобила - големия и малкия, и заедно да отидат
при нотариус за документалното оформяне на сделката. Б. не поискал
съставянето на писмени документи предвид добрите си отношения с
подсъдимия и доверието, което имал в него.
Подсъдимия не изпълнил поетото задължение за прехвърляне на
автомобила в рамките на следващите два-три дни. С Б. се чували по телефона,
като П. все отлагал документалното оформяне на сделката при нотариус. Л.Б.
ползвал автомобила около 20 дни, като го паркирал около блока, в който
живеел.
През това време, свидетелят М.А. продължавал да търси същия
автомобил, взет от подс. П., считайки го за своя собственост. За случилото се
4
между него и подсъдимия, свидетелят М.А. уведомил и брат си Б.Б.А..
Последният, след като разбрал за станалото, в първия момент, в който видял
П. в гр. Своге, го питал за местонахождението на автомобила. Подсъдимия,
който бил с децата си, първоначално заявил, че го е заложил, след това казал,
че се намира на паркинг в гр. София и обещал да го заведе до него.
Свидетелят Б. А., придружаван към момента от своя брат Р. Б. А. заедно с
обвиняемия и децата му се качили в автомобил, управляван от братята и
потеглили за гр. София. П. отвел всички на паркинга на районно полицейско
управление, където, след като слязъл, изтичал при полицаите и заявил, че е
отвлечен с децата си. Полицаите отишли при братя А.и и децата на П. и от тях
разбрали, че всъщност братята на М.Б.А. издирват автомобила му, последното
признали и децата на П., поради което и никой не бил задържан по
твърденията на подсъдимия за отвличане.
Впоследствие Б. А. се свързал с приятелката на подсъдимия към този
момент - свидетелката А.С., от която разбрал, къде е паркиран автомобила - в
гр. София, ж.к. „Красна поляна“, пред така наречените „Виетнамски
общежития“.
На 26 срещу 27.09.2014г. св.М.А. си взел автомобила, като използвал
намиращия се у него ключ.
На 27.09.2014г. около 06:00 часа, след като се събудила съпругата на
пострадалият Л.Б. - св. Г. Б.а установила, че автомобилът го нямало зад блока,
където го паркирал съпругът й. Св. Л.Б. веднага отишъл в 03 РУ-СДВР, за да
сигнализира за откраднатия автомобил, но от там му казали, че това може да
стори собственикът, като представи регистрационния талон за колата.
Пострадалият телефонирал на подсъдимия и му казал за случилото се. П.
обещал да му съдейства и да подаде необходимата жалба за издирването на
автомобила. Същия ден около обяд двамата се срещнали пред сградата на
районното управление, където обвиняемият казал на пострадалия, че колата е
обявена за издирване. Обяснил му още, че големият и малкият талон на
автомобила са останали в районното управление. Последният се усъмнил в
думите на П., поради което на следващия ден отново се върнал в
полицейското управление, където от дежурния полицай разбрал, че
автомобилът не е обявяван за издирване.
Пострадалият опитал да се свърже с П. по телефона, за да му даде
възможност да му върне парите или да му прехвърли автомобила
документално, но той отказал да отговори на повикванията му. Единият
автомобилен ключ си останал у Л.Б..
При така стеклите се обстоятелства, пострадалият подал сигнал за
случая на 21.10.2014г. в Софийска районна прокуратура, по който било
образувано настоящото наказателно производство.
Скоро след това св. М.А. решил да продаде автомобила. При него
дошъл бащата на свидетеля Е.Б.Г. и договорили продажбата. Свидетелят Г.
сам и лично наброил парите за покупката на свидетеля М.А.. За подписването
на договора свидетелят М.А. извикал подсъдимия, тъй като автомобилът
продължавал да се води негова собственост, като за изповядване на сделката
пред нотариус в гр. София пътували заедно в един автомобил св. М.А., св. Е.
Г. и подс. П.. За това, че автомобилът по документи е собственост на подс. П.
св. Е. Г. разбрал едва в деня на сделката, когато св. М.А., тръгвайки от гр.
Своге за гр. София му казал, че ще минат да вземат П., тъй като той е
собственик на автомобила по документи. По време на пътуването от гр. Своге
5
до гр. София, св. Е. Г. разбрал от разговорите между М.А. и подс. П., че М.А.
дължи пари на П. за автомобила, тъй като последният попитал дали ще му
върне сумата, която му дължи.
На 20.04.2015г. подс. П. подписал договора за покупко-продажба на
МПС в качеството на продавач на лек автомобил „Пежо 406“ с peг. №
*******, а като купувач го подписала майката на свидетеля Г. - В.К. Г.а
/починала на 25.01.2017г./, като преди това на същата дата автомобилът е
регистриран в КАТ на името на подс. П. и на негово име са издадени
Свидетелство за регистрация, първа и втора част с №*********/20.04.2015 г.
Полагането на подписите на двете страни върху договора за покупко-
продажба на автомобила било удостоверено с peг. № 9162 от 20.04.2015г. на
А.М., помощник нотариус по заместване на А.Ч., нотариус с район на
действие РС-София, peг. № 301 на НК.
На 04.05.2015г. новият собственик подал заявление за пререгистрация
на автомобила на свое име.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства, а именно:
гласни, приобщени посредством показанията на свидетелите Л.Б. /дадени в
хода на съдебното следствие и в хода на ДП и приобщени чрез прочитане, на
осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК/, Г. Б.а Б. /дадени в хода на
съдебното следствие и в хода на ДП и приобщени чрез прочитане, на осн.
чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 от НПК - тук с изключение на частта, че тя е
присъствала на предаването на сумата от 800.00 лева от св. Л.Б. на поде. П./,
А.С. /дадени в хода на ДП, приобщени чрез прочитане на осн. чл.281, ал.5, вр.
ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК, доколкото те са в съответствие с показанията на
свидетелите М.А. и Б. А./, М.А. /дадени в хода на съдебното следствие и в
хода на ДП и приобщени чрез прочитане, на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и
т.2 от НПК - в частите, в които са потвърдени от свидетеля след прочитане/,
Б. А. /дадени в хода на съдебното следствие и в хода на ДП и приобщени чрез
прочитане, на осн. чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК - в частите, в които
са потвърдени от свидетеля след прочитане/, Е. Г. /дадени в хода на съдебното
следствие и в хода на ДП и приобщени чрез прочитане, на осн. чл.281, ал.5,
вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК - в частите, в които са потвърдени от свидетеля
след прочитане/, обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното
следствие; писмените доказателства - копия от документите за регистрация и
пререгистрация на автомобила, предоставени от ОПП- СДВР, /л. 142-148/,
копие от материалите по пр. пр. № 45508/2014г. по описа на СРП, досъдебно
производство № ЗМ 3051/2014г. по описа на 03 РУ-СДВР /л.170-187/, справка
за съдимост на подсъдимия.
Въззивният съд подложи на внимателен анализ същите доказателства и
не установи възможност въз основа на тях да се стигне до различни изводи
относно фактите по делото.
Когато и доколкото изразява съгласие с доказателствения анализ от
предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново
подробно доказателствата по делото, а може да анализира само онези които се
оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или
протеста или тези, които счита за неправилно анализирани/ в този смисъл
Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД № 1158/2012г., НК, III, НО на ВКС/.
Въззивната инстанция споделя доказателствените изводи, до които е
достигнал районният съд. Анализът на доказателствената съвкупност
6
проведен от първоинстанционният съдебен състав и подробно отразен в
мотивите към присъдата е пълен, всеобхватен и изчерпателен, поради което
настоящият състав изцяло се солидаризира с него, като не намира за
необходимо да го преповтаря. СРС е спазил изискванията на чл. 305, ал.3 от
НПК, като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при налични
противоречия е кредитирал едни доказателствени материали, а други е
отхвърлил. Районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения на кои
доказателствени източници дава вяра и защо.
При осъществения въззивен контрол не се констатираха допуснати
съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на присъдата
на процесуално основание.
Не се споделя оплакването на държавното обвинение за неправилно
тълкуване на доказателствения материал, тъй като първостепенният съд е
подложил на анализ достоверността на гласните доказателства, съпоставяйки
и анализирайки тяхната взаимовръзка и логическа последователност.
Настоящият въззивен състав намира и че правилно е приложен
материалният закон, като не споделя застъпената от представителя на
прокуратурата теза, че по делото са събрани доказателства относно
авторството на деянието. Извършвайки самостоятелен анализ на събраните по
делото доказателства, въззивният съд установи, че по делото действително
липсват преки доказателства относно деянието и неговото авторство. В
принципен план това не може да се разглежда като пречка за постановяване
на осъдителна присъда , но единствено в случай, че събраните косвени
доказателства установяват релевантни за предмета на доказване факти и
обстоятелства и преценени в тяхната съвкупност и логическа
последователност водят до единствения възможен извод, че именно
подсъдимият е осъществил деянието, за което е предаден на съд.
Първоинстанционният съд е направил извод,че събраните в
производството пред него гласни и писмени доказателства и доказателствени
средства са единни и непротиворечиви и в своята съдържателна част
установяват с категоричност на извода въведените в мотивите фактически
параметри.Счел е за нужно да отчете,че показанията на свидетелите М.А. и Б.
А. е в тъждество с писмените доказателства,като всеки един от разпитаните
свидетели е дал подробни,ясни и хронологично последователни данни за
обстоятелствата,непосредствено възприети от тях.Посочил е,че всеки един от
тях е дал показания за обстоятелствата,касаещи отделни събития и в този
смисъл не е съпоставил разказа им един спрямо друг,доколкото подобен
способ за анализ и преценка на доказателствената съвкупност в тази хипотеза
е лишен от аналитична обосновка.
В тази връзка се установи, че се констатира липсата на доказателства, за
това, че подсъдимият не е имал намерение да изпълни задължението, което е
поел към частния обвинител Л.Б., а именно да му прехвърли собствеността на
лек автомобил марка Пежо 406 с peг. №*******.Подсъдимият е бил
собственик на този автомобил към инкриминираната дата -06.09.2014 г. и е
имал възможност да прехвърли собствеността на същия- на св. Б.. А за това
какви намерения имал към този момент и по-конкретно за това, че не е имал
намерение да прехвърли автомобила на частния обвинител липсват
доказателства. От показанията на свидетелите се потвърждава, че е имало
спор между подсъдимия и св. М.А. за доплащането на цената на процесния
автомобил, при което той си е възстановил владението над него. След като
подсъдимият е собственик на автомобила е можел да го прехвърли, но по
7
делото не бе установено, че той изобщо не е имал намерение да го прехвърли
на ЧО Б.. Този извод се опровергава от самото поведение на П., изразило се в
това, че си е взел автомобила от св. М.А., дал го на ЧО Л.Б., който го ползвал
и паркирал пред блока си, а след това св. М.А. дошъл със свои съграждани и е
взел самоволно автомобила. В показанията си св. М.А., така и св. Б. А.
поддържат, че не подс. Ал. П., а св. А.С. им е казала къде е автомобилът.
Следва да се вземе предвид, че автомобилът е бил прехвърлен на трето лице
едва през 2015 г. и то заради това, че свидетелите М. и Б. А.и са си върнали
самоволно фактическата власт над него, а св. М.А. е предложил на подс. П. да
изпълни първоначалните си ангажименти във връзка с бартера.
В заключение настоящата инстанция намира доказателствената
съвкупност по делото недостатъчна, за да обезпечи единствен и
непротиворечив извод относно виновността на подс. П. по повдигнатото му
обвинение.
На база така събрания по делото доказателствен материал
първоинстанционният съд е стигнал до единствения правилен извод за
недоказаност на обвинението по чл. . 211, пр. 2, вр. 209, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1,
б. „б“ от НК, поради което и е оправдал подсъдимия. Правните изводи се
споделят от настоящия съдебен състав, който намира за установено от правна
страна следното:
Престъплението измама е резултатно престъпление, увреждащо
обществените отношения, свързани с правото на собственост. За да бъде
осъществен съставът по чл.209, ал.1 от НК е необходимо от обективна страна
деецът да е извършил действия по възбуждане и/или поддържане на
заблуждение, в резултат на което жертвата да се разпореди със свое
имущество в полза на дееца или на трето лице. Възможно е при
осъществяване на наказателно-правната измама да бъдат използвани
договорни отношения като средство за въвеждане в заблуждение. В тези
хипотези специфичното е, че при още при сключване на договора деецът
няма намерение да осъществи поетите задължения, а чрез тях се цели
единствено третото лице да бъде мотивирано да извърши акт на имуществено
разпореждане, с което да намали своите активи. В този смисъл
престъплението измама се характеризира с два предмета- измаменото лице и
ощетеното имущество. Изпълнителното деяние се изразява в неправомерна
дейност по въвеждане или поддържане на заблуждение, която формира
невярна представа у пострадалото лице относно факти от действителността.
От значение е и поведението на жертвата, която мотивира от създадената
невярна представа, извършва акт на имуществено разпореждане с
произтичащите от това вредоносни последици. Деянието е довършено с
настъпването на имотната вреда за пострадалия.
От субективна страна класическата измама изисква наличието на пряк
умисъл и специфична користна цел. Съдържанието на прекия умисъл
включва няколко момента, а именно деецът да предвижда, че в резултат на
неговото въздействие върху измамения, е създал/поддържал у него невярна
представа за факти от обективната действителност. Деецът трябва да съзнава,
че в резултат на неговите неправомерни действия жертвата ще извърши акт на
имуществено разпореждане, с което ще бъде ощетено нейното имущество.
В конкретния случай, от събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че подсъдимият е предложил на св. Л. Б. да закупи собствения
му лек автомобил „Пежо 406“ е peг. № ******* за сумата от 800 /осемстотин/
8
лева. Пострадалият се съгласил и на инкриминираната дата заплатил на подс.
П. договорената продажна цена в размер на 800 лева и получил владението на
автомобила, като се уговорили с подсъдимия по-късно да се сключи договор
за покупко-продажба на автомобила в предвидената от закона писмена
форма( която е нотариална заверка на подписите на продавача и купувача),
което обаче не е сторил.
В настоящото производство обаче не се установяват конкретни
действия, с които подсъдимият да е въвел в заблуждение ЧО, относно
намеренията си, а именно, за това, че има намерение да му продаде
собствения си лек автомобил „Пежо 406“ е peг. № ******* за сумата от 800
лева. По делото се установи по несъмнен начин, че пострадалият Л. Б. е бил
уведомен от подсъдимия за причината поради която това не може да стане
веднага, а именно поради това, че по-рано автомобилът е бил продаден на
други лица и документите, необходими за прехвърлянето му се намират у тях
и поради тази причина е трябвало да се изчака в рамките на около 20-тина
дни.
На следващо място безспорно е доказано по делото начина, по който П.
е възстановил владението си върху автомобила, след като го е бил продал на
св.М.Б.А.. Но от това му негово действие също не може да се направи извод
за липса на намерение да продаде автомобила на св. Л. Б. тъй като по делото е
установено каква е била причината за това - незаплатената дължима сума от
св. М.А..Следва да се обърне внимание и на действията на подс. П. в отказа
му да посочи на свидетелите М. и Б. А.и местонахождението на автомобила,
поради опасенията му, че те могат да поискат да го вземат, разполагайки с
ключа за него. От показанията на свидетелите М. и Б. А., както и от
обясненията на П. се установява, че подсъдимият е отказал да им посочи
местонахождението на автомобила дори и след като братята А.и
принудително го докарали в гр. София, заедно със синовете му, при което той
се опитал да избяга от тях, търсейки съдействие от органите на МВР.
Невъзможността да се докаже субективната страна на престъплението
по чл.209, ал.1 от НК води до несъставомерност на деянието, вменено във
вина на подсъдимия, поради което правилно и законосъобразно
първоинстанционният съд го е признал за невиновен.
По приетия за съвместно разглеждане в наказателното производство
граждански иск:
Въззивният съд намира, че не са налице основания за отмяната на
присъдата на СРС и в тази й част, с която е отхвърлен предявения срещу подс.
А.П. от гражданския ищец Л.Б. граждански иск с правно основание чл.45 от
ЗЗД за осъждането на подсъдимия да заплати на ищеца сумата от 800(
осемстотин) лева обезщетение за причинените от престъплението
имуществени вреди. Въззивният съд намира, че с оглед на установеното по
делото отсъствие на осъществено престъпно деяние по визираното от
прокурора обвинение, то предвид деликтното основание на твърдяното
непозволено увреждане по чл.45от ЗЗД, а именно твърдяното с обвинителния
акт измамливо поведение на подсъдимото лице, което не се установява по
делото, то не са и налице основания за ангажиране на личната гражданска
отговорност на подсъдимия, при което правилно приетия граждански иск е
бил отхвърлен от първата съдебна инстанция.
Настоящия състав намира за правилна присъдата и в частта на
9
направените разноски по делото.Тъй като подсъдимият е оправдан изцяло по
повдигнатото му обвинение,правилно е приложена разпоредбата на
чл.190,ал.1 от НПК и е постановено,че разноските по делото остават за сметка
на държавата.
С оглед изложеното и при осъществената в цялост служебна проверка
на обжалваната присъда от Софийски градски съд не бяха констатирани
неправилно приложение на материалния закон,съществено нарушение на
процесуалните правила или необоснованост,даващи основание за изменение
или отмяна на присъдата,поради което същата следва да бъде потвърдена
изцяло.
С оглед изложеното и на основание чл.338 във вр. с чл.334,т.6 от
НПК,Софийски градски съд ,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 09.02.2021г. по НОХД № 7695/19 по описа
на Софийски районен съд, НО, 129-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10