РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 09.09.2019
г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, І-20 състав, в публично заседание на двадесети май две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 1091/2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 11287/25.01.2018 г., предявена от Н.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, против З.
„Л.И.“ АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***.
Ищцата
Н.А.А. твърди, че на 01.09.2016 г., около 0.20
часа, на
второкласен път ІІ-13, на изхода от гр. Кнежа, в посока гр. Искър, Р.Г.С.,
при управление на лек автомобил „Рено Меган“, с рег.
№ *****, нарушил правилата за движение по пътищата, изгубил контрол върху
управлението на автомобила и реализирал пътно-транспортно произшествие (ПТП),
при което автомобилът навлязъл в десния банкет, след което се преобърнал по таван и продължил
неконтролируемото да се плъзга по десния банкет, след което последователно навлязъл
в дясната пътна лента, в лявата пътна лента и се установил в левия банкет.
По
случая било образувано
НОХД № 266/2017 г. по описа на Районен съд - Кнежа, което приключило
със споразумение от 03.11.2017 г., с което Р.Г.С. бил признат за виновен за
извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 54, ал. 1, вр. чл. 42а НК.
Ищцата
твърди, че при настъпване на описаното ПТП е пътувала на предната дясна седалка
на автомобила. В резултат на ПТП, ищцата получила следните увреждания: Дълбока разкъсно-контузна рана с фрактура дясно темпорално контузия на мозъка; Избиване на 11-ти и
фрактура на 21-ви зъб; Дълбока абразивно-разкъсна
рана на долна дясна челюст с визуализация на мандибулата;
Абразивно охлузване на лицето и врата в дясната му част както и множество
порезни и разкъсни рани; Охлузване на дясната гърда,
както и множество разкъсно-контузни рани на горните
крайници и торса; След ПТП, ищцата била настанена за
лечение в УМБАЛ
„Д-р Георги Странски“ ЕАД - гр. Плевен, където било
проведено оперативно и медикаментозно лечение. На 07.09.2016 г. била изписана, като й било
назначено да спазва лечебно-охранителен двигателен режим за 3 месеца и диетичен
режим.
Ищцата
твърди, че от причинените й от описаното ПТП увреждания е претърпяла
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. В резултат от провлачването на лицето по асфалта, Н. А.получила
множество рани по лицето, врата и окосмената част на главата, които довели до
сериозно обезобразяване на ищцата и до обективното й загрозяване. Настъпилият
на 01.09.2016 г. инцидент повлиял
отрицателно не само върху физическото състояние на ищцата, но и върху психическото
й здраве. Причинените й наранявания и наличието на множество белези, довели
ищцата до тежко депресивно състояние. Тя се затворила вкъщи и не желаела да
контактува с досегашните си познати и приятели. Чувствала непрекъсната тревожност,
събуждала се през нощта, не можела да заспи,
сънувала кошмари, трудно се съсредоточавала, често забравяла, чувствала
силно главоболие. Избитият и счупен зъб затруднявали храненето й, довели до
промени в тембъра на гласа й, което водело до допълнителен стрес и негативни
емоции. И към предявяване на исковата молба, ищцата не била напълно
възстановена от получените травми.
Ищецът
твърди, че към датата на увреждането, ответникът е застраховал гражданската отговорност на лицата,
управляващи правомерно лек автомобил „Рено Меган“, с
рег. № ***** , включително и на водача Р.Г.С..
Предвид
гореизложеното, ищецът моли да бъде
постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение
за причинените му неимуществени
вреди, ведно със
законната лихва, считано от 26.10.2016 г. до окончателното ѝ изплащане. Ищецът
претендира и направените по делото разноски.
В
срока за отговор на исковата молба, ответникът З. „Л.И.“ АД е депозирал
отговор на исковата молба. Ответникът не оспорва, че към датата на процесното ПТП - 01.09.2016 г., по силата на договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, е застраховал гражданската отговорност на
водача на лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ***** - Р.Г.С., който виновно е причинил
процесното ПТП, в резултат на което на Н.А. А.са причинени уврежданията, описани в Споразумението по
НОХД № 266/2017 г. по описа на Районен съд - Кнежа,
Ответникът
оспорва иска с възражението, че е неоснователен. Оспорва да са настъпили
увреждания на ищцата, извън тези, които са били описани в Споразумението по НОХД
№ 266/2017 г. по описа на РС - Кнежа, както и причинно -
следствената връзка между твърдените и неописани в споразумението увреждания и
процесното ПТП. Оспорва и да са настъпили твърдените в исковата молба
последствия върху психическото състояние на ищцата, твърденията за тяхната
тежест и наличието на причинно - следствена връзка с произшествието.
Ответникът прави възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищеца Н.А. А., като твърди, че същата е била
без предпазен колан при настъпване на процесното ПТП, с което е нарушила
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП и е допринесла за настъпване на
уврежданията.
Заявява
и че искът е
предявен в завишен размер, който не е съобразен със съдебната практика, не
отговаря на действително претърпените вреди, както и на приноса от страна на
пострадалото лице. Оспорва и претенцията за присъждане на законна лихва върху
исковете, като твърди, че по силата на чл. 380, ал. 3 КЗ, не дължи законна
лихва.
В допълнителната искова молба, ищцата поддържа
предявения иск и оспорва възраженията на ответника. Твърди се, че при
настъпване на процесното ПТП, ищцата е била с поставен обезопасителен
колан
В
допълнителния отговор на исковата молба, ответникът сочи, че спецификата на
получените от ищцата травми е индикация за свободно движение на тялото на
ищцата в купето на автомобила, а допълнително и изпадането на тялото на ищцата
от автомобила.
Съдът
приема от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правна квалификация чл. 493, ал. 1 КЗ, вр.
чл. 432, ал.1 КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.,
в сила от 01.01.2016г.).
Съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ, увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 432 КЗ, може да прави възраженията, които произтичат от договора и от
гражданската отговорност на застрахования. Видно от законовата разпоредба, за
да бъде уважен иска, следва да бъде установено наличието на валидно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между ответника -
застраховател и делинквента относно управлявания от
последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност,
причинна връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител – застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като
отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на
застрахования делинквент и има вторичен характер – застрахователят дължи
обезщетение за вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото
лице за репатрирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В
настоящия случай, не се спори по делото, че към датата на процесното ПТП – 01.09.2016
г., по силата на Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен на 18.03.2016 г. във формата на
застрахователна полица № BG /22/116000884610, валидна от 18.03.2016
г. до 18.03.2017
г., З. „Л.И.“ АД е застраховало гражданската отговорност на лицата, управляващи
правомерно лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № *****, включително и на
водача Р.Г.С.. Този факт е отделен като безспорен в отношенията между страните по
делото (с определението от 27.08.2018 г.), а и се установява от
представената Справка от базата данни на Информационния център към Гаранционен
фонд (л. 42).
Установяват
се и останалите правопораждащи правото на ищеца юридически факти,
представляващи елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД:
Не
се спори по делото, че на 01.09.2016 г., около 0.20 часа, на второкласен път ІІ-13 -
гр. Кнежа - гр. Искър, Р.Г.С., при управление на лек автомобил
„Рено Меган“, с рег. № *****, е нарушил правилата за
движение по пътищата, в резултат
на което станал причина и реализирал пътнотранспортно произшествие
(ПТП), при което пострадала Н.А.Асенов, която била пътник в лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № *****. Този факт също отделен, като безспорен по делото - с
определението от 27.08.2018 г., а и се установява от представените по делото писмени
доказателства:
Настъпването на процесното ПТП и участието на лицето, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника се установява от представения по
делото Протокол за оглед на местопроизшествие, съставен на 01.09.2016 г. от
разследващ полицай при ОД на МВР – гр. Плевен. Протоколът има характера на
официален свидетелстващ документ, с обвързваща съда доказателствена
сила, съгласно чл. 179 ГПК относно установените обстоятелства при огледа на
произшествието.
Настъпването
на процесното ПТП и участието на водача, чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника, се установява от представения по делото Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № 9, съставен на 01.09.2016 г.
от дежурен по ПТП при ОД на МВР – гр. Плевен.
Като
пострадали лица в Констативния протокол са посочени Р.Г.С. и Н.А. А..
Тези факти
се установяват и от споразумение, обективирано в
протокол от открито съдебно заседание от 03.11.2017 г. по НОХД № 266/2017 г. по
описа на РС - Кнежа, с което Р.Г.С. е признат за виновен в
това, че на 01.09.2016 г., около 0.20 часа, на второкласен път ІІ-13 -
гр. Кнежа - гр. Искър, на км 74+000,
при управление на лек автомобил „Рено Меган“,
с рег. № *****, след като виновно е нарушил следните
разпоредби на ЗДвП, а именно: чл. 20, ал. 1, която гласи: „Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато превозните средства, които управляват” и ал.
2, която гласи: „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране
на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозваният
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко видимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението”, чл. 21, ал. 1, който гласи:
„При избиране на скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е
забранено да превишава следните стойности на скоростта в км./ч: Категория В: -
населено място - 50, извън населено място – 90…” като е превишил с 18,32 км/ ч.
над допустимите стойности извън населено място, а именно 90 км/ч., и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Н.А.А.,
с ЕГН: **********, от гр. Кнежа, изразяваща се в счупване на черепа с надлежаща
разкъсно контузна рана обуславящо
проникващо нараняване в черепната кухина и избит горен десен зъб, без който
се затруднява говоренето и дъвченето (храненето във фаза на отхапването) -
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, във вр. с чл. 342, ал. 1 от Наказателния кодекс. Със същото Споразумение, на Р.Г.С. е
наложено наказание „Пробация”, както и „Лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 (три) месеца.
Съгласно
чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), влезлите в сила
присъди и решения са задължителни за гражданския съд по въпросите: извършено ли
е деянието, виновен ли е деецът и
наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата и на чл. 300 ГПК. Одобреното
от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила
присъда – по силата на чл. 383, ал. 1 НПК, а и нормата на чл. 413, ал. 3 НПК
изрично предвижда, че разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава
двадесет и девета (какъвто е постановеното от Районен съд - Кнежа определение,
с което е одобрено споразумението). Следователно и при отчитане на обективните
и субективни предели на одобреното от Районен съд - Кнежа споразумение,
настоящият съдебен състав, счита че трябва
да зачете силата на пресъдено нещо на съдебния акт и да
приеме, че от него се установяват
първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че Р.Г.С. е извършил деянието, че то е противоправно,
че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда,
изразяваща се в описаните в споразумението увреждания. Доколкото тези
увреждания са елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна
повреда, то силата на присъдено нещо на одобреното споразумение обхваща и
установяването на техния вид и характер, както и пряката причинна връзка с
извършеното противоправно деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд
(решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г.
на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че
в резултат на виновното и противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, на 01.09.2016 г., на ищеца са причинени
описаните травматични увреждания.
В исковата молба са описани следните увреждания: Дълбока разкъсно-контузна рана с фрактура дясно темпорално контузия
на мозъка; Избиване на 11-ти и фрактура на 21-ви зъб; Дълбока абразивно-разкъсна рана на долна дясна челюст с визуализация
на мандибулата; Абразивно охлузване на лицето и врата
в дясната му част както и множество порезни и разкъсни
рани; Охлузване на дясната гърда, както и множество разкъсно-контузни
рани на горните крайници и торса;
Както беше посочено, настъпването на част от твърдените увреждания се
установява от одобреното от съда споразумение (счупване на черепа с надлежаща разкъсно
контузна рана обуславящо
проникващо нараняване в черепната кухина и избит горен десен зъб).
По делото е представена Епикриза към ИЗ №
30465/2016 г., издадена от УМБАЛ „Д-р Георги Странски“
ЕАД – гр. Плевен. От същата се установяване, че на 01.09.2016 г., Н.А.А.е постъпила за лечение в болницата, в увредено общо
състояние, с разкъсно-контузна рана челно в дясно, с
охлузвания и множество рани. ГКС-14. На същата дата – 01.09.2016 г. е извършена
оперативна интервенция – под обща анастеза са промити
раните, поставени са дренажи и шев на раните.
На 07.09.2016 г., ищцата е изписана.
В епикризата е посочено, че раните са били силно
замърсени с пръст и пясък.
Представена е Етапна епикриза, както и медицинско
направление, и двете издадени на 11.10.2016 г.
от АИППМП ЕТ „Д-р Диана Симпличева“
По делото е прието заключението по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, извършена от вещите лица д-р М.М.Г. и инж. А.П.А., в което е прието, че механизмът на
получените от ищцата лицеви, черепно-мозъчна травма, лицева и травма на лявата предмишница, са от удар в предното стъкло и в предната
дясна колона на самокатастрофиралия автомобил. Раните
в областта на крайниците, които са били силно замърсени с пръст и пясък, са
получени при изпадане върху терена.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската и автотехническа експертиза, извършена от вещото лице д-р П.С.П.
– специалист неврохирург. Видно от СМЕ, вследствие на пътно-транспортното произшествие от
01.09.2016 г., ищцата Н.А. А.е получила следните травматични увреждания:
v Черепно-мозъчна травма,
състояща се от следните компоненти:
-
Контузия на мозъка – лека степен на тежест;
-
Счупване на дясна слепоочна кост на черепа;
-
Контузионно-кръвоизливно огнище в десния слепоочен дял
на мозъка;
-
Разкъсно контузна рана в дясна челна
област на главата, охлузване в областта на дясна гърда, множество разкъсно-контузни рани по горните крайници.
Видно от СМЕ, черепно-мозъчната травма е получена по контактен механизъм –
удар на главата в твърди тъпи части от интериора на купето. При този механизъм,
най-често се получават счупвания на черепните кости и подлежащи на тях контузионни огнища в мозъчния паренхим.
Силно замърсените с пясък охлузвания и рани в дясна лицева половина и горни
крайници дават основание да се приеме, че главата на ищцата и горните крайници
през счупеното стъкло на дясна предна врата са контактували с пътната настилка.
Черепно-мозъчната травма (мозъчна
контузия лека степен на тежест) е протекла със степенно разстройство на
съзнанието (зашеметяване,объркване) без медицински данни за настъпило
безсъзнателно състояние след травмата е реализирала медико – биологичния
критерий „Разстройство на здравето, временно опасно за живота“. Охлузванията на
врата в дясно, дясната гърда и множеството разкъсно-контузни
рани на горните крайници са причинили на ищцата болки и страдания.
Вещото лице е констатирало, че след ПТП, Н.А. А.е
бил транспортирана с екип на ЦСМП до Спешното отделение на УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен. След проведени прегледи и
консултации е била приета в Клиниката по неврохирургия. Проведено е било
комплексно болнично лечение, състоящо се от режим на легло, активно
неврологично наблюдение, медикаменти. При постъпване в болничното заведение,
ищцата е била увредено общо състояние, с разкъсно-контузна
рана челно в дясно, оценена по Глазгоу кома скала (ГКС) на 14 т. (от максимални
15 т.). Неврологичният статус от постъпването до изписването е останал в
границата на нормата.
От проведените образни изследвания на лява лакътна и
раменна стави не са установени травматични промени на костните структури. От
компютърната томография на главен мозък без контраст са описани контузионно травматично огнище в десния слепоочен мозъчен
дял и счупване на дясната слепоочна кост на черепа. Многобройните рани по
главата, долната челюст в дясно, врата и горните крайници, са обработени под
обща анестезия. Проведени са били консултации с хирург и травматолог, от които
не са описани травматични промени на опорно-двигателния апарат и травматична увреда на гръдни и коремни органи. Проведено е медикаментозно
лечение. След шестдневно болнично лечение, ищцата е била изписана в добро общо
състояние, в съзнание,Глазгоу кома скала – 15 т. (максимален брой). Дадени са указания за лечебно-охранителен режим и медикаментозно
лечение. След изписване на ищцата, лечението й е продължило е предписания й
медикамент и контролни прегледи от личния лекар за множеството разкъсно-контузни рани.
Вещото лице е посочило, че към изготвяне на заключението (представено в
СГС на 09.05.2019 г.) от травмата са изминали две
години и осем месеца. Възстановителният период при лека мозъчна контузия,
каквато е била налице при Н.А. А., е в рамките на
една година. На мястото на контузионно - кръвоизливното огнище в десния слепоочен мозъчен дял, след лизиране на кръвта и преминаване на перифокалния
оток, е останало енцефаломалатично огнище - зона в която липсва нормална мозъчна тъкан. Тя води до локална мозъчна атрофия - намаляване обема на мозъка. Слепоочния дял е епилептогенен (податлив за поява на епилептични разряди) и това изисква проследяване в
първите три години със ЕЕГ (електроенцефалография)
изследвания на периоди от шест месеца до една година. Счупванията
на костите на черепа при възрастни пациенти зарастват за около три години,но
понякога те остават видими до края на живота. В делото няма приложена
медицинска документация за настъпили усложнения при ищцата от претърпяната
черепно-мозъчната травма от което експертизата прави извода, че лечението е приключило успешно.
При извършения на 08.05.2019 г. преглед на ищцата, вещото лице е
констатирало, че Н.А.А.е в добро общо състояние, в
ясно съзнание,контактна и адекватна, с нормален неврологичен статус. В дясната челна област на главата се вижда тънък цикатрикс
от разкъсно-контузна рана с дължина 7 см., който
продължава по средна линия в окосмената част на главата. Под долната челюст в
дясно добре видим зараснал белег от разкъсно-контузна
рана дълъг 6 см. В зоната на дясна раменна става груб ръбец
на площ 7/6см., леко надигнат над околната кожа. В областта на лява лакътна става странично по гръбната
повърхност на предмишницата цикатрикс
на площ 8/5см леко надигнат над околната кожа. Други два малки белега на лява
китка и трети и четвърти пръсти. При прегледа, ищцата е посочила е, че в
първите няколко месеца след изписване от болничното заведение, често е имала
главоболие с пулсиращ характер. Към датата на прегледа, рядко имала подобни
пристъпи на главоболие.
Видно от СМЕ, дългосрочната прогноза при ищцата, с оглед претърпяната
мозъчна контузия, е благоприятна. Желателно е проследяване с ЕЕГ изследвания за предпазване от поява на епилептиформени промени в биоелектрическата
дейност на мозъка.
По делото е прието заключението по съдебно-медицинската и автотехническа експертиза, извършена от вещото лице д-р А.Ч., лекар по дентална медицина. Вещото лице, след като на 30.04.2019 г.
е прегледало ищцата е констатирало липсата на зъб 11
- горен десен централен резец, както и че няма данни за скорошното му изваждане
в рамките на 6 месеца. Вещото лице е установило и наличието на тричленен мост
12 X 21, както и подвижност на зъб 21 първа степен (вестибуло-орална
посока) и наличие на фистула, медианно на 2-3 мм от ветечната бръзда.
ВЛ д-р Ч.
е заявила, че допуска избиване на зъб 11 и фрактура на зъб 21, евентуална
травма на зъб 22, както и наличието на рентгенологични
данни за травматичен периодонтит. Посочило е
също, че има данни за разкъсно-контузна рана в
областта на долна челюст, както и наличието на голям цикатрикс
вдясно под долна челюст. Няма данни за фрактура на челюстни кости.
Видно от
СМЕ, избиването на зъб 11 сам по себе си е необратим процес. Следва да се
проведе лечение чрез мост, имплант или протеза, за да
се замести липсващия десен централен резец. Евентуалната фрактура на коронковата част на зъб 21 може да се лекува като се
проследи виталитета на зъба, прави се кореново
лечение при данни за некроза. Следва изграждане на
зъба. Трябва да се проведе и протетично лечение с
мост, протеза или имплант.
В открито съдебно заседание на 20.05.2019 г., д-р Ч. заявява, че категорично може да се приеме, че описаните в заключението й увреждания, са
в резултат на процесното ПТП, както и че и за двата зъба става въпрос за
травматичен периодонтит. За да достигне до този
извод, ВЛ е съобразило направените рентгенови снимки и извършения преглед. Същевременно ВЛ е заявило, че не е
възможно ищцата до провеждането на личния
преглед да е имала фрактура на долна
челюст, която да е отшумяла и да не е отбелязана. Възможно е да е имала
повърхности охлузвания, които да не са отбелязани. Освен това, би трябвало да
има следи на направената рентгенова снимка.
Заключенията
са изготвени от вещи в съответната област на науката лица, които са
висококвалифицирани експерти, за чиято професионална компетентност и
добросъвестност не са налице основания за поставянето им под съмнение.
Заключенията са пълни, ясни и обосновани, вещите лица са съобразили всички
обективни данни по делото, поради което и съдът не намира основание да се съмнява в тяхната
правилност и ги кредитира.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелката Весиле Мехмед Раме, която
е майка на ищцата. Свидетелката сочи, че
дъщеря й е пострада в ПТП на 01.09.2016 г. Заявява, че дъщеря й не е искала да
живее, срамувала се. Цялата била обезобразена, по лицето, ръцете и гърба имало
„ужасяващи“ рани, от които „извирала“ кръв и гной. Пострадали два зъба отпред,
„половината й лице“ го нямало, не се виждала кожа. Свидетелката я пренасяла на
ръце до банята, не можела да се движи, да седи. Много я боляло. Разстройвала се
като чуела сирени на линейки и пожарна.
Свидетелката сочи, че дъщеря й „сега“ не е здрава (разпитът е проведен
на 20.05.2019 г.). Била „на крака“, но си останала с тази травма и тези белези.
Все още се срамувала, психически не била добре. Имала белези навсякъде, изпитвала
и болки в кръста.
При
така установените факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не беше
опровергавана. Водачът Р.Г.С. е действал противоправно,
което е установено от одобреното от РС – Кнежа споразумение. Тук следва да се
посочи, че нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП е приложимо доколкото не е
установено нарушение от страна на водача на режима на скоростта на движение, в
резултат на което водача губи контрола за движение върху лекия автомобил.
Нарушение на чл. 20, ал. 1 ще има тогава, когато водачът губи контрол върху
автомобила поради други причини, извън режима на скорост. Такива биха могли да
бъдат липсата на внимание при управление, разсейване, заспиване и др. Всяко
нарушение на режима на скоростта в резултат на несъобразяване с пътните условия
е нарушение по чл. 20, ал. 2 ЗДвП (в този смисъл са: решение 353/04.12.1991 г.
по н. д. № 366/91 г. на ВКС, решение 35/26.02.2016 г. по н.д. № 96/16 г. на ВКС, ІІ НО, решение 5/2012 г. по
н.д. 2900/2011 г. на ВКС, решение № 43/2015 г. по н.д. 1604/14 г. на ВКС, І НО.
Така
или иначе, елементите на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД са установени и на
основание чл. 432, ал. 1 КЗ, застрахователят по застраховка „Гражданска
отговорност“ З. „Л.И.“ АД дължи
да заплати обезщетение за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице,
каквото като пострадал се явява Н.А. А.(чл. 478, ал. 2 и ал. 1 КЗ).
Що
се отнася до размера на
обезщетението за претърпените неимуществени
вреди, съдът намира следното:
Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне между претърпените болки и страдания и
паричната престация, законодателят е дал възможност
на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди, като е
предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е справедливият
размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ, че
обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Критериите
за определяне на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и
тежестта на причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността
на претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния
период, общовъзприетото понятие за справедливост и
общото икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния
размер на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи съвкупно като обезвреда за цялостните последици за здравето и претърпени
от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна практика на всички
съдилища в Република България. В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени
с Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г. на
Пленума на ВС, съдебната практика по сходни случаи и отчете вида и характера
на доказаните по делото увреждания, възрастта на
пострадалия; доказаните болки и страдания; общият лечебен и възстановител
период; отсъствието на негативни последици, обществено - икономическите условия
и лимита на застрахователното обезщетение към датата на ПТП.
Предвид
всички тези обстоятелства по настъпването на вредите, вида и характера на уврежданията,
претърпените болки и страдания, степента на увреждане и ефектът, който са
оказали върху начина на живот на Н.А. А., съдът намира, че
справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди възлиза общо на
сумата от 45 000 лева.
При
това положение, съдът следва да разгледа евентуалните възражения на ответника
за съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалата ищца.
По
обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата
съдебна практика – т. 7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по
приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК
практика (решение № 45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение
№ 159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение № 169/28.02.2012г.
по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о.,
решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и
др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал становище, че
намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД
е обусловено от наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и
произлезлите вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за
вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си
неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Или,
от съществено значение е конкретното проявление на действието или бездействието
на пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за причинените
вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е
само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало (наред с неправомерното поведение на делинквента)
до увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от
съпричиняването и значението му за размера на обезщетението, което увреденият
има право да получи като паричен еквивалент на произлезлите от деликта вреди, изключват допустимостта съдът да обосновава
изводите си за съпричиняване с вероятности или с предположения. Както в т. 7 на
ППВС № 17/63
г., така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС (решение
№ 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС,
II ТО, решение №
206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. №
286/2011 г. на ВКС, I ТО, решение
№
98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн.
други) е прието, че изводът за наличие
на съпричиняване на вредата не може да почива на предположения. Т.е. във всички
случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента
или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
Освен
това, според цитираната съдебна практика, дори безспорните нарушения на ЗДвП от
страна на пострадалия, имат значение при преценката на приноса му, само ако се
намират в причинна връзка и са допринесли за настъпване на вредоносните
последици, тъй като вината на увреденото лице не е елемент от фактическия
състав на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, т.е. във всички случаи на предявен иск по чл. 45 ЗЗД срещу делинквента или по чл. 432, ал.1 КЗ срещу застрахователя
съпричиняването подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на
предпоставките по чл. 51, ал. 2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към
увреденото лице.
В постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решение № 165/26.10.2010 г. по т. д. № 93/2010 г. на ВКС, II т.
о. и решение № 44/26.03.2013г. по т. д. № 1139/2011 г. на ВКС, ІІ ТО също е
прието, че вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51,
ал. 2 от ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и
да предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и бездействия са
правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта
и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
С
отговора на исковата молба ответникът твърди, че при настъпване на процесното ПТП, в нарушение на чл.
137а, ал. 1 ЗДвП, Н.А.А. е пътувала в лекия автомобил
без поставен предпазен колан, с което е допринесла значително за настъпване на
описаните травми.
Както беше посочено в епикризата, издадена от
УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ ЕАД – гр. Плевен, е
констатирано, че при постъпване в лечебното заведение, раните на пострадалата
са били силно замърсени с пръст и пясък.
В заключението по комплексната съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза (КСМЕАТЕ), извършена от вещите лица д-р М.М.Г.
и инж. А.П.А., е прието, че механизмът на получените от ищцата лицеви, черепно-мозъчна
травма, лицева и травма на лявата предмишница, са от
удар в предното стъкло и в предната дясна колона на самокатастрофиралия
автомобил. Раните в областта на крайниците, които са били силно замърсени с пръст
и пясък, са получени при изпадане върху терена. Първият удар е в бил в предното стъкло на
лекия автомобил, следващите са с характер на теренни травми, за което сочи
замърсяването им с пръст и пясък.
Вещите лица категорично са заявили, че
пострадалата ищца не е
била с поставен предпазен колан.
В случай, че
е била с поставен предпазен колан тя е нямало да получи същите травми, защото
триточковият колан ще я задържи на предната дясна седалка, нямало е да изпадне от автомобила и следователно е
нямало да получи описаните травми от падането й върху терена и челното стъкло и
предната дясна колона. Поради
преобръщането на автомобила на половин оборот до заставане на покрива си, в
процеса на въртене и плъзгане, по дясната страна и по покрива възникват удари.
Тъй като пострадалата е била на предна дясна седалка, тялото й, основно с
дясната си страна, ще се удари в интериора и стъклото на предната дясна врата и
средната дясна колона, но с
по-малка сила.
Ето
защо, и при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и доказателствени средства съдът приема за установено
по делото, че при настъпване на процесното ПТП, Н.А. А.е била пътник в лек автомобил „Рено Меган“, с рег. № ***** без поставен предпазен колан.
Приносът на пострадалия за настъпването на вредите следва да бъде определен в
размер на 20 %, с колкото и на основание
чл.51, ал.2 ЗЗД, следва да бъде намалено определеното застрахователно
обезщетение.
Поради
изложеното, определеното по-горе обезщетение следва да бъде намалено и искът за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен за 36 000 лева (45 000 лв. минус 20 %),
като за разликата до пълния предявен размер, искът е неоснователен и следва да
бъде отхвърлен.
Съгласно
чл. 432, ал. 1 КЗ, отговорността
на застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането. При задължение от непозволено увреждане, деликвентът
се смята в забава и без покана и дължи лихва от деня на увреждането (чл. 84,
ал. 3 ЗЗД). Разпоредбите на новия КЗ (в
сила от 01.01.2016г.), обаче, предвиждат, че
застрахователят дължи лихва за забава от
един по- късен момент. Съгласно чл. 497, ал. 1 , т. 1 и т. 2 КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от двете дати:
1. изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл. 106, ал. 3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. Съгласно чл. 106, ал. 3 КЗ, когато ползвателят на застрахователната услуга е увредено лице по
застраховки „Гражданска отговорност“ или трето ползващо се лице по други
застраховки, застрахователят го уведомява за доказателствата, които той трябва
да представи за установяване на основанието и размера на претенцията му.
Допълнителни доказателства може да се изискват само в случай че необходимостта
от тях не е можела да се предвиди към датата на завеждане на претенцията и
най-късно в срок 45 дни от датата на представяне на доказателствата, изискани
при завеждането по изречение първо. Чл.
496, ал. 1 КЗ предвижда, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по
реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции.
В
настоящия случай, ищецът е заявил претенцията си пред застрахователя на
25.10.2016 г., като с писмо от 26.10.2016 г., ответникът е поискал да бъдат
представени влязла в сила присъда или споразумение, автотехническа
експертиза (по наказателното дело), съдебно-медицинска експертиза, както и
банкова сметка *** Н.А. А.. Не се твърди някой от тези
документи да е бил представен, включително, не се установява (а и не се
твърди), че на застрахователя е била посочена и банкова сметка.
***.
380, ал. 3 КЗ, непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето
по ал. 1 има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409 КЗ.
Следователно,
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди, е дължимо от датата на предявяване на исковата молба –
25.01.2018 г. Претенцията за законна лихва следва да се отхвърли за периода от 26.10.2016 г. до 24.01.2018 г.
Относно разноските: На основание чл. 78, ал.1 от ГПК, вр. чл. 38,
ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 за
минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на адв. И.Н.Ж., сумата от 1270.80 лева –
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска (3530 х
0.36).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от
307.20 лева от общо направените
разноски в размер на 480 лева (480 лв. х 0.64), вкл. депозити за свидетел и експертиза.
На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК /изм. – ДВ бр.8/2017/, вр.
чл. 37, ал.1 от ЗПП вр. чл. 25 от Наредба за заплащането на правната помощ, на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя на 300 лева. Съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК, на ответника следва да се присъди сумата от 192 лева (300 х 0.64) за юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1728 лева, в т.ч.: 1440 лв. - държавна такса и 288
лева – депозит за 2 бр. СМЕ (800 лв. х 0.36), от внасянето на които, на
основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, ищецът е бил освободен.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, 20 състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Н.А.А., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ, сумата
от 36 000 лева – главница,
представляваща застрахователно
обезщетение за претърпените от Н.А.Асенова неимуществени вреди от ПТП,
реализирано на 01.09.2016 г., на път ІІ-13, ведно със законната лихва,
считано от 25.01.2018 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ
иска по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 432, ал.1 КЗ,
за разликата над 36 000 лева до пълния предявен размер от 100 000
лева, както и претенцията за лихва за забава върху сумата от 36 000 лева, за
периода от 26.10.2016 г. до 24.01.2018
г., като неоснователни.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“
АД,
ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на адвокат И.Н.Ж., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, сумата от 1270.80 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.А.А., с ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на З.
„Л.И.“ АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 307.20 лева
– разноски по делото и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, сумата от 192 лева - юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА З.
„Л.И.“ АД, ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1728 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
СЪДИЯ: