Решение по дело №194/2024 на Административен съд - Разград

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. чл. 66, ал. 1 Правилника за приложение на Закона за хората с увреждания (ППЗХУ).

Образувано е по жалба на С. М. И. от гр. Ц. К., обл. Р. против Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РР/1626/ФП от 27.06.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) Разград, с която на основание чл. 66, ал. 1 ППЗХУ и във вр. чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК е спряно изплащането на финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 ЗХУ. Същата е потвърдена с Решение № 17-РД06-0014/ 24.07.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ (РДСП)- Разград при проведеното административно оспорване.

В жалбата и по същество се твърди, че тези актове се явяват незаконосъобразни, като постановени при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие на материалния закон и преследваната от него цел. С оглед на това моли съда да ги отмени, ведно със следващите от това законни последици.

Ответникът по жалбата е депозирал писмено становище, в което сочи, че тя е неоснователна и недоказана и моли съда да я отхвърли.

Разградският административен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, приема за установено следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол. Разгледана по същество тя се явява основателна по следните фактически и правни съображения:

Събраните в хода на производството писмени доказателства установяват, че на 01.07.2020 г. С. И. е подала Заявление-декларация (л.85) за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл. 20, ал. 1 ЗХУ, с което е поискала да ѝ бъде отпусната месечна финансова подкрепа по реда на този закон. Декларирала е, че е лице с трайно увреждане и намалена работоспособност ** % със срок „пожизнен“, съгласно Експертно решение № 0552/ 16.03.2009 г. (л.63) на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ“св.Иван Рилски“- гр. Разград (ЕР на ТЕЛК). Въз основа на това заявление е изготвена индивидуална оценка на потребностите на лицето (л. 84) със заключение, че следва да се предостави месечна финансова подкрепа по чл.70, т. 2 за период от 01.07.2020 г. до 31.07.2025 г. При тези данни директорът на ДСП- Разград е издал Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РР/1626/ФП от 17.07.2020 г. (л.83), с която на основание чл. 70, т. 2 ЗХУ на жалбоподателката е отпусната месечна финансова подкрепа от 54,45 лева, считано от 01.07.2020 г. до 31.07.2025 г. С последващи заповеди, размерът на финансовата подкрепа е актуализиран съобразно измененията в нормативната уредба.

С Писмо вх. 1703-24-00-0761/ 21.03.2024 г. (л. 78) на ОДМВР - Разград, директорът на ДСП - Разград е уведомен за образувано досъдебно производство № 330-3M-39/2024 г. за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като са изискани всички заявления, подадени от С. М. И., към които е приложено ЕР на ТЕЛК № 0552/16.03.2009 г., както и документи свързани с отпускането и изплащането на социални помощи на лицето. В този смисъл е и последвалото писмо вх. № 17-24-00-0362/ 28.05.2024 г. на ОДМВР- Разград (л.50).

Поради образуваното досъдебно производство е издадена Заповед №ЗХУ-ИО/Д- РР/1626/ФП/12.04.2024 г. на директора на ДСП (л. 62), с която е спряно изплащането на месечната финансова подкрепа, считано от 01.04.2024 г. до 31.07.2025 г. на основания чл. 25, ал. 1 ЗХУ във вр. чл. 65, ал. 1 и чл. 66 ППЗХУ. Против нея е подадена жалба от подпомаганото лице и по реда на чл. 91, ал. 1 АПК административният орган е преразгледал въпроса, като е изменил оспорената заповед и е издал нова Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РР/1626/ФП от 07.05.2024 г.(л. 56) . Тя е обжалвана по административен ред пред директора на РДСП, който с Решение № 17-РД06-0010/03.06.2024 г. (л. 47- л. 48) е отменил същата като незаконосъобразна и е върнал преписката за ново разглеждане, като е указал да се изиска информация за хода на досъдебното производство.

В изпълнение на тези указания директорът на ДСП е изискал информация от ОДМВР-Разград за движението по досъдебно производство № 330-3M-39/2024 г. с писмо изх. № 17-24-00-0362#1/04.06.2024 г. (л. 46) За предприетите действия е уведомена и жалбоподателката, като е изпратено съобщение изх. №1703-94С-00-1521/ 12.06.2024 г. (л. 44) на основание чл. 57, ал. 8 във вр. ал. 7 АПК, с което е уведомена, че срокът за произнасяне се удължава до 27.06.2024 г. По административната преписка няма данни дали е постъпила информация и каква от разследващите органи във връзка с предмета и движението по образуваното досъдебно производство.

Независимо от това е издадена процесната Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РР/1626/ФП от 27.06.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ (л. 8), с която на основание чл. 66, ал. 1 ППЗХУ и във вр. чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК е спряно изплащането на финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 ЗХУ. В мотивите към нея е посочено, че в ДСП е получено Писмо вх. 1703-24-00-0761/ 21.03.2024 г. от ОДМВР, в което се съдържа информация за образувано досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, свързано с използването на ЕР на ТЕЛК № 0552 от 16.03.2009 г., въз основа на което на жалбоподателката е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ. Предвид тази информация и в изпълнение на чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК е спряно производството по изплащане на отпуснатата месечна помощ, тъй като в хода на производството са разкрити престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването, респективно изпълнението на акта. Разкриването на престъпни обстоятелства е единствено и достатъчно основание за спиране на административното производство, без да е необходимо да се извършват други действия във връзка с установяване на извършителя и неговата вина. Тази заповед е оспорена по административен ред пред директора на РДСП, който със своето Решение № 17-РД06-0014/ 24.07.2024 г. е отхвърлил жалбата, като е възприел изцяло фактическите констатации и правни изводи, изложени в нея. Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РР/1626/ФП от 27.06.2024 г. на директора на ДСП-Разград е предмет на съдебен контрол и в настоящето производство.

Оспорената заповед е валиден административен акт, като издаден в предвидената писмена форма от оправомощен административен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност. Тя обаче е постановена при допуснати нарушения на процесуалните правила и норми и в противоречие с материалния закон.

Настоящето административно производство не е започнало по заявление/молба на подпомаганото лице, а по инициатива на органа и в изпълнение на разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК той е бил длъжен да го уведоми за това. В случая това задължение не е изпълнено и жалбоподателката не е била надлежно уведомена за образуваното административно производство. До нея е изпратено съобщение по реда на чл. 57, ал. 8 във вр. ал. 7 АПК непосредствено преди издаване на процесната заповед. Това съобщение е във връзка със сроковете за произнасяне на административния орган, то има други функции и цели и не може да замести съобщението по чл. 26, ал. 1 АПК.

Наред с това е допуснато и нарушение на чл. 35 АПК. Цитираната норма императивно изисква индивидуалният административен акт да се издаде, едва след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани. Административният орган се е позовал на информацията, съдържаща се в писмо вх. 1703-24-00-0761/ 21.03.2024 г., изпратено от разследващ полицай при ОДМВР- Разград. С него на основание чл. 159 НПК са изискани всички молби и други документи, подадени от С. М. И., за отпускане на социални помощи и добавки въз основа на ЕР на ТЕЛК № 0552/16.03.2009 г., както и справки за изплатените ѝ суми. Посочено е, че това искане е по повод провеждане на разследване по досъдебно производство № 330-ЗМ-39/ 2024 г., водено за престъпление по чл. 212, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК. Друга информация за това наказателно производство не се съдържа в писмото. Към датата на постановяване на процесната заповед не са събрани доказателства, които да установяват срещу кого се води разследването, за какво конкретно престъпно деяние и във връзка с какви престъпни обстоятелства.

Оспореният акт е издаден и в противоречие с материалния закон. Административният орган е посочил като правно основание разпоредбите на чл. 66, ал. 1 ППЗХУ и чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК.

Съгласно чл. 66, ал. 1 ППЗХУ изплащането на месечната финансова подкрепа се спира със заповед на директора на ДСП или оправомощено от него длъжностно лице от 1-во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата. В случая не се твърди, че има настъпила промяна в обстоятелствата, при които е отпусната финансовата подкрепа, липсват и доказателства в тази насока, поради което цитираната разпоредба се явява неприложима.

Неприложима е и разпоредбата на чл. 54, ал. 1, т. 3 АПК. Според нея административният орган спира производството по издаване на административния акт, когато в хода на производството се разкрият престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта. Тя се намира в глава V „Издаване на административни актове“, раздел І „Индивидуални административни актове“. Систематичното и логическо тълкуване на нормата сочи, че тя се прилага само при висящо административно производство, по което няма издаден административен акт. В казуса няма висящо административно производство по издаване на индивидуален административен акт. Образуваното производство по заявлението на жалбоподателката за предоставяне на месечна финансова подкрепа е приключило с издадената Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РР/1626/ФП от 17.07.2020 г., с която на основание чл. 70, т. 2 ЗХУ е отпусната месечна финансова подкрепа от 54, 45 лева, считано от 01.07.2020 г. до 31.07.2025 г., като само размерът е актуализиран с последвали заповеди. По делото няма данни да има друго висящо административно производство.

Следва да се отбележи, че по своя характер оспорената заповед не съставлява акт, с който се спира висящо административно производство, а акт, с който се спира изплащането на вече отпусната финансова подкрепа. В ЗХУ и ППЗХУ не е предвидена възможността да се спира изплащането на социална помощ при установени данни за извършено престъпление от значение за правото или размера на тази помощ. Такава възможност е предвидена с разпоредбата на чл. 95, ал. 1, т. 7 от КСО, според която изплащането на пенсията се спира с разпореждане на съответното компетентно длъжностното лице, когато се установят данни за извършено престъпление от значение за правото или размера на пенсията. Цитираната норма обаче не може да се прилага по аналогия в настоящето производство.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът намира, че оспорената заповед е издадена при допуснати процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон, поради което следва да се отмени. Административното производство е започнало служебно, по инициатива на административния орган, а не по искане на лицето за признаване или защита на негово субективно право или законни интереси. С отмяната на издадения административен акт е получена търсената защита и не се създава висящност на административното производство, което да приключи с нов административен акт. Следователно не е налице хипотезата на чл. 173, ал. 2 АПК и не следва преписката да се връща на административния орган за ново произнасяне.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателката следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски. Те са своевременно предявени и доказани в размер на 250 лв., от които 10 лв. заплатена държавна такса и 240 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така Разградският административен съд

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Заповед № ЗХУ-ИО/Д-РР/1626/ФП от 27.06.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“- Разград, потвърдена с Решение № 17-РД06-0014/ 24.07.2024 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ - Разград

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане“ – Разград да заплати на С. М. И. от гр. Ц. К., обл. Р. сумата от 250 (двеста и петдесет) лева- дължими деловодни разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му пред Върховен административен съд.