РЕШЕНИЕ
№ …………………
гр. София, 23.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на двадесет
и втори февруари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Ирена
Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 6705
по описа за 2016 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз
основа на искова молба, подадена от „Ф.Л.“ ЕАД против Р.Р.Н., с която е
предявен иск с правно основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Ищецът твърди, че на
19.03.2014 г. „П.Е.Д.И.“ ЕООД е издало запис на заповед за сумата от 801491,46
лева, платими в гр. София, с падеж на предявяване в срок до 20.03.2015 г.
Твърди, че записът на заповед бил авалиран от ответника по делото Р.Р.Н..
Твърди, че записът на заповед бил предявен за плащане на ответника на
20.03.2015 г. чрез нотариална покана. Твърди, че по гр.д. № 44943/2015 г. по
описа на СРС, 79 състав, била издадена заповед за незабавно изпълнение, но
длъжникът Р.Р.Н. възразил в законоустановения срок. Моли да бъде признато за
установено, че ответникът дължи сумата от 200 000 лева, представляваща
част от сумата от 801491,46 лева, за която е издаден запис на заповед, авалиран
от Р.Р.Н. и за която сума е издадена заповед за изпълнение, ведно със законната
лихва. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът Р.Р.Н. в отговора на исковата молба
заявява, че вземането, за което е издадена заповед за изпълнение не е било
изискуемо спрямо него като авалист, тъй като не е станало изискуемо към
издателя на записа. Поддържа, че падежът на записа на заповед е „на
предявяване“, поради което и вземането ставало изискуемо слез предявяване за
плащане. Поддържа, че при връчване на нотариалната покана не е спазена
разпоредбата на чл. 47 от ГПК, както и поддържа, че с нотариалната покана не е
направено изявление за предявяване за плащане, а съдържа покана до издателя да
се яви при нотариус, за да му бъде предявен за плащане записът на заповед.
Твърди, че записът на заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение –
договор за заем К27 от 05.03.2013 г., изменен с анекси от 1 до 15, но заетата
сума не била предадена на заемателя. Въвежда твърдения, че каузалната сделка е
привидна, т.е. не е породила правно действие. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
С определение
от 27.04.2017 г. като трето лице – помагач на страната на ответника е
конституирано „П.Е.Д.И.“ ЕООД.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 19.03.2014 г. Т.М.П.в
качеството му на представляващ „П.Е.Д.И.“ ЕООД е издал в полза на „Ф.Л.“ ЕАД
запис на заповед, с който безусловно и неотменимо се е задължил без протест да
заплати сумата от 801491,46
лева, като сумата е платима при предявяване в срок до 20.03.2015 г. Записът на заповед е
авалиран от Р.Р.Н., който е
положил подписа си и е поел задължение при условията, при които е прието.
Въз основа на
подадено от ищеца по настоящото дело заявление по гр. д. № 44943/2015 г. по
описа на СРС, ГО, 79 състав са издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 28.10.2015 г., с които
е разпоредено на длъжника „П.Е.Д.И.“ ЕООД и Р.Р.Н. да заплатят
солидарно на кредитора „Ф. Л.“ ЕАД
сумата от 200 000 лева – част от сумата от 801491,46 лева, главница по запис на заповед от 19.03.2014
г., ведно със законната лихва за периода
от 29.07.2015 г. до изплащане на вземането, както и направените по делото
разноски в общ размер на 6000 лева. Длъжникът
е подал възражение в срок, поради което на заявителя е указано да предяви иск
за установяване съществуването на вземането.
С Определение от
25.04.2017 г. по ч.гр.д. № 8246/2016 г. по описа на СГС, ГО е отменено
постановеното на 28.10.2015 г. разпореждане по гр.д. № 44943/2015 г. по описа
на СРС, 79 състав за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за
изпълнение въз основа на документ срещу Р.Р.Н. и е обезсилен издадения на 28.10.2015 г.
изпълнителен лист.
Във връзка с направеното с
отговора на исковата молба възражение за връзка с каузално правоотношение, по
делото са събрани писмени доказателства и е приета съдебно-счетоводна
експертиза.
На 05.03.2013 г. е сключен договор
за заем К 27 между „Ф.Л.“ ЕАД – кредитор и „П.Е.Д.И.“ ЕООД - кредитополучател,
по силата на който кредиторът се задължава да предостави на кредитополучателя
паричен заем в размер на 20000 лева срещу задължението на кредитополучателя да
върне заетата сума ведно с възнаградителна лихва в размер на 14 % годишно в
срок от 6 месеца от усвояване на кредита съобразно погасителен план. Съгласно
чл. 10 от договора за обезпечаване на вземанията на кредитора за главница,
лихви, такси и комисионни и други разноски кредитополучателят е поел задължение
да издаде в полза на кредитора запис на заповед за сумата от 21561,07 лева,
както и да осигури поръчителството на Р.Р.Н.. С Анекс № 1 от 01.04.2013 г.
страните са уговорили, че размерът на паричния заем се увеличава на 40000 лева,
като се приема нов погасителен план. С Анекс № 2 от 08.05.2013 г. страните
увеличават размера на паричния заем на 240000 лева, като върху
увеличението на заемната сума се дължи и
такса управление в размер на 1 % без ДДС и е подписан нов погасителен план. С
Анекс № 3 от 28.05.2013 г. размерът на паричния заем е увеличен на 385000 лева
и е приет нов погасителен план. С Анекс № 4 от 06.06.2013 г. размерът на
паричния заем е увеличен на 435000 лева. С Анекси № 5 от 03.07.2013 г., № 6 от
19.07.2013 г. № 7 от 07.08.2013 г. и № 8 от 12.09.2013 г. размерът на паричния
заем е увеличен до размер на 685 000 лева. С Анекс № 9 от 18.09.2013 г., №
10 от 16.12.2013 г., № 11 от 19.03.2014 г., № 12 от 18.09.2014 г., № 13 от
17.10.2014 г., № 14 от 19.11.2014 г. и №
15 от 19.01.2015 г. страните са уговорили срокът на договора да бъде продължен
до 20.05.2015 г.
От приетото по делото
заключение на съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общият размер на
отпуснатия заем по Договор за заем К27/05.03.2013 г., изменен с Анекси от № 1
до № 15 е 685 000 лева. Вещото лице установява, че заемът е усвоен в
периода от 06.03.2013 г. до 13.09.2013 г., като това е размерът на усвоената и
непогасена главница към датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение. Установява се, че към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение са извършени погасителни плащания в общ
размер на 130169 лева, от които 124409,40 лева - за погасяване на лихви и 5760 лева – такса
управление. След подаване на заявлението била погасена сума в размер на 10000
лева, с която е погасено задължение за възнаградителна лихва за периода от
01.11.2014 г. до 30.11.2014 г. Вещото лице дава заключение, че размерът на
лихвата за забава върху просрочените месечни вноски за периода от 01.04.2013 г.
до 20.07.2015 г. е в размер на 14295,49
лева. Установява се, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – 29.07.2015 г. общият размер на задължението по сключения договор
за заем е 785911,65 лева, от които 685000 лева – главница, 80424,16 лева –
възнаградителна лихва, 14295,49 лева – лихва за забава и други разноски в
размер на 6192 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Предявеният положителен
установителен иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК
е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо правен интерес от
установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е
издадена заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК, против
която е подадено възражение от длъжника.
Предявеният положителен
установителен иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта
на сумата, за която по гр. д. № 44943/2015 г. на СРС, 79 състав, е била
издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК. Независимо от
обстоятелството, че с Определение от 25.04.2017 г. по ч.гр.д. № 8246/2016 г. по
описа на СГС разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение на
заповед за изпълнение от 28.10.2015 г. е отменено и е обезсилен издадения
изпълнителен лист, правният интерес на ищеца от предявяване на специалния
установителен иск не е отпаднал. Това е така, доколкото с отмяна на
разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение, отпада единствено
изпълнителната сила на издадената заповед и тя не подлежи на изпълнение до
влизане в сила на решението по иск, предявен при условията на чл. 422 от ГПК, с
което е установено съществуването на вземането със сила на пресъдено нещо. (в
този смисъл са Решение № 51/18.05.2012 г. по т.д. № 427/2011 г. по описа на ВКС І ТО, Решение №
78/16.05.2012 г. по т.д. № 511/2011 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение №
141/06.11.2014 г. по т.д. № 2706/2013 г. по описа на ВКС, І ТО, Решение №
41/08.04.2015 г. по т.д. № 653/2014 г. по описа на ВКС, ІІ ТО , Решение №
17/07.02.2018 г. по т.д. № 539/2017 г. по описа на ВКС).
Основателността на предявения иск
е поставена в зависимост от това ищецът да установи, че ответникът е положил
подписа си като авалист върху процесния запис на заповед, с който на 19.03.2014
г. „П.Е.Д.И.“ ЕООД безусловно се е задължило да заплати сумата от 801491,46
лева на падеж – на предявяване до 20.03.2015 г.
Установява се от събраните по
делото доказателства, че на 19.03.2014 г. представляващият „П.Е.Д.И.“ ЕООД е
издал в полза на ищеца запис на заповед като се е задължило да заплати сумата
от 801491,46 лева, като Р.Р.Н. е поел
задължението като авалист. Записът на заповед съдържа реквизитите, предвидени в чл. 535 от
Търговския закон и инкорпорира задължението на „П.Е.Д.И.“ ЕООД да заплати
посочената в него сума. С оглед разпоредбата на чл. 537 във връзка с чл. 486,
ал. 1, т. 3 от Търговския закон, в конкретния случай падежът е на определен
срок след издаването. Предявяването на записа на заповед на издателя е условие
за настъпване на вземането спрямо всеки от солидарните длъжници – издател и
авалисти. Авалистите отговарят за задължението считано от момента, в който
вземането, за което е издаден записът на заповед е станало изискуемо, т.е. от
момента на предявяването му. Без правно значение е, че дали записът на заповед
е предявен за плащане на авалиста, доколкото изискуемостта на вземането
настъпва с предявяване на записа на заповед за плащане на издателя. Правното
значение на предявяването на авалиста може да намери проявление единствено при
обсъждане на момента, в който той е изпаднал в забава. Във връзка с
установяване на момента на предявяване на процесния запис на заповед е приета
Нотариална покана рег. № 6377/05.03.2015 г. на Нотариус Р.Д., вписан в НК под №
274 с район на действие СРС, с която „Ф.Л.“ ЕАД е направило изявление,
адресирано до издателя „П.Е.Д.И.“ ЕООД за предявяване за плащане на записа на
заповед за сумата от 801491,46 лева. Нотариусът е удостоверил на 20.03.2015 г.,
че поканата е връчена на адресата чрез залепване на уведомление, тъй като
връчителят е установил, че на адреса има непозната фирма. Настоящият съдебен
състав намира, че нотариалната покана, с която е направено изявление за
предявяване за плащане на процесния запис на заповед не е връчена на издателя -
„П.Е.Д.И.“ ЕООД. Съгласно чл. 50 Закона за нотариусите и нотариалната дейност при
връчването от нотариуса, респективно от натоварен от него служител, на
нотариални покани се спазват правилата на чл. 37 – чл. 58 ГПК. Следователно при
връчване на юридическо лице, каквото е дружеството издател е следвало да бъде
спазена разпоредбата на чл. 50 от ГПК, а именно да се извърши връчване на
служителите му на адреса, вписан в Търговския регистър. В случаите, когато
дружеството е напуснало адреса си и в регъстира не е вписан новия адрес, всички
съобщения се считат за връчени (чл. 50, ал.2 от ГПК), а в случаите когато
връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е
съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 от ГПК
(чл. 50, ал. 4 от ГПК). В хипотезата, при която на вписания в Търговския регистър
адрес на управление, не бъде намерен служител, който да приеме книжата,
връчителя следва да извърши проверка дали това дружество – юридическо лице е
напуснало адреса, като следва да удостовери в съобщението това обстоятелство,
за да може в този случай, решаващият орган да прецени дали да приложи
разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ГПК като приеме, че книжата са редовно
връчени. В процесния случай, такава проверка не е извършена от връчителя.
Извършеното отбелязване, че на този адрес се намира непозната фирма, без дори
да е посочено нейното наименование, не дава достатъчно информация относно това
дали дружеството – адресат е имало там адрес на управление или не и дали го е
напуснало. Връчителят не е отразил информация относно това по какъв начин е
установил, че на този адрес има непозната фирма, като дори не е посочил и
нейното наименование. В приложното поле на разпоредбата на чл. 50, ал. 4 от ГПК
попадат случаите, при които юридическото лице/дружеството не е променило адреса
си на управление, но няма достъп до канцеларията му или няма на кого да бъде
връчено съобщеното. В този случай, връчителят отново следва да отрази в
съобщението си установената от него информация, като следва да посочи какъв е
нейния източник и съответно да залепи уведомление.
В нотариалното удостоверяване от
20.03.2015 г., направено от Нотариус Р.Д. във връзка с връчване на нотариалната
покана, липсва преценка на приложимата хипотеза, съгласно чл. 50 от ГПК.
Посочването на разпоредбата на чл. 47 от ГПК, към която препраща чл. 50, ал 4
от ГПК не е достатъчно, за да може да се извърши преценка на приложимостта на
нормата към съответната хипотеза. Отразеното в съобщението изявление на
връчителя – „ адресът обитаван от непозната фирма“ не съдържа достатъчно
информация относно това дали дружеството има адрес на управление на този адрес,
дали го е променило без да изпълни задължението си да впише новия, дали не са
открити служители или няма достъп до канцеларията. Това е и становището
възприето от Софийски градски съд по ч.гр.д. № 8246/2016 г., по което с
определение от 25.04.2017 г. е отменено разпореждането за незабавно изпълнение
на издадената заповед, с която е разпоредено на издателя и на авалиста по
записа на заповед да изпълнят парично задължение към поемателя. Настоящият съдебен състав също приема, че
нотариалната покана не е редовно връчена на издателя на записа на заповед,
поради което към момента на издаване на заповед за изпълнение не е била
настъпила изискуемост на вземането.
Независимо от това и с оглед
разпоредбата на чл. 235, ал. 3 от ГПК съдът следва при преценка на
основателността на предявения иск да съобрази всички факти, които са настъпили
в хода на производството до приключване на устните състезания. От събраните по
делото доказателства се установява, че в хода на образувано изпълнително дело №
20158410411205 по описа на ЧСИ Н.М.на издателя на записа на заповед „П.Е.Д.И.“
ЕООД е връчена покана за доброволно изпълнение, ведно със заповед за
изпълнение, издадена по гр.д. №
44943/2015 по описа на СРС, 79 състав, като с Разпореждане от 29.12.2015
г. ЧСИ Н.М.е приел въз основа на удостоверяването от връчителя, че връчването е
редовно на основание чл. 50, ал. 2 от ГПК. В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не
е постъпило възражение срещу издадената заповед и тя е влязла в сила по
отношение на издателя на записа на заповед от 19.03.2014 г. В заповедното
производство не са налице данни в срока по чл. 423 от ГПК да е подадено и
възражение пред въззивния съд, а с молба от 27.04.2017 г. по настоящото дело „П.Е.Д.И.“
ЕООД е направил искане да встъпи в производството по делото като трето лице –
помагач като обосновава правния си интерес с качеството си на издател по записа
на заповед, от който произтича спорното право, предмет на делото. Предвид на
изложеното, настоящият съдебен състав приема, че записът на заповед е предявен
за плащане с връчване на препис от призовката за доброволно изпълнение при
спазване на правилото на чл. 50, ал. 2 от ГПК, считано от 15.12.2015 г.,
доколкото с нея е връчен и препис от заповед за изпълнение, в която се съдържа
информация относно това, че поемателят е предявил искането си издателят и
неговият авалист да изпълнят задължението, което са поели за плащане на
исковата сума. Освен това, с молбата с която е направено искане за встъпване в
производството по делото недвусмислено издателят на записа на заповед прави
изявление, че е запознат с делото и съответно е запознат и с приложените към
него доказателства, включващи нотариална покана рег. № 6377/05.03.2015 г. на
Нотариус Р.Д., вписан в НК под № 274 с район на действие СРС. Независимо, че
предявяването за плащане на процесния запис на заповед е направено след
изтичане на срока, в който е следвало да бъде направено до 20.03.2015 г., то
поемателят не е загубил правото си да упражни правото си на принудително
изпълнение. Разпоредбите за
менителницата се прилагат за записа на заповед съответно, доколкото са
съвместими с естеството му - чл. 537 ТЗ, поради което при пропускане на срока
за предявяването му по чл. 487, ал. 1 ТЗ, по силата на чл. 514, ал. 1 ТЗ
поемателят не губи правата си спрямо издателя на записа на заповед.
Непредявяването на записа на заповед в срока за предявяване не рефлектира върху
възможността за принудително събиране на вземането от поемателя, ако не е
изтекъл срокът по чл. 531, ал. 1 ТЗ. (в този смисъл Решение № № 162 от
26.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2514/2014 г., I т. о., ТК). Следователно към датата на приключване на
устните състезания е настъпила изискумостта на вземането по издадения запис на
заповед и съответно съществува и задължение за поръчителя по менителничния
ефект да заплати сумата, за която е издадена заповед за изпълнение.
С отговора на исковата молба
ответникът е направил възражения относно съществуването и изпълнението на
каузално правоотношение, възникнало по договор за заем, сключен между ищеца и „П.Е.Д.И.“
ЕООД. По делото са събирани доказателства в тази насока. Настоящият съдебен
състав приема, че ответникът, който е авалист по записа на заповед, на който е
основана претенцията на ищца не може да противопоставя възражения, основани на
каузалното правоотношение между поемателя и издателя на записа на заповед (В
този смисъл Решение № 17 от 21.04.2011 г. по т.д.№ 213/2010 г., ТК, ІІ т.о.и
Решение № 5 от 09.02.2010 г. по т.д.№ 268/2009 г., ТК, ІІ т.о, Решение №
230/11.08.2014 г. по т.д. № 383/2012 г. ІІ ТО и др.). В практиката на ВКС се
приема, че е може да има изключение, мотивирано от разпоредбата на чл. 485, ал.
2 от ТЗ, само в случите на недобросъвестност или злоупотреба с право на поемателя.
Недобросъвестност на приносителя (поемателя) изключва правото на последния да
иска изпълнение от авалиста в случаите, когато могат да му бъдат
противопоставени личните възражения на хонората, в това число и възражението му
за наличие на съдебно признато изпълняемо право в полза на приносителя. В тези
случаи, както и в случаите на доказана злоупотреба с право, авалистът може да
противопоставя успешно на приносителя (поемателя) и личните възражения по
каузалното правоотношение, по което не е страна, макар това право по принцип да
не му принадлежи. (в този смисъл и Решение № 40 от 05.06.2012 г. на ВКС по т.
д. № 148/2011 г., ТК, І т.о). С оглед правилата за разпределяне на
доказателствената тежест, ответникът е следвало да установи твърденията си,
свързани с недобросъвестност на поемателя, доколкото се поддържа, че е налице
сключен привиден договор за заем, обезпечен с процесния запис на заповед. От
събраните по делото доказателства не се установява, че е налице
недобросъвестност на поемателя, която да обосновава възможност на авалиста да
прави възражения, свързани с каузалното правоотношение.
Предвид на изложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да
бъде уважен. Законната лихва върху вземането, за което е издадена заповедта за
изпълнение, обаче, не може да бъде присъдена от момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, тъй като вземането не е било
изискуемо. Изискуемостта на вземането е настъпила с предявяване на плащането на
издателя на 15.12.2015 г. и това е моментът, от който и ответникът в настоящото
производство е изпаднал в забава. Законната лихва следователно следва да бъде
присъдена от датата на настъпване на изискуемостта на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 11000 лева, представляващи
направени по делото разноски, съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК и
представени доказателства за направени плащания.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по предявения от „Ф.Л.“ ЕАД, ЕИК -*******, със седалище и адрес на управление ***
против Р.Р.Н., ЕИК-**********, със
седалище и адрес на управление *** иск по чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 124,
ал.1 от ГПК във връзка с чл. 415 от ГПК,
че Р.Р.Н. дължи на „Ф.Л.“ ЕАД сумата от 200 000
(двеста хиляди) лева, представляващо част от сумата от 801491,46 лева,
дължими съгласно Запис на заповед, издаден на 19.03.2014 г. от „П.Е.Д.И.“ ЕООД
и авалиран от ответника, ведно със законната лихва от датата на настъпване на
изискуемостта на вземането – 15.12.2015 г. до окончателното й плащане, за която
сума е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по реда на чл. 417 от ГПК по гр. д. № 44943/2015 г. на СРС, 79 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
„Р.Р.Н., ЕИК-**********, със седалище
и адрес на управление *** да заплати на „Ф.Л.“ ЕАД, ЕИК -*******, със седалище и адрес на управление ***
сумата от 11 000 лева, представляваща направени по делото и в заповедното
производство по гр.д. № 44943/2015 г. по описа на СРС, 79 състав разноски.
Решението
е постановено при участието на трето лице – помагач „П.Е.Д.И.“ ЕООД.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на
страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: