Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 01.02.2019
год. гр.Чирпан
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД – ЧИРПАН
ПЪРВИ
СЪСТАВ
На 08.01.2019 год.
В публично заседание в
състав:
Председател: АТАНАС ДИНКОВ
Секретар:
МИЛЕНА ТАШЕВА
сложи
за разглеждане докладваното от Председателя
Атанас Динков гр.дело № 450 по описа за 2018 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно
основание чл. 422 ал. 1 от ГПК.
В исковата молба (ИМ) се
твърди, че на 10.05.2017 г. било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.01.2015 г., сключен на основание чл. 99 от ЗЗД между
„Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК ********* и „Микро Кредит" АД, ЕИК *********, по силата на който вземанията на „Микро Кредит" АД срещу И.Д.Т., произтичащи от Договор за заем СrеdiНоmе № 1182-00015654 и Договор за допълнителни услуги към заем
СrеdiНоmе № 1182-00015654 и двата от дата 18.01.2017 г. били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /сега
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК *********, била правоприемник на „Агенция за събиране
на вземания" ООД, ЕИК *********. „Микро Кредит" АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне
на вземания от 16.01.2015 г., от името на цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда на чл. 99, ал. З от ЗЗД до ответника било изпратено писмо от „Микро
Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания
съдържащо Уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-МКР/1182-00015654 от 15.05.2017 г., изпратено
чрез Български пощи с известие за доставяне на адрес на длъжника: ****. Писмото се върнало в цялост, като в известието за доставяне било
отбелязано, че пратката е непотърсена от получателя. Ищцовото дружество изпратило повторно писмо
до длъжника, съдържащо Уведомително писмо за извършената цесия с изх.№ УПЦ-С-МКР/1182-00015654 от 25.05.2018 г. чрез куриер до адреса на длъжника: гр. Стара Загора, ул. Методи Кузев № 7, вх. Г, ет. 5, ап. 18. Към момента на депозиране на исковата молба не се била върнала обратна разписка към товарителница № 67833912 на изпратеното писмо. На 18.01.2017 г. между „Микро Кредит" АД и И.Д.Т. бил сключен договор за заем
СrеdiНоmе № 1182-00015654, по силата на който дружеството му било предоставило заем в размер на
2000,00 лева. Условията на „Договора за кредит" се съдържали в отделните полета или клетки, отпечатани
на лицевата страна на формуляра "Искане за кредит" и "Договор за кредит", като "Общите условия", при
които се отпускал кредитът, били неразделна част както от "Искане за кредит", така и от "Договор за кредит". Подписвайки Договора за заем, заемополучателят удостоверил, че е получил от кредитора заемната
сума, като се задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 2406,72 лева, представляваща чистата стойност на
заема ведно с договорната лихва по него. Съгласно разпоредбите на Общите условия, в съответствие с които
бил сключен договора за заем, с подписването му Заемополучателят удостоверявал, че предварително и безвъзмездно му е предоставен
стандартен европейски формуляр с необходимата преддоговорна информация, разбира и приема клаузите на договора и Общите условия, съгласен е да бъде обвързан с техните разпоредби и желае
договорът да бъде сключен. Съгласно Общите условията, при които е подписан договора, Заемополучателят се задължил
да върне заема ведно с договорната лихва, която била в размер на 406,72 лева, на 48 равни седмични
погасителни вноски, в размер на 50,14 лева, като първата погасителна вноска е била платима на 30.01.2017 г. Така страните договорили общ размер на плащанията по заема 2406,72 лева. На основание попълнен и подписан от Заемополучателя формуляр - Искане за допълнителни
услуги, на 18.01.2017 г. между „Микро Кредит" АД и И.Д.Т. бил сключен Договор за допълнителни услуги към заем СrеdiНоmе № 1182-00015654, съгласно който „Микро Кредит" АД се задължил да предостави на Заемополучателят пакет от допълнителни услуги описани подробно в Приложение № 1 към договора, което било предоставено на Заемополучателя при сключване на договора. Съгласно клаузите на сключения договор, при подписване на договора клиентът дължал заплащане на
пакетна цена за допълнителни услуги в размер на 576,00 лв., като му била предоставена възможността да я заплати на 48 бр. равни седмични вноски, всяка в размер на 12,00 лв., при първа погасителна вноска,платима на 30.01.2017 г. На основание сключения договор за допълнителни услуги „Микро Кредит" АД, в качеството си на застрахователен посредник предоставял на Заемополучателят финансиране и разсрочване на сключена
с посредничеството на „Микро Кредит" АД застраховка „Защита" към застрахователна компания „УНИКА
Живот" АД, ЕИК *********, конкретните условия по която били посочени в индивидуална застрахователна
полица, предоставена на и подписана от Заемополучателят. Съгласно сключения договор за допълнителни услуги Заемателят се задължил да върне на Заемодателя платената от страна на „Микро
Кредит" АД застрахователна премия, в срок от 48 седмици, на равни погасителни вноски, дължими на
падежните дати на погасителните вноски по договора за заем, всяка в размер на 33,00 лева, платими
считано от 30.01.2017 г., или обща сума за застрахователна премия - 1584,00 лева, която покривала следните застрахователни рискове: смърт вследствие на злополука, трайна пълна неработоспособност
над 50% вследствие на злополука и временна неработоспособност вследствие на злополука и смърт в
резултат на ПТП. Съгласно чл. 4 от договора за допълнителни услуги и чл. 28 от Общите условия към
договора за заем допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на заем, а същите се предоставяли на Заемополучателят само при изразено негово писмено искане с попълване на
формуляр Искане за допълнителни услуги и след сключване на договор за допълнителни услуги. На длъжника била начислена лихва за забава, както следва: по договор за заем: 64,60 лв. за периода от 7.02.2017 г. (датата на която е станала изискуема първата
неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в съда, по договор за допълнителни услуги: 58,11 лв. за периода от 7.02.2017 г. (датата на която е станала
изискуема първата неплатена от длъжника погасителна вноска) до датата на подаване на заявлението в
съда. Размера на начислената лихва е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна
падежирала, неплатена погасителна вноска. Срокът на договора изтекъл на 25.12.2017 г. с последната погасителна вноска и не бил обявяван
за предсрочно изискуем. Заемополучателят не заплатил/а изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 100,20 лв., с която са погасени, както следва: 34,50 лв. -главница, 20,70 лв. - договорна лихва, 12,00 лв. - допълнителни услуги, 33,00 лв. - застрахователна
премия. Предвид изложеното за Агенция за събиране на вземания ЕАД възникнал правен интерес да
предяви вземането си по съдебен ред срещу И.Д.Т., с оглед на което входирали Заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК. Съдът уважил претенцията им и по образуваното ч.гр.д. № 109/2018 г., по описа на РС - Чирпан, била издадена Заповед за изпълнение. Длъжникът не бил намерен на установените в заповедното производство адреси, заповедта за изпълнение била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, като последният не се явил да получи книжата, което от своя страна обуславяло правния им интерес от подаване на настоящата искова молба. Молят съда
да постанови съдебен акт, по силата на който да признае за установено по отношение на ответника И.Д.Т., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД ЕИК ********* следните суми: 1965,50 лв. (Хиляда деветстотин шестдесет и пет лева и 50 стотинки), представляващи главница по договор за заем; 386,02 лв. (Триста осемдесет и шест лева и 2 стотинки), представляващи договорна лихва по договор за заем: за периода от 6.02.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 25.12.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 564,00 лв. (Петстотин шестдесет и четири лева), представляващи с/ма за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги: , за периода от 6.02.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 25.12.2017 г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 1551,00
лв. (Хиляда петстотин петдесет и един лева), представляващи застрахователна премия по договор за допълнителни услуги: , за периода от 6.02.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 25.12.2017 г. /падеж на последна
вноска по договор за допълнителни услуги/; 64,60 лв. (Шестдесет и четири лева и 60 стотинки), представляващи лихва за забава по договор за заем: за периода от 7.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 58,11 лв. (Петдесет и осем лева и 11 стотинки), представляващи
лихва за забава по договор за допълнителни услуги: за периода от 7.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата
подаване на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на задължението. Молят, да им бъдат присъдени разноските направени в хода на заповедното производство на
основание чл. 78 ал. 8 ГПК. Молят да им бъдат присъдени разноските направени в хода на настоящото производство, както и юрисконсулстско възнаграждение в размер на 350 (триста и петдесет) лева на основание чл. 78 ал. 8 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от особения представител на ответника с който
оспорва предявения иск и моли същия да бъде отхвърлен.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
ведно със становищата и доводите на страните и на осн.чл. 235 ГПК, във връзка с
чл. 12 ГПК, намира за установено следното:
От приложеното
ч.гр.д. № 109/2018 г. по описа на РС Чирпан се установява, че в полза на
ищцовото дружество срещу длъжника И.Д.Т. е била издадена Заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 ГПК, за следното парично вземане: главница по договор за заем – 1965,50 /хиляда
деветстотин шестдесет и пет лева и 50ст./ лева, 386,02лв. / триста осемдесет и шест
лева и 02ст./ лева договорна лихва за
периода от 06.02.2017г. до 25.12.2017г., 564,00лв./ петстотин шестдесет и
четири лева /лева – сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни
услуги за периода от 06.02.2017г. до 25.12.2017г., 1551,00лв. / хиляда
петстотин петдесет и един/ лева – застрахователна премия по договор за
допълнителни услуги за период от 06.02.2017г. до 25.12.2017г., 64,60лв./
шестдесет и четири лева и 60ст. / лихва за забава за периода от 07.02.2017г. до
датата на подаване на заявлението в съда, 58,11 лв. /петдесет и осем лева и 11
ст./ лева – лихва за забава по договор за допълнителни услуги от 07.02.2017г.
до датата на подаване на заявлението в съда- 06.02.2018 г, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда- 06.02.2018
г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата в размер на 91,78
/деветдесет и един лева и 78ст./ лева – ДТ и 200.00 /двеста/ лева – юристконсултско възнаграждение. В
посочената заповед за изпълнение е прието, че вземането произтича от задължение
по Договор за заем CrediHome № 1182-00015654 и договор за допълнителни услуги
към заем CrediHome№ 1182-00015654
сключен между „Микро Кредит“АД и И.Д.Т. на 18.01.2017г. като в
последствие вземанията по двата договора са прехвърлени на „Агенция за събиране
на вземания“ ООД по силата на приложение
№ 01/10.05.2017г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/от дата
16.01.2015г.
Не се спори, че
„Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД/, ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на
вземания" ООД, ЕИК *********.
Предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК е процесуално допустим, защото има за
предмет вземания за които е била издадена заповед за изпълнение, предявен е в
срока по чл. 415, ал. 1 ГПК от частен правоприемник на кредитора, снабдил се
със заповед за изпълнение /т. 10б от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. по
тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС/, който има интерес от установяване на
процесните вземания, доколкото ответникът е подал в срок възражение по чл. 414 ГПК.
В доказателствена
тежест на ищеца по предявения иск е да докаже съществуването на валидно
облигационно отношение между „Микро Кредит" АД, ЕИК ********* и ответника И.Д.Т.
по Договор за заем СrеdiНоmе № 1182-00015654 и Договор за допълнителни услуги
към заем СrеdiНоmе № 1182-00015654 и двата от дата 18.01.2017 г., усвояването
на заема от страна на ответника. Ищецът следва да установи и че между него и
дружеството – цедент има сключен валиден договор за цесия по силата на който са
му били прехвърлени вземанията по процесия договор, заедно с привилегиите и
обезпеченията, както и че цесията е съобщена на ответника от надлежна страна.
От приложените по
делото - Договор за заем
СrеdiНоmе № 1182-00015654 от 18.01.2017 г., ведно с
общи условия, Искане за заем
СrеdiНоmе № 1182-00015654 от 17.01.2017 г., Договор за
допълнителни услуги към договор за заем
СrеdiНоmе 1182-00015654 от 18.01.2017 г. ведно със
застрахователна полица, Искане за допълнителни услуги към договор за заем СrеdiНоmе №
1182-00015654 от 17.01.2017 г., ведно с Приложение № 1 за допълнителни услуги
се установява съществуването на валидно облигационно отношение между „Микро
Кредит" АД, ЕИК ********* и ответника И.Д.Т., по силата на което
дружеството му предоставило заем в размер на 2000,00 лева, а И.Д.Т. се
задължил да върне на заемодателя в сроковете и при условията, посочени в
договора и приложимите Общи условия, сума в общ размер на 2406,72 лева,
представляваща чистата стойност на заема ведно с договорната лихва по него.
Видно от приетите по
делото - Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.01.2015 год., сключен между „Микро Кредит" АД и „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, Потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. З
от ЗЗД и Извлечение от Приложение № 1 от 10.05.2017 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.01.2015 год., сключен между
„Микро Кредит" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД е, че вземанията
на „Микро Кредит" АД срещу И.Д.Т., произтичащи от Договор за заем
СrеdiНоmе № 1182-00015654 и Договор за допълнителни услуги към заем СrеdiНоmе №
1182-00015654 и двата от дата 18.01.2017 г. са били прехвърлени изцяло с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на
дружеството - кредитор.
От посочените писмени
доказателствени средства се установява, че
договора за заем съдържа изрична клауза, която урежда
правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица, „Микро
Кредит" АД упълномощило „Агенция за събиране на вземания" АД
/понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в качеството си на
цесионер по Договора за прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., от името на
цедента и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия.
Към исковата молба са
приложени Уведомително писмо
от „Микро Кредит" АД чрез „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД за станалата продажба на вземания с изх.№
УПЦ-П-МКР/1182-00015654 от 15.05.2017 г., изпратено чрез Български пощи с
известие за доставяне на адреса на длъжника И.Д.Т. ***, върнало в цялост, като
в известието за доставяне е отбелязано, че пратката е непотърсена от
получателя, както и Уведомително писмо за извършената цесия с изх.№
УПЦ-С-МКР/1182-00015654 от 25.05.2018 г. чрез куриер до адреса на длъжника: гр.
Стара Загора, ул. Методи Кузев № 7, вх. Г, ет. 5, ап. 18.
За изясняване на
обстоятелствата по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза от заключението
на която се установява, че размера на усвоеното и дължимото вземане, съгласно
уговореното в процесния договор за заем СrеdiНоmе № 1182-00015654 е 2000 лева,
остатъка от задължението е 2351.48 лева, а размера на законната лихва е 105.40
лева. Остатъка от задължението по договора за допълнителни услуги към заем
СrеdiНоmе № 1182-00015654 е 2115 лева, размера на законната лихва е 119.91
лева.
По делото не се
представиха доказателства от ответника за плащане на дължимите вноски по
процесните договори.
С оглед изложеното,
съдът приема, че ищеца доказа, че вземането за което е издадена била Заповед №
45/07.02.2018 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№
109/2018 г. по описа на РС - Чирпан е
изискуемо.
Предвид изложеното,
предявения иск е основателен и като такъв, следва да бъде уважен.
С оглед изхода на
спора, в тежест на ответника следва да се възложат направените в настоящото
производство и своевременно поискани от ищеца разноски, както следва: за държавна
такса в размер на 91,78 лв. /деветдесет и един лева и 78 стотинки/; за
юрисконсулско възнаграждение в размер на 350,00 лв. /триста и петдесет лева/;
551,25 лв. /петстотин петдесет и един лева и 25 стотинки/ за особен
представител и 200,00 лв. /двеста/ за вещо лице.
Съгласно т.10 от
Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК
- „Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1
от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение.”
Ето защо в настоящото
производство ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и разноските,
направени по ч.гр.д.№ 109/2018г. по описа на РС Чирпан, в размер на 91,78 лв. /деветдесет
и един лева и 78 стотинки/ – държавна такса и 200,00 /двеста/ лв. -
юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното,
съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника И.Д.Т., ЕГН **********,***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, чрез
пълномощника юрисконсулт Б.Н.Р., следните суми: 1965,50 лв. (Хиляда деветстотин шестдесет и пет лева и 50 стотинки), представляващи главница по договор за заем; 386,02 лв. (Триста осемдесет и шест лева и 2 стотинки), представляващи договорна лихва по договор за заем: за периода от 6.02.2017 г. (падеж на първа неплатена погасителна вноска) до 25.12.2017 г. (падеж на последна погасителна вноска); 564,00 лв. (Петстотин шестдесет и четири лева), представляващи с/ма за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги: за периода от 6.02.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 25.12.2017 г. /падеж на последна вноска по договор за допълнителни услуги/; 1551,00
лв. (Хиляда петстотин петдесет и един лева), представляващи застрахователна премия по договор за допълнителни услуги: за периода от 6.02.2017 г. /падеж на първа неплатена вноска по договор за допълнителни услуги/ до 25.12.2017 г. /падеж на последна
вноска по договор за допълнителни услуги/; 64,60 лв. (Шестдесет и четири лева и 60 стотинки), представляващи лихва за забава по договор за заем: за периода от 7.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда; 58,11 лв. (Петдесет и осем лева и 11 стотинки), представляващи
лихва за забава по договор за допълнителни услуги: за периода от 7.02.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху главницата от датата
подаване на заявлението в Районен съд до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА И.Д.Т., ЕГН **********,***, да заплати на„Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Николина Тодорова Станчева и Мартин Деспов Деспов, чрез
пълномощника юрисконсулт Б.Н.Р., направените
в настоящото производство разноски, както следва: за държавна такса в размер на
91,78 лв. /деветдесет и един лева и 78 стотинки/; за юрисконсулско
възнаграждение в размер на 350,00 лв. /триста и петдесет лева/; 551,25 лв.
/петстотин петдесет и един лева и 25 стотинки/ за особен представител и 200,00
лв. /двеста/ за вещо лице, както и разноските направени по ч.гр.д.№ 109/2018г.
по описа на РС Чирпан, в размер на 91,78 лв. /деветдесет и един лева и 78
стотинки/ – държавна такса и 200,00 /двеста/ лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано
пред Окръжен съд - Стара Загора в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: