№ 19452
гр. С., 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ ГР. ПАНОВА
като разгледа докладваното от ВАНИНА ЗДР. МЛАДЕНОВА Гражданско
дело № 20221110144818 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Образувано е по искова молба на Е. К. А. срещу „Б. Б.“ ООД, с която са
предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата
отмяна; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, вр. с чл. 225 КТ за
осъждане на ответника да заплати сумата от 975 лв., представляваща
обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа за периода от
27.06.2022 г. до 27.12.2022 г.; иск с правно основание чл. 128, т. 2 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 920,83 лв.,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от
10.01.2022 г. до **.**.**** г., ведно със законната лихва от предявяване на
исковата молба до окончателно изплащане на задължението; иск с правно
основание чл. 224 КТ за осъждане на ответника да заплати сумата от 10,83 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2 дни,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението; иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 29,75 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за трудово
възнаграждение, за периода от възникване на всяко задължение за заплащане
на трудовото възнаграждение до 18.08.2022 г. (датата на предявяване на
1
исковата молба), която сума представлява сбор от следните: 5,87 лв. лихва за
периода от 05.02.2022 г. до 18.08.2022 г., дължима върху главница от 108,33
лева, представляваща остатък от дължимо трудово възнаграждение за
м.01.2022 г.; 7,54 лв. - лихва за периода от 05.03.2022 г. до 18.08.2022 г.,
дължима върху главница от 162,50 лева, представляваща дължимо трудово
възнаграждение за м.02.2022 г.; 6,14 лв. - лихва за периода от 05.04.2022 г. до
18.08.2022 г., дължима върху главница от 162,50 лева, представляваща
дължимо трудово възнаграждение за м.03.2022 г.; 4,78 лв. - лихва за периода от
05.05.2022 г. до 18.08.2022 г., дължима върху главница от 162,50 лева,
представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.04.2022 г.; 3,39 лв. -
лихва за периода от 05.06.2022 г. до 18.08.2022 г., дължима върху главница
от162,50 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за м.05.2022
г.; 2,03 лв. - лихва за периода от 05.07.2022 г. до 18.08.2022 г., дължима върху
главница от 162,50 лева, представляваща дължимо трудово възнаграждение за
м.06.2022 г.
Ищецът твърди, че на 10.01.2022 г. страните са сключили трудов договор,
като на същата дата постъпил на работа на длъжността „шофьор на
лекотоварен автомобил“, с основно месечно възнаграждение от 162,50 лева за
2 работни часа, като договорът бил сключен с 6-месечен изпитателен срок в
полза на работодателя. Твърди, че не му е заплатено трудово възнаграждение.
Сочи, че не му е връчено извлечение или копие от уведомлението по чл. 62, ал.
3 КТ, заверено от НАП, поради което не бил сигурен дали договорът му е
регистриран в НАП и дали са му заплащани осигуровки. Излага, че е работил
всеки ден не по два часа /съгласно договора/, а между шест и осем часа.
Твърди, че е извършвал работа извън длъжностната му характеристика -
разнасял и тежки тенджери, тави и казани до различните обекти на
работодателя. От натоварването и непрекъснатия тормоз от страна на
работодателя, на 16.06.2022 г. му прилошало и вдигнал високо кръвно и след
като отишъл на лекар се оказало, че е имал хипертонична криза, за което му
била препоръчана от лекаря почивка и му бил издаден болничен лист, който
работодателят отказал да приеме. Поради изложеното, изпратил болничния
лист чрез куриерска служба, но управителят се укрил и не бил намерен на
адреса от куриера. По същия начин работодателят отказвал да приеме и
молбата му за ползване на годишен отпуск. За посочените нарушения
сигнализирал Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ с
2
жалба/сигнал вх. № ********/24.06.2022 г. Твърди, че е получи писмо от
работодателя с покана да се яви на 27.06.2022 г. в 13:00 часа в офиса на
дружеството, за да даде обяснения защо не се е явил на работа, макар, че
според ищеца ръководството знаело, че е болен. Излага, че се е явил на
посочената в поканата дата и час в офиса, но нямало никой, поради което
подал писмени обяснения с приложен болничен лист по куриерска служба
„Е.“, същите обаче му били върнати, тъй като адресатът не бил намерен на
адреса. На същата дата 27.06.2022 г. се явил на работното си място, но не бил
допуснат. През следващите няколко дни, търсил управителя на дружеството.
На 07.07.2022 г. получил писмо с дата **.**.**** г., с което работодателят му
го канил да се яви на 05.07.2022 г. в 15:00 часа, в централния офис на
дружеството за връчване на заповед за прекратяване на трудовото му
правоотношение, като при неявяване заповедта щяла да се счита за връчена.
Не могъл да се яви на посочена дата, защото бил уведомен 2 дни след нея, но
всеки следващ ден след узнаването от 08.07.2022 г. до 17.07.2022 г. посещавал,
както централния офис, така и другите два обекта на работодателя /в
присъствието на свидетели/, но управителят се укривал. За описаното също
подал до Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ жалба-сигнал с
вх. № 22083025/19.07.2022 г. На 10.08.2022 г. получил по куриерска служба
„Е. Е.“ ООД писмо с дата 09.08.2022 г., с което ответникът го канил да се яви
на 15.08.2022 г. в 11:00 часа в офиса на фирмата в гр. С., бул. „С. ш." № ***,
офис *, за да му бъде изплатено парично възнаграждение. На посочената дата
и в посочения час 15.08.2022 г. в 11:00 часа, се явил /в присъствието на двама
свидетели/ в централния офис на работодателя, находящ се в гр. С., бул. „С.
ш." № ***, офис *, но там отново нямало никой. Веднага след това, на същата
дата, в присъствието на същите двама свидетели, посетил и двата обекта на
дружеството, находящи се в кв. „С.“, съответно на ул. „Т. п.“ и на ул. „Н.“, но
управителят го нямало и там, нито съответно длъжностно лице, което да е
натоварено и упълномощено да изплати дължимото му се възнаграждение.
При тези твърдения моли съда да уважи предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ответникът не оспорва, че между страните е сключен трудов договор със
соченото от ищеца съдържание. Твърди, че е заплащал редовно трудовото
възнаграждение на 2 пъти месечно в брой, тъй като ищецът не бил
3
предоставил банковата си сметка. Оспорва да е бил уведомен за това, че
ищецът е бил в отпуск поради временна неработоспособност за периода от
17.06.2022 г. до 26.06.2022 г. Твърди, че се е опитвал да се свърже с ищеца. На
10.06.2022 г. бил последният отработен ден на ищеца. На 20.06.2022 г.
продължавал да не се явява на работа, поради което изготвил покана на същия
ден, в която посочил, че кани ищеца да се яви на 27.06.2022 г. в 13:00 ч., за да
даде обяснения за отсъствието си. Сочи, че не е получил отговор, нито пък
осъществил контакт с ищеца. Твърди, че е изпратил покана за получаване на
заповед за дисциплинарно уволнение от **.**.**** г., с която молил ищеца да
се яви на 05.07.2022 г. в 15:00 ч., за да му бъде връчена заповедта, но
действително такава заповед твърди, че не била издадена. Била изпратена и
покана от 09.08.2022 г. за явяване на 15.08.2022 г. в 11:00 ч. за изплащане на
възнагражденията. До момента трудовото правоотношение не било
прекратено, тъй като заповед за прекратяване не била издадена, а ищецът се
водил в счетоводството на ответника „под самоотлъчка“. С оглед изложеното
оспорва иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ като недопустим. Исковете за заплащане
на обезщетение за неползван платен годишен отпуск и обезщетение за
оставане без работа оспорва като неоснователни и излага доводи, че едната
предпоставка за уважаване и на двата иска е прекратяване на трудовото
правоотношение, което в случая оспорва да е прекратено. Твърди, че за
периода от 10.01.2022 г. до 01.06.2022 г. му е заплащано трудово
възнаграждение. Признава, че дължи трудово възнаграждение за периода от
01.06.2022 г. до 10.06.2022 г. Претендира разноски.
Ищецът е взел становище по отговора на исковата молба, в което е
изложено, че оспорва изцяло твърденията на ответника относно това, че не е
издавана заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, като в тази
връзка сочи, че в отговор на подаден сигнал до Изпълнителна агенция „Главна
инспекция по труда“ се цитира Заповед № ***/**.**.**** г., с която
работодателят е прекратил трудовото правоотношение на ищеца. Оспорва да
му е плащано трудово възнаграждение за претендирания период и сочи, че
представените от ответника фишове за заплати са неистински, тъй като
въобще не били подписани. Оспорва работодателят да му е плащал здравните
осигуровки, както и твърдението му, че не е получил болничните листове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по
4
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
По делото е безспорно и от представения трудов договор се установява, че
от 10.01.2022 г. ищецът е заемал длъжността „шофьор, лекотоварен
автомобил“ при ответника, с място на работа в гр. С., с основно месечно
възнаграждание в размер на 162,50 лв. за 2 работни часа, който договор е
сключен при условията на чл. 70, ал. 1 КТ със срок за изпитване, уговорен в
полза на работодателя.
Представена е и справка за уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ от НАП от
10.01.2022 г., подписана от ищеца.
Представена е длъжностна характеристика за длъжността „шофьор,
лекотоварен автомобил“.
По делото е представен Болничен лист №************/16.06.2022 г. за
временна неработоспособност, от който се установява, че в периода от
17.06.2022 г. до 19.06.2022 г. ищецът е бил на домашно-амбулаторен режим
поради общо заболяване.
От втори Болничен лист №************/23.06.2022 г. е видно, че ищецът е
бил временно наработоспособен поради общо заболяване в периода от
20.06.2022 г. до 26.06.2022 г.
Представено е заверено копие на обратна разписка от куриер „Е.“,
съдържаща отбелязване, че пратка /болничен лист/, е върната, тъй като
получателят /ответното дружество/ не е намерен на адреса.
С покана от 12.06.2022 г. работодателят поканил ищеца да се яви на работа
на 20.06.2022 г.
Видно от обратна разписка и писмо с изх. №****/22.06.2022 г. от „Е. Е.“
ООД получателят е отказал да получи пратката на 20.06.2022 г. (л. л. 176-177).
По делото е представена покана за даване на писмени обяснения за
неявяване на работа от 20.06.2022 г., адресирана до ищеца, с която същият е
поканен на 27.06.2022 г. в офиса ответното дружество в гр. С., бул. „С. ш." №
***, да даде писмени обяснения за неявяването си на работа. В поканата е
посочено, че към този момент на служителя се водят „самоотлъчки“ и „тече
процедура“ по дисциплинарното му освобождаване.
Поканата е връчена на ищеца на 24.06.2022 г., видно от копие на обратна
5
разписка (л. 179 от делото).
Представени са писмени обяснения на служителя от 27.06.2022 г., с които е
посочено, че причина за неявяването на работа в периода 17.06.2022 г. -
20.06.2022 г. е заболяване (хипертонична криза), за което работодателят бил
уведомен устно. Посочено е, че съответните болнични листове са изпратени
по куриер, но работодателят е отказал да приеме пратката. Описано е, че в
приложенията на молбата са представени копия на болничен лист от
16.06.2022 г. и болничен лист от 23.06.2022 г.
Видно от представеното копие на товарителница обясненията са изпратени
на 27.06.2022 г., чрез куриер „Е.“.
От представената покана за връчване на заповед за прекратяване на
трудовите взаимноотношения от **.**.**** г., се установява, че ищецът е
поканен да се яви на 05.07.2022 г. в 15 часа в офиса на фирма „Б. Б.“ ЕООД в
гр. С., бул. „С. ш." № ***, за да бъде връчена заповед за прекратяване на
трудовото правоотношение под номер 11 от **.**.**** г. Посочено е
служителят да носи трудовата си книжка, за да бъде нанесен трудовия стаж.
Поканата е връчена на ищеца на 07.07.2022 г., видно от обратната разписка
на л. 173 от делото.
До служителят е изпратена и покана от 09.08.2022 г. за изплащане на
възнаграждение от ответника „Б. Б.“ ЕООД, с която е поканен да се яви на
15.08.2022 г. в 11 часа, за да му бъде „изплатено трудовото възнаграждение,
което има да получава“.
Видно от обратната разписка, поканата е връчена на ищеца на 10.08.2022 г.
Представена е отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец
06.2022 г., съдържаща отбелязване за 12 дни „самоотлъчка“ за ищеца.
Представена е преписка, образувана по описа на Дирекция „Инспекция по
труда“ С. по сигнал с вх. № ********/24.06.2022 г. на ищеца.
Съгласно писмо с изх.№ 22073612/12.08.2022 г., съставено след извършена
проверка от инспектори при Дирекция „Инспекция по труда“ С.,
работодателят ответник е прекратил трудовото правоотношение с ищеца със
Заповед № ***/**.**.**** г., на основание чл. 330, ал. 2, т.2 КТ във връзка с
чл. 190, ал. 1, т. и чл. 187, т. 1 КТ. Съгласно писмото инспекторите
констатирали при служебно извършена справка чрез информационната
6
система на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в регистъра на
уведомленията за трудови договори на НАП, че датата на прекратяване на
трудовия договор е **.**.**** г. В преписката се съдържа и копие на
уведомление по чл. 62, ал. 4 от КТ, в което е отбелязано прекратяване на
трудовия договор между страните на **.**.**** г. (л. 174 от делото).
Представено е писмо с изх. № **-**-**-**/**.**.**** г. от ТД на НАП – С.,
съгласно което в информационната система на НАП фигурира уведомление с
вх.№ **************/**.**.**** г. за прекратяване на трудов договор,
сключен между „Б. Б.“ ЕООД и Е. К. А., на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ и с
дата на прекратяване - **.**.**** г. Съгласно писмото от страна на
работодателя са подавани осигурителни декларации за периода 01.01.2022 г. -
30.06.2022 г.
Предоставена е и справка-данни за осигуряване на Е. К. А. за периода
01.01.2022 г. - 30.06.2022 г. от ТД на НАП - С..
По делото са представени подадени декларации образец № 1, платежни
ведомости за периода от месец януари 2022 г. до месец юни 2022 г. и за месец
ноември, както и фишове за трудови възнаграждения за периода от месец
януари 2022 г. до месец юни 2022 г.
Представени са работен гафик и отчетна форма на кухня за месеците януари
- юни 2022 г.
От показанията на свидетеля Г. П. Г., служител при ответника, се
установява, че ищецът трудно изпълнявал възложените му задачи, виждала го
е да спи в обекта и в пикапа, докато чака да му се възложи работа. Случвало се
да не се явява на работа. Работодателят изплащал трудовото възнаграждение в
брой. Свидетелката понякога предавала заплатата на ищеца в плик, заедно с
фиш, който той вземал. Видяла за последен път ищеца към средата на 2022 г.,
след което не се явявал на работа. Няколко пъти бил молен да се върне на
работа поради липса на шофьори. Сочи, че до ищеца били изпращани
множество писма, като е виждала покана за явяване на работа.
По делото е прието заключение на съдебно-графическа експертиза,
съгласно което подписите положени в графи „Подпис“ на редове „7 Е. К. А.“ в
платежни ведомости на „Б. Б.“ ООД за заплати януари 1.2022 г., февруари
1.2022г., март 1.2022 г. и април 1.2022 г. не са положени от ищеца.
7
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:
По делото нямар спор и доказателствената съвкупност се установи, че от
10.01.2022 г. страните по делото били обвързани от валидно трудово
правоотношение, в рамките на което ищецът изпълнявала при ответника
длъжността „шофьор, лекотоварен автомобил“, с място на работа в гр. С., с
основно месечно възнаграждание в размер на 162,50 лв.
Ответникът оспорва трудовото правоотношение с ищеца да е прекратено,
оспорва издаването на заповед, с която е наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“, за това че същият не се явил на работа за два и повече
последователни дни и оспорва връчването на ищеца.
Сред документите, съдържащи се в приобщената по делото преписка по
описа на Дирекция „Инспекция по труда“ - гр. С., образувана по сигнал на
ищеца, е представено копие на Заповед № 110 от **.**.**** г., издадена на
основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ във връзка с чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 187, т. 1
КТ – неявяване на работа, с която на ищеца е наложено наказание
„уволнение“. В заповедта са посочени извършените от ищеца нарушения на
трудовата дисциплина – неявяване на работа повече от три дни, без да бъде
уточнен периодът на провинението. Заповедта съдържа подпис и печат на
дружеството-работодател, но не съдържа отбелязване за връчването на
ищеца. По делото се установи от представеното уведомление по чл. 62, ал. 4
КТ, че прекратяването на трудовия договор е вписано на **.**.**** г. в
регистрите по заетостта, поддържани от НАП (л. 156 и л.174 от делото).
Предвид изложеното съдът намира за доказано, че трудовото правоотношение
между страните е прекратено на горепосочената дата преди завеждане на
делото. От доказателствената съвкупност по делото се установи, че на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“, за това че не се явил на
работа повече от три дни именно с процесната заповед от **.**.**** г. В
подкрепа на този извод е инициираната от страна на работодателя процедура
по чл. 193, ал. 1 КТ за нарушение на трудовата дисциплина преди налагане на
дисциплинарното наказание. На ищеца А. били изискани писмени обяснения с
поканата от 20.06.2022 г., получена от адресата на 24.06.2022 г. (л.л. 178 - 179).
По делото е представен и документ „Обяснения“ от 27.06.2022 г., съставен от
ищеца, в който е посочено, че причината за неявяването му на работа за
периода от 17.06.2022 г. до 26.06.2022 г. е заболяване, а в приложенията към
8
документа са описани болнични листове. Установи се по делото, че
документите били изпратени на работодателя чрез куриер, но са получени от
него едва на 13.07.2022 г. (л. 81 от делото). Изложеното обосновава извод за
инициирано дисциплинарно производство, което завършило налагане на
наказание „уволнение“, и по което ищецът е упражнил правото си на писмени
обяснения по чл. 193, ал. 1 КТ. Ето защо неоснователно е възражението за
недопустимост на предявения иск поради наличие на действащ трудов
договор с ищеца.
Неоснователно е възражението, че заповедта за уволнение не е произвела
действие, доколкото не е връчвана на ищеца. С поканата за връчване на
заповед за прекратяване на трудовите правоотношения, изпратена до ищеца от
неговия разботодател и връчена му на 07.07.2022 г. (л. 173 от делото)
писменото изявление на работодателя за прекратяване на трудовия договор на
посоченото в заповедта основание за уволнение е достигнало да адресата. В
поканата изцяло е възпроизведен текстът на заповедта за уволнение, поради
което съдът намира за достатъчно писменото изявление на работодателя да е
достигнало като съдържание до служителя /в който смисъл е и решение №
***/2015 г. по к. гр. д. № ***/****г. на ВКС, IV г.о. и др./. С оглед изложеното
съдът намира за доказано, че на ищеца е било известно писменото изявление
на работодателя - ответник за прекратяване на трудовия му договор поради
налагането му на дисциплинарно наказание „уволнение“.
Съгласно разпоредбата на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ работодателят прекратява
трудовия договор без предизвестие, когато работникът или служителят бъде
дисциплинарно уволнен.
С исковата молба и уточненията към нея са изложени твърдения за
незаконност на уволнението поради това, че неявяването на работа се дължи
на болест, за което до работодателят е изпратен болничен лист.
По така заявените с исковата молба твърдения за незаконност на
уволнението съдът намира, че от заповедта за уволнение не става ясно точно
за кои дни или времеви период на отсъствие на служителя е прекратено
трудовото правоотношение с ищеца по дисциплинарен ред, доколкото липсват
данни в заповедта. В тази връзка единствено се сочи поканата, с която
дружеството-работодател поканило ищеца да се яви на работа на 20.06.2022 г.
Поканата е изпратена по куриер, като адресатът е отказал да получи пратката
9
(л. л. 175-177 от делото). По делото са представени болнични листове с №
№************/16.06.2022 г. и №************/23.06.2022 г. за временна
неработоспособност за периода от 17.06.2022 г. до 19.06.2022 г. и от 20.06.2022
г. до 26.06.2022 г. включително, които първоначално са изпратени чрез куриер
до работодателя, но не са връчени, тъй като получателят не е намерен на
адреса (л. 13 от делото). Установи се по делото, че болничните са връчени на
работодателя като приложения към депозираните от ищеца писмени
обяснения едва на 13.07.2022 г. Следователно в конкретния случай
работодателят е изискал от ищеца обяснения, докато същият е бил в разрешен
отпуск поради временна неработоспособност. Служителят е написал
обясненията си, приложил е болничните листове и ги е изпратил на 27.06.2022
г. до работодателя с куриер, т. е. непосредствено след изтичане на периода на
болничния. Докумените са изпратени до адреса по седалище на дружеството,
но адресатът не е намерен. В случая съдът намира, че работодателят сам се е
поставил в невъзможност да своевременно да получи обясненията на ищеца и
приложените медицински документи в нарушение на чл. 193, ал. 1 КТ.
Съгласно посочената разпоредба работодателят е длъжен преди налагане на
дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да
приеме писмените му обяснения и да събере и оцени посочените
доказателства. Ответникът не е изпълнил това задължение преди издаването
на заповедта за уволнение. Въпреки, че не е получил обясненията на
служителя, работодателят е издал заповед за уволнение два дни по-късно.
Предвид изложеното съдът намира, че работодателят не може да черпи права
от недобросъвестното си поведение, изразяващо се в неизпълнение на негово
законово задължение. Ето защо съдът приема, че за доказано по делото, че
ищецът не се явил на работа поради общо заболяване в периода 17.06.2022 г. –
26.06.2022 г., което е удостоверено с надлежни документи, издадени от
компетентен здравен орган, който е разрешил ползването на отпуска за
временна неработоспособност (болнични листове с №
№************/16.06.2022 г. и №************/23.06.2022 г.). Тези
документи са своевременно изпратени на работодателя, но неполучени от него
по вина на работодателя, поради което не са осъществени съставите на чл. 187,
т. 2 КТ –„неявяване на работа“ и чл. 190, ал. 1 т.2 КТ – „неявяване на работа в
течение на два последователни работни дни”. В тези случаи ищецът не е бил
длъжен да се явява на работа, тъй като е ползвал законоустановен отпуск
10
поради временна неработоспособност, разрешен му от здравните органи – чл.
162 КТ. В тези случаи дисциплинарното наказание, наложено на основание чл.
190, ал. 1, т. 2 КТ, е незаконосъобразно и подлежи на отмяна (така решение
№330/05.11.2013 г. по к. гр. д. № 1220 по описа за 2013 г. на ВКС, IV г. о. и
др.).
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ:
Искът за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради
незаконното уволнение предполага установяване незаконността на
прекратяването на трудовото правоотношение и оставането на ищеца без
работа в резултат от уволнението. За доказването на последният елемент е
представена справка – данни за осигуряването по ЕГН за периода 01.01.2022 г.
– 31.12.2022 г. на ТД на НАП-С., която съдържа данни за осигуряване за
периода от м.01.2022 г. до м.05.2022 г., както и за 8 отработени дни за
м.06.2022 г. и за 3 отработени дни за м.10.2022 г. (л. 157 от делото). От
събраните по делото доказателства се установява, че брутното трудово
възнаграждение, което следва да се приеме за база за определяне на
обезщетението е в размер на 177,50 лева. Изчислен на тази база и по реда на
чл. 162 ГПК, размерът на обезщетение по чл. 225 КТ за периода от 30.06.2022
г. – 30.09.2022 г. е 541,84 лева, за който период и за която сума предявеният
иск следва да бъде уважен, а за периода от 27.06.2022 г. до 30.06.2022 г. и за
периода от 01.10.2022 г. до 27.12.2022 г. както и са сумата над 541,84 лв. до
пълния предявен размер от 975 лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 128, т. 2 КТ:
Според чл. 128 КТ работодателят е длъжен да плаща в установените срокове
на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа. При предявен иск по чл. 128 КТ в тежест на ищеца е да
докаже, че претендираното от него неизплатено възнаграждение действително
е било уговорено с работодателя, че то е било част от съдържанието на
трудовото правоотношение и, че е престирал реално уговорената работа, а в
тежест на работодателя е да докаже, че дължимото възнаграждение
действително е било изплатено.
В представените от ответника документи на л. л. 112 – 131 от делото са
отразени отработените от ищеца дни от всеки месец, като единствено за
м.06.2022 г. е отразено, че са отработени 8 дни. Така представените документи
11
не съдържат подпис на страните, но кореспондират с приложените работни
графици (л. л. 205-216), в които са отразени работните часове по месеци на
ищеца, обхващащи процесния период. Обстоятелството, че ищецът е
престирал труд до средата на 2022 г. се доказа и от събраните гласни
доказателства, които на основание чл. 172 ГПК съдът преценява с оглед
всички данни по делото, доколкото свидетелят е служител на ответното
дружество.
Съгласно чл. 270, ал. 3 КТ изпълнението на произтичащото от писмен
трудов договор парично задължение за изплащане на дължимото трудово
възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено от него
лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог
на работника (така решение № 164/18.06.2019 г. по к. гр. д. № 4093/2018 г. на
ВКС, IV г.о. и др.).
С отговора на исковата молба ответникът е направил изрично признание, че
дължи трудово възнаграждение за периода от 01.06.2022 г. до 10.06.2022 г. В
открито съдебно заседание на 03.02.2025 г. ответникът, чрез процесуалния
представител е заявил, че не оспорва иска за сумата от 920,83 лв. за исковия
период по размер, а оспорва дължимостта на тези суми. В тази връзка
работодателят е представил платежни ведомости, за които твърди да са
подписани от ищеца. По почин на ищеца е оспорена истинността на тези
документи и е открито производство по реда на чл. 193 ГПК. Въз основа на
приетата по делото съдебно-графическа експертиза, която съдът кредитира на
основание чл. 202 ГПК като обоснована, обективна и компетентно дадена, се
установи, че платежните ведомости за изплатено трудово възнаграждение за
месеците януари, февруари, март и април 2022 г. не са подписани от ищеца.
При така доказаната неистинност на документите по делото, съдът на
основание чл. 194, ал. 3 ГПК следва да ги изключи от доказателствата по
делото и да приеме за недоказано изплащането на трудово възнаграждение за
посочените месеци. Следователно за отработеното време 10.01.2022 г. до
**.**.**** г., предвид ползвания болничен през м.06.2022 г. и представената
справка от НАП, неизплатеното трудовото възнаграждение на ищеца възлиза
на 920,83 лв. Ето защо, искът по чл. 128 КТ се явява основателен и следва да
бъде уважен в предявения размер, ведно със законната лихва от предявяване
на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
12
По иска с правно основание чл. 224 КТ:
За уважаване на иска следва да се установи по делото наличие на право на
платен годишен отпуск за ищеца, както и размера на неизползвания такъв за
текущата година до деня на уволнението му.
Съгласно чл. 224 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение
работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск, което се изчислява от начисленото при
същия работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за
последния календарен месец, в който работникът или служителят е отработил
най - малко десет работни дни.
По делото въз основа на декларация, издадена от работодателя (л. 192) и
протокол за извършена проверка от 09.08.2022 г. (л. 194) се доказа, че на
ищеца не е изплатено обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в
размер на 10 дни. Предвид заявената искова претенция по арг. от чл. 6, ал. 2
ГПК съдът намира същата за основателна за претендираната сума от 10,83 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 2 дни,
ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателно
изплащане на задължението.
По иска с правно основание по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По силата на чл. 270, ал. 2 КТ трудовото възнаграждение се изплаща
авансово или окончателно всеки месец на два пъти, доколкото не е уговорено
друго. В чл. 3, ал. 1 от трудовия договор между страните е уговорено
изплащането на тудово възнаграждение в брой два пъти месечно – между 15. и
20. число и между 1. и 5. число на следващия месец, дължимо за предходните
две седмици. Така работодателят изпада в забава на 5. число на месеца след
изтичане на месеца, за който се дължи заплащането на трудовото
възнаграждение. След този момент изпада в забава без покана.
По делото бе доказана дължимостта на вземането по главната искова
претенция и изпадането в забава на ответника. С оглед на това искът за
обезщетение за забава, определена от съда по реда на чл. 162 ГПК, чрез
лихвен калкулатор на НАП, се явява основателен за сумата от 29,75 лв. от
падежа на съответното задължение до дата на подаване на исковата молба -
18.08.2022 г.
13
По разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът претендира разноски за адвокат в размер на 300 лева, за плащането
на което в брой е представен договор за правна защита и съдействие от
16.08.2022 г.
Ответникът претендира разноски в размер на 2959,20 лв. с ДДС за
адвокатско възнаграждение, за което представя договор за правна защита и
съдействие и фактури.
Съобразно с уважената и отхвърлената част от исковете, на ищеца следва да
се присъдят, на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 2 ГПК, пропорционална част
съобразно частта от исковете, за които ответникът е дал повод с поведението
си, а именно сумата от 273,34 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски в размер
на 328,91 лв. за отхвърлената част от иска.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
Софийския районен съд дължимата държавна такса и депозит за вещо лице,
съобразно уважената част от исковете в общ размер на 480,08 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ
уволнение на Е. К. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.“ бл. ****, вх.
*, ет.*, ап.*, извършено със Заповед № 110 от **.**.**** г. на „Б. Б.“ ООД,
ЕИК: *********, представлявано от управителя В. В. Й., със седалище и
адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш." № ***, с която на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2 и чл. 187, т. 1 КТ е наложено на Е. К. А.
наказание „дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото
правоотношение.
ОСЪЖДА „Б. Б.“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя
В. В. Й., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш." № ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. К. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.“ бл. ****, вх.
14
*, ет.*, ап.*, на основание чл. 344, ал., т. 3, вр. чл. 225 КТ сумата от 541,84 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа през периода от
30.06.2022 г. – 30.09.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба - 18.08.2022 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 541,84 лв. до пълния предявен
размер от 975 лв. и за периодите от 27.06.2022 г. до 30.06.2022 г. и от
01.10.2022 г. до 27.12.2022 г.
ОСЪЖДА „Б. Б.“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя
В. В. Й., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш." № ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. К. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.“ бл. ****, вх.
*, ет.*, ап.*, на основание чл. 128, т. 2 КТ сумата от 920,83 лв.,
представляващо дължимо трудово възнаграждение за периода от 10.01.2022 г.
до **.**.**** г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба - 18.08.2022 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б. Б.“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя
В. В. Й., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш." № ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. К. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.“ бл. ****, вх.
*, ет.*, ап.*, на основание чл. 224 КТ сумата от 10,83 лв., представляваща
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от два дни, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 18.08.2022 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Б. Б.“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя
В. В. Й., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш." № ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. К. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.“ бл. ****, вх.
*, ет.*, ап.*, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 29,75 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от падежа на всяко задължение, считано от
05.02.2022 до датата на подаване на исковата молба - 18.08.2022 г.
ОСЪЖДА „Б. Б.“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя
В. В. Й., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш." № ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Е. К. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.“ бл. ****, вх.
*, ет.*, ап.*, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 273,34 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА Е. К. А., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „С.“ бл. ****, вх.
*, ет.*, ап.*, ДА ЗАПЛАТИ на „Б. Б.“ ООД, ЕИК: *********, представлявано
15
от управителя В. В. Й., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С.
ш." № ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 328,91 лв.,
представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА „Б. Б.“ ООД, ЕИК: *********, представлявано от управителя
В. В. Й., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. ш." № ***, ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Софийски районен съд, на основание чл. 78, ал. 6
ГПК сумата от 480,08 лв., представляваща разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16