Р Е Ш Е Н И Е
№ …/…
гр. Пловдив, 16 декември 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Пловдив, V-ти
състав, в открито заседание на двадесети октомври, две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ
БОТЕВ
при секретаря В. К., като разгледа
административно дело № 1229 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл.27, ал. 5 от Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.166 от ДОПК.
Жалбоподателят
– М. П.М., ЕГН: *********, с постоянен адрес ***, чрез адв. И.М.,***, офис 10
оспорва Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) №
02-160-6500/2618#3 от 23.04.2020 г., издаден от П.С. – заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“, с който М. е изключен от подпомагане и
на основание чл.14, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и
реда за прилагане на мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни
ограничения в планинските райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в
райони с ограничения, различни от планинските райони“ от програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 г . – 2013 г. (Наредба № 11 от 03.04.2008 г.) следва да
възстанови сумата в размер на 9 192.56 лв., представляваща 50 % от общата
изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013, 2014, 2015.
В жалбата, както и в писмената защита / л. 176/ се твърди, че процесния акт е неправилен и
незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и процесуален закон,
иска се отмяна изцяло, по съображения подробно изложени в същата. Цитира се и
съдебна практика , както и се претендират направените по делото разноски.
Ответникът
– ЗАМЕСТНИК ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
ДЪРЖАВЕН ФОНД „ЗЕМЕДЕЛИЕ“ – гр. София,
чрез процесуален представител юр. П. М. оспорва жалбата, като
неоснователна и претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Прави
се изрично възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Подробни съображения по съществото на спора излага в депозирана по делото
писмена защита от 26.10.2020 г.
Окръжна прокуратура – Пловдив, редовно уведомена, не встъпва в процеса.
Съдът, след като обсъди приложените
доказателства в настоящото дело и
становищата на страните, намира
за установено на следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена направо пред Административен
съд – Пловдив на 05.06.2020 г., в законоустановения 14-дневен срок , от лице с
правен интерес , поради което е процесуално
допустима за разглеждане, а разгледана по същество, същата е основателна.
С жалбата са представени : процесния АУПДВ3 от 23.04.2020 г.; Възражение
до ДФ „Земеделие“ вх.№ 02-160-6500/2618/02.09.2019 г.; Заявление вх.№
16-00-3703/ 14.09.2015 г. до ОД „Земеделие“ – Пловдив; Договор за наем с МЗХ №
ПМ-001/ 08.10.2012 г., ведно със споразумение от 01.10.2015 г.; Заповед № 03-РД/1616/
16.05.2018 г. на изп. директор на ДФ „Земеделие“.
На 08.12.2012 г. между М. , като наемател и Министерство на земеделието и
храните (МЗХ), представлявано от министъра, като наемодател е сключен договор №
ПМ-001/08.10.2012 г. за отдаване под наем на земеделски земи от държавния
поземлен фонд в размер на 501.636 дка в землищата на с.Христо Даново, общ.
Карлово, с.Старосел и с.Красново, и двете в общ. Хисаря срещу заплащане на годишен
наем за съответната стопанска година в размер на 3 511,45 лв. общо за наетите
земи (л. 11 – 14; л. 105 гръб – 108; л. 133 - 136). Съгласно т. 6 от договора,
същият се сключва за срок от 5 стопански години и влиза в сила от 2012/2013
стопанска година. Към договора са приложени три броя скици (л. 15 – 17; л. 109
– 110), протокол-опис към договор № ПМ-001/08.10.2012 г. (л. 18; л. 110 гръб) и
3 бр. талон за регистрация на договор за наем в общинска служба земеделие (л.
19 – 21; л. 111 - 112).
М. е поел многогодишен ангажимент по
мярка 211 "Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в
планинските райони“ с подаване на заявление за подпомагане с УИН
16/050413/26093 от 27.03.2013 г. за използваните парцели в с. Христо Даново (л.
72 - 79) и за използваните парцели в с. Красново и с. Старосел (л. 80 – 87).
Към заявленията за подпомагане са приложени договор за контрол и сертификация
на биологично производство, преработка, търговия с биологични продукти № 1504
от 14.12.2012 г. (л. 89) и анекси към него от 22.03.2013 г. (л. 88 гръб) и от
28.03.2013 г. (л. 88).
Аналогични заявления за подпомагане
са подадени през 2014 г. – УИН 16/130614/46437 (л. 122 – 136) и за 2015 г. –
УИН 16/130715/59701 (л. 137 – 148).
Със заявление вх. № 16-00-3703 от
14.09.2015 г. (л. 27 - 29) до Министерство на земеделието и храните,
жалбоподателят, позовавайки се на §15, ал.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн., ДВ
бр. 61 от 2015г.), е поискал подписването на допълнително споразумение към
сключения договор за наем от 08.10.2012 г., с което да уредят неговото
прекратяване, считано от 01.10.2015 г. Последвало
е подписването на споразумение от 01.10.2015 г. (л. 22), с което е прекратено
действието на сключения договор за наем № ПМ-001/08.10.2012 г., на основание
чл.89 от ЗЗД, във връзка с §15, ал.3, във връзка с ал.1 от ПЗР на ЗИД на
ЗСПЗЗ, поради наличието на обстоятелства, водещи до невъзможност за неговото
изпълнение, които не могат да се вменят във вина на нито една от страните –
изменение в нормативната уредба, регламентираща действието на договора.
При извършване на административни
проверки на основание чл.37, ал.2 от ЗПЗП на подадените заявления за кампания
2016 е установено, че жалбоподателят М. не е подал заявление за подпомагане по
мярка 211. Установено е също, че по тази мярка са му изплатени следните суми по
години: първа година от ангажимента за кампания 2013 - в размер на 5 863,10
лв.; втора година от ангажимента – за кампания 2014 - в размер на 5 855,47 лв.;
трета година от ангажимента – за кампания 2015 - в размер на 6 666,54лв. или
обща сума в размер на 18 385,11 лв.
С писмо изх. № 01-6500/5505 от
15.08.2019 г. (л. 67) М. е уведомен на основание чл.26, ал.1 от АПК за
откритото административно производство по издаване на акт за установяване на
публично държавно вземане поради неспазване на многогодишен ангажимент. По-конкретно, за кампания 2016 г. не е заявил
за участие по мярка 211, регламентирана в Наредба № 11 от 03.04.2008 г., с
което не са спазени изискванията на чл.4 ал.1 т.3 от цитираната наредба.
Писмото е съобщено на 28.08.2019 г. с известие за доставяне (л. 68).
С възражение вх. № 02-160-6500/2618
от 02.09.2019 г. (л. 59 - 60) жалбоподателят е възразил против откритото
производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане
поради неизпълнен ангажимент по мярка 211 и мярка 212, тъй като сключеният
договор за наем № 001 от 18.10.2012 г. на земеделска земя от държавния поземлен
фонд попада в приложното поле на §15, ал.1 ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ (обн, ДВ бр. 61
от 2015 г.) и тази промяна не е било невъзможно тази да бъде предвидена в деня
на поемане на ангажимента по посочените мерки. Излагат се твърдения, че
последващата законодателна промяна се оказва форсмажорно обстоятелство и
кореспондира с разпоредбата на §1 т.3, б.“в“ от ДР на Наредба № 11 от
03.04.2008 г.
Последвало е издаването на процесния
АУПДВ, с който жалбоподателят е изключен от подпомагане и му е установено
публично държавно вземане в размер на 9 192,56 лв., представляващо 50 % от
общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013, 2014 и 2015 на основание
чл.14, ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. За да постанови този резултат
компетентният административен орган е посочил, че с неподаването на заявление
за подпомагане с декларирана мярка 211 за кампания 2016 кандидатът е нарушил
изискванията на чл.4, ал.1, т.2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Правните
последици от неспазването на изискванията, съгласно разпоредбата на чл.14 ал.1
от Наредбата, водят и до това, че кандидатът се изключва от подпомагане по
мярка 211 и следва да възстанови получените до момента компенсаторни плащания
за необлагодетелстваните райони или част от тях, в зависимост от годината, в
която е прекратил участието си в мярката. На основание чл.14, ал.1, т.3 от
Наредбата бенефициентът следва да
възстанови 50 % от получената субсидия, която е изчислена в размер на 9 192,56
лв., тъй като е прекратил участието си по мярка 211 е след третата година от
поетия ангажимент.
По делото е представена заповед №
03-РД/1615 от 16.05.2018 г. на зам. -изпълнителния директор на ДФЗ (л. 30 –
31), с която са прекратени образуваните производства по издаване на АУПДВ по
мярка 214 „Агроекологични плащания“, направление „Възстановяване и поддържане
на затревени площи с висока природна стойност“
и направление „Биологично растениевъдство“ на М. П.М..
В хода на съдебното производство са депозирани показания на свидетеля С.И.Д., който е бил
пълномощник на жалбоподателя М. във връзка със стопанисването на пасищата,
предоставени му от държавния поземлен фонд. Свидетелят заявява, че му е
известно М. да е спечелил предоставените му пасища „на търг“ с идеята да ги
поддържа в добро земеделско състояние и да получава субсидии по „европейска
програма“. Земеделските земи били в порядъка на около 500 дка и се намирали в
землищата на селата Кръстевич, Красново, Старосел и Христо Даново. В изпълнение
на поетите ангажименти по мярката за субсидиране жалбоподателят е наел трактор с шредер за мелене на храсти за
дървесина и косачки. Тъй като договорът за наем, сключен с Министерството на
земеделието, бил за срок от 5 години, за същия период били поети и агро
ангажиментите, състоящи се в почистване на терените от храсти и дървета.
Когато през 2015 г. бил изменен ЗСПЗЗ
и бил вменено задължение тези, които са наели пасища за ползване, да имат и регистрирани животински обекти. В
случай, че не притежават животни и при неизпълнение на това задължение
договорът им щял да бъде прекратен. Жалбоподателят никога не е притежавал
животни и не е имал намерение за изграждане на ферма, тъй като тези ангажименти
не са били част от задълженията му. Според свидетеля, М. практически нямал
възможност за наемане на други земи в тези райони и да се занимава с
отглеждането на други култури, както и да прехвърли стопанството си на друго
лице с регистриран животновъден обект. Подчертава, че тези пасища били наети
целево с определена дейност, по-конкретно по подмерки НР 1 и НР 2, съответно по
мерки 211 и 212 и не е имало възможност да се премине към друга дейност,
включително отглеждане на земеделски култури, тъй като земеделските земи не са
пригодени за това. Почти веднага след измененията в ЗСПЗЗ е подадено заявление
за прекратяване на договора и договорът е прекратен в рамките на 15 – 20 дни от
подаване на заявлението.
Съдът кредитира показанията на
разпитания по делото свидетел, като логични и последователни, като същите ще се
кредитират съобразно с другите събрани по делото доказателства.
От правна страна съдът съобрази следното: оспореният АУПДВ е издаден от
компетентен орган – Заместник - изпълнителен директор на ДФЗ, надлежно
оправомощен със заповед № 03-РД/715/27.06.2017 г., издадена от изпълнителния
директор на ДФ "Земеделие“ (л. 162).
Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.1
от ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и процесното (на
основание чл.162, ал.2, т.8 и т.9 от ДОПК), се извършва по реда и от органа,
определен в съответния закон. Съгласно разпоредбата на чл.166, ал.2, изр. второ
от ДОПК ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той
се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната
администрация. Съгласно §1 т. 13 от ДР на ЗПЗП, Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съобразно
нормата на чл.20а, ал.1 от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен
директор и на Разплащателната агенция. Следователно, ръководителят на
съответната администрация, в случая изпълнителният директор на ДФ
"Земеделие", който е и Изпълнителен Директор на Разплащателната
агенция, следва да определи органа, натоварен да издава актовете за
установяване на публични държавни вземания, съобразно изискването на на чл.166,
ал.2 предл. 2 от ДОПК, вр. чл.27, ал.3 от ЗПЗП.
Съгласно разпоредбата на чл.20а, ал.6
от ЗПЗП е налице възможност за делегиране правомощието на изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие“ за издаване на АУПДВ да бъде делегирано на
заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда. Това делегиране е извършено надлежно, като е издадена посочената по-горе
заповед.
ИАА е издаден в писмена форма при
спазване изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. Не са допуснати нарушения на
административно производствените правила, до толкова доколкото компетентният
административен орган е уведомил писмено адресата на акта за започването на
административно производство по издаването му и му е предоставил възможност да
вземе участие в това производство чрез подаване на възражение и представяне на
доказателства.
Съдът намира за неоснователно и
възражението на жалбоподателя, че установяването на дължимите суми и тяхното
възстановяване следва да се осъществи с решение за финансова корекция по реда
на чл.27 ал.6 от ЗПЗП, във връзка с чл.70 ал.1 т.10 от ЗИСЕСИФ, а не с АУПДВ. В
тази връзка е необходимо да се отбележи, че процедурата в настоящия случай не
се осъществява по реда на ЗУСЕСИФ, а по реда на Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
за условията и реда за прилагане на мярка 211 "Плащания на земеделски
стопани за природни ограничения в планинските райони" и мярка 212
"Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения, различни от
планинските райони" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 - 2013 г. По аргумент от § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ този закон е
неприложим, тъй като безвъзмездната финансова помощ по програмата по ал. 1 -
Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), се предоставя при условията и
по реда на този закон (ЗУСЕСИФ), доколкото обаче друго не е предвидено в Закона
за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В
случая такова е предвидено в относимата Наредба № 11 от 03.04.2008 г., която е
издадена на основание §35, ал.3 от ЗИД на ЗПЗП (изм., ДВ, бр. 16 от 2008 г.), а
не на основание ЗУСЕСИФ.
По отношение на съответствието на
акта с материалноправните норми и с целта на закона, съдът счита , че като
правно основание за издаване на АУПДВ са посочени: чл.14, ал.1, т.3 от Наредба
№ 11 от 03.04.2008 г., чл.59, ал.1 и 2 от АПК и във връзка с чл.166 от ДОПК и
чл.20а, ал.6 и ал.5, предл. 1, във връзка с чл.2, ал.1 от ЗПЗП. Съгласно
разпоредбата на чл.14, ал.1, т.3 от Наредба №11 от 03.04.2008 г., земеделски
стопанин, който не подаде заявление за подпомагане по време на поетия
петгодишен ангажимент, се изключва от подпомагане по тази наредба и се
задължава да възстанови получените до момента компенсаторни плащания за
необлагодетелстваните райони или част от тях в зависимост от годината, в която
e прекратил участието си в мерките, след третата година - 50 %.
В случая е спорно дали жалбоподателят не е изпълнил поетия дългогодишен
ангажимент, както и дали е налице форсмажорно или изключително обстоятелство,
което да изключи прилагането на чл. 14 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г.
Съгласно разпоредбата на чл.4, ал.1,
т.2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., кандидатите за подпомагане по реда на
тази наредба са длъжни да извършват земеделска дейност в съответния
необлагодетелстван район за период от най-малко пет последователни години от
първото компенсаторно плащане и да подават заявление за подпомагане с
декларирани площи в съответния необлагодетелстван район всяка година след
първото компенсаторно плащане. Последиците от неизпълнението на това задължение
са посочени в чл.14, ал.1 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. Съгласно чл.8 от същата наредба, заявления за
подпомагане по мерките, посочени в чл.1, ал.1, се подават съгласно изискванията
на Наредба № 5 от 2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми
и мерки за директни плащания.
В случая несъмнено е доказано, че
жалбоподателят е прекратил извършването на земеделска дейност през есента на
2015 г., която е третата година от петгодишния ангажимент по мярка 211 и не е
подал заявление за подпомагане за 2016 г.
Същевременно съдът установи, че М. не е изпълнил тези две задължения по
чл.4, ал.1, т.2 и 3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г., тъй като по негова
инициатива със споразумение от 01.10.2015 г. е прекратен договорът за наем на
земеделски земи от държавния поземлен фонд. Искането за прекратяване на договора е обосновано с
настъпилата законодателна промяна със ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 61 от 2015 г.,
съответно §15 ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, съгласно който ползвателите, сключили договори
за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен
фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1 февруари 2016 г. да
приведат договорите в съответствие с изискванията на чл.37и, ал.1 и 4, който
предвижда пасища, мери и ливади да се предоставят за ползване на собственици
или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни или на
правоимащи, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище.
От друга страна, нормата на чл.15 от
Наредба № 11 от 03.04.2008 г. предвижда, че разпоредбите на чл.14 не се
прилагат, ангажиментът се прекратява и не се изисква частично или пълно
възстановяване на получената от земеделския стопанин помощ в случаите на
форсмажорни или изключителни обстоятелства. Според ал.2 случаите на форсмажорни или изключителни обстоятелства, заедно със
съответните доказателства (документи, издадени от компетентен административен
орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския стопанин или от
друго упълномощено от него или наследило го лице в рамките на 10 работни дни от
датата, на която земеделският стопанин или упълномощеното от него или
наследилото го лице е в състояние да направи това.
По смисъла на §1, т.3 от ДР на
Наредба № 11 от 03.04.2008 г. "форсмажорни или изключителни
обстоятелства" са: а) смърт на бенефициента; б) дългосрочна професионална
нетрудоспособност на бенефициента; в) експроприация на голяма част от
стопанството, ако това не е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет
ангажиментът; г) сериозно природно бедствие, което силно засяга земята на
стопанството. В случая, жалбоподателят се позовава на § 1, т. 3, б.“в“ от ДР на
Наредба № 11 от 03.04.2008 г. и по-конкретно сочи, че прекратяването на
договора за наем по силата на закона води до експроприация на стопанството и че
е било невъзможно да продължи изпълнението на ангажиментите.
Съгласно промяната в нормативната уредба, в член 37и,
ал.1 от Закон за изменение и допълнение на Закона за изменение и допълнение
(ЗИД) на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ),
обн. ДВ бр. 61 от 2015 г.. е въведено императивно изискване пасищата, мерите и
ливадите от държавния и общинския поземлен фонд да се отдават под наем или
аренда само на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни
селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на
БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни.
Съгласно § 15 от Преходни и
Заключителни разпоредби (ПЗР) към ЗИД на ЗСПЗЗ от 2015 г.: Ползвателите,
сключили договори за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и
общинския поземлен фонд преди 24 февруари 2015 г., са длъжни в срок до 1
февруари 2016 г. да приведат договорите в съответствие с изискванията на чл.
37и, ал. 1 и 4. , както и че Договорите
за наем или аренда на пасища, мери и ливади от държавния и общинския поземлен
фонд, които не са приведени в съответствие в срока по ал. 1 или 2, се
прекратяват от кмета на общината, съответно директора на областната дирекция
"Земеделие".
В случая за да продължи да ползва имотите под наем, М. М.
трябва да докаже, че е собственик или ползвател на животновъден обект с пасищни
селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на
БАБХ, какъвто статут той няма. От друга страна това изискване, създава
обективна пречка за продължаване действието на сключения договор.
Според практиката на СЕС, принципът
на правна сигурност изисква яснота и точност на прилагане на правните норми, ,
както и изисква правната уредба на всяка държава членка да бъде ясна и точна, а прилагането й да бъде
предвидимо за засегнатите лица .
Принципите на правна сигурност и на
защита на оправданите правни очаквания са част от общностния правов ред и като
такива те трябва да се спазват както от общностните институции, така и от
държавите членки при упражняване на правомощията, които им предоставят
общностните директиви.
Както се каза по-горе жалбоподателят М.
не е изпълнил тези две задължения по чл.4, ал.1, т.2 и 3 от Наредба № 11 от
03.04.2008 г., тъй като по негова инициатива със споразумение от 01.10.2015 г. / л. 22/ е прекратен договорът за наем на
земеделски земи от държавния поземлен фонд. В процесното споразумение има изрична клауза , че „ сткраните заявяват че всички финансови
отношения между тях са уредени… и не си дължат една на друга суми , по повод сключването и прекратяването и неизпълнението на процесния договор за наем
.
Съдът приема , че в случая предвид промяната
на законодателната уредба, пар.15 от Закона за изменение и допълнение от ПЗР на
ЗСПЗЗ е отнета възможността бенефициента
да бъде страна по договор за наем на пасища и мери, ако не притежава
животновъден обект. Налице е принудително отнемане на стопанството по силата на
законова норма, което е по пар 1, т.3 от
Наредба № 11/30.04.2008 г. При наличие на форсмажор съгласно чл.15 от
същата наредба не се дължи връщане на получените финансовите помощи.
От друга страна договореното между
страните има силата на закон, посочено е правното основание за наст. Анекс / пар. 15/ и съдът счита , че няма пречка да се приеме
че това е волята на страните да се прекрати основния договор , поради
законодателната промяна и невъзможност от страна на жалбоподателя да го
изпълнява, както и че е налице изрично произнасяне по дължимостта на получените суми.
По така изложените аргументи, настоящият съдебен състав намира жалбата за
основателна, което налага отмяната на оспорения акт.
С оглед очерталия се изход на делото
и своевременно направеното искане за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя
, следва да бъде присъдена сумата в размер на 1012 /хиляда и дванадесет/ лв., съобразно приложените доказателства за
това / л. 2 и 168/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М. П.М., ЕГН *********, с
постоянен адрес:*** на Акт за
установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 02-160-6500/2618#3 от
23.04.2020 г., издаден от П.С. – заместник изпълнителен директор на Държавен
фонд „Земеделие“, с който М. е изключен от подпомагане и на основание чл.14,
ал.1, т.3 от Наредба № 11 от 03.04.2008 г. за условията и реда за прилагане на
мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските
райони“ и мярка 212 „Плащания на земеделски стопани в райони с ограничения,
различни от планинските райони“ от програмата за развитие на селските райони за
периода 2007 г . – 2013 г. (Наредба № 11
от 03.04.2008 г.) следва да възстанови сумата в размер на 9 192.56 лв.,
представляваща 50 % от общата изплатена сума по мярка 211 за кампании 2013,
2014, 2015.
ОСЪЖДА Държавен фонд “Земеделие” –
гр. София да заплати на М. П.М., ЕГН *********,
с постоянен адрес:*** съдебни разноски в размер на 1012лв. /хиляда и дванадесет/ лева.
Решението може да бъде обжалвано пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Административен съдия: