Присъда по дело №297/2015 на Районен съд - Велики Преслав

Номер на акта: 7
Дата: 7 април 2016 г. (в сила от 23 април 2016 г.)
Съдия: Стоян Ангелов Момов
Дело: 20153610200297
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 13 август 2015 г.

Съдържание на акта

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

 

Номер . . .7 . . . . . . . .                                          Година 2016                         Град Велики Преслав

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Великопреславският районен съд                                                 трети  състав

На 07 (седми) април                                                                           Година 2016

В публично съдебно заседание, в следния състав:

              Председател Стоян Момов

Секретар М.В.,

Прокурор . . . . . . . . . . . . . . .,

като разгледа докладваното от съдия С. Момов

наказателно дело от частен характер номер 297 по описа за 2015 година,

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимата К.Й.С. - родена на *** ***, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес:***, с начално образование, омъжена, с ЕГН **********, неосъждана,   ЗА НЕВИННА в това, че на 28.07.2015 г., в гр. Велики Преслав, обл. Шумен, в дома си на ул. „****, причинила на Ф.С.А. с ЕГН ********** ***, лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и на основание чл. 304 от НПК, Я ОПРАВДАВА.

            ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ф.С.А. с ЕГН ********** ***, срещу подсъдимата К.Й.С. с ЕГН **********, граждански иск с правно основание чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД, с цена 1500 лв., представляваща обезщетение за причинени на 28.07.2015 г. неимуществени вреди с престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва, на осн. чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, считано от 28.07.2015 г., до окончателното изплащане, като неоснователен и недоказан.

            На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, ОСЪЖДА частния тъжител и граждански ищец Ф.С.А., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав държавна такса върху цената на отхвърления граждански иск, в размер на 60,00 лв. (шестдесет лева) и 5,00 лв. (пет лева) държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

            На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, ОСЪЖДА частния тъжител Ф.С.А. да заплати на подсъдимата К.Й.С. направените от последната разноски по делото в размер на 300,00 лв. (триста лева).

Присъдата може да се обжалва в 15-дневен срок от днес, пред Окръжен съд гр. Шумен.

 

 

                                                                          Районен съдия:

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ на присъда № 7/07.04.2016 г. по НЧХД № 297/2015 г. по описа на Районен съд гр. Велики Преслав

 

 

            Наказателното производство е образувано по тъжба, подадена на 12.08.2015 г. от Ф.С.А., с която частната тъжителка повдига обвинение срещу подсъдимата К.Й.С. за деяние, съставомерно по чл. 130, ал. 1 от НК, извършено на 28.07.2015 година.

            На основание чл. 85, ал. 1 от НПК, за съвместно разглеждане в наказателното производство е приет предявения от частната тъжителка граждански иск против подсъдимата в размер на 1500 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени с извършеното от С. престъпление.

            В обстоятелствената част на тъжбата се посочва, че частната тъжителка и семейството й били съседи със семейството на подсъдимата К.  С.,***. Отношенията между семействата били влошени. На 28.07.2015 г., А. и съпругът й получили призовки за наказателно производство пред ВПРС, образувано по тъжба от сина на подсъдимата. Двамата решили да поискат обяснение от С. и съпруга й – **** поради което влезли в двора към къщата на съседите си. Същите безпрепятствено стигнали до стъпалата към входната врата на жилището, където било изградено остъкление. Там се намирали подсъдимата и **** Между двете семейства започнала разправия, в хода на която С. с помощта на метална кофа замахнала към лицето на А.. Последната вдигнала ръка, за да се предпази, но от удара залитнала и с ръката си се ударила в едно от стъклата, при което го счупила. Веднага след това, посетителите се насочили към изхода от имота, но съпругът на пострадалата бил ударен с дървен кол от сина на подсъдимата. Двамата успели да излязат извън имота на съседите си, като тъжителката усетила, че от ръката й се стича кръв. Когато излезли на улицата, там вече се намирали полицейски служители. Последните повикали спешна медицинска помощ, като тъжителката била откарана в болнично заведение в гр. Шумен, за да й се окаже медицинска помощ. На 30.07.2015 г. А. посетила лекар при ОСМ при МБАЛ гр. Шумен, където било съставено медицинско удостоверение за получените травматични увреждания.

            В съдебно заседание частната тъжителка заявява, че поддържа изцяло депозираната тъжба.

            В хода на съдебните прения повереникът поддържа обвинението и пледира подсъдимата да бъде осъдена. Сочи, че се установило извършване на престъпление по чл. 130 от НК, като предоставя на съда решаването на въпроса за конкретния вид и размер на наказанието. Моли да бъде уважен в пълен размер предявения граждански иск.

            Защитникът пледира за постановяване на оправдателна присъда, тъй като не се установило по несъмнен начин, че подзащитната му извършила престъплението, в което е обвинена. Предвид събраните по делото доказателства, счита, че уврежданията на тъжителката са получени в резултат на самонаравяне. Моли да бъде отхвърлен и предявения граждански иск.

            Подсъдимата, в хода на съдебното следствие дава обяснения по повдигнатото й обвинение, като не се признава за виновна. Отрича да е нанасяла удари по частната тъжителка и моли да бъде оправдана.

Съдът, като обсъди всички доказателства по делото – обясненията на подсъдимата, показанията на свидетелите ****, ****, ****, С.Н., С.С. и М.М., депозирани пред съда, заключението по съдебно-медицинската експертиза по писмени данни, както и писмените доказателства по делото – два броя призовки за страна № 1 и № 2, съставени на 28.07.2015 г. по НЧХД № 251/2015 г. по описа на ВПРС, прокурорска преписка Вх. № 613/2015 г. по описа на Районна прокуратура гр. Велики Преслав, СМУ № 231/30.07.2015 г., изд. от Н-к ОСМ при „МБАЛ-Шумен“ АД гр. Шумен, лист и допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение № 15191/28.07.2015 г., прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

            Подсъдимата К.Й.С. ***, като обитава къща, заедно със съпруга си – свид. **** и сина си – свид. **** В същото населено място, в непосредствена близост до дома на С.,*** живеят частният тъжител Ф.С.А. и намиращият се във фактическо съпружеско съжителство с нея – свид. ****. През лятото на 2015 г. отношенията между двете семейства се влошили и във връзка с образувано пред ВПРС НЧХД № 251/2015 г. по депозирана тъжба от сина на подсъдимата – свид. **** срещу ****. На 28.07.2015 г. между 19,30-20,00 часа, призовкар в Районен съд гр. Велики Преслав посетил дома на частния тъжител и връчил призовка за съдебно заседание по посоченото дело на свид. ****. Веднага след това действие, А. и последният се насочили към дома на подсъдимата, за да изискат обяснения за образуваното производство. Двамата проникнали безпрепятствено в дворното място, прилежащо към обитаваната от сем. **** къща, тъй като входната врата към двора била подпряна с дървен кол и се отворила след натиск. Частният тъжител и съжителят й се придвижили до стъпалата, водещи към входната врата на жилището, пред която било изградено остъкление с Т-образни метални профили. Именно там се намирали подсъдимата и съпругът й. При срещата между четиримата, възникнал скандал на висок тон във връзка с воденото наказателно производство. В хода на същия, А. ударила с дясната си ръка едно от стъклата, като в резултат на удара то се счупило. Веднага след това, частният тъжител и **** си тръгнали, но последният, виждайки, че от ръката на съжителката му се стича кръв, се ядосал, върнал се и счупил друго стъкло от остъклението. Излезлият по това време на мястото на събитието свид. Д., телефонирал и сигнализирал за случващото се на органите на МВР. В същото време, А. и **** напуснали имота на съседите си и излезли на улицата. Скоро, на мястото пристигнали служителите на РУ гр. Велики Преслав – свид. С.Н. и М.М.. По това време, тъй като кръвта от ръката на пострадалата продължавала да се стича, съжителят й отишъл в дома им и взел памучни дрехи, с които увил горния й крайник. Полицаите повикали екип на спешна медицинска помощ, като същата била отведена в ЦСМП гр. В. Преслав, където й била оказана първа помощ. А. ***, където вече бил пристигнал полицай С.С.. Тъй като се налагало да бъдат извършени други медицински манипулации, частният тъжител била откарана от трето лице до „МБАЛ-Шумен“ ЕАД гр. Шумен. На 30.07.2015 г., частният тъжител посетила съдебен лекар, който установил следните травматични увреждания: три прорезни рани по предната и по вътрешната страна на дясната предмишница; множество плитки кожни драскотини в същата област; кръвонасядане около описаните рани. Чрез констатациите в заключението по извършената по делото СМЕ се установи, че на 28.07.2015 г. на частния тъжител били причинени следните травматични увреждания: три порезни рани по предната и по вътрешната страна на дясната предмишница; кръвонасядане около описаните рани; множество плитки кожни драскотини в същата област, причинени от действието на твърди предмети, притежаващи режещи ръбове, действащи тангенциално спрямо кожната повърхност – травматични увреждания, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

            Посочените на основание чл. 305, ал. 3, изр. 1 от НПК обстоятелства съдът приема за установени от следните доказателствени материали:

            1. Гласни доказателства, съдържащи се в: обясненията на подсъдимата, показанията на св. ****, ****, С.Н., С.С. и М.М., депозирани на съдебното следствие;

            2. 3аключения на експертизи: на съдебно-медицинската експертиза по писмени данни № 187/2015 г.;

            3. Писмени документи и други материали: два броя призовки за страна № 1 и № 2, съставени на 28.07.2015 г. по НЧХД № 251/2015 г. по описа на ВПРС, прокурорска преписка Вх. № 613/2015 г. по описа на Районна прокуратура гр. Велики Преслав, СМУ № 231/30.07.2015 г., изд. от Н-к ОСМ при „МБАЛ-Шумен“ АД гр. Шумен, лист и допълнителен лист към лист за преглед на пациент в спешно отделение № 15191/28.07.2015 г. – приети по време на съдебното следствие.

            ОТ  ПРАВНА  СТРАНА съдът намери за установено следното:

            По чл. 301, ал. 1, т. 1 от НПК – няма извършено от подсъдимата деяние, осъществено на 28.07.2015 г., което да представлява престъпление по НК.

            По чл. 305, ал. 3, изр. 1-во и 2-ро от НПК – в събраните по делото доказателства са налице противоречия, които следва да бъдат обсъдени.

            В подкрепа на приетата за установена от съда фактическа обстановка са свидетелските показания на свидетелите Н., С. и М., а частично – на свидетелите ****, **** и ****. Те допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията, предшестващи, по време и следващи момента на получаване на травматични увреждания от тъжителката. Същите са логични, непротиворечиви и кореспондират помежду си и взаимно се допълват. Настоящият състав не дава вяра на показанията на свидетеля ****. За тази оценка допринася от една страна категоричното им опровергаване от съобщеното от свидетелите ****, С. С. и М. М., отричащи твърдяния от **** факт, че видял лично, и то около 15,00 часа излизащите от двора на подсъдимата Ф.А. и ****, както и че именно той превързал ръката на дъщеря си. Никой от изброените свидетели не сочи, че на улица **** непосредствено след инцидента се е намирал някой друг освен посочените две лица, както и че съжителят на тъжителката посетил дома им, за да осигури превързочни средства. Обяснение за недостоверността на тези показания е обстоятелството, че **** се намира в близки родствени отношения с частния тъжител – неминуемо оказващо влияние на достоверността на показанията му.

            Съдът не кредитира изложеното от свидетеля **** относно механизма на получаване на травматични увреждания от тъжителката. В тази си част, показанията на посочения свидетел са вътрешно противоречиви. Същият твърди: „. . . в това време К. бутна жена ми, тя залитна, падна върху стъклото на остъклението и там се е порязала.“. В същото време излага: “Аз не видях като я бута., а когато залита. . . . Жена ми беше на метър и половина от мен и като се обърнах тя вече се беше ударила.“ Освен констатираните противоречия в изложеното от съжителя на А., част от показанията му са в противоречие с установените травматични увреждания: „Тя (тъжителката) залитна назад. Тя се удари в остъклението, стъклото се счупи и дори ръката й влезе във вътрешната част на предверието.“. Съобщеното е несъответно на механиката на падане на тяло назад – невъзможно е при подобен вид движение пострадалата  да счупи стъклото именно с дясната си ръка. **** е пряко заинтересован от изхода на делото освен поради фактическото му съпружеско съжителство с А., но и поради обстоятелството, че е (бил) подсъдим по наказателно производство, образувано по тъжба на сина на подсъдимата – факти, безспорно повлияли на същия при депозиране на показанията му. Ето защо, съдът не взе предвид данните, съдържащи се в показанията на този свидетел касателно начина на получаване на уврежданията.

            Съдът намира за недоказано твърдението в тъжбата относно обстоятелството, че К. С. замахнала с метална кофа, за да нанесе удар в главата на тъжителката. В тази насока, дори и свидетелят **** не излага в показанията си, че на мястото на инцидента се е намирал подобен предмет, както и че е използван такъв. Относно същото твърдяно обстоятелство съдът взе предвид и показанията на полицейските служители, разпитани като свидетели по делото. Същите сочат, че непосредствено след инцидента, А. заявила следното: „Скарахме се и де порязах на едно от стъклата. И аз не можах да разбера в суматохата как се порязах. Просто в един момент видях ръката си цялата в кръв.“. Едва след завръщането си в гр. В. Преслав, след посещение в болничното заведение в гр. Шумен, тъжителката изложила версията си, че подсъдимата замахнала към нея с кофа и това е причината да падне върху стъклото.

            Съдът не кредитира и изложеното в обясненията на подсъдимата и свидетелските показания на ****, и ****, описващи механизма на получаване на травматични увреждания от пострадалата като самонараняване, както и съобщеното, че последната нанесла удар с ръка в областта на главата на С.. В тази им част, тази съвкупност от доказателствени средства се опровергава от останалите гласни доказателствени средства и най-вече показанията на полицейските служители. Обяснение за недостоверността на изложеното от тримата е заинтересоваността им от изхода на делото.

            Гореописаното се подкрепя и от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза, имаща значение за изясняване на обстоятелствата по делото, чрез посочване на получените от частната тъжителка телесни увреждания, възможния механизъм на получаването им, оръдията, с които биха могли да бъдат нанесени и причинената с тях степен на засягане на телесната цялост и здравето им.

            В подкрепа на приетата от съда фактическа обстановка са и приложените и приети по делото гореизброени писмени доказателства, установяващи датата на връчване на призовки по друго НЧХД, причинените на тъжителката травматични увреждания и извършената проверка от полицейски служители.

            По чл. 304 от НПК – съдът намери, че повдигнатото и поддържано обвинение срещу подсъдимата К.С. за причиняване на лека телесна повреда на Ф.С.А. не е доказано по несъмнен и категоричен начин.

            На първо място следва несъмнено и категорично да се приеме, че на инкриминираната дата частния тъжител получила телесни увреждания, описани подробно в приетото по делото заключение на медицинската експертиза и представляващи лека телесна повреда. Не се установи, обаче, че получените наранявания са причинени от С.. Единствените установени по несъмнен начин факти за получената контузия на ръката на А. са: наличието им, че са причинени с твърди предмети, притежаващи остри ръбове. Нито един от свидетелите, чиито показания съдът кредитира, не съобщава, че е видял нанасяне на удар или бутане върху тялото на А. от страна на подсъдимата или от когото и да било.

            По делото не са налице данни и за наличието на мотив у подсъдимата за иницииране на конфликт с частния тъжител. Напротив, установи се по делото, че всички действия, относими към главния факт на доказване по делото са осъществени в имота на подсъдимата, при влизането без покана и без знанието на подсъдимата и домашните й, на частния тъжител и съжителя й.

            На това основание, съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК, подсъдимата К.Й.С. следва да бъде призната за невинна и оправдана по обвинението да е извършила престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК чрез действията, описани в обстоятелствената част на повдигнатото й частно обвинение, а именно, че на 28.07.2015 г., в гр. Велики Преслав, област Шумен, в дома си на ул. „**** причинила на Ф.С.А. от гр. В. Преслав лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

            Подсъдимата С. е неосъждана. Това обстоятелство е без значение относно изводите по чл. 304 от НПК.

            Досежно приетия за разглеждане в наказателното производство граждански иск: основанията и размерът на иска се определят от съставомерното деяние, включено в състава на престъплението, предмет на обвинението по конкретното дело. Поради това, че в настоящия процес не се установи, че подсъдимата е извършила инкриминираното деяние, съдът намери, че предявения срещу нея граждански иск в размер на 1500 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди с престъпление, извършено на 28.07.2015 г. се явява неоснователен и като такъв го отхвърли.

            На посоченото в присъдата основание съдът осъди частни тъжител и граждански ищец да заплати в на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд гр. Велики Преслав сума в размер на 60,00 лв. (шестдесет лева) – държавна такса върху цената на отхвърления граждански иск и 5,00 лв. (пет лева) държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист.

            Съдът, на осн. чл. 190, ал. 1 от НПК, осъди частния тъжител Ф.А. да заплати на подсъдимата К.С. направените от последната разноски по делото в размер на 300,00 лв. (триста лева).

            Разноските, направени по делото от частния тъжител, на осн. чл. 190, ал. 1, пр. 2 от НПК, остават в нейна тежест.

            В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

Дата на изготвяне на мотивите:

28.04.2016 г.

 

                                                                     Районен съдия: