Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,24.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО 9 - ти състав, в публично съдебно заседание на
четиринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:МАРИЯ КУЗМАНОВА
При
участието на секретаря Юлия Асенова, като разгледа докладваното от председателя
гр. дело № 10763 по
описа за 2017 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД
Ищцата
твърди в ИМ, че в резултат на ПТП, реализирано на 24.12.2016 г. е претърпяла
имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания. След
ПТП-то е получила спешна медицинска помощ в МБАЛ „Х. Ботев“ гр.Враца и въз
основа направените изследвания и рентгенографии на
гръден кош й е поставена диагноза: изкълчване на бедрото, фрактура на
6-то,7-мо, 8-мо,9-то ребра вдясно и 8-мо ребро вляво.Извършено й било закрито
наместване на дислокация на тазобедрената става.Следоперативният период
протекъл гладко и спокойно. След изписването от лечебното заведение, лечението
й продължило в домашни условия. Описаните в ИМ увреждания са й причинили
изключително големи болки и страдания, като травмите са оказали интензивно
влияние и върху психическото й състояние.Към настоящия момент здравословното й
състояние не е напълно възстановено. Претендира обезщетение за неимуществени(
150 000 лв.) и имуществени (513.24 лв.)вреди ведно със законна лихва: от 24.12.2016г.- за неимуществените и от
23.08.2017г - датата на подаване ИМ за имуществените вреди. Претендира разноски
Ответникът
в писмения отговор оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП-то и претърпените неимуществени вреди.Сочи, че водачът е бил
непълнолетен към датата на инцидента и собственикът нито изрично, нито с
конклудентни действия е предоставил управлението на автомобила.Твърди
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която съзнателно се
е возила при неправоспособен водач, който много добре познавала и сама се е
поставила в опасност и че е пътувала и без поставен обезопасителен колан.
Оспорва размера на имуществените вреди, тъй като по-голямата част от разходите
не са били в пряка и непосредствена връзка с получените травми. Претендира
разноски.
Съдът като обсъди събраните
по делото доказателства и като взе предвид становищата и доводите на страните,
приема за установена следната фактическа
обстановка:
С присъда №18/05.09.2017г. по НОХД
№376/2017г. по описа на ВОС Х.В.Х. е бил
признат за виновен,че като непълнолетен и без да има необходимата
правоспособност при управление на л.а марка „Ауди“,модел „Купе“ с р. № ** на
24.12.2016 г.в нарушение на правилата за движение е причинил смъртта на М.Ф.М.,средна
телесна повреда на Ц.П.Й. и средна
телесна повреда на С.П.Й. и осъден по чл.343, ал.4 вр.ал.3,
пр.2 и пр.4, б. „б“, пр.1 вр.чл.63,ал.2, т.2 НК.
Присъдата е влязла в сила на 21.09.2017г.
На 24.12.2016г., около 14.20ч., в светлата
част на денонощието Х. е управлявал л.а. по път ΙV
11033 с посока на движение от с.Галово за с.Селановци, община Оряхово.Ищцата е пътувала на задната дясна седалка. Водачът
на прав, сух и равен участък от пътя,е управлявал колата със скорост, не по-ниска
от 137км/ч. и след загуба на контрол върху управлението й, десните гуми на л.а.
напускат пътното платно вдясно посоката на движение и отлагат следи от
огазването на тревата в банкета. Движейки се с десни колела върху затревения
банкет, водачът навива рязко волана на автомобила наляво в опит да изведе
десните колела от банкета. При тази маневра губи контрол върху управлението на
л.а. и в опит да го овладее отново навива волана обратно в дясно и едновременно
с това използва аварийно спирачната система. Колелата на автомобила блокират и той става
неуправляем. Автомобилът се удря в крайпътното дърво с лявата си странична част
в областта на средната колонка и самокатастрофира. В резултат на удара на
колата са нанесени множество деформации по лявата странична част.
В КСМАТЕ, в.л. И. сочи,
че скоростта на движение в момента на удара е била в диапазон от 65 до 100
км.ч. въз основа деформациите на л.а. както и че е е фабрично оборудван с обезопасителни колани на предните и на задните седалки. Съгласно
в.л. д-р Ц. ищцата е получила: травматична предна-обтураторна
луксация на дясната тазобедрена става, лекувана е със закрито наместване, последвано от постелен режим и директна скелетна тракция за период от 20
дни, оздравителният период и времето за възстановяване от увредата
са около 3 месеца; счупване на 6,7,8 и 9 ребра водещи до силна болка в гръдния кош
и затруднено дишане, отшумяла за около 5 седмици, като не се съобщава за увреда на белия дроб; контузия и кръвонасядания
в областта на тила на главата и клепачите на двете очи, довели до болки и
страдания за около 2 седмици. Периодът за възстановяване от описаните
увреждания според д-р Ц. е 4 месеца и
няма данни за настъпили усложнения. Съгласно заключението на в.л.И. и д-р Ц. получените травми от ищцата
са в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, според описания в експертизата
начин на настъпването им, както и предназначението на предпазния колан и
неговата роля за удържане на тялото единствено при случаите на внезапно
спиране.При направения преглед на ищцата според лекаря пострадалата е напълно
възстановена от получените увреждания. Оплакванията
за болка в областта над опашната кост не може да бъде свързано с претърпяното
ПТП. По отношение на предоставените
фактури, в.л. д-р Ц. е установило, че
направените разходи от ищцата са свързани с лечението й.
От показанията на свид. Й. - брат на
ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК се установява че той и ищцата са
познавали Х.Х., но няма представа дали сестра му е
знаела, че той е неправоспособен водач. Когато е станала злополуката той е
стоял на предната дясна седалка до шофьора, а сестра му е била на задната
седалка зад него
Видно от показанията на свид. Х. - майка на ищцата, преценени по реда на чл. 172 ГПК пострадалата наред със счупените ребра и изкълчената тазобедрена става е била с хематоми по главата, синини и посинял език. За злополуката знае, че децата й са се возили при техен приятел, не знае точно техните отношения, били са приятели, другарували са. В болницата ищцата е била 10 дена, след което лечението й е продължило около 2 месеца в къщи, както в болницата така и по време на лечението в къщи е приема силни обезболяващи, имала болки в кръста, гърдите и коляното. Злополуката се е отразила на ищцата и психически-сънувала е момчето, което е пътувало с тях и е починало.
Ищцата е заявила
претенция за обезщетение по застраховка“ГО“ на 28.03.2017 г. и допълнително с
молба е представила на 12.04.2017 г. и документи по ДП за заплащане неимуществени и имуществени вреди към
ответника които в същите размери се претендират и в настоящето производство
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са обективно
съединени искове с правно основание чл. 432 ал.1 КЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД.
Разпоредбата на чл.432, ал.1 КЗ
регламентира прякото право на увредения, спрямо който застрахователят е
отговорен, да иска обезщетение от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ за причинените вреди.За да се уважи прекия иск следва да се
установят две групи факти. От една страна наличието на застрахователно
правоотношение между ответника в
качеството му на застраховател и прекия причинител на вредата в качеството на
застрахован. От друга страна следва да се установи наличието кумулативно на
всички елементи от фактическия състав на чл.45,ал.1 ЗЗД-виновно поведение от деликвента, противоправно деяние от което да са настъпили в
причинно следствена връзка вреди за пострадалия. Процесуална предпоставка за
надлежното упражняване правото на иск е увреденият да е сезирал с искане за
плащане на застрахователно обезщетение застрахователя по реда на чл.380 КЗ,
което в случая е налице, видно от представените
доказателства.
Не е спорно по делото, че към деня на ПТП-то
за л.а „Ауди“ с ДК №ВР ******е била налице сключена застраховка „Гражданска
отговорност“, страна по която е ответникът.
Съгласно чл.300 ГПК влязлата в сила присъда по
НОХД №376/2017г. по описа на ОС-Враца, следва да бъде зачетена по отношение на
деянието, неговата противоправност и виновността на
дееца. Ето защо съдът приема за установено,че водачът на процесното
МПС Х.В.Х. на 24.12.2016 г. в
нарушение на правилата за движение (чл.20,ал.1 ЗДв.П)
е реализирал ПТП в крайпътни дървета и е причинил средна телесна повреда на ищцата.
Присъдата обвързва настоящия съд относно виновното поведение на деликвента и конкретно установената вреда на пострадалата ищца, настъпила в резултат
поведението на водача.
От
събраните доказателства се установи,че ищцата е претърпяла описаните
травматични увреждания при настъпилото ПТП, болки и страдания по време на
болничния, лечебния и възстановителния
период, че е извършила разходи във връзка с лечението.
Ето защо съдът счита исковете по чл. 432,ал.1 КЗ
за основателни.
По отношение размера на
обезщетението за неимуществените вреди съдът съобразявайки с характера на
уврежданията, степента на претърпените болки и страдания от травмите, възрастта
на ищцата – 15 години и половина и пълното й възстановяване, намира, че следва
да се уважи исковата претенция в това перо за сумата от 60 000 лева, като за разликата до 150 000 лв. следва да
се отхвърли
По отношение иска за
имуществените вреди съдът счита същия за основателен и изцяло доказан за сумата
513.24 лева.
Отговорността на
застрахователя за плащане на законни лихви върху обезщетението при пряко
предявена срещу него претенция по чл.380 КЗ е установена в разпоредбата на
чл.497 КЗ. Ищцата е предявила искането за заплащане на обезщетение за
понесените неимуществени и имуществени вреди на 28.03.2017 г., а на 12.04.2017
г. е представила и други документи от ДП във връзка с определяне на
обезщетението. На 03.05.2017 г. е изтекъл срока от 15 работни дни за
произнасяне, затова лихвата следва да се присъди върху посочената главница за
неимуществените вреди считано от 04.05.2017
г. Относно лихвата за имуществените вреди, същата следва да се присъди така
както е поискана от датата на депозиране ИМ в съда – от 23.08.2017 г.
Ответникът е направил
две възражения за съпричиняване: първото че ищцата е
знаела че водачът на л.а. е бил неправоспособен и второ –че е пътувала без
поставен обезопасителен колан. Ответникът не ангажира доказателства в
подкрепа тези си възражения нито със свидетелски показания нито с КСМАТЕ. Вещите лица И. и д-р Ц.,сочат в експертизата,
че с оглед механизма на ПТП-то урежданията на ищцата биха могли да се получат и
при поставен обезопасителен колан, поради естеството
на ударите.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски имат и двете страни.
Ищцата е била освободена
от заплащане на разноски и такива не й се дължат.
Адвокат Г.А.В.има право на адвокатско възнаграждение
в размер на 4 540 лв. с оглед цената на заведените искове и за
осъщественото безплатно процесуално представителство съобразно уважената част
на иска на осн. чл. 38, ал.2 ЗА му се следва сумата 1825,39 лева, която да се заплати от
ответника.
Ответникът съгласно списъка за разноските претендира
съдебни разноски (350 лв.) и адвокатско възнаграждение
- 12 000 лв., за които представя платежен документ за внесени 11 250
лв. Направеното възражение за прекомерност съдът намира за основателно, затова
намира че следва да се редуцира по чл. 78, ал.5 ГПК на 4 540,26 лв. и съобразно
отхвърлената част на иска, ищцата следва да заплати на ответника общо сумата 2 714,87 лева.
Ответникът следва да заплати по сметка на СГС, на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК ДТ – 2 420,53 лв. и разноските за в.л. – 350 лв. или общо сумата 2 770,53 лева.
Водим от горните мотиви, съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
ЗК„Б.И.“ АД ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на Ц.П.Й. ЕГН **********, съд.адрес - адв. Г. В. САК гр.София, ул.“********на осн. чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 60 513.24 лева, застрахователно
обезщетение за неимуществени (60 000) и за имуществени (513.24) вреди, вследствие
на ПТП, настъпило на 24.12.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата 60 000
лева, считано от 04.05.2017 г.
до окончателното й изплащане и ведно със законната лихва върху сумата 513.24
лева, считано от 20.11.2018 г.,като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените
вреди над 60 513.24 лв. до 150 513,24 лв.
ОСЪЖДА ЗК„Б.И.“ АД ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, да заплати на адв. Г.А.В.САК
гр.София, ул. „*********на осн. чл. 38 ал.2 ЗА сумата 1 825,39 лева.
ОСЪЖДА Ц.П.Й. ЕГН**********
съд.адрес
- адв. Г. В. САК гр.София, ул.“********на осн. чл. 78,ал.3
ГПК да заплати на ЗК„Б.И.“ АД, ЕИК ******* със седалище и адрес на
управление:*** 714,87 лева
ОСЪЖДА
ЗК„Б.И.“ АД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да
заплати по сметка на СГС на осн. чл. 78 ал.6 ГПК - ДТ и разноски 2 770,53 лв.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: