№ 540
гр. Пазарджик , 18.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200182 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***“ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. А., представлявано от управителя ОРБ. Р. АХМ., против
Електронен фиш Серия Г № 0022478 издаден от ОД на МВР- Пазарджик, с който
на основание чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на
застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
В жалба обобщено се излагат твърдения за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на ЕФ, чиято
отмяна се иска. С жалбата не се претендират и направените разноски.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател не се представлява нито от
законовия, нито от процесуалния представител. Не се представя писмено
становище по същество. С писмена молба е направено искане за присъждане на
разноски.
За въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. По
1
делото е представено писмено становище по същество, с което се оспорва
депозираната жалба и се излагат доводи за законосъобразност на ЕФ, като се иска
неговото потвърждаване. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, както и възражение за прекомерност на претендирания
адвокатски хонорар.
Районният съд провери основателността на жалбата, след като взе предвид
изложеното в нея и становището на процесуалния представител на въззиваемата
страна, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от
ЗАНН, прие за установено следното:
Дружеството-жалбоподател е санкционирано с атакувания ЕФ за това, че на
16.12.2019 г., в 14,58 часа, на АМ Тракия, км 60, с посока на движение гр. София,
е било засечено движение на МПС полуремарке „***“ с рег. № ***, собственост на
„***“ ЕООД гр. А., представлявано от ОРБ. Р. АХМ., като било установено, че
ЮЛ притежаващо МПС, което е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, не
е сключило застраховка Гражданска отговорност. Нарушението било заснето и
установено с АТСС- Twin CAM с № SD2D0027.
Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ. Последният е връчен на
санкционираното дружество на 02.11.2020 г. (виж известие за доставяне на л.11), а
жалбата против ЕФ е подадена от наказаното лице чрез наказващия орган до съда
по пощата на 05.11.2020 г. (виж пощенско клеймо на плика на л.9), поради което е
процесуално допустима като подадена в законоустановения срок и от лице,
активно легитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакувания фиш пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на събраните по
делото писмени доказателства и веществено доказателствено средство- снимка от
АТСС, които са абсолютно непротиворечиви.
При така установеното е видно, че жалбата против атакувания ЕФ е
неоснователна, поради следното:
ЕФ се атакува от гледна точка на неговата процесуалноправна и
материалноправна законосъобразност, като конкретно основание се сочи, че
цитираното в ЕФ ПС не е МПС и за него не се сключва ЗЗ ГО, както и това че при
2
евентуално ПТП щетите се покривали от застраховката на основното (теглещото)
МПС, което имало валиден договор за ЗЗГО. Оспорва се с депозирана писмена
молба и годността и техническата изправност на използваното АТСС.
Съдът намира така направените възражения за неоснователни.
На първо място, съдът намира за неоснователно възражението, че за
управляваното и цитирано в ЕФ ПС не се изисква сключване на ЗЗ ГО, тъй като
същото представлявало „полуремарке“ от категория О1. Съгласно легалната
дефиниция за „полуремарке“ дадена в §6 т. 18 от ДР на ЗДвП, „полуремарке“ е
пътно превозно средство, което се прикачва към моторно превозно средство така,
че част от него лежи върху моторното превозно средство и значителна част от
неговата маса и от масата на неговия товар се носи от моторното превозно
средство. Според §6 т.10 от ДР на ЗДвП „Пътно превозно средство“ е съоръжение,
придвижвано по пътя на колела и използвано за превозване на хора и/или товари.
Към пътните превозни средства се приравняват трамваите, тракторите и
самоходните машини, когато се придвижват по пътищата.
Съгласно разпоредбата на чл.481 ал.1 от КЗ за целите на задължителното
застраховане по тази глава моторно превозно средство е всяко превозно средство
за движение по суша, задвижвано със собствен двигател, както и трамваите,
тролейбусите и самоходната техника по Закона за регистрация и контрол на
земеделската и горската техника, включително къмпинг-автомобилите. За
моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата по Закона
за движението по пътищата, включително къмпинг-ремаркетата.
Видно от Справка за собственост и регистрация на ПС (л.21-22) е, че
процесното управлявано полуремарке представлява ПС- полуремарке от категория
О4 и същото е регистрирано в страната и не е спряно от движение към датата на
нарушението.
С оглед на цитираните по-горе разпоредби, процесното ППС представлява
МПС по смисъла на КЗ и за него важи задължението за наличие на ЗЗ ГО.
Сочената в жалбата разпоредба на чл.481 ал.2 .3 от КЗ е неприложима в случая,
тъй като процесното полуремарке е от категория О4, а не категория О1, тъй като
неговата маса значително надвишава 750 кг, а именно 7 300 кг.
С оглед на горното и останалите възражения, че застраховката на основното
3
(теглещото) МПС покривало вредите при евентуално ПТП, е неприемливо и това
обстоятелство няма никакво значение за съставомерността на извършеното
нарушение.
На следващо място, съдът не споделя и другото възражение, направено в
жалбата, а именно, че ЕФ не съдържал всички изискуеми от чл.189 ал.4 изр.2 от
ЗДвП реквизити. Видно от същия е, че е посочено структурата на МВР, която го
издава- ОДМВР- Пазарджик, на чиято територия е установено нарушението,
описани са дата, час и място на нарушението, описано е и МПС по вид, марка и
модел и рег. номер, посочен е собственикът му. Дадено е пълно описание на
нарушението и правната му квалификация, посочен е размерът на санкцията,
сметката и начините за плащане.
С оглед на изложеното може да се направи извода, че нарушението е ясно и
детайлно описано, като му е дадена и съответната правна квалификация, а това
прави възможна, в гарантирания от закона обем, защита против ЕФ.
Неприемливо е и направеното възражение в писмена молба на процесуалния
представител на въззивника, а именно, че използваното техническо средство не
било годно средство и технически изправно към датата на нарушението. Според
съда използваната АТСС за засичане движението на МПС е е одобрен тип
средство за измерване и е било технически изправно към датата на заснемането.
Това е така тъй като видно от справка на БИМ и извадка от регистър на
одобрените за използване типове средства за измерване (л.72-75) е, че процесното
използвано АТСС- пътна радарна система тип m*SpeeDet 2D е одобрена и вписана
в регистъра на 20.02.2018 г. като средство за измерване на скорост, за което е
издадено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 5133/31.07.2018
г. със срок на валидност до 20.02.2028 г. Част от конфигурацията на пътна радарна
система m*SpeeDet 2D е и камера тип Twin Camera, която се използва за
доказателства за заснемане на изображения за нарушения на правилата за
движение. Съгласно Точка 2.1.5 от раздел 2 на Методическите указания за
дейността на полицейските служители със САИРН на МПС (л.14-18), камерата се
използва за разпознаване на рег. номера с приоритет „застраховка“- без сключена
валидна ЗЗ ГО, като същата не подлежи на метрологичен контрол, тъй като не е
средство за измерване съгласно Закона за измерванията. С оглед на това съдът
намира, че използваното АТСС е одобрен тип средство за измерване и е било
технически изправно по смисъла на закона.
4
Макар възражения в тази насока да не са направени, съдът намира за уместно
да посочи, че макар в направеното словесно описание на нарушението в ЕФ да
липсва израза „по време на управление“, така както изисква нормата на чл.647 ал.3
от КЗ, съдът намира че не е налице неяснота относно нарушението и
съставомерните обстоятелства. Няма спор, че движението на МПС (така както е
записано в ЕФ) означава, че същото се управлява, тоест че е налице управление на
това ПС. Освен това не е необходимо всички обстоятелства- елементи от състава
на нарушението да бъдат посочени в едно изречение при описанието на
нарушението. Такова изискване процесуалният закон не поставя. Няма значение с
колко изречения наказващият орган е посочил съставомерните обстоятелства на
нарушението, достатъчно в това описание същите да бъдат посочени и от така
направеното описание да е ясно за какво нарушение се санкционира лицето. В
настоящия случай това е сторено.
Освен това в ЕФ е дадена и ясна правна квалификация на нарушението,
съответстваща на словесното описание на нарушението, като са направени и
съответни привръзки, посочена санкционна норма и съответната й санкция.
Нарушението е квалифицирано по санкционния чл.638 ал.4 от КЗ, съдържащ
и състава на нарушението и според който „когато с автоматизирано техническо
средство или система е установено управление на моторно превозно средство, за
което няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция“.
Правилно е посочена и нарушената разпоредба на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ,
според която „договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно
превозно средство, което е регистрирано на територията на Република България и
не е спряно от движение“. Поставената привръзка с чл.461 т.1 от КЗ сочи
задължителния характер на този вид застраховка. Посочената е и санкционната
норма на чл.638 ал.1 т.2 от КЗ, доколкото наказващият орган е ангажирал
отговорността на собственика на МПС- юридическо лице, налагайки му
съответната санкция- имуществена санкция в размер на 2 000 лева.
Следва да се посочи и това, че в случая е без значение кое е лицето, което е
управлявало МПС. Това не е и необходимо, тъй като в настоящия казус, както се
посочи и по-горе, при засичане на движение (управление) на МПС с АТСС, за
5
което е установено, че няма сключена ЗЗГО, се санкционира с ЕФ неговия
собственик. Тоест в тези случаи е без значение кой е водач на МПС. При всички
случаи се санкционира собственика на МПС. Правното основание за издаване на
процесния санкционен акт е чл.647 ал.3 от КЗ, съгласно който „когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган
и на нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по
пътищата. Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно
средство с препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-
дневен срок от получаването му да заплати глобата или имуществената санкция
по чл.638 ал.4 и 6. Член 189 ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се
прилага“. От съдържанието на текста става ясно, че относно реда и условията за
издаване на фиша препращането е към ЗДвП. Но с оглед на последното изречение,
реализира се отговорността единствено на собственика на МПС, т.е. само той
може да бъде субект на отговорността за това нарушение.
Както се посочи по-горе дружеството-жалбоподател е собственик на
процесното МПС, а то е регистрирано в РБ и не е спряно от движение, според
цитираната по-горе справка за собственост и регистрация на МПС. Установено е
безспорно, че към инкриминираната дата полуремарке „***“ с рег. № ***, е било
без сключена и действаща ЗЗ „ГО“. Това обстоятелство е установено при прегледа
на записа от засеченото с АТСС нарушение, след справка в
Административноинформационната система /АИС/ по зададения критерий-
„застраховка“ (виж Преглед на запис с нарушение на л.19-20). За това, че
процесното МПС към датата на засичане е било без ЗЗГО, става ясно и от справка
в информационната система на ГФ, от която се установява че процесният
автомобил към 16.12.2019 г. в 14,58 часа не е имал сключен договор за ЗЗГО.
Установи се безспорно по делото, че заснемането на движението на
автомобила е станало с мобилно автоматизирано техническо средство- Twin CAM
с № SD2D0027. Няма съмнение, че използваното АТСС е предназначено не само
за осъществяване на контрол за скоростта, но и за установени и заснети МПС без
сключен договор за ЗЗГО, в какъвто смисъл са и методическите указания за
експлоатация на същото. Процесното АТС е позиционирано (монтирано) в
служебен патрулен автомобил с рег. № СВ 1624 КК, като се експлоатира и при
6
позициониране на автомобила на място, и по време на движение на същия.
Техническото средство се активира със стартиране на двигателя на патрулния
автомобил и се деактивира 20 мин. След неговото изключване, като всяко едно
МПС, влязло в обхвата на камерата бива заснето автоматично посредством
неговия рег. номер. Преди активирането на АТСС е спазено изискването да се
обозначи мястото на контрол в съответствие с нормата на чл.165 ал.2 т.8 от ЗДвП.
В тази връзка е налице съставен от служител при Сектор ПП при ОДМВР-
Пазарджик- оператор на системата, Протокол за използване на АТСС по чл.10 от
Наредба № 8121з-532/2015 г. (Наредбата), приложима с оглед препращането на
ЗДвП, към който препраща КЗ. Спазено е и изискването на чл.10 ал.3 от
Наредбата, като Протоколът е съставен на датата на нарушението, чиито час
попада в периода от време, през който автоматизираното техническо средство е
било в работен режим по зададените параметри (виж в протокола на л.12).
Отразено е и мястото за контрол- територията на ОДМВР- Пазарджик, към която
несъмнено попада и участък от АМ- км 60, вписано е вида и номера на
техническото средство.
Следва да се посочи и това, че е без значение в случая на установяване на
нарушението от процесния вид, за достоверността на издадения Протокол по
чл.10 от Наредбата липсата на определени реквизити, а именно дали засеченото
движение на автомобила е станало при режим на движение или стационарен такъв
на АТСС в патрулния полицейски автомобил, както и кое е конкретното място за
позициониране на АТСС при режим „стационарен“. Тези обстоятелства имат
значение за достоверността на отразеното в Протокола, както и за това дали да
бъде издаден ЕФ или да се състави АУАН, единствено в случаите, при които
АТСС се използва за засичане на скорост на МПС, с оглед разпоредбата на чл.11
ал.2 от Наредбата. В случая е без значение обстоятелството дали АТСС е работила
в режим стационарен или в режим на движение, тъй като не се засича скорост, а се
заснема МПС с неговия рег. номер при приоритет „застраховка“. Казано с други
думи от значение в случая за нарушението по чл.638 ал.4 (чл.647 ал.3 от КЗ) е да
има управление на МПС, заснето с АТСС. Фактът дали заснемането се прави с
мобилна АТСС в стационарен режим или в движение е от значение само при
ползване на АТСС за контрол на скоростта. В този смисъл е без значение за
достоверността на Протокола и липсата на попълнени в образеца и други
реквизити- място на пътния знак за въвеждане ограничение на скоростта,
отстояние до АТСС в метри, точно местонахождение на мястото на контрол и др.,
които са изключително от значение във връзка с установяване на конкретна
7
стойност на скоростта на конкретно място.
Предвид горното, процесният протокол следва да се приеме, че съдържа
всички необходими, предвид целта за която е ползвана АТСС в случая. В него е
посочено достатъчно ясно, че мястото на контрол е пътната територия попадаща
под контрола на ОДМВР- Пазарджик и в частност АМ, въпреки, че за целия
участък от автомагистралата, както и пътната мрежа на територията на ОДМВРІ
Пазарджик, е валидно задължението за собственика за сключване на ЗЗГО,
посочен е времевия диапазон на проверката, респ. заснемането с АТСС, номерът
на първото изображение, броят на установените нарушения, поставен и подпис
срещу имената на пътния полицай, който е позиционирал уреда, а протоколът е
бил предаден за съхранение ведно с наличните записи от процесния контрол на
посочения ръководител, протоколът е и надлежно регистриран.
При това и като се има предвид изложеното горе, за целите, за които е
ползвано АТСС- заснемане управление на МПС (за да се провери дали към този
момент има договор за него за ЗЗГО), протоколът е надлежно попълнен с
необходимите реквизити, за да бъде гаранция за достоверност на отразените в
него обстоятелства по ползване на АТСС.
За използваното АТСС има приложен протокол от периодична проверка,
както и фотос на процесното МПС в процес на движение и към момента на
заснемането и рег. номер- в близък план, както и схема за точното
местонахождение на автомобила към момента на заснемането (л.13, 19-20). Вярно
е, че съгласно приложения протокол за проверка (л.13) същият е с валидност 1
година, която е изтекла на 10.08.2019 г., като радарната система не е била
подложена на нов метрологичен контрол към датата на нарушението. Следва
обаче да се има предвид, че камерата, като част от конфигурацията пътна радарна
система, използвана самостоятелно като устройство за заснемане извън системата
за скорост (както е в настоящия случай) не подлежи на метрологичен контрол
съгласно Закона за измерванията и Наредбата за средствата за измерване, които
подлежат на метрологичен контрол от 2003 г. В случая както се посочи камерата е
използвана самостоятелно, а не като част от радарната система за засичане на
скорост, поради което и изтеклата валидност на цитирания протокол в случая не е
относимо обстоятелство за годността на използваното техническо средство.
Предвид горното - използването на заснемащото техническо средство,
регистриращо извършени нарушения от процесния вид, е станало по нормативно
8
определена процедура, при спазване на поставените изисквания и технически
инструкции на производителя на измервателния уред. В този смисъл е и
практиката на касационната инстанция- Решения на Административен съд-
Пазарджик по КАНД №№ 1185/2020 г., 1138/2020 г., 835/2019 г.
Предвид гореизложеното е несъмнено, че на инкриминираната дата и място
процесното МПС, чиито собственик е дружеството-жалбоподател, се е движело по
АМ Тракия без да има сключен и действащ договор за ЗЗГО. Правилно е била
ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател, като наложеното му
административно наказание е в твърд размер и в съответния на субекта вид-
имуществена санкция от 2 000 лева, съгласно разпоредбата на чл.638 ал.1 т.2 от
КЗ.
Въз основа на изложеното ЕФ, като правилен и законосъобразен следва да
бъде потвърден.
При този изход на делото неоснователна се явява претенцията на въззивника
за присъждане на разноски в негова полза и като такава същата не следва да се
уважава.
Пак с оглед изхода на делото, основателно е искането на процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение да процесуално представителство. Искането е направено
своевременно в хода на съдебното производство и на основание чл.63 ал.3 от
ЗАНН следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР-
Пазарджик- органът издал ЕФ. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН,
възнаграждението следва да бъде определено съгласно разпоредбата на чл.37 от
Закона за правната помощ, съгласно която заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя от наредба
на МС по предложение на НБПП. В случая за защита в производство по ЗАНН,
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ предвижда
възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото производство се разгледа в три
съдебни заседания без разпит на свидетели, а само с приемане на писмени
доказателства, в които обаче не участваше процесуалния представител на АНО,
като единствено от същия е представено аргументирано писмено становище.
Поради това и съдът счита, че следва да присъди минималния предвиден в
наредбата размер на юрисконсултското възнаграждение, а именно 80 лева.
9
По изложените до тук съображения Районен съд Пазарджик в настоящия
състав, след като извърши анализ на установените обстоятелства и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш Серия Г № 0022478 издаден от ОД на
МВР- Пазарджик, с който на „***“ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на
управление гр. А., представлявано от управителя ОРБ. Р. АХМ., на основание
чл.638 ал.4 във вр. с чл.638 ал.1 т.2 във вр. с чл.461 т.1 от Кодекс на
застраховането (КЗ), за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 лева, като законосъобразен.
ОСЪЖДА ***“ЕООД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление гр. А.,
представлявано от управителя ОРБ. Р. АХМ., ДА ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик, представлявана от директор, разноски в
размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на
въззивника за присъждане на разноски в негова полза.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред
Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10