Решение по дело №302/2019 на Апелативен специализиран наказателен съд

                                                                                                                    Р Е Ш Е Н И Е  № 

                                                                                                                 гр. София,  11.08.2023 г.

                               

 

            Апелативен съд – София, АСНС-закрит, в публично съдебно заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

                                  

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА                                               

 ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА

             ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА

 

при секретаря Е.Д. и с участието на прокурора 

Андрей Андреев, като разгледа докладваното от съдия Илиева ВНОХД № 302 по описа на Апелативния специализиран наказателен съд за 2019

 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

Производството е по реда на чл. 313 и следващите от НПК.

Образувано е по протест на прокурор в СП срещу присъда № 59 по нохд № 1321/15 г. СНС /закрит/, в осъдителната й част. С посочения по-горе съдебен акт подсъдимите Г.Н.Ц., К.Г.Н., М.П.Ч., Р.Х.Н. са признати за виновни в това че, за периода от месец октомври 2011 г. до 16.10.2012 г., в гр. София, участвали в организирана престъпна група, ръководена от И.А.Ш. и Ю.Б.Г. и с участници Г.Н.Ц., К.Г.Н., М.П.Ч., Р.Х.Н. и У М, създадена с цел да върши престъпления по чл. 255 НК и с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК, са осъдени, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години, всеки един от тях. На основание чл. 304 НПК подсъдимите Г.Н.Ц., К.Г.Н., М.П.Ч., Р.Х.Н. са признати за невиновни в така очертаната организирана престъпна група да са участвали и с Д.Й., поради което и са оправдани по обвинението в този смисъл.

         На основание чл. 59, ал. 1 НК е приспаднато времето, през което подсъдимите Г.Н.Ц., К.Г.Н., М.П.Ч., Р.Х.Н. са били задържани.

         Със същия съдебен акт подсъдимият Д.Й. е признат за невиновен в това, че за периода от месец октомври 2011 г. до 16.10.2012 г., в гр. София, участвал в организирана престъпна група, ръководена от И.А.Ш. и Ю.Б.Г. и с участници Г.Н.Ц., К.Г.Н., М.П.Ч., Р.Х.Н. и У М, създадена с цел да върши престъпления по чл. 255 НК и с користна цел, поради което е оправдан по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК.

         В протеста е наведен единствен довод за явна несправедливост на наложените на подсъдимите Г.Н.Ц., К.Г.Н., М.П.Ч., Р.Х.Н. наказания, като несъразмерно ниски и несъответни на високата степен на обществена опасност на престъплението, значителен размер на имуществените вреди, сериозна подготовка, проявена наглост, особена упоритост на умисъла и прекомерна продължителност на дейността. Предлага изменяване на присъдата в осъдителната й част и увеличаване наказанието, наложено на всеки един от подсъдимите, на 4 години лишаване от свобода при първоначален режим на изтърпяване в съответствие със ЗИНЗС.

         Във въззивната жалба на адв. Б.Х., служебен защитник на подс. Р.Х.Н. и в допълнителните писмени съображения към нея, прави оплаквания за постановяване на присъдата в противоречие с материалния закон, така и с процесуалните правила. Счита събраните гласни доказателства за противоречиви и неподкрепящи фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт. Съдът не е изследвал в пълнота събраните доказателства, като погрешно е изложил взаимно изключващи се факти, повлиян изцяло от веществените доказателствени средства и протоколите към тях. Въпреки че е изложил аргументи, че исканията за тяхното експлоатиране са незаконосъобразни, като направени от некомпетентен орган, не е изключил СРС от доказателствата по делото, а е обсъждал съдържанието им. Навежда довод, че подс. Н. не е била наясно с целите и действията на организираната престъпна група, обработвала е първични документи на фирмите, с които управителят на „Е. **“ ЕООД  имал договори, като освен осъществяваната счетоводна дейност не е регистрирала, като заявител в Агенция по вписванията, дружества на социално слаби лица, не е откривала банкови сметки на такива дружества. Моли за отменяване на присъдата и постановяване на друга, с която подс. Н. бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение.

         Във второ допълнение към въззивна жалба от 26.03.2019 г. навежда довод за едностранчиво проведено съдебно следствие, събрани и обсъдени само доказателства в подкрепа на обвинителната теза. В нарушение на чл. 305, ал. 3, предл. първо НПК съдът не е изложил приетите за установени фактически обстоятелства, не е обсъдил въз основа на кои доказателства е формирал извод, че подс. Н. е осъществила деянието от обективна страна, не е посочил кои доказателства е приел за годни и кои не. В нарушение на задължението си по чл. 14 НПК не е подложил на обсъждане преките доказателствени средства, както самостоятелно, така и в съвкупност с косвените такива, а е изброил описаните в обвинителния акт доказателства. СНС не е взел предвид безспорно установеното обстоятелство, че подс. Н. не фигурира нито като заявител, нито като пълномощник, при първоначалната и последващи регистрации на „М.“ ЕООД,  „К. г.**“ ЕООД, „К. е.“ ЕООД, „И. т.“ ЕООД, „К.“ ЕООД, „Г. с.*“ ЕООД. СНС не е взел предвид, че първичните счетоводни документи са подписани не от подс. Н., а от управителите на търговските дружества. Посочва, че иззетата от офиса  на „Е. о. **“ ЕООД компютърна конфигурация съдържа и данни, въведени от св. Е. Й., тъй като компютърът, на който той работел, бил в мрежа с компютъра на подс. Н. и не е установен авторът на въведената информация. Изразява позиция, че от събраните и приобщени по реда на чл. 281 НПК доказателства не се установява по несъмнен и категоричен начин да е извършила инкриминираното деяние. Моли за отмяна на обжалвания съдебен акт и признаването на подс. Н. за невиновна.

В срока по чл. 319, ал. 1 НПК първоинстанционната присъда е обжалвана от адв. Н.К., служебен защитник на подс. Г.Н.Ц.. Прави оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на съдебния акт. Преценява приетите от първоинстанционния съд фактически констатации за базирани основно на предположения и в разрез с доказателствата по делото, довели до незаконосъобрзаен извод за авторството на подс. Ц. в престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 НК. Моли за отмяна на присъдата, на основание чл. 334, т. 2 НПК и признаването на подс. Ц. за невиновна по предявеното й обвинение.

Въззивното производство е инициирано и по жалба на адв. М.Д., като защитник на подс. М.Ч.. Намира постановената присъда за неправилна, постановена при противоречиви гласни доказателства, които противоречия съдът не е положил усилия да отстрани. Подс. Ч. не е бил наясно с целите и действията на ОПГ към визирания в обвинителния акт период и неговата функция се е ограничавала до наемането на складово помещение, което подсъдимият не знаел дали се използва по предназначение. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подс. Ч. бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение.

В жалбата на адв. О.М., като защитник на подс. К.Г.Н., се поддържат оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост на първоинстанционната присъда и постановяването й в нарушение на процесуалните правила. Неправилно СНС не е кредитирал обясненията на подс. К.Н., че единствената му роля била да предава документи на дружеството, в което работил, като е изпълнявал разпорежданията на работодателя си Ш. и заместник-управителя Г.. Неправилно СНС е приел наличието на пълномощни за митническо представителство от „М.“ ЕООД, „Г. с. -*“ ООД, „К. г. **“ ЕООД и други документи, показанията на шофьорите на камиони, както и резултатите от експлоатиране на СРС за достатъчни, за да приеме авторство на деянието на подс. Н.. Счита, че наличието на трудов договор с „М.л.“ ЕООД, водената кореспонденция със счетоводители, обслужвали посочените дружества, както и с клиенти на същите, не водят до извод за незаконосъобразна дейност и участие на подс. Н. в престъпно сдружение, а за добросъвестно изпълнение на трудови задължения, което се установява и от показанията на св. Ш., св. Г., св. У М.. Не са изложени мотиви към присъдата за извършено престъпление от подс. Н. както от обективна, така и от субективна страна. Намира, че липсата на информираност по отношение на принадлежността към тази трайно структурирана организация, липсата на съгласие по отношение на принадлежността към нея, както и на общност на умисъла между ръководителите и подс. Н. са основание да се приеме, че деянието не е осъществено от субективна страна. Подчертава, че в мотивите на присъдата не е обсъдено заявеното от подс. Н. по време на съдебното следствие, както и от посочените от защитата свидетели, с което е допуснато съществено процесуално нарушение. Моли за отмяна на присъдата и постановяване на друга такава, с която подс. Н. бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

В съдебно заседание представителят на АП, София, поддържа протеста на изложените в него основания. Предлага, на основание чл. 334,  т. 3 вр. чл. 337,  ал. 2, т. 1 и т. 2 от НПК, първоинстанционната присъда да бъде изменена, като се увеличи размера на наказанията лишаване от свобода на подсъдимите над минималния, но под средния, предвиден в закона, отмени се приложението на чл. 66, ал. 1 НК и се определи ефективното им изтърпяване. Преценява жалбите на подсъдимите за неоснователни и предлага оставянето им без уважение. В досъдебната и съдебна фази на процеса не са допуснати процесуални нарушения, от категорията на съществените такива, които да са накърнили процесуалните права обвиняемите, респ. подсъдимите и техните защитници и които да са основание за връщане на делото за ново разглеждане. Счита, че от доказателствената съвкупност, надградена в хода на въззивното производство, се установяват в пълнота всички релевантни към предмета на делото факти и обстоятелства. Правилно и законосъобразно съдът е възприел за доказани, с изискуемата от закона несъмненост, всички елементи от обективната и субективната страна на престъплението, за което четиримата подсъдими са привлечени към наказателна отговорност. Наложените наказания от 1 година и шест месеца лишаване от свобода на всеки от подсъдимите, изпълнението на които е отложено за изпитателен срок от три години, преценява за несправедливи, като силно занижени и несъответни на високата степен на обществена опасност на престъплението, поради което не биха могли да допринесат реално и ефективно за постигане на целите на наказателната репресия по чл. 36 ал. 1 от НК. Съдът не е отчел в необходимата степен задружната престъпна дейност, сериозната предварителна подготовка, продължителността при нейното извършване и проявената упоритост. Подходил е уравниловъчно и не е съобразил индивидуалните личностни характеристики и процесуалното поведение на подсъдимите. Апелира за изменяване на протестираната присъда в частта относно наложените наказания и потвърждаването й в останалата част.

Защитникът на подс. Г.Ц. акцентира, че по-голямата част от търговските дружества и от свидетелите са непознати на подзащитната му. Заключението по съдебно-счетоводната експертиза е противоречиво, тъй като в случай, че счетоводството на ревизирано дружество не е редовно водено и няма приложени документи, е налице основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност, а не за начисляване на ДДС. Инкриминираните 10 бр. данъчни фактури, с доставчик „И.т.“ ЕООД и получател „Г.с. *“ ЕООД, чрез св. У М., не са издадени от подс. Г.Ц. и подс. Р.Н., поради което неоснователно върху тях се „прехвърлят“ престъпните  действия/бездействия  на счетоводителите на „Г. с. *“ ЕООД – св. М.Н. и на „М. л.“ ЕООД – св. М.П. по потвърждаване на неистина в подадените СД по ЗДДС и приспадане на неследващ се данъчен кредит. Намира, че по инкриминираните фактури с доставчик „И. т.“ ЕООД и „К. е.“ ЕООД ползвателите на неследващ се данъчен кредит са св. У М. и св. И.Ш., като представляващ „М. л.“ ЕООД, които са внесли в бюджета дължимите суми съобразно чл. 381, ал. 3 НПК. Позовава се на показанията на св. Е.Й. пред СНС, че когато Р.Н. отсъства, той е подавал в НАП – София, СД по ЗДДС за „М.“ ЕООД, „К. е.“ ЕООД, „К. г. **“ ЕООД с електронни подписи, а подс. Ц., като собственик на „Е. о. **“ ЕООД, не е извършвала счетоводни операции. Моли за признаване на подс. Г.Ц. за невиновна.

Защитникът на подс. К.Н., адв. О.М., поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Моли за признаване на подс. Н. за невиновен и оставяне на протеста, като неоснователен, без уважение.

Резервният защитник на подс. М.Ч., адв. Г.М., поддържа изцяло въззивната жалба и изложените в нея доводи за нарушения на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Събраните по делото доказателства не установяват по безспорен, категоричен и несъмнен начин подс. Ч. да е извършил вмененото му престъпно деяние по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК. В мотивите на присъдата са игнорирани, като не са обсъдени доказателствата, които оневиняват подсъдимия. Моли, на основание чл. 334, ал. 1, т. 2, вр. чл. 336, ал.1, т. 3 от НПК, за отменяване на първоинстанционната присъда по изложените във въззивната жалба съображения  и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият М.Ч. да бъде оправдан по предявеното му обвинение.

Защитникът на подс. Р.Х., адв. Б.Б., моли за уважаване на въззивната жалба, отменяване на присъдата, постановена по НОХД № 1321/2015 г. по описа на СНС и признаване на подсъдимата за невиновна по предявеното й обвинение по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 от НК. Нарушени са разпоредбите на чл. 12, чл. 13, чл. 16 НПК. Първоинстанционният съд е провел едностранчиво съдебно следствие с цел събиране на доказателства единствено в подкрепа на обвинителната теза и избирателно е обсъдил само тези доказателства. Обжалваната присъда не отговаря на изискванията на чл. 305, ал. 3 НПК, което представлява липса на мотиви. Липсва пълно изложение на фактите, не са обсъдени всички събрани доказателства, в тяхната съвкупност, както задължава чл. 14 НПК, а са изброени описаните в обвинителния акт доказателства и са игнорирани доводите на защитата по фактите. „Е.о. **“ ЕООД не е извършвала счетоводна дейност на „Г.с. *“ ЕООД, „К.“ ЕООД, „И. т.“ ЕООД, които дружества, според обвинителния акт, са контролирани от ОПГ. В мотивите на присъдата СНС е приел, на стр. 16, че подс. Ц. и подс. Н. са съставяли документи за внос на стоки от Китай за „К.“ ЕООД и „И. т.“ ЕООД, а на стр. 43, позовавайки се на заключението по компютърно техническата експертиза и на показанията на свидетелките П. и Н., че не е водено счетоводството на „И.Т.“ ЕООД, „К.“  ЕООД и“ Г. С. *“ ООД. Нито едно от посочените в обвинителния акт търговски дружества не е регистрирано в АВ от подс. Х., като заявител или пълномощник. Няма доказателства подс. Х. да е откривала банкови сметки на тези дружества. Съдът не е изследвал в пълнота събраните доказателства, предоверил се е само на ВДС, резултат от прилагане на СРС, въпреки изложени аргументи, че исканията за използване на СРС са направени от некомпетентен орган, като незаконосъобразните СРС са залегнали за постановяване на осъдителна присъда. Предоставените за осчетоводяване първични документи са подписани от управителите на търговските дружества, а не от подсъдимата Х.. Не са анализирани показанията на св. Й., че двата компютъра в офиса на „Е. о. **“ ЕООД били в мрежа. Съдът се е позовал на иззети пълномощни за ТД, които са извън обвинението. Подчертава, че разпитаните от въззивния съд свидетели Т.П., А. А., Ю.Г., И.Ш. не уличават подс. Х. в инкриминираното престъпление, експертите по почерковата експертиза не установяват нейно авторство на обектите на обследване, поради което следва да се приеме, че тази подсъдима не е извършила престъплението по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК.

В правото си на лична защита подсъдимите Ц., Н., Ч. поддържат становищата на защитниците см.

Подс. Х. заявява, че е работила само по документи, не е ходила по складове, не е виждала стока или тирове, не е знаела кой какво прави. Не е водила счетоводство в нарушение на Закона за счетоводството.

В последната си дума всеки от подсъдимите моли за оправдаването му изцяло.

Апелативен съд, София, като обсъди доводите в протеста, направените във въззивните жалби оплаквания, устно развитите становища на страните в открито съдебно заседание и доказателствата по делото и като извърши проверка служебно и изцяло на правилността на обжалваната присъда, в рамките на правомощията си по чл. 314 НПК, намира жалбите на защитниците на подсъдимите за неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение. Преценява заявения в протеста довод за явна несправедливост на наложените наказания, като занижени по размер, за основателен само по отношение размера на наложеното на подс. Ц. наказание лишаване от свобода и неоснователен по отношение на останалите подсъдими. Неоснователна е претенцията на държавния обвинител за отмяна приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и определяне на наказания при предпоставките на чл. 54 НК за всеки от подсъдимите, както и за отмяна приложението на чл. 66, ал. 1 НК за всеки един от тях. Предвид заявеното в протеста искане за утежняване на наказателно правното положение на подсъдимите чрез увеличаване на наложените наказания, апелативният съд констатира незаконосъобразност на присъдата и в частта, в която по отношение на подс. Ц., подс.  Х., подс. Н. е определен изпитателен срок  по чл. 66, ал. 1 НК в минималния размер, предвиден в закона, от три години. Преценява същият, като занижен, за явно несправедлив, поради което следва да бъде увеличен. 

Ето защо, присъдата на СНС, на основание чл. 337, ал. 2, т. 1 и чл. 334, т. 3 НПК, следва да бъде изменена в частта относно наказанията, като се увеличи, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, размерът на наказанието лишаване от свобода на подсъдимата Г.Н.Ц. и размерът на изпитателния срок по чл. 66, ал. 1 НК, за който е отложено изпълнението на наказанията лишаване от свобода на подсъдимите Г.Н.Ц., Р.Х.Н., К.Г.Н.. В останалата част присъдата, като правилна, на основание чл. 334, т. 6 НПК и чл. 338 НПК, следва да бъде потвърдена по следните съображения:

От цялостния анализ на доказателствената съвкупност, надлежно приобщена и проверена, при съблюдаване на предписаните в НПК правила, в хода на производството пред СНС /закрит/, както и от събраните от настоящата инстанция, по почин на съда, гласни, писмени и веществени доказателства, се извеждат следните констатации от фактическо естество:

Несъмнено е, от доказателствата по делото, че подсъдимата Г.Н.Ц. е родена на *** ***. Българска гражданка, неомъжена, със средно образование. Работи като технически секретар в „Я. с. и.“ ЕООД. Неосъждана.

С решение по нахд № 8293/06 г. СРС, в сила от 26.07.2006 г., призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, като на основание чл. 78а, ал. 1 НК била освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба от 600 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Подсъдимият К.Г.Н. е роден на *** ***. Български гражданин. Със средно образование. Неженен. Осъждан.

Със споразумение по нохд № 8505/2003 г. СРС, в сила от 08.04.2004 г., осъден, за престъпление по чл. 201, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК на три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за изпитателен срок от три години. Реабилитиран по право на основание чл. 86, ал. 1, т. 1 НК.

С присъда по нохд № 4341/2008 г. на СРС, в сила от 24.12.2008 г., осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК на пробация със следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца, 150 часа безвъзмезден труд в полза на обществото, положени в рамките на една календарна година, както и на лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и три месеца.

Подсъдимият М.П.Ч. е роден на *** *** С.. Български гражданин. Неженен, съжителства на съпружески начала. Със средно специално образование. Не работи. Неосъждан.

С решение по нохд № 525/2000 г. РС, Сливница, в сила от 05.01.2001 г. признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, на основание чл. 78а НК освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 4 месеца и 18 дни.

С решение по нахд № 118/10 г. РС, Сливница, в сила от 22.04.2010 г. признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 НК, на основание чл. 78а НК освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 500 лв.

С решение по нохд № 84/21 г. РС, Сливница, в сила от 05.11.2010 г., признат за виновен в извършено престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, на основание чл. 78а НК освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 1000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца.

Подсъдимата Р.Х.Н. е родена на *** ***. Българска гражданка. Неомъжена. С висше образование. Работи като ю. в ТД на НАП, София. Неосъждана.

Подсъдимият Д.Й. е роден на *** г. в Китайска народна република. Китайски гражданин. Женен. Собственик и управител на „Д.т.“ ЕООД. Живущ ***. Неосъждан.

Св. И.Ш., ливанец с двойно гражданство – ливанско и българско, с висше образование, женен, пребивава постоянно в България. Живее в гр. Б., общ. Столична.

През 2004 г. /решение от 13.04.2004 г. по ф.д. № 3981/2004 г. СГС/ в търговския регистър било вписано ООД „М. л.“ със седалище и адрес на управление гр. София, община Н., кв. И., ул. „П. П.“ № **, с предмет на дейност – производствена дейност, търговско представителство, посредничество и агентство на местни и чуждестранни физически и юридически лица в страната и чужбина, вътрешна и външна търговия, внос, износ и рее. на стоки, строителна дейност, пътнически и товарни услуги в страната и чужбина, сделки с недвижими имоти, рекламна дейност, лизингова дейност и всякаква друга дейност, незабранена от закона. Съдружници в дружеството били св. И.Ш. и Р. В. Д., които го управлявали и представлявали заедно и поотделно.

Дружеството било регистрирано по ЗДДС, считано от 25.02.2005 г.

С решение от 27.06.2006 г. съдружникът Р. Д. прехвърлила на св. И.Ш. 50 дружествени дяла от капитала на дружеството, била заличена като съдружник и управител. Дружеството продължило дейността си като ЕООД „М.Л.“ с едноличен собственик на капитала и управител св. И.Ш..

В дружеството, от 01.02.2007 г., работел св. Ю.Г. на длъжност „технически организатор на офис“, а от 28.02.2012 г. и към инкриминирания период, на длъжност „мениджър проучване на пазари“.

На 01.02.2007 г. подс. К.Н. бил назначен в „М. л.“ ЕООД на длъжност „шофьор на лек автомобил до 9 места“, а от 10.06.2010 г. и към инкриминирания период, работел на длъжност „склададжия“.

Св. А.Б., сирийски гражданин със статут на постоянно пребиваващ в Република България чужденец,  работел в същото дружество на длъжност касиер.

С пълномощно от 10.11.2006 г. св. Ш., в качеството си на управител и представляващ „М. Л.“ ЕООД, упълномощил св. А.Б., постоянно пребиваващ в Република България чужденец, да го представлява пред всички банкови институции в Република България, да извършва всякакви банкови операции по отношение на новооткрити и съществуващи банкови сметки, да го представлява пред НАП, да подписва протоколите, ревизионните доклади и ревизионните актове, изготвени от органите по приходите, да прави възражения по тях, да го представлява пред всички държавни институции, в това число митнически власти.

 Св. М. П. била главен счетоводител в дружеството.

С пълномощно от 13.02.2008 г. св. Ш., като управител на „М. л.“ ЕООД, упълномощил св. М. П. да представлява дружеството пред всички физически и юридически лица, пред всички държавни и общински органи, пред данъчните, да подава данъчни декларации по ЗДДС на хартиен и магнитен носител, да тегли и внася суми в левове и валута в неограничен размер от сметките на дружеството във всички банки, да открива и закрива сметки на дружеството във всички банки, да представлява дружеството пред НАП, да подписва и получава декларации, молби, заявления, да представлява фирмата при ревизии и насрещни проверки, да осъществява пряко представителство по смисъла на ППЗМ с генерален обем представителна власт.

Предвид основната дейност на дружеството по митническо представителство и митническо складиране, офисът на дружеството бил в близост до складова база „И.“, гр. София, ул. П. П.“ № **. Като митнически агент св. Ш., известен и с име Р., установил познанство с много от китайските търговци, наели под наем складови клетки на пазар И. Св. Ш. изготвял и подавал пред митническото бюро от тяхно име митнически декларации по отношение на внасяните стоки от Китай, организирал транспортирането на контейнерите със стока до складовите помещения.

Св. У М., китайска гражданка със статут на постоянно пребиваващ в РБ чужденец, учредила ЕООД „Г.с. *“, регистрирано с решение от 24.11.2006 г. по ф.д. № *****/2006 г. СГС. Дружеството било със седалище и адрес на управление гр. София, район В., ул. „Т. у.“ ***, ет. *, ап.** и с предмет на дейност покупка на стоки или други вещи с цел да ги препродаде в първоначален, преработен или обработен вид, търговско представителство, посредничество и агентство на местни и чужди физически и юридически лица, комисионни, спедиционни и превозни сделки в страната и чужбина, складови сделки, хотелски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски услуги, сделки с недвижими имоти, както и извършването на всички други сделки, които не са забранени от закона.

 На 29.11.2010 г. по партидата на дружеството било вписано прехвърляне на дружествен дял – 5 хил. лв. от У М. на правоприемника С. М., управител и представляващ дружеството.

На 04.08.2011 г. С. М. продала на Л. Й. 25 дяла от дружествения капитал и била вписана промяна в правно-организационната форма на дружеството в ООД. Управлението и представителството на дружеството се извършвало от двете съдружнички С. М. и Л. Й., заедно и поотделно.

Дружеството стопанисвало склад в София, кв. Т., както и магазин на стокова борса И. № ****, в който работели 3 бр. продавач-консултанти, 1 шофьор и 3 носач-товарач на стоки.

Въпреки че през инкриминирания период св. У М.не била собственик на дружеството, тя продължила фактически да контролира и ръководи дейността му на базар И. по търговия на поръчани от Китай стоки, предимно обувки. Както и други китайски търговци, и това търговско дружество се ползвало от услугите на „М. л.“ ЕООД по митническо представителство и деклариране пред митница на пратки, идващи от трета страна, извън ЕС.

През 2011 г., на митницата в гр. Солун, св. Ш. се запознал със св. С. С., гръцки гражданин със статут на продължително пребиваващ в Република България чужденец, който работел като данъчен представител в Гърция. В разговор св. Ш. го помолил да разбере възможен ли е внос на стоки в Гърция от Китай без заплащане на ДДС в Гърция. В митницата св. С. С. се информирал, че това е възможно при извършване на внос на необщностни стоки съгласно митническа процедура 4200. Облагаемите доставки, чийто внос е последван от вътреобщностна доставка, следвало да се облагат в Гърция, държавата-членка, в която се декларира режим 4200, с нулева ставка и се заплащат само дължимите мита за стоката. Вносителят, регистрирано по ЗДДС лице, задължително трябвало да е регистриран за целите на ДДС и в друга страна-членка и да осъществи последваща вътреобщностна доставка със стоките. Той следвало да подаде митническа декларация за внос, като посочи кода на процедурата 42, както и рекапитулативна декларация във връзка с ДДС, като посочи продажбите в друга държава-членка. Митническите органи, след проверка дали са изпълнени условията за данъчно освобождаване, допускали за свободно обращение стоките, които се транспортирали в друга държава-членка на местоназначение. При така последвалото вътреобщностно придобиване на стоки получателят следвало да декларира и самоначисли ДДС със стандартната ставка на държавата-членка в своята справка-декларация. Този режим позволявал в случаите, в които стока, произведена извън ЕС, влиза на територията на съюза в една държава-членка, но е предназначена за друга страна от общността, ДДС да се начисли отложено и се внесе в държавата, където стоките ще се потребяват.

Св. Ш. замислил схема за превратно използване, с цел имотна облага и избягване плащане на ДДС от „М. л.“ ЕООД и от търговски дружества на китайски граждани, крайни получатели на стоки, на митнически режим 4200 „Едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка“, деклариран в Р Гърция.

Св. Ш. предложил на св. Ю.Г. да учредят ТД, което без да притежава активи и без да извършва реална търговска дейност, ще служи за осъществяване на вътреобщностни придобивания на стоки с произход Република Китай.

На 10.10.2011 г. било регистрирано „Л. п. л. е.“ ООД със съдружници св. И.Ш., св. Ю.Г., св. А.Б., Б. П. и същия адрес на управление, както този на „М. л.“ ЕООД – гр. София,  ул. „П. П.“ № ** и предмет на дейност спедиционни, превозни и комисионни сделки. Дружеството било наемател на склад с площ 101 кв. м., находящ се в административна сграда в базата на ЦКС – Б. – И. в гр. София, кв. И., ул. „П. П.“ № **, съгласно договор за наем от 19.12.2011 г. до 01.12.2012 г. Счетоводното обслужване и на това дружество извършвала св. М. П..

Необходима предпоставка за осигуряване правилното прилагане на посочения митнически режим 4200, както и на данъчния режим на облагане на освободена доставка по ДДС за друга държава членка било транспортирането на необщностните по смисъла на митническото законодателство стоки, предмет на последваща доставка, да се осъществява между страни–членки на ЕС, а така също доставката да е между лица, регистрирани за целите на ЗДДС и в двете страни-членки - на доставчика и на получателя. Св. Ш. узнал, че не съществува законова пречка търговски дружества, регистрирани по ЗДДС в България, да имат регистрация по ЗДДС и в Република Гърция. Преценил, че посредством този прийом, след като получат регистрация по ЗДДС и в Република Гърция, те биха могли да изпълняват ролята на документални доставчици по ВОД на стоки с произход Република Китай, заявени и доставяни директно на търговци на базар И., но оформени в Гърция на митнически режим 4200 – едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка в друга държава-членка. Тези стоки само по документи ще бъдат фактурирани като получени от същото дружество, но индивидуализирано с регистрация по ДДС в България, което, като лице, което извършва придобиването по вътреобщностни придобивания, на основание чл. 84 ЗДДС следва да начисли 20% ДДС в съставения протокол за ВОП, без в действителност да е осъщствена доставка по смисъла на ЗДДС, тъй като контейнерите със стоки ще бъдат разтоварвани директно до складовете на техните получатели, различни от документално посочените такива, които крайни потребители неправомерно ще се ползват от получаване на неследващ се данъчен кредит. За регистриране на българските търговски дружества за целите на ДДС в Р Гърция и за издаването на специални регистрационни номера, с които да се идентифицират за целите на вътреобщностната търговия, св. С. се съгласил да действа по тяхно пълномощие пред гръцките данъчни власти.

За постигане на набелязаните користни цели по избягване плащане на ДДС било необходимо осигуряване на търговски дружества, които не осъществяват ефективна търговска дейност, а единствено документално да обосновават движение на стоки по ВОП, т. нар. „вътреобщности придобивания“, да самоначислят ДДС, без да е налице доставка и прехвърляне на собствеността, доколкото контейнерите със стока следвало да се доставят директно в складовите клетки на крайните потребители /китайски търговци и „М. л.“ ЕООД/, които в подадените СД да декларират нереализирани доставки и приспадат неследващ се данъчен кредит.

За изготвянето на необходимите счетоводни документи, които формално да отговарят на изискванията на Закона за счетоводството и на данъчните закони и да създават привидност в сделките по ВОП, с която да се прикрият реалните получатели на стоките по този ВОП в България, св. Ш. и св. Г. се нуждаели от лица, които да притежават необходимите познания и опит в счетоводната област.

В началото на есента на 2011 г. св. Ш. решил да ангажира подс. Ц. в замислената престъпна дейност. Подс. Ц. била едноличен собственик и управител на „Е. о. **“ ЕООД с предмет на дейност счетоводни, консултантски, одиторски, юридически услуги, консултации и изготвяне на документи за кредитиране, лизинг и други, данъчни консултации, логистика, както и всяка друга дейност, незабранена със закон. Капиталът на дружеството бил в размер на 2 лв.

В счетоводната къща работели подс. Р.Х., на длъжност „помощен персонал, обработващ финансово счетоводна информация“, студент по специалност „Право“ към инкриминирания период и св. Е. Й. на длъжност „отчетник счетоводство“. Дружеството ползвало офис помещение, находящо се в гр. С., ж.к. «С. Т.», бл. ***, вх. *, партер, където осъществявало дейност по счетоводно обслужване на множество дружества. Подс. Х. съхранявала част от счетоводната документация и на адрес гр. С., складово помещение, кв. «Г.», зад бл. **.

Подс. Ц. се съгласила да допринесе за постигане на престъпния замисъл, като срещу получаване на ежеседмично заплащане от св. Ш. в размер на 5 хиляди лева, организира намирането на социално уязвими, в материална нужда, безработни лица, които, срещу неголеми суми да придобиват на свое име търговски дружества, регистрирани по ДДС, с описаните по-горе характеристики, да упълномощават Н. да регистрира тези дружества за целите на ДДС и в Република Гърция, да подписват в качеството си на управители и собственици, съобразно указаното от св. Ш., предварително изготвени в счетоводната й къща „Е. о. **“ ЕООД фирмени, счетоводни и банкови документи, които да създават документална привидност на големия поток осъществени ВОП от Република Гърция на необщностни стоки с произход Република Китай и тяхната последваща  доставка до крайните получатели, които при подаване на СД по ЗДДС да променят резултата за съответния данъчен период като декларират ДДС за възстановяване.  

Подс. Ц. уговорила, а подс. Х. се съгласила, да попълва, по указания и под контрола на първата, така както и на св. Ш. и св. Г., съдържанието на документи във връзка с регистърните производства на търговските дружества на подставените лица пред Агенция по вписванията, на пълномощни от името на представляващите тези дружества лица за св. С. С. и Н., да съставя фактури за последващи ВОП симулативни доставки на същите стоки до крайния действителен, но прикрит от симулативните сделки директен получател на стоките в България, от които фиктивни сделки се претендира да е възникнало правото на данъчен кредит.

Подс. Ц. привлякла, като убедила и своя познат, подс. М.Ч., който бил собственик и управител на «М.» ЕООД, търговско дружество, което не осъществявало ефективна стопанска дейност, срещу заплащане, осигурено от страна на подс. Ш., да предостави дружеството за включване в престъпната схема за внос на стоки от Китай и да спомогне за намиране и на други търговски дружества с този профил.

Св. Ш. и св. Г. вербували подс. К.Н., като последният приел, под тяхно ръководство и указания, да бъде упълномощаван от управителите на търговски дружества, тип „липсващ търговец“, за представителство пред митническите власти в България и Гърция, да поддържа връзка с водачите от транспортната фирма по време на превоза на контейнерите със стока от Гърция до България, да посреща водачите на товарни автомобили на базар „И.“, да им посочва складовите клетки на действителните получатели на превозвания товар, да приема от водачите и предава в счетоводния офис на подс. Ц. „Е. о. **“ ЕООД търговските, транспортни и счетоводни документи за издаване на данъчна фактура от посочения привидно за получател български търговец на китайските търговци, в която фактура е отразено осъществяването на последваща ВОП „продажба“ на тази стока между тях с начислен ДДС, да носи на китайските търговци така съставените документи.

Св. Ш. и св. Г. склонили, срещу обещание за имотна облага, св. У М., която осъществявала реална търговска дейност, да участва в престъпния замисъл с контролираното от нея ООД «Г. с. *» ООД, което да избягва плащане на данъчни задължения по ЗДДС чрез деклариране на неследващ се ДДС за възстановяване.

Подс. Й., като едноличен собственик и управител на ЕООД «Д. т.», нерегистрирано по ДДС, извършвал самостоятелна търговска дейност по придобиване от Китай и продажба в България на различни стоки, стопанисвал складова клетка на базар «И.» и контактувал със св. Ш. и св. Г. по повод услугите им по митническо представителство.

След като подсъдимите и свидетелите Ш., Г., У М. постигнали съгласие да обединят усилията си за реализиране на така очертаните цели, пристъпили към предприемане и на конкретни действия с престъпна насоченост и съдържание.

В началото на есента на 2011 г. св. Ш. предал на подс. Ц. личните данни на св. С. и на неговия чичо С. Н. за  изготвяне на тяхно име на пълномощни за данъчно представителство пред данъчните и митнически органи в Гърция, за регистрация по ДДС в Република Гърция на търговски дружества с профил на «липсващ търговец». Дружества с такива характеристики, а именно: «К. е.» ЕООД, «И. т.» ЕООД, «К. г. **» ЕООД, «К.» ЕООД, «М.» ЕООД, били осигурени както от св. Ш., така и от подс. Ц., със съдействие на подс. Ч. и на св. М.П. и експлоатирани от ОПГ за постигане на преследваните користни цели и за избягване установяване и плащане на данъчни задължения.

Подс. Ч. бил едноличен собственик на капитала, управител и

представляващ „М.“ ЕООД. Дружеството не извършвало търговска дейност. Не притежавало, нито имало наети ДМА, нямало наети лица по извън трудови правоотношения, на 13.01.2012 г. сключило трудов договор с подс. К.Г.Н. на длъжност „организатор експедиция товаро-разтоварна и спедиторска дейност“, който бил прекратен скоро след това, на 27.04.2012 г. В информационната система на НАП нямало данни за изплатени доходи на физически лица, наети по извън трудови правоотношения за периода м.10.2011 г. – м. 10.2012 г. При извършена проверка в информационните масиви на НАП било установено свързано лице  „К. – Т. **“ ЕООД.
          Подс. Ц., с която подс. Ч. се познавал от дълги години, му предложила, срещу сумата от 500 лв., осигурена й от подс. Ш., да предостави фирмата си „М.“ ЕООД за ползване от „някой от И.“. Подс. Ч. взел дадените му пари и подписал, като управител на „М.“ ЕООД, предоставено му от подс. Ц. изготвено пълномощно, което дал на последната. На 01.08.2011 г. сключил договор за счетоводно обслужване на „М.“ ЕООД от „Е. о. **“ ЕООД. Подс. Ч. се съгласил копие на личната му карта да се съхранява в счетоводството на „Е. о. **“ ЕООД,  посочил имейл адрес.

С пълномощно от 22.12.2011 г. подс. Ч., като управител на „М.“ ЕООД, упълномощил подс. К.Н. да го представлява и подписва като физическо лице без ограничение пред всички данъчни и митничесски органи в Гърция, да съставя, внася и получава документи пред всички данъчни и митнически власти в Гърция във връзка с дейността на дружеството, да получава и подписва документи, които се издават от данъчните и митническите власти в Гърция, да бъде единствен данъчен представител на „М.“ ЕООД с БУЛСТАТ: BG******** в Гърция. /л. 23, т. 7/

В иззетата от бюро в офиса на „Е.о. **“ ЕООД компютърна конфигурация „….“ с твърд диск марка S., сериен номер *……* и капацитет 465.8 GВ, обект 12 от техническата експертиза на вещото лице Л., били установени файлове със сканирани документи и фактури, както и оригинали на фирмени документи, изискуеми от АВ във връзка с вписване на обстоятелства по партидата на М.ЕООД и кореспонденцията с АВ, адресирана и получена от подс. Ч. на домашния му адрес ***, заявление до Агенция по вписванията за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация на „М.“ ЕООД, подписано от подс. Ч., образец от подписа на подс. Ч., като ликвидатор на „М.“ ЕООД, решение от 03.05.2012 г. на едноличния собственик на капитала на „М.“ ЕООД за назначаване ликвидатор на дружеството, указания от Агенция по вписванията от 02.10.2012 г. за допускане вписването на ликвидатор М.Ч. в търговския регистър по партидата на „М.“ ЕООД, уведомително писмо на Агенция по вписванията от 05.10.2012 г. за отказване вписване прекратяване търговската дейност и на ликвидатор по партидата на „М.“ ЕООД, ведно с отказ към него, адресирани до адрес на подс. Ч. ***.

Към намерената при претърсването на офиса на „Е. о. **“ ЕООД компютърна конфигурация, обект 12 от експертизата, бил включен  външен хард диск, сериен номер .***.***.*, обект 13 от експертизата, в който хард диск били намерени, наред със записки и лекции по финансово и конституционно право, с дата на файла 28.11.2011 г., тест по римско право и потребителски файлове, в които били съхранени сканирани документи - ВОП на „М.“ ЕООД, учредителен акт от 27.08.2008 г.  за учредяване на „М.“ ЕООД от подс. Ч., подписан, обяснение от 24.09.2012 г. от подс. Ч., както и пълномощно от подс. Ч., като управител на „М.“ ЕООД за подс. К.Г.Н., напълно идентично от външна страна и по съдържание  с екземпляра с нотариална заверка на подписа на л. 158, т. 2 ДП, л. 23, т. 7 ДП.

На обект 13 от посочената експертиза били установени и документи, идентични с така намерените в компютъра, представляващ обект 12 от експертизата - решение от 03.05.2012 г. на едноличния собственик на капитала на „М.“ ЕООД за назначаване ликвидатор на дружеството, договор за продажба на 100% от дружествения капитал на „М.“ ЕООД от подс. Ч. на Ц. Л. Л., заявление до Агенция по вписванията за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация на „М.“ ЕООД.

През 2012 г. подс. Ч. живеел на съпружески начала със св. Т.П., която въвлякъл в дейността на престъпното сдружение.

Още през 2011 г., на 14.10.2011 г.,  св. П. регистрирала търговски дружества „Т. – т. е. ****“ ЕООД и „К. г. **“ ЕООД. И двете дружества били регистрирани по ЗДДС на 14.12.2011 г. с получен и лично подписан от св. П. акт за регистрация по ЗДДС. /л. 148, т. 14/

         И през 2012 г. св. П. продължила да придобива нови търговски дружества.

На 04.05.2012 г. придобила от Г. И. Т. и станала едноличен собственик и управител на „О. ****“ ЕООД, регистрирано по ЗДДС на 28.05.2012 г.

 И трите дружества били с начален внесен капитал от 2 лв. и със седалище на домашния адрес на св. П. ***.

На 04.05.2012 г. придобила от същото лице Г. И. Т. и станала едноличен собственик и управител и на „А. **“ ЕООД със седалище отново на домашния й адрес в с. К., ул. „В.“ № *.

Няколко месеца по-късно, на 21.09.2012 г., св. П. прехвърлила на подс. Ц. „А. **“ ЕООД.

На 28.09.2012 г. св. П. придобила и друго дружество - „Б.“ ЕООД от Й. З. Б..

Дружеството „К. г. **“ ЕООД не притежавало офис, търговски обекти, МПС, нито имало наети такива, нямало персонал, сключен договор за счетоводно обслужване със счетоводител, не извършвало никаква стопанска дейност.

По инициатива на подс. Ц. и срещу заплащане на сумата от 500 лв., за която тя обяснила, че „идва от И.“, подс. Ч. се съгласил да склони св. П. да предостави едно от притежаваните от нея търговски дружества - „К. г. **“ ЕООД, на тази подсъдима за ползване в престъпната схема.

За тази цел св. Т.П. упълномощила С. Г. Н. /пълномощно с нотариална заверка на подписа от 24.02.2012 г., нотариус Н. *** действие СРС, рег. № *** на нотариалната камара/ да я представлява пред всички данъчни и митнически органи в Гърция, да получава и подписва документи без ограничения, издавани от данъчните и митнически власти в София, да бъде единствен данъчен представител на дружеството „К. Г. **“ ЕООД в Гърция.

На 01.05.2012 г. между „К. г.-**“ ЕООД, с управител св. Т.П., като възложител и „Л. п. л. е.“ ООД, с управител св. Ю.Г., като посредник, бил сключен и договор за митническо посредничество. Посредникът се задължавал да изготвя митнически документи, изисквани за освобождаване на стоките, да освобождава всички пристигащи или заминаващи пратки. Възложителят давал право на посредника да ползва услугите на трети лица на територията на Европейския съюз. /л. 79, т. 85 ДП/

В рамките на така предоставената му представителна власт св. Г., като управител на  „Л.п. л. е.“ ООД, упълномощил подс. Н. с права да получава и предава митнически документи на „К. г. **“ ЕООД.

Подс. Ч. предложил на св. П. да се „занимава“ с фирмата й като с пълномощно от 04.05.2012 г. св. Т.П., като управител и представител на „К. г.-**“ ЕООД, упълномощила подс. Ч. да я представлява и подписва във връзка с упражняване на правата й в „К. г.-**“ ЕООД пред всички физически и юридически лица, държавни органи, организации, съдилища, нотариуси, адвокати, да издава и получава фактури и първични счетоводни документи от името на фирмата, да получава вземания от името на дружеството, да сключва търговски сделки, да открива, закрива и преобразува набирателни и разплащателни банкови сметки в лева и валута на името на фирмата, да внася и тегли пари от тях без ограничение, да извършва плащания, парични преводи, електронно банкиране, да фискализира и дефискализира касов апарат на фирмата, да представлява фирмата пред всички поделения и офиси на НАП и НОИ в страната, да подписва и получава ревизионни актове и доклади, да подава справки-декларации по ЗДДС, да взема решения за прекратяване на дейността и заличаване на дружеството, да подписва всички документи, свързани с горното, да продава търговското предприятие на когото намери за добре и за сума, която определи, да закупва от името на фирмата търговски предприятия на други фирми, да представлява фирмата пред всички митници в страната, да договаря със себе си при условията на чл. 38 ЗДД, да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното /л. 15-16, т.84 ДП/

Копие от личната карта на св. П., адрес ***, с ръкописен текст на листа и друг адрес: „гр. Д., ул. И. Р. * ПК ****“, саморъчно написано съгласие  ксерокопието да се съхранява в счетоводството „на фирмата“, положен подпис и имейл адрес, се съхранявали от подс. Х. ***.

В иззетата от бюро в офиса на „Е. о. **“ ЕООД компютърна конфигурация „….“ с твърд диск марка S., сериен номер .*…..* и капацитет 465.8 GВ, обект 12 от техническата  експертизата на вещото лице Е.Л., били установени файлове с оригинали на фирмени документи, изискуеми от АВ във връзка с вписване на обстоятелства по партидите на „К. г. **“ ЕООД и „М.“ ЕООД, кореспонденцията с Агенция по вписванията, адресирана и получена от подс. Ч. на домашния му адрес ***, учредителен акт - устав на „К. г. **“ ЕООД от 10.10.2011 г., подписан от св. Т.П. като едноличен собственик, заявление до Агенция по вписванията за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация на „М.“ ЕООД, подписано от подс. Ч., образец от подписа на подс. Ч., като ликвидатор на „М.“ ЕООД, решение от 03.05.2012 г. на едноличния собственик на капитала на „М.“ ЕООД за назначаване ликвидатор на дружеството, указания от Агенция по вписванията от 02.10.2012 г. за допускане вписването на ликвидатор М.Ч. в търговския регистър по партидата на „М.“ ЕООД, уведомително писмо на Агенция по вписванията от 05.10.2012 г. за отказване вписване прекратяване търговската дейност и на ликвидатор по партидата на „М.“ ЕООД, ведно с отказ към него, адресирани до адрес на подс. Ч. ***.

Към намерената при претърсването на офиса на „Е. о. **“ ЕООД компютърна конфигурация, обект 12, бил включен външен хард диск, обозначен като обект 13 от експертизата, в  който били намерени, наред с файлове със записки по право и потребителски файлове, в които били съхранени сканирани документи - декларация по чл. 176а, ал. 1 ЗДДС от името на св. Т.П., в качеството й на собственик и управител на „О.“ ЕООД, неподписана, молба от 11.04.2012 г. от св. Т.П. до едноличния собственик на капитала на „А. **“ ЕООД за закупуване на дружествени дялове, представляващи 100% от капитала на дружеството, протокол за решение на едноличния собственик на капитала на „А. **“ ЕООД Г. И. Т. за прехвърляне собствеността на дружествените дялове на св. П.,  протокол за решение на едноличния собственик на капитала на „А. **“ ЕООД, св. Т.П., за освобождаване като управител на Г. И.Т., образец от подписа на св. Т.П., като управител на „А. **“ ЕООД, декларация от 21.06.2012 г. от св. Т.П., като управител на „А. **“ ЕООД, по чл. 13, ал. 4 то Закона за Търговския регистър,  заявление до Агенция по вписванията със заявител св. Т.П., за вписване на обстоятелства относно прехвърляне на дружествен дял на „А. **“ ЕООД от Г. И. Т., като прехвърлител, на св. Т.П., правоприемник, неподписана, опис-декларация от св. Т.П., като управител на „А. **“ ЕООД, до ТД на НАП, София област, от 23.05.2012 г., неподписано заявление до Агенция по вписванията със заявител подс. Ц., за промяна в обстоятелствата на „А. **“ ЕООД - прехвърляне на дружествен дял от св. Т.П. на правоприемника подс. Ц., пълномощно от подс. Ц., като управител на „А.“ ** ЕООД, С. Н. да бъде единствен данъчен представител на дружеството в Гърция, молба от 18.09.2012 г. от св. Т.П. до едноличния собственик на капитала на „Б.“ ЕООД за закупуване дяловете, представляващи 100 % от капитала на дружеството, протокол от 18.08.2012 г. от едноличния собственик на капитала на „Б.“ ЕООД, св. Т. П., за освобождаване на Й. Б. като управител и за изменение предмета на дейност на дружеството, промяна на седалището и адреса на управление, заявление от св. Т.П., като управител на „Б.“ ЕООД, до Агенция по вписванията, за вписване прехвърляне на дружествен дял от Й. З. Б. на св. Т.П., правоприемник

Св. Т. К. работела в кафе в гр. С., „З. .-*, бл. *, вх. . и се познавала с подс. Ц., като нейна клиентка, която живеела в същия блок.

Клиентка предложила на св. К. да регистрира на свое име фирма, като първата извършва счетоводната дейност на дружеството. След получено съгласие познатата клиентка й предоставила за подпис изготвени документи за вписване на дружеството, както и пълномощно, които св. К. подписала.

На 07.09.2011 г. в търговския регистър било вписано ЕООД „К. е.“, със седалище и адрес на управление гр. С., ж.к. Л., бл. ***, вх. ., ет. *, ап. **, предмет на дейност - покупка на стоки и вещи с цел продажба в първоначален, преработен или обработен вид, производство на  стоки с цел продажба, внос, износ, търговско представителство и др. Едноличен собственик на капитала в размер на 2 лв., управител и представляващ била св. Т.К.. Заявлението образец А4 за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност било подадено в Агенция по вписванията от адв. Г. Б. К. с изрично пълномощно. На 04.10.2010 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС.

Св. К. нямала офис, наети работници, не извършвала никаква търговска дейност с така регистрираното дружество. Единствено подписвала, като управител и представляващ „К. е.“ ЕООД, изготвени фактури, предоставени й от нейната позната, без да се запознае с тяхното съдържание.

Направила и предала копие на документа си за самоличност, като саморъчно написала и подписала, че е съгласна „копие от личната ми карта да се съхранява в счетоводството“, което ведно с документи за издаване и получаване от „Б.-Б.“ АД на електронен подпис, се съхранявали от подс. Х. ***. С уведомление до ТД, офис Л. от 01.12.2011 г. св. К., като представляваща „К. е.“ ЕООД, упълномощила „Е. о. **“ ЕООД, чрез управителя си подс. Ц., да подава по електронен път, чрез КЕП, декларации, документи или данни по ЗДДС, Интрастат. /л. 92, т. 29/

Св. П.Д. бил безработен и не разполагал с никакъв източник на доходи. С посредничеството на св. М.П.С., срещу получени парични суми, се съгласил на негово име да бъдат прехвърлени различни търговски дружества, които не били активни, без интерес и намерение да извършва търговска дейност с тях, а единствено по користни подбуди да получи парично възнаграждение. Той бил едноличен собственик и управител на 9 бр. търговски дружества, с минимален внесен начален капитал, сред които и „К.-е.“ ЕООД, с начален капитал от 2 лв., което закупил на 02.03.2012 г. от Г. И. Т., регистрирано по ЗДДС.

През м. март 2012 г. св. М.П. запознала св. Д. с мъжа, с когото подс. Ц. съжителствала. Той предложил на св. Д. да му прехвърли срещу заплащане търговско дружество „К. е.“ ЕООД, което също не осъществявало търговска дейност. Подс. Ц., известна на св. Д. като М., предоставила, заедно с конкубина си, изготвени документи за прехвърляне на дружеството, които свидетелят подписал, така както и фактури и банкови документи, които св. Д. също подписал без да прочете.

На 21.03.2012 г. св. Т.К. прехвърлила собствеността върху два дяла по един лев, на обща стойност 2 лв., на св. П.Д., който подал лично в Агенция по вписванията заявление образец А4 за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност.

Наред с файлове със записки по право потребителски файлове, в които били съхранени сканирани документи - Заявление до Агенция по вписванията от св. П.Д., като управител на „К. е.“ ЕООД, за вписване прехвърлянето на дружествен дял от св. Т. К., пълномощно от св. Т. К. подс. Ц. да я представлява и подписва във връзка с упражняване на правата й в „К. е.“ ЕООД, пълномощно от св. П.Д., управител на „К. е.“ ЕООД, за св. М.С. да го представлява и подписва във връзка с упражняване на правата му в дружеството, уведомление от 04.06.2011 г. от св. П.Д., управител на „К. е.“ ЕООД,  до св. П.П., председател на Н. „П. Р.“, гр. Д.,  за прекратяване от 15.06.2012 г. на договор за наем, молба от св. Т. К. от 10.10.2011 г. до св. П.П., председател на Н. „П. Р.“, гр. Д.,  за предоставяне под наем на складово помещение от 250 кв. м., считано от 21.10.2011 г., подписан учредителен акт от 16.08.2010 г.  на „К. е.“ ЕООД от св. Т. К., били установени във включения към компютърна конфигурация, обект 12 от експертизата на вещото лице Л.,  външен хард диск, обект 13 от експертизата.

Св. Т. К. не преустановила контактите си с подс. Ц. и след промяната в собствеността на дружеството. За времето от 19.08.2012 г. до 09.10.2012 г., от телефона й 0******** били инициирани и успешно осъществени 5 бр. комуникацонни връзки, входящи повиквания за телефона на подс. Ц. с ИМЕЙ ***************. През този период, 23.08.2012 г., св. К. прехвърлила на подс. Ч. притежаваното от нея дружество „К. – т. **“ ЕООД.

На 30.05.2012 г. св. П.Д., като управител на „К. е.“ ЕООД, упълномощил, с нотариално удостоверяване на подписа от нотариус К. К., св. М.С. с широк обем от представителни правомощия, между които: да го представлява и подписва във връзка с упражняване на правата му в „К. е.“ ЕООД пред всички физически и юридически лица, държавни органи, организации, съдилища, БТПП, нотариуси, адвокати и изцяло да защитава интересите на фирмата; да издава и получава фактури и първични счетоводни документи от името на фирмата, да представлява фирмата пред АВ, като има право да подава и подписва всякакви документи; да открива, закрива и преобразува набирателни и разплащателни банкови сметки на името на фирмата с всички банкови клонове в страната, както да внася и тегли пари от тях без ограничение; да прави плащания и да извършва парични преводи, включително и електронно банкиране.„; да представлява фирмата пред всички поделения и офиси на НАП в страната, да подписва ревизионни и други актове и доклади, да направи регистрация на фирмата по ЗДДС, да получава уведомление по чл. 77 ДОПК; да получава данъчна и осигурителна информация за фирмата; да взема решения за прекратяване на дейността, обявяване в ликвидация и заличаване на дружеството; да представлява фирмата пред всички митници в страната, като попълва, подписва и подава митнически документи за внос и износ на стоки от името и за сметка на фирмата; да продава търговското предприятие, както и всички дялове от капитала на когото намери за добре и за сума, каквато определи; да преупълномощава трети лица с правата по пълномощното.

На следващия ден св. Д., като управител и на „К. е.“ ЕООД, което дружество придобил на 02.03.2012 г. от Г. И. Т. с начален внесен капитал 2 лв., отново упълномощил св. М.П. със същия широк обем представителна власт.

Овластената с представителна власт св. М.П. активно упражнявала същата както пред данъчни органи, така също и пред „Б. П. Б.“ АД.

При откриване на банкова сметка *** „К. е.“ ЕООД св. П. се легитимирала като оторизирано лице да представлява дружеството, положила подпис пред банков служител на 09.08.2012 г., представила копие на личната си карта със заверка „вярно с оригинала!“, както и копие на пълномощно от св. П.Д. от 30.05.2012 г.

Св. П., в качеството й на упълномощено лице, получила искане от 26.04.2012 г. на ТД на НАП, гр. С., офис М., до „К. е.“ ЕООД, представлявано от св. П.Д., за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице, видно от протокол за оглед на веществени доказателства, иззети при претърсване и изземване на съхраняваната  от подс. Х., в складово помещение в гр. С., кв. Г.“, зад бл. **, документация  – л. 5, т. 38 ДП.

Заповед № *******/04.05.2012 г. на директора на ТД на НАП, София, за възлагане на ревизия, на 07.06.2012 г. била връчена също на св. М.П.С., упълномощено от дружеството „К. е.“ ЕООД лице - л. 22, л. 29, т. 38, т. 9 ДП.

Св. П. съдействала за получаване на електронен подпис на „К. е.“ ЕООД и фирмен печат, които св. Д. й предал.

Копие от лична карта на св.  Д., със саморъчно вписан текст „вярно с оригинала“ и положен подпис, писмо от „Б.-Б.“ АД, че П.Д. е титуляр на електронен подпис, с посочен сериен номер, валиден от 18.06.2012 г. до 18.06.2013 г., искане за издаване на електронен подпис, фактура с фискален бон, договор за удостоверителни услуги между „Б.-Б.“ АД, доставчик и клиент св. П.Д., се съхранявали от подс. Х. ***.

Подс. Ц., като физическо лице, упълномощила св. П. да я представлява пред Б.Б.С. АД – доставчик на удостоверителни услуги, като подписва договор за удостоверителни услуги, проверява съдържанието, подписва протоколите за приемане на съдържанието и приема удостоверенията за електронен подпис, което също било съхранявано от подс. Х. ведно с друга документация на посочения по-горе адрес.

Св. И. И. бил безимотен, тъй като къщата му в гр. В. станала собственост на лихвари, без работа, без доходи за издръжка.

С намерение да направи бързи пари и като малограмотен, на 26.10.2011 г. упълномощил своя познат О.В.А. да го представлява в регистърното производство пред Агенция по вписванията, както и с генерално пълномощно да го представлява пред всички институции, вкл. и пред банки - л. 85-86, т. 37 ДП.

На 28.10.2011 г., чрез пълномощника си, регистрирал търговско дружество „И. т.“ ЕООД, с размер на капитала 2 лв. със седалище и адрес на управление в гр. С., ж.к. „Д.“, бл. *, вх. ., ет. *, ап. **. По инициатива на задълженото лице дружеството било регистрирано по ЗДДС на 11.11.2011 г.

През м. декември 2011 г. в гр. С. св. И. се срещнал случайно със св. А.Н.. Разказал му съдбата си и за вече учреденото дружество, което не извършвало търговска дейност. Св. Н., който наскоро бил помолен от св. Ю.Г. да му посочи лице, което има регистрирана фирма, запознал св. И. със св. Б.. Последният предоставил на св. И. за подпис изготвено пълномощно. Окуражил го, като обяснил, че има познати търговци на И., както и такива, които ще обмитяват в Гърция стоките. Казал му да открие в банка „И. а. б.“ АД сметка на дружеството.

На 22.12.2011 г. св. И., като управител на „И. т.“ ЕООД, упълномощил С. Н. да го представлява и подписва като физическо лице без ограничение пред всички данъчни и митнически органи в Гърция, да съставя, подписва, да внася и да получава документи пред всички данъчни и митнически власти в Гърция без ограничение, във връзка с дейността на дружеството, да бъде единствен данъчен представител на „И. т.“ ЕООД с Булстат в Гърция ВG ********.

Св. Г. и св. Б. му дали за подпис изготвено пълномощно за А.. Св. И. подписал и договор с дата 08.02.2012 г. между ЕООД „И. т.“ и А. П., митнически брокер, за извършване на дейностите по митническо оформяне на стоките в П., Гърция, на внасяните от Китай или други трети страни стоки на дружеството в П. под режим 42 на ЕИО - л. 57, т. 37 ДП.

По-късно, във връзка със започнала ревизия по ЗДДС на дружеството, св. Б. му предоставил изготвени документи – фактури с получател „Г. с. *“ ЕООД, приемо-предавателни протоколи, Интрастат декларации, които св. И., въпреки че не е поръчвал стоки от Китай, въведени на територията на ЕО чрез Република Гърция, подписал за целите на ревизионното производство. Св. И. продължил да живее в гр. В.. София посещавал по изрично искане на св. Б., който го уведомявал, че св. Ш., известен като Р., е разпоредил да се внесат суми по митнически документи.

Това търговско дружество, по инициатива на св. Ш., също било експлоатирано от ОПГ като привиден доставчик на „Г. с. *“ ООД на стоки, внос от Китай, с цел престъпно укриване на данъци.

При претърсване и изземване на счетоводния офис на „Л. п. л. е.“ ЕООД и на „М. л.“ ООД, находящ се в сграда на два етажа в С., бул. „П. П.“ № **, бил намерен и иззет ревизионен доклад № *********/2*.04.2012 г. на „Г. с. *“ ООД, от помещение, ползвано от И.Ш., бил иззет джоб с документи на латиница с надпис INVOICE, издадени от S. INT,L D.., L. и получател I.T. LTD, K. G. ** EOOD, K. E. EOOD, с вписани български и гръцки V. №. на всяко от дружествата-получатели.

На 26.04.2011 г. в търговския регистър било вписано „Д.“ ЕООД с управител Д. Б. Н., внесен капитал 50 лв. и предмет на дейност: външно-търговска и вътрешно-търговска дейност, производствена дейност, строителство, транспорт, както и всяка друга дейност, незабранена от закона. На 17.05.2011 г. дружеството било регистрирано по ЗДДС.

На 20.12.2011 г. Д. Б. Н. прехвърлила дружествения си дял – пет дяла по 10 лв. всеки, с обща равностойност 50 лв., на св. В.Г., който станал едноличен собственик на капитала, взел решение за промяна на фирменото наименование на дружеството на „К.“.

Дружеството не декларирало действащи трудови договори за периода 2011 г. до 16.10.2012 г., в информационната система на НАП нямало данни за подадени уведомления по чл. 62 КТ за назначени лица по трудови правоотношения, нямало данни за подадени справки по чл. 73 ЗДДФЛ, дружеството не внасяло здравноосигурителни вноски, не изплащало суми /хонорари и командировъчни/ на лица, наети по извънтрудови правоотношения и извършили услуги с личен труд, осигуровки от св. В. Г., като представляващ дружеството и в качеството му на самоосигуряващо се лице, не били начислявани и внасяни, както и осигурителни вноски за представляващия от друг осигурител. От месец декември 2011 г. „К.“ ЕООД също било включено в схемата за извършване на данъчни измами.

Подс. Ц. предала на св. Ш., а той от своя страна - на св. С., подписаните и заверени пълномощни от управителите на търговски дружества, тип «липсващ търговец», за представителство пред гръцките данъчни власти. С. Н.,  като данъчен предствавител с номер *********, извършил пред гръцките данъчни органи регистрация по ДДС и съответно получаване на валиден идентификационен номер за данъчна регистрация: на 16.03.2012 г. на „К. г. **“ ЕООД, ЕL ********, на 04.10.2011 г. на „К. е.“ ЕООД, гръцки данъчен номер ЕL*********, на 19.12.2011 г. на И. т.“ ЕООД, гръцки данъчен номер ЕL*********. Данъчна регистрация в Република Гърция за целите на престъпното сдружение получили и „М. ЕООД, EL ********** и „К.“ ЕООД, EL*********.

След като предоставените от подс. Ц. на св. Ш. български търговски дружества, задължени по ЗДДС в България, били регистрирани и с гръцки ДДС номер, членовете на престъпната структура, съобразно функциите си, роля и място в престъпната йерархия на всеки един от тях,  пристъпили към тяхното експлоатиране за реализация на преследваните престъпни цели.

По разпореждане на св. Ш. св. Г. поддържал постоянен контакт с китайските търговци от базар И., дали съгласие да се включат в престъпната дейност по избягване деклариране и плащане на данъчни задължения и по този начин неправомерно да придобият висока търговска конкурентноспособност. Последните извършвали търговия с обувки, дрехи, козметика и други стоки, които поръчвали директно в Република Китай, транспортирани в контейнери по море до пристанище П., Гърция. Преди заявяване на стоките св. Ш. и св. Г. им посочвали индивидуализиращите данни на българските търговски дружества, включени в престъпната схема, с определения им номер ДДС в Република Гърция, на чието име китайските търговци следвало да оформят търговските и превозни документи – морската товарителница, коносамент, като основен международен документ за превози на стоки по вода и инвойс фактура, в много от случаите издадена от „S.I.’* D. CO., L., H. K., последният, специален административен район, обособена административно-териториална единица в Китайската народна република, ползваща се с висока степен на автономия, със статус на свободно пристанище, ползващо правото на безмитен внос и износ на стоки.    .
           В разговор от 18.07.2012 г. св. Г. разяснил по телефона на китайски търговец, с неустановена по делото самоличност, че ще му изпрати данните на фирма, която да се посочи при издаване на коносамент. Няколко минути по-късно изпратил кратко съобщение с изписани на латиница фирмено наименование и данъчен идентификационен номер на „И. т.“ ЕООД: „I. T. L. S., G. V.: G.**********”.

В разговор от 27.09.2012 г. св. Г. обяснил на търговец, с име Т., за изпратено кратко съобщение с данни на фирма, която да използва: „чисто нова фирма. Ползвай нея ...предната, която ти изпратих, не я ползвай. Е тая ползвай. ...Ти нали ми иска фирма. Аз заради това ти давам сега“.

За реализирането на митнически режим внос /импорт/, чрез който се въвеждали необщностните стоки от трети страни на митническата територия на Съюза и им се придавал статут на общностни стоки, св. Ш. и св. Г. изпращали на митническия брокер А., чрез св. С., по шофьорите на камиони, извършващи превоза от Гърция до България, или он лайн чрез св. К., електронна поща L.@g..c., транспортните, търговски, фирмени документи, пълномощно за митническо представителство, предадено им от подс. К.Н. след изготвянето му от подс. Х. или от св. Й. по указания на подс. Ц.. Копия на документите, представени при оформяне на всяка вносна операция, А. П. изпращала по пощата на св. Ш., след което той подавал Виес декларации и декларации по система „Интрастат“.

 Освобождаването и митническото оформяне на пратките, със страна на произход и на изпращане Китай, поставянето им при внос в Гърция под митнически режим 42 на ЕИО и допускане на свободно обращение, като освободени от данък и с които стоки вносителят следвало да осъществи последваща вътреобщностна доставка в България, поради което дължал заплащането само на вносни митни сборове, преобладаващо било извършвано от посочения от св. С. и св. Ш. митнически брокер А. П., чийто офис се намирал в района на пристанището в П., Гърция. Пред гръцките митнически власти тя манифестирала митнически режим 4200, в резултат на което дружеството, притежаващо ДДС регистрация в Гърция /“М.“ ЕООД, „К. г. **“ ЕООД, „К. е.“, „К.“ ЕООД, „И. т.“ ЕООД/, било освободено от ДДС при внос, предвид декларирана последваща ВОД с държава за получаване България за същите тези дружества, но като български фирми, индивидуализирани с посочване на номера им по ДДС регистрация в България.

По-късно св. Г. уведомявал китайските търговци и за деня на пристигането на контейнерите в България, а след получаването на стоката те му заплащали уговорените парични суми. Подс. Н., от своя страна, уведомявал св. Г. за броя на пристигналите контейнери, както и за китайските търговци, получили стоката, така например в разговор от 28.07.2012 г.

В телефонни разговори /02.08.2012 г., 03.08.2012 г., 22.08.2012 г., 24.08.2012 г., 25.09.2012 г./ със св. У М. наричана У., с телефонен номер 0***********, св. Г. уточнявал дните, часа и мястото за доставка на поръчаните стоки в контейнери.

Транспортът на контейнерите със стока до базар И., С., по решение на св. Ш. и св. Г., извършвала само превозваческата фирма „В. и.“ ЕООД, с управител св. И.Д., в която като шофьори работели св. Г. К., св. А. Ч., Г. С. Н. и др. Св. Г. разполагал с телефона на св. А. Ч. 0**********, в телефона на св. Ш. бил записан телефонният номер на св. И. Д. /V. 0********/.

Св. Ш., от телефон № 0********, св. Ю.Г., от телефон № 0**********, а в някои случаи и св. А.Б., от телефон № 0********, комуникирали със св. Д. на ползвания от последния телефон № 0**********. Известявали го за необходимостта от превоз на пристигналите в пристанище П. контейнери, съобщавали номерата на контейнерите. Посочвали данните на предварително определеното от св. Ш. търговско дружество-мним получател, които били вписвани в транспортния документ - международната товарителница за автомобилен транспорт – ЧМР. Св. Г. указвал на св. Д. и часа и конкретно място за разтоварване, към което следва да се насочат товарните автомобили съобразно номера на превозвания контейнер /“Тоя в четири часа ... Влиза през бариерата и в дъното вдясно ... другият, който ти е 0******* ... шест часа на Требич“/. При евентуално възникнали затруднения водачите на товарните автомобили докладвали на своя работодател, св. Д., който веднага сигнализирал св. Ю.Г..*** св. К. и св. Ч. се обаждали по телефона на подс. К.Н. с № 0*********.

Той, в изпълнение разпорежданията на св. Ю.Г., посочвал склада на китайските търговци, извършили заявката в Китай /св. У М., св. Д. М., св. Ц. С., св. У П. и др./, до които шофьорът следвало да достави контейнера. Подпечатвал за получател товарителницата /ЧМР/, която придружавала товара, като екземпляр от нея предавал на водача за отчет пред св. Д. за извършения превоз. Подс. Н. обяснявал на водачите на товарни автомобили, че превозваната в контейнери стока е за получатели китайски продавачи на базар И.. В някои от случаите при разтоварването присъствал и св. Ю.Г., с когото подс. Н., от телефон № *********, бил в непрекъсната телефонна връзка.

На 17.07.2012 г. подс. К.Н. позвънил на св. Ю.Г., който му указал: на търговец С. „му пусни не по три, а по две хиляди лева“, като уточнил, че от коя фирма е без значение, от която иска получателят, като може и от „К.“.

На 23.07.2012 г. подс. Н. отново попитал св. Г.: „На коя фирма ще го пускаме?“. Св. Г. му отговорил: „Той е на „К.“.

Св. Г. К., св. А. Ч. и останалите водачи на тежкотоварни автомобили предавали на подс. К.Н. предоставените им от митническия брокер А. П. документи, които придружавали товара - фактура, опаковъчен лист, платежно, ЧМР, митническа декларация за внос. По указания на подс. Ш. подс. Н. предавал в управлявания от подс. Ц. счетоводен офис така получените документи.

По разпореждане на подс. Ц. и при поддържане на телефонна връзка със св. Ш. и св. Г., подс. Х. изготвяла фактури за фиктивни продажби между дружествата с профил „липсващ“ търговец и действителния получател на стоките, които фактури подс. Н. предавал на китайските търговци. По нареждане на подс. Ц. подс. Х. подготвяла и необходимите документи за прехвърляне дяловете на дружества без реална търговска дейност и промяна в собствеността им.

В разговор от 04.08.2012 г. подс. Х. обяснила на подс. Ц., че „М.“ е подписал и й е върнал документите във връзка придобиване на „К. т. **“ ЕООД от „Т.“. Добавила, че документите, които тя е приготвила, не са подписани от Т. и подс. Ц. следва да й ги занесе за подпис. Подс. Ц. трикратно упоменала, че тази фирма „нито работи, нито има неква дейност“ и „ние затова я прехвърляме реално на М. ... та-а, викам – чакай да си свера часовника и с тебе“.

Подс. Х. била уведомявана от подс. Ц. и за паричните средства, които следва да се изплащат на собствениците, прехвърлили фирми за постигане противоправните цели на престъпното сдружение.

На 17.08.2012 г. св. Г. уведомил по телефона подс. Ц., че е получил от клиент 4 хил. лв. и ще остави на И. „четири“, след като вземе ще й даде още хиляда лева и „фактически ти ще земеш пет“. Добавил, че подс. Ц. трябва да укаже на подс. Х. какво да прави с парите.

Непосредствено след приключване на разговора подс. Ц. позвънила на подс. Х. и й разпоредила да вземе за себе си хиляда. Подс. Х. уточнила, че по указание на подс. Ц. е платила на Т. двеста лева, като е дала и сто лева на М..

На 23.08.2012 г. в Търговския регистър била вписана промяна в управителя и едноличен собственик на капитала на „К. т. **“ ЕООД от св. Т. К., като прехвърлител, на подс. М.Ч., като приобретател. Били променени и седалището на дружеството от гр. С. в гр. Д.. Адресът на управление бил идентичен с този на „М.“ ЕООД - гр. Д., ул. Л.,*, вх. *, ет.*.

Подс. Р.Х., от телефон № 0*********, поддържала активна комуникация със св. Ю.Г. и с подс. Г.Ц.. Те й давали указания на кое от търговските дружества, с които „работят“ да се съставят фактурите, какви стоки и цена да се вписват във фактурите, които предавала на подс. К.Н..

На 20.08.2012 г. подс. Х. позвънила на подс. Ц.. Обсъдили от счетоводна гледна точка предложението на Р. /св. Ш./ една и съща фирма, от кръга на „липсващите“ търговци, контролирани от ОПГ, да внася и директно да изнася внесените от нея стоки. Подс. Х. дала за пример “К.“, като за целта „инвойси тряа да пишеме“. Подс. Ц. одобрила, тъй като по този начин няма да се начислява ДДС и ще „чистят“ складовата наличност и подчертала: „ако ми каже Ю., тогава“. Посъветвала подс. Х. да коментира и със св. Ю.Г. предложението.

В разговор от 23.08.2012 г. св. Г. разпоредил на подс. Х. веднага да фактурира стока, дамски боти, от „К.“ на „Г. с.“ и да изпрати фактурата по електронна поща. Подс. Х. попитала дали „К.“ е внасял дамски боти. Св. Г. й указал: „Ти ги фактурирай“. Посочил количеството. На въпроса на подс. Х. „На каква цена?“ св. Г. отговорил, че „те са на един и четирес. Ти ги пускаш на един и педесе. Долара.“ Добавил и количеството детски боти. На въпроса на подс. Х.: „По колко?“, уточнил: “Те са на един и десет влезнали, на един и двайсе“.

Св. Г., в телефонен разговор от 13.06.2012 г. поискал обяснения от подс. Х. за местонахождението на склада на „К. е.“ ЕООД, за „шефа на „К.“, попитал „само тия ли фактури са, къде си ги дала на К.?“. Предупредил я, в разговор на 18.06.2012 г., че „К. ще мине да му пуснеш ени фактури“ и помолил „ако може фактурата да е от четиринадесети“, на което подс. Х. възразила, че вече са издавали фактури с дата петнадесети. Попитала: „От коя фирма да е тва?“. Св. Г. отговорил: „От която искаш. Няма проблем.“

В разговор от 20.08.2012 г. св. Г. поискал подс. Х. да му изпрати Булстат номера на „таа фирма, новата, където ми я даде Г.“. Подс. Х. попитала: “Коя фирма, „К.“ ли, дето работиме с нея, или друга? ... Таа, коят не е работено още ли?“

Св. Г. упражнявал контрол върху действията на подс. Х. по изготвяне на исканите от него фактури и предаването им на подс. Н..

В разговор от 04.07.2012 г. св. Г. попитал подс. Х.: „Фактурите напраи ли ги на К.?“. Подс. Х. отговорила, че не е изготвила фактура за „портмонето и чантите“, като добавила, че „са ми много скъпи“. Попитала: „Вършат ли ни работа?“.

При изготвяне на фактурите за симулативни продажби подс. Х. изпълнявала и директните указания на св. Ш. относно продажната цена, която следва да се впише. Св. Ш. изрично уточнил, в разговор от 29.09.2012 г., че стоката /кукли/ няма да се продава, а „така само формално ще му е“. 

За безпрепятствено осъществяване на дейността на престъпната структура подс. Ц. решила, че е необходимо да получава достоверна и изпреварваща информация от данъчните органи за текущи и планирани ревизии по ЗДДС на търговските дружества тип „липсващ търговец“, използвани от престъпното сдружение за прикриване на реалния получател на стоките, както и дали тези дружества са третирани от органите по приходите като рискови. Потърсила съдействието на своя позната, св. Р. К., старши специалист в ТД на НАП, София, която имала достъп до информационните масиви на НАП. Св. Р. К. ползвала телефон  № 0*********, чрез който комуникирала с подс. Ц..

Подс. Ц. запознала св. К. със св. Ш. и със св. Ю.Г.. Обяснили на св. К. прилагания от престъпното сдружение механизъм за избягване плащането на ДДС за доставки на стоки с произход Китай и използваните за тази цел търговски дружества. Св. К. разбрала, че счетоводството на „М.“ ЕООД, „К. г. **“ ЕООД и „К. е.“ ЕООД се води от подс. Х.. По молба на подс. Ц. предоставила данъчна информация както за тези дружества, така и за „И. т.“ ЕООД и „Г. с. *“ ЕООД. Св. Ш. също попитал св. К. за данъчна информация за „К.“ ЕООД, като й обяснил, че работи с тази фирма и иска да знае на къде отиват нещата. Св. К. го уведомила, че „К.“ ЕООД  е третирана като рискова фирма за данъчни измами.

След като подс. Ц. подсигурила включването на „М.“ ЕООД за целите на ОПГ, за документалното обосноваване на привидната му търговска дейност поискала подс. Ч. да намери складово помещение, за което дружеството само формално да сключи договор за наем.

Подс. Ч. се познавал от дълги години със своя съгражданин, св. П.П., председател на Н. „П. Р.“, гр. Д..

През м. януари 2012 г. подс. Ч. и подс. Ц. се срещнали със св. П.. Обяснили, че търсят да наемат складово помещение за съхранение на стока, която „М.“ ЕООД ще внася от Китай и други страни. Подс. Ц. и подс. Ч. уговорили със св. П. условията по договора.

На 01.02.2012 г., в гр. Д., бил сключен договор за наем между „Н. „П. Р.“, представлявано от председателя си, св. П. и подс. Ч., като управител на „М.“ ЕООД на ½ от етаж трети на складова база в с. Г. М. с площ от 280 кв. м. и мотокар срещу наемна цена от 300 лв. Съгласно чл. 1, ал. 3 от договора, наетият обект следвало да се ползва като склад.

Молба от подс. Ч., управител на „М.“ ЕООД до П.П., председател на Н. „П. Р.“, гр. Д.,  за предоставяне под наем на складово помещение от 280 кв. м. и мотокар, за месечен наем от 300 лв., уведомление от 08.05.2012 г. за прекратяване на сключения на 01.02.2012 г. договор за наем, обяснение от 24.09.2012 г. от подс. Ч., били открити в хард диск, обект 13, включен към компютърна конфигурация, иззета от офиса на „Е. о. **“ ЕООД.

За периода на действие на договора в ръководената от подс. Ц. счетоводна къща били осчетоводени 4 бр. фактури за плащане от „М.“ ЕООД на наем за месеците от февруари до 15.05.2012 г. Подс. Ц., инициирала и водила преговорите, била наясно, че помещението се наема, не за да се ползва  по договореното предназначение, а единствено, за да се докаже, че „М.“ ЕООД има наети активи и развива „реална“  дейност, която е материално обезпечена.

През м. април и м. август 2012 г. инспекторите в ГД „БОП“, св. Д. С., св. Р. Ш., св. Х. С., св. А.К., св. Й. Й. провели оперативни действия по наблюдение на влекачи с ремаркета, които внасяли стока в различни складови помещения. Констатирали, че водачите на товарните автомобили били посрещани от водач на лек автомобил, двамата шофьори осъществявали контакт, след което товарният автомобил следвал лекия такъв до паркиране пред складова клетка.

От месец април до м. октомври 2012 г. служители на ГД „БОП“, Агенция „Митници“ и НАП реализирали и множество съвместни проверки на пристигащи в складова база И. контейнери, превозвани от водачи на „В. и.“ ЕООД.

На 20.04.2012 г. екипи на специализирани мобилни групи, съставени от инспектори от ГД „БОП“, експерти в Централно митническо управление и експерти от ТД НАП, София, извършили поредица от проверки на контейнери, превозвани от товарни автомобили на „В. и.“ ЕООД от П., Гърция, до различни складови халета в база И. и в кв. Т., гр. С.. При една от проверките било установено, че стока, на обща стойност 15 167.50 USD, по инвойс фактура и гръцка митническа декларация с получател дружество „К.“ ЕООД, била разтоварвана в склад № **В, складова база „К.“, кв. И., с наемател „К. С. ****“ ООД, представлявано от Л. Д..

При друга проверка констатирали, че стоката, маратонки и джапанки, съгласно представените от подс. К. Г. съпътстващи я документи – гръцка митническа декларация, инвойс фактура, опаковъчен лист, платежно,  била натоварена в П., Г., превозена от „В. и.“ ЕООД, с получател „И. т.“ ЕООД. Била разтоварена в хале № *, находящо се в гр. С., кв. „Т.“, ул. „Д.“ № **, с наемател „Г. с. *“ ЕООД, представлявано от св. У М.. Последващо била представена фактура с дата деня на проверката, 20.04.2012 г.,  с посочен доставчик „И. т.“ ЕООД, получател „Г. с.“ ЕООД за същото количество маратонки.

За времето 20.04.2012 г. – 21.04.2012 г. св. Б. И., разузнавач в ГД „БОП“, св. С. В., държавен експерт в „Патентно ведомство“ и специализирана мобилна група от експерти в Централно митническо управление проверили контейнер № TGHU ********, превозван с товарен автомобил рег. № .****../. ****.. на „В. т.“ ЕООД, управляван от шофьора Г. С.Н..

Стоката /детски гуменки и козметични продукти, означени със знаци, сходни на регистрирани марки на Общността - „B. о.“, „C.o. by p. d. c.“, „***“, „C.“, „H.“ и др., но без съгласието на притежателите на търговските марки/ се разтоварвала в складова клетка № *, находяща се на ул. „Д.“ № *, И., наета от св. Д.М., като физическо лице, от наемодател „К. к.“ ООД, представлявано от управителя К. П.. Св. М., като фактически получател, не разполагал със съпътстващи разтоварваната стока документи, нито с документи за наличната стока в склада му. Същият се занимавал с търговия само на парфюми, поради което и бил известен като Д. парфюма.

При извършена пълна митническа проверка било констатирано, че всички транспортни, търговски, митнически документи /митническа декларация,  фактура, платежно нареждане за платено мито, ЧМР към номер на камион .****../. **** .., кантарна бележка/ водачът на МПС предал на подс. К.Н., пълномощник на търговско дружество „М.“ ЕООД, представлявано от подс. Ч., което дружество било посочено за получател на стоките в митническата декларация и инвойс фактура № **** от 05.04.2012 г., издадена от „S. I.’. D. CO., L., H. K., с предмет мъжки, дамски и детски обувки и гуменки. Св. М. бил вписан като получател на описаните в друга инвойс фактура № ** от 19.04.2012 г. /л. 13-14, т. 7/ стоки парфюми. От представените по-късно от св. Ю.Г. документи проверяващите установили, че „М.“ ЕООД имало регистрация по ЗДДС и в Република Гърция, при внос на пристанище П., Г.. подс. К.Н. подал на 19.04.2012 г. митническа декларация за допускане за свободно обращение ЕАД № ...***********-*, с получател „М.“ ЕООД и задействал митнически режим 4200. Подс. Ч. уточнил, че документите на дружеството осчетоводява подс. Х.. Потвърдил, че извън парфюмите, стоката в инспектирания контейнер принадлежала на неговото дружество.

За установените нарушения по чл. 81, ал. 1 от Закон за марките и географските означения /ЗМГО/ св. В. съставила административни актове на св. М. и на „М.“ ЕООД. Подлежащите на отнемане в полза на държавата стоки, съгласно чл. 81, ал. 5 ЗМГО, били иззети и задържани като веществени доказателства. Копия на 27 бр. протоколи за изземване и задържане на веществени доказателства и стоки, подлежащи на отнемане в полза на държавата, подписани от св. Д. М., като нарушител, както и копие на документа за самоличност на свидетеля, били намерени и иззети, в присъствието на подс. Х. и св. Й., от счетоводния офис на „Е. о. **“ ЕООД при проведено на 16.10.2012 г. от разследващите органи претърсване и изземване.

Бил съставен и акт № **/25.04.201* г. от експерти в Централно митническо управление, Агенция „Митници“, Министерство на финансите за установено административно нарушение по чл. 233, ал. 2 от Закона за митниците – пренасяне през границата на Европейския съюз, пристанище П. Г., без знанието и разрешението на митническите органи, на стоки – 320 колета парфюми и тоалетни води на известни регистрирани търговски марки.

Предприетите от контролните органи проверки по отношение на доставки от Гърция на стоки с произход Китай с документален получател „М.“ ЕООД, различен от фактическия такъв – китайския търговец св. М., който не бил регистриран по ЗДДС, но реализирал стоките безотчетно, без издаване на фактура или касова бележка за извършените продажби и без осчетоводяване на тези стопански операции, поставили в риск дейността на престъпното сдружение по експлоатиране на това подставено търговско дружество. Това наложило да се обезпечи документално друго търговско дружество от кръга на използваните, а именно „К. г. **“ ЕООД, да извършва формално, като получател, ВОП.

Затова през м. май 20** г. подс. Ч. преустановил плащането от „М.“ ЕООД на наемната цена по договор с Н. „П. Р.“. Уведомил управителя, св. П.П., че помещението ще наеме св. Т.П. за своята фирма „К. г. **“ ЕООД. Подс. Ч. запознал св. П.П. със св. Т.П., която на 01.05.2012 г. сключила договор за наем на същия склад и при същите условия. Подписаният от страните договор за наем, като структура и съдържание, бил изцяло идентичен с предходния такъв, сключен от подс. Ч., както и с този, сключен със св. К., като управител на „К. е.“ ЕООД, с предмет странично складово помещение с площ от 200 кв. м., за времето от 11.10.2011 г. до 15.06.2012 г. Наемната цена била заплащана в касата на Н. „П. Р.“, както и до тогава, от подс. Ч., въпреки че помещението не било използвано и от новия наемател и в него не била складирана никаква стока.

На 16.07.2012 г. св. Г., на ползвания от подс. Ц. телефон № 0********, й поставил задача да му подготви „още една фирма като „К.“ ... да работат успоредно ... да нема напрежение“, изискал да подготви „целия комплект – печат, удостоверения, да ги пращам аз надолу“. Подс. Ц. приела с думите: „О кей. Нямаш грижа. Подготвям.“.

 В разговор от 24.08.2012 г. св. Ю.Г. разяснил на подс. Ц., че с „К.“ ще работят до септември и „от септември ... на таа другата къде ми а дад ...по-добре така, на по-често ... “. Подс. Ц. предложила да използват максимално „К.“-а, поне до към средата на септември“, като напомнила да подготвя Ц., „С.-е.“. Св. Г. добавил, че отива „към И. да й занеса четири и петстотин ... аз й звъннах на И.“.

Аналогично уведомяване на подс. Ц. св. Г. извършил и няколко дни преди това, на 17.08.2012 г. Обяснил й, че ще остави на И. четири хиляди, в събота или понеделник ще вземе хиляда и ще станат пет, а подс. Ц. да каже на И. какво да прави с парите.

Ц. К. С. била едноличен собственик и управител на фирма „Е.-с. е.“ ЕООД, с начален внесен капитал от 2 лв. и седалище на дружеството на адреса на св. Т.П. *** *.

При извършено претърсване и изземване на складово помещение в С., кв. „Г.“, зад бл. **, ползвано от подс. Х., в зелена папка, тип класьор, била намерила поставена папка със син гръб и оранжев етикет с надпис „Ц. С. ****“, било намерено копие от лична карта на Ц. К. С., информация от „Б.-Б.“ АД за издаден персонален КЕП, валиден от 12.01.2012 г. до 11.01.2013 г., приемо-предавателен протокол, фактура, договор за предоставяне на електронен подпис, искане за издаване на електронен подпис.

При извършена на 16.10.2012 г. съвместна проверка от инспекторите в ГД „БОП“, св. Д. С. и А. Г. и инспекторите по приходите ТД на НАП, С., отдел „Оперативни проверки“, св. В.Д. и св. Б. И., в присъствието и на св. П.П. складовото помещение в с. Г.М., общ. Д., било намерено празно, без стока, част от прозорците на третия етаж, където се намирало, били счупени.

На 17.10.2012 г. в Търговския регистър била вписано прехвърляне на „К. г. **“ ЕООД от св. Т.П. на А.А.А., починал в хода на процеса, едноличен собственик на капитала и управител на още 12 бр. ЕООД.

Наред с констатациите на контролните органи за неизползване от наемателя „К. г. **“ ЕООД, за периода на действие на договора за наем, на склада в с. Г. М., общ. Д., по-нататъшното опериране от престъпната структура с посоченото търговско дружество с рисков профил, привиден получател по ВОП на стоки, предмет на внос от Китай през Гърция чрез митнически режим 42-00, било компрометирано и от проведената в периода 25-27.09.2012 г. съвместна проверка от служители при ТД на НАП, С., ръководени от св. И. Д., служители от Агенция „Митници“, ГД „Криминална полиция“, „Патентно ведомство“ на ползвана от „Л. п. л. е.“ ООД складова база в гр. С., кв. И., ул. „П. П.“ № **.

Била извършена пълна митническа проверка на контейнер със стока, транспортиран от Гърция от товарен автомобил, управляван от шофьор на „В. и.“ ЕООД, св. А. Ч.. Било констатирано, че стоката, с произход Китай, била обмитена в Гърция от „K. g. **“ EOOD, V. № ..*********** и доставена за получател „К. г. **“ ЕООД, с посочен разтоварен пункт София, закупена от Хонконгско дружество S.I. D. CO., L..

На 25.09.2012 г. между телефон № 0******** и телефона на св. Ю.Г. № 0******* била осъществена успешна връзка. Св. Г. информирал, че „карали са след камионите още отдолу, от границата“ и уточнил „щото има нек,ва проверка... сигурно искат да проверяват контейнера“. Комуникаторът изброил стоките, които са вътре в контейнера и попитал“ „не мое ли да черпи? ... дава пали, черпи бе.“ Св. Г. го уверил, че „там е К., бе“.

Св. Ш. и св. Г. обсъдили по телефона варианти, счетоводната реализация на които следвало да се извърши от подс. Ц. и подс. Х., за обосноваване разтоварването на стока, фактурирана за получател „К. г. **“ ЕООД, в склад на „Л. п. л.е.“ ООД.

Св. Ш. упрекнал св. Г., че не е „спрял“ „К.“, след като той го е предупредил да стори това предвид предстояща проверка на фирмата. Предложил, с цел представяне пред контролните органи, да се изготви договор за отговорно пазене на стоките, по силата на който „К. **“ ЕООД използва склад на „И. т.“ ЕООД. Св. Г. споделил, че подс. Ц. не трябва да узнава за този проект, като добавил, че по него ще работи с И.. Св. Ш. преценил, че „И. трейд не следва да се намесва и е по-добре са се изготви договор за отговорно пазене между „К. г. **“ ЕООД и „М. л.“ ЕООД или „Л. п. л. е.“ ООД, последните с един и същ адрес в гр. С., ул. „П. П.“ № **.

На същата дата, сутринта, св. Г. се обадил на подс. Ц., за да я уведоми за извършваната проверка на стоката, фактурирана с получател „К. г. **“ ЕООД и необходимостта за явяване пред проверяващите на св. Т.П., като управител на дружеството. Подс. Ц. отговорила, че ще вика М., тъй като човекът на „К. няма опит, а той има пълномощно от нея да я представлява“. Св. Г. се поинтересувал „данъчно как е положението на „К.“. Подс. Ц. му отговорила, че „все още никой за нищо не я е търсил“.

След приключване на разговора подс. Ц. позвънила на подс. Х., за да се убеди дали „М. има пълномощно от Т.“, тъй като „му правихме пълномощно с оглед на това, че тя не е много в час“. Оригинал на обсъжданото пълномощно, с нотариална заверка на подписа от 04.05.2012 г., се намирало на разположение в счетоводния офис, било намерено и иззето от разследващите при съответното процесуално действие и приложено като неразделна част от протокола за оглед на веществени доказателства /л. 93-94, т. 14 ДП/

На 26.09.20112 г. пред проверяващия екип се явил подс. М.Ч., който се легитимирал като пълномощник на „К. г. **“ ЕООД и  представил на св. И. Д. пълномощно от собственика на дружеството, св. Т.П..

Св. Г. информирал и св. М. П. за пристигнала на И. стока на „К. груп“ ЕООД. Св. М. П. знаела, че „К. г. **“ ЕООД се обслужва счетоводно от подс. Х., предвид осъществените помежду им контакти.

Св. М. П. потърсила одобрението на св. Г. на прочетения по телефона анекс към договор от 01.09.2012 г., по силата на който анекс, датиран с 01.09.2012 г., „К. г. **“ ЕООД временно ще ползва /без конкретизиране на периода от време/ склада на посредника си „Л. п. л. е.“ ООД за съхранение на стоката си. Оригинал на документа, подписан и подпечатан от подс. Ч., като пълномощник на възложителя св. Т.П., се намирал в офиса на „Е. о. **“ ЕООД и иззет при проведено претърсване и изземване /л. 100, т. 14 ДП/

Около обяд, същия ден, св. Ш. разпоредил на подс. Ц., на телефон № 0**********, стоката в контейнера на „К.“ да се продаде по документи на „Л. п. л.“. Подс. Ц. поискала фактурата и всички документи да се изпратят по К., и уточнила, че И. ще фактурира.

Подс. Ц. позвънила и на ползвания от подс. Ч. телефон 0**********, предупредила, че след малко ще звъннат данъчните, на които да отговори, че в момента той не е в София.

Св. Г., като управител на Л. п. л. е.“ ООД, придружаван до офис на „И. А. б.“ АД от св. М. П., платил на каса по сметката на „К. г. **“ ЕООД част от стойността на фактурираните стоки до размера на пет хиляди лева.

Изготвената фактура, с доставчик „К. г. **“ ЕООД, представлявано от св. Т.П. и получател „Л. п. л. е.“ ООД, адрес гр. С., ул. „П. П.“ № **, МОЛ св. Г., св. М. П. взела „от офиса на И. в „З. ф.“.

След като св. Г. получил така съставената фактура извършил касово плащане по нея на още 10 хиляди лева.

Св. Г.,  като управител на „Л. п. л. е.“ ООД, представил на проверяващите фактура № ***/25.09.201* г., издадена от „К. г. **“ ЕООД, представлявано от св. Т.П. и получател „Л. п. л. е.“ ООД, адрес гр. С., ул. „П. П.“ № **, за сумата 45723.84 лв. /том 7, л. 92/ и договор за покупко-продажба с дата 01.09.2012 г. между „К. г. **“ ЕООД, като продавач и „Л. п. л. е.“ ООД, с управител св. Г., като купувач, на стоката по про форма фактура № *** от 01.09.201* г. на стойност 45723.84 лв.

В изготвения от св. И.Д. доклад /л. 75, т. 9/, било заключено, че към датата на приключване на проверката – 27.09.2012 г., „К. г. **“ ЕООД следвало да има в наличност стоки на стойност 1 100 000 лв. по покупни цени без ДДС, докато пълномощникът на дружеството декларирал, че същото няма налични стоки.  

Решаващата била намесата на подс. Ц. и подс. Х. св. Т.П., наред с „К. г. **“ ЕООД, да придобие и други търговски дружества. В някои случаи те определяли седалището, адреса на управление, които впоследствие били вписвани в Търговския регистър, поръчвали печати на фирмите, а изготвянето на необходимите документите било възлагано от подс. Ц. на подс. Х..

В разговори от 18.09.2012 г. подс. Ц. казала на подс. Х. да пиши „Б.“-то на драгоманския адрес на Т. и ако „А.“ няма печат да поръчат такъв. Подс. Х. уточнила, че „И. Р.“ * е на Т. и на нея прехвърлихме „Б.“.

На 28.09.2012 г. в Търговския регистър била вписана промяна на седалището на „Б.“ ЕООД от гр. С. в гр. Д., ул. „И. Р.“ *, за управител и едноличен собственик на капитала била вписана св. Т.П..

Със св. Ш., св. Г., като ръководители, както и с участниците, подс. Ц. и подс. Х., за периода на действие на престъпната структура взаимоотношения установил и активно осъществявал подс. Ч..

Телефонният му номер бил записан в телефонния указател  на ползвания от подс. Х. мобилен апарат Н. М*, ИМЕЙ ********* с абонатен номер 0*********, в който били установени записи на пропуснато повикване и на последно обаждане от телефона на подс. М. Ч..

Телефонът на подс. Ч. бил установен и в телефонния указател на доброволно предадения от подс. Н. мобилен апарат, както и в паметта на СИМ картата на мобилен апарат марка Н., модел ****-*, ИМЕЙ ****************, иззет от жилището на подс. Ц..

В разговор от 10.09.2012 г. подс. Х. уведомила подс. Ц., че при нея е бил подс. Ч.. Подс. Ц. разпоредила да сметне това, което той й е оставил, тъй като св. Г. иска да знае.  Подс. Х. отговорила, че го е сметнала – 1799.

В разговор от 01.10.2012 г. от телефон № 0********* подс. Ч. заявил на св. Ш., че „при Г. не ми се работи“ и желае да работи с него. Добавил, че всичките фирми, които са на ....аз съм ги наме, да“.  Св. Ш. отговорил, че знае и го прекъснал с предупреждение да не говори по телефона.

За периода на действие на ОПГ св. Ш., като управител на „М. л.“ ЕООД, с цел да избегне установяване и плащане на данъчни задължения по ЗДДС, разпореждал на св. М. П. да включва в дневниците за продажби данъчни фактури с доставчик „К. е.“ ЕООД, за което дружество знаел, че не извършва реална стопанска дейност, осигурено е и включено в престъпната схема от подс. Ц. единствено, за да бъде фиктивен документален доставчик на стоки, внесени от Китай, поставени под митнически режим „допускане на свободно обращение“ и по този начин да прикрива действителния им получател – представляваното от него дружество. Св. П. изпълнявала технически нарежданията на св. Ш. и включвала в отчетните регистри фактури  №№ 00000*****/2*.0*.201* г., с данъчна основа 7443.00 лв. и ДДС в размер на 1494.60 лв.; № 00000****/1*.0*.201* г. с данъчна основа 6 217.96 лв. и ДДС в размер на 1 243.59 лв.; № 00000******/1*.0*.201* г. с данъчна основа 8 944.32 лв. и ДДС в размер на 1 788.86 лв., № 00000*****/3*.0*.201* г., данъчна основа 5 521.07 лв. и ДДС в размер на 1 104.21 лв.; № 00000******/0*.0*.201* г. и с данъчна основа 5 511.20 лв. и ДДС в размер на 1 102.24 лв., № 0000******/1*.0*.201* г., данъчна основа 4 953.40 лв. и ДДС в размер на 990.68 лв.; № ***/3*.0*.201* г. и с данъчна основа 1 975.90 лв. и ДДС в размер на 395.18 лв.; № 00000********/2*.0*.201* г., с данъчна основа 3 841.80 лв. и ДДС в размер на 768.36 лв. Въз основа на отчетните регистри - дневника за продажби и дневника за покупки, св. П. изготвяла и справки-декларации по ЗДДС за съответния отчетен период от м. 01.2012 г. до м. 06.2012 г., в които св. Ш. съзнателно посочвал неверни обстоятелства относно размера на получени доставки и начислен данъчен кредит по доставките с право на пълен данъчен кредит и приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 8 887.72 лв.

Св. У М., която през инкриминирания период фактически управлявала „Г. с. *“ ООД /юридическите управители С. М. и Л. Й. не били съпричастни към дейността й/, също се включила активно в престъпната дейност на ОПГ, целейки да се ползва неправомерно от данъчната облага. Въпреки че лично поръчвала стоките от Китай, в търговските и митнически документи, по указание на св. Ш. и св. Г., посочвала като вносител не действителния такъв „Г. с. *“ ООД, в чийто склад в Т. стоката директно влизала, а контролираните от ОПГ дружества „И. т.“ ЕООД и „К. е.“ ЕООД. За периода м. март. 2012 г. до м. октомври 2012 г. св. Г. предоставял на св. У М., а последната на св. М. Н., фактури с невярно съдържание, документиращи привидни сделки и прикриващи действителните такива. В тях за доставчик на „Г. с. *“ ООД на необщностните стоките, въведени на територията на страната и допуснати за свободно обращение, фигурирали посочените по-горе дружества с характеристики на „липсващ“ търговец. Св. М. Н. включвала в дневниците за покупки на „Г. с. *“ ООД и въз основа на тях отразявала в изготвените справки-декларации по данъчни периоди фактура с № **************/3*.0*.201* г. с издател „К. е.“ ЕООД, с данъчна основа 15 525.00 лв, и ДДС в размер на 3 105.00 лв., фактури с издател „И. т.“ ЕООД №№ ************/2*.0*.201* г., с данъчна основа 31 329.60 и ДДС в размер на 6 265.92 лв., **********/2*.0*.201* г., с данъчна основа 149 235.68 лв. и ДДС в размер на 29 847.14 лв., *********/2*.0*.201* г., с данъчна основа 76 639.72 лв и ДДС в размер на 15 327.94 лв., *******/3*.0*.201* г. с данъчна основа 100 788.00 лв и ДДС в размер на 20 157.60 лв., № 00**********/2*.0*.201* г., с данъчна основа 34 680.00 и ДДС в размер на 6 936 лв., ***********/2*.0*.201* г., с данъчна основа 30 461.10 и ДДС в размер на 6 092.22 лв., ***********/2*.0*.201* г., с данъчна основа 41 040.00 и ДДС в размер на 8 208.00 лв., 000********/3*.0*.201* г. с данъчна основа 54 800.00 лв. и ДДС в размер на 10 960.00 лв., 00000*********/2*.0*.201* г., с данъчна основа 98 000.00 и ДДС в размер на 19 600.00 лв., 00000********/0*.1*.201* г., е данъчна основа 31 830.00 лв и ДДС в размер на 6 366.00 лв. В резултат на реализираното измамливо разчитане по ЗДДС за „Г. с. *“ ООД приспадал неследващ се данъчен кредит за 8 данъчни периода, а именно от м. март 2012 г. до 14.11.2012 г. в общ размер на 132 865.82 лв.

С постановление от 05.06.2012 г. на прокурор при Специализирана прокуратура /закрита/ било образувано ДП срещу неизвестен извършител за това, че от януари 2012 г. до м. юни 2012 г. на територията на страната участвали в организирана престъпна група, създадена с цел да върши престъпления по чл. 255 НК и с користна цел – престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК.

На 16.10.2012 г. била проведена СПО, в хода на която били претърсени жилищата на подсъдимите, на свидетелите У М., И.Ш., Ю.Г. и ползваните от тях леки автомобили

От жилището на подс. Х.,***, били иззети мобилен апарат Н. .*, ИМЕЙ ************ с абонатен номер 0*********, СИМ карта на Глобул № **************, 4 бр. флаш памет, компютърна конфигурация с бежова и синя долна част на преден панел с два броя гаранционни лепенки IMI.

При претърсване и изземване на ползвания от подс. Н. лек автомобил А. **, ДКН ******, от жабката били иззети 2 бр. печати – за „И. т.“ ЕООД и „А. **“ ЕООД, от задната седалка били иззети три плика, съдържащи фактури, договор за доставка, пълномощно.

С протокол за доброволно предаване от 16.10.2012 г. подс. Г. предал мобилен телефон Н., ИМЕЙ**********, СИМ карта на МТЕЛ 087*******.

При претърсване и изземване на обитаваното от подс. Ц. ***, „З. -*“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. ***, в стая, обособена като хол, в шкаф над телевизора, били намерени и иззети 7 бр. мобилни апарати, всички обособени като ВД 1 в съставения протокол, в трапезарията, на кухненската маса, бил намерен и иззет преносим компютър A., сериен № **********, условно обозначен в протокола като ВД 2, върху стъклена маса – 3 бр. копия на протоколи за разпит на свидетел по сл. д. 144/05 г. ССлС, за последните документи подс. Ц. саморъчно вписала, че са на приятеля й А. И. В..

При претърсване  изземване на обитаваното от св. У М. жилище в гр. С., жк „С. Т.“, бл. ***, вх. *, ет. **, ап.  били намерени и иззети 5 бр. тефтери, 1 бр. тетрадка, 14 бр. packing list и invoice, непопълнени, с положени печати, 71 бр. бели листа, непопълнени, с положени печати, иззети като ВД 1, 7 бр. флаш памети, 3 бр. мобилни телефони: Н. *****, с абонатен номер 0*********, Айфон .*, ИМЕЙ *********, с мобилен номер 0********, Айфон *, на китайски мобилен оператор, с абонатен номер **************, иззети като ВД 2.

При претърсване и изземване на управлявания от св. Ю.Г. лек автомобил …-***, ДКН ********, били намерени и иззети оригинал на фактури с доставчик „И. т.“ ЕООД и получатели съответно „М. л.“ ЕООД /1 бр. от 26.09.2012 г. за доставка на обувки, боти, джапанки/ и „Г. с. *“ ООД /за периода м. април 2012 г. – 09.10. 2012 г. с описани в тях стоки – маратонки, джапанки, гуменки, дамски сандали, мъжки чехли, плажни кърпи, боти, ботуши/. В предно ляво джобче на вратата били намерени и иззети 2 бр. мобилни телефони: Н. ***, ИМЕЙ*********** и СИМ карта в него на МТЕЛ и Н. ****-*, ИМЕЙ *********** и СИМ карта на МТЕЛ в него.

При претърсване и изземване на жилището на св. Ю.Г. ***, бил намерен и иззет мобилен телефон Н. **-**, ИМЕЙ ********* и СИМ карта на МТЕЛ.

При претърсване и изземане на обитаваното от св. М. Н. ***, били намерени и иззети счетоводни документи на „Г. с. *“ ООД за 2012 г., както и компютърна конфигурация D..

При претърсване и изземване на жилището на св. Ш. – двуетажна къща със сутерен, гараж и прилежащи към нея постройки, находящо се в гр. Б., ул. „К.“ № *, както и на апартамент в гр. С., жк Л., ул. „А. Г. Н.“ № **-.-**, не били намерени вещи и предмети, от значение за делото.

При извършения обиск на св. Ш. били иззети 3 бр. мобилни телефони, всички марка Н., модели: L.*** с ИМЕЙ ********** и СИМ карта № 0**********, с абонатен номер 0*********; „****“ ИМЕЙ ***********, със СИМ карта на Виваком, отговаряща на телефон № ***********; „**“, с ИМЕЙ ************, със СИМ карта на Виваком, отговаряща на телефон № **********

При проведено на 16.10.2012 г. претърсване на жилище в гр. С., ул. „И. в.“ № **, ет. *, ап. **, обитавано от подс. Д.Й. не били намерени вещи, от значение за ДП. При обиска на подсъдимия същия ден бил иззет един брой мобилен телефон „С.“ с ИМЕЙ ************ и СИМ карта на М-ТЕЛ **********, за който лицето обяснило, че е негов и е с абонатен номер 0*********.

При претърсване и изземване на складово помещение, находящо се в гр. С., кв. „Г.“, зад бл. 1*, били намерени и иззети протоколи за ВОП, ЧМР, митнически документи, копия на фактури за „К. е.“ ЕООД за 201* г., опис до ТД на НАП, офис „О.“ на представени заверени копия на документи за период 01.10.2011 г. – 31.12.2011 г. – фактури за покупки и продажби, дневници по ЗДДС, справки декларации и протоколи, протоколи по ВОП и съпътстващи документи – ЧМР, протоколи, фактури за транспорт и експедиционен документ, подписани от св. П.Д., като управител на „К. е.“ ЕООД, оригинали на уведомления, искания за представяне на документи и писмени обяснения, заповед за възлагане на ревизия, съобщения по чл. 32 ДОПК, покана за явяване в офис Оборище на ТД – София, изпратени от ТД на НАП до „К. е.“ ЕООД.

При извършения оглед на иззетите веществени доказателства, обозначени като ВД № 1 в посочения по-горе протокол, в зелена папка тип класьор, отстрани с надпис „Електр. подписи“ /т. 36 ДП/, били намерени копия от лични карти на управители на търговските дружества, тип „липсващ“ търговец,  документи, свързани с издаване на персонален КЕП /подс. М.Ч., св. Т.П., св. П.Д., св. Т. К., св. Д. М./, така също и на лицето Г. Т. /от която св. К. придобила „О. ****“ ЕООД, а св. П.Д. придобил от същото лице „К.-е.“ ЕООД, дружества с начален внесен капитал от 2 лв./ и на Ц. С., собственик на „Е.-с. е.“ ЕООД, което дружество подс. Ц. и св. Г. проектирали да включат в престъпната схема.

Била намерена прозрачна полиетиленова папка със зелен гръб, с оранжев етикет върху нея с надпис „Т.П. ****“, в която се намерели ксерокопие на лична карта на св. Т. С. П., адрес ***, с ръкописен текст на листа „гр. Д., ул. И.Р. * ПК**** Съгласна съм копие от личната ми карта да се съхранява в счетоводството на фирмата“ с положен подпис и имейл адрес. В същата папка било намерено писмо от „Б.-Б.“ АД, че Т.П. е титуляр на електронен подпис, с посочен сериен номер, валиден от 03.01.2012 г. до 02.01.2013 г., приемо-предавателен протокол, искане за издаване на електронен подпис, фактура с фискален бон, договор за удостоверителни услуги между „Б.-Б.“ АД, доставчик и клиент Т.П..

В прозрачна полиетиленова папка с жълт гръб, с оранжев етикет върху нея с надпис „П.“ били намерени копие на лична карта на св. П.В.Д. и ръкописно изписан текст „вярно с оригинала“ и положен подпис, писмо от „Б.-Б.“ АД, че П.Д. е титуляр на електронен подпис, с посочен сериен номер, валиден от 18.06.2012 г. до 18.06.2013 г., искане за издаване на електронен подпис, фактура с фискален бон, договор за удостоверителни услуги между „Б.-Б.“ АД, доставчик и клиент св. П.Д..

В прозрачна полиетиленова папка с черен гръб, с оранжев етикет върху нея с надпис „М. ****“ били намерени копие на лична карта на св. Ч. с ръкописно изписан текст „ПК**** гр. Д. ул. Л. *, вх. *, ет. *, ап. * ПК**** Съгласен съм копие от личната ми карта да се съхранява в счетоводството на фирмата“ и изписан имейл адрес, писмо от „Б.-Б.“ АД, че М.Ч. е титуляр на електронен подпис, с посочен сериен номер, валиден от 28.12.2011 г. до 27.12.2012 г., с фискален бон, договор за удостоверителни услуги между „Б.-Б.“ АД, доставчик и клиент подс. Ч..

В прозрачна полиетиленов папка със син гръб, с оранжев етикет върху нея с надпис „Т. К. ****“ били намерени копие на лична карта на св. К. с ръкописно изписано съгласие то да се съхранява в счетоводството, документи за издаване и получаване от Б.-Б.“ АД на електронен подпис, валиден от 06.01.2012 г. до 05.01.2013 г.

Папка с черен гръб и оранжев етикет с надпис „Г.****“ съдържало копие от документа за самоличност и за издаване на електронен подпис на Г. И. Т., от която на 04.05.2012 г. св. Т.П. придобила „О. ****“ ЕООД, а на 02.03.2012 г. св. П.Д. придобил „К. е.“ ЕООД, дружества с внесен капитал от 2 лв., които за инкриминирания период не били експлоатирани от престъпното сдружение.

В папка със син гръб и оранжев етикет с надпис „Ц. С. ****“ било намерено копие от лична карта на Ц. К. С., информация от „Б.-Б.“ АД за издаден персонален КЕП, валиден от 12.01.2012 г. до 11.01.2013 г., приемо-предавателен протокол, фактура, договор за предоставяне на електронен подпис, искане за издаване на електронен подпис.

В прозрачна полиетиленова папка с червен гръб, л. 87, т. 36 ДП, ръкописно бил изписан текст „Адвокат Г. Б. К. заявител А4 с адв. пълномощно“ с посочване на данните от личната карта, с почерк, който се различавал от експертно установения такъв,   изпълнен от св. Й. по тройната графическа експертиза. Заявление образец А4 за вписване на обстоятелства относно дружество с ограничена отговорност „К. е.“ ЕООД било подадено в Агенция по вписванията от адв. Г. Б.К. с изрично пълномощно от управителя, св. Т. К..

В същата папка се намерило и копие, двустранно, на карта на постоянно пребиваващ в Република България чужденец на името на св. Д. М., който също бил получател на имотна облага от престъпната деятелност на ОПГ. В складова клетка № *, находяща се на ул. „Д.“ № *, И., наета от св. Д. М., на 20.04.2012 г. била разтоварена стока, за която в митническата декларация и инвойс фактура № **** от 05.04.2012 г., издадена от „S. I.’l D. CO., L., H. K., с предмет мъжки, дамски и детски обувки и гуменки за получател било вписано търговско дружество „М.“ ЕООД, представлявано от подс. Ч..

На л. 95 и 96 от класьора ръкописно бил изписан текст: „П.В.Д.“, изписан ЕГН, данни за месторождение, постоянен и електронен адрес, черта и под нея било изписано: „Пълном. за М.“, черта и под нея: „М.П.С. ЕГН: ********** л.к. ********* изд. на 27.07.200* г. МВР София“, изписано от св. Й. .

При претърсване и изземване на счетоводния офис на „Л.п. л. е.“ ЕООД и на „М. л.“ ООД, находящ се в сграда на два етажа в С., бул. „П. П.“ № **, били намерени и иззети 4 бр. договори за наем, сключени между ЦКС и „М. л.“ ЕООД и анекси към тях, документи, издадени от Агенция „Митници“, 2 бр. договора между „Л. п. л. е.“ ООД и „К. г. **“ ЕООД, фактура от 26.09.2012 г. между „М. л.“ ЕООД, „И. т.“ ЕООД, 2 бр. празни нареждане/разписка с положен печат на „К. г. **“ ЕООД, компютърни системи от работните места на Р. Н., А. К., А. К., Ю.Г.. От бюрото на А. К. били иззети пликове, тип джоб, с документи на „I. t.“ ЕООД,  „K. g. **“ ЕООД. В съседно помещение, под седалката на дивана бил намерен и иззет син класьор с документи на „Л. п. л. е.“ ООД, „K. g. **“ ЕООД. Бил намерен и иззет ревизионен доклад № *******/2*.0*.201* г. на „Г. с. *“ ООД. От помещение на втория етаж бил намерен и иззет печат на „М.“ ЕООД. От бюрото в стая, ползвана от Ю.Г. бил иззет механичен печат на „К. г. **“ ЕООД. От помещение, ползвано от И.Ш. бил иззет джоб с документи на латиница с надпис I. /издадени от S.I.,L D. CO., L. и получател I. T. LTD, K. G. ** EOOD, K. E. EOOD с вписани български и гръцки V. №.

Било извършено претърсване и изземване и на офис помещение, находящо се в гр. С.,, жк „С. Т.“, бл. ***, вх. *, партер, ползвано от „Е. о. **“ ЕООД, в присъствието на подс. Х. и на св. Е. Й.. Непосредствено срещу входната врата били разположени две бюра с позиционирани на тях два броя монитори и два броя асемблирани компютърни конфигурации. На едното бюро била намерена компютърна конфигурация с включен външен хард диск, заедно с преходен USB кабел, обособена като ВД 1. Вторият компютър бил намерен на второто бюро вляво от входната врата. Били иззети 2 бр. електронни подписа със залепени оранжеви стикери с надписи „М.“ и „Т.П.“, 2 бр. флаш памет, оранжев класьор, съдържащ документи на „М.“ ЕООД /вкл. и оригинал на удостоверение от АВ, оригинал на заявление до НАП, счетоводен баланс към 31.12.2011 г., отчет за паричните потоци, отчет за приходи и разходи за 2011 г., оригинали на фактури с доставчик „К. г. **“ ЕООД и получател „М. л.“ ЕООД за сандали, маратонки, джапанки л. 81, 160, т. 16 и различни търговци с небългарски имена/, 1 бр. касов апарат с надпис на ръка под дигиталния дисплей „К. г.“, заедно с лента с дневен оборот, започната на 21.05.2012 г., 1 бр. книга за дневните финансови отчети на „К. г. **“ ЕООД, започната на 21.05.2012 г., паспорт и свидетелство за регистрация на фискално устройство с дата 21.05.2012 г., 1 бр. касов апарат с надпис на ръка с черен маркер на дисплея „М.“, заедно с лента за дневен оборот, 1 бр. книга за дневните финансови отчети на „М.“ ЕООД, започната на 02.07.2012 г., свидетелство за регистрация на фискално устройство от 05.03.2012 г., договор за наем от 01.02.2012 г. със страни „Н. П. Р.“ и М.П.Ч., 1 бр. уведомление от М.Ч. до П.П., управител на „Н. П. р.“, гр. Д., 1 бр. фактура от „Е.“ с подател „М.“ ЕООД и телефон 0********* и получател „Н. П. Р.“, 1 бр. касов бон, 5 бр. класьори с приходни и разходни документи на „К. г. **“ ЕООД за различни месечни периоди на 2012 г., печати на „М.“ ЕООД и „К. г. **“ ЕООД, банкови документи от И.А.Б. АД за 2012 г. – референции с поръчващ клиент „К. г. **“ ЕООД и бенецифиенти и S. I.,L D. CO. и A. P., заявление Б6 до Агенция по вписванията за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация на „М.“ ЕООД със заявител подс. Ч., оригинали на указания от АВ за допускане вписване на ликвидация на „М.“ ЕООД, на уведомително писмо от АВ за отказ за вписване заличаване на „М.“ ЕООД.

На 16.10.2012 г. било извършено разпознаване на св. Г. от св. Ц. С. и от св. У П..

На 17.10.2012 г. било извършено разпознаване на св. Ш. и на св. Г. от св. Р. К..

На 19.10.2012 г. било извършено разпознаване на св. Ш. от св. С. С..

На 22.10.2012 г. св. И.И. разпознал по фотоснимки св. А.Б..

При извършена от НАП данъчна ревизия на „М. л.“ ЕООД за задължения по ДДС за периода от 01.06.2009 г. до 31.05.2014 г. /РА от 27.04.2015 г. на ТД на НАП, София/ било констатирано, че дружеството няма реални обекти за извършване на декларираната дейност, няма реално счетоводство и умишлено укрива оригиналните счетоводни, банкови и др. документи, свързани с начина на осъществяване на декларираната си дейност. Поради факта, че от дружеството доставчик „К. е.“ ЕООД не били представени всички документи ревизиращият екип стигнал до извода, че издадените фактури са безстокови, липсват доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и не възниква данъчно събитие по смисъла на чл. 25 от ЗДДС. Няма доставки, които да са облагаеми, съгласно чл. 12 ЗДДС, което предопределя невъзможността да се породи данъчен кредит по смисъла на чл. 69 ЗДДС за всички покупни фактури за ревизирания период. Правата по чл. 68, ал. 1 ЗДДС възникват за данъчния субект само при наличие на доставка. Липсата на такава прави неприложим чл. 68, ал. 1 ЗДДС за дружеството по отношение правото на приспадане на данъчен кредит по покупна фактура за ревизирания период. За данъчните периоди от 01.12.2012 г. до 30.06.2012 г. не бил признат ДДС и установен ДДС за внасяне.

При извършена ревизия на „К. е.“ ЕООД по ЗДДС за периода 01.04.2012 г. – 21.08.2012 г. /ревизионен акт № ********/24.06.2013 г. на ТД на НАП, гр. Б./ органите по приходите констатирали, че за целия период на извършване на ревизията не било доказано упражняване на реална дейност от дружеството. Задълженото лице, св. П.Д., не бил намерен, фирмена документация не била представена. Ревизиращите не можели да установят дали ревизираното лице е водило текущо и вярно счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и на счетоводните стандарти, не можели да установят какви счетоводни регистри били водени в съответствие с разпоредбата на чл. 9 Закона за счетоводството, както и дали ревизираното лице разполага с първични счетоводни документи. От св. Д., като управител на  „К. е.“ ЕООД, били декларирани доставки на стоки – дрехи, обувки и други извършени услуги. Не била установена възможността „К. е.“ ЕООД да извърши фактурираните и декларираните в дневниците доставки, тъй като дружестото не притежавало ДМА, нито наети такива, за съхранение на стоките. Не било установено превозваната от „В. и.“ ЕООД стока да е собственост на „К. е.“ ЕООД. При проверка било установено, че наетият склад в с. Г. М. не е използван. Липсвало всякакво съдействие от страна на управителя на дружеството.

При извършена ревизия на „И. т.“ ЕООД по ЗДДС за периода 11.11.2011 г. до 31.03.2012 г. /ревизионен акт № ***********/05.0*.201* г./, било установено, че през ревизираните периоди дружеството не е имало регистриран ЕКАФП и нямало извършени касови плащания. Текущото счетоводно отчитане се водело в съответствие с изискванията на ЗС. За периода на ревизия ревизираното лице било получател на доставки от Китай на обувки, които влизали на територията на страната през Гърция.

Органите по приходите извършили ревизии на „М.“ ЕООД за различни данъчни периоди. Не констатирали възможността „М.“ ЕООД да извършва фактурираните и декларираните в дневниците доставки, тъй като не притежавало и нямало наети ДМА, достатъчни за съхранение на стоките по фактурираните доставки, задълженото лице не представило първични счетоводни документи, търговска документация, разпечатки от счетоводство. При извършен анализ на проверка на „В.И.“ ЕООД не се доказало, че „М.“ ЕООД е собственик на превозваната стока, тъй при насрещни проверки не се доказвали извършени доставки по чл. 6 и чл. 9 ЗДДС от контрагентите на „М.“ ЕООД. Ревизиращият „М.“ ЕООД екип счел, че през периодите 02 и 03.2012 г. придобитите стоки, описани в Протоколите за ВОП по чл. 117 ЗДДС, липсват по вид, количество и стойност, въпреки че за извършените покупки фирмата притежавала редовни данъчни фактури, отговарящи на условията, визирани в ЗС и чл. 71 ЗДДС.

При извършените данъчни ревизии на „К.“ ЕООД за данъчни периоди от 17.05.2011 г. до 30.04.2012 г. и от 01.05.2012 г. до 04.06.2012 г. /РА № ********/27.1*.201* г., РА № ******/24.0*.201* г./, било констатирано, след извършена проверка в информационната система на НАП, че не са налице данни за действащи трудови договори, нямало данни за подадени уведомления по чл. 62 КТ, нямало подадени справки по чл. 73 от ЗДДФЛ за изплатени доходи на физически лица, наети по извън трудови правоотношения. Не били начислявани и внасяни осигуровки от представляващия дружеството, в качеството му на самоосигуряващо се лице, както и осигурителни вноски за представляващия В. А. Г. от друг осигурител. При посещения на декларирания адрес за кореспонденция в София, р-н „Н.“ -*, бл. ***-.-.., не било открито място на стопанска дейност и/или офис, както и член на орган на управление, упълномощено лице, работник и/или служител на „К.“ ЕООД. Около входната врата на блока и апартамента нямало указателни табели или други обозначителни знаци с името на дружеството или фамилията на представляващия. По думи на съседите В. Г. бил непознато лице. Св. Г. не отговарял на декларирания електронен адрес чрез обратно електронно съобщение до ТД на НАП София. За извършените посещения били съставени протоколи за извършена проверка. Задълженото лице не представило никакви документи и обяснения във връзка с осъществявана дейност, поради което не било доказано упражняване на реална дейност. Заключили, че фактурираните от доставчиците на „К.“ ЕООД доставки на стоки не са реално извършени от издателите на фактурите, както и фактурираните от К. ЕООД доставки на стоки не са реално извършени от дружеството. Ревизиращите органи приели, че е налице издаването и отразяването на фактури и протоколи по чл. 117 ДДС без основание, без реално извършени доставки.

Дружеството било регистрирано по ЗДДС на 17.05.2011 г. и дерегистрирано на 04.06.2012 г. по инициатива на данъчен орган при установени обстоятелства по чл. 176 ДОПК.

От заключението на вещите лица, изготвили тройна счетоводно-икономическа експертиза се установява, че за периода от м. март 2012 г. до 16.10.2012 г. „Г. с. *“ ООД не е платил задължения по ЗДДС в размер на 132865,22 лв. За периода от м. януари 2012 г. до м. юни 2012 г. „М. л.“ ЕООД не е платил данъчни задължения по ЗДДС на обща стойност 8887.72 лв.

От заключението на вещото лице Н.М., изготвило техническа експертиза е видно, че в иззетия от подс. Й. мобилен телефон „С.“ с ИМЕЙ ********* и СИМ карта на М-ТЕЛ 0*********, не се съдържат като комуникатор на последни обаждания, входящи повиквания, пропуснати повиквания, кратки съобщения, телефонен указател телефонни номера на подсъдимите лица, както и на сключилите споразумение св. Ш., св. Г., св. У М.

В иззетия от жилището на подс. Х. мобилен апарат Н. .*, ИМЕЙ ********** с абонатен номер 0*********, СИМ карта на Глобул № *************** били установени последни обаждания както следва: M. d. 0*********, подс. Ц. 0*********, подс. К.Н. K. u. 0********, св. Ю.Г. 0********, записан с U; св. И.Ш., записан като R.0*********, л. 44, св. Т.П., 0**********, 0********, записана съответно като T. m., л. 47, T. к.   mtel л. 42, 45, 47, 48.

Били установени следните пропуснати повиквания: на подс. Ц., св. Т.П., 0*********, записана като T. m. л. 67, T. к.  mtel 0*******, л. 68, 70, св. Ю.Г. 0*********, записан с U, л. 69, 71, подс. К.Н. 0********, л. 69, 71.

Сред входящите повиквания са посочени подс. Ц., M. d. 0******** л. 53; T. к.   mtel 0******** л. 54, 56; св. И.Ш., записан като R. 0******* л. 58, подс. К.Н. 0******** л. 54, 56, 58, 60 64; св. Ю.Г. 0********* л. 62, 63, 64.

В паметта на телефона били въведени следните телефонни номера: 2. I. 0********; 14. G. * 0*********; ***. U 0*******; 2**. K. u. 0********; 3**. M. m. 0***********; 3**. T. m. 0**********; 3**. R. 0********; 3**. M. d. 0*******; 3**. T. к.   mtel 0************;

В паметта на СИМ картата бил записан, на позиция 15, телефонът на св. У М., посочена като У. 0***********.

Обект на експертно обследване бил и доброволно предаденият от подс. К.Н. мобилен телефон Н., ИМЕЙ********, СИМ карта на МТЕЛ 0**********, в който били записани множество телефони на шофьори и на китайски търговци, с последни обаждания със св. Б., св. Ш., вписан като Р., св. Ю.Г., вписан с малко име Ю..

В паметта на телефона били въведени следните телефонни номера: 276. М. Д. 0********; 309. св. Т. К., вписана като Т. К. 0**********; 313. С. И. Т. /св. А.Т./ 0********* 333. Р. /св. Ш./ 0*******, а на позиция 391 Р. Г. – ползвания телефонен номер на гръцки мобилен оператор 00**************; 380. св. Д. М., обозначен като Д. П. 0*********;

От обитаваното от подс. Ц. жилище бил иззет телефон Н., модел ****., ИМЕЙ **********. В паметта на СИМ карта на мобилен оператор МТЕЛ ПРИМА *********били въведени телефонни номера: 2. U. 0**********; 3. R. 0*********; 4. K. U. /подс. К. Н./ 0********.

В паметта на СИМ карта на мобилен оператор ORANGE бил въведен телефон на св. Ю.Г. на гръцки мобилен оператор: 14. U.*********.

В иззетия мобилен апарат марка Н., модел ****-*, ИМЕЙ ***********, последни обаждания, били записани, за времето от 29.09.2012 г. до 15.10.2012 г. 10 бр. комуникационни връзки с телефона на св. Р. К. 0**********, така както и с телефона на св. Т. К. 0******** 5 бр., за времето от 19.08.2012 г. до 09.10.2012 г.

Били установени входящи повиквания от телефона на св. Р. К. 0********* - 5 бр. от 29.09.2012 г. до 08.10.2012 г., от телефона на св. Т. К. 0********** на 19.08.2012 г., 14.09.2012 г., 21.09.2012 г., 28.09.2012 г., 09.10.2012 г.

         На 21.09.2012 г., 30.09.2012 г., 01.10.2012 г., 10.10.2012 г., 15.10.2012 г. били записани пропуснати повиквания от телефона на св. Р. К. 0*******.

В паметта на СИМ картата били въведени телефонни номера на позиции: 8. R. 0*********; 17. T. K 0********* /св. Т. К./; 27. B. 0*********; 28. M.2 0********* /подс. Ч./; 34. K. U. 0********* /подс. К. Н./.

В иззетия от обитаваното от св. У М. жилище телефон, марка Н. ****. се съдържало пропуснато повикване от св. Ю.Г., тел. № 0********, записан като Y..

В паметта на телефона били въведени телефонните номера: 161. R. 0******** 177. Y. 0**********; 313. B.. R. 0******** /св. А.Б./; 345. B..fax ********; 375. Y. 0********; 377. K..R. 0******** /подс. К.Н./.

В иззетия от същото жилище друг мобилен апарат марка iPhone * /A****/ били отразени последни обаждания от Y. /св. Ю.Г./, B.. R. /св. А.Б./, входящи повиквания от Y. /Св. Ю.Г./, B.. R. /св. А.Б./.

В паметта на телефона били въведени телефонните номера: 35. K..R.0*********** /подс. К.Н./; 55. B.. R. 0*******; 115. B..fax *******; 186. R. 0*********.

В иззетия трети мобилен апарат от жилището на св. У М., А.*, на китайски мобилен оператор, с ИМЕЙ ************, л. 204 от експертизата, се съдържали входящи SMS съобщения. От ползвания от св. Г. телефон 0********** на дати 07.08.2012 г. и 23.08.2012 г. бил получен един и същ текст, изписан на латиница, с индивидуализиращите белези на К. г. ЕООД – фирмено наименование, седалище, адрес на управление, БУЛСТАТ номер.

При обследване на иззетия при проведения обиск на св. Ш. телефон Н., модел L. *** с ИМЕЙ **************** били установени входящи повиквания от телефона на св. Г. на 12.10.2012 г., 13.10.2012 г., 15.10.2012 г., като и от телефона на подс. Н. на 12.10.2012 г. В паметта на телефона били въведени телефонните номера на подс. Ц. /G. * – 0*********/, на подс. Х. /I. g. – 0********, св. И. Д. /V. 0********/, св. Г. /Y – 0*********, подс. Н. / К – 0**********/, последните два въведени и в паметта на СИМ карта на мобилен оператор ВИВАКОМ, № 8*************** на позиции 8 и 58.

На експерта бил предоставен за изследване и иззетия при претърсване и изземване на жилището на св. Ю.Г., находящо се на адрес ***, мобилен телефон Н. .*-**, ИМЕЙ ***********, обозначен като обект 20 от експертното заключение.

Била установена информация, съдържима в обекта, за входящи повиквания от ползвания от подс. Х. телефон 0********** двукратно на 15.10.2012 г. - в 11.57 ч. и в 12.01 ч., за пропуснати повиквания на 15.10.2012 г. – в 8.30 ч. и в 8.39 ч. от същия телефон /л. 263-264 от експертизата/.

В паметта на телефона били въведени следните номера:  449. И. С. Г. 0***********; 666. R. G. ; 670. R. K.; 741. А.В. 0********** /св. А. Ч./; 789. A. +3**********; 827. А. Офис 00********.

Били установени входящи SMS съобщения от „МТЕЛ известие“ със следното съдържание: номер 08******** ви е търсил на 14.01.2012 г. 12.02 ч. и номер 0********** ви е търсил на 31.01.2012 г. в 12.30 ч. /л. 277-278/.

На 27.03.2012 г. в 12.25 ч. от номер 08*********, ползван от подс. Х.,  било получено SMS с цифрово съдържание „1816 .

На 14.09.2012 г. , 11.04 ч,. от номер 0*********** бил получен  следният SMS: „Честит рожден ден! Желая ти много здраве, лично щастие и безоблачни бизнес хоризонти“.

На 21.03.2012 г., 12.25 ч. било изпратено съобщение със съдържание: „I.T. V. ***********“ до ползвания от св. С. С. телефон № 0*********.

На 20.09.2012 г. от телефона на св. Г. били изпратени 2 текстови съобщения до телефон 0*******.

В архив на SMS било установено, от дата 01.10.2012 г., 09.53 ч., съобщение със съдържание “Добро утро, Ю.. За един новия контенер аз дадох фирма K. g. ** Eood. Те изискват да им дам и телефонен номер на получател. Ако обичате ми го изпратете. Благодаря ви!“

         От заключението на вещото лице Ц. А., изготвил компютърно-техническата експертиза, се установява кореспонденцията, съдържаща се в пощенски кутия с електронни адреси:  …….@ mail.bg, m..@ mail.bg,, u.****@abv.bg, **@***.**, i.****@abv.bg **@***.** p.****..@abv.bg, m……..@abv.bg . В пощенска кутия с адрес k……. @abv.bg, ползан от св. М. Н., обслужвала счетоводно «Г.с. *» ЕООД се съдържали фактури с доставчик „К. е.“ ЕООД, „И. т.“ ЕООД и получател „Г.с. *“ ООД, платежни ведомости на „Г.с. *“ ООД, платежни нареждания към бюджета за внасяне на ДДС,  оборотни ведомости на синтетични сметки с натрупване и др. счетоводна документация.

От пощенската кутия на „М. л.“ ЕООД, ползвана от св. А. К., на пощенска кутия адрес k……… @abv.bg била изпратена фактура от 28.08.2012 г. с доставчик „И.т.“ ЕООД, МОЛ И.И. и получател „Г. с. *“ ООД.

От заключението на експерта Е.Л., изготвила техническата експертиза е видно, че иззетите 2 бр. електронни подписа при претърсване и изземване на офис помещение, находящо се в гр. С., жк „С. Т.“, бл. ***, вх. *, партер, ползвано от „Е. о. **“ ЕООД, не могат да бъдат анализирани с програмните и технически средства, с които разполагат експертите на ИКТ-МВР. Не било установено 3G модем и флаш-памет с капацитет 2 GВ да са носители на данни, свързани със задачите на експертизата. На флаш-памет с капацитет 3,8 GВ бил съхранен програмен продукт за изготвяне на фактури, който изисквал въвеждане на парола, каквато с разполагаемите програмни и технически средства, не била установена.

На флаш-памет с капацитет 3,7 GВ, иззета от жилището на подс. Х., с адрес ***, обект 1.5 от експертизата, както и на компютърна конфигурация, твърд диск сериен номер *…… и капацитет 37,3 GВ, разделен на два логически дяла, иззет също от дома на тази подсъдима, обект 2 от експертизата, били намерени множество потребителски файлове, съдържащи договори, пълномощни, заповеди, фактури, сканирани документи. Потребителите на предоставения за изследване компютър използвали програмен продукт Skype с потребителски имена n…._a. и r……...

Иззетата от бюро в офиса на „Е. о. **“ ЕООД компютърна конфигурация „M.“ с твърд диск марка S., сериен номер .**********. и капацитет 465.8 GВ, обект 12 от експертизата, съдържала файлове със сканирани документи и фактури, данни от счетоводни продукти, както и оригинали на фирмени документи, изискуеми от АВ във връзка с вписване на обстоятелства по партидите на „К. г. **“ ЕООД и „М.“ ЕООД и кореспонденцията с АВ, адресирана и получена от подс. Ч. на домашния му адрес ***: учредителен акт - устав на „К. г. **“ ЕООД от 10.10.2011 г., подписан от св. Т.П. като едноличен собственик, заявление до Агенция по вписванията за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация на „М.“ ЕООД, подписано от подс. Ч., образец от подписа на подс. Ч., като ликвидатор на „М.“ ЕООД, решение от 03.05.2012 г. на едноличния собственик на капитала на „М.“ ЕООД за назначаване ликвидатор на дружеството, указания от Агенция по вписванията от 02.10.2012 г. за допускане вписването на ликвидатор М.Ч. в търговския регистър по партидата на „М.“ ЕООД, уведомително писмо на Агенция по вписванията от 05.10.2012 г. за отказване вписване прекратяване търговската дейност и на ликвидатор по партидата на „М.“ ЕООД, ведно с отказ към него, адресирани до адрес на подс. Ч. ***. Били намерени и документи във връзка с промяна на собственика, адреса на управление и предмета на дейност и на „К.-е.“ ЕООД, подписано от заявител св. П.Д., договор от 21.02.2012 г. за продажба на дружествени дялове между Г. И. Т., като продавач и св. П.Д., като купувач на „К.-е.“ ЕООД, образец от подписа на св. П.Д., като управител на „К.-е.“ ЕООД.

Било установено, че потребителите на предоставения за изследване компютър използвали програмен продукт Skype с потребителско име r……….

В намерения при претърсването включен към тази компютърна конфигурация външен хард диск, сериен номер .*********, обект 13 от експертизата, наред с намерени файлове от работата на счетоводен програмен продукт „Б.“ били намерени и потребителски файлове, в които били съхранени сканирани документи и фактури за транспортна услуга П.-С. на „В. и.“ ЕООД, ВОП на „М.“ ЕООД, „К. е.“ ЕООД „К. е.“ ЕООД, декларация по чл. 176а, ал. 1 ЗДДС от името на св. Т.П., в качеството й на собственик и управител на „О.“ ЕООД, неподписана, молба от 11.04.2012 г. от св. Т.П. до едноличния собственик на капитала на „А. **“ ЕООД за закупуване на дружествени дялове, представляващи 100% от капитала на дружеството, протокол за решение на едноличния собственик на капитала на „А. **“ ЕООД Г. И. Т. за прехвърляне собствеността на дружествените дялове на св. П.,  протокол за решение на едноличния собственик на капитала на „А. **“ ЕООД св. Т.П. за освобождаване като управител на Г. И. Т., образец от подписа на св. Т.П., като управител на „А. **“ ЕООД, декларация от 21.06.2012 г. от св. Т.П., като управител на „А. **“ ЕООД, по чл. 13, ал. 4 от  Закона за Търговския регистър,  заявление до Агенция по вписванията със заявител св. Т.П., за вписване на обстоятелства относно прехвърляне на дружествен дял на „А. **“ ЕООД от Г. И. Т., като прехвърлител, на св. Т.П., правоприемник, неподписана, опис-декларация от св. Т.П., като управител на „А. **“ ЕООД, до ТД на НАП, София област, от 23.05.2012 г., неподписано заявление до Агенция по вписванията със заявител подс. Ц., за промяна в обстоятелствата на „А. **“ ЕООД - прехвърляне на дружествен дял от св. Т.П. на правоприемника подс. Ц., пълномощно от подс. Ц., като управител на „А.“ ** ЕООД, С.Н. да бъде единствен данъчен представител на дружеството в Гърция, молба от 18.09.2012 г. от св. Т.П. до едноличния собственик на капитала на „Б.“ ЕООД за закупуване дяловете, представляващи 100 % от капитала на дружеството, протокол от 18.08.2012 г. от едноличния собственик на капитала на „Б.“ ЕООД, св. Т. П., за освобождаване на Й.Б. като управител и за изменение предмета на дейност на дружеството, промяна на седалището и адреса на управление, заявление от св. Т.П., като управител на „Б.“ ЕООД, до Агенция по вписванията, за вписване прехвърляне на дружествен дял от Й. З. Б. на св. Т.П., правоприемник, неподписана декларация от 27.01.2012 г. по чл. 13, ал. 4 от Закона за Търговския регистър от подс. Ч., като управител на „М.“ ЕООД, учредителен акт от 21.02.2012 г. от св. П.Д. за учредяване на ЕООД „К.-е.“, опис на представени документи до ТД на НАП, офис „Център“ от св. П.Д., управител на „К.-е.“ ЕООД, заявление до Агенция по вписванията от св. П.Д., като управител на „К. е.“ ЕООД, за вписване прехвърлянето на дружествен дял от св. Т. К., декларация от св. Т. К. от 28.03.2011 г., че през 2010 г. „К. е.“ ЕООД не е осъществявало стопанска дейност и няма отчетени приходи и разходи съгласно счетоводното законодателство, пълномощно от св. Т. К. подс. Ц. да я представлява и подписва във връзка с упражняване на правата й в „К. е.“ ЕООД, пълномощно от св. П.Д., управител на „К. е.“ ЕООД, за св. М.С. да го представлява и подписва във връзка с упражняване на правата му в дружеството, уведомление от 04.06.2011 г. от св. П.Д., управител на „К. е.“ ЕООД,  до св. П.П., председател на Н. „П. Р.“, гр. Д.,  за прекратяване от 15.06.2012 г. на договор за наем, молба от св. Т. К. от 10.10.2011 г. до св. П.П., председател на Н. „П. Р.“, гр. Д.,  за предоставяне под наем на складово помещение от 250 кв. м., считано от 21.10.2011 г., подписан учредителен акт от 16.08.2010 г.  на „К. е.“ ЕООД от св. Т. К. /дружеството е регистрирано на 07.09.2010 г. в Търговския регистър с едноличен собственик Т. К./, учредителен акт от 27.08.2008 г.  за учредяване на „М.“ ЕООД от подс. Ч., подписан /дружеството е регистрирано на 01.10.2008 г. с управител подс. Ч./, пълномощно от 06.10.2011 г. от св. Т.П. подс. Ч. да я представлява пред Агенция по вписванията за „Т.-т. е. ****“ ЕООД, молба от подс. Ч., управител на „М.“ ЕООД до П.П., председател на Н. „П. Р.“, гр. Д.,  за предоставяне под наем на складово помещение от 280 кв. м. и мотокар, за месечен наем от 300 лв. /с какъвто предмет и условия  бил сключен договорът/, уведомление от 08.05.2012 г. за прекратяване на сключения на 01.02.2012 г. договор за наем /от м. май 2012 г. е прекратено плащането по счетоводни документи и по показания на св. П./, обяснение от 24.09.2012 г. от подс. Ч., пълномощно от подс. Ч., като управител на „М.“ ЕООД за подс. К.Г.Н. /напълно идентично по съдържание с екземпляра с нотариална заверка на подписа на л. 158, т. 2 ДП, л. 23,т. 7/, подписан договор за управление на „К. т. **“ ЕООД, като възложител и св. Т. К., изпълнител, учредителен акт от 25.04.2011 г. на „К. т. **“ ЕООД от св. Т. К. /дружеството е вписано на 30.04.2011 г. с управител Т. К./, протокол-решение за смяна на адреса и седалището на „К.т. **“ ЕООД /каквато смяна е вписана на 17.02.2012 г. от С. в Д., на адреса на подс. Ч./, пълномощно от св. Т.П., управител на „К. г. **“ ЕООД, за С. Г. Н. със съдържание, изцяло еднакво с вписаното такова в Общия регистър за дата 24.02.2012 г. на Нотариус Н. Г., рег. № *** на Нотариалната камара, район на действие РС, С., л. 335-336, част 2, внохд 302/19 АСНС.

Във външния хард диск, обект 13, били установени и документи, идентични с така намерените в компютъра, представляващ обект 12 от експертизата, към който хард дискът бил включен при проведеното претърсване и изземване - решение от 03.05.2012 г. на едноличния собственик на капитала на „М.“ ЕООД за назначаване ликвидатор на дружеството, договор за продажба на 100% от дружествения капитал на „М.“ ЕООД от подс. Ч. на Ц. Л. Л., заявление до Агенция по вписванията за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация на „М.“ ЕООД.

Във външния хард диск били намерени и документи 2 бр. учредителни актове, с дати 21.02.2012 г. и 10.01.2011 г., на едно и също дружество, „К.-е.“ ЕООД, от различни лица като учредители -св. П.Д. и св. Т. К., каквито промени не били вписани, доколкото регистрацията на дружеството е с дата 16.12.2010 г. и с вписан управител Г. И. Т..

В паметта на външния хард диск се съдържали и файлове със записки по финансово право, конституционно право, с дата на файла 28.11.2011 г., лекции на теми същност и правна уредба на предварителен договор, договор за дарение, владение, курса правен режим на кадастъра, тест по римско право.

В иззетата от офиса на „Е. о. **“ ЕООД компютърна конфигурация с надпис „M.c. s.“, обект 14, били намерени файлове със сканирани документи за „К. г. **“ ЕООД, както и сканиран оригинал на нотариално заверено пълномощно от св. Т.П., като управител на „К. г.**“ ЕООД, за подс. Ч..

Потребителите на този, предоставен за изследване компютър, използвали програмен продукт Скайп с потребителски имена b……*** и r………...

Потребителите на предоставената за изследване компютърна конфигурация, светла на цвят, без обозначителни лепенки, обект 15 от експертизата, са използвали програмен продукт Скайп с потребителски имена R………. и y………..****.

В иззетия от обитаваното от подс. Ц. жилище преносим компютър „A. P…**..“ били намерени файлове, в които били съхранени сканирани материали и други документи.

Иззетите от жилището на св. У М. 7 бр. флаш-памети не можели да бъдат прочетени с техническите средства, с които разполагали експертите от ИКТ-МВР.

В предоставените за изследвани компютри, иззети от жилищата на св. М. П. и св. М. Н., 5 бр. от офиса на „М. л.“ ЕООД били намерени потребителски файлове със съдържание ведомости, договори, фактури, а в последните пет и митнически декларации.

От дадените в съдебно заседание на 29.11.2022 г. разяснения на експерта Е.Л. се установява, че обекти №№ 2, 12, 14, 15 са ползвани от потребител с едно и също потребителско име r………., което име е уникално, тъй като Скайп системата не допуска дублиране на потребителски имена. С включването на външния хард диск към компютъра данните на хард диска и данните на компютъра стават в еднаква степен достъпни за потребителя с посочено потребителско име r…… и съставляват едно информационно цяло.

От заключението на вещото лице Д.Г., изготвила графическа експертиза, протокол № 21/ДОК-094 от 13.05.2021 г. се установява, че подписът за „наемател“ в договор за наем между „Н. „П. Р.“, представлявано от председателя си, св. П., като наемодател и св. Т.П., като управител на „К. г. **“ ЕООД, наемател, на ½ от етаж трети на складова база в с. Г. М. с площ от 280 кв. м. срещу наемна цена от 300 лв., е положен от св. П.. Експертът е заключил, че подписът за „упълномощител“ в копие на пълномощно от 24.02.2012 г. с упълномощен С. Г. Н., л. 200, т. 6 ДП, представлява изображение на подпис, положен от св. П.. Ръкописните имена „Т.С.П.“ в обследваното копие на пълномощно, представляват изображение на ръкописен текст, който е изписан от св. П.. Според експерта, ръкописният буквен и цифров текст на л. 95 и л. 96 от том 36 ДП е изписан от подс. Х..

Според експертите по тройна допълнителна графическа експертиза, протокол № 21/ ДОК-159 от 17.08.2021 г., Д.Г., И.А., В.Ц., ръкописният буквен и цифров текст на л. 95 и л. 96 от том 36 ДП е изписан от св. Е. Й..

В съдебно заседание на 21.09.2021 г. експертите разясняват, че при изготвяне на заключението са използвали разширен обем сравнителен материал от подс. Х. – свободен, експериментален и условно свободен. На база на допълнителния сравнителен материал стигнали до заключение, че обектите на л. 95 и л. 96, т. 36 ДП имат един и същи автор. Било установено голямо сходство между сравнителните образци, изходящи от подсъдимата Р.Н. и тези от св. Е. Й.. Установените допълнителни частни признаци на почерка на св. Й., каквито частни признаци не били налице при почерка на подс. Х., разкривали сходство с образците за изследване, което мотивирало експертите да заключат, че обектът е изписан от св. Й..

От заключението на вещото лице Ц. Т., изготвила графическа експертиза е видно, че подписите за свидетел и за разпознаващ в протоколи от 17.10.2012 г. за разпит на свидетел и за разпознаване на лица по снимки /л. 132-133, т. 6 ДП и л. 135, т. 6 ДП/, са положени от св. Р. К..

От фоноскопната експертиза, изготвена от вещите лица Н.М. и Р. К. се установява, че лингвистичният анализ на речта бил извършен от специалист в областта на българския език /по отношение на правописните и правоговорни норми на българския език и неговите диалекти/, докато разговорите в том 10 на ВДС, №№ 20, 22, 28, 50 и в том 11 на ВДС, № 64, не са проведени на български.  Експертите уточнили, че когато разговорите са проведени на език, различен от българския, не е възможно да се извърши сравнително идентификационно фоноскопно изследване на тези лица.

Със споразумение от 18.02.2016 г. по нохд № 1321/15 г. СНС /закрит/, на основание чл. 384, ал. 1, вр. чл. 381 НПК, св. И.Ш., св. Ю.Г. и св. У М. са признати за виновни в това че, в периода месец октомври 2011 г. до 16.01.2012 г., в гр. София, първите двама ръководили, а третата участвала в ръководените от първите двама организирана престъпна група, с участници и Р.Х., Г.Ц., К.Н., М.Ч., Д.Й., създадена с цел да върши престъпления по чл. 255 НК и с користна цел, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, предл. второ, т. 1, вр. ал. 1, предл. второ НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК /за първите двама/ и чл. 321, ал. 3, предл. второ, т. 2, вр. ал. 2 НК, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК са осъдени на по една година и шест месеца лишаване от свобода /за първите двама/ и на една година  лишаване от свобода третата от тях.

Св. И.Ш. се е признал за виновен и за това, че за периода от месец януари 2012 г. до 16.07.2012 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, с шест отделни деяния, в качеството си на управител и едноличен собственик на капитала на „М. л.“ ЕООД, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС за „М. л.“ ЕООД в големи размери  /8887,72 лв./, като при водене на счетоводството съставил документи с невярно съдържание /отчетни регистри – дневници за покупки, в които отразил данъчни фактури по доставки от „К. е.“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС/, потвърдил неистина в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 ЗДДС и чл. 116, ал. 1 ППЗДДС пред ТД на НАП, гр. София, офис „Н.“ и приспаднал неследващ се данъчен кредит за „М. л.“ ЕООД, поради което и на основание чл. 255, ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на 10 месеца лишаване от свобода. На основание чл. 55, ал. 3 НК не му е наложено по-лекото кумулативно наказание глоба.

Св. Г. се признал за виновен и затова че, в периода от м. април 2012 г. до 14.11.2012 г., в гр. София, при условията на продължавано престъпление, със седем отделни деяния, като помагач, в съучастие с У М., като посредствен извършител чрез С. М. и Л. Й., като управители на „Г. с. *“ ООД, умишлено улеснил У М. да избегне установяването и плащането на данъчни задължения за „Г. с. *“ ООД по ЗДДС в особено големи размери /129760.82 лв./, като при водене на счетоводството състави  документи с невярно съдържание /отчетни регистри – дневници за покупки, в които отразила данъчни фактури по доставки от „И. т.“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС/, да потвърди неистина в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 ЗДДС и чл. 116, ал. 1 ППЗДДС пред ТД на НАП, гр. София, офис „В.“ и да приспадне неследващ се данъчен кредит за „Г. с. *“ ООД, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7, вр. чл. 26, ал. 1,  вр. чл. 20, ал. 4, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл. 55, ал. 3 НК не му е наложено по-лекото кумулативно наказание глоба.

Св. У М. се е признала за виновна и в това, че в периода от месец октомври 2011 г. до 16.10.2012 г., в гр. София, в условията на продължавано престъпление, с осем отделни деяния, като посредствен извършител чрез С. М. и Л. Й., като управители на „Г. с. *“ ООД, сама и в съучастие с Ю.Б.Г., като помагач, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери /132 865.82 лв./ за „Г. с. *“ ООД, като при водене на счетоводството съставила  документи с невярно съдържание /отчетни регистри – дневници за покупки, в които отразила данъчни фактури по доставки от „К. е.“ ЕООД и „И. т.“ ЕООД с право на пълен данъчен кредит без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 ЗДДС/, потвърдила неистина в подадени декларации по чл. 125, ал. 1 ЗДДС и чл. 116, ал. 1 ППЗДДС пред ТД на НАП, гр. София, офис „В.“ и приспаднала неследващ се данъчен кредит за „Г. с. *“ ООД, поради което и на основание чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2, т. 6, т. 7, вр. чл. 26, ал. 1,  вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е осъдена на една година лишаване от свобода. На основание чл. 55, ал. 3 НК не й е наложено по-лекото кумулативно наказание глоба.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, на св. Ш. било определено едно общо най-тежко наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от 3 години и 6 месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, на св. Г. било определено едно общо най-тежко наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което било отложено за изпитателен срок от 3 години и 6 месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 НК, на св. У М. било определено едно общо най-тежко наказание от 1 година лишаване от свобода, изпълнението на което бил отложено за изпитателен срок от три години.

На основание чл. 59, ал. 1 НК било приспаднато времето, през което св. Ш., св. Г., св. У М. били задържани или по отношение на тях била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.

Въззивният съд се дистанцира и не споделя, като лишени от доказателствена основа, фактическите констатации на първостепенния съд, л. 13 от мотивите, че функцията на подс. Х. в ОПГ била „да издирва лица, на чието име да се регистрират дружества, да открива банкови сметки на тези търговски дружества“, така както и приетото на л. 16 от мотивите, че подсъдимите Ц. и Х. съставяли документи за внос на стоки от Китай и за дружества „К." ЕООД и „И.т." ЕООД, за които „Е. о. **“ ЕООД нямало сключени договори за счетоводно обслужване. В тази насока се споделят възраженията на адв. Б., като защитник на подс. Х. и на адв. К., служебен защитник на подс. Ц., за непоследователност и необоснованост на фактическите изводи в обсъжданите части.

Гореизложените изводи на СНС, като изцяло изградени на несъществуваща доказателствена основа и отречени от наличната доказатаелствена съвкупност – показанията на св. Б. И., св. К., св. Р. К. от ДП, св. И., от писмените доказателства, доброволно предадени от св. К., от протоколите за претърсване и изземване и заключенията по техническите експертизи на вещите лица Ц. А., Е. Л., Н. М., с протоколите за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС, съставляват недопустими предположения, които въззивният съд отхвърли.

Наред с това, дейност по издирване на лица, на чието име да се регистрират търговски дружества, които не реализират стопанска дейност, съобразно обстоятелствената част на обвинителния акт, не е вменена от държавния обвинител на подс. Х., поради което СНС недопустимо е разширил, като за първи път е включил във фактическото обвинение на подс. Х. /при липса на процесуално основание затова, поради неприлагане на института на изменение на обвинението/ нови фактически обстоятелства, непредявени по съответния процесуален ред. На следващо място, в хода на процеса  обвинителното твърдение, че това подсъдимо лице е откривало банкови сметки на търговски дружества от посочения вид, е останало доказателствено необезпечено, но въпреки това безкритично първостепенният съд го е възприел за установено в  изводите си по фактите. Липсват гласни, писмени, веществени доказателства, които да допринесат за установяване на така приетите фактически действия на подс. Х. по участие в процесната ОПГ, изразило се в откриване на банкови сметки на контролираните дружества „липсващ търговец“.

Ето защо, въззивната съдебна инстанция не преценява за обосновани горе-обсъжданите фактически заключения на СНС и не ги възприе при формиране на изводите си по фактите.

Апелативната съдебна инстанция намира, че при безспорно установените фактически констатации, изведени от наличния доказателствен материал, събран от първостепенния съд и в хода на въззивното съдебно следствие, по силата на служебното начало, материалният закон е приложен правилно.

Законосъобразен е формираният правен извод за доказаност на обвинението на подсъдимите Г.Н.Ц., К.Г.Н., М.П.Ч. и Р.Х.Н. по чл. 321, ал. 3, предложение второ, т. 2, вр. ал. 2 НК. Изводите за обективна и субективна съставомерност на действията на посочените подсъдими, покриващи съставите по ал. 3 и ал. 2 на чл. 321 от НК, са резултат от вярно тълкуване от страна на предходната инстанция на съставомерните елементи на горепосоченото престъпление, предвид съдебната практика по тези въпроси и съотнасянето им към конкретните фактически положения, установени по делото. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон в частта касаеща осъждането по чл. 321, ал. 3 от НК, мотивирано с липса на достатъчно доказателства за авторството на деянието и съставомерните признаци от състава на престъплението, като неоснователно, апелативният съд отхвърли.

Въззивният съд преценява за законосъобразен постановения правен извод за обективна и субективна съставомерност на деянието на подсъдимите Г.Н.Ц., К.Г.Н., М.П.Ч., Р.Х.Н., като изпълващо признаците на продълженото формално престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 НК, затова защото в периода от месец октомври през 2011 г. до 16.10.2012 г., в гр. София, участвали в организирана престъпна група, ръководена от И.А.Ш. и Ю.Б.Г. и с участници Г.Н.Ц., К.Г.Н., М.П.Ч., Р.Х.Н. и У М., създадена с цел да върши престъпления по чл. 255 НК и с користна цел.

Съдът преценява, че към инкриминирания продължителен времеви период /от месец октомври през 2011 г. до 16.10.2012 г./ характеристиките на конкретната деятелност на подсъдимите Ц., Х., Н., Ч. по отношение установеност, устойчивост, трайност на връзките /между тях и сключилите споразумение свидетели Ш., Г., У М./, с оглед планиране, проектиране, подготовка, изготвяне на схема за действие и съгласуване на бъдещите им действия при реализиране на престъпната им дейност, са подчинени на общите такива съобразно легалната дефиниция по чл. 93, т. 20 от НК на организирана престъпна група, като форма на предварителна престъпна дейност, осъществявана при необходимо съучастие. СНС е приел, че се касае за формирано от повече от три лица структурирано трайно сдружение с предварително дефинирана обща специална цел, която очертава обективното предназначение на групата – да извършва съгласувано на територията на гр. София престъпления по чл. 255 НК, чрез които да набави имотна облага и наказуеми с "лишаване от свобода" повече от три години, поради което и са налични регламентираните в разпоредбата на чл. 93, т. 20 НК елементи на организирана престъпна група.

Правилен е изводът на СНС за осъществяване от страна на подсъдимите Ц., Х., Н., Ч. на третата от формите на съставомерното изпълнително деяние по чл. 321, ал. 2 НК, заключено в действието „участва“ в ОПГ.

С оглед приетото за доказано от фактическа страна се установява обективирано поведение на подсъдимите за осъществяване целите на групата по извършване на престъпления по чл. 255 НК, конкретните фактически действия в задружната престъпна дейност на всеки от субектите на престъплението по създаване на необходимите условия и предпоставки за извършване на множество престъпления от определения вид, такива  против данъчната система.

Подсъдимите Ц., Х., Н., Ч., както и сключилите споразумение свидетели Ш., Г., У М., се намирали в обективна връзка помежду си. Всеки от тях, в периода от месец октомври през 2011 г. до 16.10.2012 г., в гр. София, установил и поддържал взаимоотношения с останалите, като приел да извършва съгласувана, координирана, организирана дейност с тях по съставяне и използване на счетоводни документи с невярно съдържание, включване в привидния документооборот, срещу съответно заплащане, на фиктивни търговски дружества, регистрирани за целите на ЗДДС у нас и в Република Гърция, които, съгласно митническа процедура 4200, да осъществяват внос в ЕС на необщностни стоки от Китай в Гърция, предназначени за България, като по този начин създават условия и предоставят възможност на неограничен кръг от данъчно задължени субекти да осуетяват установяването и заплащането на техни данъчни задължения по ЗДДС в големи и в особено големи размери. Всеки един от подсъдимите подчинявал действията си на общите и конкретни указания, давани от св. Ш. и св. Г. и насочвал усилията си за постигане на приетите и от него общи престъпни и користни цели. Установените между членовете на престъпната структура взаимовръзки били дълготрайни, изградени на основата на взаимно доверие между тях, обусловено и от дългите периоди на съвместна работа на св. Г. и подс. К.Н. в притежаваното от св. Ш. търговско дружество „М. л.“ ЕООД и като съдружници в „Л. п. л. е.“ ООД /св. И.Ш., св. Ю.Г./, от търговските отношения по представителство от „М. л.“ ЕООД на дружеството на св. У М. „Г.с. *“ ЕООД пред митническите органи в България, от служебните връзки между подс. Ц., като управител и собственик на счетоводна къща „Е. о. **“ ЕООД и подс. Х., като счетоводител и дългогодишното познанство между подс. Ц. и подс. Ч..

В така съществуващото престъпно сдружение били обособени различни функции, осъществявани от членовете на престъпната група.

Ръководните функции в това престъпно сдружение били осъществявани от св. Ш. и св. Г..

Св. Ш., след придобиване на информация за митнически режим 42  „Едновременно допускане за свободно обращение и крайна употреба на стоки, които са предмет на освободена доставка по ДДС за друга държава членка на Европейския съюз“ съгласно Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г., които разпоредби са въведени в българското законодателство със ЗДДС, чл. 58, ал. 1, т. 6, замислил мащабен транснационален престъпен механизъм, в който били въвлечени голям брой лица,  включително и граждани на други държави, за превратно използване, с цел имуществено облагодетелстване на членовете на престъпната организация и избягване плащане на дължимия ДДС от „М. л.“ ЕООД и от търговски дружества на китайски граждани, крайни получатели на стоки и реални потребители по доставки. За неговата реализация и привеждане в действие св. Ш. привлякъл, срещу обещание за ежеседмично възнаграждение, подс. Ц., която се съгласила, съобразно неговите указания и тези на св. Г., да осигурява лица, които да регистрират търговски дружества на свое име и предоставят, срещу невисоко по размер овъзмездяване, тези търговски  дружества под фактическия и юридическия контрол на ОПГ. За осъществяване на замислените и планирани престъпления по чл. 255 НК св. Ш. възложил на подс. Ц. да съставя, чрез подс. Х., по негови указания и тези на св. Г., счетоводни документи с невярно съдържание, които да предават на подс. Н. за доставянето им на търговците от базар И. с цел включването им в отчетните регистри за съответния данъчен период. Св. Ш., съвместно със св. Г., осъществявал непосредствена връзка с китайските търговци, като им посочвали данните на експлоатираните „кухи“ търговски дружества, на чието име да заявяват стоки от Китай. Изпращали на митническия брокер в П., Гърция, А. П., чрез св. С. или по шофьорите на камиони, извършващи превоза по суша, в други случаи по електронна поща чрез св. К., оригиналите на транспортните, търговски, фирмени документи, пълномощно за митническо представителство. Св. Г., в координация със св. Ш., пряко наставлявал и контролирал превозваческата дейност, реализирана по тяхно решение само от „В. и.“ ЕООД. Посочвал на св. Д. данните на предварително определеното от св. Ш. търговско дружество-мним получател, които били вписвани в транспортния документ, указвал часа и мястото, към което следва да се насочат товарните автомобили съобразно номера на превозвания контейнер, осъществявал телефонна връзка и контрол над действията и на подс. Н., който „на терен“ посочвал, за разтоварване, конкретното местонахождение на склада на китайските търговци.

 Подс. Ц., с оглед нейните познания и опит в счетоводната дейност, предвид контактите й с подс. Ч. и св. М.П., както и познанството й с представител на данъчната администрация, св. Р.К., била ангажирана от св. Ш., срещу заплащане, да организира намирането на социално уязвими, в материална нужда, безработни лица, които, срещу неголеми суми да придобиват на свое име търговски дружества, без кадрова и материална обезпеченост за ефективна търговска дейност, но регистрирани по ДДС, които само фиктивно да управляват, като ги поставят напълно под контрола и за целите на престъпното образувание. Подс. Ц. приела указаното й от св. Ш., а именно -  да организира изготвянето в счетоводната й къща „Е. о.**“ ЕООД на пълномощни за св. Н. за регистриране по ДДС на дружествата с профил «Липсващ търговец» и в Република Гърция. В изпълнение на разпореденото от ръководителите на ОПГ се съгласила да изготвя, чрез подс. Х., на фирмени, счетоводни и банкови документи, които да се предоставят за подпис на изцяло дезинтересираните представляващи съответните дружества лица, като по този начин се създавала документална привидност на големия поток осъществени ВОП от Република Гърция на необщностни стоки с произход Република Китай и тяхната последваща  доставка до крайните получатели. Наред с това подс. Ц. направлявала и осъществявала контрол върху действията на подс. Х., която привлякла да я подпомага при изпълнение указанията на св. Ш. и св. Г. по създаване на необходимите, за осъществяване на замислените престъпления по чл. 255 НК, счетоводни документи. За безпрепятствено функциониране на престъпната структура подс. Ц. регулярно черпела, чрез св. Р.К., изпреварваща достоверна данъчна информация за планирани данъчни проверки на експлоатираните от ОПГ търговски дружества. Предоставила такава лична възможност и на св. Ш. и св. Г., които запознала със св. К.. Мотивирала подс. Ч. да съдейства за подписване на договори за наем на складови помещения, които само по документи да се ползват от търговските дружества, като създават привидност за действителна търговска дейност на същите. При цялостната си дейност подс. Ц. се съобразявала с указанията и разясненията на св. Ш. и св. Г. и съгласувала с тях своите намерения.

Подс. Х. осъществявала функции по изготвяне, под прякото ръководство и конкретните указания на подс. Ц., на изискуемите документи във връзка с регистърни производства на търговски дружества на подставени лица пред Агенция по вписванията, на пълномощни от името на представляващите тези дружества лица за св. С. Н.. Съставяла фактури със съдържание, указано й от св. Г., св. Ш., подс. Ц., за последващи ВОП симулативни доставки с начислен ДДС на същите стоки до крайния действителен, но прикрит от симулативните сделки директен получател на стоките в България.

Координирано и при разпределени роли между дейците, пряко свързани с постигане целите на така сформираната ОПГ, подс. К.Н. изпълнявал задачи по представителство пред митническите власти на търговски дружества, тип „липсващ търговец“, поставени под контрола на престъпното сдружение, поддържал телефонна връзка с превозвачите на контейнерите със стока от Гърция до България, посрещал водачите на товарни автомобили на базар „И.“ и ги насочвал към складовите клетки на действителните получатели на превозвания товар, предавал търговските, транспортни и счетоводни документи в счетоводния офис на подс. Ц. „Е. о. **“ ЕООД за издаване на данъчна фактура от посочения привидно за получател български търговец на китайските търговци, действителни крайни потребители на доставената стока, като за извършеното от него се отчитал пред св. Ш. и св. Г..

Подс. Ч. бил склонен от подс. Ц., да предостави, по користни подбуди, притежаваното от него търговско дружество «М.» ЕООД, което не осъществявало стопанска дейност, за включване в престъпната схема за внос на стоки от Китай, съгласил се да спомогне и съдейства за намиране и на други търговски дружества с този профил. В резултат на мотивационното въздействие на подс. Ц. подс. Ч. изразил съгласие за подписване лично и чрез св. Т.П., на договори за наем на складови помещения, които само по документи се ползват от търговските дружества и създават привидност за реализирана действителна търговска дейност от същите.

Св. У М., с цел да минимизира резултата за съответните данъчни периоди и да ползва неправомерно ДДС, била убедена от св. Ш. и св. Г. и предоставила фактически контролираното от нея «Г. с. *» ООД, действителен краен потребител на доставените стоки, за участие в замислената престъпна схема чрез включването му като получател по неосъществени от «И. т.» ЕООД и «К. е.» ЕООД привидни, само по документи, доставки на поръчани от нея стоки от Китай.

Съобразно това разделение в осъществяваните функции и в изпълнението на конкретните задачи, между членовете на сдружението била провеждана постоянна телефонна комуникация за разрешаване на възникнали проблеми, за обсъждане и вземане на решения за функциониране на организацията, за възлагане от страна на св. Ш., св. Г., на подсъдимите Ц., Х., Н., св. У М., св. Д., а от страна на подс. Ц. за възлагане на подс. Х. и подс. Ч., изпълнението на конкретни задачи по уговорената между членовете на групата и обективно осъществявана от тях за продължителен период от време престъпна дейност по съставяне, предоставяне на различни лица и използване на значителен поток от счетоводни документи с невярно съдържание, удостоверяващи неосъществени търговски сделки между контролираните от ОПГ търговски дружества, които не извършвали стопанска дейност и търговци, осъществяващи ефективна такава, посредством които документи последните избягвали установяването и плащането на възникнали за тях данъчни задължения в големи и особено големи размери.

Интензивна телефонна връзка била реализирана от св. Г. с   китайски търговци преди заявяване на стока от Китай, с цел посочване индивидуализиращите данни на българските търговски дружества, с определения им номер ДДС в Република Гърция, на чието име следвало да се оформят търговските и превозни документи. Св. Г. уведомявал по телефона св. У М. и други търговци за дните, часа и мястото за получаване на поръчаните стоки, посочени в инвойс фактури и митнически декларации с доставчик търговско дружество „фантом“.  Св. Ш. и св. Г. комуникирали със св. Д. при заявяване на превоз от пристанище П., указвали му мястото на разтоварване съобразно посочения номер на контейнера. Св. Г. бил в непрекъсната телефонна връзка и с подс. Н. по изпълнение на дадените му указания по придружаване товара до складова клетка на получателя. Преобладаващо по телефон се реализирал и контактът между подс. Ц. и подс. Х. във връзка с изготвени от последната документи по прехвърляне собствеността на търговски дружества и предоставянето им от подс. Ц. за поставяне под контрола на ОПГ. Подс. Х. поддържала активна комуникация със св. Г. и с подс. Ц. по изпълнение на указанията им на кое от търговските дружества, с които „работят“ да се съставят фактурите, за какви стоки и цена. Подс. Ц. контактувала по телефон със св. Ш., с подс. Ч., с управителите на използваните от ОПГ дружества. Подс. Ч., за разрешаване на възникнали проблеми при проверки от контролни органи, бил предупреждаван от подс. Ц., поддържал комуникация с ръководителя Ш. и с членовете на ОПГ – подс. Х..

Обоснован, като почиващ на доказателствата по делото, е изводът на първоинстанционния съд за субективна съставомерност на престъпното деяние на подсъдимите Г.Н.Ц., К.Г.Н., М.П.Ч., Р.Х.Н., като осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК.

От субективна страна определящо е знанието на подсъдимите за принадлежност към организираното престъпно сдружение, затова че всеки един от тях участва в престъпна структура и с другите подсъдими и със свидетелите И.А.Ш., Ю.Б.Г., У М.. Наред с това всеки от подсъдимите е съзнавал, че конкретно реализираните действия и роля на всеки един от членовете на групата са подчинени на постигане на общата за групата престъпна цел по създаване на условия за избягване установяването и плащането на данъчни задължения в големи и особено големи размери, чрез която дейност се нарушава установения в страната ред и общественото спокойствие и пряко е целял настъпването на този  престъпен резултат.

Подсъдимите Г.Н.Ц., К.Г.Н., М.П.Ч., Р.Х.Н. са съзнавали, че техните действия са направлявани, координирани и контролирани от ръководителите на престъпното сдружение - св. Ш. и св. Г., съгласили са се и са приели да подчиняват действията си на указанията, съветите, разясненията на последните.

Налице е и предвидената в закона специална користна цел, квалифициращо обстоятелство, обуславящо наличие на по-тежко наказуемия престъпен състав по ал. 3, чл. 321 НК. От субективна страна и четиримата подсъдими, с деятелността си по участие в очертаното престъпно сдружение, са целели набавянето на незаконна имотна облага, резултат от престъпно укриване и неплащане в държавния бюджет на данъци от задължените лица, каквото поведение и се обективира в задружната им престъпна деятелност.

Поддържаният във въззивната жалба на адв. Б.Х., служебен защитник на подс. Р.Х., в допълненията към въззивната жалба, в пледоарията пред въззивния съд от адв. Б.Б., упълномощен защитник, както и в писмените съображения на подсъдимата Х. довод, че присъдата е постановена в противоречие с материалния закон, тъй като тя не била наясно с целите и действията на организираната престъпна група, осъществявала е единствено счетоводна дейност, не е регистрирала, като заявител или пълномощник в Агенция по вписванията, дружества на социално слаби лица, първичните счетоводни документи са подписвани от управителите на търговски дружества и не е установен авторът на данните, въведени в служебния компютър, в мрежа с компютъра на св. Е. Й., не се споделя.

На първо място, нито в обвинителния титул, поставил рамките на предмета на доказване в съдебното производство, нито в мотивите към присъдата, е вменена дейност на подс. Х. в ОПГ по регистриране в Агенция по вписванията на търговски дружества на социално слаби лица, в какъвто смисъл е наведеният от защитата довод.

От приложените по делото писмени доказателства, събрани по инициатива на въззивния съд от Агенция по вписвания, както и от протоколите за оглед на иззетите при претърсване и изземване на складово помещение в гр. С., кв. „Г.“, зад бл. **, в което подс. Х. съхранявала счетоводна документация, от кредитираната част от протоколите за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС, т. 5, 10, 11, от протокол за претърсване и изземване на офис помещение на „Е. о. **“ ЕООД, находящо се в гр. С.,, жк „С. Т.“, бл. ***, вх. *, партер, при което процесуално действие били намерени и иззети заявление Б6 до Агенция по вписванията за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация на „М.“ ЕООД със заявител подс. Ч., оригинали на указания от АВ за допускане вписване на ликвидация на „М.“ ЕООД, на уведомително писмо от АВ за отказ за вписване заличаване на „М.“ ЕООД, в пълна кореспонденция със заключението на вещото лице Е.Л., изготвило техническа експертиза на иззета от офиса на „Е. о. **“ ЕООД компютърна конфигурация, обект 12 от експертизата, която съдържала файлове на фирмени документи, изискуеми от АВ във връзка с вписване на обстоятелства по партидите на „К. г. **“ ЕООД и „М.“ ЕООД, „К.-е.“ ЕООД за продажба на дружествени дялове между Г. И. Т., като продавач и св. П.Д., като купувач, от съдържанието на обект 13 от експертизата, представляващ включен към тази компютърна конфигурация външен хард диск, в който, наред с файлове със записки, лекционни курсове и тестове по различни правни дисциплини, се съдържали и множество файлове със сканирани документи, необходими за регистрация на търговските дружества, от кръга на използваните от ОПГ и на свързани с техните управители други дружества - декларация по чл. 176а, ал. 1 ЗДДС от името на св. Т.П., в качеството й на собственик и управител на „О.“ ЕООД, молба от 11.04.2012 г. от св. Т.П. до едноличния собственик на капитала на „А. **“ ЕООД за закупуване на дружествени дялове, представляващи 100% от капитала на дружеството, заявление до Агенция по вписванията със заявител св. Т.П., за вписване на обстоятелства относно прехвърляне на дружествен дял на „А. **“ ЕООД от Г. И. Т., като прехвърлител, на св. Т.П., правоприемник, заявление от св. Т.П., като управител на „Б.“ ЕООД, до Агенция по вписванията, за вписване прехвърляне на дружествен дял от Й. З.Б. на св. Т.П., правоприемник,  неподписана декларация от 27.01.2012 г. по чл. 13, ал. 4 от Закона за Търговския регистър от подс. Ч., като управител на „М.“ ЕООД, заявление до Агенция по вписванията от св. П.Д., като управител на „К. е.“ ЕООД, за вписване прехвърлянето на дружествен дял от св. Т. К., от намерените във включения към компютъра външен хард диск документи, идентични с така намерените в компютъра, представляващ обект 12 от експертизата /решение от 03.05.2012 г. на едноличния собственик на капитала на „М.“ ЕООД за назначаване ликвидатор на дружеството, договор за продажба на 100% от дружествения капитал на „М.“ ЕООД от подс. Ч. на Ц. Л. Л., заявление до Агенция по вписванията за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация на „М.“ ЕООД/, се опровергава защитното възражение, че подс. Х., като счетоводител, извършвала единствено дейност по счетоводно обслужване на търговските дружества, клиенти на счетоводна къща „Е. о. **“ ЕООД, а не и такава по изготвяне на необходими документи за регистърните производства както на експлоатираните търговски дружества, така и на планираните за въвеждане в експлоатация нови такива на свързани лица. От коментираните писмени доказателства, изготвяни през времето на обучението по право и паралелно с дейността по счетоводно обслужване на фирми от подс. Х., представляващи набор от документи, изискуеми за вписване на първоначална регистрация или последващи промени в търговските дружества, контролирани от ОПГ, както и такива, за които управителите се явявали  свързани лица - св. Т. П. /„А. **“ ЕООД, „Б.“ ЕООД, „Т.-т. е. ****“ ЕООД/, св. П.Д. /„К.-е.“ ЕООД /, св. Т. К. /„К.т. **“ ЕООД/ и чиято регистрация, под ръководството на подс. Ц., също изцяло била подготвяна от подс. Х., независимо, че за процесния период не били включени в престъпната дейност на ОПГ, а в регистърните производства дружествата били представлявани или лично от техните управители /св. П.Д., като управител на „К. е.“ ЕООД/, или по пълномощие /от О.В.А. за „И. т.“ ЕООД, от адв. Г. Б. К., чиито имена и лични данни, с отбелязване „заявител А4 с адв. пълномощно“, се съхранявали от подс. Х. в папка в класьор, намерени в складово помещение в гр. С., кв. „Г.“, зад бл. ** и действал по пълномощие на св. Т. К., като управител на „К. е.“ ЕООД и др./, се установяват фактически действия на подс. Х. по изпълнение на функциите й в ОПГ.

На второ място, не е спорно по делото, че съобразно престъпния план и за придаване автентичност на първичните счетоводни документи, които от външна, формална страна, съдържали изискуемите от Закона за счетоводството реквизити, издадените от името на липсващите търговци, като доставчици,  фактури на стоки, внос от Китай, въведени в митническото пространство на Общността под митнически режим 42 000, изготвяни от подс. Х., под ръководството на подс. Ц., св. Ш. и св. Г., били предоставяни за подпис на управителите  на търговските дружества - мними доставчици, без последните да имат компетентност, знание и интерес за тяхното съдържание, доколкото участието им в коментираната дейност било мотивирано единствено от житейската им несгода и потребността от получаване на нищожни суми за гарантиране на физическото им съществуване. Така например фактурите на св. И. И., като управител на „И. т.“ ЕООД, били предоставяни за подпис от св. Б.,  на св. Т.П., като управител на „К. г. **“ ЕООД, били предоставяни от подс. Ч., на св. П.Д., като управител на „К. е.“ ЕООД, били предоставяни от подс. Ц., което обстоятелство не изключва съставомерността на поведението на подс. Х. по предявеното й обвинение по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК, предвид и предоставените и от нея за подпис на подс. Ч. фактури за „М.“ ЕООД при посещенията му в счетоводния офис, изводимо от обясненията на последния.

На трето място, от доказателствената съвкупност – показанията на св. Ю.Г., депозирани както в първоначалния, така и в допълнителния му разпит от 26.05.2021 г. пред въззивния съд, че „в офиса на Г.“ изготвените фактурите за доставка на стоки от липсващите търговци до крайните потребители му предавали подс. Ц. и подс. Х., показанията на св. М. П., че през м. 09.2012 г. от „офиса на И. в „З. ф.“, във връзка с извършвана митническа проверка, е взела фактура за доставка на стоки с вносител „К. г. **“ ЕООД, въз основа на които св. Г., като управител на „Л. п. л. е.“ ЕООД, още същия ден извършил двукратни плащания на каса в „И. А. б.“ АД в общ размер на 15 хил. лв., показанията на св. М.Н., че именно подс. Х. й е предала фактури за „Г. с. *“ ЕООД, показанията на св. Б. И., които в частта за узнатото от подс. Ч., че подс. Х. обслужва счетоводно неговото дружество „М.“ ЕООД, въвеждат производни факти в процеса и служат за проверка на първичните доказателства – обясненията на подс. Ч., в корелация с показанията на св. Р. К. от ДП, че счетоводството на М.“ ЕООД, „К. г. **“ ЕООД, „К. е.“ ЕООД се извършва „от И.“ в офиса в жк „С. Т.“, обективните данни на заключението на техническата експертиза на вещото лице Е.Л., изследвало съдържанието на паметта на компютърна конфигурация от дома на подсъдимата Х., обект 2 от експертизата, на иззетата от бюро в офиса на „Е. о. **“ ЕООД компютърна конфигурация, обект 12 от експертизата, на намерения при претърсването включен към последната компютърна конфигурация външен хард диск, обект 13 от експертизата, съдържащ както файлове с лекционни курсове по различни правни дисциплини, така също и документи, идентични с така намерените в компютъра, представляващ обект 12 от експертизата и индициращи за реализиран пренос на данни между двата обекта, определени от експерта като единно информационно тяло, на компютърна конфигурация с надпис „M……. c….. s…..“, обект 14 от експертизата, на компютърна конфигурация, обект 15 от експертизата, като за компютърните конфигурации, установени в счетоводния офис и тази, иззета от дома на подс. Х., било установено, че потребители с едно и също потребителско име, което е уникално за Скайп системата – r…..,  са използвали програмен продукт Скайп и са имали и достъп  до комплекса от данни във всеки от компютрите, се установява авторството на подс. Х. на инкриминираната престъпна дейност в процесната ОПГ.

Възможността за достъп и на св. Й. до масивите на компютърните конфигурации в офиса на счетоводната къща, според въззивния съд, при отсъствието на доказателства в свидетелските показания, в протоколите за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС, в експертното заключение по техническата експертиза, изследвала иззетите мобилни устройства на членовете на престъпното сдружение, според която в паметта им не е установен телефонен номер на св. Й., не са установени данни за пропуснати повиквания, за получени/изпратени СМС, за успешно осъществени, между св. Й. и който и да е член на ОПГ, комуникационни връзки с престъпно съдържание и с насоченост към постигане на съгласие за обединяване на усилията за постигане, при разпределение на ролите и посредством утвърдения престъпен модус на действие, на преследваните данъчни измами, по категоричен начин изключва формирани субективни представи у него за едновременно осъществявана и престъпна дейност по счетоводно обслужване на инкриминираните дружества.

Знанието на подс. Х., че заедно с другите подсъдими и св. У М., под ръководството на св. Ш. и св. Г., участва в престъпно сдружение, преследващо користна цел, с дейност, насочена към създаване на предпоставки за бъдещо извършване на престъпления против данъчната система, се доказва и от заключението на вещото лице Н.М., изготвило техническа експертиза на  иззетия от жилището на подс. Х. мобилен апарат Н. .., ИМЕЙ ********** с абонатен номер 0**********, СИМ карта на Глобул № ****************, според която са установени записи на последни обаждания и пропуснати повиквания съответно между подс. Х. и подсъдимите Ц., Н., Ч., св. Ю.Г., св. И.Ш., св. Т.П., чиито номера фигурирали и в телефонния указател. В паметта на СИМ картата бил записан, на позиция 15, телефонът на св. У М., посочена като У. 0*********.

При изследване на иззетия от жилището на св. Г. мобилен телефон Н. ..-.., ИМЕЙ ***********, обозначен като обект 20 от експертното заключение, била съхранена информация за входящи, на 15.10.2012 г. и пропуснати повиквания на същата дата от телефона на подс. Х., за входящи SMS съобщения от „МТЕЛ известие“ със следното съдържание: „номер ********* ви е търсил на 14.01.2012 г. 12.02 ч. и номер **********ви е търсил на 31.01.2012 г. в 12.30 ч.“, за получено на 27.03.2012 г. от телефона на подс. Х. SMS с цифрово съдържание „1816“ /аналогично с отговора, даден от подс. Х. на подс. Ц. в разговор от 10.09.2012 г., касаещ предоставени на първата от подс. Ч. парични средства, които тя сметнала, за да бъде информиран за тях св. Г. – 1799/, за поздравление на 14.09.2012 г. за рожден ден на св. Г.. На 20.09.2012 г. от телефона на св. Г. били изпратени 2 текстови съобщения до телефон 0*********.

Субективната съставомерност на деянието на подсъдимата Х., субективната представа на дееца, че конкретно реализираните от него действия, както и функциите на всеки един от членовете на групата, са подчинени на постигане на общата за групата престъпна цел са изводими и от протоколите за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС, процесуално годните такива, съдържими в томове 5, 10, 11, чието съдържание е в пълна кореспонденция по време и съдържание с писмените доказателства, изходящи от Агенция по вписванията и публично достъпни на нейния сайт, за извършени вписвания по партидите на търговските дружества, обект на подслушаните телефонни разговори, както и с иззетите при претърсване и изземване на служебния офис счетоводни документи, както и заключенията по техническите експертизи.

От многобройните телефонни комуникации е видно, че подс. Х. изпълнявала указанията на подс. Ц. относно седалище, адрес на управление на търговски дружества, впоследствие вписвани в Търговския регистър. Изготвяла необходимите документите във връзка придобиване от св. П. и на други търговски дружества /„Б.“ ЕООД, „К. т. **“ ЕООД/, извън контролираните от ОПГ, които също не развивали никаква дейност. По указание на подс. Ц. плащала от дадените от последната пари, на подс. Ч. и на св. П. във  връзка с проектирана и последващо допусната промяна на управителя и едноличен собственик на капитала на „К. т. **“ ЕООД от св. Т. К., като прехвърлител, на подс. Ч., като приобретател. С подс. Ц. обсъждали от счетоводна гледна точка предложението на св. Ш. една и съща фирма, от кръга на „липсващите“ търговци, контролирани от ОПГ, да внася и директно да изнася внесените от нея стоки. Получавала и стриктно следвала нарежданията на св. Г. и св. Ш. за количество, цена, артикули, дата, които да фактурира от „К. г. **“ ЕООД на „Г. с. *“ ЕООД и „Л. п. л. е.“ ООД, информирала св. Г. за изпълнение на възложеното й по изготвяне и предаване на фактури на подс. Н.. Уведомявала подс. Ц. за изготвено пълномощно от подс. Ч. на св. П., като управител на „К. г. **“ ЕООД, за посещение на подс. Ч. и оставени от него парични средства, за които следвало да уведоми св. Г..

По изложените съображения, апелативният съд не преценява за състоятелно твърдението на защитата, че участието на подс. Х. в ОПГ не е доказано по категоричен и несъмнен начин.

Въззивният съд не намира за състоятелен довода на адв. Н.К., служебен защитник на подс. Г.Ц., че отговорността на подзащитната му, собственик на „Е. о. **“ ЕООД, е ангажирана за чужди действия - на св. М. Н., счетоводител на „Г. с. *“ ООД и на св. М. П., счетоводител на „М. л.“ ЕООД, извършили счетоводни операции с инкриминираните фактури и подали справки-декларации по ЗДДС, обект на обвиненията за вторична престъпна дейност на св. Ш., св. Г., св. У М. по чл. 255 НК, наказателното производство за които е приключило със споразумение. Това е така, защото производството, в частта относно обвиненията срещу св. Ш., св. Г., св. У М. за престъпно укриване на данъци, се е развило по диференцираната процедура по Глава двадесет и девета НПК. Съгласно регламента на чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда, поражда задължителна материална сила, включително по въпросите за съставомерност, авторство, наказуемост на престъпното деяние /чл. 413 НПК/, които въпроси и обосноваността и пълнотата на заключението по счетоводна експертиза, не могат да бъдат пререшавани в настоящото производство. Не без значение е и обстоятелството, че за съставомерността на самостоятелния престъпен състав по чл. 321 НК, инкриминиращ предварителната престъпна дейност като формално престъпление, на просто извършване, правно ирелелевантна е осъществената от част от членовете на престъпното сдружение /между които не е подс. Ц./ последваща престъпна деятелност, резултат от реализиране на преследваните от ОПГ престъпни цели по чл. 255 НК.

Решаващото участие и значимото място на подс. Ц. в ОПГ се доказва от еднопосочните показания на св. И.Ш. /че под негово ръководство и срещу заплащане, подс. Ц. осигурявала търговски дружества, фиктивни вносители и последващи доставчици на стоките по ВОП до действителните крайни потребители, съгласила се да организира, съобразно наставленията на св. Ш., изготвянето на фактури за доставки от тези дружества, по които доставки цената не се заплащала/, на св. Г. в разпит от 26.05.2021 г. /че е предавал на подс. Ц. за осчетоводяване получените на стоков базар И. от водачите на товарни автомобили фактури за „К. г. **“ ЕООД и „К. е.“ ЕООД и ежеседмично е давал изпратените от св. Ш. 5 хил. лв., възнаграждение за предоставените фирми, на които да се фактурират стоки, внос от Китай/, на св. Й. пред СНС /че подс. Ц. донесла документите на „К. г. **“ ЕООД, „М.“ ЕООД и „К. е.“ ЕООД, общувала с управителите на тези дружества, изисквала съставяне на фактури за продажба на посочени от нея дружества и уточнявала продажната цена, която да се вписва в тях/, св. П.П. /че съвместно с  подс. Ц.  и подс. Ч. договаряли условията за наем на склад от 01.02.2012 г със страни Н. „П. Р.“, представляван от председателя П.Н.П., като наемодател и М.П.Ч., действащ като „М.“ ЕООД, като наемател/, на св. П.Д. от ДП /че подс. Ц., известна като М., чрез посредничеството на св. М.П., му предоставила за подпис предварително изготвени документи за прехвърляне на „К. е.“ ЕООД, предоставил копие на личната си карта и изписал текст „вярно с оригинала“, по-късно подписал, без да прочете, донесени му от подс. Ц. фактури и други документи за дружеството/,  св. Б. И. /установила в операцията по проверка на складова клетка 3 в складова база в кв. И., че търговските дружества, които внасят стоката при условията на митнически режим 4200, се обслужват от фирмата на подс. Ц.   „Е.о.**“ ЕООД/, от показанията на св. Р. К. от ДП /че подс. Ц. организира счетоводството на М.“ ЕООД, „К. г. **“ ЕООД, „К. е.“ ЕООД, чрез които дружества, заедно със св. Ш., внасят китайски стоки за „Г. с. *“ ЕООД и за които дружества, така както и за „И. т.“ ЕООД, по молба на подс. Ц., извършвала проверки с личната си парола в информационните системи на НАП/.

От анализа на информацията, съдържаща се в посочените гласни доказателствени източници по делото, индивидуално във всеки един от тях, така и в тяхната взаимна връзка и цялост е видно, че те намират доказателствена подкрепа в протокол за претърсване и изземване на обитаваното от подс. Ц. ***, „З. . *“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. ***, при което били намерени и иззети 7 бр. мобилни апарати, протокол за оглед на иззетите веществени доказателства при претърсване и изземване на складово помещение, находящо се в гр. С., кв. „Г.“, зад бл. **, обозначени като ВД № 1, при който били намерени копия от лични карти на управители на търговските дружества, тип „липсващ“ търговец,  документи, свързани с издаване на персонален КЕП  за подс. М.Ч., св. Т.П., св. П.Д., св. Т. К., св. Д. М., така също и за лицето Г. Т. /от която св. Т.П. придобила „О. ****“ ЕООД, св. П.Д. придобил от същото лице „К.-е.“ ЕООД, дружества с начален внесен капитал от 2 лв., св. Т.П. придобила от същото лице и „А. **“ ЕООД/ и за Ц. С., собственик на „Е.-с. е.“ ЕООД, което дружество подс. Ц. и св. Г. проектирали да включат в престъпната схема.

Изводите за престъпната деятелност на подс. Ц. в инкриминираното престъпно сдружение правилно СНС е формирал и на заключението на вещото лице Н.М., изготвило техническа експертиза. От обитаваното от подс. Ц. жилище бил иззет телефон Н., модел ****., ИМЕЙ **********. В паметта на СИМ карта на мобилен оператор МТЕЛ ПРИМА *************били въведени телефонните номера на св. Г., записан на позиция 2. U. 0*********, на св. Ш., записан на позиция 3. R. 0*********, на подс. К. Н., записан на позиция 4. K. U. 0**********. В паметта на СИМ карта на мобилен оператор ORANGE бил въведен телефон на св. Ю.Г. и на гръцки мобилен оператор: 14. U. 00**********. При обследване съдържанието на паметта на друг от иззетите телефони на подс. Ц. марка Н., модел ****-*, ИМЕЙ **************, последни обаждания, били записани, за времето от 29.09.2012 г. до 15.10.2012 г., 10 бр. комуникационни връзки с телефона на св. Р. К. 0*******7, така както и 5 бр. с телефона на св. Т. К. 0********* за времето от 19.08.2012 г. до 09.10.2012 г. Били установени 5 бр. входящи повиквания от телефона на св. Р. К. от 29.09.2012 г. до 08.10.2012 г., както и пропуснати такива, 5 бр. входящи повиквания от телефона на св. Т. К.. В паметта на СИМ картата били въведени телефонни номера на св. Ш., св. Т. К., св. Б., подс. Ч., подс. Н..

СНС е намерил убедителни основания за кредитиране, като достоверно и подкрепящо се от посочените по-горе явни доказателства,  съдържанието на контролираната комуникация на телефони 0********** и 0********, ползвани от подс. Ц., с телефон 0********* на подс. Х., с телефон 0*********** на св.  Г., с телефон 0********, ползван от св. Ш., с телефон 0********, ползван от подс. Ч., обективирано в протоколите за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС – том № 5.

Ето защо, изводът за безспорна установеност на авторството на подс. Ц. по възведеното й обвинение по чл. 321, ал. 3 от НК, вр. ал. 2 НК е изграден на базата на различни доказателствени източници, които се намират в корелация по между си, поради което неправилно се твърди в  жалбата, както и в пледоарията на защитата, че тя е осъдена на предположения, в разрез с доказателствата по делото, за съмнително участие в организирана престъпна група, с която няма нищо общо.

Лишен от основание е заявеният в жалбата на адв. О.М., като защитник на подс. К.Н., довод за материална незаконосъобразност на присъдата, произтичаща от недоказано авторство на деянието на подзащитния му, който добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения по сключения трудов договор с „М. л.“ ЕООД, така както и разпорежданията на работодателя си Ш. и заместник-управителя Г., а от субективна страна липсвало съгласие и общност на умисъла за принадлежността му към трайно структурираната организация.

Въззивният съд се дистанцира от защитното становище, че от показанията на св. Ш., св. Г., св. У М. се установяват оправдателни за подс. Н. факти за изпълнение на задълженията му по трудов  договор с „М. л.“ ЕООД, от тези доказателствени източници не са изводими негова престъпна ангажираност и конкретно  участие в ОПГ, поради което неоправдано са подценени и необсъдени в мотивите към присъдата.

Намира, че релевантните за обвинението на подс. Н. по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК факти се изясняват чрез обективен и всестранен анализ на доказателствената наличност. Последователни, устойчиви и безпротиворечиви са показанията на св. У М., св. Ш. и св. Г. пред първата съдебна инстанция, както и депозираните такива от последните двама при допълнителния им разпит пред настоящия съд, за конкретните функции на подс. Н., осъществявани при стриктно следване и подчинение на наставленията на ръководителите на ОПГ, по посрещане, в района на стоков базар И., гр. С.,  на водачите на товарни автомобили на „В. и.“ ЕООД, превозващи контейнерите с поръчана в Китай стока от търговците, със складови бази в базара, внесена на територията на ЕС през Гърция и поставена под митнически режим 4200, насочването им до конкретен склад на клиент за разтоварване, отнасяне в офиса на „Е. о. *“ ЕООД на превозните и търговски документи, а след изготвянето от подс. Ц. и подс. Х. на „безстоковите“ фактури за продажба, с начислен ДДС, на внесените от фирмите „липсващи търговци“ стоки на действителните крайни получатели, последващото им предаване на последните.

От така коментираните източници на доказателства, в пълно съответствие с показанията, депозирани пред първостепенния съд и на ДП, на осъществилите международни превози на товари за „М.“ ЕООД, „И. т.“ ЕООД, „К.“ ЕООД, „К. е.“ ЕООД и „К. г.“ ЕООД от П., Гърция, до България, София, св. А. Ч., св. Г. К., шофьори в управляваното от св. И. Д. транспортно дружество „В.и.“ ЕООД, на които подс. Н. обяснявал, че превозваната в контейнери стока е за получатели китайски продавачи на базар И., с писмените доказателства - протокол за претърсване и изземване на ползвания от подс. Н. лек автомобил А. **, ДКН *****, от жабката на който били иззети 2 бр. печати, съответно за „И.т.“ ЕООД и „А. **“ ЕООД /последното дружество закупено от св. Т.П. от Г. И.Т. и четири месеца по-късно прехвърлено на подс. Ц., която упълномощила С. Н. да бъде единствен данъчен представител на дружеството в Гърция /, протокол за доброволно предаване на мобилен телефон Н., ИМЕЙ ***********, СИМ карта на МТЕЛ 0**********, протоколи и доклади за проведена, в периода 25-27.09.2012 г., съвместна проверка от служители при ТД на НАП, София, служители от Агенция „Митници“, ГД „Криминална полиция“, „Патентно ведомство“ на ползвана от „Л.п.л. е.“ ООД складова база в гр. С., кв. И., ул. „П. П.“ № **, за проведена, за времето 20.04.2012 г. – 21.04.2012 г. , проверка от екип на специализирана мобилна група, съставена от инспектори от ГД „БОП“, експерти в Централно митническо управление и експерти от ТД НАП, София, на  контейнер № ….********, превозван с товарен автомобил рег. № . ****../. ****.. на „В. т.“ ЕООД, с обективните данни на заключението на вещото лице Н.М., изготвило техническа експертиза на доброволно предадения от подс. Н. мобилен телефон, в който били записани множество телефони на шофьори и на китайски търговци, с последни обаждания със св. Б., св. Ш., св. Ю.Г. и записани в паметта на устройството телефонни номера на подс. Ч., св. Ш., св. Т. К., св. А.Т.Н., записан като „С. И. Т.“, св. Д. М., обозначен като „Д. П.“, с контролираната комуникация между подс. Н., с телефонен № 0******** и св. Г., в достатъчна степен на убедителност се извеждат конкретни фактически данни за функция и взаимосвързаност на подс. Н. с останалите членове на престъпното сдружение и индивидуалното му престъпно участие в него. От съдържанието на провежданите от подс. Н. разяснителни разговори с водачите на товарни автомобили, превозващи стока, с документален получател „М.“ ЕООД, „И. т.“ ЕООД, „К.“ ЕООД, „К. е.“ ЕООД и „К. г.“ ЕООД, на които обяснявал, че стоката ще се разтоварва директно в складове на китайски търговци, на които търговци последващо били съставяни и доставяни от този подсъдим фактури с невярно съдържание, прикриващи действителния пряк получател на стоките, така както и от писмените доказателства за извършени митнически проверки с участие и на подс. Н. и заключението по техническата експертиза на експерт М., ясно се установява субективната представа на това подсъдимо лице, че  то, заедно с другите подсъдими и със свидетелите И.А.Ш., Ю.Б.Г., У М. участва в престъпна структура и че конкретно реализираните действия на всеки един от членовете на групата са подчинени на постигане на общата за групата престъпна цел по създаване на условия за избягване установяването и плащането на данъчни задължения в големи и особено големи размери.

Настоящият съдебен състав отхвърли, като неоснователно и неподкрепено от доказателствата по делото развитото в жалбата на адв. М.Д., като защитник на подс. М.Ч., оплакване за незаконосъобразност на съдебния акт, тъй като функцията на подсъдимия се ограничавала до наемането на складово помещение, за което той не знаел дали се използва по предназначение и „не бил наясно“ с целите на ОПГ.

Обясненията на подс. Ч., дадени пред първоинстанционния съд, потвърдени изцяло и пред въззивната съдебна инстанция, за познанството му с подс. Ц., за мотивирането му от нея, срещу заплащане, осигурено от св. Ш.,  да предостави неактивното си търговско дружество „М.“ ЕООД за целите на престъпното сдружение за данъчни измами, последващото уговаряне от същата подсъдима за корумпиращо въздействие и върху св. Т. П., която също по користни подбуди го упълномощила с широк кръг представителна власт, в резултат на което включил, чрез подс. Ц. и „К. г. **“ ЕООД за престъпно експлоатиране от ОПГ, за посещенията му, по инициатива на подс. Ц., в счетоводния офис и познанството му с подс. Х. във връзка с предоставени му за подпис изготвени фактури представляват източник на преки доказателствени факти относно престъпната му деятелност.

Те не са единствен и изолиран гласен източник на доказателствена информация. Изнесеното в тях се намира в пълна кореспонденция със заявеното от св. Б. И., че в хода на проверка на контейнер със стока, разтоварвана в склад на св. М., с инвойс фактура за същата стока, издадена на „М.“ ЕООД, с регистрация по ЗДДС както в България, така и в Гърция, където дружеството задействало митнически режим 4200, подс.  Ч. разяснил, че документите на дружеството се осчетоводяват от подс. Х., с показанията на св. И. Д., че при проверка на стока, собственост по инвойс фактура и ЧМР на „К. г. **“ ЕООД, а разтоварвана в склад на „Л. п. л. е.“ ООД, именно подс. Ч. се легитимирал като пълномощник на „К. г. **“ ЕООД, с показанията на св. Д.С., че при проверка на наетото складово помещение в с. Г. М., общ. Д., подс. Ч. обяснил, че за всяка доставка на стоки от „М.“ ЕООД за чужди граждани, пребиваващи в страната, поддържал контакти и получавал парични суми от подс. Ц., с показанията на св. Ш., че е плащал на подс. Ц., за да му даде „К. г. **“ ЕООД и „М.“ ЕООД, на които по документи да се внасят стоките, с показанията на св. П.П., че подс. Ч. проявил интерес, заедно с подс. Ц. посетили на място и договаряли условията за наемане на складово помещение за „М.“ ЕООД, след прекратяване на договора завел св. П. за сключване на нов с наемател „К. г. **“ ЕООД, както и при двата случая помещението останало празно, която констатация свидетелят споделил с подс. Ч., с показанията на св. П., че подс. Ч. предложил да се занимава с дружеството й „К. г. **“ ЕООД, именно защото то не притежавало, нито собствени, нито наети, търговски обекти, МПС, офис, персонал, счетоводител, нямало сключени трудови договори и не извършвало стопанска дейност. Така обсъденият доказателствен комплекс, кредитиран с доверие от СНС след внимателна съпоставка и убедителна аргументация за това, очертава мястото на подсъдимия Ч. в престъпното сдружение, връзките му с останалите подсъдими.

Гласните източници на доказателствени данни, установяващи обективни прояви, свързани с конкретни действия на подс. Ч., ценени самостоятелно и във връзка с писмените доказателствени източници – протокол за претърсване и изземване на складово помещение, находящо се в гр. С., кв. „Г.“, зад бл. **, ползвано от подс. Х., протокол за оглед на иззетите при това процесуално действие веществени доказателства и установените копия на лични карти на подс. Ч. и св. П., със саморъчна заверка за верността им и съгласие за съхраняването им в счетоводния офис, документи, свързани с издаване на персонален КЕП, протокол за претърсване и изземване на офис помещение, ползвано от „Е. о. **“ ЕООД, при което били намерени и иззети 2 бр. електронни подписа със залепени оранжеви стикери с надписи „М.“ и „Т.П.“, оригинали на фактури с доставчик „К. г. **“ ЕООД и получател „М. л.“ ЕООД, 1 бр. касов апарат с надпис на ръка с черен маркер на дисплея „М.“, заедно с лента за дневен оборот, 1 бр. касов апарат с надпис на ръка под дигиталния дисплей „К. г.“, заедно с лента с дневен оборот, договор за наем от 01.02.2012 г. със страни „Н. П. Р.“ и М.П.Ч., 1 бр. уведомление от М.Ч. до П.П., управител на „Н. П. Р.“, гр. Д., печати на „М.“ ЕООД и „К. г. **“ ЕООД, с приходни и разходни документи на „К. г. **“ ЕООД, доклади на органите по приходите за извършени данъчни проверки и ревизии с констатации, че придобитите стоки он „М.“ ЕООД, описани в Протоколите за ВОП по чл. 117 ЗДДС, липсват по вид, количество и стойност, въпреки че за извършените покупки фирмата притежавала редовни данъчни фактури, отговарящи на условията, визирани в ЗС и чл. 71 ЗДДС, с обективните данни от техническата експертиза на вещото лице М., че ползваният от подс. Ч. телефон 0******* бил записан в паметта на телефоните и на СИМ картите на подс. Х., подс. Н., подс. Ц., били регистрирани входящи повиквания към телефона на подс. Х.,  с тези от техническата експертиза на вещото лице Л., така както и с контролираната комуникация на телефона на подс. Ц. по повод течаща проверка на контейнер със стока, доставена по документи за получател „К. г. **“ ЕООД, разтоварвана на ползвана от „Л. п. л. е.“ ООД складова база и указано поведение на подс. Ч., което да следва пред данъчните органи, за комуникация във връзка с подготвени от подс. Х. документи за прехвърляне на подс. Ч. на неработеща фирма, които документи той подписал, за оставени пари от подс. Ч. на подс. Х., за което последната дължала уведомяване на св. Г., за телефонна връзка между подс. Ч. и св. Ш., въззивният съд постави в основата на доказателствените изводи при формиране на своето вътрешно убеждение за съпричастност на подс. Ч. към организираната престъпна структура.

         Не се споделя разбирането за недоказаност  участието на подс. Ч. в организираната престъпна група, поставила си за цел извършване на престъпления против данъчната система, тъй като не е установено, че той е бил на ясно дали наетото складово помещение се ползва по предназначение и какви са били преследваните от ОПГ цели.

СНС в пълнота е изпълнил задължението си да аргументира въз основа на какво приема субективна съставомерност. Правилно е достигнал до извод за субективна съставомерност на деянието на подс. Ч. по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК, изводима от категорично обективираните и манифестирани от последния престъпни и користни прояви по предоставяне на престъпната структура на търговски дружества с профил на „липсващ търговец“, които само по документи и за да симулират търговска дейност, са наематели на складови помещения, наемната цена на които той заплащал, въпреки споделеното от наемодателя, че обектът за наемния период не се ползва, от постигнатото съгласие тези дружества, срещу заплащане, да бъдат включени в създавания фиктивен документооборот посредством митнически режим 4200, задействан в Гърция, да служат за привидни доставчици по ВОД на същите внесени стоки, но с вече начислена ставка ДДС, като по този начин прикрият действителния директен, пряк, краен потребител на стоките, който без осъществена доставка и прехвърлена собственост върху тези стоки, ги включва в счетоводната документация и в отчетните регистри, противоправно декларира неверни данни, въз основа на които ще претендира изплащане на неследващ се данъчен кредит. Субективните представи у подс. Ч. за преследваните от престъпното сдружение специална користна цел и престъпни посегателства против данъчната система явстват и от направените от него, пред проверяващия екип в с. Г. М., общ. Д., детайлни разяснения за престъпния механизъм за ролята на подс. Ц. в него, за действителния получател на стоките, поради което у подсъдимия, от субективна страна, е налице и специалната съставомерна цел. Въззивният съд намира, че  така обсъдените детайлно релевантни факти обуславят съставомерност на деянието на подс. Ч. по предявения му престъпен състав както от обективна, така и от субективна страна.

         По изложените съображения, защитните претенции за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимите Ц., Х., Н., Ч. не могат да бъдат удовлетворени, тъй като при правилно тълкуване и прилагане на закона тези подсъдими не са осъдени за несъставомерни деяния, поради което и не са налице основанията по чл. 336, ал. 1, т. 3 НПК.

         Законосъобразна е първоинстанционната присъда и в частта по отношение на подс. Д.Й., в която той е признат за невиновен в това, че за периода от месец октомври 2011 г. до 16.10.2012 г., в гр. София, участвал в организирана престъпна група, ръководена от И.А.Ш. и Ю.Б.Г. и с участници Г.Н.Ц., К.Г.Н., М.П.Ч., Р.Х.Н. и У М., създадена с цел да върши престъпления по чл. 255 НК и с користна цел, поради което е оправдан по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК, както и в частта, в която подсъдимите Г.Н.Ц., К.Г.Н., М.П.Ч., Р.Х.Н. са признати за невиновни в така очертаната организирана престъпна група да са участвали и с Д.Й., поради което и са оправдани по обвинението в този смисъл.

         Обоснован, като почиващ на  събраната и проверена доказателствена маса, е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност, по изискуемия в процесуалния закон /чл. 303, ал. 1 и ал. 2 НПК/ несъмнен начин, на обвинението на подс. Й. по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК. Правилно СНС е заключил, че не са събрани обвинителни по своя характер доказателства, които да установяват наведените в обстоятелствената част на обвинителния акт фактически твърдения за участието на подс. Й. в инкриминираното престъпно сдружение, изразяващо се в приемане предложението на св. Ш. и св. Г. да стане техен редовен клиент и собственик на стоката, изпращана от Китай и като търговец, нерегистриран по ЗДДС, да я продава без фактура и бъде по-конкурентен на пазара.

Към съображенията, изложени от СНС, които настоящият съд възприема изцяло, следва да се добавят и обективните данни, изводими от писмените доказателства - удостовереното от протокол за претърсване и изземване на жилище на подс. Й. *** и ненамиране на вещи, от значение за ДП и протокол за обиск на подсъдимия, при който бил иззет един брой мобилен телефон „С.“ с ИМЕЙ ******** и СИМ карта на М-ТЕЛ 0*********, за който лицето обяснило, че е негов и е с абонатен номер 0*******. Същите били обект на експертно обследване в заключението на вещото лице Н.М., констатирало, че  в телефона и СИМ картата не се съдържат като комуникатор на последни обаждания, входящи повиквания, пропуснати повиквания, кратки съобщения, телефонен указател с телефонни номера на подсъдимите лица, както и на сключилите споразумение св. Ш., св. Г., св. У М.. В телефоните и СИМ картите на подсъдимите и на св. Ш., св. Г., св. У М., също не били установени записи в телефонните указатели, последни обаждания, пропуснати повиквания, входящи повиквания, кратки съобщения от иззетия от подс. Й. телефон.

Следва да се посочи и резултатът от заключението на вещите лица Н.М. и Р. К. по фоноскопната експертиза, която установява, че лингвистичният анализ на речта, извършен от специалист в областта на българския език /по отношение на правописните и правоговорни норми на българския език и неговите диалекти/, докато разговорите в том 10 на ВДС, №№ 20, 22, 28, 50 и в том 11 на ВДС, № 64, не са проведени на български, поради което не е възможно да се извърши сравнително идентификационно фоноскопно изследване на тези лица.

         Оправдаването на подс. Й. по обвинението да е участвал в инкриминираната организирана престъпна група с подсъдимите Ц., Х., Н., Ч., законосъобразно е обусловило и реципрочното оправдаване на посочените подсъдими да са участвали в ОПГ с оправдания подсъдим.

Атакуваната присъда не е необоснована. Приетите за установени от СНС фактически положения се подкрепят от наличния доказателствен материал, събран и проверен от първостепенния съд, както и в хода на въззивното съдебно следствие.

Заявеният в жалбата на адв. Б.Х., като служебен защитник на подс. Х., поддържан и в пледоарията на упълномощения й защитник, адв. Б.Б., общ довод за допуснато нарушение от СНС при доказателствения разбор и анализ на доказателствената съвкупност, изразяващо се в неправилно, едностранчиво, избирателно събиране и обсъждане единствено на доказателствата в подкрепа на обвинителната теза и игнориране доводите на защитата по фактите, без конкретика кои неоправдано пренебрегнатите доказателствени източници се визират, като неоснователен, въззивният съд отхвърли.

Настоящата съдебна инстанция не се съгласява с така формулираната теза на защитата. Намира, че СНС е извършил цялостна, всестранна и   прецизна проверка на събраните в хода както на съдебното, така и на досъдебното производство по делото доказателства. При извеждане на правнорелевантните факти първостепенната съдебна инстанция не е допуснала невярна оценка и  интерпретиране в нарушение на правилата на формалната логика на което и да било доказателство, включено в годната за ценене доказателствена маса.

При формиране на вътрешното си убеждение по фактите СНС не е пропуснал, а с необходимата задълбоченост е обсъдил в съвкупност и взаимовръзка показанията на всички разпитани свидетели, включително и приобщените по процесуалния ред на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 НПК. Внимателно и с дължимото усърдие е изследвал съществуващите противоречия и изчерпателно е посочил кои от тях, в кои части и защо приема за достоверни и в кои части и защо отхвърля като недостоверни. Ето защо, въззивният съд намира, че липсват пороци в дейността на първата съдебна инстанция по проверката и оценката на събраните доказателства.

Решаващо значение за формиране на изводите на СНС относно инкриминираната деятелност и нейните извършители имат както показанията на сключилите споразумение участници в ОПГ, така и намиращите се в пълно съответствие с тях останали доказателствени източници.

Първостепенният съд е формирал пространни съображения, за да обоснове позицията си да кредитира, като достоверни, именно показанията на сключилите споразумение свидетели И.Ш., Ю.Г., У М..

При обсъждане достоверността на показанията на тази група свидетели /тези, депозирани пред СНС в условията на непосредственост, така както и тези, на първите двама, пред въззивната съдебна инстанция, в съдебно заседание на 26.05.2021 г./, настоящият съдебен състав отчете, че независимо от особеното им процесуално качество на подсъдими в същото наказателно производство, но признали се за  виновни, отказали се от съдебно разглеждане на делото по общия ред и сключили доброволно, в хода на съдебното производство, споразумение за престъпленията по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1 /за първите двама/, вр. ал. 2 НК  за последната, извършено при условията на необходимо съучастие с подсъдимите Ц., Х., Н., Ч. и по чл. 255 НК /при условията на самостоятелно извършителство за първия и в съучастие между втория и третата/, показанията им, в които разказват и за собствено  престъпно поведение, не са компрометирани и представляват годен доказателствен източник.

При извършената задълбочена и детайлна проверка за достоверност, на всяко едно от тях, чрез преценка за устойчивост и убедителност, чрез съпоставка по между им и с други доказателствени източници:

/показанията на св. С. С., включително и приобщените такива от ДП, информирал св. Ш. за възможността за освобождаване от ДДС при режим 4200, по негово поръчение получил пълномощни от името на български фирми С. Н. да ги регистрира с данъчен номер в Гърция, информиран от св. Ш. за пристигане на контейнерите, обмитявани от митнически агент А.;

на св. К., включително и тези, депозираните в хода на ДП, описващ престъпния механизъм и участието на св. Г. в него, по получаване от китайските търговци на документите, издадени на български фирми „И. т.“ ЕООД, „К. г. **“ ЕООД, на заявените от тях стоки в Китай и обмитяването им от А. в пристанище П., транспортирани от водачи на „В. и.“ ЕООД, фактурирал продажби, по указания на св. Г., от посочена от него българска фирма на китайци на базар И., в това число от „И. т.“ ЕООД на фирмата на св. У М.„Г. с. *“ ЕООД;

на китайските търговци, св. Ц. С., св. У П., св. Д. М., контактували преимуществено със св. Г.,  в някои случаи и със св. Ш.,  при поръчка на стоки в Китай на посочени от св. Г. български фирми, различни от техните дружества, „С. с. ****“, ЕООД „Х.“ ООД, предавали му превозните и търговски документи за митническо обмитяване в Гърция и уведомявани от него при получаване на товара в складовите им бази в „И.“;

на св. И. И., запознал се със св. Г., чрез св. А.Т.Н., при предоставяне на неработещото си дружество „И. т.“ ЕООД  за целите на ОПГ, търгувало по документи с контролираното от св. У М. „Г. с. *“ ЕООД,

на св. А.Т.Н., помолен от св. Г. да го запознае със собственик на фирма;

на св. М. П., получила от подс. Х., по указания на св. Г., фактура за продажба от „К. г. **“ ЕООД на разтоварвана в склада на „Л. п. л. е. ЕООД стока и извършено частично плащане по фактурата,

св. М. Н., получила от подс. Х. фактури за „Г. с. *“ ЕООД;

на св. К. от ДП за предавана, по искане на подс. Ц. и св. Ш., служебна данъчна информация за „К.“ ЕООД, „Г. с. *“ ЕООД и „И. т.“ ЕООД, като във връзка с данъчна ревизия на последното се срещнала с управителя му, когото възприела като човек с вид на клошар, който „не давал да знае за дейността на фирмата“;

на водачите на тежкотоварни автомобили на „В. и.“ ЕООД, св. А. Ч., св. Г. К., включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, превозвали от пристанище П. контейнери със стоки, с изпращач фирма „А.“ и получател експлоатираните от ОПГ търговски  дружества „И. т.“ ЕООД, „К.“ ЕООД, „К. е.“ ЕООД, „К. г. **“ ЕООД, „М.“ ЕООД, поддържали телефонна връзка с подс. Н., който посочвал, по указания на св. Г., склад на китайски търговец, в който да се разтовари, подпечатвал превозния документ ЧМР и получавал от водачите съпътстващите товара документи, на св. И.Д., информиран от св. Г. за необходимост от международен превоз на контейнери и информирал го за хода на превоза, който, както и св. Ш. заплащали транспортната услуга;

на инспекторите по приходите в ТД на НАП, София, включително и депозираните в хода на ДП, св. И. Д., св. Б. И., св. В. Д., св. С. В., държавен експерт „Патентно ведомство“, св. Б.И., разузнавач ГД „БОП“, извършили съвместни проверки - на складова клетка *, ул. „Д.“ *, наета от св. М., в която се разтоварвала стока, по документи собственост на „М.“ ЕООД, на склад на „Л. п. л. е.“ ООД, в който се разтоварвала стока, по документи собственост на „К. г. **“ ЕООД, на складова база в село Г.М., общ. Д.;

 на полицейските служители, включително и приобщените такива от ДП, св. Х. С., св. А. К., св Р. Ш., св. Й. Й., извършили оперативно наблюдение на базар И.;

на св. Д. С., ръководител на екипа, извършил проверка на склад в с. Г. М., общ. Д., пред когото подс. Ч. обяснил, че за доставките чрез „М.“ ЕООД, получатели по които били китайски граждани, поддържал контакти с подс. Ц.;

на обясненията на подс. Ч. относно убеждаването му от подс. Ц., посредством заплащане на суми, предоставени от св. Ш., да предостави своето и осигури и други търговски дружества за включване в дейността на ОПГ;

протоколи за разпознаване на св. Ш. от св. С. С. и от св. Р. К., на св. Ю.Г. от св. Р. К., от св. Ц. С. и от св. У П., протокол за претърсване и изземване на управлявания от св. Ю.Г. лек автомобил Б.-***, ДКН ****** и намерени и иззети оригинал на фактури с доставчик „И. т.“ ЕООД и получатели съответно „М. л.“ ЕООД и „Г. с. *“ ООД,  международни товарителници, инвойс фактури, митнически декларации за допускане за свободно обращение, платежни нареждания, кантарни бележки, включително и доброволно предадените от св. С. и св. К., протоколи за извършени проверки от специализирана мобилна група, актове за установяване на административно нарушение, ревизионни актове и доклади, заключения по технически експертизи на експертите М. и Л., заключението по фоноскопната експертиза, заключението на вещото лице Ц. Т. по графическата експертиза, протоколите за изготвяне на веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства/ се извежда обоснован извод, че те не се конфронтират и изключват, а се подкрепят изцяло по съдържание. Ето защо, правилно СНС е приел показанията на свидетели И.Ш., Ю.Г., У М. за логични, последователни, достоверни и ги е поставил в основата на присъдата си.

Фактическите данни, установени от показанията на  свидетелите И.Ш., Ю.Г., У М., като основни източници на преки доказателства в процеса, са в хармония и със събраните и проверени и от въззивния съд източници на доказателствени сведения, внимателно обсъдени и съпоставени - показанията на св. Е. Й. в съдебно заседание на 21.09.2021 г., че подс. Ц., подс. Н., подс. Ч. носели фактури  в счетоводния офис, посочвали фирма-получател, на която да се издаде нова фактура за продажба и цена; на св. А.Т.Н. от ДП, утвърдени изцяло след прочитането им в съдебно заседание на 26.05.2021 г., за извършено от него запознанство на св. Г., по молба на последния, със св. И., който притежавал фирма; св. П.П. в съдебно заседание на 21.09.2021 г. за съвместно посещение на подс. Ч. и подс. Ц. и договаряне наемане на складово помещение; св. П.Д. в съдебно заседание на 19.02.2020 г., както и потвърдените показания от ДП, че срещу заплащане и с посредничеството на св. М.П., която по-късно упълномощил, се съгласил да придобие „К. е.“ ЕООД, предоставил копие от лична карта, подписвал предоставени му от подс. Ц. фактури, заключението по приетата от тази съдебна инстанция графическа експертиза, в частта, установяваща, че подписите за „наемател“ в договор за наем, за „упълномощител“ в копие на пълномощно от 24.02.2012 г. с упълномощен С. Г. Н., са положени от св. Т.П., заключението по тройна допълнителна графическа експертиза, че ръкописният буквен и цифров текст на л. 95 и л. 96 от том 36 ДП е изписан от св. Е. Й.. По този начин крайният резултат на доказателствения процес - приетите за установени факти, сочещи на съставомерност на престъпление по чл. 321, ал. 3, вр. ал. 2 НК, не е изграден единствено от безкритично кредитирани показания на  сключилите споразумение участници в ОПГ, а на обстоен, пълен и точен анализ, чрез взаимното им съпоставяне и кореспонденция с данните от всички доказателствени средства.

СНС е извършил внимателна проверка на показанията на св. С. С., депозираните в съдебно заседание и приобщените такива от ДП, потвърдени изцяло, от гледна точка на вътрешната им логичност, обективност и убедителност. Правилно СНС е ценил показанията на този свидетел, които възпроизвеждат пряко възприети факти по разясняване на св. Ш. възможността за отложено плащане на ДДС в България на внасяни от Китай стоки през Гърция, за осъществено, с участието на св. Ш., упълномощаване на С. Н. от български търговски дружества за регистрация по ДДС в Гърция, за извършени в П., Гърция, от митнически брокер А. П., дейности по митническо оформяне, на внасяните от Китай стоки на дружествата, под режим 42 на ЕИО и транспортирането им в България от фирма на св. Д.. Съдържащата се в този източник доказателствена информация правилно е ценена при разкриването на фактологията на деянието, наред с останалите доказателства, включени в доказателствената съвкупност – показанията на св. Ш., св. Д., св. А. Ч., св. Г. К., включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, писмените доказателства – пълномощни за С. Н. от св. Т.П., като управител на „К. г. **“ ЕООД с нотариална заверка на подписа от 24.02.2012 г., нотариус Н. *** действие СРС, рег. № *** на нотариалната камара, от св. И., като управител на „И. т.“ ЕООД, от 22.12.2011 г., договор с дата 08.02.2012 г. между ЕООД „И.т.“ и А. П., митнически брокер, за извършване на дейностите по митническо оформяне на стоките в П., Гърция, копия на документи в т. 24 ДП, предадени от св. С. заключението по техническата експертиза за ползваните от св. Ш. и св. Г. телефони, идентични с посочените от свидетеля.

Аргументиран по надлежния ред, предвиден в чл. 305, ал. 3 от НПК, е изводът на СНС да даде вяра на други доказателствени източници - показанията на св. К., включително и тези, депозирани в хода на ДП /последните в унисон и със заключението по техническата експертиза относно ползван от св. Ш. телефонен номер, както и с доброволно предадените от този свидетел писмени доказателства - товарителница с получател „И. т.“ ЕООД, V.: ******** и страна за уведомяване С., Гърция, г-н С., тел. 00**********, про форма инвойс и потвърждение на поръчката от 06.07.2012 г., издадена от S…i..’l D…. CO., L…, Х… до „И. т.“ ЕООД/, описващ престъпния механизъм и участието на св. Г. в него, показанията на китайските търговци, св. Ц. С., св. У П., св. Д. М., контактували преимуществено със св. Г.,  в някои случаи и със св. Ш.,  при поръчване на стоки в Китай на името на посочени от св. Г. български фирми, различни от техните дружества, „С. с. ****“, ЕООД „Х.“ ООД, на св. Д., св. А. Ч., св. Г. К., включително и приобщените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК потвърдени изцяло след прочитането им от съда, на св. М. П., получила от подс. Х., във връзка с извършвана митническа проверка и по указания на св. Г., изготвена фактура за продажба от „К. г. **“ ЕООД на разтоварвана в склада на „Л. п. л. е.“ ЕООД стока, св. М.Н., св. Б. И. за узнатото от подс. Ч., че подс. Х. обслужва счетоводно неговото дружество „М.“ ЕООД, за което последният знаел, че не извършва никаква търговска дейност и няма стопански операции за осчетоводяване, св. Р. К. от ДП /в кореспонденция с показанията на св. Ш., с писмените доказателства за съвместни проверки в складова база И. на контейнери със стока от Китай, обмитена в Гърция, с получател „М.“ ЕООД и „К. г.“ ЕООД, физически доставена в склад на „Л. п. л. е.“ ООД и на св. М., със заключението на вещото лице Ц. Т. по графическата експертиза, поради което, макар и неподдържани от свидетеля К., мотивирано са кредитирани от съда/, че счетоводството на М.“ ЕООД, „К. г. **“ ЕООД, „К. е.“ ЕООД се извършва „от И.“ в офиса в жк „С. Т.“ и по поръчение на св. Ш. и на подс. Ц. е достъпвала информационните масиви на НАП. Верни са изводите, че показанията им се подкрепят от обективно наличната по делото доказателствена съвкупност, включително писмените документи за търговските дружества, с профил на „липсващи търговци“, протоколи за изземване на счетоводния офис на „Е. о. **“ ЕООД и „М. л.“ ЕООД, протоколи за оглед на веществени доказателства, протоколи за разпознаване от св. К. на св. Ш.  и св. Г. и фотоалбуми, технически експертизи, протоколи за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС и затова правилно им е дадена вяра.

Настоящата инстанция констатира, че при формиране на вътрешното си убеждение по фактите предходната съдебна инстанция законосъобразно е включила показанията на инспекторите по приходите в ТД на НАП, София, св. И. Д., св. Б. И., св. В. Д., св. Р. М., на св. С. В., държавен експерт „Патентно ведомство“, на полицейските служители св. Б. И., св. Х. С., св. А. К., св Р. Ш., св. Й. Й., св. Д. С. разпитани в условията на непосредственост, както и съдържимите се в протоколите им за разпит в досъдебната фаза на наказателния процес, инкорпорирани към доказателствената съвкупност по процесуалния ред на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК. Изложила е ясни и изчерпателни съображения да ги кредитира с доверие. Правилно е приела, че длъжностното качество и изпълняваните от тези свидетели служебни функции не съставляват процесуална пречка те да свидетелстват, тъй като не попадат в рамките на забраната по чл. 118, ал. 1 и ал. 2 НПК, нито са основание тези показания да се игнорират априори. Показанията им не са останали извън проверката за пристрастност, но същата не е довела до разколебаване на изводите за правдивост на съобщените от тях данни, подкрепени с доказателствената съвупност.

При изграждане на фактическите си констатации първостепенният съд е извършил задълбочена проверка на показанията на свидетелите, собственици на търговски дружества, включени от подс. Ц., св. Г. и св. Ш., в дейността на ОПГ по престъпно укриване на данъци – св. И. И., св. Т. К., св. В. Г., която настоящият съд възприема изцяло.

Наред с това констатира, че св. И. /в показанията си пред първостепенния съд и в приобщените такива от ДП по процесуалния ред на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 НПК, потвърдени в цялост след тяхното огласяване/ възпроизвежда последователно и логично факти и обстоятелства от действителността, възприети лично, в пълно съответствие със заявеното от св. А.Т.Н. на ДП, след инкорпориране, при условията на чл. 281, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2, предл. 2 от НПК, в съдебно заседание на 26.05.2021 г., утвърдено като вярно отразено, в кореспонденция с банковата документация за открити в „И. А. б.“ АД банкови сметки на „И. т.“ ЕООД и договори за разплащателна сметка в евро и долари, л. 1, л. 46, л. 51 т. 39, с декларация пред НАП, л. 17, т. 37, с отразеното в ревизионен акт № ********/05.0*.2012 г. за извършена ревизия по ЗДДС за периода 11.11.2011 г. до 31.03.2012 г. на „И. т.“ ЕООД, с пълномощно на О.В. по чл. 15, ал. 2, т. 2 от Закона за търговския регистър, с генерално пълномощно от 26.10.2011 г. на О.В. за представителство пред всички институции, вкл. и пред банки, , л. 85-86, т. 37 ДП, с договор с А. П. от 08.02.2012 г. за извършване на дейностите по митническо оформяне на стоките в П., Гърция, на внасяните от Китай или други трети страни стоки на дружеството в П. под режим 42 на ЕИО - л. 57, т. 37 ДП, с протокол за разпознаване на св. А.Б., л. 267, т. 6 ДП, поради което и не установи основания за дискредитиране, поради предубеденост и заинтересованост, на заявеното в тях.

Обосновано първостепенният съд не е пренебрегнал доказателствените данни, съдържими в показанията на св. Т. К. от ДП, поддържани след прочитането им при хипотезата на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, в частта, в която заявява, че регистрираното търговско дружество „К. е.“ ЕООД не осъществявало дейност, не е назначавала персонал, не е ползвала офис, упълномощила жена, с неустановена по делото самоличност, да представлява дружеството, представила й копие от личната си карта, саморъчно написала и подписала находящия се на л. 65, т. 36 ДП текст „Съгласна съм копие от личната ми карта да се съхранява в счетоводството“, подписвала, като управител, предоставените й фактури, без да се запознае със съдържанието им, а след прехвърляне на дружеството предала на новия собственик печата на фирмата. Въззивната инстанция не преценява достоверност на показанията на коментирания свидетел в частта, че не е говорила с подс. Ц. за фирми, нито е подписвала дадени й от същата документи, като опровергаващи се от констатациите в протокол за оглед на иззетите при претърсване и изземване на складово помещение в С., кв. „Г.“, зад блок **, веществени доказателства, сред които, ведно с копие от документа за самоличност на св. К., се съхранявали и  документи за издаване и получаване от „Б.-Б.“ АД на електронен подпис, както от уведомление до ТД, офис Л. от 01.12.2011 г. на св. К., като представляваща „К. е.“ ЕООД, за упълномощаване на „Е.о. **“ ЕООД, чрез управителя си, подс. Ц., да подава по електронен път, чрез КЕП, декларации, документи или данни по ЗДДС, Интрастат. /л. 92, т. 29/, от обективните данни по техническата експертиза, установила интензивни телефонни контакти между ползвания от подс. Ц. телефон и телефона на св. К., от удостовереното в Агенция по вписванията прехвърляне на 23.08.2012 г. от св. К. на подс. Ч. притежаваното от нея дружество „К. – т. **“ ЕООД.

Въззивният съд се съгласява с преценката за достоверност на показанията на св. В. Г., проведена от предходната съдебна инстанция.

Намира, че след съпоставка с писмените доказателствени източници – данни в информационната система на НАП, приобщени от настоящия състав, за липса на подадени уведомления по чл. 62 КТ за назначени лица по трудови правоотношения, както и подадени справки по чл. 73 ЗДДФЛ, с резултатите от данъчни ревизии на „К.“ ЕООД за данъчни периоди от 17.05.2011 г. до 30.04.2012 г. и от 01.05.2012 г. до 04.06.2012 г. /РА № **********/2*.11.2012 г., РА № *********/2*.06.2013 г./, с констатации, при посещения на декларирания адрес за кореспонденция, че не е открито място на стопанска дейност и/или офис, както и член на орган на управление, упълномощено лице, работник и/или служител на „К.“ ЕООД, задълженото лице не представило никакви документи и обяснения във връзка с осъществявана дейност и не е доказано упражняване на реална дейност, а издаването и отразяването на фактури и протоколи по чл. 117 ДДС е преценено за извършено без основание, без реално извършени доставки, с констатациите от 20.04.2012 г. на екип на специализирана мобилна група, че стока, по инвойс фактура и гръцка митническа декларация с получател дружество „К.“ ЕООД, била разтоварвана в склад № **., складова база „К.“, кв. И., с наемател „К. С. ****“ ООД, представлявано от Л. Д. - се утвърждава  изнесената от св. Г. информация, че не е печелил с фирма „К.“ ЕООД при  внос на стоки от Китай и не знае за извършени проверки на контейнери.

Правилно е дадена вяра на показанията му в частта, че стоката, внос от Китай, е освобождавана в П. със съдействие на грък, който говори и български, след което се товари на камиони и транспортира в България, предвид наличната подкрепа с показанията на св. С., св. Д., св. Ч..

Апелативният съд намира, че показанията на свидетелите, на които СНС се е доверил, са съпоставени и потвърдени и при проверката им с останалите доказателствени източници, поради което не са налице твърдяните от защитата нарушения при оценката на доказателствата и формиране на фактическите констатации въз основа на тях.

Въззивната съдебна инстанция се позова, освен на приобщените при съдебното разследване от СНС доказателства и на фактическите положения, изводими от служебно допуснатите и разпитани пред настоящия съдебен състав, в условията на непосредственост, свидетели.

Подложи на задълбочена преценка показанията св. П.Д., депозирани в съдебно заседание на 19.02.2020 г., както и инкорпорираните такива, чрез процесуалната техника на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 НПК, л. 37-39, т. 80 ДП, потвърдени категорично и изцяло, за прехвърлени му срещу заплащане, с участието и упълномощаване на св. П., като посредник на подс. Ц., на неактивни търговски дружества, сред които и „К. е.“ ЕООД, за подписване на предоставени му от тази подсъдима фактури, за дадено копие на лична карта и саморъчно изписване на текста „Вярно с оригинала“, както и на  персонален електронен подпис и печат на дружеството.

Въззивният съд се довери на показанията на свидетеля Д., съпоставени и потвърдени и при проверката им с останалите доказателствени източници – показанията на св. Т. К., св. М.П., в кредитираните им части, извлечения от Търговския регистър за регистрирани на негово име „К. е.“ ЕООД, „К.-е.“ ЕООД, пълномощно от 30.05.2012 г. с нотариално удостоверяване на подписа от нотариус К. К., с което св. П.Д., като управител на „К. е.“ ЕООД, упълномощил св. М.С. с широк обем от представителни правомощия, пълномощно от 31.05.2012 г. с нотариално удостоверяване на подписа от нотариус К. К., с което св. П.Д., като управител на „К.-е.“ ЕООД, отново упълномощил св. М.П. със същия широк обем представителна власт, протокол за претърсване и изземване на офиса на „Е. о. **“ ЕООД, протокол за оглед на веществени доказателства, съхранявали от подс. Х. *** /т. 36, л. 16 и следващите ДП/, съдебно-техническа експертиза на вещото лице Л., външен хард диск, обект 13 от експертизата, в който, наред с файлове с лекции по различни правни дисциплини били съхранени сканирани документи - Заявление до Агенция по вписванията от св. П.Д., като управител на „К. е.“ ЕООД, за вписване прехвърлянето на дружествен дял от св. Т. К., пълномощно от св. П.Д., управител на „К. е.“ ЕООД, за св. М.С. да го представлява и подписва във връзка с упражняване на правата му в дружеството.

Апелативната съдебна инстанция изгради фактическите си изводи и на данните, изводими от показанията на св. А.Т.Н., дадени в съдебно заседание на 26.06.2021 г. и приобщените такива от досъдебното производство, л. 79, т. 6, поддържани изцяло след прочитането им, за запознанство на св. Г., по молба на последния, с притежаващо фирма лице, св. И. И., собственик на „И. т.“ ЕООД, на св. П.П., от допълнителния му разпит от 21.09.2021 г. и инкорпорираните му показания от досъдебното производство, л. 61-62, т. 88, че подс. Ц. и подс. Ч. заедно са преговаряли за наемане на складово помещение, което те заключили и не използвали, въпреки което подс. Ч. заплащал наемните вноски, за обсъждане с този подсъдим защо помещенията стоят празни, за запознаване със св. Т.П. при наемане на склада от „К. г. **“ ЕООД. Прие достоверност на показанията на тези свидетели, които са в унисон с показанията на св. И. И., със заключението на съдебно-техническата експертиза на вещото лице Н.М. относно абонатния номер на иззетия при претърсване и изземване на жилището на св. Ю.Г. мобилен телефон, с писмените доказателства - договор за наем от 01.02.2012 г. със страни Н. „П. Р.“ със седалище и адрес на управление гр. Д., ул. „А. С.“ № *, представляван от председателя П.Н.П. като наемодател и М.П.Ч., действащ като „М.“ ЕООД, договор за наем от 01.05.2012 г. със страни Н. „П. Р.“ гр. Д., представляван от П.Н.П. като председател и наемодател и Т.С.П., представляваща „К. Г.-**“ ЕООД, фактури за плащане на наем, л. 70-71, т. 88 ДП, и уведомително писмо до Т.С. от 19.10.2012 г., заключение на вещото лице Д.Г., изготвила графическа експертиза относно авторство на подписите на св. П..

Апелативната съдебна инстанция прецизно анализира показанията на св. Е. Й., депозирани при допълнителния му разпит в съдебно заседание на 21.09.2021 г., дадените такива пред първостепенния съд, както и приобщените от ДП, неоспорени след прочитането им от съда.

Съдът съобрази всички фактори, които биха могли да формират нагласи за предубеденост и необективност в свидетеля, предвид съществуващо познанство с подс. Х., колегиални отношения, доверие, произтичащи от общата им месторабота, работно място, осъществявани идентични трудови функции в управляваното от подс. Ц. „Е. о. **“ ЕООД. Споделя съображенията на предходната съдебна инстанция да кредитира с доверие показанията му, очертаващи мястото в престъпното сдружение на подс. Ц., подс. Ч. и подс. Н., целите на престъпната структура по неправомерно прилагане на митническите предимства при внос чрез Гърция на стоки от Китай, търговските дружества, счетоводно обслужвани от офиса и техните управители.

След сравнителен анализ и преценка за достоверност, на фона на показанията на св. М. Н., обслужвала счетоводно „Г. с. *“ ЕООД, че именно подс. Х. й е предала фактури за „Г. с. *“ ЕООД, на св. М. П., счетоводител на „М. л.“ ЕООД и „Л. п. л. е.“ ЕООД, получила от подс. Х., във връзка с извършвана митническа проверка и по указания на св. Г., изготвена фактура за продажба от „К. г. **“ ЕООД на разтоварвана в склада на „Л. п. л. е.“ ЕООД стока, на св. И.Д., ръководител на проверяващия екип, подкрепата им от обективните данни от техническата експертиза на вещото лице Н.М., изследвала съдържима в паметта на телефона на подс. Х. и СИМ карта в него, както и в телефоните на останалите членове на ОПГ, информация за записани телефонни номера, установени записи на пропуснато повикване и на последно обаждане, изпратени СМС,  информацията от Търговския регистър за извършени вписвания на промени по партидите на търговските дружества, последващи времево контролираната комуникация по изготвяне  от  подс. Х. на необходимите документи за тези дружества по повод проектирани съвместно с подс. Ц., св. Г., св. Ш. промени, от протоколите за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС, установяващи телефонна комуникация с престъпна насоченост и съдържание между подс. Х. и подсъдимите Ц., Ч. и ръководителите на ОПГ, св. Г., св. Ш., обясненията на подс. Ц., въззивният съд не намери налична подкрепа на показанията на св. Й., дадени в хода на въззивното съдебно следствие, в частта им, че не си спомня подс. Х.  да е изготвяла фактури, като през този период тя ходела на лекции и водела ТРЗ на счетоводната фирма, поради което ги игнорира в коментираната част.

Въззивният съд не кредитира с доверие и изключи, като недостоверни, показанията на св. Т.П., дадени в съдебни заседания на 03.02.2021 г. и 26.05.2021 г., че не е предоставяла свои лични данни, електронен подпис, че не е сключвала, като представител на „К. Г. **“ ЕООД, договор за наем на склад в с. Г.М., общ. Д., нито се е срещала със св. П.П., не е упълномощавала гръцкия гражданин С. Н. да представлява търговското дружество „К. Г. **“ ЕООД пред митническите и данъчни власти в Гърция,  не е упълномощавала подс. Ц., като управител на „Т.-Т. е. ****“ ЕООД, да представлява дружеството пред данъчна служба, да подписва, подава и получава документи и карти, не е регистрирала „Т.-Т. е.****“ ЕООД, „А. **“ ЕООД, „О. ****“,  ЕООД, „Б.“ ЕООД. Така коментираните показания, в тяхната цялост, се конфронтират както с показанията на св. П.П., подс. М.Ч., така  и с писмените доказателства – данните в Търговския регистър за търговски дружества, в които св. П. е свързано лице, пълномощно с нотариална заверка на подписа от 24.02.2012 г., нотариус Н. *** действие СРС, рег.№ *** на нотариалната камара, по силата на което свидетелката Т.П. упълномощава С. Г. Н. да я представлява пред всички данъчни и митнически органи в Гърция, Справка-удостоверение, изготвено от помощник нотариус В. С., изх. № *** от 16.03.2021 г. и изх. № ***/16.03.2021 г., протоколи за оглед на веществени доказателства, иззети от складово помещение в С., кв. „Г.“, зад блок **, от заключението вещото лице Д.Г., изготвила графическа експертиза.

Настоящата съдебна инстанция изключи от доказателствената маса показанията на св. М.П.С. от съдебно заседание на 06.04.2022 г. в частта, в която отрича да е упълномощавана от св. П.Д., като управител на „К. е.“ ЕООД, както и от подс. Ц., да я представлява пред „Б. Б. С.“ АД, да е упражнявала, произтичащата от упълномощаването й, представителна власт. Изнесените от нея фактически данни се опровергават от показанията на св. П.Д., от Справка-удостоверение за периода 25 март 2010 г. до 25 март 2021 г. от общия регистър на нотариус К. К., рег. № ****/30.0*.2012 г. и рег. №  ****/31.0*.2012 г., за удостоверяване на подпис върху пълномощно с упълномощен М.П.С. и упълномощител П.В.Д. в качеството си на управител на  „К. е.“ ЕООД, както и удостоверяване на подпис върху пълномощно с упълномощен М.П.С. и упълномощител П.В.Д. в качеството си на управител на „К. е.“ ЕООД, пълномощно, заверено от нотариус А. П., с район на действие РС-София, с дата 21.02.2012 г., с упълномощител Г.Н.Ц. и упълномощен М.П.С. да я представлява пред Б. Б.С. АД, л. 46, т. 36 от ДП, заповед № *******/04.0*.2012 г. на директора на ТД на НАП, София, за възлагане на ревизия на „К. е.“ ЕООД, получена от св. П. на 07.06.2012 г., л. 22, т. 9 ДП.

Показанията на свидетелката, в частта в която навежда информация за дадено от св. Д. съгласие, срещу пари, да му  се прехвърли фирма, в унисон с изнесеното от последния, както и с удостовереното вписване в Търговския регистър, съдът не намира основания да не кредитира.

Не е налице подкрепа между фактическите твърдения на св. А.Б. от допълнителния му разпит на 26.05.2021 г. /че не познава св. А.Н. и св. И. И., собственик на „И. Т.“ ЕООД, че няма спомен да е предоставял на И. И. за подпис изготвено пълномощно за С. Г. Н., да го е водил до офис на „И. А. Б.“ АД за откриване банкова сметка ***, да е искал и получил от св. И. печат на фирмата, да му е предоставял за подпис фактури с доставчик „И. Т.“ ЕООД и получател „Г.с. *“ ООД / с последователите, устойчиви и взаимно допълващите се показания на св. А.Н. и св. И. И., с банковата документация, удостоверяваща разкрити банкови сметки на „И. Т.“ ЕООД в „И. А.Б.“ АД, с пълномощно с упълномощител И. Б. И. и упълномощен С. Г. Н. да представлява „И. Т.“ ООД пред всички данъчни и митнически органи в Гърция и с други права, подробно описани в т. 1 до т. 4, л. 213, т. 6 ДП, с протокол за разпознаване на св. Б. от св. И. И., л. 267, т. 6 ДП, протоколи за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС, разговори между св. Б. и св. Г., №№ 3, 11, 14, 28, т. 11, поради което и след отрицателна преценка за достоверност ги изключи от доказателствената съвкупност.

Както правилно е приела първостепенната съдебна инстанция изводът за безспорност и категоричност на авторството на деянието от страна на подсъдимите се извежда не само от гласните доказателствени източници, но и от намиращите се в пълно съответствие с тях обективни данни от заключението на вещото лице Н.М., изготвило техническа експертиза, заключението на вещото лице Ц. А., изготвил компютърно-техническата експертиза на кореспонденцията, съдържаща се в пощенски кутия с електронни адреси:  l……@ m….bg, m……...@ m…..bg,, u…….*****@***.**, k……..@abv.bg i………****@abv.bg, l……..@abv.bg, p………****@abv.bg, m………..@abv.bg, заключението на експерта Е.Л., изготвила техническата експертиза на иззетите компютърни конфигурации и флаш памети от офис помещение, находящо се в гр. С.,, жк „С. Т.“, бл. ***, вх. *, партер, ползвано от „Е. о. **“ ЕООД, от жилището на подс. Х., с адрес ***, от обитаваното от подс. Ц. жилище, от жилищата на св. М. П. и св. М. Н., заключението на вещото лице Ц. Т., изготвила графическа експертиза, заключението на вещото лице Д.Г., изготвила графическа експертиза, тройна допълнителна графическа експертиза, протокол № 21/ ДОК-159 от 17.08.2021 г. от Д.Г., И.А., В.Ц., заключението на вещите лица Н.М. и Р. К., изготвили фоноскопната експертиза. Инкорпорираните експертни заключения, като изготвени от експерти, чиято професионална компетентност и добросъвестност съдът не намери основание да постави под съмнение, кредитира изцяло, както законосъобразно е подходил и първостепенният съд по отношение на тези, защитени пред него. Въззивният съд не постави в основата на фактическите си изводи заключението на вещото лице Д.Г., изготвила графическа експертиза, протокол № 21/ДОК-094 от 13.05.2021 г., в частта относно авторство на подс. Х. на ръкописния буквен и цифров текст на л. 95 и л. 96 от том 36 ДП, позиция единодушно отречена от тройна допълнителна графическа експертиза, според която ръкописният буквен и цифров текст на л. 95 и л. 96 от том 36 ДП е изписан от св. Е. Й..

Правилно първоинстанционният съд е приел за годен източник на доказателствени сведения приобщените по реда на НПК писмени доказателства, неоспорени от страните, поради което ги е кредитирал изцяло.

Въззивният съд основа своите решаващи изводи и прие  за установени посочените по-горе факти, след като   обсъди внимателно и   интерпретира, съобразно действителния им смисъл и съдържание, показанията на свидетелите, анализира ги в светлината както на писмените доказателства, така също и на приобщените по реда на НПК веществени доказателствени средства звукозапис, получени при използване на специални разузнавателни средства /т. 5, т. 10, т. 11/, като материалите, събрани със СРС, имат само допълнително, второстепенно и подпомагащо значение, предвид законовата забрана, разписана в чл. 177, ал. 1 НПК. Защитният упрек, че първостепенният съд е фаворизирал недопустимо данните, изводими от протоколите за ВДС от прилагане на СРС и единствено въз основа на тях е изградил изводите си за съставомерност на деянието на подсъдимите, като лишен от основание, апелативният съд отхвърли.

Правилно първоинстанционният съд е ценил приобщените по реда на НПК веществени доказателствени средства, получени при използване на специални разузнавателни средства, но съдържими единствено в томове 5, 10, 11.

Видно от приложените Разрешения по Искане за използване на СРС рег.№*********/0*.06.2012 г., Искане продължение рег.№**********-/0*.08.2012 г. по отношение на Г. Н. Ц. с номер на комуникатора 0********/т. 5/, Разрешения по Искане за използване на СРС рег.№**********/0*.06.2012 г., Искане продължение рег.№**********-/0*.08.2012 г. по отношение на И.А.Ш. с номер на комуникатора ************ /т. 10/, Разрешения по Искане за използване на СРС рег.№***********/0*.06.2012 г., Искане продължение рег.№***********/0*.08.2012 г. по отношение на Ю.Б.Г.  с номер на комуникатора 0**********  /т. 11/, е спазена законовата процедура по чл. 174, ал. 3 НПК /в редакция ДВ, бр. 13 от 2011 г./. Посочените разрешения за използване на специални разузнавателни средства, предвид специалната подсъдност за престъпленията по чл. 321 НПК, към момента на постановяване на разрешенията, предвидена в чл. 411а, ал. 1, т. 2 НПК /отменен/, са дадени от компетентния за това съд – председателя а Специализирания наказателен съд /закрит/.

Законосъобразна е оценката на първостепенния съд, че така изготвените протоколи за ВДС представляват годен източник на доказателствена информация, а съдържащите се в тях данни са в отношение на пълно покриване с доказателствената наличност досежно релевантните факти, предмет на доказване в процеса – участието на четиримата подсъдими в инкриминираната организирана престъпна група, ръководена от св. Ш. и св. Г., поставила си за цел имотна облага чрез извършване на престъпления против данъчната система.

Чрез прилагане на оперативния способ „Подслушване“ на телефонната комуникация на подс. Ц., на св. Ш., на св. Г. осъществявана чрез посочените по-горе мобилни телефонни номера  се установява поведението, действията и конкретните им функции в ОПГ, както и връзките им с останалите членове на престъпната структура.

Законосъобразен е подходът на предходната съдебна инстанция да изключи от доказателствената съвкупност, като процесуално негодни, протоколите за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС, разрешенията за експлоатирането на които са дадени от некомпетентен орган – председател на СГС, който към процесния момент не е имал компетентност да стори това, а не от компетентния орган - председател на СНС /закрит/. Коментираните протоколи не представляват такова доказателствено средство, което да е събрано или изготвено при условията и реда по НПК, поради което и са недопустими съгласно чл. 105 ал. 2 от НПК.

Първоинстанционният съд мотивирано е отхвърлил обясненията на подсъдимата Ц., в които тя лаконично отрича авторство на инкриминираното деяние, тъй като изпълнявала изцяло указаното й от св. Ш. и св. Г., от които получавала счетоводни документи и предавала на подс. Х., както и на св. Й. за осчетоводяване.

Обясненията на подс. Ц., съпоставени с останалите доказателствени материали /преди всичко с обективните данни от заключението на вещото лице Н.М., изготвило техническа експертиза, установил в паметта на СИМ карта на иззетия от жилището й телефон Н., модел ****., телефонните номера на св. Г., св. Ш., подс. К. Н., в паметта на СИМ картата на телефон Н., модел ****-*х били установени комуникационни връзки с телефона на св. Р. К., св. Т. К., в паметта на СИМ картата били въведени телефонни номера на св. Ш., св. Т. К., св. Б., подс. Ч., подс. Н., протокол за претърсване и изземване на обитаваното от подс. Ц. жилище, протокол за оглед на иззетите веществени доказателства при претърсване и изземване на складово помещение, находящо се в гр. С., кв. „Г.“, зад бл. **, обозначени като ВД № 1, при който били намерени копия от лични карти на управители на търговските дружества, тип „липсващ“ търговец,  документи, свързани с издаване на персонален КЕП  за подс. М.Ч., св. Т.П., св. П.Д., св. Т. К., св. Д. М., показанията на св. И.Ш., св. Г., св. Й. пред СНС, че подс. Ц. донесла документите на „К. г..**“ ЕООД, „М.“ ЕООД и „К. е.“ ЕООД, общувала с управителите на тези дружества, изисквала съставяне на фактури за продажба на посочени от нея дружества и уточнявала продажната цена, която да се вписва в тях, св. П.П., св. П.Д., св. Б. И., св. Р. К. от ДП, контролираната комуникация на използвания от подс. Ц. телефон за даване указания на подс. Х. във връзка с подготовка на документи за вписване промени на използваните и за нововъведени търговски дружества, в пълна кореспонденция с данните от Търговския регистър за последвалите вписвания по партидите на същите дружества, комуникациите със св. Ш. и св. Г./, настоящата съдебна инстанция преценява за изолирани,  при липса на корелативна връзка на информацията, съдържаща се в тях и останалия доказателствен материал.  

Обосновано СНС е кредитирал с доверие обясненията на подс. Х. в частта, в която те намират подкрепа и от други източници на доказателствена информация, а именно, че в счетоводния офис били обслужвани „М.“ ЕООД, „К. г. **“ ЕООД, „К. е.“ ЕООД, че подс. Ц., подс. Н., св. Г., са й предавали за осчетоводяване митнически декларации, инвойс фактури, транспортни документи при внос на стоки от Китай, че св. Р.К., като приятелка на подс. Ц., е посещавала офиса на „Е. о. **“ ЕООД, че не е откривала банкови сметки, не е регистрирала фирми, не е била упълномощавана от тях.

В частта, че не знае телефоните на подс. Н., подс. Ч., св. Ш. и св. Г., не е контактувала с подс. Ш. по телефона, че не познава св. У М., че не е получавала указания от подс. Ц. и св. Г. с кои фирми да се работи, че изготвяла само заплати, осигуровки, трудови договори, като дейността й е била съобразена изцяло с изискванията на Закона за счетоводството, като опровергаващи се от приетата за ценене годна доказателствена маса, мотвирано СНС е отхвърлил.

След задълбочен и детайлен анализ на тези обяснения и чрез внимателна и прецизна съпоставка с всички други възможни по закон доказателствени средства – обективните данни на заключението на вещото лице М., изследвал иззетия от жилището на тази подсъдима мобилен телефон, в паметта на СИМ картата, на който бил записан, на позиция 15, телефонът на св. У М., посочена като У. 0*********, установени последни обаждания от телефоните на подс. Ч., подс. Н., св. Г., св. Ш., св. Т. П., пропуснати повиквания от телефоните на подс. Н., св. Г., входящи повиквания от телефоните на подс. Ч., подс. Н., св. Ш., св. Г., св. Т. П.; заключението на вещото лице Е.Л., обект 12, с файлове на фирмени документи, изискуеми от АВ във връзка с вписване на обстоятелства по партидите на „К. г. **“ ЕООД и „М.“ ЕООД, обект 13, в който, наред с файлове със записки, лекционни курсове и тестове по различни правни дисциплини, се съдържали и множество файлове със сканирани документи, необходими за регистрация на търговските дружества, от кръга на използваните от ОПГ и на свързани с техните управители други дружества, заявление до Агенция по вписванията от св. П.Д., като управител на „К. е.“ ЕООД, за вписване прехвърлянето на дружествен дял от св. Т. К., намерените във включения към компютъра външен хард диск, обект 13, документи, идентични с така намерените в компютъра, представляващ обект 12, от разясненията на експерта в съдебно заседание на 29.11.2022 г., че потребители с едно и също потребителско име, което е уникално за Скайп системата – r……….,  са използвали програмен продукт Скайп и са имали и достъп до комплекса от данни във всеки от обектите №№ 2, 12, 14, 15 от експертизата, протокол за претърсване и изземване на офис помещение на „Е. о. **“ ЕООД, при което процесуално действие били намерени и иззети заявление Б6 до Агенция по вписванията за вписване на обстоятелства относно прекратяване и ликвидация на „М.“ ЕООД със заявител подс. Ч., оригинали на указания от АВ за допускане вписване на ликвидация на „М.“ ЕООД, на уведомително писмо от АВ за отказ за вписване заличаване на „М.“ ЕООД, показанията на св. Ю.Г., св. М. П., св. М. Н., св. Б. И., св. Р. К., протоколите за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС е видно, че заявеното от подс. Х. не се подкрепя и се опровергава от доказателствената съвкупност, поради което въззивният съд не съобрази при изводите си по фактите.

СНС е приобщил, след установена хармония с доказателствата по делото„, обясненията на подс. Н. само в частта, че фирма „В. и.“ ЕООД е транспортирала стока от Гърция, че се познава със собственика й, св. Д., че е упълномощаван от търговски дружества за митническо представителство, че по нареждане на св. Ш. и св. Г. е насочвал пристигащите камиони до склад на св. У М. или други лица.

Първостепенният съд не е намерил основание да приобщи, поради опровергаване от други източници на доказателствена информация, обясненията на подс. Н., че като работник в „М. л.“ ЕООД се е подчинявал на разпореденото му от св. Ш. и св. Г. само във връзка с осъществяване на дейност по митническо представителство на търговски дружества, от които той е бил упълномощен и дейността му е била изцяло в изпълнение на трудовите му задължения, по повод на които и само във връзка с работата си, контактувал с подс. Ц. и с подс. Х..

Твърденията на подс. Н., като  голословни и лишени от доказателствена основа, СНС мотивирано е отхвърлил. В тази насока е съобразено безпротиворечиво заявеното в  показанията на св. У М., св. Ш., св. Г., св. А. Ч., св. Г. К. /за конкретните функции на подс. Н., осъществявани при стриктно следване и подчинение на наставленията на ръководителите на ОПГ/, протокол за претърсване и изземване на ползвания от подс. Н. лек автомобил А. **, ДКН ******, от жабката на който били иззети 2 бр. печати, съответно за „И.т.“ ЕООД и „А. **“ ЕООД, протокол за доброволно предаване на мобилен телефон Н., заключението на вещото лице Н.М., изготвило техническа експертиза, установила съдържаанието на паметта на телефона, контролираната комуникация между подс. Н., с телефонен № 0********* и св. Г., с телефон № 08*********,  обективирана в протоколи за изготвяне на ВДС от прилагане на СРС, т. 11.

След проведен критичен анализ на съобщеното от подс. Ч. пред първоинстанционния съд, потвърдено изцяло и пред въззивната съдебна инстанция /за познанството му с подс. Ц., за мотивирането му от нея, срещу заплащане, осигурено от св. Ш., да предостави, за целите на престъпното сдружение за данъчни измами, неактивното си търговско дружество „М.“ ЕООД, с което никога не е имал намерение да извършва търговска дейност, последващото уговаряне от същата подсъдима за корупционно въздействие и върху св. Т. П., която също по користни подбуди го упълномощила с широк кръг представителна власт, в резултат на което включил, чрез подс. Ц. и „К. г. **“ ЕООД за престъпно експлоатиране от ОПГ, за посещенията му, по инициатива на подс. Ц., в счетоводния офис и познанството му с подс. Х. във връзка с предоставени му за подпис изготвени фактури за собственото му неработещо търговско дружество, за намиране, по инициатива на подс. Ц., на складово помещение, което да „уреди“ за подписване на договор за наем/, настоящият съдебен състав установи, че то съдържа не само уличаваща, относима към вината на подсъдимите Ц. и Х. информация, но и това, че подс. Ч. възпроизвежда и факти от своята престъпна деятелност, разкрива собствено престъпно поведение. Освен това, посочвайки подсъдимите Ц. и Х. като участници в схемата по набиране на нови търговски дружества тип „липсващ търговец“ и включването им във фиктивния документооборот, с нищо не е облекчил собственото си наказателно положение.

При задълбочена и детайлна проверка на тези обяснения въззивният съд констатира, че те се намират в пълна кореспонденция със заявеното от св. Б. И., с показанията на св. И. Д., на св. Д. С., на св. Ш., на св. П.П., св Т.П., протокол за претърсване и изземване на складово помещение, находящо се в гр. С., кв. „Г.“, зад бл. **, протокол за оглед на иззетите при това процесуално действие веществени доказателства, с обективните данни от техническата експертиза на вещото лице М., с тези от техническата експертиза на вещото лице Л., така както и с контролираната комуникация на телефона на подс. Ц., св. Ш., поради което преценява, че правилно СНС ги е кредитирал с доверие.

АСНС провери и съблюдаването на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита на подсъдимите в процеса и констатира, че са спазени всички процесуални гаранции за правото на защита.

Проверката на съдопроизводствените действия на първата инстанция не сочи да са допуснати претендираните съществени процесуални нарушения както в доказателствената, така и в аналитично-оценъчната й дейност. Въззивният съд констатира, че доказателственият анализ, направен в присъдата на СНС, е правилен и в унисон с основните принципи на наказателния процес по чл. 13 и чл. 14 НПК, както и с общите положения за доказване по чл. 107 НПК, гарантиращи равенство на процесуалните средства за участие и защита на страните в процеса.

      СНС е извършил цялостно изследване на обстоятелствата по делото.  Изпълнил е задължението си по чл. 107, ал. 3 от НПК да събира както разобличаващи, така и оправдателни доказателства.

      Липсва заявената от защитата избирателна и превратна интерпретация на доказателствената съвкупност. СНС е извършил обстоен и всеобхватен анализ, съпоставка и оценка съобразно действителното му значение, на целия доказателствен материал, като разобличаващите подсъдимите доказателства, не са неоправдано фаворизирани, нито оправдателните такива произволно игнорирани, а са проверени и оценени наред с всички доказателства. Въззивната проверка на атакувания първоинстанционен акт не констатира първостепенната инстанция да е изключила и да не е обсъдила важни за защитата доказателствени средства, такива не са и конкретно посочени в нито една от въззивните  жалби и да е придала на събраните чрез тях оневиняващи доказателства смисъл и тежест какъвто те нямат, довело до превратното им тълкуване и осъждане на подсъдимите Г.Н.Ц., К.Г.Н., М.П.Ч., Р.Х.Н. по обвинението по чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК.

СНС в детайли е обсъдил показанията на всеки един от допуснатите до разпит свидетели, депозирани в условията на непосредственост, както и приобщените такива по надлежния ред, от предходен стадий на процеса. В изготвените мотиви е обективирал своето вътрешно убеждение на кои доказателства дава вяра и кои не кредитира, както и причините за това, поради което не е допуснал твърдяните в жалбите процесуални нарушения при извеждане на правнорелевантните факти, на основата на които е приел обвинението за  доказано. В хода на въззивното съдебно следствие  и за изясняване на въпросите, включени в предмета на доказване, апелативният съд по свой почин допусна до разпит неразпитани от първата инстанция свидетели П.Д., М.П., Т.П., А.Н., проведе допълнителен разпит на свидетелите И.Ш., Ю.Г., А.Б., П.П., назначи почеркова експертиза, допусна извършване на превод на писмени доказателства на чужд език, изиска релевантна документация от Търговския регистър и НАП, а след положителна преценка за основателност на искането на защитата на подс. Х., допусна до допълнителен разпит св. Е. Й., както и назначаване на допълнителна тройна съдебно-почеркова експертиза, положи процесуални усилия за призоваване на поискан от подс. Х. и допуснат до разпит свидетел, починал в хода на процеса, по искане на защитата на подс. Ц., поддържано и от защитата на подс. Х., задължи експерта Е.. Л. да представи за страните копия от оптични дискове, неразделна част от техническите екаспертизи в т. 62 и т. 78 ДП и извърши допълнителен разпит на експерта. Ето защо, не са нарушени разпоредбите на чл. 12, чл. 13, чл. 14, чл. 16 НПК, както неправилно се претендира в жалбата и в пледоарията на защитника на подс. Х..

Въззивният съд не констатира по делото съществени процесуални нарушения, които да са ограничили процесуалните права на страните и да съставляват основание за отмяна на процесната присъда и връщането на делото от съответния процесуален стадий. Намира, че цялостният прочит на обжалваната присъда, както относно фактите, така и по отношение на правните въпроси, не налага констатации за неспазване на процесуалните изисквания към съдържанието на съдебния акт, поради което преценява неоснователност на така формулирания довод за немотивираност на съдебния акт съобразно разпоредбата на чл. 305, ал. 3 НПК, съставляваща абсолютно, безусловно нарушение на процесуалните правила. Мотивите на съдебния акт не са неясни, съществено непълни и противоречиви. Те съдържат яснота и разбираеми съображения за приетото за установено по фактите, доказателствената основа на фактическите констатации, както и приложението на материално-правната наказателна норма, която следва да се приложи в конкретния казус. Ето защо, присъдата отговаря на регламента по чл. 305 НПК и мотивите към съдебния акт не ограничават възможността на страните да разберат решението на съда и да го оспорят по съответния ред, така както и въззивната инстанция да проследи процеса на формиране на правораздавателната воля и да упражни правомощията си като съд по фактите и правото.

Въззивният съд провери справедливостта на наложените на подсъдимите наказания, при което констатира, че са налице основания за изменяване на присъдата и увеличаване размера на наложеното, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, наказание лишаване от свобода единствено по отношение на подсъдимата Г.Н.Ц., в каквато насока преценява основателност на заявеното в протеста искане. В частта относно увеличаване размера на наложените на подсъдимите Р.Х.Н., К.Г.Н., М.П.Ч., при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, наказания лишаване от свобода, като справедливо отмерени, липсват основания за въззивна съдебна намеса.

Апелативният съд преценява за основателно застъпеното в протеста становище, че наложеното наказание на подсъдимата Ц. е занижено, тъй като не съответства на тежестта на извършеното престъпление, което е с висока  степен на обществена опасност, осъществявано е продължително

във времето, с особена упоритост на умисъла и следва да бъде увеличено.

Дистанцира се от обвинителната претенция за отмерване на наказание лишаване от свобода при условията на чл. 54 НК и за  незаконосъобразно приложение от първостепенния съд на института на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.

Правилно, при индивидуализация на наказателната отговорност са отчетените съвкупността от многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимата Ц. обстоятелства, чиято относителна тежест и численост мотивира наличие на една от предпоставките за облекчаване наказателната  репресия и определяне на наказание при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, под предвидения в закона специален минимум от три години лишаване от свобода, а именно – чисто съдебно минало, липса на негативни характеристични данни, изминалия значителен  период от време от извършване на деянието до реализиране на наказателната репресия.

Въззивният съд преценява, че правилно определеното под законовия минимум  наказание на подс. Ц., но в отмерения от СНС размер от една година и шест месеца лишаване от свобода, не отговаря на критерия за справедливост, уреден с нормата на чл. 35, ал. 3 НК. Това е така, защото то не е обосновано със спецификите на конкретно реализираната от тази подсъдима престъпна деятелност, с ключовата й позиция и роля в престъпната структура, с мястото, което тя заемала непосредствено след ръководителите, св. Ш. и св. Г., с функциите й по намиране и въвеждане за експлоатация от престъпното формирование на преобладаващата част от търговските дружества с характеристики на „липсващ търговец“, като необходимо условие, без наличието на което реализацията на престъпния замисъл не би могла да бъде осъществена. Дължимата тежест при индивидуализация на наказателната отговорност следва да получи и поведението на подсъдимата Ц. по мотивационно въздействие и корумпиращо влияние и върху други подсъдими лица, склонила ги и въвлякла в  мащабната транснационална престъпна схема – подс. Ч., подс. Х., последната поставена под непосредствен контрол при съставяне на първични счетоводни документи с обективно невярно съдържание, които да послужат за прикриване на действителния пряк и директен получател на фактурираните стоки и да обосноват претендиране на неследващ се данъчен кредит в големи и особено големи размери, както и при изискване изготвянето от подс. Х. на документи за регистърните производства за промяна в собствеността на дружества, компрометирани пред данъчните власти, последващо включване на нови „чисти“ такива. Недооценено от предходната съдебна инстанция е и личното участие на подс. Ц. за изтичане и достъпване до достоверна данъчна информация от информационните масиви на НАП, интересуваща ОПГ, чрез неправомерно

 

 въздействие върху старши специалист в ТД на НАП, София, офис „Н.“, св. Р. К.. Според въззивния съд така обсъденият комплекс от индивидуализиращи отговорността на подсъдимата Ц. обстоятелства обуславят необходимостта от по-строгото санкциониране на извършителя и увеличаване, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, на наложеното наказание на две години лишаване от свобода.

Правилно първоинстанционният съд, след обективна оценка на индивидуалната тежест и характер, и по съвкупност, на комплекса от смегчаващи /чистото съдебно минало на подс. Х. и подс. Ч., липсата на недобри характеристични данни, подчиненото и недоминиращо място в престъпната група и значителен  период от време от извършване на деянието до реализиране на наказателната репресия за тримата, а по отношение на подс. Ч. и направеното самопризнание/ и отегчаващи /за подс. Н., предвид осъждането му с присъда по нохд № 4341/2008 г. на СРС, в сила от 24.12.2008 г., за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ НК на пробация/ отговорността на подсъдимите Р.Х.Н., К.Г.Н., М.П.Ч. обстоятелства, съотнесени към степента на обществена опасност на конкретното деяние и неговите извършители и целите по чл. 36 НК, е отмерил, по отношение на всеки един от тях, на наказателната принуда, при предпоставките на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода.

Въззивната съдебна инстанция не намира за основателен довода на прокурора, наведен в протеста и поддържан в съдебно заседание, за незаконосъобразно приложение на института на условното осъждане, изменяване на присъдата, отмяна приложението на чл. 66, ал. 1 НК и постановяване ефективно изтърпяване на наказанията от всеки от подсъдимите и остави същия, като неоснователен, без уважение.

При принципно правилно оценено наличие на формалните предпоставки за отлагане изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за всеки от подсъдимите /наложено наказание лишаване от свобода до три години, чисто съдебно минало на подс. Ц., Х., Ч. и неосъждане на подс. Н. на лишаване от свобода за престъпление от общ характер/, предходната съдебна инстанция не е провела изискуемата от закона индивидуална оценка за размера на изпитателния срок на всеки от тях, необходим за постигане на основните цели по чл. 36 НК.

Съдът намира, че предвид увеличения на две години размер на наказанието лишаване от свобода по отношение на подс. Ц., както и с оглед реализиране целите на индивидуалната и генерална превенции, размерът на изпитателния срок, за който се отлага неговото изтърпяване, следва да бъде увеличен от три на четири години, в какъвто смисъл първоинстанционната присъда, в частта относно наказанията, бъде изменена.

 

Според настоящата съдебна инстанция, за постигане на разписаните в чл. 36 НК цели на наказанието и за поправянето на подсъдимите Х. и Н. следва да се увеличи от три години на три години и шест месеца изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 НК, за който е отложено изтърпяването на така определеното им наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, в каквато насока присъдата следва да се измени.

Правилно, предвид и направеното от подс. Ч. не формално, а детайлно самопризнание, с които е спомогнал за разкриване на обективната истина по делото, проявил е критично отношение към собственото си престъпно поведение,  определеният изпитателен срок в минималния, предвиден в закона, размер от три години, е преценен за достатъчен за постигане целите на наказанието.

В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК в тежест на подсъдимите съдът възложи направените по делото разноски пред настоящата съдебна инстанция в размер на 889,60 лв. - по 222,40 лв. на всеки един от тях.

Мотивиран от всички изложени по-горе съображения, въззивният съд направи извода, че първоинстанционната присъда, на основание чл. 337, ал. 2, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 НПК, следва да бъде изменена в частта относно наказанията, като:

се увеличи наложеното на подс. Г.Н.Ц. наказание за престъпление чл. 321, ал. 3, пр. 2, т. 2, вр. ал. 2 НК от една година и шест месеца на две години лишаване от свобода;

се увеличи от три на четири години изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 НК, за който е отложено изпълнението на наказанието от две години лишаване от свобода на подс. Ц.; 

се увеличи от три години на три години и шест месеца изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 НК, за който е отложено изпълнението на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода на подс. Р.Х.Н.;

 се увеличи от три години на три години и шест месеца изпитателният срок по чл. 66, ал. 1 НК, за който е отложено изпълнението на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода на подс. К.Г.Н..

В останалите части, присъдата като правилна и законосъобразна, на основание чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, следва да бъде потвърдена.

Подсъдимите Г.Н.Ц., К.Г.Н., М.П.Ч., Р.Х.Н. следва да

 

 

 

бъдат осъдени да заплатят направените пред настоящата инстанция разноски от 889,60 лв. - по 222,40 лв. всеки един от тях.

Така мотивиран и на основание чл. 337, ал. 2, т. 1, вр. чл. 334, т. 3 НПК и чл. 338, вр. чл. 334, т. 6 НПК, Апелативен съд – София, АСНС -закрит

 

                                               Р Е Ш И :

 

ИЗМЕНЯВА присъда № 59  по нохд № 1321/15 г. СНС /закрит/ както следва:

УВЕЛИЧАВА наложеното на подсъдимата Г.Н.Ц. наказание от една година и шест месеца на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА;

УВЕЛИЧАВА от три на ЧЕТИРИ ГОДИНИ ИЗПИТАТЕЛНИЯ СРОК ПО ЧЛ. 66, АЛ. 1 НК, за който е отложено изпълнението на наказанието от две години лишаване от свобода на  подсъдимата Г.Н.Ц.;

УВЕЛИЧАВА от три на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ИЗПИТАТЕЛНИЯ СРОК ПО ЧЛ. 66, АЛ. 1 НК, за който е отложено изпълнението на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода на подсъдимата Р.Х.Н.;

УВЕЛИЧАВА от три на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ИЗПИТАТЕЛНИЯ СРОК ПО ЧЛ. 66, АЛ. 1 НК, за който е отложено изпълнението на наказанието от една година и шест месеца лишаване от свобода на подсъдимия К.Г.Н..

ОСЪЖДА подсъдимите Г.Н.Ц., Р.Х.Н., К.Г.Н., М.П.Ч. да заплатят в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт – Висш съдебен съвет, направените по делото разноски пред настоящата инстанция в размер на 889.60 лв. – по 222.40 лв. всеки един от тях.

ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.

Решението може да бъде обжалвано и протестирано пред ВКС на РБългария в 15-дневен срок от съобщаването..

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                        2.