О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 42
Апелативен съд-Бургас, гражданско отделение,
на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година,
в закрито заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: Мария Тончева
Албена Зъбова- Кочовска
Секретар
Като разгледа докладваното от съдия Тончева
ч.гр.дело № 18/2019 г. на Апелативен съд Б. ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по частната жалба на К. /К. /, подадена чрез процесуалния представител Р. И. против определение № 2412/11.12.2018 г. по гр.дело № 462/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което прекратено производството по предявения от К. иск .
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че производството по делото вече е прекратявано с определение №982/23.05.2018 г., отменено с определение № 332/05.10.2018 г. по ч.гр.дело № 296/2018 г. по описа на БАС. Като основание за повторното прекратяване на производството съдът е намерил в наличие на нови според него факти и обстоятелства – постановеното ТР № 4/07.12.2018г. по описа на ОСГК на ВКС. Съдът се е позовал на мотивите на това тълкувателно решение, според които срокът за приключване на проверката по ЗОПСНПИ/отм./ е преклузивен и с изтичането му правото на К. да иска отнемане на имущество е преклудирано. Според К. , посоченото тълкувателно решение е неотносимо. Относно правното значение на срока за извършване на проверката е образувано ТР № 1/2018 г. по описа на ВКС, по което към настоящия момент не е налице произнасяне.
В частната
жалба се твърди, че по двата отменени закона са постановени множество актове на
ВКС, в които е прието, че срокът за извършване на проверката е инструктивен,
изтичането му не преклудира възможностите за
доказване, нито погасява материалното основание на държавата да отнеме
имущество, придобито от престъпна дейност. Най – новата практика на ВКС от
Сочи се, че производството по ЗОПДНПИ/отм./ е двуфазно, законодателят ясно е разграничил фазата на проверка по този закон от фазата на производството, които освен това се осъществят от органи с различна компетентност. За реализиране на правомощието на К. по чл.37, ал 1 законът не е предвидил срок, следователно срокът, установен с разпоредбата на чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./визира единствено извършването на проверката, но не и срока за развитие на производството за отнемане на незаконно придобито имущество. Срокът е установен само за органите на К. и касае единствено проверката, но не и срока за развитие на последващото производство. За започване и финализиране на процеса, следващ налагането на обезпечителните мерки не е предвиден срок, с изключение на този, определен от съда. Твърди се, че в настоящото производство всички процедурни срокове и този, определен от съда, са спазени и не е налице основание за прекратяване на производството по делото .
Отговор на частната жалба е подаден от адв. К. , пълномощник на ответника по делото, с който моли да не бъде уважавана жалбата като неоснователна. Сочи се, че съгласно цитираното от съда решение № решение № 323/18.01.2018 г. по гр.дело № 5291/2016 г. по описа на ІV г.о на ВКС проверката по ЗОПДНПИ/отм./ е особено административно производство, чийто срок за извършване е законово регламентиран. Този срок, според страната, е преклузивен и с изтичането му се погасява не само правото на иск на държавата, но и материалното право на отнемане. В случая, срокът за извършване на проверката е съществено надхвърлен, той е започнал да тече с получаване на уведомлението на 17.02.2014 г. и към датата на приемане на решение № 509/02.12.2015 г. правото на К. да предяви иск за отнемане на имущество е погасено. Няма данни по делото срокът да е продължен по реда на чл.27, ал.2 ЗОПДНПИ/отм./.
Цитира се Постановление № 4/1976г. за обобщаване на съдебната практика по някои въпроси от административното производство на Пленума на ВС, в което е прието, че инструктивен е срок, след чието изтичане административният орган все още може да се произнесе по искането. Предходната инстанция основателно е констатирала липсата на подобна характеристика на срока за извършване на проверката и е приела, че той е преклузивен. Този характер на срока се потвърждава и от формулировката на правната норма, с която е установен, а приемането на обратното води до поставяне на страните в производството в неравностойно положение, тъй като би признало на държавата и нейните органи на неограничено във времето упражняване на правомощия, водещо до неограничена намеса в правната сфера на проверяваното лице. Счита, че в тази насока е и решение №13/13.10.2012 г. на Конституционния съд, съгласно което проверката е ограничена по време. Тази ограниченост е необходима за защита на обществения морал и свободите на гражданите, съобразно критериите за пропорционалност и законоустановеност и задължението на държавата да гарантира основните граждански права. Същият извод следва и от практиката по прилагането на чл.6 ЕКЗПЧОС и чл.1 от допълнителния протокол към нея. Преклузивността на срока за извършване на проверката е в съответствие с установения с чл.17, ал.1 от Конституцията принцип за неприкосновеност на собственост.
Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и съобрази закона, приема за установено следното:
Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
Производството по делото е образувано по исковата молба на КОНПИ /сега К. / по иск на основание чл.74 ЗОПДНПИ /отм./ за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество против А. Х. Х. - починал в хода на делото и на негово място е конституиран малолетният му син Б. , чрез неговата майка и законна представителка В. Х. Производството по специалния закон пред комисията е започнало с уведомление от Районна прокуратура – Б. от 17.02.2014г., за привличането на А. Х. като обвиняем за извършено престъпление, попадащо в обхвата на чл.22, ал.1 ЗОПДНПИ /отм./. В резултат от проверката на имуществото на ответника, образувана с протокол от 24.02.2014г. на Директора на ТД на КОНПИ, гр. Б., е взето решение за образуване на производство и внасяне на искане за обезпечение, каквото е допуснато от съда с определение по ч.гр.д. №2052/2015г. на БОС и е издадена обезпечителна заповед от 04.12.2015г. В последствие, на 15.03.2016г. е внесена исковата молба против ответника, с предявен от комисията иск по чл.74 ЗОПДНПИ /отм./, по която е образувано гр.д. № 462/2016г. на БОС.
С определение № 982 от 23.05.2018г. по гр.дело № 462/2016 г. Бургаският окръжен съд е прекратил производството по делото по иск по чл.74 от Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /отм./, тъй като съдът е намерил, че изтекъл преклузивен срок по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./ за извършване на проверката.
Определението е отменено с определение № № 332/05.10.2018 г. по ч.гр.дело № 296/2018 г. по описа на БАС, с което е прието, че срокът, установен с чл.27, ал.1 е инструктивен и макар и К. да е допуснала просрочие по чл.27 ЗОПДНПИ /отм./ то това няма за последица погасяване на правото на предявяване на иск срещу ответника.
След връщане на делото в Бургаския окръжен съд и продължаване на съдопроизводствените действия в срока за произнасяне с обжалваното в настоящото производство определение Бургаският окръжен съд е констатирал наличие на нови факти, относими към правилното разрешаване на спора – постановяване на ТР № 4/07.12. по т.д №4/2016 г . по описа на ОСГК на ВКС. Съгласно мотивите на тълкувателното решение, срокът за извършване на проверка по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ е преклузивен и предвид установеното по делото просрочие правото на К. да иска отнемане на незаконно придобито имущество е преклудирано и производството по делото повторно прекратено.
Въззивната инстанция намира горното определение за неправилно. По въпроса за правното значение на изтичането на срока за проверка по чл.15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ /отм./ и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ, за възникването надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалнотоправо на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито от имущество, т. е.преклузивен или инструктивен е предвиденият в чл. 15, ал. 2 от ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 112, ал. 1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност, и съответно допустимо ли е образуване на производство по чл. 28 ЗОПДИПДП (отм.), чл. 74 ЗОДНПИ (отм.) и чл. 153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок, е образувано понастоящем тълкувателно дело № 1/2018 г. по описа на ОСГК на ВКС. Към датата на постановяване на настоящото определение няма постановено решение по тълкувателното дело и е налице противоречива съдебна практика относно вида на срока за извършване на проверката по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ /отм/.
Бургаският апелативен съд намира, че за да бъде определен като преклузивен срока на проверката и поради това с пропускането му да се погасява материалното право на Държавата да предяви иск, следва да има изрично посочване в правната норма на това обстоятелство. Този извод следва от съпоставката с други законови норми, посветени на погасяването на материалните права, поради неупражняването им в определен от закона срок – напр. чл.11 ЗСПДД, чл. 33, ал.1 и ал.2 СК, пар.6 от ПП на ЗС и др. При всички тези хипотези заканодателят чрез метода на правно регулиране е предвидил наред с признаването на съответното материално право и упражняването му в определен срок, след изтичане на който то се погасява.
Напълно друг е подходът при регламентиране на срока за проверката по този закон, където липсва изрично посочване, че правото на Държавата може да бъде упражнено единствено в срока на проверката. Всеки подобен срок е инструктивен, а изтичането му не погасява правомощията на публичния орган. Не се погасява и правото и задължението на К. да проведе производството по проверка и установяване на имуществото, придобито от престъпна дейност само защото е изтекъл срокът по чл. 27 ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./. Комисията е държавен орган, комуто законът възлага да проведе административната фаза на производството, за да установи съответното имущество на посочените в закона лица. Правомощията на К. да проведе и да предяви иска пряко произтичат от резултатите от проверката – ако не се установи имущество, или се установи незначително несъответствие, или приходите от законен източник надхвърлят стойността на придобитото имущество е възможно въобще да не бъде предявен иск.
Неспазването на срока по чл. 27 ал. 1 ЗОПДНПИ /отм./ може да нарушава изискването за разумен срок по чл. 6 ЕКЗПЧОС. Нормативният акт, обаче, не свързва с това нарушение погасяване на законовите правомощия на К. да проведе производството по специалния закон в административната негова фаза и да упражни правото на иск на държавата, а единствено възможността да се търси обезщетение за нанесени вреди.
При това тълкуване независимо от просрочване на срока по чл.27, ал.1 ЗОПДНПИ/отм./ не е налице констатираната от предходната инстанция недопустимост на предявения от К. иск и не са налице основания за прекратяване на производството по делото.
При горните констатации частната жалба е основателна и следва да бъде уважена като обжалваното с нея определение бъде отменено и делото се върне на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Водим от горното, Бургаският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 2412/11.12.2018 г. по гр.дело № 462/2016 г. по описа на Бургаския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: