Решение по дело №395/2018 на Апелативен съд - Пловдив

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

№ 373

 

                                    гр. Пловдив, 17.12.2018 г.            

 

                               В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети  състав, в открито заседание на седемнадесети октомври, през две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

             ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                  ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 395 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 121 от 06.03.2018 г., постановено по т.д. № 565 по описа за 2015 г., Пловдивският окръжен съд е осъдил „З.к.Л.И.” АД, на основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ да заплати на Т.А.Х. и на В.А.Х. по 200 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени  от всеки от тях неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на майка им Г* В* Х., загинала вследствие на ПТП от 10.08.2012 г., ведно със законната лихва върху посочените две суми от деня на ПТП - 10.08.2012 г. до окончателното заплащане на дължимите обезщетения., като е отхвърлил исковете за разликата над уважения им размер от по 200 000 лева до пълния претендиран размер от по 300 000 лева. Със същото решение Пловдивският окръжен съд е осъдил „З.к.Л.И.” АД, да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата 16 000 лева държавна такса върху уважената част от исковете, както и сумата от 400 лева, изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.

         Ответникът по иска „З.к.Л.И.” АД, *** е обжалвал решението в осъдителната му част, с която са присъдени обезщетения за причинените неимуществени вреди над сумите от по 80000 лева за всеки ищец, както и в частта за присъдените разноски. Представителят на дружеството поддържа становището, че в тази част решението било неправилно по изложените във въззивната жалба съображения. Искането е да се отмени решението в обжалваната от него част, като се постанови друго, с което се намали размера на присъдените на ищците обезщетения до 80000 лева за всеки от тях и се присъдят направените деловодни разноски за двете инстанции.

         В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемите Т.А.Х. и В.А.Х., които чрез процесуалния си представител изразяват становище, че въззивната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно, поради което искат същото да се потвърди.

         Третото лице – помагач на страната на ответника С.Г.Ц. не изразява становище по въззивната жалба.

         Пловдивският апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

         Производството пред Пловдивския окръжен съд е било образувано по предявени субективно съединени от Т.А.Х. и В.А.Х. против ЗК „Л* И*” АД, гр. С*, осъдителни искове за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 300 000 лв. за всеки един от тях, претърпени от смъртта на майка им Г*В* Х., загинала вследствие на ПТП от 10.08.2012 г., ведно със законната лихва от деня на ПТП - 10.08.2012 г. до окончателното заплащане на дължимите обезщетения. Исковете се основават на следните, установени по делото и поначало безспорни факти:

      На 10.08.2012 г., товарен автомобил „М*“ с ремарке „Ш*“, превозващо багер, управляван С.Ц. по платното за движение на бул. „В* А*“ в гр.П*, в посока от север на юг, преди навлизане в кръговото кръстовище пред Централна гара, закача с рамото на превозвания багер напречно носещо или фиксиращо въже от контактната мрежа на тролейбусния транспорт, при което същото се скъсва и заедно с другите елементи на контактната мрежа пада на земята. При падането и завлачването на мрежата, въже от нея удря намиращата се вляво на разделителното островче пешеходка Г* В* Х. в областта на шията, причинявайки й несъвместими с живота травми.

         С влязла в сила присъда № 90 от 14.11.2014 год. на Окръжен съд – Пловдив, постановена по НОХД № 720/2013 г., подсъдимият С.Г.Ц. е признат за виновен в това, че на 10.08.2012 г. в гр. П*, бул. В* А*“, при управление на моторно превозно средство – товарен автомобил „М*** А*“ с рег. № ** с ремарке за товарен автомобил „Ш* **“ с рег. № **, е нарушил правилата за движение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 / 03.07.2001 год. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и по непредпазливост е причинил смъртта на Г** В** Х., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено, с изпитателен срок от пет години.

         Съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

От събраните по делото доказателства категорично се установява, че ищците са законни наследници – дъщеря и син - на пострадалата Г** В** Х., както и наличието на действително претърпените от тях неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на майка им, а също и причинната връзка между тези вреди и настъпилото, по вина на водача на автомобила, ПТП.

Безспорно установено е също, че отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното дружество, при наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска отговорност“, сключена между собственика на товарния автомобил и ЗК„Л* И*” АД със застрахователна полица № ***, действаща през периода, в рамките на който е настъпило и застрахователното събитие - от 05.11.2011 г. до 04.11.2012 г.

Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия иск по чл.226, ал.1 във вр. с чл.223 от КЗ /отм./ т.е. да се приеме, че предявените искове са доказани по основание.

  В настоящото производство се поддържат две основни възражения, свързани с размера на безспорно дължимите застрахователни обезщетения – за съпричиняване на вредоносния резултат от трети за процеса страни, както и за завишен и неотговарящ на критериите за справедливост размер на присъдените обезщетения.

   Възражението за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат в случая е неоснователно, доколкото се основава на твърдения за действия или бездействие на трети по отношение на застрахователното и обуславящото го деликтно правоотношение страни. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване. В този смисъл съпричиняването на вредата предпоставя наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия, а не на делинквента или на делинкветните и настъпилия вредоносен резултат. С други думи, съпричиняването по смисъла на посочената разпоредба, винаги се свързва с приноса на увредения, обективиран в действие или бездействие като проява на противоправно поведение, обуславящо в някаква степен настъпването на вредоносния резултат.

Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни и съдържащите се във въззивната жалба на ответника оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителният размер на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди.

 

Несъмнено е, предвид установеното от доказателствата по делото, че ищците са преживели изключително тежко смъртта на майка си. Установено е, че връзката на ищците с майка им е била особено силна, тъй като тя е била родителят, който се е грижил изцяло за тях, за тяхната издръжка, помагайки им във всичко. Освен силната емоционална връзка, създадена между децата и майка им, Г* Х. си отличавала като грижовна и любеща майка, която, освен че дарявала с обич и внимание близките си, е подпомагала финансово и съпруга си, който не само че не осигурявал средства за издръжка на децата, но е имал сериозни и трайни финансови затруднения. Благодарение на нейните усилия в тази насока, семейството е успяло да запази ипотекирания за задълженията на съпруга й апартамент, и по този начин да осигури дом на своите деца. След нейната смърт, заради влошените отношения с баща си, ищците били принудени да напуснат жилището. Установено е също, че Г* Х. е била ядрото на семейството, работела е на две или на три места, за да издържа семейството и отглежда децата си. Благодарение на нейните постоянни усилия, всеотдайност и майчина обич, е била изградена много силна и трайна връзка с децата. Тя е олицетворявала семейството, осигуряващо им уют, сигурност и възможности за добро образование и развитие. С нейната смърт, този свят за децата й буквално е рухнал.

Определяйки размера на дължимото обезщетение, Пловдивският окръжен съд се е съобразил с всички, установени по делото обстоятелства относно характера и степента на понесените от ищците неимуществени вреди, които са определящи за размера на обезщетението, с оглед изискването за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД и утвърдената в тази насока съдебна практика.

Тези вреди, представляващи душевни болки и страдания, емоционален срив и всякакви негативни промени в психичния, емоционален и социален статус на пострадалите, в случая намират конкретен израз не само в душевната болка от загубата на най-близкия човек за едно дете - майката, която явно е била единствената емоционална, морална и житейска опора на своите деца, но - и в непреодолимия шок от внезапния и трагичен край на нейния живот; в стреса от неочаквано настъпилия разпад на семейството; в непоносимото терзание от осъзнаване необратимостта на случилото се; и в крайна сметка – в мъката, предизвикана от усещането за несправедливост и безнадеждност, от попарените надежди за реализиране на житейските планове, вдъхновявани и подкрепяни от майка им.  

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че при определяне на размера на обезщетенията, първоинстанционният съд е отчел всички релевантни за спора факти, като е обсъдил в мотивите си най-важните обстоятелства, които съставляват ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост при определяне размера на обезщетението: момент на настъпване на смъртта, възрастта на пострадалата, степен на родствена близост между пострадалата и лицата, което претендират обезщетение, действително съдържание на съществувалите между пострадалата и близките й житейски отношения и емоционални връзки, и пр. В конкретния случай първоинстанционният съд е отчел общите и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените неимуществени вреди, поради което настоящият състав намира, че определеното обезщетение съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване.

В заключение въззивният съд приема, че при постановяване на решението си първоинстанционният съд е съобразил всички относими към спорното правоотношение факти и е достигнал до обосновани и законосъобразни фактически и правни изводи. В този смисъл решението в обжалваната му част е правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд  

 

Р      Е     Ш     И     :

        

ПОТВЪРЖДАВА  решение № 121 от 06.03.2018 г., постановено по т.д. № 565 по описа за 2015 г., Пловдивският окръжен съд, в частта му, с която е:

-  осъдил „З.к.Л.И.” АД, на осн. чл.226, ал.1 КЗ /отм./ да заплати на Т.А.Х. и на В.А.Х. сумите от по 120 000 лева, за разликата над 80 000 лева до присъдените суми от по 200 000 лева, представляващи обезщетения за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие смъртта на майка им Г* В* Х., загинала вследствие на ПТП от 10.08.2012 г., ведно със законната лихва върху посочените две суми от деня на ПТП-10.08.2012 г. до окончателното заплащане на дължимите обезщетения;

 – е осъдил „З.к.Л.И.” АД, да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК по сметка на Пловдивския окръжен съд сумата 16 000 лева държавна такса върху уважената част от исковете, както и сумата от 400 лева, изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.

Решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника – С.Г.Ц., ЕГН **********.

  В необжалваната част същото решение е влязло в сила.

Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: