Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 10.01.2020
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВРАЦА, първи
граждански състав, в публичното
съдебно заседание на единадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при секретаря Нина Георгиева, като разгледа гр.д. № 2258 по описа на ВРС за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени е от ЗД „Бул Инс” АД, срещу П.Н.Е., иск с правно основание
чл.500, ал.1, т.3 от КЗ за следната сума: 320,50 лева, представляваща
изплатеното от ЗД „Бул Инс” АД застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 15 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждане на исковата молба – 05.03.2019г. до пълното изплащане на сумите, както
и направените разноски по водене на делото, включително адвокатско
възнаграждение.
В исковата молба излага, че на 27.01.2016г. в гр. К., *********било
реализирано ПТП с участието на МПС „Ауди А4“ с рег. № *****, управлявано от П.Н.Е.,
и МПС „БМВ 320И“ с рег. № *****, паркирано, собственост на Ц.Н.И.. За ПТП бил
съставен протокол от КАТ, в който било посочено, че произшествието се дължи на
противоправното поведение на П.Е., който е управлявал МПС „Ауди А4“ с
несъобразена скорост с пътните условия – заледен път, изгубил контрол над лекия
автомобил и ударил паркираното вляво МПС „БМВ 320И“. В протокола също така било отбелязано, че
водачът на МПС „Ауди А4“ П.Е. е напуснал
мястото на ПТП.
Лекият автомобил на виновния за ПТП водач - МПС „Ауди А4“ с рег. № *****
към датата на събитието имал сключена валидна застрахователна полица №
BG/02/115001527010. В ищцовото дружество била заведена щета №**********, като
след направена оценка било заплатено застрахователно обезщетение в размер на
305,50 лева за нанесените щети по МПС „БМВ 320И“ с рег. № *****.
Счита, че на основание чл.500 КЗ има
право да получи платеното обезщетение от виновния водач. Отправил покана за доброволно
изпълнение, но до момента не било постъпило плащане. Моли да бъде уважен предявеният иск и
ответникът бъде осъден да заплати изплатеното от ищеца възнаграждение, както и
ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Претендира разноски.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Съдът с
определение от 11.12.2019г. е оставил без уважение искането за постановяване на
неприсъствено решение, като е счел, че не са налице предпоставките за това.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства с оглед
разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
Видно от представените писмени доказателства от ищцовата страна на
27.01.2016г. в гр. К., *********било реализирано ПТП с участието на МПС „Ауди
А4“ с рег. № *****, управлявано от П.Н.Е., и МПС „БМВ 320И“ с рег. № *****,
паркирано, собственост на Ц.Н.И.. В резултат на събитието са причинени
материални щети по лекия автомобил, собственост на Ц.Н.И.. За събитието е бил
съставен Протокол за ПТП № 1612178/09.02.2016г. от служител на ОД МВР Враца, сектор
„Пътна полиция“, в който е
отразен механизма на ПТП – поради движение с несъобразена скорост с пътните
условия/заледен път/
на водача на автомобил „Ауди А4“, изгубил контрол над МПС и блъснал паркираният
в ляво на тротоара автомобил „БМВ 320И“, след което напуснал мястото на ПТП без
да уведоми и изчака МВР. Протоколът е подписан и от двамата
водачи, както и от полицейския служител. Не са представени доказателства
административно накаказателната отговорност на ответника да е била ангажирана.
Отговорността на виновния водач и настоящ ответник е застрахована при ЗД
„Бул Инс” АД, като за МПС „Ауди А4“ с рег. № ***** е сключена Полица по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с № BG/02/115001527010 и
период на покритие 08.06.2015г. -07.06.2016г. Предвид на
това, на 10.02.2016г. при ЗД „Бул Инс” АД е депозирано искане за оценка на вреди от
собственика на увредения автомобил „БМВ 320И“ с рег. № *****.
По повод искането е образувана преписка по щета №**********, извършен е
оглед, опис и оценка на вредите по лекия автомобил и е определено обезщетение в
размер на 305,50 лева. С преводно нареждане от 28.03.2016г.,
сумата от 305,50 лева е изплатена на собственика на увреденото МПС. По делото е изслушана
съдебна-автотехническа експертиза, която е потвърдила механизма на получаване
на щетите във връзка с процесното ПТП, както и размерът на сумата, необходима
за тяхното отстраняване в размер на 305,50 лева. В заключението си вещото лице
е посочило, че след ПТП нанесените на двата участвали автомобила щети, не са
попречили на тяхното движение след неговото осъществяване.
Представена
е и регресна покана за процесната сума до ответника и разписка за получаването
й /лист 18-19/.
По делото е
изслушан като свидетел собственикът на автомобил „БМВ 320И“ с
рег. № ***** – Ц.И..
Свидетелят е разказал, че нейният автомибил е бил паркиран на тротоара пред
дома ѝ, когато ответникът го ударил и продължил да се движи. Тя се
свързала с него, той отказал да отстрани щетите по автомобила ѝ и тя се
обадила на компетентните органи. Описва щетите по автомобила си – броня, заден
десен калник, заден стоп вдясно, дясната страна на колата. В никой от писмените документи представени по
делото не се установява да е бил повреден при инцидента заден десен стоп на
автомобила на И.. В подробно описание на разходите по щета №********** /лист 13 по делото/ е посочено, че
този детайл не кореспондира със събитието. С оглед това обстоятелство, съдът
намира, че в тази част показанията на свидетеля не следва да бъдат ценени.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
Съгласно текста на чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ застрахователят има право да
получи от виновния водач платеното от него обезщетение, ведно с лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на ПТП преди идването на
органите за контрол на движение по пътищата и когато посещаването на мястото от
тях е задължително.
За да възникне правото на регрес на застрахователя, се изисква посещаването
на мястото от органите на реда да е задължително. В чл. 125 от ЗДв.П са
предвидени случаите, в които е задължително посещението на мястото на ПТП от
службите за контрол на МВР, като съгласно т. 7 на цитирания текст с редакцията
си към датата на ПТП, посещението от контролните органи по закон е
задължително, когато между участниците в произшествието има разногласие относно
обстоятелствата, свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при
произшествието щети. Нито една от двете предпоставки не е доказана по делото, като
в тежест на ищеца е да докаже основанието, от което произтича претенцията му.
От една страна, не се установява между участниците да е имало разногласие
относно обстоятелствата около ПТП- то, защото първо не са събрани никакви
подобни данни, нито пък са ангажирани каквито и да е доказателства в тази
връзка и второ- от протокола за ПТП, в който е описан механизма на събитието и
причинените щети, е видно, че разногласие няма. Документът е подписан от
двамата водачи, не са направени възражения от ответника за причините и
условията по ПТП- то, а протоколът е съставен по данни на участниците,
доколкото подписалият
го служител на МВР не е присъствал по време на настъпване на инцидента. От друга страна, не е
налице и второто допълнително условие, което към момента вече е отменено като
изискване, но е съществувало към датата на ПТП- едно от МПС- та да не е в
състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при
произшествието щети. Не са ангажирани каквито и да е доказателства, че участвалите в ПТП автомобили не са се намирали в движение в следствие на удара и второ- с оглед вида на щетите (повредени
калник и броня за
едния автомобил вляво, за другия вдясно), те въобще
не са от естество да препятстват възможността на автомобилът да се движи след
удара, защото не засягат такива негови части и детайли, които да пречат на
движението му. В този
смисъл е и заключението на експерта, изготвил приетото по делото заключение на
съдебна автотехническа експертиза.
Доколкото представените по делото доказателства не установяват наличието на
други обстоятелства по чл. 125 от ЗДв.П, обосноваващи задължителност на
явяването на службите за контрол на МВР на мястото на инцидента, с оглед
наличните данни по делото следва да се приеме, че дори и да е имало напускане
на местопроизшествието от страна на ответника, то не е сторено в хипотезата на
чл. 500 ал. 1 т. 3 от КЗ, т. е. когато явяването на органите за контрол на
движение по пътищата е задължително по закон. В този смисъл не са налице
основания за ангажиране регресната отговорност на прекия причинител на вредите,
обезщетени от застрахователното дружество по силата на сключения договор за
застраховка „ГО“. При това положение въобще не е необходимо да се излагат
съображения досежно останалите елементи от фактическия състав на регресната
претенция, свързани с изследване на вината на ответника, определяне на размера
на застрахователното обезщетение за вредите, изплащането му и поканата за
плащане, доколкото те биха имали значение само, ако бяха доказани обсъдените
по- горе условия за възникване на регресното вземане на застрахователя.
Предявеният
иск следва да бъде отхвърлен, а с оглед изхода на спора на ищеца не се дължи
заплащане на разноски от страна на ответника. Ответникът не е направил искане
за присъждане на разноски.
Мотивиран от така изложените съображения, Районен съд-Враца
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ЗД „Бул Инс” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Джеймс Баучер“
№87, срещу П.Н.Е., ЕГН **********,
с адрес *** иск с правно основание чл.500, ал.1, т.3 от КЗ за следната сума: 320,50
лева, представляваща регресно вземане за платено от ЗД „Бул Инс” АД
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лева по
щета №********** по застраховка „Гражданска отговорност“ поради напускане на водача на
мястото на ПТП, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на
исковата молба – 05.03.2019г. до пълното изплащане на сумите.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: