РЕШЕНИЕ
№ 127
гр. Габрово, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II в публично заседание на
двадесет и трети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Валентина Генжова
Членове:Галина Косева
Кремена Големанова
при участието на секретаря Весела Хр. Килифарева
в присъствието на прокурора Александър Христов Александров (ОП-
Габрово)
като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно гражданско
дело № 20214200500263 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца В.Т. и по въззивна жалба ответника
Прокуратура на Република България срещу Решение №260149/26.04.2021г. по гр.д.№1706
по описа за 2020г. на Габровски районен съд.
В жалбата на ищеца В.Т. се обжалва постановеното от районния съд решение, с което е
отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за горницата над т2000лв. Твърди, че
първоинстанционният съд бил възприел правилно фактическата обстановка, но присъдил
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в занижен размер, несъответстващ
както на съдебната практика, така и на икономическата обстановка в страната. Съдът
неправилно бил приел за начален момент на увреждането - 17.11.2017г.- датата на повдигане
на обвинение срещу ищеца. в действителност той бил започнал да търпи вреди още при
образуване на досъдебното производство на 25.07.2017г., тъй като с оглед вида на
престъплението бил наясно, че като управител и едноличен собственик на капитала на
дружеството само от него може а се търси отговорност за деянието. Моли съда да отмени
първоинстанционното решение в обжалваната чу част и да присъди на ищеца обезщетени ев
целия претендиран размер. Претендира и за направените по делото разноски за настоящата
инстанция.
Не е постъпил отговор на подадената от ищеца Т. жалба.
Във въззивната жалба на ответника по делото - Прокуратура на РБългария се твърди, че
претърпените от ищеца болки и страдания не отговаряли на размера на присъденото му
1
обезщетение. Моли съда да отмени решението в обжалваната му част.
По делото не е постъпил отговор на въззивната жалба на Прокуратурата н РБългария.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи, прие за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и срещу акт, подлежащ на
обжалване. Предвид на това същите са процесуално допустими. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е валидно и допустимо.
С обжалваното решение РС Габрово е уважил предявения от В.Т.Т. иск за заплащане на
немуществени вреди, вследствие на незаконно повдигнато обвинение по чл.227 Б, ал.2 във
вр. с ал.1 НК, по което ищецът е оправдан с присъда №2/16.01.2019г. по ВНОХД
№120/2018г. на ОС Габрово до размера на 2000лв., отхвърлил е предявения иск за горницата
над уважения размер до размера на 5000лв., уважил е иска за заплащане на имуществени
вреди в размер на 1400лв. и е осъдил ответник а Прокуратура на РБългария да заплати на
ищеца сумата то 570лв.-разноски по делото.
За да постанови решението си съдът е приел следното :
С постановление от 25.07.2017г. по пр.пр. №556/2017г. по описа на РП Габрово срещу
ищеца В.Т.Т. е образувано досъдебно производство, за това, че като управляващ и
представляващ "В." ЕООД, на 01.10.2015г., в 30-дневен срок от 31.08.2015г., когато е
изпаднал в несъстоятелност, поради неплащане на задължение в размер на 531365.12лв. към
„ЕКОПАК БЪЛГАРИЯ" АД, не поискал от ГОС да открие производство по несъстоятелност
- престъпление по чл.227Б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С Постановление от 17.11.2017г. на
разследващ полицай по ДП *** по описа на ОДМВР - Габрово ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем за извършване на гореописаното престъпление. Взета му е мярка за
неотклонение „подписка". След привличането му като обвиняемо лице, ищецът е дал
обяснения, като заявил, че не се признава за виновен по обвинението. На 28.08.2017г. по
досъдебното производство е приложена справка за съдимост, изд. от РС Велико Търново. На
28.12.2017г. водещият разследването е съставил заключително постановление, с което е
изразил мнение за предаване на съд на обвиняемия ищец. На 21.02.2018г. в РС Габрово е
внесен обвинителен акт срещу. Във връзка с внесения обвинителен акт в PC Габрово е
образувано НОХД №225/2018г. По делото са проведени открити съдебни заседания на
следните дати: на 03.04.2018г. /разпоредително заседание/; на 18.04.2018г.; на 23.05.2018г.;
на 02.07.2018г.; на 03.09.2018г. и на 12.11.2018г. С Присъда №550/12.11.2018г. ищецът е
признат за виновен по така повдигнатото му обвинение. Въз основа на подадена от ищеца
жалба в ОС Габрово е образувано ВНОХД №120/2018г.. По делото е проведено едно
открито съдебно заседание на 16.01.2019г., като в същият ден ОС Габрово е постановил
присъда №2/16.01.2019г., с която е отменена изцяло присъда №550/12.11.2018г. по НОХД
№225/2018г. на PC Габрово, като подсъдимият В.Т. е признат за невиновен и е оправдан по
повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.227Б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК. С
Решение №75/03.04.2019г. по КНД №160/2019г., по описа на ВКС е потвърдена
постановената от въззивния съд присъда №2/16.01.2019г. по ВНОХД №120/2018г. по описа
на ГОС и същата е влязла в законна сила на 03.04.2019г.
Във връзка с осъществяване на защитата си в наказателното производство ищецът бил
заплатил л в брой на упълномощения да го защитава адв.Т.М. адвокатски хонорар за първа
инстанция в размер на 800лв. и в размер на 600лв. - за процесуално представителство и
защита пред за касационната инстанция.
С решение №175гр-13204/07.12.2017г. на Началник на РУ - Габрово е разпоредено да
бъде отнето разрешението за носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия и
боеприпаси ***., както и нарезна карабина *** и нарезна карабина ,.**" мод.**, кал.*** и
наличните боеприпаси за тях от ищеца. Като мотиви за отнемането им е посочено
образуваното срещу ищеца досъдебно. Решението на Началника на РУ Габрово е приведено
незабавно в изпълнение, като ищецът доброволно е предал огнестрелните си оръжия.
Същите са му върнати след приключване на наказателното производство - факт, който се
признава в исковата молба. По делото било установено, че ищецът е ловец.
2
От показанията на свидетелят М.П.Г. се установява, че се познава с ищеца от ученическите
им години. Знае, че срещу В.Т. било водено наказателно производство. На портала на
фирмата идвала полиция. Ищецът имал високо кръвно, страдал и от псориазис. Свидетелят
го водил на лекар, карал го в "Бърза помощ". Ищецът се затворил в дома си и не излизал.
Обострили се болестите, от които страдал, като псориазисът засягал ставите. Иззели му
пушките и от ловната дружинка се питали защо не ходи на лов. Ищецът се притеснявал и да
не влезе в затвора. Същевременно във фирмата му "влязла" банката. Парите влизали по
управлявана от банката сметка. Всичко било затворено, работниците останали на улицата,
машините и земята била продадена. Бизнесът вече не съществувал. Свидетелят И.А. също
бил съученик с ищеца, а сега живеел в съседство с него. Впоследствие разбрал, че срещу
него има наказателно производство и че са го осъдили. Ищецът станал нервен, започнал да
страни. Станал друг човек. Чакал решение на съда дали ще влезе в затвора. Имал псориазис
и заболяването му се влошило. Изписали му скъпи инжекции. Свидетелят разбрал, че са
идвали служители на полицията и са иззели оръжието на ищеца.
Въз основа на установената фактическа обстановка първоинстанциония съд достигнал до
следните изводи: по безспорен начин било установено, че срещу ищеца е образувано
наказателно производство, по което същият е обвинен в извършване на престъпление по
чл.227Б, ал.2 във вр. с ал.1 от НК, като срещу ищеца бил внесен обвинителен акт от
21.02.2018г. С присъда №2/16.01.2019г. по ВНОХД №120/2018г. на ОС Габрово ищецът е
оправдан по повдигнатото му обвинение, като тази присъда е влязла в сила на 03.04.2019г.,
след като е ВКС е оставил без уважение подаденият от прокурор при Окръжна прокуратура
Габрово протест. Въз основа на горното съдът приел, че ответникът е действал незаконно,
като е обвинил ищеца в извършване на престъпление, за което той е бил оправдан с влязла в
сила присъда. В конкретния случай отговорността на държавата чрез този правозащитен
орган е ангажирана на осн. чл.2 ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Предявените искове са за обезщетение
за неимуществени и имуществени вреди, каквито държавата дължи и които са пряка и
непосредствена последица от увреждането - чл. 4 от ЗОДОВ.
Първоинстанционния съд приел, при наличие на една оправдателна присъда по воденото
срещу ищеца наказателно производство, без съмнение за него са произтекли неимуществени
вреди. Негативните емоции и страдания на лицето при обвинение за деяние, при наличие на
оправдателна присъда, не се нуждаят от конкретни доказателства по отношение на своя
размер и подлежат на обезщетяване в реален, а не в символичен паричен еквивалент. Не
може да има съмнение, че безрезултатното наказателно производство всякога води до
тормоз и стрес, неудобство пред обществото, злепоставяне сред близки и познати. В този
смисъл свидетелските показания и другите ангажирани от ищеца доказателства са от
значение повече за размера на обезщетението, отколкото за наличието на вреди и
причинната връзка между тях и воденото производство. Затова съдът не приема
становището на ответната страна, изразено както в писмения отговор, така и в о. з., че
предявеният иск за репариране на причинени на ищеца неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен. Първоинстанционият съд приел, тъй като наказателното преследване срещу
ищеца е продължило от 17.11.2017г. - датата на повдигане на незаконно обвинение до
03.04.2019г. - датата на влизане в сила на оправдателната присъда, като досъдебното
производство е проведено в периода 25.07.2017г. - 28.12.2017г., а наказателното
производство се е развило в съдебна фаза на три инстанции, то този срок отговаря на
критериите за разумен срок за приключване на наказателно производство и твърдението на
ищеца за обратното е неоснователно. При определяне на конкретния размер съдът бил
съобразил и взетата мярка за неотклонение "подписка", която е най-леката по НПК, и
обстоятелството, че не се касае за тежко умишлено престъпление. Съдът бил съобразил и че
воденото срещу ищеца наказателно производство не е изолиран случай в живота му, като
преди това същият многократно бил осъждан. Пряка последица от повдигането на
обвинение срещу ищеца е отнемането на разрешителното му за носене на оръжие, както и
притежаваните от него огнестрелни оръжия и боеприпаси. От своя страна отнемането на
разрешителното за оръжие и пушките на ищеца са го възпрепятствали да упражнява ловна
дейност. Воденото срещу ищеца наказателно производство, респ. повдигнатото му
обвинение, му причинило стрес и неудобство. Същият станал нервен, започнал да страни от
приятелите си. Притеснявал се да не влезе в затвора. Наложило се да обяснява на членовете
на ловната дружинка защо не ходи на лов. Поради горното съдът приел, че справедливото
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е в размер на 2000лв. Съдът
приел въз основана представените писмени доказателства, е предявения иск за заплащане на
3
имуществени вреди е доказан в целия претендиран размер.
Съдът приел, че присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди ще се
дължат от ответника ведно със законната лихва, която е дължима от увреждането, а то било
настъпило при осъществяване на фактическия състав на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ - от влизане в
сила на присъдата, с която ищецът е оправдан - 03.04.2019г., до окончателното им
изплащане.
Настоящият състав на въззивния съд възприема изцяло установената от
първоинстанционния съд фактическа обстановка.
Въззивният съд намира за неоснователно възражението на жалбоподателя Т., че за
начален момент на увреждането следва да се приеме датата 25.07.2017г., на която е
образувано досъдебното производство по делото, а не както е приел съда 17.11.2017г.-датата
на която му е повдигнато обвинение.
Съгласно установената съдебна практика в случаите, когато първоначално досъдебното
наказателно производство е образувано срещу неизвестен извършител при достатъчно
данни за извършено конкретно престъпно деяние, а едва по-късно ищецът е бил уличен
и/или срещу него е било повдигнато обвинение за същото престъпление, той търпи вреди от
наказателното преследване и в периода от време преди уличаването му, ако той е бил
единственото лице, което е могло да извърши престъпното деяние, за което производството
първоначално е образувано срещу неизвестен извършител. в тези случаи ищецът търпи
вредите от наказателното преследване от момента, в който е узнал за образуваното
наказателно производство за конкретното престъпно деяние, което единствено той би могъл
да извърши (Решение №425/01.12.2015г. по г.д. №3143/2015г. на IVг.о., Решение
№51/11.03.2021г. по гр.д.№2340/2020г. на ІVг.о. и др.).
В настоящият случай наказателният съд, за да оправдае ищеца е приел, че макар
бездействието на подс.Т. да покрива обективните признаци на престъпното деяние, за което
му е повдигнато обвинение, същият не бил осъществил от субективна страна състава на
престъплението по чл.227б, ал.2 НК, тъй като нямал нито фактическа, нито правна
възможност да узнае за настъпилата неплатежоспособност на дружеството - длъжник, тъй
като на 25.10.2012г. заложният кредитор "Сибанк" АД, на основание чл.46, ал.3 ЗОЗ вписал
в Търговския регистър по партидата на управляваното от ищеца дружество "В." ЕООД
пристъпване към изпълнение на заложеното имущество и като управител на търговското
предприятие бил вписан В.С.К.
При извършена от съда служебна справка по партидата на "В." ЕООД в ТР се установява,
че на 25.10.2012г. заложният кредитор "Сибанк" АД е вписал в Търговския регистър по
партидата на дружеството пристъпване към изпълнение на заложеното имущество, а като
управител на търговското предприятие е вписан В.С.К. Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.6
ЗОЗ с вписването на управителя на предприятие в търговския регистър се прекратяват
правомощията на органите на залогодателя - юридическо лице. Залогодателят се лишава от
право да управлява и да се разпорежда със заложеното имущество. Залогодателят се
представлява, а дейността му се управлява от управителя.
Следователно към датата на изпадане в неплатежоспособност ищецът, в качеството му на
управител и едноличен собственик на капитала на "В." ЕООД, е бил лишен от правото да
управлява дружеството, поради което съдът приема, че най-ранният момент, в който същият
е узнал за образуваното наказателно производство е датата на повдигане на обвинение
срещу него- 17.11.2017г., като от този момент ищецът е започнал да търпи негативите от
незаконно повдигнатото му обвинение.
Въззивният съд намира, че присъденото от първоинстанционния съд обезщетение за
претърпени неимуществени вреди е завишено и в този смисъл възражението на
жалбоподателя за прекомерност на присъденото обезщетение е основателно.
Безспорно за ищеца са били налице някои негативни изживявания в резултат на
повдигнатото му обвинение, но същите не са били значителни, по следните съображения :
4
Наказателното преследване срещу ищеца е приключило в сравнително кратък срок,
предвид тежестта на обвинението, като досъдебната фаза е приключила в рамките на 4
месец, считано от датата на повдигане на обвинението, а съдебната фаза е приключила за
около година и половина, като се е развила на три инстанции. Взетата по отношение на Т.
мярка за неотклонение е била най-леката - "подписка".
Справедливият размера на паричното обезщетение на неимуществено увреждане, се
извлича от обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства. В хипотезите
на чл.2 ЗОДОВ такива обстоятелства са вида на нематериалните увреждания, тяхната
продължителност и интензитет, личността на увредения, данните за предишни осъждания,
начина на живот, ценностна система и обичайната среда на пострадалия; тежестта на
престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното
производство, извършените процесуални действия с участието на пострадалия, наложените
мерки на принуда; отражението върху личния, обществения и професионалния живот;
разгласа и публичност на обвинението; постановени осъдителни присъди; стигнало ли се е
до разстройство на здравето, а ако увреждането на здравето е трайно, каква е медицинската
прогноза за развитието на заболяването. Съдебното минало и наличието други предишни
осъждания, следва да бъдат отчетени при преценка на личността на ищеца, която, ведно с
начина му на живот, интереси, средата му, трудовата биография, обуславят и интензитета на
усещането за накърненото лично достойнство и чувство за справедливост. Когато едно лице
е осъждано и за други престъпления, интензитетът на страданията му не би могъл да се
сравни с тези на лице, по отношение на което за първи път се подвига обвинение (в този см.
са Решение №376/21.10.2015г. по гр.д. №514/2012г. на IVг.о., Решение №270/16.02.2018г. по
гр.д.№284/2017г. на ІVг.о., Решение №86/29.05.2019г. по гр.д.№2586/2018г. на ІVг.о.) Видно
от приложената по досъдебното производство справка за съдимост на ищеца същият
многократно е бил осъждан, като за осъжданията си е реабилитиран. Тази предишни
осъждания навеждат на извода, че интензитета на преживените от ищеца стрес и
притеснение във връзка с повдигнатото му обвинение не е значителен и не може да се
приеме, че същите са довели до значителни увреди за лицето, тъй като вече е изтърпявал
подобни преживявания. Освен това съдът намира, че предвид обстоятелството, че по едно от
осъжданията наложеното наказание е било обществено порицание, то не може да се приеме,
че авторитета и доброто име на ищеца в обществото са накърнени в твърдяната от него
степен.
С оглед изложеното въззивния съд намира, че за претърпените неимуществени вреди от
създадените неудобства във връзка с неоснователно повдигнатото му обвинение на ищецът
се дължи обезщетение в размер на 500лв., поради което предявеният иск за неимукществени
вреди е основателен и доказан до този размер, като първоинстанционното решение следва да
бъде потвърдено до този размер, а за горницата над него до размера на 2000лв. следва да
бъде отменено. Обжалваното решение, в частта, в която е отхвърлен предявения иск за
неимуществени вреди за горницата над 2000лв. до размера на 5000лв. следва да бъде
потвърдено.
Съобразно уважената част от предявеният иск за неимуществени вреди дължимите
разноски, които следва да се присъдят на ищеца са в размер на 58лв. Разноските за първата
инстанция са присъдени съобразно уважената част общо за двата иска, както следва 232лв.
по иска за неимуществени вреди и 328лв. - общо 560лв., поради което решението на РС
Габрово за присъдените разноски следва да бъде потвърдено до размера на 386лв. (58лв. по
иска за неимуществени вреди и 328лв. по иска за имуществени вреди), а за горницата
отменено.
По изложените съображения, въззивният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260149/26.04.2021г. по гр.д.№1706 по описа за 2020г. на
Габровски районен съд в ЧАСТТА, с която ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ, със седалище и адрес на управление гр.София, б.В.№2 е осъдена да заплати на
В.Т.Т., с ЕГН: ********** от гр. Габрово, бул.С., обезщетение за претърпени
5
неимуществени вреди над сумата от 500лв.(петстотин лева), ведно със законната лихва,
считано от 03.04.2019г. до окончателното изплащане на сумата; както и в ЧАСТТА относно
присъдените разноски за горницата над 386лв.(триста осемдесет и шест лева) до размера на
570лв.(петстотин и седемдесет лева).
ВМЕСТО което постанови:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.Т.Т., с ЕГН: ********** от гр. Габрово, бул.С. против
ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, със седалище и адрес на управление
гр.София, б.В.№2 иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за
сумата над 500лв.(петстотин лева) до 2000лв.(двехиляди лева), като неоснователен и
недоказан.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260149/26.04.2021г. по гр.д.№1706 по описа за 2020г.
на Габровски районен съд в останалата му част.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6