Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София, 23.04.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІІ-Б въззивен състав, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ: Хрипсиме Мъгърдичян
Десислава Йорданова
при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Хрипсиме Мъгърдичян в.гр.дело №13485 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 13.05.2019 год., постановено
по гр.дело №74543/2018 год. по описа на СРС, ГО, 141 с-в, е признато за незаконно
и е отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на С.Г. Д.,
извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ със Заповед №0010-500
от 27.09.2018 год. на главния изпълнителен директор на „Б. ДСК“ ЕАД, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ ищцата е възстановена на заеманата преди
уволнението длъжност „Главен експерт МСП /Ръководител търговски екип МСП/“ при
ответника „Б. ДСК“ ЕАД и ответникът е осъден да заплати на ищцата на основание чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ сумата от 20 389.91 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от 01.10.2018 год. до 12.03.2019 год., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2018 год. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 128, т. 2 КТ вр. с чл. 13, ал. 1,
т. 1 НСОРЗ сумата от 6 800 лв., представляваща допълнително
възнаграждение за постигнати резултати от труда за периода от 01.01.2018 год.
до 30.06.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на исковата молба – 23.11.2018 год. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски по
делото в размер на 1 525.33 лв., като искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл.
225, ал. 1 КТ е отхвърлен в останалата му част до пълния предявен размер от 23
064 лв. и за периода от 13.03.2019 год. до 31.03.2019 год.; ищцата е осъдена да
заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените разноски по
делото в размер на 84 лв., а ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 1 452.36 лв. – държавна такса и
възнаграждение за вещо лице.
Срещу
решението в частта му, в която е отхвърлен предявения иск по чл. 344, ал. 1, т.
3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, е подадена в законоустановения срок въззивна жалба
от ищцата С.Г. Д.. Жалбоподателката поддържа, че на 12.03.2019 год. представила
за констатация на СРС оригинала на трудовата си книжка, от която се
установявало, че не е встъпвала в трудови правоотношения с трети лица и не е
получавала доход от трудова дейност. Поради направени искания делото било отложено
за 23.04.2019 год., в което заседание първоинстанционният съд констатирал, че не
са изтекли пълните шест месеца, за които се претендира обезщетението за
оставане без работа поради незаконното уволнение. Ищцата обаче не носела
оригинала на трудовата си книжка, за да удостовери повторно, че не е постъпвала
на работа при трети лица. Поискала възможност да я представи в следващо съдебно
заседание, но искането било оставено без уважение. В този смисъл неправилно СРС
бил отхвърлил частично претенцията. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено
в обжалваната му част, а искът – изцяло уважен. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Ответникът
по жалбата „Б. ДСК“ ЕАД счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ищцата част. Поддържа, че искът правилно бил отхвърлен частично,
тъй като по делото не били представени доказателства, че ищцата не е встъпвала
в трудови правоотношения с трети лица и не е получавал доход от трудова дейност
през периода от 13.03.2019 год. до 31.03.2019 год. Не била налице допуснати от
първоинстанционния съд процесуални нарушения, като той нямал служебно
задължение в хода на делото да дава нови указания за едни и същи факти и да
следи дали страните били доказали претенциите си. Това било задължение на
страната по делото. Нямало пречки ищцата да представи трудовата си книжка за
констатация в съдебното заседание, проведено на 23.04.2019 год.
Срещу
решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок въззивна жалба от ответника „Б. ДСК“ ЕАД. Жалбоподателят
поддържа, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че липсва решение на
компетентния орган – Управителния съвет на Б.та, за съкращение на щата и че в
протокола от 19.06.2018 год. нямало решение за съкращаването на бройки от
числеността на частното разписание за процесната длъжност. Трудовият договор
между страните бил прекратен със Заповед №0010-500 от 27.09.2018 год. на основание
чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, считано от 01.10.2018 год. Решение за съкращаването на
щата било горепосочения протокол, т. 9, №242. С него били одобрени промени в
регионалната структура на Б.та. С т. 1.4 се трансформирал съществуващия БЦ МСП
„София-Запад“ в „Бизнес център МСП София“, а с т. 1.5 – съществуващия БЦ МСП
„София-Изток“ в „Бизнес зона МСП София 4 – поделение към бизнес център МПС
София“. Извършена била промяна в структурата на поделенията, обслужващи МСП и
Микро бизнес клиенти, което било довело до извършването на промени във
функционалните характеристики на бизнес центровете, бизнес зоните и
регионалните центрове. В т. 3.3 изрично било посочено, че Бизнес зона МСП е нов
тип поделение, а с т. 9 било възложено извършването на преглед на длъжностните
характеристики на всички служители, включително и в бизнес зоните и се нанесат
съответните промени. СРС не бил обсъдил Заповед №01-0АЗ-0523 от 10.08.2018
год., издадена от главния изпълнителен директор и ръководител направление
„Корпоративно банкиране“, която била издадена на основание т. 242 от протокол
№31 на Управителния съвет, с която заеманата от ищцата длъжност се закривала,
считано от 01.09.2018 год. Налице било и ново щатно разписание, в сила от 03.09.2018
год., в което липсвала длъжността „Главен експерт в МПС в БЦ София-Изток“, за
разлика от щатното разписание от 15.03.2013 год. В този смисъл искът по чл.
344, ал. 1, т. 1 КТ бил неоснователен, както и акцесорните претенции по чл.
344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ. На следващо място сочи, че неправилно СРС бил приел,
че е налице фактическия състав за присъждане на допълнително възнаграждение.
Приел бил също така, че според протокола от 23.02.2016 год. от срещата на
работната група по мотивационната система на Б.та, последната била предвидила
право на съответния ръководител направление са занули бонуса на конкретния
служител, т.е. ръководителят имал право на преценка в посочения смисъл. Не били
предвидени критерии, по които да се води ръководителят, т.е. той бил оперативно
самостоятелен да прецени по целесъобразност, която преценка според СРС не била
предмет на съдебен контрол. По делото било установено, че за ищцата не било
налице одобрение за заплащането на допълнително възнаграждение за първото
шестмесечие на 2018 год. Изводът на първоинстанционния съд че отказът на ищцата
да бъде изплатен „бонус“ бил на база оценка за лошо представяне в работата, не
съответствал на общите принципи, приложими за одобрената и прилагана от Б.та мотивационна
система. Ако отказът бил за лоша работа то Б.та нямала да предостави на вещото
лице направената оценка от 170 точки. Касаело се до представени две различни по
съдържание оценки. Тези 88 точки се отнасяли до други показатели – за
потенциала за развитие. В случая на ищцата не дължало допълнително
възнаграждение, тъй като ръководителят бил упражнил оперативна самостоятелност,
която не подлежала на съдебен контрол. Ето защо моли решението на СРС да бъде отменено
в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и присъждането на
направените разноски по делото.
Ответницата
по жалбата С.Г. Д. счита, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната от ответника част. Поддържа, че към датата на прекратяване на
трудовото й правоотношение Б.та не била съкратила нито една щатна бройка от
числеността на длъжностното разписание за процесната длъжност. Поради това не
било възникнало субективното право на ответника да прекрати едностранно
трудово-правната връзка между страните. От съдържанието на представените
протокол от 19.06.2018 год. от заседание на Управителния съвет на Б.та и
протокол от 09.07.2018 год. на Надзорния съвет на Б.та ставало ясно, че Управителният
съвет бил приел, а Надзорният съвет бил утвърдил промени в регионалната
структура на Б.та, а именно трансформиране на съществуващите бизнес зони,
преобразуване на част от тях в поделения, откриване на нови щатни бройки,
трансформиране на бизнес центрове, създаване на нови длъжности и т.н., но
никъде не се говорело за съкращаване на щата и намаляване на броя на персонала.
Това се потвърждавало от т. 2 от протокола на Управителния съвет, в който ясно
и точно били записани длъжностите и щатните бройки за всяка от тях, които
напълно съвпадали като общ брой, а именно 148 щатни бройки. Нито в този
протокол, нито в протокола на Надзорния съвет било прието, респ. утвърдено ново
щатно разписание, съобразно предвидените промени в регионалната структура. Следователно
взетите решения от Управителния съвет, които впоследствие били утвърдени от
Надзорния съвет, не касаели съкращаване на щата на длъжността на ищцата. Освен
това в протокола било посочено, че заседанието е проведено неприсъствено, като
не била представена и страница 4 от същия. По делото били представени щатни
разписания от 15.03.2018 год. и 03.09.2018 год., т.е. преди и след уволнението
на ищцата. От също било видно, че нямало съкращаване на процесната длъжност. Реално
заеманата от ищцата длъжност преди уволнението съществувала дори като
наименование, което било посочено в скоби и в двете разписания, а именно
„Ръководител търговски екип“. За липсата на съкратена щатна бройка говорели
също така посоченият код по НКПД, който бил един и същ за двете длъжности, така
и щатите бройки, които и в двете разписания била 2 бр. Разликата между двете
щатни разписания идвали от това, че съобразно промените в регионалната
структура на Б.та длъжностите били разместени, с лека промяна в наименованията,
но без на практика да са променени правата, задълженията, изискванията и
функционалните зависимости на длъжностите. Реално всички стари длъжности
фигурирали в новото щатно разписание, посочени в скоби, като към тях била
добавена единственото новата им идентификация, произтичаща от промяната в
регионалната структура. Имало разлика с една щатна бройка между двете
длъжностни разписания, като в старото имало общо 23 бройки, а в новото те били
22, но намаляването не било поради уволнението на ищцата, а в намаляването на
бройката на банковите служители, които обслужвали клиенти на Б.та, посочени в
последния ред и на двете разписания. Не било налице реално съкращаване на щата.
Длъжността на ищцата продължавала да съществува като наименование и като
система от функции, права, задължения и изисквания. Това се потвърждавало от
сравнението на двете длъжностни характеристики. Имало малки разлики в основните
функции и задължения, но това било направено, за да се създаде впечатлението за
нова длъжност. Направен бил опит няколко функционални задължения да бъдат
компилирани в един текст, а други да отпаднат. В старата длъжностна
характеристика били налице повече задължения, част от които били отпаднали в
новата, което обаче произтичало единствено от промяната в регионалната
структура, но намаляването на задълженията не правели длъжността нова. За да се
приемело, че е налице реално съкращаване на щата, било необходимо да се установи
или че изпълнението на трудовите функции, включени в съкратената длъжност, е
преустановено, или че са преминали към друга съществуваща или новосъздадена
длъжност, но наред с други функции, които именно отличават съкратената от новата
длъжност. Реално съкратената длъжност трябвало да не съществува. Освен това към
момента на подаване на исковата молба в интернет сайта на Б.та имало обява за свободна
позиция за процесната длъжност. Не бил извършен и подбор по чл. 329 КТ, който в
случая бил задължителен, тъй като щатните бройки за процесната длъжност били
две. Следователно уволнението било незаконно. Освен това били налице и
предпоставките за изплащането на допълнително възнаграждение в размер на 6 800
лв., представляващо формиран бонус да първото шестмесечие на 2018 год. Сумата била формирана на база на „изпълнение на показатели и формиране на
точки“, които били определени съобразно приетите изисквания на мотивационната
система на Б.та, което се доказвало от приетите доказателства по делото. В чл.
12 от Вътрешните правила за работната заплата в „Б. ДСК“ ЕАД било предвидено,
че основната заплата по индивидуален договор служи за основа при определяне на
допълнителните възнаграждения за постигнати резултати от труд. В чл. 14, ал. 3
от правилата било записано, че допълнителните възнаграждения за резултат се
разпределят в съответствие с прилаганите в Б.та схеми за насърчаване и
мотивиране на служителите от различни нива. Следователно видно било от тези
правила, че за служителите били предвидени допълнителни възнаграждения, които
зависели от това кой служител как се е представил за определения период. За
целта в Б.та била сформирана работна група по мотивационната система, която
била изработила мотивационна схема за служителите от различните нива, която въз основа на не
много ясни критерии била предвидила точкова система за оценяване на нивото на
работа на съответния служител, въз основа на която впоследствие се определяла паричната
равностойност на бонуса на съответния служител. Въз основа на заключението на
вещото лице било установено, че на ищцата били определени 170 точки за
изпълнение, които отговаряли на сумата от 6 800 лв. Впоследствие обаче в
списъка за бонуси за ищцата били предвидени 0 точки. Очевидно било, че след
уволнението било преценено ищцата да бъде лишена от бонус. От твърденията на
ответника ставало ясно, че прекият ръководител можел да занули бонуса на
конкретен служител, но за това нямало съставен документ освен един имейл. Нямало
смислено обяснение да причините, които били довели до вземането на такова
решение. Освен това от начините на изчисление се виждало, че ищцата се била
представила блестящо, защото имала един от най-високите бонуси, което съобразно
правилата на Б.та говорело за добре свършена работа. А от заключението на
вещото лице било видно, че изплащането на тези допълнителни възнаграждения под
формата на бонуси не било прецедент, а постоянна практика – на ищцата били
изплащани допълнителни възнаграждения за предходни години.
Софийски
градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивните жалби пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на всяка една от насрещните страни, намира за установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от С.Г. Д. с искова молба,
с която срещу „Б. ДСК“ ЕАД са били предявени обективно съединени искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ за отмяна на уволнението на
ищцата, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради
съкращаване на щата, със Заповед №0010-500 от 27.09.2018 год. на главния
изпълнителен директор на „Б. ДСК“ ЕАД, за възстановяване на ищцата на заеманата
преди уволнението длъжност „Главен експерт МСП /Ръководител търговски екип
МСП/“ при ответника „Б. ДСК“ ЕАД и за осъждане на ответника да заплати сумата
от 23 064 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода от 01.10.2018 год. до 31.03.2019
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание
чл. 128, т. 2 КТ вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ за сумата от 6 800 лв.,
представляваща допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда за
периода от 01.01.2018 год. до 30.06.2018 год., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.
В
исковата молба се твърди, че уволнението било незаконно, тъй като не
било налице приложеното от работодателя основание за уволнение, нямало взето
решение от компетентен орган за съкращаване на щата, не било налице реално
съкращаване на щата – заеманата от ищцата длъжност не била фактически
премахната /тя продължавала да съществува, като била обявена като свободна
позиция от ответника/ и не бил извършен подбор по чл. 329 КТ.
Безспорно е по делото, а и от
представените по делото трудов договор №714 от 10.12.2014 год. и Заповед №0010-744
от 22.12.2017 год., се установява, че между страните е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е изпълнявала длъжността „Главен експерт МСП /Ръководител търговски екип
МСП/“ в Регионален център София-Изток, Бизнес център МСП „София-Изток“ при „Б.
ДСК“ ЕАД, с основно месечно трудово възнаграждение от 3 100 лв. и допълнително
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.
Това трудово правоотношение било
прекратено със Заповед №0010-500 от 27.09.2018 год. на главния изпълнителен
директор на „Б. ДСК“ ЕАД, издадена на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на
щата, считано от 01.10.2018 год. Заповедта била връчена на
ищцата на 27.09.2018 год. – обстоятелство, което същата е удостоверила лично с
подписа си и което не оспорва, като същият ден й било връчено и предизвестие за
прекратяване на трудовия договор изх.№0010-499 от 26.09.2018 год. В заповедта се съдържа нареждане за изплащане на обезщетения по чл. 220, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие в
размер на 30 календарни дни и по чл. 224, ал. 1 КТ – за неизползван платен
годишен отпуск за 2018 год.
С нотариална покана, представена на 29.10.2018
год. на нотариус В.К., с рег.№269 на НК и връчена на 29.10.2018 год., ищцата
поканила ответника с 7-дневен срок да заплати полагащите й се обезщетения,
както и бонус за периода от 01.01.2018 год. до 30.06.2018 год.
Установено е, че на 19.06.2018 год.
било проведено заседание на Управителния съвет на „Б. ДСК“ ЕАД, на което било
взето решение №242 за одобряването на промени в регионалната структура на Б.та чрез
трансформиране на съществуващите бизнес зони в бизнес центрове, в т.ч.
трансформиране на БЦ МПС „София-Запад“ в „Бизнес център МПС София“ и на БЦ МПС
София-Изток в „Бизнес зона МСП София“ – поделение към „Бизнес Център МСП София,
създаване на нова длъжност „мениджър МСП София“ към щатното разписание на БЦ МСП
София с една нова щатна бройка, без да се увеличава активната численост до края
на 2018 год., като била одобрена численост на персонала в поделенията на Б.та в
сегмент МСП и Микро бизнес, както следва: преди – Главен експерт МСП – 4 щ.бр.;
Старши експерт МСП – 14 щ.бр.; Експерт връзки с МСП клиенти – 62 щ.бр. и
Експерт Микробизнес – 68 щ.бр. /общо 148 щатни бройки/, става – Главен експерт
МСП – 4 щ.бр.; Старши експерт МСП – 14 щ.бр.; Експерт връзки с МСП клиенти – 62
щ.бр., Експерт Микробизнес – 59 щ.бр. и Микробизнес координатор – 9 щ. бр.
/общо 148 щатни бройки/; одобрени били промени във функционалните
характеристики на Бизнес центровете, Бизнес зоните и Регионалните центрове и
било възложено на Дирекция „Малки и средни предприятия и агробизнес“ и Дирекция
„Бизнес развитие и продукти“, съгласувано с Управление „Човешки ресурси“
извършването на преглед на длъжностните характеристики на всички служители в бизнес
центровете и бизнес зоните, като се нанесат съответните промени.
На 09.07.2018 год. било проведено
заседание на Надзорния съвет на „Б. ДСК“ ЕАД, но което били взети решения за одобряването
на промени в регионалната структура на Б.та и трансформирането на съществуващия
БЦ МСП София-Запад в „Бизнес център МСП София“.
Със Заповед №01-0А3-0523 от
10.08.2018 год. на главния изпълнителен директор на Б.та и на ръководител на
направление „Корпоративно банкиране“, издадена във връзка с горепосоченото решение
на Управителния съвет, била закрита длъжността „Главен експерт“, съответно в
Бизнес Център МСП „София-изток“ и Бизнес център МСП „София-Запад“, считано от
01.09.2018 год. и била създадена нова длъжност „Ръководител екип“, съответно в
Бизнес център МСП „София-изток“ и Бизнес център МСП „София-Запад“, считано от
01.09.2018 год.
Като доказателства по делото са
приети длъжностно щатно разписание по работни места на Бизнес център МСП
„София-Изток“, в сила от 15.03.2018 год., в което фигурират 2 щатни бройки за
длъжността „Главен експерт МСП /Ръководител търговски екип МСП/“, при общо 23
щатни бройки за центъра, както и длъжностно разписание по работни места на
Бизнес център МСП „София-Изток“, в сила от 03.09.2018 год., в което фигурират 2
щатни бройки за длъжността „Ръководител екип /Ръководител търговски екип/“, при
общо 22 щатни бройки за центъра /разлика в щатните бройки за длъжността
„Специалист банкови операции /Банков служител обслужване на клиенти/“ – от 3 на
2/. Представена е и длъжностна характеристика на длъжността „Ръководител екип
/Ръководител търговски екип/“.
Безспорно е между страните, че
съгласно чл. 14, ал. 1 и 3 от Вътрешните правила за работна заплата на „Б. ДСК“
ЕАД, в Б.та могат да се изплащат и допълнителни възнаграждения за постигнати
резултати с периодичен характер, като те се разпределят в съответствие с
прилаганите в Б.та схеми за насърчаване и мотивиране на служителите от
различните нива.
Видно е от протокол от 23.02.2016
год. за среща на работната група по мотивационната схема на „Б. ДСК“ ЕАД, че за
длъжността „ръководител екип“ периода на бонусиране бил шестмесечен, като ръководител
направление можел да отлага изплащането на част или целия изчислен бонус за
конкретен служител, да занулява точките на конкретен служите, да коригира
точките за конкретен служител с до 20 %, при отклонение с над 25 % на
изчислените точки спрямо средното за региона/екипа. Бонусът за мениджърския
състав /старши оператори и ръководител отдел/ се образувал въз основа на
брутната месечна заплата за съответната длъжност, коригирана с коефициент,
зависещ от средния брой точки /месечно/ на операторите физически лица за период
от шест месеца.
Представена е справка за бонусите за
изплащане на служителите на длъжност „Мениджър МСП“ и „Главен експерт МСП“ през
м.юли 2018 год., одобрена от ръководител направление, от която е видно, че на ищцата
не е определен такъв.
Видно е от заключението на вещото
лице по допусната и изслушана в първоинстанционното производство
съдебно-счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК
подлежи на кредитиране, че обезщетението за оставане без работа вследствие на
незаконното уволнение на ищцата за периода от 01.10.2018 год. до 31.03.2019 год.
възлиза на 23 064 лв. Установено е също така, че на ищцата са определени 170
точки за изпълнение на показатели за първото шестмесечие на 2018 год., като
формираният бонус бил в размер на 6 800 лв. /виж и карта на л. 94-95 от
първоинстанционното дело/.
В съдебното заседание, проведено на 12.03.2019 год., първоинстанционният съд е направил констатация по оригинала на трудовата книжка на ищцата, от която се
установява, че след процесното уволнение няма друго записване за започване на
работа по трудово правоотношение.
В съдебното заседание, проведено на 04.02.2020
год., въззивният съд е направил констатация по
оригинала на трудовата книжка на ищеца, от която се установява, че до посочената дата няма друго записване за
започване на работа по трудово правоотношение.
Като доказателства по делото са
приети длъжностна характеристика за длъжността „Главен експерт
МСП /Ръководител търговски екип МСП/“, която не се спори, че е била връчена
на ищцата и длъжностна характеристика за длъжността „Ръководител екип /Ръководител
търговски екип/“. От същите е видно, че двете длъжности /с еднакъв код по
НКПД-2011 год./ са подчинени: административно – на представляващ Б.та,
организационно – на мениджър „Бизнес център МСП“ и методически – съответно на
Направление „Банкиране на дребно“ в Централното управление на Б.та, дирекция
„Малки и средни предприятия и агробизнес“ и на Направление „Корпоративно
банкиране“ и на ръководителите на методически обвързаните звена в Централното
управление на Б.та.
Основните задължения на заемащия
длъжността „Главен експерт МСП /Ръководител търговски екип МСП/“ са свързани с
организирането на контрола на дейността в поделението /БЦ/ във връзка с
реализирането на стратегията за обслужване на малки и средни предприятия,
обществени организации, лица, упражняващи свободни професии, организации с
нестопанска цел; участие в определянето и последващо изпълнение на задачите в
бизнес центъра, изпълнение на годишните планове за продажби, предназначени за
бизнес клиенти в сегмент „МСП и агробизнес“; оказване на методическа помощ и
обучение на служителите на длъжност „Експерт връзки с МСП клиенти /Кредитен
специалист МСП/“ в БЦ и други специалисти, работещи по сделки в сегмента „МСП и
агробизнес“; анализиране на финансова информация за изготвяне на прогнози в
посочения сегмент; интерпретиране на информация, засягаща инвестиционните
програми в сегмента, като цени, стабилност, бъдещи тенденции в инвестиционния
риск и икономически влияния; следене на изпълнението на бизнес плана в сегмента
и изготвяне на периодични доклади до прекия ръководител в БЦ или при поискване
от ръководството; участие в изготвянето на индивидуални планове за продажба на
служителите в БЦ, както и на служителите от клоновата мрежа, ангажирани с
обслужването на микропредприятия, свързани с дейността на продажбите на банкови
продукти и услуги в сегмента; организиране на дейността по комплексното
обслужване и продажба на банковите продукти и услуги в сегмента – разплащания,
депозити, кредитни продукти, както и др. продукти, предлагани от Б.та и
предназначени за бизнес клиенти с цел нарастване обема на продажби и
разширяване на бизнеса; привличане и консултиране на клиенти на Б.та за парични
вложения, кредитни продукти, други банкови и небанкови продукти и услуги и
осъществяване на кръстосаната им продажба; активно предлагане на банкови
продукти и услуги с цел осъществяване на директен контакт с потенциални
клиенти, провеждане на презентации с цел привличането на клиенти на Б.та,
изготвяне на оферти за банково обслужване; консултиране и оказване на
методическа помощ на служителите от БЦ, занимаващи се с продажбата на продукти
МСП, възлагане на задачи за изпълнение чрез програмния продукт RIA ПП /RIA/ и следене на
резултата за тяхното изпълнение; консултиране и оказване на методическа помощ
на служителите в останалите поделения от клоновата мрежа; осъществяването на
контрол за стриктно използване на ПП RIA от експертите в БЦ и служителите в останалата
клонова мрежа, с достъп до него, анализиране на въведената и обобщена информация
за ниво поделение и предлагане на следващи мерки за увеличаване на обема на
продажбите и тяхното качество; извършване на периодичен контрол за пълнотата
и комплектоването на кредитните и клиентски досиета и изготвяне на писмени
препоръки; подпомагане и проследяване на цялостния процес по изготвяне на
кредитни предложение; осъществяване на контрол върху дейността на управлението
на кредитите до окончателното им погасяване; проследяване на качеството на
кредитния портфейл в сегмента със забава до 60 дни, чрез изискване и/или
предлагане на мерки, които следва да бъдат предприети и проверка за тяхното
изпълнение; организиране на дейността във връзка с преструктурирания на кредити
за МПС със забава до 60 дни, участие в подготовката и/или съгласуване на
предложения за преструктуриране на такива кредити; осъществяване на системно
наставничество на служителите, пряко ангажирани с обслужване на клиенти МПС и
агробизнес и останалите поделения в клоновата мрежа, с оглед подобряване на професионалните
им умения; участие в комисии за подбор на служители, които ще бъдат ангажирани
с обслужването на клиенти МПС. Изискванията за заемане
на длъжността са висше икономическо образование, образователно-квалификационна
степен „бакалавър“, професионален опит – минимум 3 години трудов стаж във
финансовата сфера, от които поне 2 години в банковата система. Необходимите специални
компетентности са свързани с познания в областта на банковото дело и
управлението на финансови ресурси, включително разчети и анализи на дейността
на предприятието; много добра компютърна грамотност и ползване на западен език.
Основните задължения на заемащия
длъжността „Ръководител екип /Ръководител търговски екип/“ са свързани с организиране на дейността на
екипа „Бизнес клиенти“ в БЦ МСП, осъществяване на взаимодействие със
съответните структурни звена на Б.та; разработване на целеви план, насочен към
разширяване на портфолиото от бизнес клиенти на екипа; координиране на
дейността на служителите от екипа, чрез разпределяне на работата, проследяване за
пълнотата и своевременно придвижване на кредитните преписки и качеството на
предоставяните услуги; развиване на взаимоотношенията с познати и установяване
на връзки с нови бизнес клиенти; увеличаване на доходността на разпределеното
портфолио от бизнес клиенти; разработване на план за действие за всеки
идентифициран бизнес клиент; организиране на изпълнението на плановете за
действие на ниво екип; проактивно предлагане на подходящ пакет от продукти и
услуги в отговор на нуждите на клиентите; подготовка и предлагане на стойностна
оферта на клиентите; извършване на финансов и кредитен анализ на клиентите,
структуриране на сделки и изготвяне на мотивирани предложения за кредитни
сделки; осъществяване на постоянен мониторинг, изготвяне на тримесечни
мониторингови доклади и чек-листове, отговорност за качеството на управление на
управлявания кредитен портфейл; контролиране на процеса по окомплектоване на
кредитните досиета и коректността на въведената информация в кредитните
предложения; осъществяване на срещи веднъж на тримесечие със съществуващи
бизнес клиенти от разпределения портфейл; консултиране на клиенти относно
възможностите за ползване на допълнителни банкови продукти и услуги;
осигуряване на пълно банково обслужване на бизнес клиенти; координиране и
проследяване за правилното изпълнение на всички сключени сделки; осъществяване
на кръстосани продажби на продуктите на направление „Банкиране на дребно“, Управление
„Трежъри и капиталови пазари“ и дъщерните дружества на Б.та. Изискванията за
заемане на длъжността са висше икономическо образование,
образователно-квалификационна степен „бакалавър“, професионален опит – минимум
3 години трудов стаж в областта ва банковото дело и финансите. Необходимите специални
компетентности са свързани с много добра компютърна грамотност и ползване на английски
език – писмено и говоримо.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваните части, но е частично неправилно.
По отношение на исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и 2 КТ:
Процесното трудово правоотношение е било прекратено на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ – поради съкращаване на щата. Твърденията
за незаконност на уволнението, очертаващи основанието
на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес и при съобразяване на изложеното от ищцата в
подадения от нея писмен отговор на въззивната жалба, са
свързани с това, че не е било взето
решение от компетентен орган за съкращаване на щата, не е било налице реално
съкращаване на щата – заеманата от ищцата длъжност не била фактически
премахната /тя продължавала да съществува, като била обявена като свободна
позиция от ответника/ и не бил извършен подбор по чл.
329 КТ.
Изискванията
за законност на уволнението поради съкращаване на щата са следните: 1/ да е налице
премахване, считано от един определен момент за в бъдеще, на отделни длъжности от
утвърдения общ брой на работниците или служителите в предприятието или учреждението
поради преустановяване на съответстващите им трудови функции; 2/ съкращението да е реално,
т.е. съответната трудова функция действително да се премахва, а не само да се променя
наименованието на съответстващата й длъжност при запазване характера на извършваната
работа; 3/ да е налице към момента на уволнението – датата на
уволнението трябва да съвпада или да следва датата, на която е извършено реалното
фактическо съкращаване и 4/ да е извършено по съответния ред и от компетенния орган.
Законността на уволнението в хипотезата на чл. 328,
ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ не се свързва по необходимост само с наличието на утвърдено ново щатно
разписание, а е меродавно установяването на съществуването на
материалноправното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Съкращаването на щата означава
намаляване, премахване за в бъдеще на отделни бройки от утвърдения общ брой на
работниците и служителите. Причините за това могат да бъдат най-различни и
наличието им се преценява от работодателя или от компетентния за утвърждаването
на щатното разписание орган. Промяната на щатните бройки е въпрос на
целесъобразност за работодателя и не подлежи на съдебен контрол, като суверенно
негово право е да променя щата както прецени. Това, което е от значение е съкращаването
на съответна щатна бройка да е
извършено от лицето или органа, който има право да извършва промени в щатното
разписание и да е реално – да
има фактическо /реално/ премахване на трудовите
задължения, които включва процесната длъжност.
Настоящият съдебен състав приема на
първо място, че според съответната организационна форма работодателят се
представлява от лицата, определени с нормативен акт и с устройствени правила.
Когато организационната форма на работодателя е акционерно дружество – кредитна
институция представителството е уредено в разпоредбите на Търговския закон
/ТЗ/, Закона за кредитните институции /ЗКИ/ и от устава на съответната кредитна
институция. Със ЗКИ е предвидено, че Б.та се учредява като акционерно дружество
и съгласно чл. 10, ал. 1 ЗКИ се управлява и представлява съвместно най-малко от
две лица. В конкретния случай с чл. 32 и 33 от устава на „Б. ДСК“ ЕАД е
предвидено, че главният изпълнителен директор и изпълнителните директори осъществяват
оперативно ръководство, представляват Б.та в отношенията й с трети лица, както
и при уреждане на трудовите правоотношения със служителите на Б.та. С
изпълнителните директори се сключват договори за управление. Съгласно чл. 26,
ал. 1, т. 5 от устава на Б.та /публикуван в Търговския регистър/, управителният
съвет взема решения за промени в организационната и управленска структура, като
цялостна структурна реорганизация на Б.та или на централното й управление,
откриване или закриване на регионални поделения, които съответно се одобряват
от Надзорния съвет – чл. 22, ал. 2, т. 4. Клаузата на чл. 26, ал. 1, т. 5 от
устава се отнася до административната структура на дружеството, но не и
числеността на персонала във всяка едно от звената на тази структура. Промяната
на щатното разписание на Б.та, изразяваща се в съкращение на щатни бройки в
отделно звено от административната структура, не съставлява промяна в административната
структура на дружеството. Затова в тези случаи компетентни са изпълнителните
директори, представляващи дружеството по закон и осъществяващи оперативно
управление на дружеството. В тези случаи работодателската власт се осъществява
в пълен обем съвместно от изпълнителните директори, какъвто е конкретният
случай /в този смисъл Решение № 263 от 21.10.2013 год. на ВКС по гр.дело №
2759/2013 год., III г. о., ГК/. Следователно възражението на ищцата, че изпълнителните
директори на Б.та не притежават материална компетентност да извършват
съкращение на щата, което в случая е засегнало всички щатни бройки по щата на Бизнес
център МДП „София-Изток“ и по щата на Бизнес Център МСП „София-Запад“ за
процесната длъжност, се явява неоснователно.
На следващо място СГС приема, че основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ е приложимо само когато съкращаването на щата е реално – т.е. когато не само е премахната длъжността като щатна бройка, но и когато трудовата функция е престанала да съществува като съдържание на отделна длъжност, независимо от нейното наименование.
Реално съкращаване в щата е налице, когато едни щатни
бройки се съкращават и на тяхно място се създават други нови длъжности с
различни от предходните трудови функции, както и когато съществуващата щатна
длъжност се преобразува в друга нова длъжност, в която се запазват всички или
част от задълженията на трансформираната длъжност, но към тях се прибавят нови,
съществени трудови задължения, променят се изискванията за нейното заемане,
поради което се създава нова трудова функция и нова длъжност /т.е. разлика в същността на извършваната работа/
– в този смисъл Решение № 66 от 28.03.2013 г. на ВКС по
гр. д. № 332/2012
г., IV г. о., ГК, Решение № 75 от 27.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 924/2011 г., III г. о.,
ГК, Решение № 154 от 18.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1279/2010 г., III г. о.,
ГК.
Преценката
за идентичност на трудовите функции е винаги конкретна и се извършва с оглед
естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се изведе
нито само въз основа на наименованието на длъжността, нито от механичното
сравнение на трудовите задължения по длъжностната характеристика. Една и съща
длъжност, в зависимост от предмета на дейност на работодателя може да има
различни трудови функции. Едни и същи трудови задължения по длъжностна
характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от съответната
длъжност; от йерархичното и място в структурата на предприятието; от предмета
на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това при преценката
за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на
работата, от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена
разлика в трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената
работа в длъжността – виж Тълкувателно решение № 3/2011 год. на ВКС по
тълк.дело № 3/2011 год., ОСГК, Решение № 246 от 23.06.2011 год. на ВКС по гр. д. № 1152/2010 год., III г. о., ГК, Решение № 174 от
13.10.2016 год. на ВКС по гр. д. №659/2016 год., ІV г. о., ГК/, Решение № 498 от 13.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г., IV г. о., ГК и Решение № 7 от
1.04.2011 г. на ВКС по гр. д. № 954/2009 г., IV г. о., ГК.
Въззивният
съд приема, че в настоящия случай основните трудови функции на двете сравнявани
длъжности – стара и нова, са идентични. Те се свеждат до управление и
организация – подпомагане установяването на цели и планове за действие на Б.та
и осигуряване на съответствието на оперативните дейности с тях, анализиране и
оценяване на текущи системи и структури, обсъждането им с екипа, консултиране и
насочване на клиенти към по-ефективни банкови услуги, отчитане и анализиране на
работата, изготвяне на доклади и списъци със задачи, решаване на организационни
проблеми, контрол на процеса по окомплектоване на кредитни досиета. На практика
всички трудовите функции като съдържание на старата длъжност са запазени /формално
са отпаднали тези, свързани с обучаването и консултирането на членовете на
екипа, но осъществяването на подобни задачи се предполага с оглед възложените организационни
и контролни функции/, без да са добавени нови длъжностни задължения, като няма
и различия в изискванията за заемане на закритата и новосъздадената длъжности. Различен
извод не следва и от това, че при формулиране в длъжностната характеристика на
основните функционални задължения на старата длъжност е направена конкретизация
на вида на бизнес клиентите, обслужвани от процесното поделение на Б.та, а
именно тези в сегмента „Малки и средни предприятия и агробизнес“, а в
длъжностната характеристика на новата длъжност такава липсва, тъй като нито се
твърди, нито се установява, че е променено естеството на обслужването
/специализирано/, предоставяно от „Бизнес център МСП София, чието поделение е „Бизнес
зона МСП София“, което всъщност личи и от самите им наименования.
Следователно
след като създадената нова длъжност не е различна от заличената, то настоящият
съдебен състав приема, че е налице фиктивно /привидно/ съкращаване на щата, което
е достатъчно, за да се приеме, че уволнението е незаконосъобразно, без да
разглеждат останалите наведени в отговора на въззивната жалба доводи на ищцата.
Ето защо искът по чл. 344, ал. 1, т.
1 КТ се явява основателен, както и обусловената претенция по чл. 344, ал. 1, т.
2 КТ, както като краен резултат е приел и първоинстанционният съд.
По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ:
Отговорността на работодателя по
чл. 225, ал. 1
КТ е договорна и е за имуществени
вреди /пропуснати ползи/, като обезщетението
се съизмерва с пропуснатото брутното трудово възнаграждение за времето, през което
работникът или служителят е останал без работа поради незаконното уволнение, но
за не повече от 6 месеца – Тълкувателно решение № 6/2013 г. на ВКС по тълк. д.
№ 6/2013 год., ОСГК.
Безспорно
е във въззивното производство, че последното получено от ищцата месечно брутно
трудово възнаграждение за пълния отработен месец преди уволнението е в размер
на 3 844 лв. Не се спори, че през периода от уволнението – 01.10.2018 год. до 12.03.2019
год. – датата на предпоследното съдебно заседание в първоинстанционното
производство, ищцата е останала без работа. При отчитане на настъпилите в хода
на процеса факти от значение за предмета на спора съобразно правилото,
установено в разпоредбата на чл. 235, ал. 3 ГПК /за установяването на които първоинстанционният
съд не е дал указания съобразно чл. 146, ал. 2 и 3 ГПК/, а именно, че ищцата не
е встъпила в трудово правоотношение и за последващия период от време, а именно
от 13.03.2019 год. до 31.03.2019 год., въззивният съд приема, че претенцията за
обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ е изцяло основателна и следва да бъде уважена,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане.
По отношение на исковете по
чл. 128, т. 2 КТ вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ:
Допълнителните
трудови възнаграждения за разлика от основната заплата се изплащат за
специфични страни на полагания труд, установени от КТ или от НСОРЗ. Те са различни видове и всяко от
тях се дължи, доколкото е налице съответното основание, на което съответното допълнително възнаграждение се
дължи от работодателя – виж и чл. 13, ал. 2 НСОРЗ. Една част от тези основания са изрично предвидени в КТ и НСОРЗ, като с
колективен трудов договор, вътрешните правила за работната заплата в
предприятието или с индивидуалния трудов договор, съгласно чл. 13 НСОРЗ могат да се определят и други
допълнителни трудови възнаграждения.
В разглеждания случай е
установено по делото, че в чл. 14, ал. 1 и 3 от Вътрешните правила за работна
заплата на „Б. ДСК“ ЕАД, е предвидено изплащането на допълнително възнаграждение
за постигнати резултати по смисъла на чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ. Това възнаграждение може да се
изплаща периодично – текущо, за
годината или за друг
определен между страните период, като същото по своето правно естество представлява целева награда /премия, бонус/, която
поради предназначението си да стимулира трудовото участие и да награди показан
висок трудов резултат не спада към допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер /виж например Решение № 847 от
14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1558/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 55 от
12.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4256/2013 г., IV г. о., ГК/ – заплащането му не е поставено в зависимост единствено
от отработеното време от служителя /виж чл. 15, ал. 2 НСОРЗ/, т.е. то не се
изплаща безусловно на основание положения труд, а при определени условия и ред.
Следователно правната възможност на работодателя
да определи целеви награди не е безусловно задължение, а е право на негова автономна преценка. Сумите за допълнително
материално стимулиране не са постоянен елемент от трудовото възнаграждение и
такива суми се дължат на служителя само ако съответният ръководител ги е
определил по размер и изявлението за определяне на размера е достигнало до
служителя, но сумите не са изплатени. В този смисъл и доколкото, както вече бе
посочено, не се касае за безусловно задължение за заплащане на трудово
възнаграждение за положен труд /виж чл. 128, т. 2 КТ/, то съдът не може да контролира
преценката на работодателя да включи или не, и евентуално в какъв размер
определен стимул, респ. съдът не може да признава правото на бонус, както и да
определя размера му, замествайки преценката на работодателя, още по-малко да го
съизмерва с този, определен за предходна година /години/ или на други
служители, в т.ч. изпълняващи същата длъжност /а и
по принцип само при проверка за законосъобразност съдът може да преценява дали
е налице злоупотреба с права/. С такива правомощия съдът разполага, когато
плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и
определянето на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд,
но не и от приемането и изпълнението на определени политики /мотивационни
схеми/ от работодателя.
По
изложените съображения и тъй като ищцата /чл. 154, ал. 1 ГПК/ не е провела
доказване, че й е било определено, съгласно вътрешните правила на работодателя бонус
за първото шестмесечие на 2018 год. /както и че решението на ръководител
направление противоречи на вътрешните правила – предвиденото право за
зануляване на бонуса, на която се позовава работодателят, не зависи от наличието
на останалите предпоставки за определянето му, предвидени в приетата
мотивационна система на Б.та, която представлява едностранен акт на
работодателя/, въззивният съд счита, противно на приетото от СРС, че същата не се
легитимира като кредитор на претендираното вземане по чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ и релевираната
претенция се явява неоснователна.
Ето защо
решението на СРС следва да бъде отменено в частта му, в която е отхвърлен
предявения иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над
20 389.91 лв. до размера от 23 064 лв. /т.е. за сумата от 2 674.09 лв./ –
обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от 13.03.2019 год. до 31.03.2019 год., която претенция подлежи на
уважаване, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане, както и в частта му, в която е уважен
предявения иск по чл. 128, т. 2 КТ вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ за сумата от
6 800 лв., която претенция подлежи на отхвърляне.
Първоинстанционното
решение трябва да бъде отменено и в частта му, в която ответникът е осъден да
заплати на ищцата разноски за първоинстанционното производство за разликата над
1 200 лв., както и в частта му, в която ответникът е осъден да заплати по
сметка на СРС разноски за държавна такса за разликата над 1082.56 лв. и за
възнаграждение за вещо лице за разликата над 120 лв.
В
останалата обжалвана част решението на СРС следва да бъде потвърдено, като
правилно.
По отношение на разноските:
С оглед изхода от настоящия спор и
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищцата действително направените разноски във въззивното производство за възнаграждение
за един адвокат в размер на 800 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК
ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника неприсъдената част от разноски
за първоинстанционното производство за възнаграждение за един адвокат в размер
на 366 лв., както и действително направените разноски във въззивното
производство за държавна такса в размер на 136 лв. и за възнаграждение за един
адвокат в размер на 650 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на СГС сумата от 106.96
лв., представляваща държавна такса /съобразно уважената част от иска по чл.
344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ/.
Предвид изложените съображения,
съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решението от 13.05.2019
год., постановено по гр.дело №74543/2018 год. по описа на СРС, ГО, 141 с-в, в
частта му, в която е отхвърлен предявения от С.Г. Д. срещу „Б. ДСК“ ЕАД иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата
над 20 389.91 лв. до размера от 23 064 лв. /т.е. за сумата от 2 674.09 лв./
– обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение за
периода от 13.03.2019 год. до 31.03.2019 год., в частта му, в която е
уважен предявения от С.Г. Д. срещу „Б. ДСК“ ЕАД иск с правно основание чл. 128,
т. 2 КТ вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ за сумата от 6 800 лв., както и в
частта му, в която ответникът „Б. ДСК“ ЕАД е осъден да заплати на ищцата С.Г.
Д. разноски за първоинстанционното производство за разликата над 1 200 лв. и в
частта му, в която ответникът „Б. ДСК“ ЕАД е осъден да заплати по сметка на
СРС разноски за държавна такса за разликата над 1082.56 лв. и за възнаграждение
за вещо лице за разликата над 120 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, да заплати на С.Г. Д.
с ЕГН **********, с адрес: ***, по иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3
вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за разликата над 20 389.91 лв. до размера от 23 064 лв.
/т.е. сумата от 2 674.09 лв./ – обезщетение за оставане без работа
вследствие на незаконното уволнение за периода от 13.03.2019 год. до 31.03.2019
год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване
на исковата молба – 23.11.2018 год. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Г. Д. с
ЕГН **********, с адрес: ***, срещу „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул.“*******, иск с правно основание чл. 128, т.
2 КТ вр. с чл. 13, ал. 1, т. 1 НСОРЗ за сумата от 6 800 лв., представляваща
допълнително възнаграждение за постигнати резултати от труда за периода от
01.01.2018 год. до 30.06.2018 год., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба – 23.11.2018 год. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението от 13.05.2019
год., постановено по гр.дело №74543/2018 год. по описа на СРС, ГО, 141 с-в, в
останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“*******, да заплати на С.Г. Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК направените разноски във въззивното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 800 лв.
ОСЪЖДА С.Г. Д. с ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“*******, на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК направените разноски в първоинстанционното
производство за възнаграждение за един адвокат в размер на 366 лв., както и
направените разноски във въззивното производство за държавна такса в размер на
136 лв. и за възнаграждение за един адвокат в размер на 650 лв.
ОСЪЖДА „Б. ДСК“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.“*******, да заплати по сметка на СГС на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата от 106.96 лв.,
представляваща държавна такса.
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/