Решение по дело №438/2024 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 206
Дата: 27 май 2024 г. (в сила от 12 юни 2024 г.)
Съдия: Гергана Мирчова Симеонова
Дело: 20241210200438
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 март 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 206
гр. Благоевград, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Гергана М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Георгиева
в присъствието на прокурора Ц. Ж. Г. И.
като разгледа докладваното от Гергана М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20241210200438 по описа за 2024 година
и въз основа на закона и доказателствата по делото
РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия И. Н. Д., *** с ЕГН ********** за ВИНОВЕН в това,
че на 10.02.2022 г. в гр. Благоевград в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР
– Благоевград, находяща се на бул. “ Димитър Солунски“ № 83 пред ** - с** в сектор
,,Пътна полиция при ОД на МВР – Благоевград е потвърдил неистина в писмена
Декларация, заведена с № УРИ 111600-2298/10.02.2022 г. по описа на ОДМВР -
Благоевград, приложена към съответното заявление за издаване на документи за
самоличност на български гражданин, която се изисква по силата на чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на български лични документи, приет с Постановление на
Министерски съвет №13/ 08.02.2010г: “В случаите на изгубване, кражба, повреждане
или унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно да подаде в срок до 3
дни писмена декларация по образец в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС-МВР,
ДМ-МВР или звената “Миграция“ при ОДМВР“, която се дава пред орган на властта –
Началника на Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР – Благоевград, за
удостоверяване на истинността на някои обстоятелства, а именно, че свидетелството
му за управление на моторно превозно средство № ** му е откраднато, като е знаел, че
същото му е отнето от компетентните власти на Федерална Република Германия след
като е бил установен на 18.12.2020 г. да управлява лек автомобил след употреба на
алкохол - престъпление по чл. 313, ал.1, пр. 1 НК, поради което и на основание чл. 313,
ал.1, пр.1 НК, вр. чл. 78а, ал.1 НК вр. чл. 378, ал.4, т.1 НПК го ОСВОБОЖДАВА от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ "ГЛОБА" в размер на 1000 /хиляда/ лева.
1
Веществените доказателства по делото - оригинал на Заявление за издаване на
документи за самоличност на български граждани – Вх.№1736/10.02.2022 г. по описа
на ОД на МВР – Благоевград; оригинал на Декларация от 10.02.2022 год., подадена на
основание чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи,
оригинал на делкларация Приложение № 3 от 10.02.2022г,разписка за получено
СУМПС – оригинал, вносни бележки – оригинал - ДА БЪДАТ ПРЕДАДЕНИ в сектор
"Пътна полиция при ОДМВР- Благоевград, след влизане на решението в законна сила
Решението може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред ОС -
Благоевград по реда на Глава XXI от НПК.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви по НАХД № 438/2024 г. по описа на РС- Благоевград, НО, 7 състав:

НАХД 438/2024 г. по описа на РС – Благоевград е образувано по Постановление с
предложение за освобождаване на обвиняемия И. Н. Д., с ЕГН ********** от
наказателна отговорност с налагане на административно наказание по досъдебно
производство № 244зм-108/2023 г., по описа на ОД на МВР - Благоевград, за това, че
на 10.02.2022 г. в гр. Благоевград в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР –
Благоевград, находяща се на бул.“ Димитър Солунски“ № 83 е потвърдил неистина в
писмена Декларация, заведена с № УРИ 111600-2298/10.02.2022 г. по описа на ОДМВР
- Благоевград, приложена към съответното заявление за издаване на документи за
самоличност на български гражданин, която се изисква по силата на чл.17, ал.1 от
Правилника за издаване на български лични документи, приет с Постановление на
Министерски съвет №13/ 08.02.2010г., дадена пред орган на властта – ** - с** в сектор
,,Пътна полиция’’ при ОД на МВР – Благоевград, за удостоверяване истинността на
някои обстоятелства, а именно, че свидетелството му за управление на моторно
превозно средство/СУМПС/№ ** му е откраднато, като е знаел, че същото му е отнето
от компетентните власти на *** след като е бил установен на 18.12.2020г. да управлява
лек автомобил след употреба на алкохол. – престъпление по чл. 313, ал.1, пр.1 НК.
Производството по делото е проведено по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.
В съдебно заседание представителят на РП-Благоевград излага становище, че
фактическите положения, описани в Постановлението на РП- Благоевград се установят
по несъмнен начин от събраните в досъдебното производство доказателства. Счита за
доказано, че обвиняемият е извършил престъплението по чл.313, ал.1, пр.1 НК. Излага
доводи за наличието на предвидените с чл.78а НК предпоставки и прави искане Д. да
бъде признат за виновен, като бъде освободен от наказателна отговорност и му се
наложи административно наказание глоба в предвидения от законодателя минимален
размер.
Обвиняемият, редовно призован не се явява, като по делото е постъпило
писменото му становище, в което сочи, че не желае да вземе лично участие в съдебното
производство.
Съдът, като съобрази доводите на страните, обсъди събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, и предвид
разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното:

От фактическа страна:
Обвиняемият И. Н. Д. ***, с ЕГН **********.
Д. е правоспособен водач на МПС с категории ***, като притежавал СУМПС №
**, издадено на 07.06.2018г. от МВР **.
На 18.12.2020г. Д. бил установен от германските власти за управлява моторно
превозно средство след употреба на алкохол, поради което му е отнето СУМПС №**,
издадено на 07.06.2018г.
На 10.02.2022г. Д. посетил сградата на сектор „Пътна полиция” при ОДМВР –
Благоевград, находяща се в гр. Благоевград бул. „Св. Димитър Солунски” № 83, където
пред ** - системен оператор в Сектор “Пътна полиция“ при ОД на МВР подал
Заявление за издаване на документ за самоличност на български гражданин – СУМПС,
което **** обработила деловодно и завела с вх. № 1736/10.02.2022 г. по описа на
Сектор “ПП“ при ОД на МВР – Благоевград.
Д. лично попълнил, подписал и подал и Декларация до началника на сектор
„Пътна полиция “ при ОДМВР- Благоевград, заведена с рег. УРИ 111600-
1
2298/10.02.2022 г. по описа на ОД на МВР – Благоевград, в която декларирал, че
притежаваното от него СУМПС му е откраднато от личен автомобил.
Административното производство, образувано с подаването на заявлението на Д.,
приключило с издаването на СУМПС № *********/10.02.2022 г. от МВР – Благоевград
на негово име, валидно до 07.06.2028 г., което той получил лично на 14.02.2022 г.
На 30.03.2023 г. СУМПС № **, издадено на Д. от МВР ** е изпратено от
компетентните власти на *** до Главна дирекция “Национална полиция“ към МВР –
София, която от своя страна го изпратила сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – **.
Съгласно приложената по делото справка съдимост, обвиняемият не е осъждан.

По доказателствата:
Изложената и приета от съда фактическа обстановка се установи от събраните в
хода на досъдебното производство доказателствени материали, обсъдени от съда по
реда на чл. 107, ал.5 и чл. 378, ал.2 НПК: гласните доказателства, съдържащи се в
обясненията на обвиняемия, показанията на свидетелите **** и ***, писмените
доказателства и доказателствени средства: писмо от ОД на МВР Благоевград
регистрационен № 1116р-3119/10.04.2023 г., писмо от Сектор "Пътна полиция" **
регистрационен № 1006р[1]5618/06.04.2023 г., писмо от Отдел „Пътна полиция“
регистрационен № 3286р-15498/27.03.2023 г. с приложение, декларация по чл. 17, ал. 1
от Правилника за издаване на български лични документи УРИ 111600-
2298/10.02.2022 г., данни за издаване на СУМПС от 10.02.2022 г., заявление за
издаване на свидетелство за управление на МПС № ***, декларация приложение № 3
от 10.02.2022 г., разпечатка от информационна система за СУМПС, вносна бележка от
10.02.2022 г., ксерокопие на СУМПС, справка за пътуване на лице – български
гражданин от 01.01.2023 г. до 20.04.2023 г., справка за лице АИС Български документи
за самоличност от 20.04.2023 г., докладна записка УРИ244р[1]11353/26.04.2023 г.,
писмо от Отдел „Пътна полиция“ регистрационен № 3286р-15498/27.03.2023 г. с
приложение документи на немски език ведно с превод на български език, писмо от
Сектор "Пътна полиция" Благоевград регистрационен № 1116р-3905/15.05.2023 г. с
приложение данни за издаване на СУМПС, Заявление за издаване на свидетелство за
управление на МПС вх. № 1736/10.02.2022 г., декларация приложение № 3 от
10.02.2022 г., декларация по чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на български
лични документи УРИ 111600-2298/10.02.2022 г., разпечатка от информационна
система за СУМПС, вносни бележки – 2 броя, справка за нарушител/водач, писмо от
Сектор "Пътна полиция" ** от 06.04.2023 г. с приложение ксерокопие на СУМПС,
писмо от Отдел „Пътна полиция“ регистрационен № 3286р-15498/27.03.2023 г. с
приложение документи на немски език, данни за издаване на СУМПС 14.03.2023 г.,
Заявление за издаване на свидетелство за управление на МПС вх. № 1736/10.02.2022 г.,
удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за придобИ.е на
правоспособност за управление на МПС, ксерокопие на удостоверение за
психологическа годност № 812313, разпечатка № 0200018178831343/14.03.2023 г.,
декларация приложение № 3 от 14.03.2023 г., разпечатка от информационна система за
СУМПС, справка за пътуване на лице – български гражданин, справка за съдимост
регистрационен № 230504005000203811/04.05.2023 г., писмо от Сектор „Пътна
полиция“ ** регистрационен № 1006р-8191/26.05.2023 г. с приложение разпечатка от
информационна система за СУМПС, Заявление за издаване на свидетелство за
управление на МПС вх. № 14882/07.06.2018 г., справка данни за издаване на СУМПС
от 07.06.2018 г., удостоверение за здравословно състояние на водач/кандидат за
придобИ.е на правоспособност за управление на МПС, ксерокопие на заявление и
2
контролен талон № 3164919, справка за нарушител водач, вносна бележка №
1068931/07.06.2018 г., декларация приложение № 1 от 07.06.2018 г., справка за
нарушител водач, писмо от Дирекция Международно оперативно сътрудничество
регистрационен № В[1]14520/13.07.2023 г., декларация за семейно и материално
положение и имотно състояние от 19.03.2024 г.
Първоинстанционният съд подходи критично към обясненията на обвиняемия
като съобрази двойствения им характер като доказателствено средство и средство за
защита. Независимо от посоченото, съдът се довери дадените в хода на досъдебното
производства обяснения на Д. с оглед тяхната вътрешна непротиворечивост,
хронологическа последователност и корелацията им с приетите по делото писмени
доказателства и показанията на свидетелката ****. Обясненията на Д. пресъздават
обстоятелства, относими към предмета на делото, включително и такива уличаващи го
в извършването на престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност.
В основата на фактическите си изводи, съдът постави показанията на
свидетелката ****, като отчете незаинтересоваността й от изхода на делото,
последователността и непротиворечивостта на показанията й. Показанията на ****
притежават висока доказателствена стойност, основана на възпроизвеждането на
преките й възприятията и съответствието им с приетите по делото писмени
доказателства.
Показанията на **** и обясненията на обвиняемия съдържат данни за това, че Д.
се е явил в сградата на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград, за да
декларира открадването на процесното СУМПС. Установява се и че **** е приела
подаденото от Д. Заявление № 1736/10.02.2022 г.. по описа на Сектор “ПП“ при ОД на
МВР – Благоевград за издаване на СУМПС и декларация на основание чл.17 ПИБЛД.
Първоинстанционният съд кредитира и показанията на Савеклиев, въпреки че
същите не притежават съществена доказателствена стойност, доколкото пресъздават
извършените в хода на възложената проверка справки, поради което съдът не намира
за необходимо детайлното им анализиране.
Писмените доказателства, изясняват обстоятелства, релевантни към предмета на
делото, като същите кореспондират с обясненията на Д., показанията на свидетелите,
поради което съдът ги използва при изграждането на фактическите си констатации.
От писмо на Главна дирекция “Национала полиция“ към МВР се установява, че
СУМПС на обвиняемия Д. СУМПС № ** издадено от ОД на МВР- **, не е било
откраднато, а му е било отнето от компетентните органи на ***.
От обясненията на обвиняемия, показанията на **** и заявление №
1736/10.02.2022 г. по описа на Сектор “ПП“ при ОД на МВР – Благоевград за издаване
на СУМПС и подадената от Д. декларация на основание чл.17 ПИБЛД, съдът установи
времето и мястото на извършване на деянието. Върху двата документа са вписани
входящи номера от 10.02.2022 г., като тази дата е попълнена саморъчно и в депозирана
на основание чл.17 ПИБЛД декларация, поради което съдът приема като дата на
извършване на описаното в обвинителния акт престъпление именно 10.02.2022 г.
Мястото на извършване на деянието – сградата на сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР- Благоевград, находяща се в гр. Благоевград, бул.“Св. Димитър Солунски“
№83 се установява от процесното заявление за издаване на СУМПС, подадената от
обвиняемия декларация на основание чл.17 ПИБЛД и показанията на свидетелката
****.
От подадената от Д. декларация на основание чл.17 ПИБЛД съдът установи
обстоятелствата, които същият е декларирал във връзка с искането за издаване на
СУМПС.
3
Изводите за липсата на минала съдимост на обвиняемия, съдът направи въз
основа на приетата по делото справка за съдимост.

От правна страна:
При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд прие, че
И. Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
313, ал.1, пр.1 НК.
С разпоредбата на чл. 313, ал.1 НК законодателят е криминализирал,
потвърждаването на неистина или затаяването на истина в писмена декларация или
съобщение, изпратено по електронен път, които по силата на закон, указ или
постановление на Министерския съвет се дават пред орган на властта за
удостоверяване истинността на някои обстоятелства. Разпоредбата е бланкетна и за
съставомерността на деянието като престъпление по посочения законов текст е
необходимо да се установи, че разпоредба на закон, указ или постановление на
министерски съвет предвижда изрично истинността на определени обстоятелства да се
установи с писмена декларация.
От обективна страна изпълнителното деяние на това престъпление се изразява в
депозирането пред орган на властта на декларация, чието подаване е предвидено по
силата на закон, указ или постановление на министерски съвет, като деецът следва да е
потвърдил неистина или да е затаил истина в такава декларация.
С оглед събраните по делото доказателства се установи по несъмнен начин, че на
10.02.2022 г. Д. лично е подал заявление № 1736/10.02.2022 г. по описа на Сектор “ПП“
при ОД на МВР – Благоевград и декларация Приложение № 6 към чл.17, ал.1 ПИБЛД,
в която декларация е потвърдил неистина, като е вписал, че издаденото му СУМПС №
** му е откраднато, като в действителност същото му е било отнето от компетентните
органи на ***.
Попълнената и подписана от обвиняемия декларация има декларативен характер,
като е предвидено чрез нея да се доказват определени факти и обстоятелства (в
процесния случай предвидените в чл. 17, ал.1 от ПИБЛД обстоятелства). Чрез
декларирането на тези факти и обстоятелства се удостоверява истинността на тяхното
настъпване, поради което те се установяват именно с декларация, изискуема се с чл.
17, ал.1 ПИБЛД, съгласно който в случаите на изгубване, кражба, повреждане или
унищожаване на български личен документ, лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни
писмена декларация по образец съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства
в най-близкото РУ на МВР, ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ – МВР или в звената
"Миграция" при ОДМВР. Ето защо с оглед изричната регламентация истинността на
посочените обстоятелства, а именно изгубване, кражба, повреждане или унищожаване
на български личен документ да се установи с предвидената с чл.17 ПИБЛД писмена
декларация, с извършването на лъжливо деклариране посредством тази декларация се
осъществява от обективна страна престъпление по чл.313, ал.1 НК.
За обективната съставомерност на престъпление по чл.313, ал.1 НК не е
необходимо в закон, указ или постановление на Министерски съвет да е предвидено
наказателна отговорност за потвърждаване на истина или затаяване на истина в
декларация, които по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет
се дават пред орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
За наличие на престъплението е необходимо единствено удостоверяването на дадени
обстоятелства да е предвидено в закон, указ или постановление на Министерски съвет.
В този смисъл са Решение № 812 от 11.12.2004 г. на ВКС по н. д. № 485/2004 г., III н.о.
и Тълкувателно решение № 56 от 20.12.1986 г. по н. д. № 29/1986 г., ОСНК , съгласно
4
което отговорността по чл. 313 НК винаги предполага задължение за деклариране
установени със закон, указ или постановление на министерския съвет. В Решение №
130 от 7.05.2015 г. на ВКС по н. д. № 24/2015 г., I н. о, също е посочено, че
престъплението по чл. 313, ал. 1 НК е налице, когато е потвърдена неистина или е
затаена истина в писмена декларация (или съобщение, изпратено по електронен път),
която по силата на закон, указ или постановление на Министерския съвет, се дава пред
орган на властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства.
Престъплението е формално и съставът е осъществен, ако законът предвижда
истинността на вписаните в декларацията обстоятелства да се удостоверяват по такъв
начин, макар те и да не отговарят на истината. За съставомерността на деянието е
правно ирелевантно дали декларацията се изготвя върху бланка, по образец и пр. и
дали те съдържат предупреждение за носене на наказателна отговорност при невярно
деклариране.
За да е налице извършено престъпление по чл.313, ал.1 НК следва в съответната
декларация да е потвърдена неистина само относно посочените в закона, указ или
постановление на Министерски съвет обстоятелства. Както беше посочено, в
настоящия случай съгласно чл.17, ал.1 ПИБЛД, приет с постановление на
Министерски съвет № 13/2010 г., обн. ДВ, бр. № 12 от 12.02.2010г е предвидено, че в
случаите на изгубване, кражба, повреждане или унищожаване на български личен
документ лицето е длъжно да подаде в срок до 3 дни писмена декларация по образец
съгласно приложение № 6 относно тези обстоятелства в най-близкото РУ на МВР,
ОДМВР, ДБДС - МВР, ДМ – МВР или в звената "Миграция" при ОДМВР, поради
което извършеното от обвиняемия потвърждаване на неистина в подадената от него
декларация за обстоятелство, предвидено с чл. 17, ал.1 ПИБЛД, от обективна страна
осъществява състава на престъпление по чл.313, ал.1 НК.
Ето защо попълнената и подписана от Д. декларацията, в която е заявил, че
СУМПС му е откраднато, представлява писмена декларация, която по силата на
постановление на Министерски съвет, с което е приет ПИБЛД се дава пред орган на
властта за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, в случая за
удостоверяване на обстоятелството, че СУМПС му е откраднато с оглед възможността
да му се издаде дубликат.
От обективна страна престъплението по чл. 313, ал.1 НК е на формално
извършване, като деянието е довършено с факта на деклариране на невярното
обстоятелство- т.е. с потвърждаването на неистината, без да е необходимо
настъпването на някакви последици.
На следващо място по делото е установено по безспорен начин, че посочената
декларация Приложение № 6 към чл.17, ал.1 ПИБЛД е била депозирана пред служител
при сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР- Благоевград и заедно със заявление №
1736/10.02.2022 г. по описа на същия сектор са адресирани до Началника на сектор
"Пътна полиция“, който представлява орган на власт по смисъла на чл. 93, т.2 НК.
Фактическото подаване на декларацията пред служител на сектор „Пътна
полиция“ при ОДМВР – Благоевград, не променя извода за обективна съставомерност
на деянието на обвиняемия като престъпление по чл.313, ал.1 НК, доколкото нейният
адресат е именно началникът на посочения сектор.
От приложените по делото писмени доказателства категорично е установено и че
заявеното от обвиняемия като откраднато СУМПС е било отнето от властите във ***.
Несъмнено е доказано и авторството на деянието от страна на обвиняемия, който
лично е подписал инкриминираната писмена декларация.
От субективна страна, деянието е извършено виновно, при форма на вината - пряк
5
умисъл. Д. е съзнавал, че СУМПС № **, издадено на негово име от МВР – ** на
14.03.2018 г му е било отнето от компетентните органи на ***, а не е откраднато.
Съзнавал е също така, че подписвайки декларация по чл.17, ал.1 ПИБЛД, в която с
подписа си е удостоверил, че СУМПС му е откраднато потвърждава неистина, както и
че посочената декларация се изисква по силата на постановление на МС, за да се
удостовери верността на отразеното в нея пред орган на властта – Началника на сектор
"Пътна полиция" – ОДМВР- Благоевград. Интелектуалният момент на умисъла му
обхваща обстоятелствата, че попълва декларация, изискуема по силата на
постановление на Министерски съвет, в която следва да посочи само истинни
обстоятелства, че същата се дава пред орган на властта, както и че декларира неистина,
които представи съдът намира, че са били формирани в съзнанието на обвиняемия. Във
волево отношение той е целял декларирането на неверните обстоятелства, за да му
бъде издаден дубликат на СУМПС, без да са били налице законоустановените
предпоставки за това.

По приложението на чл. 78а, ал.1 от НК и по наказанието:
По отношение на обвиняемия е приложима разпоредбата на чл.78а НК, доколкото
са в случая са налице кумулативно предвидените със закона предпоставки – към датата
на деянието Д. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава XXVIII от НПК; предвиденият размер на наказанието за извършеното
умишлено престъпление е лишаване от свобода до три години или глоба от 100 до 300
лв., като от престъплението не са настъпили подлежащи на възстановяване
съставомерни имуществени вреди.
Същевременно инкриминираното деяние не попада в изключенията, изрично
посочени в чл.78а, ал.7 НК /от деянието да е причинена тежка телесна повреда или
смърт, деецът да е бил в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества и
техни аналози, както и при множество престъпления или когато престъплението е
извършено спрямо орган на власт при или по повод изпълнение на службата му/.
При индивидуализаране на административното наказание, като смекчаващи
отговорността обстоятелства следва да бъдат приети съдействието на Д. при
изясняване на обективната истина чрез дадените от него обяснения и изразеното от
него съжаление за извършеното, като не се констатират отегчаващи такива.
Чистото съдебно минало на обвиняемия и липсата на имуществени вреди е
отчетено от законодателя при уреждане на възможността за прилагане на чл.78а НК,
като по аргумент от чл.56 НК, не следва да бъдат съобразявани при
индивидуализацията на наказанието "глоба".
Предвид горното и с оглед имущественото състояние на Д., районният съд
приема, че следва да му бъде наложено административно наказание при превес на
смекчаващи вината обстоятелства, а именно "глоба" в размер определения от
законодателя минимум от 1000 /хиляда/ лв.
Според съставът на първата инстанция така определеното административно
наказание е съобразено с тежестта на конкретното деяние, като с оглед имотното
състояние на обвиняемия ще изиграе ролята си за превъзпитание на извършителя и ще
постигне целите на индивидуална и генерална превенция, предвидени с чл. 12 ЗАНН.

По веществените доказателства:
Веществените доказателства по делото- - оригинал на Заявление за издаване на
документи за самоличност на български граждани – Вх.№1736/10.02.2022 г. по описа
на ОД на МВР – Благоевград; оригинал на Декларация от 10.02.2022 год., подадена на
6
основание чл. 17, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи,
оригинал на декларация Приложение № 3 от 10.02.2022г,разписка за получено СУМПС
– оригинал, вносни бележки – оригинал, съдът постанови да бъдат предадени в сектор
"Пътна полиция при ОДМВР- Благоевград след влизане на решението в законна сила

При тези съображения първоинстанционният съд постанови своето решение.


Съдия при Районен съд- Благоевград:…………………….
7