Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 11.11.2016 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на осемнадесети май през две хиляди и шестнадесета година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря П., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №16873 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от С.Х.С. и Д.Е.И., с която са предявени срещу З.Б.И. АД искове с правно основание чл.226, ал.1 КЗ за сумата от по 200000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 12.04.2014 г., при което е починала дъщерята на ищците. Претендират законната лихва от деликта и разноските.

            Ищците твърдят, че при произшествието, осъществило се на 12.04.2014 г. по вина на лице, гражданска отговорност на което е застрахована при ответника, е починалa дъщеря им, от което за тях са настъпили неимуществени вреди – болки и страдания от загубата на дете.

            Ответникът оспорва иска. Позовава се на съпричиняване от пострадалата поради това, че е пътувала без поставен предпазен колан.

           

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

По иска по чл.226, ал.1 КЗ:

С влязло в сила споразумение от 22.12.2014 г. на ОС - Перник по НОХД №285/2014 г. И.И. С. е признат за виновен в това, че на 12.04.2014 г. при управление на лек автомобил „Фолксваген” с рег. № ***** в гр. Перник при движение по ул. Протожерица нарушил правилата за движение – чл.5, ал.3, т.1, чл.21, ал.1 и чл.150 ЗДвП – под въздействие на алкохол 1,53 промила, с превишена скорост, управлявайки превозното средство без необходимата правоспособност, изгубил контрол над автомобила, в резултат на което се ударил в крайпътно дърво и по непредпазливост причинил смъртта на пътуващата в автомобила Г.С.Х.. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Поради което относно настъпване на увреждането, неговото авторство и причинените съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата на наказателния съд.

От Удостоверение за наследници от 14.05.2014 г. се установява, че починалата е дъщеря на ищците.

Със задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС, ПП №5/1969 на ВС и ПП №2/1984 г. Върховният съд изчерпателно е посочил кръгът на лицата, имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески начала лица. Ищците са родители на починалата, поради което имат право на обезщетение за неимуществени вреди.

По изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и причинната връзка между ПТП и смъртта на бащата на ищцата. Родството между починалия и ищците установява правото им на обезвреда на неимуществените вреди в следствие на загубата на близък.

Не е спорно обстоятелство между страните, че е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” между ответника и собственика на автомобил „Фолксваген” с рег. № *****, валидна към 12.04.2014 г. Поради това съдът приема, че към момента на произшествието е било налице валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между собственика на автомобила и ответника, по силата на което ответникът е задължен да покрие причинените от делинквента вреди на трети лица.

При така установените факти съдът приема, че в полза на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им неимуществени вреди, представляващи страдания от загубата на близък човек.

От показанията на свидетелите В. и М. се установява, че ищците и починалата са живели в гр. Перник в едно домакИ.тво, имали са изключително близки отношения – били са задружно семейство, разбирали са се, били са усмихнато и дружелюбни хора. Починалата е била едИ.твеното им дете, млад човек – на ** години, учела е. Ищците са преживели изключително тежко загубата на дъщеря си – преживели са емоционален срив, който ги е променил като личности, променил е отношението им към живота и ги е превърнал в затворени хора, вглъбени в мъката си.

От писмените доказателства – Амболаторен лист от 12.02.2016 г. (л.155) се установява, че в последните две години поради семейната травма ищецът С.С. е започнал хронично да злоупотребява с алкохол. От психиатричната експертиза се установява, че ищцата Д.И. е получила остра стресова реакция от смъртта на дъщеря си, като тревожните симптоми по тежест и продължителност са надхвърлили нормалната реакция на траур. Към момента при нея е налице подобрение, болестните симптоми са почти отзвучали, прогнозата за пълното им отзвучаване е благоприятна.

При определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази обективни и доказани по делото факти – възрастта на починалата (19 г.), конкретните обстоятелства около произшествието, изключително близките семейни връзки между ищците и починалата, възрастта на ищците и обстоятелството, че са изгубили едИ.твеното си дете в момент, в който тепърва са започвали да разчитат на него за емоционална и финансова подкрепа за времето, в което ще се оттеглят от активен професионален живот. Съдът отчита и изключително тежките емоционални и психически страдания, които ищците са понесли от загубата на детето си и трайните промени в живота им, включително алкохолно пристрастяване за ищеца и депресивно съС.ие за ищцата. При преценка на посочените критерии съдът намира, че справедливото обезщетение е в размер на 150000 лв. за всеки от ищците. Съдът споделя виждането, че неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява загубата на ищците. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 150000 лв. в пълна степен отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените от ищците неимуществени вреди.

Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване от страна на починалата поради това, че е пътувала без поставен предпазен колан. От комплексната медицИ.ка и авто-техническа експертиза се установява, че ищцата е пътувала с поставен предпазен колан, който обаче с оглед механизма на произшествието и мястото на удара, съответно - получените деформации в предната част на автомобила, не е могъл да предпази живота й. Поради това съдът приема, че ответникът при условията на пълно и главно доказване не е установил, че е налице противоправно поведение на пострадалата, изразяващо се в неизпълнение на задължението да пътува с поставен предпазен колан, с което да е допринесла за настъпване на вредите и възражението за съпричиняване е неоснователно.

Исковете следва да се уважат за сумата от по 150000 лв. за всеки от ищците и да се отхвърлят за разликата до в предявените размери.

 

По разноските:

       На ищците следва да се присъдят направените разноски за експертизи и съдебно удостоверение, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 438,75 лв.

На процесуалния представител на ищците следва да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ГПК, съразмерно с уважената част от иска – за сумата от 11277 лв. включваща ДДС.

На ответника следва да се присъдят направените разноски за адвокатско възнаграждение, съразмерно с отхвърлената част от иска. Основателно е възражението за прекомерност – делото не се характеризира с висока правна или фактическа сложност, приключило е в три съдебни заседания. Поради това възнаграждението следва да се намали до минимума и на ищеца да се присъди сумата от 3132,50 лв.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийския градски съд на основание чл.78, ал.6 ГПК дължимата държавна такса – в размер на 12000 лв.

 

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:**********, да заплати на С.Х.С., ЕГН:********** и Д.Е.И., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, както следва:

на основание чл.226, ал.1 КЗ сумата от по 150000 лв. за всеки от ищците, представляваща обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за вреди от смъртта на Г.С.Х. при произшествие, осъществено на 12.04.2014 г., заедно със законната лихва от 12.04.2014 г. до окончателното плащане,

на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от 438,75 лв. общо, представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата до пълния предявен размер от 200000 лв.

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:***********, да заплати на адв. С.С.Ч., ЕГН:**********, на основание чл.38 ЗА, сумата от 11277 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ с включен ДДС.

ОСЪЖДА С.Х.С., ЕГН:********** и Д.Е.И., ЕГН:**********, двамата с адрес: ***, да заплатят на З.Б.И. АД, ЕИК:**********, на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 3132,50 лв., представляваща съдебни разноски.

ОСЪЖДА З.Б.И. АД, ЕИК:***********, да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 12000 лв., представляваща дължима държавна такса.

            Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

 

СЪДИЯ: