РЕШЕНИЕ
№ 123
гр. Карлово, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ НАКАЗАТЕЛНИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Гюрай Ал. Мурадов
при участието на секретаря Маргарита Ст. Тянчева
като разгледа докладваното от Гюрай Ал. Мурадов Административно
наказателно дело № 20215320200379 по описа за 2021 година
Установи следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С електронен фиш серия Г № 0032856 на ОДМВР П., на основание
чл.638, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ, на „Б.л.“ ЕООД с
ЕИК ****** със седалище и адрес на управление гр.К.,ул.“Д.ш.“ №**, вх.*,
ет.*, обл.П. е наложена имуществена санкция в размер на 2000.00 лв. за
нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
От санкционираното лице е депозирана жалба срещу електронния фиш
пред съда в законоустановения 14-дневен срок, като моли да бъде отменен
електронния фиш като издаден в нарушение на материалния и процесуалния
закон.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а
се представлява от адв.Ш., който поддържа жалбата, като в пледоарията си
посочва, че на процесната дата - 14.04.2021 г. жалбоподателят е санкциониран
два пъти за едно и също деяние с електронен фиш, издаден съответно от ОД
на МВР Т. и ОД на МВР П. за нарушение – липса на валидно сключена
полица „Гражданска отговорност“. За това нарушение е била наложена
1
санкция в размер на 2000 лева и по двата ЕФ. Счита, че обжалвания ЕФ в това
производство е втори по ред и поради това е незаконосъобразен, тъй като е
нарушена разпоредбата на чл. 17 от ЗАНН, а именно за едно и също деяние на
един и същи деец не може да бъде налагано повече от една санкция.
Ответната по жалбата страна ОДМВР П. в писмено становище счита
жалбата за неоснователна и моли за потвърждаване на атакувания електронен
фиш.
Съдът, като се запозна с материалите по делото, намира за установено
следното:
Жалбата е подадена от активно легитимирано лице, доколкото
електронният фиш е съставен срещу дружеството жалбоподател в качеството
на собственик, на когото е регистрирано МПС.
Жалбата е подадена в законоустановения в чл.189 ал. 8 от ЗДвП 14-
дневен срок, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съдът на база на събраните писмени доказателства намери за
установена следната фактическа обстановка:
На 14.04.2021 г. в 15.53 ч. с мобилно автоматизирано техническо
средство за видеоконтрол на движението по пътищата № TFR1- М612,
монтирано на полицейски автомобил с рег. номер ******, позициониран в гр.
К., на път I - 6 км.258+400м., кръстовище за кв.С., било констатирано и
заснето движение на отдалечаващо се МПС, а именно товарен автомобил
Фиат Дукато с рег. № ****** на GPS координати *******.
Мобилната система за видеоконтрол TFR1- М612 била преминала
последваща проверка през месец март 2021 г., за което бил издаден Протокол
от проверка № 5-33-21/31.03.2021 г., при която било установено съответствие
с одобрения тип /л.17/.
От служителя на РУ на МВР Карлово Л. бил съставен протокол за
използване на автоматизирано техническо средство или система по чл.10 ал. 1
от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г., в който било отразено, че на дата
14.04.2021 г. мобилна система за видеоконтрол TFR1-M с № 612 е заснела
статични изображения с номера от 25594 до 25597 с начален час на работа
19:00 ч. и краен час на работа 20:30 ч. и с място на контрол в гр. К., на път I -
2
6 км.258+400м., кръстовище за кв.С. с посока на движение на контролираните
автомобили –отдалечаващи, където е действало ограничение на скоростта за
населено място от 50 км/ч. Последвало издаване на процесния електронен
фиш, с който дружеството жалбоподател било санкционирано на основание
чл. 638 ал. 4 във вр. с ал. 1 т. 2, вр. чл. 461 т. 1 от КЗ, тъй като за товарния
автомобил Фиат Дукато с рег. № ******, собственост на дружеството, нямало
сключен действащ на територията на страната договор за застраховка
гражданска отговорност.
При така изложената фактическа обстановка съдът счита, че е налице
осъществен състав на административното нарушение, за което е
санкциониран жалбоподателя, предвид, че безспорно установено по делото е
управлението на процесното превозно средство, заснето с техническо
средство, за което, видно от извлечението от Гаранционния фонд на
14.04.2021 г. в 15.53 ч. е нямало сключен и действащ застрахователен договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Според чл.647, ал.3 изр. първо от Кодекса на застраховането /КЗ/, когато с
автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на
контролен орган и на нарушител при условията и по реда, предвидени в
Закона за движение по пътищата. Обжалваният електронен фиш отговаря на
изискванията на чл.189, ал. 4 от ЗДвП, като в него са посочени
териториалната структура на Министерството на вътрешните работи на чиято
територия е установено нарушението, мястото, датата, точният час на
извършване на нарушението, регистрационният номер на МПС,
собственикът, на когото е регистрирано превозното средство, описание на
нарушението, нарушените разпоредби, размерът на санкцията, срокът,
сметката и начини за доброволното й заплащане. Нарушението е заснето с
мобилно автоматизирано техническо средство, за което е доказано, че
отговаря на установените технически изисквания и е преминало съответната
проверка. По отношение на това обстоятелство, като част от
административната преписка са представени протокола от извършената
проверка, както и протокол за използване на автоматизирано техническо
средство или система TFR-1M 612 от 14.04.2021 г. От последния се
3
установява мястото за контрол, посоката на движение на контролираните
МПС, ограничението на скоростта, автомобилът на който е поставено
мобилното АТСС, режима на измерване, начало и край на работа и броят на
установените нарушения и свалените статични изображения. Приложен е
съответния снимков материал, вкл. и за разположение на уреда. Коректно е
посочена нарушената разпоредба на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, според която,
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е
длъжно да сключи всяко лице, което: притежава моторно превозно средство,
което е регистрирано на територията на Република България и не е спряно от
движение; това изискване не забранява и всяко друго лице, различно от
собственика на моторното превозно средство да сключи застрахователния
договор. За случаи като процесния, съгласно чл.638 ал. 4, във връзка с чл. 638
ал. 1 от КЗ е предвидено, че когато с автоматизирано техническо средство или
система е установено управление на моторно превозно средство, за което
няма сключен и действащ застрахователен договор за задължителна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите на собственика на
моторното превозно средство се налага глобата или имуществената санкция
по ал. 1 - глоба от 250 лв. – за физическо лице или имуществена санкция от
2000 лв. – за юридическо лице или едноличен търговец. Предвид, че
собственик на процесното превозното средство е ЮЛ правилно е наложена
имуществена санкция във фиксирания размер от 2000лв. По изложените
мотиви е неоснователно възражението на жалбоподателя за липси на
реквизити в обжалвания ЕФ.
Неоснователно е и твърдението на адв.Ш., че е нарушена разпоредбата
на чл.17 от ЗАНН. Според настоящия съдебен състав в случая не се касае за
нарушаване на забраната non bis in idem, намираща израз в чл. 17 от ЗАНН,
съгласно който никой не може да бъде наказан повторно за административно
нарушение, за което е бил вече наказан с влязло в сила наказателно
постановление или решение на съда. Съдът констатира, че ЕФ серия Г ,
№0031445 на ОДМВР- Т. /влязъл в сила/ и процесния - серия Г № 0032856 на
ОДМВР П. не са два идентични ЕФ за едно и също нарушение, по отношение
на един и същи субект, по едно и също време и място, тъй като от
съдържанието на двата фиша се констатира, че те не касаят и времево едно и
също нарушение. При преценка приложението на принципа non bis in idem,
компетентният орган следва да установи, както налице ли са процедури с
4
наказателен характер и идентичност на дееца, така и дали се касае за едно и
също деяние (idem). Именно преценката за наличието на idem елемента е един
от съществените аспекти на принципа. Решаващият орган проверява касае ли
се за идентични факти от гледна точка на време, място, обстановка при
осъществяване на деянието и единство на решението, въз основа на което е
предприето конкретното поведение. В този смисъл съдът счита, че няма
идентичност по смисъла на чл.17 от ЗАНН относно деянията за които е
наложена имуществена санкция на жалбоподателя с ЕФ серия Г, №0031445 на
ОДМВР Т. и ЕФ серия Г № 0032856 на ОДМВР П., предвид на различното
време и място на нарушенията.
За деянието за което е санкционирано ЮЛ не е налице по-ниска степен
на обществена опасност от типичната за нарушението.
По изложените съображения, при безспорната установеност на
извършеното нарушение и липсата на нарушения при издаване на обжалвания
електронен фиш, настоящият съдебен състав намира, че същият следва да
бъде потвърден.
С оглед изхода на делото и изрично стореното в тази насока искане от
процесуалния представител на въззиваемата страна, защитавана от
юрисконсулт чрез приложено становище по съществото на делото, за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 143 ал. 4 от
АПК и чл. 63 ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минималния размер на 80 лв., предвид, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Водим от горното и на осн.чл.63 ал.1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
1.ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия Г № 0032856 на ОДМВР П.,
с който на основание чл.638, ал.4, във вр. с ал.1, т.2, във вр. с чл.461, т.1 от КЗ
на „Б.л.“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на управление
гр.К.,ул.“Д.ш.“ №**, вх*, ет.*, обл.П. е наложена имуществена санкция в
размер на 2000.00 лв. за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ.
2.ОСЪЖДА „Б.л.“ ЕООД с ЕИК ****** със седалище и адрес на
5
управление гр.К.,ул.“Д.ш.“ №**, вх.*, ет.*, обл.П. да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи /ОДМВР/ П. сумата от 80
(осемдесет) лева, представляваща разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение.
3. РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните в 14 –дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд
Пловдив.
МТ
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
6