№ 1284
гр. Варна, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 46 СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Деница Добрева
при участието на секретаря Росица Ив. Чивиджиян
като разгледа докладваното от Деница Добрева Гражданско дело №
20213110104334 по описа за 2021 година
Производството по искова молба от П. Т. П., ЕГН **********, с която срещу ЗК
“Лев Инс“ АС, със седалище гр.София е предявен иск с правно основание 650,20 лева,
частичен иск от целия в размер на 802,54 лева, представляваща вреди под формата на
разходи за възстановяване на преден ляв калник, предна лява врата и задна лява врата на л.а
„Фолсваген Пасат“, рег. № В 0061 ТА от настъпило на 25.01.2021г. събитие,
представляващо покрит застрахователен риск по договор за имуществено застраховане съгл
застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна полица №
93002010094786/10.12.2020г., ведно със законната лихва от датата на исковата молба
25.03.2021г. до окончателното плащане на задължението. Претендират се и направените по
делото разноски.
В исковата молба са изложени твърдения, че между страните е сключен договор за
застраховка „Каско“ за л.а „Фолсваген Пасат“, рег. № В 0061 ТА със срок на покритие
10.12.2020г -09.12.2021г. Ищецът се позовава на настъпило ПТП, представляващо покрит
застрахователен риск, а именно реализирано на паркинг пред бл. 11 в ж.к.“ Владислав
Варненчик“ увреждане на преден ляв калник, предна лява врата и задна лява врата на
автомобила. Поддържа се, че е уведомил застрахователя за събитието, след което е съставен
опис по щета № 0003-1501-21-000002. За щетите ищецът е получил обезщетение в размер на
313,06 лева, което не покрива разходите за възстановяването им. При проучване в няколко
сервиза ищецът установил, че сумата необходима за възстановяване на автомобила е в
размер на 1115,60 лева. С оглед на изложеното ищецът предявява частичен иск за обезвреда
1
за сумата от 650,20 лева от целия в размер на 802,54 лева.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения частичен иск. Обосновава отказа си да заплати
обезщетение в предявения размер с разпоредбата на чл. 28.1 от ОУ, съгласно която
застрахователят не дължи обезщетение при представяне на неверни данни относно
механизма на настъпване на застрахователното събитие. Оспорва размера, като несъответен
на разходите за възстановяване по средни пазарни цени. Счита, че обезщетението следва да
се намали в хипотезата на чл. 395, ал.4 от КЗ. В обобщение настоява за отхвърляне на
предявения иск.
В съдебно заседание страните чрез процесуалните си представител поддържат
становищата си по спора. Претендират разноски.
За да се произнесе, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
На осн. чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователно събитие, представляващо
покрит застрахователен риск при имуществено застраховане, застрахователят е длъжен да
заплати застрахователно обезщетение в уговорения срок. Следователно основателността на
иска предполага доказване наличието на валидно застрахователно правоотношение,
настъпването на застрахователно събитие, представляващ покрит застрахователен риск,
вида и размера на тези щети, наличието на причинно-следствена връзка между събитието и
вредоносния резултат, както и че ищецът е изправна страна в правоотношение със
застрахователя, като е заплатил дължимата застрахователна премия и е изпълнил
задължението си да уведоми своевременно застрахователя за увреждането и да му представи
необходимите документи.
На осн. чл. 395, ал. 4 вр. ал. 1 от КЗ при настъпването на застрахователно събитие
застрахователят може да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от
неизпълнение на задълженията на застрахования да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди, да спазва предписанията на застрахователя и на
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за причиняване на вреди,
и само когато изрично е предвидено в договора подобно основание за отказ.
По делото застрахователят се позовава на отказ да заплати обезщетение за
имуществени вреди по иначе покрит застрахователен риск, поради неизпълнение на
задължението на застрахования по т. 28.1. от ОУ да представи данни и документи, свързани
със собствеността и ползването на МПС, както и други обстоятелства, които имат
отношение към сключването на застраховката, за доказването на застрахователното събитие
или за оценка на щетите. В разглеждания по делото случай отказът на застрахователя е
обоснован с неизпълнението на задължението на застрахования съгласно предписанията на
застрахователя да осигури установяването и оценката на вредите.
2
Съдът намира този отказ за необоснован. На първо място самият ответник не се
позовава на конкретни неверни данни или документи с невярно съдържание, които
застрахованият да е представил при завеждане на преписката по щета. Единственият
представен документ в тази връзка е описа заключение по щета от 26.01.2021г., който обаче
е съставен от застрахователя и се ползва с материална доказателствена сила относно
установените от застрахователя увреждания при представяне на автомобила за оглед, в
случая това са преден ляв калник, предна лява врата и задна лява врата.
Настоящият състав намира, че застрахованият собственик не носи доказателствена
тежест за установяване на конкретен механизъм на причиняване на повреда, нанесена на
автомобила в паркирано състояние, каквото изискване е установено в разглеждана клауза от
ОУ .При отчитане на легалното определение на пар.1, т. 3 от ДР на КЗ за застрахователен
риск, следва да се приеме, че законодателят е поставил акцент върху съществуващата
вероятност от увреждане на имущественото благо, осъществяването на която е несигурно,
неизвестно и независимо от волята на застрахованото лице. Съответно и ограниченията на
рисковете следва да се търсят в насока целенасочено поведение на застрахования. (така
Решение № 858 от 16.11.2015 г. на ОС - Варна по в. т. д. № 1163/2015 г.). Следователно
позоваването на изключените рискове, представлява възражение, което следва да се основе
на конкретно твърдение съответно за вина, заблуда на застрахователя или инсценировка.
Такива възражения не са въведени от ответника.
Само за изчерпателност съдът посочва, че като е заплатил част от обезщетение по
щетата в размер на 313, 06 лева, който факт е безспорен по делото, застрахователят
имплицитно е признал основанието за отговорността си
По изложените съображения съдът намира отказа на застрахователя за изплащане на
застрахователно обезщетение за необоснован. При наличие на останалите елементи, от
фактическия състав на отговорността по чл. 405 от КЗ, съдът приема, че искът се явява
доказан по основание.
Относно размерът:
Съобразно чл.405, ал.1 КЗ вр. чл.400, ал.1 и ал.2 КЗ застрахователното обезщетение
по договор за имуществено застраховане се съизмерява със стойността, за която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество, респективно със
средните пазарни средства, необходими за отстраняване на увреждането (материали и труд),
изчислени към момента на настъпване на застрахователното събитие. Смисълът е да бъде
реализирана в пълен обем обезведата, така че да бъде избегнато обезпеченото с полицата
обедняване на патримониума му, вследствие на настъпилия застрахователен риск.
За определяне размера на репарацията съдът съобразява заключение на вещото лице
по САТЕ, което е обосновано и компетентно дадено. Съдът намира, че следва да се
кредитира вариант три на експертизата, тоест по средни пазарни цени, тъй като при този
3
вариант се дава средна стойност на цена на множество сервизи, съответно в най- голяма
степен се съобразява пазарния принцип. Следователно в случая стойността на разходите за
възстановяване на преден ляв калник, предна лява врата и задна лява врата възлиза на 963,26
лева. При съобразяване на вече заплатеното обезщетение от 313,06 лева, става ясно, че
дължимият остатък възлиза на 650,02 лева. Предявеният иск е основателен в цялост.
Като последица от уважаване на иска на ищеца следва да се присъди законна лихва
от датата на исковата молба, но само относно първоначалния размер на претенцията. Върху
частта, с която иска е увеличен законната лихва е дължима от дата, на която е допуснато
увеличение на иска, тоест от 20.09.2021г., тъй като за тази част иска се счита предявен от
постановяване на акта по чл. 214, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода от спора на ищеца следва да се присъдят сторените по делото
разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК за държавна такса (50лева), възнаграждение за
процесуален представител ( 360 лева) и възнаграждение за вещо лице ( 220 лева) или общо
сумата от 630 лева
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни Връх" № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. П., ЕГН ********** от
гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ бл. 11, вх.4, ет.5, ап.14 сумата от 650,20 лева,
частичен иск от целия в размер на 802,54 лева, представляваща вреди под формата на
разходи за възстановяване на преден ляв калник, предна лява врата и задна лява врата на л.а
„Фолсваген Пасат“, рег. № В 0061 ТА от настъпило на 25.01.2021г. събитие,
представляващо покрит застрахователен риск по договор за имуществено застраховане съгл.
застраховка „Каско”, обективиран в застрахователна полица №
93002010094786/10.12.2020г., ведно със законната лихва както следва: върху сумата 10 лева,
считано от датата на подаване на исковата молба- 25.03.2021г., а върху увеличената част от
иска- 640,20 лева, считано от 20.09.2021г. до окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „Лев Инс" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Черни Връх" № 51Д ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. П., ЕГН ********** от
гр.Варна, ж.к.“Владислав Варненчик“ бл. 11, вх.4, ет.5, ап.14 сумата от 630 лева,
представляваща сторените по делото съдебно-деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
съобщението пред Варненски окръжен съд.
4
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5