№ 140
гр. Велико Търново, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20244110201565 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д. Т. М. с ЕГН **********, от ******, против
наказателно постановление № 24-1275-001696 от 01.07.2024 год., издадено от
Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – В. Търново, с което за
извършени от М. административни нарушения по 139, ал. 1, т. 1 и чл. 147, ал.
1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени съответно две
административни наказания – на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП –
„Глоба“ в размер на 200.00 (двеста) лева и на основание чл. 185 от ЗДвП –
„Глоба“ в размер на 20.00 (двадесет) лева. В жалбата излагат доводи за
неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП като се моли за
пълната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адв. А. Ч. от ВТАК – редовно упълномощен. Адв. Ч. прави
в предишно съдебно заседание доказателствено искане за допускане до разпит
в качеството на свидетел на едно лице, като съдът уважи това искане и
разпита като свидетел М. Т. М.. По същество адв. Ч. счита, че процесното НП
е издадено неправилно, като сочи, че пукването на предното панорамно
1
стъкло на автомобила се е случило непосредствено преди жалбоподателя да
бъде спрян от органите на пътна полиция, като това счупване не е създавало
пречка пред водача и не е имало опасност от счупването му. Поради това моли
НП да бъде отменено. Претендира разноски.
Въззиваемата страна Началник Сектор „ПП“ при ОД на МВР - Велико
Търново, редовно призована, не се явява и не се представлява.
Съдът установи следната фактическа обстановка:
На 04.06.2024 год. екип от служители на Сектор „ПП” при ОД на МВР
– гр. В. Търново в състав мл. автоконтрольор Г. Г. Г. и мл. автоконтрольор И. Г.
Г., са извършвали патрулно постова служба в гр. В. Търново. Около 01.00 часа
са извършвали обход на Първокласен път I-4, в посока към гр. Варна, като в
района на микроязовир – км. 131, спрели за проверка лек автомобил „Киа
Каренс“” с рег. № *****, управляван от жалбоподателя Д. Т. М. с ЕГН
**********, от гр. ****. При извършената проверка на документите на водача
и на автомобила, контролните органи установили, че лекия автомобил е
собственост на фирма – „А.“ ЕООД с Булстат *****, като същия не е бил
представен на годишен технически преглед, което е било установено от знак за
преминат такъв, срокът на който е изтекъл на 24.04.2022 година. Освен това
контролните органи установили, че предното панорамно стъкло на автомобила
е спукано.
При така установеното мл. автоконтрольор Г. Г. в присъствието на св.
И. Г. и в присъствието на водача Д. М., съставил срещу последния АУАН серия
GA № 1298868 от 04.06.2024 год., затова, че на 04.06.2024 год. в 01:00 часа в
община Велико Търново, на път Коритна - Български извор - Микре -
Севлиево - Велико Търново - Омуртаг - Търговище - (Разград-Шумен), при
следните обстоятелства: КМ 131 в посока на движение към град Варна
управлява лек автомобил „Киа Каренс“, светло сив металик на цвят, с
регистрационен номер *****, собственост на „А.“ ЕООД с булстат номер
*****, като при извършената проверка се установи, че МПС се движи с
значителна техническа неизправност изразяваща се в спукано панорамно
предно стъкло. При извършената проверка чрез РСОП-33 се установи, че
МПС не е представен о на периодичен технически преглед за проверка на
техническата изправност на автомобила като е изтекъл 24.04.2022 година.
Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 139, ал. 1, т. 1 от
2
ЗДвП и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.
АУАН е бил връчен на М. по съответния ред, който е отказал да го
подпише. Отказът на М. да подпише АУАН бил удостоверен с подписа на един
свидетел – И. Г. Г. (свидетелят при съставяне на АУАН). В АУАН е вписано, че
М. има възражения.
В законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН пред наказващия орган не
са били депозирани допълнителни възражения от М..
Въз основа на описания АУАН, Началника на Сектор „ПП” при ОД на
МВР – В. Търново, на 01.07.2024 год. е издал атакуваното НП № 24-1275-
001696, с което на Д. Т. М. с ЕГН **********, от ******, за извършени от него
административни нарушения по 139, ал. 1, т. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени съответно две административни
наказания – на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на
200.00 (двеста) лева и на основание чл. 185 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на
20.00 (двадесет) лева. НП е било връчено лично на М. на 14.10.2024 год., който
го е обжалвал по реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок.
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели бяха
разпитани актосъставителя Г. Г. и свидетеля при установяване на нарушенията
и съставяне на АУАН – И. Г.. Свидетелят Г. Г. потвърждава изцяло описаната в
АУАН фактическа обстановка, като твърди пред съда, че при извършената
проверка на автомобила е било установено, че предното панорамно стъкло е
било спукано, както и че автомобила не е бил преминал годишен технически
преглед. Свидетелят няма спомен точно как е било спукано предното стъкло.
Свидетелят И. Г. заявява пред съда, че няма спомен за конкретния случай, но
щом се е подписал в акта, потвърждава констатациите в същия.
В хода на съдебното следствие по искане на процесуалния
представител на жалбоподателя бе разпитан в качеството на свидетел М. Т. М.
– брат на жалбоподателя. Същия твърди пред съда, че на посочената в акта
дата е пътувал в автомобила управляван от жалбоподателя от гр. В. Търново
към с. Козаревец, като автомобила е собственост на майката на М.. Твърди, че
на моста на река Янтра са настигнали камион, който карал встрани и
започнали да хвърчат пясък и камъчета. Точно тогава едно камъче ударило и
пукнало предното стъклото – панорамното и брат му тръгнал да го
изпреварва. Получила се лека пукнатина в началото. Няма и минута след това
3
били спрени от полицейски органи. Твърди, че жалбоподателят е обяснил на
контролните органи, че стъклото е било пукнато непосредствено преди да
бъде спрян. Не отрича, че автомобила не е бил преминал годишен технически
преглед. Свидетелят заявява, че стъклото е било пукнато една педя, колкото
точка и не ограничавало видимостта нито на шофьора, нито на пътника, дори
брат му поискал полицаите да направят снимка, но те отказали категорично.
При така установеното и след анализ на материалите по делото и
събраните писмени и гласни доказателства, съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са спазени
всички изисквания, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН за
минимално необходимо съдържание на актовете на
административнонаказателното производство.
По отношение на нарушението по чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, съдът
намира, че АУАН не е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН, като нарушението не е изчерпателно описано и подробно да са
посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то.
Това нарушение не е описано надлежно в НП от фактическа страна.
Административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в
обстоятелствената част индивидуализиращите му белези - време, място,
авторство, но не и пълно описание на обстоятелства, при които е извършено.
Затова следва да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и
последният не е имал пълната възможност да разбере за какво точно е
ангажирана отговорността му.
Разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДП повелява, че движещите се по
пътя пътни превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Техническата изправност означава нормално функциониране на всички
системи на МПС. Разпоредбата на чл. 10 от ППЗДП урежда изчерпателно
повредите и неизправностите, при наличието на които МПС следва да се
считат за технически неизправни. Така в нормата на чл. 10, ал. 1, т. 6, б. "в" от
ППЗДП за неизправности "по рамата, кабината, каросерията и
допълнителното оборудване" се приема и когато "има счупени или повредени
външни стъкла или стъкла, които не отговарят на съответните изисквания на
стандартизационните документи", която хипотеза се явява приложима в
4
случая.
Съгласно чл. 101, ал. 4 от ЗДП неизправностите и тяхната
класификация се определят с наредбата по чл. 147, ал. 1, а именно Наредба №
Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на пътните превозни средства.
Изискванията и критериите при оценка на изправността на отделните
елементи и системи на моторните превозни средства, както и подлежащите на
проверка системи и елементи на превозните средства са определени с
Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства към Приложение № 5
от цитираната по-горе наредба. За всеки елемент, който се проверява, в
Приложение № 5 се съдържа минимален списък на възможните неизправности
и нивото на тяхната сериозност. Неизправностите се категоризират в три
групи в зависимост от въздействието им върху безопасността на превозното
средство, въздействието им върху околната среда и риска, който пораждат за
участниците в движението, както следва: незначителни неизправности,
значителни неизправности и опасни неизправности.
За да бъде ангажирана отговорността за управление на технически
неизправно ППС, предвид диференциацията на неизправностите в
разпоредбата на чл. 179, ал. 6 от ЗДП, следва в АУАН и в НП да са посочени
релевантните факти за определянето на съответната неизправност като
незначителна, значителна или опасна. В конкретния казус актосъставителят и
наказващият орган са се задоволили да опишат "неизправността", да посочат,
че същата е "значителна" без обаче да изложат релевантни факти,
обосноваващи преценката за определената от органите степен на значимост на
неизправността.
Релевантните факти за определяне на дадена неизправност като
значителна са посочени в § 6, т. 72 от ДР на ЗДП, като възможните, относими в
случая са: неизправности, които могат да засегнат безопасността на
превозното средство или да породят риск за други участници в движението по
пътищата, както и други по-значителни несъответствия. Релевантни факти за
определяне на дадена неизправност като значителна са посочени и в Наредба
№ Н-32/16.12.2011 г. за периодичните прегледи за проверка на техническата
изправност на ППС, по препращане от чл. 101, ал. 4 от ЗДП.
5
Последното е в потвърждение на извода на съда за наличието на
непълнота и неяснота от описанието на нарушението по какъв критерий
твърдяната неизправност е приета за значителна. В случая в описанието на
нарушението е посочена само конкретната неизправност, но не са посочени
фактите, които да обосновават извода, че процесната неизправност е
значителна. Налице е съществено нарушение на процесуалните правила по
отношение описанието на съставомерните обективни признаци на
нарушението, което освен неправилното приложение на материалния закон
също представлява основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
Също така, доколкото разпоредбата на чл. 139, ал. 1, т. 1 от ЗДП е
бланкетна нито актосъставителят, нито наказващият орган, са посочили
конкретна материалноправна разпоредба, относима както към техническата
неизправност, така и конкретно към възприетото й класифициране като
значителна.
Освен горното, съдът намира за основателно и възражението на
представителя на жалбоподателя, че незаконосъобразно е наложено
административно наказание за извършено административно нарушение по чл.
139, ал. 1, т. 1 от ЗДП, състоящо се според формулираното
административнонаказателно обвинение в управление на технически
неизправно МПС с установена значителна техническа неизправност. По
делото се ангажираха доказателства неизправността да е установена от водача
във време на движение на управляваното от последния МПС и то
непосредствено преди жалбоподателя да е бил спрян за проверка от
контролните органи. На свой ред разпоредбата на чл. 101, ал. 1 от ЗДП
регламентира, че при възникване по време на движение на повреда или
неизправност в ППС, която застрашава безопасността на движението, водачът
е длъжен да спре и да вземе мерки за нейното отстраняване. В ал. 2 на същия
член е указано, че когато отстраняването на повредата или неизправността на
място е невъзможно, водачът може да придвижи ППС на собствен ход до
място за тяхното отстраняване, но само след като вземе необходимите мерки
за безопасност на движението. Това разрешение, по ал. 2, не се отнася за
случаи на възникнали или констатирани опасни неизправности (чл. 101, ал. 3
от ЗДП). На последно място съдът взема предвид и разпоредбите на
действащия ППЗДП. Съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗДП при възникването по
6
време на движение на изчерпателно изброени технически неизправности по
смисъла на чл. 10, ал. 1, измежду които не е процесната (по чл. 10, ал. 1, т. 6, б.
"в" от ППЗДП), водачът е длъжен да спре МПС до отстраняване на
неизправността. В останалите случаи на възникване на техническа
неизправност по време на движение, когато отстраняването на неизправността
на място е невъзможно, на водача се разрешава да придвижи на собствен ход
моторното превозно средство, ако водачът е осигурил необходимата
безопасност на движението (арг. от чл. 11, ал. 2 от ППЗДП). Очевидно е
противоречието на разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗДП "забраняваща"
управление на технически неизправни МПС с разпоредбите на чл. 101, ал. 2 от
ЗДП и чл. 11, ал. 2 от ППЗДП "разрешаващи" на водачите да продължат
движението на собствен ход на МПС, в случай че неизправността не е опасна,
като вземат мерки за безопасността на движението.
При така установеното по делото съдът намира, че на първо място НП
страда от сериозен пороци, състоящи се в липса на пълно описание на
обстоятелства, при които е извършено нарушението (изискуемо съгласно чл.
57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН) и в липса на задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 6
от ЗАНН. Посочване само на бланкетна норма, без попълването й с
конкретното приложимо съдържание на относима норма води до непълно
описание на нарушените законови норми, респективно до липса на
конкретност в елементите на състава на нарушение, за извършване на което е
ангажирана отговорността на нарушителя. Дори хипотетично да се
пренебрегне последното, нарушението не би могло да се вмени във вина на
жалбоподателя предвид разпоредбите на ЗДвП и ППЗДвП, предвиждащи, че
водачът може да придвижи МПС на собствен ход до мястото на
отстраняването й, което води до извод за недоказаност на
административнонаказателното обвинение, респективно до неправилно
приложение на материалния закон.
Предвид горното съдът намира, че неправилно е ангажирана
административно-наказателната отговорност на жалбоподателя за това
нарушение.
По отношение на второто нарушение – по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, съдът
счита следното: Съгласно разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, е въведено
задължение моторните превозни средства да преминават технически преглед.
7
В зависимост от вида на автомобила и годината на производство, са
определени различна периодичност и начин на провеждане. Внимателният
прочит на текста на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП не дава категоричен отговор на
въпроса чие е задължението да предостави МПС на технически преглед. За
нарушение на тази разпоредба обаче законът е предвидил изрична санкционна
разпоредба, а именно този по чл. 181, ал. 1 от ЗДвП, съгласно която се наказва
се с глоба до 50 лв. собственик или длъжностно лице, което без уважителни
причини не представи в определения срок превозно средство за технически
преглед. Сравнителното тълкуване на цитираната диспозитивна правна норма
със санкционната такава на чл. 181 от ЗДвП по-скоро навежда на извод, че
задължението по чл. 147 от закона е за собственика на автомобила. Не
случайно законодателят е предвидил изрично носене на административно
наказателна отговорност именно от собственика, а не от ползвателя. В
конкретния случай по делото безспорно е установено, че жалбоподателя Д. М.
не е собственик на процесното МПС, а е само водач, като автомобила е
собственост на юридическо лице – посоченото в АУАН и НП дружество „А.”
ЕООД с Булстат *****, т.е. процесният автомобил, управляван от
жалбоподателя в момента на констатиране на нарушението по чл. 147 от
ЗДвП, е собственост на друго лице. В случая в наказателното постановление и
актът липсва посочване, че жалбоподателят е собственик на МПС или пък
някакво длъжностно лице и че наказанието му се налага именно в това му
качество. Посочването на качеството на лицето е елемент от обективния
състав на нарушението, което задължително трябва да е посочено в него.
Липсата му нарушава правото на защита на санкционираното лице да разбере
именно в какво качеството му се налага наказанието.
Ето защо, съдът намира, че жалбоподателят не е субект на
административнонаказателна отговорност за неспазване задължението за
представяне ППС на технически преглед. В крайна сметка в НП е посочено, че
М. е нарушил разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, като настоящия съдебен
състав намира, че жалбоподателя не е извършил нарушение на тази
разпоредба поради описаните по-горе причини и правни изводи.
Не на последно място следва да се посочи, че наказващия орган е
наложил административно наказание, като е използвал санкционната
разпоредба на чл. 185 от ЗДвП, според която за нарушение на ЗДвП и на
издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
8
друго наказание, виновните се наказват с глоба до 20 лева. В случая следва да
бъде определено нарушението което е извършил М.. Ако се приеме, че е
нарушена разпоредбата на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП (както е посочено в АУАН и
НП), то в случая наказващия орган неправилно е приложил тази санкционна
разпоредба, като закона изрично е предвидил специално наказание, а именно
наказанието, визирано в разпоредбата на чл. 181, т. 1 от ЗДвП. Ако се приеме
пък, че М. е извършил друго нарушение, то наказващия орган не е посочил по
кой тест от закона е това нарушение, т.е. не е посочена материалната
разпоредба, която е нарушена.
Този пропуск представлява съществено неотстранимо в настоящата
фаза процесуално нарушение, тъй като е лишило жалбоподателя да узнае в
пълен обем всички съществени факти от административното обвинение по п.4
от НП и да организира адекватно защитата си.
Предвид гореизложеното съдът прие, че неправилно е ангажирана
административно наказателната отговорност на жалбоподателя за
извършените нарушения и атакуваното НП следва да бъде отменено изцяло
като незаконосъобразно.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН в съдебните производства пред Районния съд страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а
съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, което не се
явява прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. В придружителното писмо на въззиваемата страна е направено
възражение за прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на
разноските. Направените разноски обаче са в размер към минималния
предвиден за подобен казус в Наредбата за адвокатските възнаграждения. С
9
оглед изхода на делото, а именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че
следва да се присъдят на жалбоподателката направените от нея разноски в
размер на 400.00 (четиристотин) лева.
С оглед на това и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Наказателно постановление № 24-1275-001696 от
01.07.2024 год., издадено от Началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР – В.
Търново, с което за извършени от Д. Т. М. с ЕГН **********, от ******
административни нарушения по 139, ал. 1, т. 1 и чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 53 от ЗАНН са му наложени съответно две административни
наказания – на основание чл. 179, ал. 6, т. 2 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на
200.00 (двеста) лева и на основание чл. 185 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на
20.00 (двадесет) лева - като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, ОД на МВР – В. Търново да заплати на Д. Т.
М. с ЕГН **********, от ******, сумата от 400.00 (четиристотин) лева,
представляваща направени от него разноски за процесуален представител.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
10