Определение по дело №5452/2014 на Софийски градски съд

  МОТИВИ ПО НОХД № 5452

по описа на СГС за 2016 г. , НО , 26 състав

 

 Софийска Градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу Н.В.Д. за това,че на 09.02.2014 год. ,около 12.00 ч.         в гр.С.,при управление на МПС-л.а.”БМВ”,модел „318и”,с рег.№ ******* КР,по платното за движение на бул.”Царица Йоанна” в посока от бул.”Д-р Петър Дертлиев” към бул.”Вардар”,в подземно съоръжение-тунел „Люлин”,нарушил правилата за движение по пътищата,както следва:

-чл.16,ал.1,т.1 и т.3 от ЗДвП:”На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:”когато платното за движение има две пътни ленти-да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение освен при изпреварване и заобикаляне,”когато платното за движение има четири и повече пътни ленти-да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение.”,

-чл.20,ал.1 от ЗДвП:”Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС,които управляват.

-чл.20,ал.2 от ЗДвП:”Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства,които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случаи на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението”-управлявал лекия автомобил с несъобразена с пътните условия скорост,неправомерно навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Сеат Кордоба” с рег.№ ******* и по непредпазливост причинил смъртта на пътника от л.а.”БМВ” Н.К. Д. с ЕГН **********,която починала на 14.05.2014 год.,като настъпилата й смърт на по-късен етап е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с причинените й травматични увреждания в резултат на настъпилото ПТП и средни телесни повреди на П.Д.М. с ЕГН **********-водач на л.а. „Сеат Кордоба”,изразяваща се в счупване на главичката и тръбестата част на пета дланна кост на лявата ръка,довело до трайно затруднение на движенията /за период по-дълъг от 30 дни/ на левия горен крайник и на Д.М.М. с ЕГН **********-пътник в л.а. „Сеат Кордоба”,изразяваща се в открито,с налична рана,счупване на лявото колянно капаче,довело до трайно затруднение на движенията /за период по-дълъг от 30 дни/ на левия долен крайник-престъпление по чл.343,ал.4 във вр. с ал.3,пр.3,б.4б”,пр.1 във вр. с ал.1,б.”б” и б.”в” във вр. с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.

Представителят на СГП поддържа обвинението така, както е повдигнато и предявено на подсъдимия, като моли да бъде признат за виновен. Счита, че авторството на деянието е безспорно доказано от обясненията на подсъдимия и показанията на голяма част от свидетелите, от които приема, че именно Н.Д. е управлявал лекия автомобил „БМВ“. Механизмът на причиняване на произшествието, мястото на удара също намира за безспорно установени от изготвения протокол за оглед на местопроизшествие, свидетелски показания, както  и от приетите КМАВТЕ и АВТЕ.

Посочва в тази насока,че съгласно тройната АВТЕ лекият автомобил „Сеат“, управляван от свидетеля П.М., се е движил с разрешена от закона скорост, която е била около 50 км/ч преди възникване на опасността, при която опасната зона за спиране е била около 45,65 метра. Когато лекият автомобил „БМВ“, управляван от подсъдимия, е започнал да навлиза в платното за насрещно движение, „Сеатът“ се е намирал на отстояние около 18,72 метра. В тази ситуация водачът на лекия автомобил „Сеат“ не е можел да избегне удара с аварийно спиране . За разлика от него обаче подсъдимият, управлявал лекия автомобил „БМВ“, е имал възможност да предотврати удара, като не навлиза в платното за насрещно движение, което е предполагало движение със скорост и действия с кормилната и спирачната уредба, съобразени с хлъзгавата пътна настилка.

От техническа гледна точка причините за настъпване на това ПТП са единствено субективните действия на подсъдимия, който не се е съобразил с хлъзгавото пътно покритие, изгубил управлението на автомобила и е навлязъл в платното за насрещно движение, където е настъпил удара.Поддържа,че до това се е стигнало, тъй като подсъдимият е нарушил разпоредби от ЗДвП, а именно: чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 3; чл. 20, ал. 1 и чл. 20, ал.2, които са го задължавали да не навлиза в лентите за насрещно движение, да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, както и да избере адекватна скорост за движение на атмосферните условия, релефа на местността и състоянието на пътя, както и при възникване на опасност за движението да намали или спре превозното средство.

Намира за безспорно от доказателствата по делото, че пътната настилка в тунела е била много хлъзгава. Тук акцентира, че дори свидетелят К.Д., син на подсъдимия, е посочил, че пътната настилка от самото започване на тунела е била еднакво мокра и заледена. С това обстоятелство очевидно подсъдимият не се е съобразил. При дължина на тунела на около 460 метра и ПТП, станало на около 170 метра от края на тунела откъм страната му от към центъра на С., излиза, че управляваният от подсъдимия автомобил, навлизайки откъм ж.к. „Люлин“, е изминал около 290 метра по хлъзгавата пътна настилка, но водачът не е предприел мерки, недопускащи навлизане в насрещната лента.Счита,че липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на обясненията на подсъдимия, че друг автомобил, движещ се от дясната му страна, е направил рязка маневра на ляво и по тази причина, т.е. с цел да избегне удар, е направил спасителна маневра на ляво, за да не се ударят, след което автомобилът му е поднесъл, като той направил всичко възможно да го овладее, но не успял.Намира,че в тази част обясненията на подсъдимия следва да бъдат приети единствено като средство за защита, но не и като доказателствен източник, тъй като са в пълно противоречие с показанията на свидетеля К.М., който е пътувал с автомобила си от ж.к. „Люлин“ към центъра и  при навлизане в тунела е бил непосредствено след пътуващата пред него кола, управлявана от подсъдимия. Видял е как тя е поднесла два- три пъти на едната страна, после на другата и третия път се е завъртяла и е навлязла в насрещното движение ,като е  ударила насрещно движещата се кола. Позовава се показанията на този свидетел и в частта,в която е заявил, че още преди тунела по неговата кола е усетил, че е било хлъзгаво и като се има предвид, че съгласно показанията му се е движил след лекия автомобил „БМВ“ на 10 - 15 метра, очевидно тази пътна настилка е била налице и за другия автомобил. Отново от показанията на св.М. прави извод, че не е имало някой да засича „БМВ“-то, който освен това изрично е уточнил, че той самият е бил с повишено внимание и е следял обстановката пред него.Припомня и показанията на свидетелят Д.И., който се е намирал в колата след „Сеата“ и който е видял завъртането на лекия автомобил „БМВ“, но не е видял причината за него.В тази насока посочва и заявеното от  свидетелят П.М.,който също не е видял друг автомобил да се движи до този, който се е завъртял и го е ударил.

Счита, че категорично е доказана и пряката и непрекъсната причинно - следствена връзка между ПТП и настъпилата смърт на Н. Д., в който смисъл са заключенията на КМАВТЕ, тройната СМЕ, комисийната петорна СМЕ. Намира,че е налице такава връзка и между ПТП и причинените средни телесни повреди на пострадалите П.М. и Д.М.,като на първият от тях е причинено счупване на главичката и тръбестата на пета дланна кост на лявата ръка, реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни,а на Д.М. е причинено счупване на лявото коленно капаче, реализирало медико-биологичния квалифициращ признак трайно затруднение движенията на левия долен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. С оглед медико-биологичните си характеристики уврежданията на тези двама пострадали представляват средни телесни повреди по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК.

Поддържа,че събраните доказателства сочат, че в резултат на ПТП на починалата Н. Д. са причинени множество травматични увреждания, а именно: черепно мозъчна травма, гръдна травма, тазова травма и травма на левия крайник,зад които всъщност стоят контузия на главата, травматичен кръвоизлив, контузия на мозъка, разкъсно-контузна рана на дясната тилна област, контузия на гръдния кош и белите дробове, счупване от първо до седми ребра в дясно, счупване на дясната ключица, хемопневмоторакс в дясно, счупване на сакралната кост в дясно, счупване на десния ацетабулум, счупване на пубисните кости двустранно, двуглезенно счупване на лявата подбедрица,като епосредствената причина за смъртта на Н. Д. е полиорганна недостатъчност, развила се в резултат на получените травматични увреждания при настъпилото на 09.02.2014 година ПТП. Заявява,че тази недостатъчност не е могла да бъде избегната въпреки адекватните, своевременни и висококвалифицирани медицински действия, които са били извършени в пълен обем. Позовава се на експертите, изготвили петорната допълнителна комисийна експертиза,които  са категорични, че има пряка причинно - следствена връзка между травмите, получени от ПТП и усложненията, както и че нито едно от усложненията не е свързано с неправилно лечение. Според същите не са установени нарушения на никой от медицинските стандарти, относими за лечението на Н. Д. и пак според тях, тя е щяла да почине още в деня на ПТП, ако не са били предприети интензивни медицински действия по отношение на нея с оглед огромната тежест на травмата.Счита,че няма нито една причина тази СМЕ, а и останалите, да не бъдат приети и кредитирани, тъй като пълно, ясно, точно и професионално вещите лица са отговорили на поставените въпроси.

С оглед изложеното счита, че обвинението е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли да подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото обвинение.

Излага,че за извършеното престъпление законът предвижда наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 3 до 15 години,като наказанието му следва да се определи при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,каквито са необремененото му съдебно минало на, трудовата му ангажираност, добрите характеристични данни, но без да се проявява необосновано снизхождение предвид характера на извършеното престъпление.Посочва в тази насока,че действително престъплението е непредпазливо, но обществената му опасност е значителна, имайки предвид, че броят на жертвите по пътищата непрекъснато се увеличава и ежегодно е в пъти по-голяма от жертвите на умишлени убийства.Ето защо намира , че едно наказание около минимално предвидения за това престъпление размер, а именно, 3 години лишаване от свобода, би изпълнило предвидените в закона цели,като са налице и предпоставките за отлагането му по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години. Също така предлага на основание чл. 343г от НК подсъдимия да бъде лишен от право да управлява МПС за срок от 3 години.

Като частни обвинители по делото са конституирани П.Д.М. и Д.М.М..

Повереникът им моли съдът при постановяване на присъдата си да отчете обстоятелството, че в хода на съдебното следствие са били приети редица експертизи, чиито заключения по безспорен начин са доказали вината на подсъдимия, а именно, че неговите субективни действия, като водач на лек автомобил, са причина за настъпване на процесното ПТП. Твърди,че причинените на нейните доверители телесни увреждания са в пряка причинно - следствена връзка с процесното ПТП. В този смисъл счита вината на подсъдимия за доказана по безспорен и категоричен начин и моли съда да наложи на същия справедливо наказание.

Защитникът на подсъдимия моли подзащитният й да бъде признат за невиновен по така повдигнатото му обвинение в обвинителния акт- за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 във вр. с ал. 3, б. „б“, предл. 1 във вр. с ал. 1, б. „б“ и б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК.

Счита,че нито от събраните в хода на ДП, нито от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства е доказано по безспорен начин, че подзащитният й е виновен за причиняването на средни телесни повреди на П.Д.М. и на Д.М.М., нито за смъртта на съпругата му Н.К. Д.. Заявява,че останал неизяснен въпроса имало ли е съпричиняване от страна на П.Д.М., доколкото не е станало ясно дали той се е движил с поставен обезопасителен колан, както и съпругата му, съобразена ли е била скоростта му с пътната обстановка, реагирал ли е той своевременно, намалил ли е скоростта. Посочва,че не е измерен съответно спирачен път /каквато възможност не е имало/, от което да се установи каква евентуално е била скоростта на водачите.

На следващо място изтъква,че в тунела, в който е станало процесното ПТП, не е имало прегради между двете пътни ленти, нещо, което понастоящем е регулирано от пътните власти. Липсвали са пътни знаци, „А 15“ - опасност от хлъзгане, съответно знак „Б 20“ – забранено движението на пътни превозни средства едно след друго на разстояние по-малко от означеното, както и допълнителна табела „Т 14“ при сняг и зимни условия,а още повече не са работили камерите, които са поставени в тунела,поради което и не може да се установи  присъствието на тъмния автомобил, за който подзащитния й твърди, че е бил на мястото на ПТП и водачът не е спрял, не се поинтересувал какво се е случило и е отминал с автомобила.Посочва,че няма възможност, поради липсата на записи да установи това трето лице, водач на МПС, както не са имали възможност да установят и че всъщност това е било спасителна маневра,така че да се приложи чл. 15 от НК за случайното деяние.

Продължава,че подзащитният й,непосредствено след настъпване на ПТП, тогава, когато е бил в стрес, когато не е бил съветван от никого,е заявил че е бил засечен от автомобила от дясната лента и е бил принуден да предприеме маневрата и да се качи на трамвайната лента, т.е. налице е било внезапно, непредвидимо препятствие в опасната зона, което обосновава и хипотезата и приложението на чл. 15 от НПК - случайно деяние, във връзка с което подзащитният й не следва да носи отговорност. Продължава,че е участвало  друго МПС, управлявано и изцяло зависещо от волята и действията на водач, чиито действия са обосновали необходимостта от предприетите от подзащитния й действия и в тази хипотеза би следвало да се приеме, че той не е длъжен да очаква неправомерно поведение от друг участник в движението и при наличната пътна ситуация не следва да носи вина и за настъпилото ПТП. Освен това повтаря,че е налице  и съпричиняване с друг водач на ПМС,като моли съдът да обърне внимание, че водачът П.М. един, единствен път е присъствал в съдебно заседание и спорни остават  неговата вина по отношение на съпричиняването на травматичните увреждания и от негова страна, доколкото, ако същият не е бил с обезопасителен колан, той също носи вина за това какви травматични увреждания има по тялото си.

По отношение на автотехническите експертизи излага, че заключението на автоекспертите по настоящото съдебно производство не е успяло да отговори на всички поставени въпроси, като са били допуснати несъответствия по отношение на изчисляваните скорости непосредствено преди удара и в момента на удара.Твърди в тази насока,че в представените свидетелски показания и направените АВТЕ по делото е станало ясно и категорично е посочено от всички свидетели /не само от сина на подзащитния й/, че пътната настилка в тунела е била мокра и изключително хлъзгава. В изчисленията и изработването на двете АВТЕ е използван метода за запазване на количеството на движение. Разглеждайки детайлно направените изчисления приема, че използвайки стойностите на масите на двата автомобила и измерените отстояния на всеки един от тях и положението им след настъпване на удара, взети от полицаите на мястото на ПТП, са определени скоростите на двата автомобила в момента на настъпване на удара между тях. В тройната АВТЕ съответно скоростта на лек автомобил „Сеат“ е 41.10 км/ч и скоростта на лек автомобил „БМВ“ е 13.83 км/ч. Чрез определяне на ъгъла, по който лекият автомобил „БМВ“е навлязъл чрез неконтролируемо плъзгане в платното на лек автомобил „Сеат“,е направена фактическа възстановка на движението на лек автомобил „БМВ“ от момента на неговото завъртане в платното му на движение до момента на настъпването на удара между двата автомобила. В отговора на задача втора и в двете АВТЕ за ъгъл, под който лекият автомвобил „БМВ“е навлязъл в платното на лек автомобил „Сеат“, е определен диапазон от 200 до 240 градуса. В първоначалната АВТЕ този ъгъл е бил определен на 228 градуса, чрез който се изчислява, че лекият автомобил „БМВ“ е изминал разстояние от 25 метра, плъзгайки се странично до достигането на удара,а в тройната АВТЕ този ъгъл е посочен като такъв от 210 градуса чрез изчислението, на който същото това разстояние става 16,5 метра.Твърди,че в отговорите на двете АВТЕ е останал неизяснен въпросът и как лек автомобил „БМВ“, плъзгайки се неконтролируемо и странично върху хлъзгавата настилка, с натиснати спирачки, е успял да намали своята скорост от 50 км/ч до 13.8 км/ч. само за разстояние от 16.5 метра, при положение, че нормативно при хлъзгав и мокър асфалт необходимото разстояние за спиране от 50 км/ч. до 0 км/ч. е определено за 43 метра. В същата задача 2 са търсени двете скорости на лек автомобил „Сеат“ при настъпването на удара и скоростта му преди настъпването на ПТП,като и в двете АВТЕ няма математически изчисления, които безспорно да установяват,  че лек автомобил „Сеат“ се е движил с позволената в градски условия скорост. Изтъква,че скоростта на лекия автомобил „Сеат“ е субективно определена за 50 км/ч. единствено от показанията на водача П.М. и свидетеля, движил се след лекия автомобил „Сеат“ Д.И.,но в тройната АВТЕ не е взето под внимание, че свидетелят Д.И. е бил пътник, не шофьор в автомобила, в който се е движил, което предопределя, че той няма как да знае и да вижда от контролните уреди вътре в автомобила с каква скорост се движи автомобила, нито пък да види контролните уреди в автомобила пред него, за да се направи някакво сравнение. Продлъжава,че не е взет под внимание и факта, че свидетелят Д.И. се е движил на 200 метра зад лекия автомобил, пътуващ като пътник и че той няма как визуално да определи дали разстоянието и скоростта между двете коли се увеличава или намалява.Намира за неизяснен и въпроса как е възможно лек автомобил „Сеат“ да се намира на 200 метра пред автомобила зад него при положение, че и двата автомобила тръгват заедно на светофара и твърдят, че се движат с една и съща скорост, която била позволената за градски условия 50 км/ч. Цитира,че в двете АВТЕ е прието, че П.М. е натиснал спирачката на своя автомобил,  когато лекият автомобил „БМВ“е навлязъл в неговото платно за движение и представлява пряка опасност, на която водачът е длъжен да реагира,като в първоначалната АВТЕ това разстояние е определено за 37.5 метра,а в тройната на 18.7 метра. Счита за неизяснен и въпросът как лекият автомобил „БМВ“, плъзгайки се неконтролируемо настрани с натиснати спирачки, за 16.5 метра намаля своята скорост с 37 км/ч, а за малко по- голямото разстояние от 18.7 метра водачът на лекия автомобил „Сеат“ е успял да намали своята скорост само с 9 км/ч.,останал е неизяснен и въпросът дали наистина лекият автомобил „Сеат“ се е движил с позволената за градски условия скорост или с по-голяма от нея и защо, използвайки спирачките на своя автомобил е успял да намали толкова малко своята скорост в опита си да предотврати настъпването на ПТП.

Връща се на ЗДвП и по-конкретно на неговият чл. 137,в който е предвидено, че използването на обезопасителните колани в автомобила е задължително,като нито едно от изключенията на тази разпоредба не е приложимо за никой от водачите.Изразява недоумение от факта, че и тримата свидетели в лек автомобил „Сеат“, както непосредствено след ПТП, така и в хода на ДП и вече в хода на съдебното следствие съпругата М. е заявила, че е била с колан, но така или иначе и тримата свидетели не помнели дали са слагали предпазни колани преди настъпването на ПТП. Счита,че липсва отговор и на въпроса дали са щели да получат нараняванията си, ако тези хора са имали обезопасителни колани, такова, каквото е задължението им по ЗДвП и най-малкото, при липсата на използване на колани ,те са отговорни са съпричиняване на травматичните си увреждания.

Продължава,че и в двете АВТЕ е посочено, че използването на спирачната система и кормилната уредба, както и движението със съобразена с пътните условия скорост са единствените действия, които е бил длъжен да предприеме подзащитният й, за да предотврати настъпването на ПТП. Твърди,че в хода на делото е станало ясно, че скоростта на лекия автомобил „БМВ“  е математически изчислена за не по-голяма от 50 км/ч.и по отношение на нея няма спор, че тя е била съобразена с градските условия. Намира за установено, че подзащитният й е използвал спирачната и кормилната уредба на своя автомобил, за да предотврати удара, което не е променило посоката и начина на движение върху ,за съжаление ,хлъзгавия участък, но е успял да сведе до минимум от 50 до 13 км/ч. скоростта си непосредствено преди настъпването на ПТП.

Отново напомня,че ясно и категорично е посочено, че при наличие на бетонни прегради, мантинели, каквито към настоящия момент вече има в тунела, са щели да се предотвратят тези удари и настъпването на ПТП, които не позволяват навлизането на автомобили в другото платно.

По отношение на всички изводи, които са направени в двете АВТЕ,счита,че не е отговорено на въпросите, които са задали, има неясноти, липса на информация, липса на възможност да бъдат направени категорични изводи.

По отношение на СМЕ и на едната, впоследствие и на комплексната комисийна СМЕ, намира заключението за непълно, невярно, некоректно и некомпетентно,като счита,че не е изяснено защо след датата 01.04.2014 година, когато съпругата на подзащитния й е била контактна и адекватна, безтемпературна, с чисто вентикуларно дишане, двустранно, ефективно на атмосферен въздух, е започнало влошаване на състоянието й в дихателната система? Защо в болничните заведения, след сваляне на трахеостомата ,не е било обработено полето? Защо е останало открито? Защо е било позволено да има входяща зона на бактериално огнище към белите дробове, а пациентката Н. Д. е стояла отворена и незащитена от нахлуването на бактерии в организма й? Защо не са били направени посявки до леглото на пострадалата за микробиологично изследване, за провеждане на правилно етиологично изследване и лечение с точните атибиотици от началото на постъпването й в болницата? Защо на 01 април лекарите са преценили, че следва да говорят с близките за изписването и домашен режим на тази жена и защо тази жена при толкова много травматични увреди не е починала дори и месец след ПТП? Твърди,че при нея е било налице подобряване, но така или иначе тази жена е починала.

Намира за неизяснено, че посочената причина за смъртта на пострадала, която се твърди, че е в причинно -следствена връзка с ПТП, била травматична контузионна пневмония, която обаче за всички лекари и лица, завършили хуманна медицина, е ясно, че се получава 24 часа след някакво тежко травматично увреждане, каквото те твърдят, че било ПТП и ако тя е причинена месеци след това, то причината не е катастрофата в никакъв случай, а неадекватното лечение в лечебното заведение.

Моли съдът и съдебните заседатели ,при преценката си дали подзащитният й има вина за причинената смърт на съпругата си, да вземат предвид и казаното и протоколирано при изслушването на вещите лица в открито съдебно заседание във формата на множество изявления, дадени от тях, а именно: на стр. 10 от протокола вещото лице Н. е казало, че това, което се случва с микроорганизмите, тъй като е известно, че е възможно да настъпят допълнителни заразявания с микроорганизми вътре в лечебното заведение, а тези болестотворни микроорганизми, характерни за болниците, обикновено са нечувствителни към болничните антибиотици. На стр. 11 от протокола отново същото вещо лице е заявило, че в медицината е известно, че е възможно да се получат изгаряния от електронож. На следваща стр. 13 вещото лице П. е казало, че при постъпването се виждало, че двуглезенно счупване на подбедрица е имало, но не била описана такава рана в момента на постъпването. На следващо място вещото лице Н. сам е признал на стр. 17, че отново можели да отговорят пак теоретично. Твърди,че не са получили конкретни отговори на зададените въпроси в тези СМЕ. Отново вещите лица, протоколирано в съдебното заседание на стр. 18 от протокола,са обяснили, че нямали задължение близките да бъдат уведомявани за състоянието на техните близки хора, които са пациенти в дадена болница и цитира вещото лице Н. на стр. 18 от протокола: „Уведомяването на близките при възникване на такива ситуации за това, че е възникнало такова състояние и какво трябва да се направи е непрактично и не се изисква по нормативна база, тъй като това е в пряко отношение към лечебния процес“.На въпроса й дали има документи за информирано съгласие от близките, той е отговорил, че няма медицинска документация, т.е. вещото лице А. отговаря, че няма медицинска документация.

Самите вещи лица и по-конкретно вещото лице Г. е признала, че при пациентката е имало подобрение.Заостря вниманието на стр. 22 от протокола от съдебното заседание, проведено на 16.09.16 година,където вещото лице Г. е твърдяло, че на практика при тази пациентка има период, при който тя се е справяла донякъде сама с жизненоважния процес на спонтанно дишане, без да получава допълнително кислород,но при зададения въпрос дали е имало рентгенова снимка за констатация на състоянието на пациентката, същото вещо лице е казало, че не може да коментира липсата на интерпретация на рентгенова снимка.

Продължава още,че е имало засенчване при тази пациентка и се подкрепя с казаното от вещото лице А. на стр. 23, че: „Не можем да кажем на какво точно се дължи това засенчване“.Твърди,че на стр. 25 е протоколирано абсолютно невярно твърдение на вещото лице Н., че когато с възможностите на едно образно изследване се установи заболяване, казано най-общо, няма нужда да се преминава към по-високо специализирано такова.Изразява несъгласие с тази теза и излага,че когато има някакви съмнения за недобро състояние на един пациент точно лекарите са тези, които трябва да направят по-детайлно и специализирано изследване и да установят каква е причината при тази жена, при всеки един пациент, всеки един от нас, който постъпи при тях. Отново се позовава на вещото лице Н.,стр.28 от съдебния протокол: „Всички места по тялото могат да докарат инфекция, като започнем от операциите, от тръбата, която е била вкарана в дихателните пътища, от уретралния катетър, който е в пикочните пътища, от вкарването на централен венозен път в големите венозни съдове, от боденето на вените по ръцете, всичко, кожата, там където има допир с чаршафите, всичко може да е източник на инфекция“ и на а стр. 29: „Посочили сме, че е възниквал сепсис, т.е. има възникнала инфекция, която е генерализирана с множество входни врати и в конкретния случай описахме изключително точно и ясно, че т.нар. вътреболнични инфекции, които са в резултат от вкарване на болестни микроорганизми, които се намират в болничната среда, е неминуемо и не може да бъде избегнато в световен мащаб. Възникването на тези замърсявания се дължи на това, че през реанимационните и високоинтензивните отделения преминават най-тежко болните, с голяма продължителност обикновено на лечението, на които се вливат множество антибиотици, най-често в комбинация два, три, понякога и повече. Именно тази особеност на вътреболничното лечение е причина да се развиват резистентни микроорганизми, устойчиви на антибиотиците и мероприятията по дезинфекция в отделенията, целят максималното намаляване на вероятността болният да бъде заразен с такива микроорганизми, но тази възможност не се преодолява напълно“. Страница 31 и с това приключва обсъждането на протокола, вещото лице Н. при въпрос дали констатираните бактерии при пациентката Д. са били излекувани, е казало че, цитира: „Отговорихме, че не е била излекувана“.

По отношение на проведеното лечение на пациентката Д. моли съдът и съдебните заседанели да имат предвид, че на третия ден от хоспитализацията й е поставен имплант, има подобрение след това и два месеца по-късно настъпва влошаване, а вече на 10.04. е установен и сепсис. Не изследван и въпроса този имплант дали е бил дизенфекциран, дали е бил сертифициран. Не е изяснено в хода на съдебното производство за причината за възникване на сепсиса при пациентката, както и какво е било неговото лечение, излекувана ли е била тя от бактериите, които са констатирани при нея,като няма налични изследвания, които да доказват излекуване на пациентката. Твърди,че сепсисът не е бил локализиран,за да се предприеме оперативна намеса.Заявява,че сепсисът не е общо заболяване и влошаване на организма при един пациент. Сепсисът е едно огнище, той следва да бъде локализиран и тогава, когато не е локализиран и отстранен оперативно, тогава се стига и до този летален изход – цялото тяло се замърсява, започват инфекции и се причинява и смърт.Затова следва да бъде опериран сепсисът, когато се открие и къде е локализацията му. Счита за невярно и некомпетентно заключението на вещите лица , че сепсисът бил в цялото тяло. И задава въпросът, при положение, че първоначално е заявено, че си некомпетентен по отношение на зададените въпроси, как после с такава категоричност изразяваш становище по отношение на сепсис? Сепсисът, твърдят, бил в цялото тяло.Счита,че няма такава възможност,а медицински това е абсолютно невъзможно. Но ако са имали предвид вещите лица, че тъй като не е локалиризан сепсисът, се е допуснало влошаване на състоянието на пациентката, да, тук изразява съгласие,но тогава общото състояние на пациентката Н. Д. е толкова влошено, че е причинена и смъртта й,като всеки един пациент би починал при тези зарази, бактерии, при престой в реанимация 45 дни.Продължава,че появата на въздух в белия й дроб е източник на инфекции, несменените маски, трахеостомата, отворените рани, всички те са били носители на зарази за пациентката, която е оставена 45 дни в реанимация, абсолютно противопоказно от страна на лекуващите лекари, с оглед на това, че престой в реанимация се допуска само за няколко дни,тъй като реанимацията не е мястото, където един пациент да бъде излекуван от някакви болести, инфекции и зарази. Реанимацията е мястото, където се стабилизира пациента, за да се предприеме няколко дни след това адекватно етиологично лечение, а тази жена е оставена 45 в реанимация. Твърди,че не е ясно какво са чакали лекарите, за да изведат пациентката от реанимацията, защо са я оставили там при наличието на всички данни, потвърдено е в протокола от съдебното заседание на вещите лица, че в реанимация има болнични зарази и инфекции и това било обичайно за всяка болница и всяка реанимация.

Твърди,че не са обсъдени  и показанията на сина на пациентката Д. – К.Д., че на 02 април, отивайки при майка си при посещението при нея, той я намерил с отворена рана на врата, на шията, трахеостома, в която са попаднали подстригани косми от косата на пациентката. Приема,че лекарите не са имали волята да се грижат хигиенно за тази жена, поради което са я подстригали като мъж, както момче,но тази жена е имала отворени рани и когато са предприели такива действия,е трябвало да се съобразят и с това.

Поддържа,че не са представени и доказателства, че пациентката е излекувана от бактериите. Няма клинична пътека, картина, която да докаже, че организмът й е бил излекуван от тези бактерии. Не е имало адекватно лечение на пострадалата жена.Вещите лица не са отговорили и на въпроса как е проникнала тази инфекция в организма на пациентката – от раната на крака ли, от самата операция ли, дали е в резултат на престой в реанимацията ли, дали е бил обоснован този престой и как са проведени оперативните интервенции, какво дошиват след 5 дни? За да дошиваш нещо, означава, че не си зашил нещо преди това.

Продължава,че към 02 април има рана,но не е станало ясно от къде е получена тази рана, кога. Обяснено е, че била станала от катастрофата,но какво става с тази рана на 02 април, в момента на констатирането на раната,която дори и преди това да не са видели, какво са направили по отношение на лечението? Отговаря просто - нищо. С оглед описанието на раната е следвало целият участък да се ревизира, ако трябва и до костта да се стигне. И като се вземе предвид, че ако се ползва електронож за извършване на операция, този електронож и плочката се слагат точно там, където е установена тази рана,т.е. много е възможно вътре в болницата раната да е причинена от операцията и от използването на електроножа.

Обобщава,че ако травмите на пациентката Д. са били от ПТП, то същата е следвало да почине до месец от събитието,в резултат на толкова травматични увреждания тази жена е нямало да издържи толкова дълго време.Отново поставя въпроса защо на 02 април е имало подобрение и на 01 април е воден разговор с близките тази жена да бъде лекувана в домашно-амбулаторен режим и защо, след като са открити инфекциите при тази жена, те не са били лекувани? Неизяснено е останало и защо дишането на пациентката Д. е било на смесен режим - хем от една страна диша спонтанно, хем не диша,като се има предвид,че около месец е била поставена в тези условия.

Посочва на следващо място,че ако лекарите, с всички широкоспектърни антибиотици ,са лекували пациентката Д. хаотично, се вижда резултатът, който е към настоящия момент - причинената смърт на тази жена. Едно лечение на всеки пациент изисква то да бъде адекватно и своевременно, при обсъждане на всички показатели.

Във връзка с всичко гореизложено и по отношение на АВТЕ и СМЕ моли съдът и съдебните заседатели да признаят подзащитния й за невиновен, доколкото, както в настоящото ДП, така и в съдебното, не е доказано по категоричен начин той да има вина за настъпилите средни телесни повреди на сем. Младенови, както и за смъртта на съпругата му Н. Д. и моли също така да се вземе предвид какво ще бъде от тук нататък състоянието при този човек и че е в ръцете на съда неговата съдба към този момент, при всички събрани доказателства, при толкова много неясноти и въпроси, на които не се е отговорило в хода на съдебното производство и моли да се има предвид, че в такава ситуация може да попадне всеки един.

Подсъдимият дава обяснения по обвинението.

Спомня си,че на инкриминираната дата времето било слънчево,пъят бил сух,когато навлязъл в тунела с управлявания от него автомобил „БМВ 318”,като нищо не предвещавало,че в самия тунел ще има заледявания.Съпругата му се возела на предна дясна седалка,като й двамата били с поставени обезопасителни колани.Автомобилът бил оборудван със зимни гуми и технически изправен.Движел се в лявата лента за движение,откъм трамвайната линия със скорост от около 40-50 км/ч.,при включени къси светлини.Самият тунел бил осветен.Между двете пътни платна нямало поставена преграда,както и указателни табели за заледени участъци. Около средата на тунела ,в наклонената му част,от дясната му страна се движел тъмен автомобил,кой навлязъл в неговата лента за движение.Направил спасителна маневра наляво,за да не се ударят,в резултат на която автомобилът му започнал да поднася и се качил върху трамвайната линия.Направил всичко възможно,за да го овладее-свалил крака от газта,минал на по-ниска предавка /от четвърта на трета/,но автомобилът продължавал да бъде нестабилен и се завъртял,вследствие на което се опитал да натисне спирачката и да завърти волана,с цел да оправи завъртането,но това се оказало невъзможно и така се понесъл на 45 градуса в лентите за насрещно движение,пързаляйки се.Счита,че било глупаво да предприеме аварийно спиране,тъй като в такъв случай би бил ударен отзад.Твърди още,че ако този участък е бил прав,то е могло и да не се озове в насрещното движение,защото не би имало такова пързаляне,за да стигне до там.

До момента на самият удар виждал как от отсрещната страна в дясната лента се движат три автомобила и не видял някой от тях да се опитва да спре,като те се движели до момента,в който се ударили.

Първото нещо,което направил след удара,е да погледне съпругата си,която била неподвижна на седалката до него,свалил колана й и проверил дали има пулс.Отворил й устата,за да види дали не си е глътнала езика,след което й направил изкуствено дишане.След около минута тя поела въздух.Веднага след това се опитал да намери телефон,но вече други хора се били обадили и първо пристигнала пожарната,след това полицията и накрая линейките.Междувременно на помощ му се притекъл непознат с име Владимир,който бил лекар и го помолил да излезе от автомобила,за да провери състоянието й,без да предприема действия по изваждането й,което направил екипа на Спешна помощ.През цялото време съпругата му не била контактна,макар и без външни наранявания.Също бил наранен,но не се освидетелствал,защото първо трябвало да си изтегли автомобила от местопроизшествието,послед трябвало да отиде до ВМА,където била транспортирана съпругата му,а в 19 .00 ч. дал показания.  

От момента на постъпването на съпругата му в болница,първоначалните мнения на лекарите били много противоречиви-веднъж му казали,че е в тежко състояние,на втория ден му казали,че травмите не са чак толкова страшни и затова операциите ги направили на втория,третия ден.Наистина към края на февруари съпругата му дошла в съзнание и до средата на март вече седяла на стол и разговаряли.Състоянието й било добро,но не излизала от реанимацията.В първите седем дни на април състоянието й се влошило,но не получили адекватно обяснение от страна на лекуващия я доцент.Вследствие на лечението й,през март,се появила рана на левия й крак,за която казали,че е от катастрофата,но такава първоначално не била описана и освен това по панталонът й нямало кръв.Посочва,че в момента на влошаване на състоянието на съпругата му,правили хемокултура на тази рана и от този момент нещата се влошили,след като сменили някаква група антибиотици.Тази рана така и не зараснала докато тя починала.

Обяснява,че след хемокултурата лекарите успели да постабилизират нещата,но трябвало да се направи операция,като им поискали информирано съгласие,за да й отстранят слезката.Не били информирани обаче,че преди това на нея й е спирало сърцето,че имала стафилококи на сърдечната клапа и е започнала да събира вода в плевралната кухина на белия дроб.Тя издържала операцията,отговорността за която поел доц.М.,но след това в рамките на 10 дни състоянието й се влошило.Изразява съмнения,че действията на лекарите не са били правилни,тъй като ако всички е било правилно,то сега тя би била сред живите.Изтъква като аргумент,че когато й правили операция на ключицата не искали от тях съгласие,докато за операцията на слезката поискали.

В правото си на лична защита подсъдимия заявява,че неговата адвокатка  е споменала почти всичко, което си е  мислел.Добавя, че е изминало много време на много голямо изпитание за него в съдебната зала, не говори за извън съдебната зала. Наслушали се на много експерти,но той специално не е удовлетворен от техните оценки, като има предвид, че е направил всичко възможно, спазвайки Закона по пътищата и е реагирал адекватно.Изтъква,че никой не може да спре автомобила на хлъзгав участък и предвид на цялата ситуация е оказал и необходимата първоначална медицинска помощ, която е длъжен да направи един водач.

Продължава,че за съжаление той не получил такава медицинска помощ от въпросната Спешна помощ и бил оставен на произвола на съдбата,като припомня,че никъде не е посочено, че на него му е оказана медицинска помощ. Вечерта, когато се прибрал от този напрегнат ден, бил с контузия на крака, трябвало да отиде да се освидетелства, с високо кръвно. Нямало гаранция, че през целия ден можело да падне и да умре. Това го смята за недопустимо от страна на Спешната помощ и мисли, че както той  е взел всички необходими мерки, за да предотврати това ПТП, така е бил длъжен и другият водач да го направи.

Твърди,че няма друг, който да е видял най-добре цялата ситуация и до ден днешен му е всичко пред очите. Не знае кой какво е виждал след него и пред него.Отново поддържа,че наистина е имало автомобил, който въобще не е спрял.

В момента, в който е бил на пътното платно, влизайки в тунела, по нищо не личало, че вътре в тунела участъкът е заледен. Твърди,че не бяга от отговорност и мисли,че за хлъзгавия участък причината е някъде другаде, по-скоро в  метрополитена,където и сега постоянно тече вода, има изпарения от отдушниците. Това е причината. Не знаел, че там може да има такъв участък по пътя и е предприел нужните мерки - минал е на по-ниска предавка и т.н.. Колкото до автомобилът, който ги ударил, трите автомобила, които се движели, той ги виждал и в момента, в който бял на линиите, автомобилите били на разстояние от него най-малко на 100 метра. Значи единствено той е видял всичко,а единствено му се губи моментът на удара.

Относно медицинските лица, всъщност по АВТЕ казва, че това било много смешно -някой да каже, че вземал данни от Гугъл земя и че тук има пропуски от страна на органите, които трябвало да вземат адекватни решения относно пътния инцидент. Припомня,че човекът, който ги ударил, вечерта, когато давали първоначалните показания в полицията, той самият потвърдил, че нито ги е видял, нито е ударил спирачки,което се потвърждава и от показанията на неговата съпруга и на дъщеря му, че те са го информирали за всичката тази ситуация. Поддържа в този смисъл,че той даже въобще не е внимавал отпред какво се случва и той така си е казал пред съда,но пред тях споделил друго.

Относно медицинските лица припомня,че на последното заседание са казали, че не са били длъжни да искат информирано съгласие,т.е. си противоречат. Не може, когато са правили операция на ключицата, да не са ги информирали и те да разберат впоследствие, а когато трябвало да правят операция за отстраняване на слезката, да искат информирано такова. Това не го разбира и изтъква още,че  въпросните господа са пристигнали в съдебната зала с престилки,по който начин излизат и от болниците и влизат в отделенията. Това го посочва като факт,като са се наслушали на лекции по обща медицина и кой какво извършил.

В последната си дума счита, че не е виновен за случилото се и е направил всичко възможно да го предотврати, най-малко е искал да убие своята съпруга. Не вижда някой, който да има някакви подобни деяния, да го е направил умишлено. Просто е направил всичко, което зависи от него, оттам насетне просто всичкото така се случило.

  Съдът като взе предвид доводите и възраженията на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.16 и 17 от НПК, намери за установено следното:

 

 

                                ОТ  ФАКТИЧЕСКА  СТРАНА:

 

Подсъдимият Н.В.Д. е роден на *** год. в гр.Д.,българин,български гражданин,вдовец,с полувисше образование,неосъждан,ЕГН **********.

Същият е правоспособен водач на МПС със свидетелство за правоуправление № *********,кат. B,С ,валидно до 15.11.2017 год.

На 09.02.2014 год. в гр.С.,около 12.00 ч.,подс.Д. управлявал л.а. „БМВ” с ДК № ******* КР по платното за движение на бул.”Царица Йоанна” с посока от бул.”Д-р Петър Дертлиев” към бул.”Вардар”.Движел се със скорост около 50 км./ч. До него,на предна дясна седалка,пътувала съпругата му Н.К. Д..Зад него,на разстояние около 10-15 метра, се движел св.М. със своя автомобил.

По същото време в обратната посока ,със скорост около 50 км/ч., се движел л.а. „Сеат Кордоба” с ДК № *******,управляван от П.Д.М..До него,на предна дясна седалка,пътувала съпругата му Д.М.М. ,която била с поставен обезопасителен колан,а отзад била дъщеря му М.П.М..Зад него,със скорост от около  50 км/ч., се движел л.а. „Мерцедес”,в който като пътник,на предна дясна седалка,се возел св.Д.И.,а управлявала приятелката му.

В района на тунел „Люлин”,който бил осветен ,но с хлъзгава настилка,автомобилът на подс.Д. поднесъл,завъртял се и въпреки задействаните спирачки , навлязъл в лентата за насрещно движение ,където реализирал ПТП с насрещно движещия се в дясната пътна лента л.а. „Сеат Кордоба”,който се ударил в стената на тунела.В тунела имало по две ленти за движение във всяка посока,разделени от трамвайна линия.В резултат на удара св.М. изпаднал за кратко в безсъзнание,а когато се опомнил установил,че вратите на автомобила не могат да се отворят.Отзовалите се хора,между които  св.И. и М., успели да извадят дъщеря му през стъклото на автомобила,а след това дошла пожарната и линейки,които били уведомени от приятелката на св.И..Установил още,че съпругата му е със счупено коляно и всички били отведени за изследвания и лечение.

Съпругата на подс.Д. също била тежко пострадала и била отведена за лечение във ВМА.

ПТП било посетено от служители на отдел „Пътна полиция” СДВР,които съставили констативен протокол и протокол за оглед на местопроизшествие ведно със скица на последното.Бил изготвен и фотоалбум.

Според първоначалната АТЕ,изготвена от в.л. Т., ПТП е настъпило на прав пътен участък в зоната на тунела,като пътната настилка е била от дребнозърнест асфалт,мокра,без неравности и посипаности,без наклон.Времето било ясно,с добра видимост ,а ПТП е настъпило в светлата част на денонощието в тунел с добро осветление.Двата автомобила са били технически изправни.

Мястото на удара е определено по широчина на пътното платно за движение на бул.”Царица Йоанна” на около 3 метра от десния край на платното за движение по посока на движението на л.а. „Сеат” и по дължината на платното за движение на около 170 метра след приетия ориентир по посока движението на л.а. „Сеат” в зоната на тунела.В мястото на удара за л.а. „Сеат” се е намирала предна лява част в зоната на преден ляв фар,а за л.а.”БМВ” странична дясна част в зоната на средната колона между предна и задна врата,като автомобила е сключвал ъгъл с осовата линия на пътя около 90 градуса.Ударът е настъпил изцяло в пътната лента на л.а. „Сеат”.

Скоростта на л.а. „БМВ” непосредствено преди настъпването на удара е била около 23.3 км/ч.Скоростта на движение на същия лек автомобил непосредствено преди настъпване на ПТП е около 51.5 км/ч.,а скоростта на л.а. „Сеат” непосредствено преди настъпване на удара е била около 50.1 км/ч.

Опасната зона за спиране на л.а. „БМВ” за определената му скорост на движение е определена на  42 метра,а тази на л.а. „Сеат”-на около 40 метра.

Отстоянието на последния от мястото на удара между двата автомобила до мястото,когато л.а. „БМВ” е навлязъл в платното му за движение,е било около 37.5 метра.

По отношение предотвратимостта на удара експерта е дал заключение,че водачът на л.а. „БМВ” преди настъпването на ПТП се е движел с автомобила си по лявата пътна лента на платното за движение за посоката му.В един момент той е изгубил управлението върху автомобила,като се е плъзнал наляво и е навлязъл в платното за насрещно движение.Имал е възможност да предотврати ПТП,като не навлиза в платното за насрещно движение,движейки се със скорост ,която да му позволи да управлява автомобила без да приплъзва.

Водачът на л.а. „Сеат” преди настъпване на ПТП се е движел по дясната пътна лента на платното за движение за посоката му.В един момент движещият се л.а. „БМВ” в срещуположната посока,е навлязъл в неговата пътна лента,движещ се срещу него обърнат с дясната си страна.Водачът на л.а. „Сеат” ,движещ се със скорост 50 км/ч не е имал техническа възможност да предотврати удара чрез аварийно спиране.Дори и да е успял да спре,удар пак е щял да се реализира,тъй като л.а. „БМВ” се е движел към него.

По отношение на механизма на процесното ПТП вещото лице поддържа,че то е настъпило в гр.С.,на бул.”Царица Йоанна”,в района на тунел „Люлин”.Бул.”Царица Йоанна” се състои от две платна,разделени с трамвайно трасе и е предназначен за двупосочно движение на автомобилите,като за всяка посока има по две пътни ленти.

Л.а.”Сеат” се е движел по бул.”Царица Йоанна” с посока от центъра на С. към ж.к.”Люлин” със скорост на движение 50 км/ч.Навлизайки в тунел „Люлин” в същото време,процесният л.а. „БМВ” се е движел в срещуположната посока към центъра на С. със скорост 51 км/ч.В един момент водачът на л.а. „БМВ” е изгубил управлението върху автомобила и е навлязъл,плъзгайки се,в платното за движение на л.а. „Сеат”.Л.а.”БМВ” се е завъртял около вертикалната си ос,преминаваща през центъра на тежестта му обратно на посоката на движение на часовниковата стрелка на 90 градуса.Реализирало се е ПТП,при което л.а. „БМВ” с предната си дясна част,в зоната на преден десен калник и предна дясна врата,е ударил л.а. „Сеат” в предната челна част по цялата широчина,преобладаващо вляво.След удара л.а.”Сеат” се е отклонил надясно,преминавайки 4 метра и се е установил на мястото,където е намерен при огледа.След удара л.а. „БМВ” е бил отхвърлен назад на 3 метра и е бил завъртян на 90 градуса,като се е установил с предната си част в посока,от която е идвал.

От техническа гледна точка причината за настъпилото ПТП е в субективните действия на водача на л.а. „БМВ” с органите за управление на автомобила,който е допуснал загуба на управление върху автомобила и е навлязъл в платното за движение на насрещно движещите се автомобили.

В съдебно заседание в.л. Т. установява,че когато е изготвял заключението, в тунела не е имало преграда между двете платна за движение,както и че в тунела няма наклон.Установява още,че няма регистрирани спирачни следни от двата автомобила,каквито е и много трудно да се регистрират при мокра настилка,каквато е била в момента.

От допълнителната автотехническа експертиза е видно,че в случай,че в тунела е имало преградна стена /мантинела/ между насрещните платна,то л.а.”БМВ” би се ударил в нея и би останал в платното за движение в неговата посока.В този вариант не би настъпил удар на автомобила с насрещно движещият се л.а.”Сеат”.

По технически данни и двата автомобила са били оборудвани с антиблокиращи спирачни системи.Когато покритието на платното за движение  е влажно и хлъзгаво,автомобилните гуми могат да се плъзнат по пътната настилка и да не оставят ясно видими спирачни следи.При аварийно спиране на мокър участък от пътя,автомобилните колела оставят спирачни следи,но те в повечето случаи трудно могат да бъдат забелязани.В конкретния случай,л.а. „БМВ” се е движел,плъзгайки се странично с дясната си страна напред,което означава,че колелата му в този момент не са се въртели.Вследствие на страничното плъзгане със сигурност той е оставил спирачни следи,които не са отбелязани в протокола за оглед.

Според експерта ,реалният наклон на пътя в мястото на удара е пренебрежимо малък-половин градус,което може да се пренебрегне и да се отчете при определянето на максималното спирачно закъснение.

Отстоянието на л.а. „Сеат” от мястото на удара между двата автомобила до мястото,където се е намирал,когато л.а. „БМВ” е навлязъл в платното му движение е било около 37.5 метра.Л.а.”БМВ”, преди да е навлязъл в пътната лента за насрещно движещите се автомобили ,се е движел със скорост около 51.5 м/ч. и към момента на удара се е движел със скорост около 23.3 м/ч.Автомобилът се е движел,плъзгайки се странично с дясната си страна напред.При това движение той се е движел със спирачно закъснение 4м/сек.В изчисленото време водачът на л.а. „Сеат” е имал възможност да реагира на създадената пътна обстановка с аварийно спиране.Скоростта на л.а. „Сеат”  към момента преди водачът да е заействал аварийно спирачната му система експертът е изчислил на 56.52 км/ч,която е възможно най-високата на база на показанията на водача,че е задействал спирачната система преди настъпването на удара и при негова своевременна реакция.В протокола за ПТП не са констатирани и отразени спирачни следи,които да са оставени от л.а. „Сеат” преди мястото на удара и по тази причина е прието,че автомобилът преди удара се е движел без да променя скоростта си.

В съдебно заседание вещото лице разяснява,че средната скорост на л.а. „Сеат” е около 50 км/ч.Установява още,че разликата в килограмите на л.а. „БМВ”-около 300 кг. не променя съществено така направените изводи,т.е. разликата ще бъде не по-голяма от 5 %.

Относно разликата във времето за реакция по първоначалното и по допълнителното заключение,в първото от които е определено на 1 сек.,а в допълнението на 1.2 сек. експертът заявява,че е дал по-дълго време за реакция по причина,че е навлязъл в тунел.

Допусната е и приета тройна АТЕ,изготвена от в.а.инж.С.А.,инж.Н.И. и инж.Г.Д.,които правят следните изводи:
 

За посока на огледа е приета тази от бул.”Д-р Петър Дертлиев” по бул.”Царица Йоанна” към бул.”Вардар”.За ориентир е приет краят на тунела.

Бул.”Царица Йоанна” в района на тунел „Люлин” има две платна за движение ,всяко с по две пътни ленти,разделени една от друга с единична прекъсната линия М3.По средата се намира трамвайно трасе с щирочина 6.50 м.Отдясно и отляво има тротоари с широчина 0.70 м.

На пътното платно на 170 м. преди ориентира на 3 м.вдясно от левия край на пътното платно е намерено задиране по асфалта от метал в неправилна форма с диаметър 0.20 м.

От тези данни и като се имат предвид деформациите по автомобилите и къде са намерени при огледа,определят,че мястото на удара е на платното за насрещно движение на тунела и по посока на огледа се намира по дължината на пътя на около 170 м. преди ориентира /края на тунела/  и по широчината на пътя на около 3 м.вдясно от бордюр на левия тротоар.

При огледа не са намерени спирачни следни.Скоростта на автомобилите в момента на удара е 41.10 км/ч. за л.а. „Сеат” и 13.83 км/ч. за л.а. „БМВ”.Началната скорост на л.а. „Сеат” преди възникване на опасността е около 50 км/ч.,а началната скорост на л.а. „БМВ” преди започване на плъзгането наляво е 40.83 км/ч.Експертите твърдят,че действителната скорост на този л.а. е по-висока от изчислената скорост преди започване на плъзгането наляво,защото се е движил по наклон на изкачване,водачът е отпуснал педала на газта и е натискал спирачния педал,т.е.началната му скорост преди възникване на опасността е около 50 км/ч.

Опасната зона за спиране на л.а.”БМВ” изчисляват на 42.87 м.,а тази на л.а. „Сеат” на 45.65 м.

Когато л.а. „БМВ” е започнал да навлиза в платното за движение на л.а. „Сеат” е 30.50 км/ч.,а л.а. „Сеат” се е намирал на отстояние 18.72 м.Средната скорост на л.а. „БМВ” от навлизане в насрещното платно за движение до мястото на удара е 22.16 см/ч.

Когато л.а.”БМВ” е започнал да навлиза в платното за насрещно движение,л.а.”Сеат” се е намирал на отстояние 18.72 м.,а опасната зона за спиране на последния е 45.65 м.,т.е. вдачът на този автомобил не е могъл да избегне удара с аварийно спиране,тъй като отстоянието на автомобила от мястото на удара е по-малко от дължината на опасната зона.

Водачът на л.а. „БМВ” е имал възможност да предотврати удара,като не навлиза в платното за насрещно движение,което предполага движение със скорост и действия с кормилната и спирачната уредба,съобразени с хлъзгавата пътна настилка.

По отношение на механизма на настъпилото ПТП експертите заключават,че на инкриминираната дата,около 12.00 ч., в гр.С.,по бул.”Царица Йоанна” се движел л.а. „БМВ” в посока от бул.”Д-р Петър Дертлиев” към бул.”Вардар”,като навлязъл в тунел „Люлин”.Било светлата част на денонощието,ясно,добра видимост,с добро осветление в тунела.Същият е предназначен за движение на ППС в двете посоки.По средата се намира трамвайно трасе с широчина 6.50 м.Във всяка посока има по две пътни ленти,всяка с широчина 4 м.,разделени една от друга с единична прекъсната линия М3.Отдясно и отляво има тротоари с широчина 0.70 м.Платното за движение е покрито с дребнозърнест асфалт,мокро,хлъзгаво,без неравности,без дупки и посипаности.Платната за движение не са били отделени от трамвайното трасе с предпазна бетонна ограда.

Тунелът е с дължина 460 м.,с наклон нагоре и в двете посоки на движение,за да се избегне наводняването му и с лек завой наляво преди изхода на тунела,гледано по посока на огледа.

Л.а.”БМВ” се движел в лявата пътна лента със скорост около 50 км/ч.В един момент водачът е изгубил управлението върху автомобила и плъзгайки се и въртейки се наляво около вертикалната си ос,е пресякъл трамвайното трасе и е навлязъл в платното за насрещно движение,където в дясната за него пътна лента се движел л.а. „Сеат” със скорост около 50 км/ч.

С предната част по цялата широчина,л.е.”Сеат” се удря в предната дясна част ,в зоната на преден десен калник и предна дясна врата, на л.а.”БМВ”.След удара последният е отблъснат назад и като продължава да се върти наляво около вертикалната си ос,се установява с предница,насочена в посока обратна на неговото движение.След удара л.а.”Сеат” продължава да се движи напред и се отклонява надясно спрямо неговата посока на движение.

От техническа гледна точка,причината за настъпването на това произшествие,са субективните действия на подс.Д. като водач на л.а. „БМВ”,който не се е съобразил с хлъзгавото пътно покритие,изгубил е управлението върху автомобила и е навлязъл в платното за насрещно движение,където е настъпил ударът с л.а.”Сеат”.

Пострадалата Н. Д. е седяла на предна дясна седалка в зоната на първия контакт при удара между двата автомобила.Била е с поставен обезопасителен колан,но той не е могъл да я предпази от страничен удар.

В случай,че е имало преградна стена /мантинела/ ,каквато в момента съществува и която отделя трамвайното трасе от платната за движение,това произшествие не би възникнало,тъй като л.а. „БМВ”,отклонявайки се наляво,е щял да се удари в нея и да остане в неговото платно за движение.

И двата автомобила са били оборудвани с антиблокиращи спирачни системи.Ако при огледа не са констатирани спирачни следи,то това се дължи на :

-пътното покритие е било влажно.

-предприето е нормално спиране със спирачния педал,при което закъснението при спиране е в границите 3-4 м/сек. на квадрат.

-спирането е извършено с двигателя,водачът не е натискал нито педала за газта,нито спирачния педал,като спирачното закъснение е в границите 2-4 м/сек. на квадрат.

При аварийно спиране върху сухо пътно покритие винаги остават спирачни следи,дори автомобилът да е снабден с антиблокираща спирачна система,но в този случай следите не са така ясно изразени и по-трудно се забелязват.

Според „Гугъл Земя” надморската височина на входа на тунела по посока на огледа е 561 м.,а на изхода 566 м.Тунелът е с дължина около 460 м.,с наклон нагоре и в двете посоки на движение и с лек завой наляво преди изхода на тунела,гледано по посока на огледа.

При извършеното от експертите двукратно преминаване с автомобил през тунела,са определили,че най-високата точка на пътното покритие в тунела е около 100 м. преди изхода на тунела по посока огледа.Средният наклон на пътя е около 1.5 %.

Спирачното закъснение при мокра и износена асфалтобетонна настилка е в границите от 4 до 6.5 м/сек. на квадрат.Освен от състоянието на пътната настилка,спирачното закъснение зависи от износването на гумите,от тяхното налягане,от състоянието на спирачната уредба и едновременното задействане на колесните спирачни механизми,от възрастта на автомобила,от скоростта на движение преди спирането,от температурата и др.

В съдебно заседание вещите лица поддържат изцяло заключението,като освен това заявяват,че са взели предвид теглото и масата на леките автомобили,както и наклона на пътното платно,който не е толкова голям,за да окаже съществено влияние.Поддържат,че през цялото време л.а. „БМВ” се е изкачвал,а л.а. „Сеат” се е спускал.По отношение предотвратимостта на удара вещото лице Д. заявява,че в такива ситуации е най-добре да се махне крака от педала на газта и да се натисне педала на съединителя,за да се изключи двигателя,а всяко спиране може да доведе до занасяне поради това,че колесните спирачни механизми могат да има различна спирачна ефективност  и затова  при годишните технически прегледи се изчислява разликата между спирачните сили на левите и на десните колела.При една по-голяма разлика ,при спиране автомобилът може да се отклони в една посока,когато са различни спирачните сили на колелата.

Вследствие на удара на П. Д. М. било причинено счупване на главичката и тръбестата част на пета дланна кост на лявата ръка,което е реализирало медико-биолигичния квалифициращ признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни,на Д.М.М. било причинено открито счупване на лявото коленно капаче,реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за период по-дълъг от 30 дни,а М.П.М. получила контузия на гръдния кош,контузия в лявата слепоочна област на главата,малка разкъсно-контузна рана в областта на носа,които в съвкупност са реализирали медико-билоогичния признат временно разстройство на здравето,неопасно за живота.

От първоначалната СМЕ на Н. Д.,изготвена от в.л. В. е видно,че при нея са установени политравма,контузия на главата,травматичен кръвоизлив под меките мозъчни обвивки,контузия на гръдния кош и на белите дробове,десностранен хемопневмоторакс,контузия на главния мозък,които в съвкупност са реализирали медико-биологичния признак разстройство на здравето,временно опасно за живота,както и разкъсно-контузна рана в дясната тилна област на главата,довела до временно разстройство на здравето,неопасно за живота,счупване на ребра от 1-во до 7-мо,довели до трайно затруднение на движенията на снагата за срок по-дълъг от 30 дни,счупване на дясната ключица,довело до трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период,по-дълъг от 30 дни,счупване на кръстцовата кост вдясно,счупване на дясната главулечна ямка,двустранно счупване на срамната кост,реализирали трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за срок,по-дълъг от 30 дни,двойно глезенно счупване на левия крак,довело до трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за срок,по-дълъг от 30 дни.

Последващата експертиза ,изготвена от експертите д-р Х.,д-р Н. и доц.д-р А. установява,че при изследването на трупа на Н. Д.,починала на 14.05.2014 год., е налице състояние след черепно-мозъчна,гръдна,тазова и травма на левия крайник,почни напълно зарастнали счупвания на ребра вдясно,на тазовия пръстен и на костите на лявата подбедрица,двустранен хидроторакс,вегетация на митралната клапа,състояние след лапаротомия и спленектомия,абсцес в опашката на панкреаса,остеосинтеза на дясната ключица,таза и костите на лявата подбедрица,а непосредствената причина за смъртта е полиорганна недостатъчност,развила се в резултат на получените травматични увреждания при настъпилото на 09.02.2014 год. ПТП,която не е могла да бъде избегната въпреки адекватните,своевременни и висококвалифицирани медицински действия,които са били предприети в пълен обем.Между настъпилото ПТП и смъртта на Н. Д. е налице пряка причинно-следствена връзка.

Вещите лица поддържат изцяло заключението си в съдебно заседание.Поясняват още,че на 11.04.2014 год. е настъпило рязко влошаване на състоянието на пациентката,вследствие на което е настъпила и асистолия,т.е. спиране на сърдечната дейност,която е възстановена в резултат на проведената реанимация.Към момента на хоспитализирането й не е отразена рана на лявата подбедрица,каквата е установена при аутопсията й.Изясняват,че тя не е от залежаване, обработвана е медикаментозно,така че да не е източник на инфекция и не е била най-тежката травма при тази пациентка.Липсата на констатация за наличието й при приема на последната експертите обясняват с това,че когато е приет пациент в толкова тежко общо състояние,с животозастрашаваща политравма,една рана на подбедрицата би могла да бъде напълно неглижирана и освен това не е сигурно,че е имало рана,възможно е да е било само контузия,която впоследствие да се е усложнила с тази рана.

Според експертите липсват данни,за да се разбере дали е травматично увреждане или е причинено от неадекватно лечение,но акцентират,че при толкова тежък пациент спасяването на живота му се дължи на множество мероприятия и в резултат на високоспециализираното хирургично и реанимационно лечение животът на пострадалата първоначално е бил спасен.Продължават,че няма медицинска манипулация,която да не носи риск от развиване на усложнения.

Вещото лице Н. заявява  и следното:

Касае се за политравма,т.е. съчетана травма с множество фрактури и многотъканни увреждания по цялото тяло.Най-важното от гледна точка на травмата са тежката контузия на гръдния кош със счупване на множество ребра,с излив в дясната плеврална кухина.Тежката травматична област е причинила дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност,като естествено продължение на самата травма.Именно това е наложило апаратна вентилация,което не е могло да бъде избегнато,тъй като без нея следва смърт.Тази манипулация обаче носи своя риск.В дихателните пътища се вкарва тръба,която е съчленена с апарат „бял дроб” чрез тръби и се подава високо налягане на въздуха с цел да се обдишва пациента,да му се вкара кислород и едновременно с това да се извежда ненужния въглероден двуокис.Всичко това води до нарушение на естествената функция на белия дроб,самоочистването на дихателните пътища се затормозява и резултатът е именно развитието на възпалителни изменения,които са довели до влошаване на общото състояние.Счита за напълно достатъчно това увреждане на белия дроб да е довело до септичното състояние.В конкретния случай нямат данни тази мекотъканна травма или рана да е първоизточник на сепсис,на отравяне на кръвта с бактериални причинители,а тежкото състояние в резултат на гръдната травма с множествени счупвания и по крайниците,е довела до последващи възпалителни заболявания и те в своята съвкупност са причинили сепсис или бактериално замърсяване на кръвта с всички усложнения.Именно тази респираторна и сърдечно-съдова недостатъчност са довели до смъртта на пострадалата.Според експерта,няма никакво отношение тази мекотъканна травма на крайника със сепсис,тъй като липсват такива данни както от медицинската документация,така и от аутопсията.Излага освен това,че през цялото време пострадалата е била лекувана с възможно най-силните антибиотици,които са се сменяли през определени периоди от време в резултат на микробиологичните изследвания,т.е. има много активно проследяване на общото тежко състояние.Когато се е появявал микроорганизъм,който не е чувствителен на съответния антибиотик,той веднага е сменян с нов,който обхваща и този причинител.Заключава,че тази жена е обгрижвана медицински по всички възможни стандарти на медицината.

Във връзка с проведената на 05.03.2014 год. операция на ключицата на пострадалата,в.л. Н. заявява,че единствената причина за оперативно лечение на всички фрактури е възстановяване на целостта на костта и на физиологичните движения в съответната анатомична област.Когато състоянието на един пациент е изключително тежко,се цели първоначално стабилизиране и оперативното лечение на тези кости се отлага до това стабилизиране.Ето защо счита,че тогава е позволило състоянието на пациентката да се оперира тази кост и няма данни оперативната намеса да не е била ефективна или да е имала някакво причиняващо увреждане.

По отношение на повторното поставяне на трахеостома експертите поддържат,че след като е била стабилизирана отново е било забелязано,че се касае за неефективно дишане и затова е поставена отново.

На следващо място излагат,че към момента на постъпване на пациентката в лечебното заведение са били налице нарушения в сърдечната дейност в резултат на тежкия травматичен шок-спадане на кръвното налягане,учестена тахикардична сърдечна дейност,което води до нарушение в сърдечната дейност  и които отклонения се лекуват от анестезиолог-реаниматори.Именно такова лечение е проведено в реанимацията на Военна болница.Вещото лице Х. допълва,че по време на аутопсията са установили сърце с нормални размери и не е установена каквато и да е патология по коронарните съдове,аортата,белодробните артерии-здраво сърце.Единственото,което са установили,е вегетация на митралната клапа на сърцето,която обаче е в резултат на развилия се сепсис,т.е. тя се е развила впоследствие и по отношение на нея е било приложено мощно антибиотично лечение.

Експертите поясняват също така,че е възможно сепсисът да е причинен от стафилококова инфекция.

Изводите на комплексната медико-автотехническа експертиза  в състав д-р Х.,д-р Н. и инж.Т. са идентични с тези по-горе.

В хода на съдебното следствие е допусната и приета и комисийна съдебно-медицинска експертиза в състав д-р Х. със специалност „Съдебна медицина”,д-р Н. със спъцеиалност „Съдебна медицина” и „Епидемиология на инфекциозните болести”,доц.д-р А. –„Съдебна медицина”,порф.д-р Н.Г.-„Анестезиология и реанимация” и „Спешна медицина” и д-р П.-„Обща и коремна хирургия”,според която :

1.Н. Д. е хоспитализирана непосредствено след претърпяното ПТП на 09.02.2014 год. във ВМА-С. от противошокова зала в катедра по анестезиология,реанимация и интензивно лечение,откъдето до леталния изход е превеждана неколкократно между гореспоменатата катедра и травматологичните клиники на ВМА ,без да бъде изписвана до смъртния изход от заболяването.

2.При постъпването на пациентката в противошокова зала са направени десностранен гръден дренаж,както и поставяне на лапароцентеза-проверка,чрез малък разрез и впоследствие поставен временно вътрекоремен дрен за кръв в корема.Впоследствие претърпяните оперативни интервенции са ,както следва:

-на 11.02.2014 тод. по повод многофрагментна фрактура на предна колона на ацетабулума,с наличие на свободни фрагменти в сватната междина и фрактури на двата клона на пубисните кости двустранно .Същият ден поради данни за пневмоторакс –събиране на въздух в гръдната клетка е поставен гръден дрен.

-на 19.02.2014 год. на болната е наложена трахеотомия-трахеостома-канюла за обдишване в трахеята.

-на 24.02.2014 год.-гастростома-ПЕГ-отвор за изкуствено захранване през коремната стена и стомаха.

-на 05.03.2014 год.РСОМ на дясна ключица с плака.

-на 12.04.2014 год.-трахеостома с фибро-бронхоскопия.

-на 15.04.2014 год.-спленектомия-премахване на далака.

-проведени плеврални пункции на 28 и 29.04.2014 год.,05.05.2014 год.,07.05.2014 год.,09.05.2014 год..

-на 12.05.2014 год. е направена десностранна торакотомия,проведени са консултации и терапия от пластичен хирург на 23.04.2014 год. и на 09.05.2014 год.

-на 15/16.04.2014 год. са наложени допълнителни кожни шевове по оперативната рана.

3.В приложената медицинска документация не са описани настъпили усложнения след проведените оперативни интервенции.

4.Във всички болнични заведения съществува ред и правилник за даване на сведения за състоянието на пациентите,обикновено такива се дават ежедневно,особено в реанимационните отделения,тъй като пациентите там са крайно критични.Уведомяването на близките относно хода на лечението зависи от естеството на заболяването и неговия ход.Няма изискване информирането на близките относно терапевтичните и диагностичните действия,както и преместването на пациентите в друго отделение да се записват в историята на заболяването.

5.След преглеждане на приложената документация,що се отнася до хирургичната част,не са установени нарушения на медицинските стандарти.Предприетите действия от медицинските екипи по време на лечението на Н. Д.,както и в периодите,наложили кардиопулмонална ресусцитация,отговарят напълно на медицински стандарт „Анестезиология и интензивно лечение” ,както и на Наредба №3/13 год. за утвърждаването на медицински стандарт по превенция и контрол на вътреболничните инфекции.

6.На 05.03.2014 год. е извършена операция на ключицата.Извършването на тази дата е било продиктувано от естеството на счупването,както и на стабилизирането-относително,на състоянието и приоритетните предшестващи операции.

7.Още от 22.02.2014 год. пациентката е премината от изкуствена белодробна вентилация на спонтанно дишане през деня и вентилация само през нощта.Това означава,че през деня тя е дишала сама през трахеостомната канюла и едно удължение с формата на Т,през което е получавала овлажнен въздух,обогатен с кислород.На 26 срещу 27.03.2014 год. за първи път е оставена да диша сама през трахеостомната канюла и през нощта.На 31.03.2014 год.,към 11 ч., пациентката е деканюлирана,което означава,че е отстранена канюлата и тя е оставена да диша сама предимно през естествените дихателни пътища,като й се подава кислород с лицева маска с дебит 6 л/мин.От 04.03.2014 год. е описано,че пациентката диша стаен въздух и поддържа сатурация /насищане на кръвта с кислород 95-97 %/.В декурсуза от 20 ч. на 09.04.2014 го е описана сатурация 92 % и от следващия ден пациентката отново е получила О2 л/мин. през лицева маска с резултат 99 %.В същият ден е описано и отслабване на дишането в дясната белодробна основа.На 11.04.2014 год. пациентката е била контактна,но брадипсихична/отговаряла забавено,без емоция/,без температура,на спонтанно дишане с 5л/мин.О2,сатурация 98 %,дишане отслабено в основите.По отношение на сърдечно-съдовата система-тахикардична.Направена й е хемотрансфузия на 354 мл. еритроцинет концентрат.В нощният декурсуз е описано влошаване-учестяване на дишането до 38/мин.,спадане на сатурацията до 80 %,тахикардия 140у/мин.,хипоксемия до 50 мм живак,което е наложило да бъде интубирана.По време на манипулацията сатурацията й паднала до 50%,сърдечната честота до 30 у/мин.,което наложило КПР-успешен.На направената рентгенова снимка на белия дроб е отчетено интензивно засенчване в дясно белодробно поле и лява основа.Липсва интерпретация на находката както от специалиста по образна диагностика,така и от интензивиста.На 12.04.2014 год. бронхоскопски отново е реканюлирана трахеостомата за оптимизиране на налагащата се изкуствена вентилация.

8.Не са налице анамнестични данни и данни от изследванията при приемането за наличие на сърдечно заболяване.Не са описани такива и на КТ изследвания на гръден шок,направени на 11.02.2014 год.В документацията от приемането са отразени проблеми със сърдечната функция,изразяващи се в нестабилна хемодинамика,изискваща поддръжка с допамин и ертеренол,като израз на тежката политравма.Същите не представляват органично сърдечно заболяване,а са израз на травматичен шок.

9.Всяка клиника/отделение по интензивно лечение има утвърден правилник за вътрешния ред,който е в синхрон с общоболничия такъв.В него задължително има точка,касаеща правата и задълженията на и към пациентите и техните близки.Сведения за пациентите се дават всеки ден в определен час,а в повечето клиники за интензивно лечение е разрешено и свиждане.В болничната документация не се отбелязват сведенията,които се дават на близките на лежащите в интензивното отделение.На 11/12.04.2014 год. пациентката внезапно е направила брадикардия и асистолия /спиране на сърдечната дейност/,което е преодоляно с проведените реанимационни мероприятия.В последствие в декурсузите са описани нестабилна хемодинамика и тахикардия на фона на удреденото общо състояние.

10.На 14.04.2014 год. на КТ на гръден кош и корем,проведено във връзка с влошаване на състоянието на пациентката е отбелязано наличие на пристенен тромб в ляво предсърдие…слезка,с наличие на добре демаркирана,нископлътностна зона,ангажираща долния полюс на слезката.

На 25.04.2014 год. при направеното ултразвуково изследване на гръдния кош,освен масивните плеврални изливи двустранно,е описан малък перикарден излив /под 100 мл./ и вегетация на митралната клапа.Вегетациите,както и тромбите в сърцето,често се развиват при инфекциоцен ендокардит.Те действат като капани за бактериите от кръвното русло.В сърцето те се размножават,в даден момент могат да се откъснат и да достигнат до друга част на тялото и на свой ред да предизвикат нов тласък на септицемията.При 30 % от пациентите със сърдечни вегетации настъпват съдови инциденти в мозъка,белия дроб или далака.

Рисков фактор за развитието на инфекциозен ендокардит с вегетации при тази пациентка са инвазивните съдови манипулации,които са били многобройни.Лечението е антибиотично и прилаганото във всеки един момент на меронем,ванкомицин,гентамицин е покривало широкия спектър от възможните причинители,дори и без антибиограма и знание за конкретния причинител.

На 25.04.2014 год. УЗД е показало лизирането на тромба,но са се развили нови вегетации на митралната клапа-порочен кръг вследствие на неповлияващото се от лечението септично състояние.

11.При приемането на болната в приемните документи не е била отразена рана на левия крак.От 27.03.2014 год. е била описана рана на лява подбедрица,за която пациентката е била консултирана с пластичен хирург три пъти и е била назначена терапия.В теоретичен план приемат,че е възможно раната да е била още при постъпването,но поради инфектиране да й е обърнато специално внимание в този период.

12.В медицинската документация са открити следните данни,касаещи бактериологично заболяване:

-в етапната епикриза за периода 11-19.02.2014 год. са описани такива,на 17.03.2014 год. в дневния декурсуз е планирано вземане на хемокултура,урокултура и трахеобронхиален секрет.

На 14.04.2014 год. отново са назначени и са взети микробиологични изследвания-хемокултура,урокултура,раневи секрет от лява подбедрица и трахеобронхиален секрет и е подменен централният венозен катетър,чойто връх също е изпратен за изследване.Това е отразено в историята на заболяването.

На 22.04.2014 год. е отбелязана смяна на антибиотика по антибиограма.На същата дата отново е подменен централният венозен катетър,чийто връх също е изпратен за микробиологично изследване.Изпратени са и урина и трахеобронхиален секрет.

На 29.04.2014 год., на 07.05 . и на 12.05.2014 год. е изпратен пунктат от гръден дренаж за микробиология.

Не е установен положителен резултат от хемокултура.

13.В приложената медицинска документация няма данни за стафилококова инфекция ,потвърдена с хемокултура с положителен резултат.Всички бактериални инфекции се доказват с микробиологични изследвания ,най-вече на кръв,но може да се подозират и при наличие на достатъчно микробно число в други биологични секрети като трахеобронхиален,секрети от телесни кухини или орален или очен секрет.

14.Вероятно причината за инфаркта е образуването на септични тромби в кръвообръщението и впоследствие разнасянето им и депонирането им в слезката.

15.При неповлияване от прилаганото антибиотично лечеие,смяната на антибиотика се извършва по подозиран причинител,за което има достатъчно научни микробиологични факти и на по-късен етап това се потвърждава от микробиологичните резултати.Последните се позитивират между 2 и 5 дни,като обикновено този период се покрива от предполагаема правилна антибиотична терапия.

Преди прилагането на нов антибиотик се прави проба за чувствителност-надраскване на воларната повърхност на предмишницата и накапване със съответното разреждане антибиотик,което е стандарт при лечението с антимикробни средства.

16.Ежедневното талкиране,провеждано при пациентите, е профилактична мярка против запотяване на дълго залежали пациенти и против образуване на декубитални рани.Това е ежедневна рутинна процедура и не е оказало влияние за настъпилата впоследствие смърт.Талкирането е процедура,свързана с общите грижи за пациент,който не е в състояние да се движи активно и е в риск от развитие на рани от залежаване.Като процедура може да бъде толкова рискова,колкото ежедневната рехабилитация /раздвижване/ или промяната на позицията на пациента в леглото.Това профилактично хигиенно действие не би могло да причини смърт.   

В съдебно заседание вещите лица изцяло поддържат заключението си.

Вещото лице Н. заявява,че трима съдебни лекари са извършили аутопсията и изрично са посочили,че когато преди смъртта,в резултат на травма,има период от време,в който тялото се възстановява,т.е. пациентът се лекува в болнично заведение и започват зараствания на раните,на счупванията,това означана оздравяване.Към момента на настъпване на смъртта раневите повърхности са били заздравели,което е сигурен белег за оздравителния процес.

По отношение на предписването на широкоспектърен антибиотик заявява,че в медицинската практика започва много рано  лечение на шоковите травматични пациенти,с цел да се обхванат максимален брой от патогеннни болестотворни микроорганизми.Такъв шоков пациент не може да издържи минимума от три денонощия,а и повече,за да излезе резултатът от микробиологията и да се предпише конкретен антибиотик.Затова и при пострадалата е разгънато широкоспектърно антибиотично лечение,високо специализирана хирургична помощ,своевременна и в пълния си капацитет реанимационна терапия,което е довело до нейното спасяване от тази тежка травма.Последващият период,появата на нови микроорганизми, секрети от кръв и от течност са били изследвани за установяване на чувствителност към съответните антибиотици,т.е. те са коригирали „в крачка”,така както изисква съвременната добра медицинска практика.

По отношение на раната на подбедрицата заявява,че не е имало белези на възпаление,което означава,че раната е зараснала.Твърди,че никъде в медицинската документация няма данни за причинена рана от изгаряния с електронож,въпреки че в медицината е известно,че е възможно да се получат такива.Вещото лице А. го подкрепя,като допълва,че този вид рани не могат да бъдат с дълбочина 3-4 см.,а се касае само за изгаряне на кожата в различна степен,данни за каквато рана няма.

По отношение на записването на тази рана на подбедрицата в един по-късен момент,в.л.А. отново напомня,че в спешната медицина винаги лекарят се насочва към най-тежките увреждания.Тази рана на крака не е била от животозастрашаващите увреждания,ако я е имало и съответно те са се насочили към останалите тежки травми,които биха могли да доведат до бърза смърт.

Пояснява,че когато има първична травма,тя сама по себе си може да доведе до преки усложнения на самата травма.Дава за пример счупването на ребра,което само по себе си е директното увреждане,а усложнението от тези счупвания е наличието на кръв в гръдната кухина.Под усложнения в медицинската практика се разбира,когато в резултат на продължително лечение възникнат допълнителни болестни промени,които нямат отношение към конкретната травма,но са в някаква причинно-следствена връзка с първичната травма / ако човек не е преживял травмата от ПТП,няма да влезе в болница,няма да бъде опериран и няма да получи вътреболнична инфекция/,т.е. има пряка причинно-следствена връзка между травми и усложнения.В конкретния случай са установили,че не са настъпили усложнения от неправилно лечение и всички тези допълнително откривани травматични състояния,техните усложнения,са в пряка връзка с травмата.Вещото лице П. допълва,че ако е имало усложнения,е щяло да има реоперация.

Що се касае до уведомяването на близките за състоянието на пациента поясняват,че това е в прерогативите на лекаря и не се отразява в медицинската документация,тъй като няма изискване за това.

Категорични са,че не са установени нарушения на медицинските стандарти за превенция и контрол на вътреболничните инфекции и в тази насока излагат,че при пострадалата са извършвани десетки пробовземания от биологичните й течности и телесни повърхности за микробиологично изследване за чувствителност към микроорганизми.Предписаното антибиотично лечение е било конкретно съобразено с резултатите от тези изследвания.Видно от ежедневните записи в историята на заболяването /декурсузите/ и приложените оперативни протоколи,при всяка една от хирургичните намеси са спазени всички правила –асептика и антисептика,което означава,че в процеса на извършваната медицинска манипулация са спазени стандартите за стерилност ,кожните повърхности за достъп до подлежащите увреждания са били обработени със съответните дезинфекционни разтвори,които осигуряват високостепенно очистване на кожата от т.нар.естествена флора,т.е. от микроорганизмите,които живеят нормално по нашата кожа и допълнително внесените чрез замърсяванията,т.е. тези,които живеят в природата.Именно тези медицински документи им дават основание да приемат,че не са налице нарушения на медицинските стандарти по отношение на вътреболничните инфекции,както и на стандартите за анестезия и интензивно лечение,хирургия.

По отношение на операцията на ключицата отговарят,че се е преминало към оперативна намеса,когато състоянието на пострадалата е позволило това.

На следващо място излагат,че при нея дълго е имало необходимост от изкуствено подпомагане на дишането чрез трахеостома с оглед стабилизирането й.Продължават,че при гръдните травми се получават т.нар. контузионни огнища на белия дроб,които са били проследени при тази пациентка.

Отново акцентират,че в цялата медицинска документация са налични данни за животозастрашаващи травми на много органи,довели до спад на имунитета,наложили оперативно лечение,които в съвкупност са довели до т.нар.септично състояние,при което организмът със собствените си защитни сили не е достатъчен да избегне проникването на микроорганизми в кръвта и тяхното разпространение.Именно при инфекциозният ендокардит,което означава достигане на микроорганизмите до вътрешните кухини на сърцето и тяхното гнойно възпаление,се получават т.нар. вегетации,т.е. струпвания на съсирена кръв и микроорганизми.Това е отравянето на кръвта,пряко усложнение от травмата.Установяват,че инфекциозният ендокардит се лекува чрез вливане на широкоспектърни антибиотици,което в случая е направено,както и на антикоагуланти,което също е сторено.Тук в.л. Г. допълва,че когато лекарят в началото не разполага с обективна информация именно кой е причинителя на инфекцията,тогава подхожда прицелно като избира антибиотик,който действа на най-често срещания причинител да съответния орган или съответната тъкан.В конкретния случай  подбраните широкоспектърни антибиотици след това са отговорили на получените резултати.

Според в.л.Н. ,когато с възможностите на едно образно изследване се установи заболяване,то няма нужда да се преминава към по-високо специализирано такова,което означава,че с това първо изследване е достигната диагностичната стойност на изследването.В конкретния случай е видно,че е проведено КТ-изследване,което изключително точно е детайлизирало наличие на пристенен тромб.

На следващо място пояснява,че сепсис означава общо отравяне на кръвта с микроорганизми.Всяка една от травмите при пострадалата може да е източникът на сепсис,както и оперативното лечение,което може да бъде входна врата за микроорганизмите.Общото тежко здравословно състояние на пострадалата ,в резултат на политравмите, е довело до септичното състояние с множество входни врати-като се започне от операциите,тръбата,която е била вкарана в дихателните пътища,централния катетър,централния венозен път,боденето на вените,кожата,която има допир с чаршафите и т.н.може да е източник на инфекция,но без извършването на тези интервенции пациентката не би имала никакъв шанс за оцеляване непосредствено след получаване на травмите.

С оглед на становището на Изпълнителна агенция „Медицински одит” за регистрирана вътреболнична инфекция,вещите лица отново изтъкват,че такава възможност винаги съществува и не може да бъде преодоляна,но тя не рефлектира върху изводите им,тъй като при пострадалата е било приложено лечение в пълен обем,но инфекцията не е била преодоляна и се е стигнало до фаталния край.

По отношение на премахването на слезката в.л.П. заявява,че в световната литература е описана като възникване на т.нар.постанатомичен сепсис,особено при такава пациентка поради компрометиране на имунитета.Според в.а. Г.,когато пациентът е жертва на сепсис,при него периодично се подменят всички инвазивни линии,т.е. линии ,които влизат в тялото,а това се случва с подмяната на интубационната тръба,подмяна на централния катетър,подмяна на всички венозни източници,които подмени не се отразяват в историята на заболяването,тъй като не се водят високорискови манипулации.Вещото лице Г. продължава,че най-честото място,в което могат да бъдат изолирани стафилококи,това са горните дихателни пътища и ушите.При тази пациентка,от първия момент на нейното постъпване в болницата,има контролиране на нейните дихателни пътища поради невъзможността  й да диша сама и още от самото начало са взети материали от дихателните пътища,но в нито един от резултатите от трахеобронхиален секрет,които са много на брой,няма изолирани стафилококи,от което следва,че сепсисът не е с такъв произход.Но независимо от това ванкомицинът,който е един от приложените при пострадалата антибиотици,е такъв,който целево лекува стафилококи и спрептококи.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

За да приеме горната фактическа обстановка съдът взе предвид обясненията на подсъдимия, констативен протокол /л.6 от ДП/,протокол за оглед на местопроизшествие,скица и албум към него /л.14-21/,показанията на св.П.М.,дадени в хода на съдебното следствие и частично прочетените от ДП на основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.1 от НПК,М.М.,прочетени на основание чл.281,ал.5 във вр. с ал.1,т.5 от НПК,Д.И.,К.М.,Д.М.,К.Д.,СМЕ на в.л.В. /л.34 и сл. и л.40 и сл.ДП/,АТЕ на в.л. Т. /л.47 и сл. от ДП/ и допълнителната АТЕ /л.239 и сл. от съд.дело/,справка за съдимост /л.55 от ДП/,СМЕ на в.л.Х.,Н. и А. /л.58 и сл. от ДП/,КМАТЕ на в.л.Х.,Н. и Т. /л.80 и сл. от ДП/,комисийна СМЕ /л.372 и сл. от съд.дело/,тройна АТЕ на в.л.А.,И. и Д. /л.502 от съд.дело/,удостоверение за наследници на Н. Д. и препис-извлечение от акт за смърт /л.91-92 от ДП/,писмо от ИА”Медицински одит” /л.312 и сл. от съд.дело/,пълна медицинска документация за Н. Д..

Съдът не констатира съществени противоречия в доказателствените източници относно релевантните факти и обстоятелства,поради което и намира,че те не се нуждаят от детайлно обсъждане.

Така от обясненията на подс.Д. и показанията на свидетелите еднопосочно се установяват времето и мястото на настъпване на произшествието,скоростта,с която са управлявали двамата водачи и последиците от настъпилия удар,които се подкрепят от изводите на всички приети автотехнически и съдебно-медицински експертизи.

Показанията на всички свидетели се отличават с правдивост и логическа издържаност при описание на случилото се,като всеки един от тях пресъздава личните си възприятия от събитието  и освен това техните показания намират опора в други доказателствени източници- протокол за оглед на местопроизшествие и скица, АТЕ и допълнението към нея,тройната АТЕ.

Единствено показанията на св.К.Д. са неотносими към механизма на настъпване ПТП,тъй като той не е очевидец на произшествието,но в същите се съдържат данни относно състоянието и маркировката на пътя и положението на автомобилите след катастрофата,които съдът възприема с доверие,тъй като са в унисон с установеното от експертите и писмените доказателства.Субективната увереност на този свидетел за лекарска небрежност при лечението на пострадалата,която е негова майка,не е от естество да формира у съдебния състав изводи за фактите,но следва да се отбележи,че както заявеното от него в тази насока,така и данните,дадени от самия подсъдим,са внимателно изследвани от експертите-медици в съвкупност с цялата медицинска документация за проведеното лечение на пострадалата.

По отношение на обясненията на подсъдимия следва да се отбележи следното:като цяло съдът ги възприема като доказателствено средство,с изключение на частта,че от дясната му страна се е движил тъмен на цвят автомобил,който е започнал да поднася и за да избегне удара с него, е предприел спасителна маневра наляво.В тази насока заявеното от него е изолирано и се опровергава от показанията на св. И., св.М.,а и св.М. /всички очевидци/,които не са възприели наличието на такъв автомобил,който да е принудил подсъдимия да прибегне до спасителна маневра и в резултат на това не е могъл да овладее автомобила си.Ето защо в тази част съдът приема обясненията на подс.Д. като израз на защитна позиция.

Доказателствата по делото са еднопосочни относно мястото и механизма на настъпване на ПТП между двата леки автомобила,като в тази насока са както показанията на посочените по-горе свидетели,така и заключенията на вещите лица и по двете автотехнически експертизи. Несъмнено е,че л.а. „БМВ” се е движел в лявата пътна лента със скорост от около 50 км/ч. и в един момент водачът в лицето на подс.Д. е изгубил управлението върху автомобила и плъзгайки се и въртейки се наляво около вертикалната си ос,е пресякъл трамвайното трасе и е навлязъл в платното за насрещно движение,където в дясната за него пътна лента се е движел л.а.”Сеат” със същата скорост.

С предната си част по цялата широчина л.а. „Сеат” се е ударил в предната дясна част, в зоната на преден десен калник и предна дясна врата на л.а. „БМВ”,който след удара е бил отблъснат назад и като е продължил да се върти наляво около вертикалната си ос,се установил с предница насочена в посока обратна на неговото движение,а л.а.”Сеат” е продължил да се движи напред и се е отклонил надясно спрямо неговата посока на движение. В тази насока са както показанията на цитираните по-горе свидетели,така и  и заключенията на автотехническите експертизи.

И според двете експертизи /единична и допълнителна към нея и тройна/ от техническа гледна точка,причината за настъпване на това произшествие са субективните действия на подс.Д.,който не се е съобразил с хлъзгавото пътно покритие,изгубил е управлението на автомобила и е навлязъл в платното за насрещно движение,където е настъпил ударът с л.а. „Сеат”.

Съдът цени както единичната,така и тройната автотехнически експертизи,тъй като изводите в двете заключения не съдържат съществени различия относно механизма на произшествието,скоростта,с която са се движили двата автомобила,опасните им зони за спиране,отстоянието им от мястото на удара,неговата предотвратимост.Те са изготвени от специалисти в кръга на тяхната компетентност и въз основа на всички събрани по делото доказателства,поради което и са обосновани.

Съдът кредитира и всички съдебно-медицински експертизи по делото,в които вещите лица изключително подробно са обосновали изводите си както относно получените травми от пострадалата в резултат на произшествието,така и за проведеното й лечение и за причините,довели до смъртта й.  

С оглед на горното съдът счита,че са налице достатъчни по своя обем сведения,които наред със заключенията на приетите експертизи, позволяват на съда да сподели обвинителната теза както относно механизма на извършване на престъплението,така и неговия автор.

Съдът кредитира изготвения протокол за оглед на местопроизшествие,тъй като същият е съставен при спазване на изискванията на НПК,поради което и се явява годно доказателствено средство относно закрепените с него факти и обстоятелства.

                  

ОТ  ПРАВНА  СТРАНА:

 

         При така установената фактическа обстановка съдът прие, че подсъдимия Д. с действията си от обективна и субективна страна  е осъществил състава на престъплението  по чл. 343, ал.4 във вр. с ал.3,б.„б”,пр.1 във вр. с ал.1,б.”б” и „в” във вр.с чл.342,ал.1,пр.3 от НК.

-от обективна страна на 09.02.2014 год. ,около 12.00 ч.в гр.С.,при управление на МПС-л.а.”БМВ”,модел „318и”,с рег.№ ******* КР,по платното за движение на бул.”Царица Йоанна” в посока от бул.”Д-р Петър Дертлиев” към бул.”Вардар”,в подземно съоръжение-тунел „Люлин”,нарушил правилата за движение по пътищата,както следва:

-чл.16,ал.1,т.3 от ЗДвП:”На пътно платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено:”когато платното за движение има четири и повече пътни ленти-да навлиза и да се движи в лентите за насрещно движение.”,

-чл.20,ал.1 от ЗДвП:”Водачите са длъжни да контролират непрекъснато ППС,които управляват.

-чл.20,ал.2 от ЗДвП:”Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,с релефа на местността,със състоянието на пътя и на превозното средство,с превозвания товар,с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства,които имат значение за безопасността на движението. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случаи на необходимост да спрат,когато възникне опасност за движението”-управлявал лекия автомобил с несъобразена с пътните условия скорост,неправомерно навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал ПТП с насрещно движещия се л.а. „Сеат Кордоба” с рег.№ ******* и по непредпазливост причинил:

- смъртта на пътника от л.а.”БМВ” Н.К. Д.,която починала на 14.05.2014 год.,като настъпилата й смърт на по-късен етап е в пряка и непрекъсната причинно-следствена връзка с причинените й травматични увреждания в резултат на настъпилото ПТП ,

-средни телесни повреди на П.Д.М. -водач на л.а. „Сеат Кордоба”,изразяваща се в счупване на главичката и тръбестата част на пета дланна кост на лявата ръка,довело до трайно затруднение на движенията /за период по-дълъг от 30 дни/ на левия горен крайник и

- на Д.М.М. -пътник в л.а. „Сеат Кордоба”,изразяваща се в открито,с налична рана,счупване на лявото колянно капаче,довело до трайно затруднение на движенията /за период по-дълъг от 30 дни/ на левия долен крайник.

Нарушението на чл.20,ал.1 от ЗДвП има пряко отношение към настъпилата катастрофа,тъй като подсъдимият е загубил контрол върху превозното средство,подценявайки мокрия и хлъзгав път,което пък от своя страна е пряко свързано с нарушението на чл.20,ал.2 от ЗДвП,изразяващо се в избирането на скорост в разрез с изискванията за безопасност ,така че да не допусне пътно-транспортно произшествие.Вярно е,че подсъдимият се е движил със скорост,разрешена от закона,но е нарушил изискването да съобрази скоростта си със състоянието на пътя/мокър и хлъзгав/,който е имал възможност да възприеме,тъй като е изминал повече от половината разстояние в тунела и това нарушение е довело до загубата на контрол и навлизането в насрещната лента за движение-нарушение от своя страна на чл.16,ал.1,т.3 от ЗДвП,които нарушения са в причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат. Управлявайки МПС със скорост,несъответстваща с хъзгавото пътно покритие,т.е. несъобразена с пътните условия,подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да овладее превозното средство и да не навлезе в насрещната лента за движение.

Съдът приема ,че от субективна страна деянието е извършено при форма на вина несъзнавана непредпазливост,доколкото подсъдимият не е предвиждал общественоопасните последици,но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди и предотврати.Управлението с несъобразена скорост на мокър и хлъзгав път е обстоятелство,което подсъдимият е възприел и е могъл да предвиди,че това ще доведе до загубата на контрол върху превозното средство до степен да навлезе в насрещната лента за движение,което неминуемо поставя в опасност насрещно движещите се автомобили и именно това подсъдимият е следвало да съобрази и да не допусне при управление на лекия автомобил.

Настъпилият вредоносен резултат е в причинна връзка с неправомерното поведение на подсъдимия като водач на моторно превозно средство.Ако той е управлявал със съобразена с пътните условия скорост,то би упражнил контрол върху управлявания от него автомобил,така че да не допусне навлизане в насрещната пътна лента.В този смисъл съдът приема,че подсъдимият не е извършил активни действия по намаляване на скоростта,които биха му позволили да овладее автомобила и следователно неговото неправомерно поведение при управление на автомобила и създадените от него условия за неизбежно възникване на последвалото произшествие се дължи единствено на неговото виновно поведение.

Защитата на подсъдимия поставя на обсъждане следното:

-имало ли е съпричиняване от страна на П.М. и съпругата му,доколкото не станало ясно дали са били с обезопасителни колани,съобразена ли е била скоростта му с пътната обстановка,реагирал ли е своевременно,намалил ли е скоростта.

-липсата на предпазни прегради между двете платна за движение.

-липсата на пътни знаци за опасност от хлъзгане и наличие на сняг и зимни условия.

-наличието на автомобил отдясно на подсъдимия,в резултат на който е предприел спасителна маневра,т.е. за приложимост на чл.15 от НК.

-несъответствия в автотехническите експертизи по отношение на изчисляваните скорости непосредствено преди удара и в момента на удара,обобщени като резултат от липсата на математически изчисления за скоростта на л.а. „Сеат”,в който смисъл експертите са взели предвид единствено показанията на св.М. и И..

-причинната връзка между произшествието и настъпилата смърт на Н. Д.,в която насока защитата застъпва тезата,че такава няма,а смъртта е в резултат на лекарска небрежност.

Съдът приема следното:

По отношение на съпричиняването е видно от показанията на св.М., че същият няма спомен дали е бил с поставен обезопасителен колан,но съпругата му дава ясни сведения ,че самата тя е била с такъв.Дори и да се приеме,че и двамата са били без колани,то тяхното неправомерно поведение не рефлектира върху отговорността на подсъдимия в наказателно-правен смисъл,който, както се отбеляза по-горе,сам се е поставил в невъзможност да реагира на опасността.Установено е от експертите,че скоростта на автомобила,управляван от св.М.,е била в рамките на разрешената от 50 км/.в градски условия  и всъщност не неговото поведение на пътя,като водач на МПС,е в основата на възникналото произшествие,а това на подсъдимия,още повече,че няма никакви данни от доказателствените източници св.М. да е допуснал от своя страна нарушение на правилата за движението по пътищата,с което да е допринесъл за настъпването на произшествието.

На следващо място: факт е,че към момента на настъпване на последното ,не е имало мантинела между двете пътни платна,като в тази връзка е установено от заключението на вещите лица,че при наличие на преградна стена /мантинела/,каквато в момента има,това произшествие не би възникнало,тъй като л.а. „БМВ”,отклонявайки се наляво,би се ударил в нея и би останал в неговото платно за движение.Съдът намира,че липсата на мантинела към инкриминирания период не е от естество да изключи или да намали отговорността на подсъдимия,тъй като по силата на чл.20,ал.2 от ЗДвП той е бил длъжен да  съобрази скоростта си на движение със състоянието на пътя и с всички други обстоятелства,които имат значение за безопасността на движението  към този момент,което той не е сторил.

Произшествието е настъпило през зимния сезон,след навлизане в тунел,т.е. при рязка смяна на светлината и  също такава смяна на състоянието на пътната настилка,обусловено от естеството на съоръжението ,които обстоятелства е следвало да изострят вниманието на подсъдимия,така че той да  съобрази скоростта си на движение.Липсата на пътни знаци за хлъзгав път също не са от основополагащо значение за настоящият казус с оглед именно на посочените по-горе обстоятелства,които подсъдимият е пренебрегнал,като е подценил пътната обстановка и не е предприел своевременни действия за намаляване на скоростта.

Съдът не споделя тезата на защитата и  за приложение на чл.15 от НК-случайно деяние,като оценката на фактите от наказателно-правна гледна точка води на извода,че подсъдимият  сам и виновно е създал предпоставки за настъпилото тежко ПТП.

Институтът на случайното деяние би бил приложим спрямо установените по делото факти само при отсъствие на неблагоприятните пътни условия и поведението на водача да е изцяло правомерно,в съответствие със законно установените правила за движение по пътищата.Едва тогава навлизането в насрещната лента за движение може да се приеме за случайно деяние,тъй като не по своя вина подсъдимият ще бъде поставен в невъзможност да избегне настъпването на общественоопасните последици.Установено е по делото,че в резултат именно на посочените по-горе нарушения на ЗДвП подсъдимият е навлязъл в лентата за насрещно движение и е причинил ПТП с л.а. „Сеат”.Опровергани са твърденията на подсъдимия,че е предприел т.нар.спасителна маневра,тъй като нито един от свидетелите-очевидци не е възприел наличието на тъмен автомобил от дясната му страна,движението на който да го е принудило да предприеме тази маневра.Нещо повече,същите установяват,че автомобила,управляван от Д. е занесъл на мокрия и хлъзгав път два-три пъти,което занасяне той не е могъл да овладее посредством системите за управление и в резултат на това е навлязъл в насрещната лента.Ударът с л.а.”Сеат” при навлизането на автомобила,управляван от подсъдимия в насрещната лента за движение,е бил непредотвратим,но като се имат предвид нарушенията на правилата за движение ,довели до навлизане в платното за насрещно движение и до удара с насрещнодвижещия се автомобил,несъмнено е налице пряка причинно-следствена връзка с причинения резултат,която изключва приложението на чл.15 от НК.В този смисъл е установено по делото,че водачът на л.а. „Сеат” не би могъл да избегне удара с аварийно спиране,тъй като отстоянието на автомобила от мястото на удара е по-малко от дължината на опасната зона,но водачът на л.а. „БМВ” в лицето на подс.Д. е имал възможност да предотврати удара,като не навлиза в платното за насрещно движение,което предполага движение със скорост и действия с кормилната и спирачната уредба,съобразени с хлъзгавата пътна настилка.

 Съдът не споделя и тезата,че са налице несъответствия в приетите по делото автотехнически експертизи относно скоростта на леките  автомобили и по-специално на л.а. „Сеат”.Видно е в тази насока,че стойностите както в първоначалната експертиза и допълнението към нея,така и в тройната АТЕ са с незначителни отклонения,а що се касае до твърденията,че скоростта на л.а. „Сеат” е определена от вещите лица само на база на свидетелските показания,следва да се отбележи,че неколкократно експертите заявиха,че в протокола за оглед на местопроизшествие не е констатирано наличие на спирачни следи,поради което и единствените данни ,с които са работили,са извлечени от заявеното от очевидците.

На последно място съдът не приема за състоятелна и тезата за лекарска небрежност при лечението на пострадалата Д.,която да обоснове липсата на причинна връзка между нейната смърт и травмите,получени при пътно-транспортното произшествие.

В хода на проведеното съдебно следствие в пълен обем бе изследвана и проверена версията на подсъдимия и защитата му,че пострадалата е починала не в резултат на получените при произшествието травми,а на пропуски при лечението й.В кориците на делото е приложена пълната медицинска документация от момента на постъпване на Н. Д. в болничното заведение до смъртта й,която документация е изследвана в детайли от експертите.От заключението на същите е видно,че при нейното лечение са спазени всички медицински стандарти,но въпреки разгърнатото широкоспектърно антибиотично лечение,високо специализирана хирургична помощ,своевременна и в пълния си капацитет реанимационна терапия,се е стигнало до леталния изход.Категорични са вещите лица,че е налице пряка причинно-следствена връзка между получените в резултат на произшествието травми,последващите усложнения ,които не са свързани с неправилно лечение и настъпилата смърт.Ето защо съдът намира,че тезата на защитата в посочения по-горе смисъл,не е защитена от доказателствата по делото.

С оглед на горното съдът призна подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение,като го оправда по обвинението ПТП да е настъпило вследствие на нарушена от него норма на чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП,тъй като се установи по делото,че пътното платно е било с двупосочно движение с четири пътни ленти,а не с две пътни ленти по смисъла на т.1,ал.1 на чл.16 от ЗДвП.

Съдът не намери основания за смекчаване на наказателната отговорност на подсъдимия чрез преквалификация на деянието по чл.343а от НК,тъй като събраните в хода на наказателното производство доказателства не могат да обосноват такъв извод с оглед на показанията на св.И. и М.,че подсъдимият не е предприел активно поведение за оказване на помощ на пострадалите.

 

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯ НА НАКАЗАНИЕТО:

 

При определяне на размера на наказанието съдът взе предвид високата степен на обществена опасност на деянието на фона на зачестилите пътно-транспортни произшествия с тежък резултат,но ниската такава на дееца, смекчаващите отговорността обстоятелства,каквито са необремененото съдебно минало на подсъдимия и най –вече тежестта на обстоятелството,че при произшествието е починала неговата съпруга,поради което му наложи наказание лишаване от свобода в минималния размер,установен в специалната норма на закона-три години,както и лишаване от правоуправление също за срок от три години.

Изхождайки от целите на наказанието,визирани в чл.36 от НК съдебният състав счете,че изпълнението на  наложеното наказание лишаване от свобода следва да бъде отложено за срок от пет години,като за да приложи института на условното осъждане прецени,че най-вече за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо изолирането му от обществото.

 

                                               ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

 

           На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи в тежест на подс.Д.  разноските по делото в размер на 4682.38 лв.,както и 5 лв. ДТ за служебното издаване на изпълнителния лист.

 

           По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: