О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№7417 20.07.2018 г. гр.Пловдив
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, XXI гр.
състав, в закрито
заседание на 20.07.2018
г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МИХАЕЛА БОЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 913/2018 г. по описа на ПРС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Д.Г.Г. против А.Д.Т., с която е предявен иск за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди във връзка с оперативна интервенция.
Въпреки постъпилите уточнителни
молби, съдът приема, че ИМ страда от нередовности,
поради съществено противоречие между обстоятелствена част и петитум.
Твърди се, че между страните е налице договорно
правоотношение за поставяне на импланти /л.59/. Вследствие на оперативната
интервенция, била засегната двигателната способност на лявата ръка. Изрично се
заявява, че настъпилото усложнение е пряко свързано с некачествено изпълнение
на хирургичната интервенция /вж. ИМ л.4/. Нарушени били задължения за оказване
на адекватна медицинска помощ, закрепени в нормативни актове. Същевременно се
поддържа, че се претендира обезщетение за вреди от непозволено увреждане.
Правната квалификация на претенциите е дейност на
съда, която се извършва на база твърдените факти и обстоятелства в ИМ. В
случая, те са противоречиви и обстоятелствената част не съответства на заявения
петитум.
Изрично се сочи, че между страните е възникнало
договорно правоотношение, по което обаче ответникът не е изпълнил точно поетите
задължения, вследствие на което ищцата е претърпяла физическа увреда, болки и
страдания. Връзката между страните произтича пряко от облигационното
правоотношение, в което са включени правата и задълженията им, в т.ч. –за точно
/качествено/ осъществяване на търсения резултат по поставяне на импланти. При
положение, че се твърди вредата да е пряко свързана с неизпълнение на
задължението за точно изпълнение, не може да се приеме, че претенцията има
своето основание в института на деликтната
отговорност. Ищцата търси обезвреда във връзка с
облигационната обвързаност с ответника. Поддържа се изрично обаче, че сумата е
дължима във връзка с непозволено увреждане, което не е свързано с
правоотношението, а почива на общия принцип да не се вреди другиму.
С оглед изложеното, не може да се изведе с яснота
основанието на претенцията, което би препятствало и правото на защита на
ответника. Фактическите състави при договорната и деликтната
отговорност се различават. В ИМ има изложени твърдения за нарушение на
медицински стандарти, които обаче са свързани с качеството на предоставената
услуга.
В последното уточнение /т.4/ се заявява, че
претенцията се крепи само на твърдения за нарушаване на медицински стандарт, а
не на неточно изпълнение по договора, докато в първоначалната ИМ се поддържа,
че предоставената по договора услуга е некачествена и не отговаря на
медицинските стандарти. Качеството на услугата може да се свързва както със
спазване на конкретни задължения по договора, така и със спазването на
определените от нормативната уредба критерии. Горното обаче е все свързано с
първоизточника на отношенията между страните и това е възникналото облигационно
съглашение. При наличието му и твърдението за вреди, вследствие на неизпълнение
на задълженията по него, не може да се поддържа припокриване с фактическия
състав на деликта. Дори и принципно да е допустимо в
практиката и теорията при подобни хипотези да се търси обезвреда
и на двете основания, конкретният случай и изложените твърдения, на които
ищецът основава претенцията си, навеждат на извод за договорна, а не деликтна отговорност.
Тъй като ищецът поддържа последната, въпреки заявеното
неточно изпълнение при извършената
оперативна намеса, от което са произтекли вредите, по делото е налице
противоречие, което не може да бъде отстранено от съда.
Исковата молба е нередовна, поради което следва да
бъде върната, а производството – прекратено.
Така мотивиран, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ВРЪЩА искова молба с вх.№ 3457/17.01.2018 г.,
подадена от Д.Г.Г.
против А.Д.Т., като нередовна.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело № 913 по
описа за 2018 г. на Районен съд- Пловдив, XXI гр.с.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с
частна жалба пред Окръжен съд- Пловдив в едноседмичен срок от връчването му.
Препис от Определението да се връчи само на
ищеца, чрез пълномощника а. Ш..
СЪДИЯ:п
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
МП