РЕШЕНИЕ
№ 77
гр. Добрич, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Боряна Тр. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20213230102298 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Уни Инвест“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл.
№ 192, вх. № 1, офис № 114, срещу „Ди Ес Хоум“ ООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Добруджа“ № 4, с която се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 312, 41 лева,
представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху запорирана
сума от 3946, 19 лева, за периода от 14.08.2020 г. до 25.05.2021 г., дължимо за
причинени вреди, вследствие на допуснато обезпечение по отхвърлен иск на
ответника срещу ищеца по гр.д. № 1876/2020 г. на Районен съд Добрич, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 16.07.2021 г.,
до окончателно изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че ответникът е предявил срещу ищеца
искова молба, с която претендирал осъждането му за сумата от 3946, 19 лева.
Сочи се, че по предявената искова молба е образувано гр.д. № 1876 по описа
на Районен съд Добрич за 2020 г. По искане на ответното дружество е било
допуснато обезпечение на иска посредством запор на банковите сметки на
ответника за сумата до 3946, 19 лева. Обезпечението е било наложено от ДСИ
при Районен съд Добрич по изпълнително дело № 20203230403096.
„Уникредит Булбанк“ АД е изпратило съобщение до „Уни инвест“ ЕООД за
наложения запор на 14.08.2020 г.
Твърди се, че първоинстанционният съд е отхвърлил исковата
1
претенция, а впоследствие с влязло в сила Решение № 260118/12.05.2021 г.,
постановено по в.гр.д. № 79/2021 г. по описа на Окръжен съд Добрич,
решението на районния съд е било потвърдено.
С Определение № 261005/25.05.2021 г., постановено по гр.д. № 1876
по описа на Районен съд – Добрич за 2020 г., е отменена допуснатата
обезпечителна мярка. Сочи се, че запорът е бил вдигнат реално на 07.06.2021
г.
На тази основа се прави искане ответникът да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 312, 41 лева, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва върху запорирана сума от 3946, 19 лева, за периода от
14.08.2020 г. до 25.05.2021 г., дължимо за причинени вреди, вследствие на
допуснато обезпечение по отхвърлен иск на ответника срещу ищеца по гр.д.
№ 1876/2020 г. на Районен съд Добрич, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 16.07.2021 г., до окончателно изплащане на
сумата. Претендират се и разноски.
В съдебно заседание не се представлява. Пълномощникът депозира
молба, с която заявява, че поддържа иска.
В законоустановения срок ответното дружество e депозирало отговор
на исковата молба, в който се твърди, че претенцията е неоснователна.
Сочи се, че исковата молба е нередовна, тъй като не е конкретизирано
в какво се изразява причинената на ищеца вреда – претърпяна загуба или
пропусната полза. Не се оспорва, че по гр.д. № 1876 по описа на Районен съд
Добрич за 2020 г. е била наложена твърдяната обезпечителна мярка – запор на
банковите сметки на ищеца за сумата до 3946, 19 лева. Във връзка с
основателността на иска се твърди, че липсват твърдения за главен дълг и
забава на задълженото лице. Изтъква се, че по искане на ответното дружество
наложеният запор е бил вдигнат в максимално кратък срок. На тази основа се
оспорва размерът на претенцията, в случай, че бъде уважена.
Прави се искане претенцията да бъде отхвърлена и да бъдат
присъдени разноски.
В съдебно заседание се представлява от адвокат Е.Т.. Процесуалният
представител пледира за отхвърляне на претенцията. Аргументира позицията
си с твърдения, че липсват доказателства за реално настъпили вреди –
пропуснати ползи.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 403, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да докаже, че искът на ответника по гр.д. № 1876
по описа на Районен съд Добрич за 2020 г. е бил отхвърлен; че по същото
производство е било допуснато обезпечение – запор на банковите му сметки
2
за сумата до 3946, 19 лева; наличието на вреди; размера на причинените
вреди; причинно-следствена връзка между наложеното обезпечение и
вредите.
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установява,
че ответното дружество „Ди Ес Хоум“ ООД е предявило осъдителни искове
срещу „Уни инвест“ ЕООД за сумата от 3564, 49 лева, представляваща цена
за закупени стоки по рамков договор от 16.04.2019 г., както и за сумата от
381, 70 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, за периода от
14.07.2019 г. до 05.08.2020 г. Въз основа на исковата молба пред Районен съд
Добрич е било образувано гр.д. № 1876/2020 г.
По същото дело с Определение от 06.08.2020 г. е допуснато
обезпечение, като е наложена обезпечителна мярка „запор“ до размера на
сумата от 3946, 19 лева върху банковите сметки на „Уни инвест“ ЕООД в
„Уникредит Булбанк“ АД. Представено е писмо на кредитната институция от
14.08.2020 г., с което ищцовото дружество е било уведомено за наложения
запор.
С Решение № 260309 от 03.12.2020 г. по гр.д. № 1876/2020 г. на
Районен съд Добрич исковете са били отхвърлени, като неоснователни.
Впоследствие с влязло в сила Решение № 260118 от 12.05.2021 г. по в.гр.д №
79 по описа на Окръжен съд Добрич за 2021 г. първоинстанционният акт е
бил потвърден.
С Определение № 261005 от 25.05.2021 г. по гр.д. № 1876/2020 г. на
Районен съд Добрич допуснатото обезпечение е било отменено. Запорът е бил
вдигнат на 07.06.2021 г., видно от банково удостоверение № 831-65-
012214/06.07.2021 г.
Отговорността по чл. 403, ал. 1 от ГПК е специфична безвиновна
деликтна отговорност. При липса на специална регламентация за
подлежащите на обезщетяване вреди се прилага общото правило по чл. 51, ал.
1 от ЗЗД – „Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането“.
По делото бе безспорно установено отхвърлянето на исковете на
ответното дружество по гр.д. № 1876 по описа на Районен съд Добрич за 2020
г., както и наложения в същото производство запор на банковите сметки на
„Уни Инвест“ ЕООД за сумата до 3946, 19 лева. От приложените
доказателства се извежда категоричен извод за неоснователност на
допуснатото обезпечение. Но тези въпроси не са спорни между страните.
Спорни между страните са останалите факти от предмета на
доказване - наличието на вреди; размера на причинените вреди; причинно-
следствена връзка между наложеното обезпечение и вредите. Именно по тези
въпроси ищецът и ответникът поддържат противоположни позиции.
Ответната страна твърди, че липсват доказателства за пропуснати ползи
вследствие на неоснователно наложения запор на банковите сметки на ищеца.
Според ищеца, такива доказателства не са необходими, тъй като
3
невъзможността да се ползва определена парична сума сама по себе си винаги
причинява вреда, съизмерима със законната лихва.
Съдът счита, че неоснователният запор на банкова сметка винаги
уврежда притежателя на запорираната сума. Това произтича от особеностите
на обезпечителната мярка и от основните функции на парите.
Наложеният запор отнема възможността на правоимащия да се
разпорежда с паричната сума. Тя се изважда от разпоредителната му власт.
Доколкото парите по дефиниция са платежно средство и универсално
средство за размяна, невъзможността за ползването им по предназначение е
равносилна на липсата им за ответника, през периода на действие на
обезпечението. Този ефект е най-осезаем при търговските дружества, които
всекидневно сключват множество сделки. По-малката разполагаема
наличност от парични средства означава по-малко сделки, а оттук и по-малко
приходи.
В теорията „пропуснатата полза“ се определя като неосъществено
увеличение на имуществото на кредитора. Съдът не отрича правилността на
становището на ответната страна, че вредите под формата на пропуснати
ползи подлежат на доказване. Не може обаче да бъде отречена правилността
и на изключението, коментирано по-горе в изложението. При всяко
неоснователно обезпечение като процесното е понесена имуществена вреда
под формата на пропусната полза и нейният минимален размер е съизмерим
със законната лихва върху запорираната сума за периода на задържането ѝ.
В подкрепа на този извод е въведената с нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД
необорима презумпция, че при парично задължение, независимо от неговия
произход, гарантираната подлежаща на обезщетяване вреда за ищеца,
размерът на която е освободен да доказва, е винаги законната лихва, освен ако
действително претърпените вреди са в по-висок размер, който последен
подлежи на пълно доказване.
Възприетата позиция е изцяло съобразена с приетото в Решение №
156 от 18.12.2017 г. по т.д. № 449/2017 г., II т.о. на ВКС.
Ищецът не доказа вреди в по-висок размер. Затова ответникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва, за периода, през който сумата от
3946, 19 лева е била запорирана. Началният момент съвпада с налагането на
запора от банката. Най-късната възможна дата е 14.08.2020г., когато е
изготвено уведомлението на „Уникредит Булбанк“ АД до ищеца.
Запорът е бил вдигнат на 07.06.2021 г., видно от банково
удостоверение № 831-65-012214/06.07.2021 г. До този момент ищецът е
търпял вреди, тъй като не е имал възможност да се разпорежда с паричната
сума. Независимо от това, в съответствие с диспозитивното начало, съдът
следва да се съобрази с претенцията на ищеца, който претендира обезщетение
за периода от 14.08.2020 г. до 25.05.2021 г., когато е постановено
Определение № 261005 от 25.05.2021 г. по гр.д. № 1876/2020 г. на Районен
съд Добрич за отмяна на обезпечението. Законната лихва върху запорираната
4
сума от 3946, 19 лева, дължима за процесния период от 14.08.2020 г. до
25.05.2021 г., възлиза на 312, 41 лева.
Изложеното обосновава извод за основателност на иска за сумата от
312, 41 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва върху
запорирана сума от 3946, 19 лева, за периода от 14.08.2020 г. до 25.05.2021 г.,
дължимо за причинени вреди, вследствие на допуснато обезпечение по
отхвърлен иск на ответника срещу ищеца по гр.д. № 1876/2020 г. на Районен
съд Добрич.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, с оглед правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК,
разноските на ищеца следва да бъдат възложени на ответника за плащане.
Представен е списък по чл. 80 от ГПК, в който е посочено, че ищецът
е платил адвокатско възнаграждение от 300, 00 лева и държавна такса от 50
лева.
Оттук следва, че ответната страна трябва да бъде осъдена да заплати
на ищеца сумата от 350, 00 лева – разноски по гр.д. № 2298 по описа на
Районен съд Добрич за 2021 г.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ди Ес Хоум“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Добруджа“ № 4, да заплати на „Уни
Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл. № 192, вх. № 1, офис № 114, на основание чл. 403,
ал. 1 от ГПК, сумата от 312, 41 лева, представляваща обезщетение в размер на
законната лихва върху запорирана сума от 3946, 19 лева, за периода от
14.08.2020 г. до 25.05.2021 г., дължимо за причинени вреди, вследствие на
допуснато обезпечение по отхвърлен иск на ответника срещу ищеца по гр.д.
№ 1876/2020 г. на Районен съд Добрич, ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба – 16.07.2021 г., до окончателно изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА „Ди Ес Хоум“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Добруджа“ № 4, да заплати на „Уни
Инвест“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ж.к. „Изгрев“ бл. № 192, вх. № 1, офис № 114, сумата от 350, 00 лeвa,
представляваща разноски по гр.д. № 2298 по описа на Районен съд Добрич за
2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6