Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр.П., 13.03.2020г.
Провадийският районен съд, първи състав, на шести
февруари, две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
Секретар М.М., като разгледа докладваното от съдията,
НАХД № 393 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл. 59 и
сл. от ЗАНН въз основа на жалба предявена от "ШЕН СИ“ ЕООД, ЕИК *********, с управител Х.А.Н.,
против Наказателно Постановление № 472166-F514616/23.10.2019 г. на Началник на
Отдел "Оперативни дейности" в ГД „Фискален контрол“ при в ЦУ на НАП,
с което за нарушение по чл.25, ал.1, т.1
от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.3, ал.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание "Имуществена санкция" в размер на 800 лева на основание
чл.185, ал. 1 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че в хода на производството са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл.
42 и чл.
57 от ЗАНН, че описаното в постановлението нарушение не е доказано по
предвидения в закона начин и др. Поради това се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивната страна, редовно
призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител,
който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. В.Д.
анализира събраните по делото доказателства и изразява становище, че
нарушението не е доказано. Поради това и пледира постановлението да бъде
отменено, а в условията на евентуалност наложената санкция да бъде намалена.
Въззиваемата страна, чрез процесуалният си представител,
оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление,
като правилно и законосъобразно.
РП-Варна, ТО-П., редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
След преценка на доводите на въззивника и становището на
въззиваемата страна, с оглед събраните доказателства по делото, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 27.09.2019г. за времето от
12,24 часа до 14,05 часа при извършена проверка в търговски обект-магазин за
разнородни хранителни стоки, стопанисван от фирма Шен Си ЕООД с ЕИК *********, находящ се в гр.П.,
ул."Я.С." 47, св. О.Н.Д.-Инспектор по приходите в НАП при ЦУ-НАП
констатирала, че търговецът, в качеството си на лице по чл. 3 от Наредба Н-18
от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18), не регистрира и отчита всяка
извършена продажба на стоки и услуги от търговския обект, чрез издаване на
фискални касови бележки от въведеното в експлоатация за обекта фискално
устройство (ФУ), с което е допуснал нарушение на чл. 25, ал. 1.т.1 от Наредба
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им
и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на
МФ. Установило се, че към момента на проверката от монтираното, въведеното в
експлоатация и регистрирано за обекта фискално устройство TREMOL-M-20 с ИН на
ФУ ZK*** и ИН на
ФП 50168565 и с потвърждение от НАП - 4092805, не била издадена фискална касова
бележка за извършена контролна покупка на 1бр. нес-кафе класик -пакетче, 1 бр
мин. Вода „Девин“ - 0,500мл, 1 бр. битер закуска със сирене, на обща стойност
1,95 лв, платени в бр. от инспектор О.Д. - ГДФК - ЦУ НАП, заплатени с 1лв
-монета и 2 по 0,50 ст. - ресто - 0,025ст. Фактически прието било плащането от Ж.Д.П.на
длъжност -продавач консултант.
Изведена
била разпечатка на КЛЕН от фискалното устройство и било установено, че тя не е
вградена във фискалната памет на устройството, за което би съставен АУАН
Въз основа на резултатите от проверката, на 09.10.2019 г.
св. О.Д. съставила против „ШЕН СИ“ ЕООД акт за установяване на нарушение.
Нарушението било квалифицирано като такова по чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 г.
на МФ. При предявяването на акта на надлежно упълномощено лице било посочено,
че има възражения, които обаче не били конкретизирани. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения.
Въз основа на съставения акт било издадено и атакуваното
№ 464 164- F 505 186 / 18.09.2019 г., с което наказващият орган изцяло възприел
описаната фактическа обстановка и правната квалификация на нарушението по чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ,
вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС.
За него, на "ШЕН СИ“ ЕООД било
наложено наказание "Имуществена санкция" в размер на 800 лв. на
основание чл.
185, ал. 1 от ЗДДС. Възражения по акта не са постъпили.
В хода на съдебното следствие, като свидетел бе разпитан О.Д.
- актосъставител, чиито показания съдът кредитира като последователни и
логични. От тях се установи, че при извършено плащане не е била издадена
фискална касова бележка.
Съдът приобщи към доказателствата по делото представената
от процесуалния представител на въззивника справка за задълженията на
дружеството към 05.02.2020г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява от
събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка,
събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства,
които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в
съвкупност не налагат различни изводи.
При така установената по делото фактическа обстановка и
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание,
съдът прави следните правни изводи:
Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от
легитимен субект, поради което е процесуално допустима.
Наказателното постановление № 472166-F514616/23.10.2019г. е издадено от компетентен орган- от Началника на Отдел
"Оперативни дейности"-Варна в ЦУ на НАП, съгласно заповед № ЗЦУ-
ОПР-17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на ЦУ на НАП.
В хода на административно-наказателното производство не
са били допуснати съществени процесуални нарушения. Актът е бил издаден в
предвидения в чл.
34, ал. 1 от ЗАНН срок от извършване на данъчното нарушение. Наказателното
постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е
съобразено с нормата на чл. 57
от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен,
позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира
защитата. Посочени са в пълнота всички обективни характеристики на нарушението,
като и в акта, и в постановлението изчерпателно са описани закупени храни и
напитки, тяхната обща стойност, часа на извършване на покупката и издадения
документ. При предявяване на акта не са направени конкретни възражения, в които
да са били наведени спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. Поради
това съдът намира, че в хода на производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на
жалбоподателят, което той е упражнил с подаването на жалба до въззивната
инстанция. Посочени са нарушените материално правни норми, като наказанието за
нарушението е индивидуализирано.
Съдът намира, че правилно административно-наказващият
орган е констатирал нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр.
чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС, като е отнесъл фактите към хипотезата на правната норма.
Безспорно е установено по делото, че в обекта, стопанисван от „ШЕН СИ“
ЕООД на 27.09.2019г. е било прието плащане на стойност 1, 95 лев,
като не е била издадена фискална касова бележка. Това се установява от
обстоятелствата, отразени в протокола за извършената проверка, от показанията
на св. Д., както и от приложените копия на изведени дневни финансови отчети,
контролни ленти и служебен бон. Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗЗДС
задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Нормата на чл. 25, ал. 1, т. 1 от Наредбата пък
сочи, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ
задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от
ИАСУТД за всяка продажба. Нормата на чл. 25, ал. 4 от наредбата пък изрично
предвижда, че фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането и
лицата, извършващи продажба, са длъжни едновременно с получаване на плащането
да предоставят на клиента издадената фискална касова бележка. В този смисъл
съдът намира, че за търговеца е било налице задължение при получено плащане да
издаде фискална касова бележка, което той не е изпълнил. Обективно е било
възможно да се издаде касов бон в момента на приемане на плащането, но
безспорно бе установено от доказателствата по делото, че такъв не е бил
издаден, въпреки че въведения в експлоатация ЕКАПФ е бил работещ. Видно от
съдържанието на приложените по преписката контролни ленти е, че последното
плащане, за което е бил издаден фискален бон, е било осъществено в 10, 46ч.,
като след това няма отразени продажби, въпреки че очевидно такава е била
извършена.
Правилно административно-наказващия орган е приел, че
извършеното нарушение осъществява състава на чл.
185, ал. 1 от ЗДДС, тъй като това е разпоредбата, в която се предвижда
наказание за юридическо лице, което не издаде документ по чл.
118, ал. 1 от ЗДДС.
Съдът намира, че в случая не би могла да се приложи
разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН и да се приеме, че случаят е маловажен, тъй като допуснатото
нарушение не се отличава от останалите нарушения от този вид, за да се приеме
че обществената му опасност е явно незначителна. Наказващият орган е отчел
степента на нарушенията от този вид, която е висока с оглед предвидените за тях
наказания. На свой ред съдът прецени и степента на засягане на обществените
отношения, охранени от ЗДДС и нормативните актове по неговото прилагане. Те са
с особена обществена значимост с оглед връзката им с правилното и ефективно
прилагане на фискалната политика на Държавата. С оглед на това съдът намира, че
не са налице основания случаят да бъде приет за маловажен по смисъла на чл. 28
от ЗАНН.
При индивидуализацията на размера на наложеното наказание
административно-наказващият орган обаче не се е съобразил с всички
обстоятелства, визирани в чл.
27, ал. 2 от ЗАНН. По делото няма приложени доказателства от страна на ШЕН СИ“ ЕООД да са допускани други нарушения на данъчното
законодателство, за които да са му били налагани наказания. Поради това съдът
намира, че следва да намали размера на наложената санкция от 800 лв. на 500
лв., в минималния предвиден в закона размер от 500 лв., като счита, че това
наказание е съответно на допуснатото нарушение и ще изпълни в цялост целите на чл. 12
от ЗАНН.
По отношение на искането за присъждане на разноски в случай на отмяна на
наказателното постановление, направено от жалбоподателя, чрез процесуалния му
представител, същото се явява неоснователно по следните съображения:
Първоинстанционното производство пред районния съд по обжалване на
наказателни постановления е по Закона за административните нарушения и
наказания и е със смесен характер, образуват се административнонаказателни
дела.
В ЗАНН не е уредена отговорността за разноските на страните и съгласно
чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила, за призоваване и
връчване на призовки и съобщения, извършване на опис и изземване на вещи,
определяне разноски на свидетели и вещи лица, изчисляване на срокове, както и
за производството пред съда по разглеждане на жалби срещу наказателни
постановления, на касационни жалби пред окръжния съд и предложения за
възобновяване, се прилагат разпоредбите на Наказателнопроцесуалния кодекс.
В производството пред районния съд по разглеждане на жалби срещу
наказателни постановления, при субсидиарно прилагане на НПК, когато
наказателното постановление е отменено, не се присъждат разноски в полза на
нарушителя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното
производство не се присъждат разноски срещу държавата. Разпоредбата на чл.190
ал.1 от НПК съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за невинен,
разноските остават за сметка на държавата, се отнася за направените разноски по
обвинението за свидетели и вещи лица посрещнати от сумите, предвидени в бюджета
на съда. Приложимият процесуален закон изобщо не признава на
жалбоподателя по административнонаказателно дело право на разноски за воденето
му.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно Постановление № 472166-F514616/23.10.2019 г. на Началник на
Отдел "Оперативни дейности" в ЦУ на НАП, с което на "ШЕН
СИ“ ЕООД, ЕИК *********, с управител Х.А.Н. за нарушение по чл.25, ал.1, т.1 от Наредба
№Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ,
вр. чл.118, ал.1 от ЗДДС е наложено административно наказание "Имуществена
санкция" в размер на 800 лева на основание чл.185, ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената "Имуществена
санкция" от 800 лв. на 500/ петстотин/ лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв.В.Д. ***-процесуален представител на
жалбоподателя по НАХД № 393/2019г. по описа на Районен съд-П. за присъждане на
направените по делото разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна
жалба в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението
са изготвени пред Административен Съд –Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по
компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: