Р Е Ш Е Н И Е
№ ............ /……………….2016 г., гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
МЛ. С. АНДОН ВЪЛКОВ
при секретаря Г.Д., като разгледа докладваното от младши съдия Вълков въззивно гражданско дело № 1480 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
258 - 273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 26669/25.05.2016 г., подадена от А.А.П., чрез адв. М.Ф., срещу решение № 1606/25.04.2016 г. по г.д. №
10156/2015 г. по описа на ВРС, с което е развален, на основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, по предявения иск от
А.Д.А., ЕГН **********,***, и Т. К. А.,***, срещу А.А.П., ЕГН **********, и И.А.П.,
ЕГН **********,***, сключения между А.Д.А., ЕГН **********,*** и А.А.П., ЕГН **********,
договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане,
обективиран в нотариален акт № 196, том ІV, нотариално дело № 1851/1981 г. на
нотариус при Враненски районен съд, по силата на който А.Д.А., ЕГН **********,
е прехвърлил на А.А.П., ЕГН **********, своя собствен недвижим имот,
представляващ 556 кв.м. ид.ч. от дворно
място, находящо се в гр. Варна, кв. Галата, ул. ”Крайбрежна” №51, цялото от 956
кв.м., съставляващо парцел І-711 от кв. 6, заедно с втория етаж на построената
жилищна сграда и ½ ид.ч. от избата, заключаваща се в северната част на
сградата, срещу задължението на приобретателката да гледа прехвърлителя и съпругата
му Т. К. А., до края на живота им, като им осигури спокоен и нормален такъв,
какъвто са водили до сега, при запазено от прехвърлителя и съпругата му право
на пожизненно и безвъзмездно ползване на югоизточната стая от етажа на така
прехвърления имот до края на живота им. Със същото решение е осъдил, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, А.А.П.
ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА на А.Д.А. и Т. К. А., сумата от 275,30 лв., представляваща
сторени по делото разноски за заплатена държавна такса от ищците.
Във въззивната жалба се твърди, че решението е
незаконосъобразно, необосновано,
постановено при допуснати съществени нарушения на материалния закон и
процесуалните правила. Посочва се, че видно от позволителен билет №
1221/09.12.1964 г., въз основа на който е изградена сградата, квадратурата е
41,78 кв.м., а от представената актуална скица и в уточнителната молба на ищеца
е записано, че застроената площ вече е 81.48 кв.м., като разликата е пристроена
от ответниците, ведно с гараж. Твърди се, че ВРС е докладвал иска за разваляне
на догоовра поради виновното му неизпълнение от ответницата, но не и от
двамата. Съдът не бил задължил ищците да уточнят откога твърдят, че
задължението не се изпълнява от ответницата. Жалбоподателката посочва, че
изводите на съда, че е налице пълно неизпълнение от страна на ответниците,
както и че неизпълнението не е незначително, са необосновани. Посочва се, че
вторият ответник не е канен от ищците да изпълни. Направено е искане решението
да бъде отменено изцяло.
Ответната страна – А.Д.А.,
чрез пълномощника си адв. Т., прави искане решението на ВРС да бъде оставено в
сила, и да им бъдат присъдени разноските по делото.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което
жалбата следва да бъде разгледана по същество.
ВОС, като взе предвид
изложеното от страните и
доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Производството пред ВРС е образувано по предявен от А.Д.А.
и Т. К. А. срещу А.А.П. и И.А.П. иск с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД,
да бъде развален, поради виновното неизпълнение от страна на ответниците,
сключения договор за прехвърляне на имот срещу издръжка и гледане, обективиран
в нотариален акт № 196, том IV, дело № 1851/25.05.1981 г., по силата на който
прехвърля на първата ответница - негова дъщеря, срещу поето от нея задължение
ищецът и съпругата му Т. К. А. да бъдат гледани и издържани до края на живота им,
като им се осигури спокоен и нормален живот, какъвто са водили и до момента на
сделката, следния недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. Галата, ул.
”КРАЙБРЕЖНА” № 51 и представляващ: жилище, представлявящо целият втори етаж на
жилищната сграда, ведно с 556/956 ид. части от дворното място, в което същата е
построена, цялото с площ от 956 кв.метра, представляващо при сделката парцел
1-711, в кв. 6 по плана на кв. Галата, както и ½ идеална част от избения етаж на сградата.
В исковата молбата се твърди, че между ищеца и първия
ответник е сключен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължението
на ответника да гледа прехвърлителя и съпругата му до края на живота им, с
което гледане да им осигури един нормален живот, какъвто прехвърлителят е водил
до датата на прехвърлянето. Твърди се, че ответницата след прехвърлянето се
дезинтересирала от поетите задължения по договора, като не осигурявала
ежедневните им нужди и разходи за лекарства. Предвид неизпълнението от страна
на ответницата на поетите с договора задължения, за ищците се е породил правния
интерес да искат разваляне на договора за прехвърляне недвижим имот срещу
задължение за гледане и издръжка.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от А.А.П., с
който изразява становище, че допреди една година е изпълнявала стриктно
задълженията си по договора. Повод за прекратяване на грижите сочи, че е бил
самия ищец, който я изгонил от дома си, употребявайки грубо физическо
отношение, придружено с нанасяне на обиди към нея. Посочва, че вторият ответник
- съпругът й И.А.П., нито за миг не е преставал да полага грижи за ищеца и
съпругата му. Той изпълнявал договорните задължения по вид, обем и размер,
съответен на обективните нужди на прехвърлителите. Не само ги обгрижвал, но им
помагал финансово, водил ги по лекарски кабинети, по здравни заведения и им
осигурявал необходимите грижи. Никога не са им отказали грижи и обслужване и
техните деца - синът им А. и дъщеря им Ангелина. Не оспорва, че ищците са с
влошено здравословно състояние и с тежки заболявания. За своите 92 години,
общото им състояние се признава, че е тежко.
Ответницата сочи, че тя също е със силно увредено здравословно
състояние, макар и на 66 години. Едва пристъпва и трудно обслужва и себе
си. Излага, че е в процес на развод със
съпруга си, след нанесен побой на 29.07.2015г. от него, като оттогава е в пълна изолация от цялата
фамилия. В случай, че се приеме, че с
нотариален акт № 196, том 4, дело №1851 от 25.05.1981 г. на ВРС, е обективиран
само договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане, да се счита, че то е поето към повече от едно лице, без да е уговорено
разграничение на задълженията към всяко едно от тях по вид и обем. Следователно
задължението на ответниците е неделимо.
А при неделимите задължения и по силата на закона – чл. 129 ЗЗД, дължимата
престация трябва общо да се предаде на всички кредитори и всеки от тях може да
иска обезпечаването за сметка на останалите. С оглед на това, да се има
предвид, че когато издръжката и гледането е задължение на две и повече лица,
длъжниците са солидарно отговорни пред всички правоимащи да ги получат. При
евентуално изпълнение само по отношение на някои от тях ще е налице частично
неизпълнение, което по същество е неточно изпълнение на договора. Съобразявайки
разпоредбата на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД, при незначителност на интереса на
кредитора, поискал развалянето на договора изцяло или частично, то не следва да
бъде допуснато. Посочва, че няма вина за
реалното неизпълнение на договора, като единствено виновен за това е ищецът А.А.,
който отказва да приеме грижите за гледането и храната, които тя е предлагала
на ищеца и съпругата му. Затова настоява
да се отхвърли иска за разваляне на договора като неоснователен. Ако съдът
приеме за основателна исковата претенция и развали договора, моли на основание
чл. 87, ал. З от ЗЗД, и чл. 88, ал. 1 ЗЗД, за произнасяне по въпроса за връщане
на разменените престации по двустранния договор, по смисъла на Тълкувателно
решение № 122 от 01.12.1986 г. ОСГК на ВС. Посочва се, че развалянето на
договора има обратно действие, защото при развалянето настъпва ново правно
положение, което задължава страните да върнат това, което са си разменили. Моли
за присъждане направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК
е постъпил отговор и от ответника И.А.П., с който същият изразява
становище, че признава основателността на иска, като с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото, поради което моли да бъде развален договора, но
без да той да бъде осъждан да заплаща разноски по делото. Излага, че в момента
със съпругата му са в конфликтни отношения, като тя е в такива и със своите
родители от няколко години, при което същата отказа да се грижи за тях, а
същевременно не била съгласна и той самия да се грижа за тях, въпреки че
доколкото може се старае да им помага. Посочва, че не е справедливо процесния
имот да остане собственост на него и съпругата му, поради което и тъй като наистина
от доста време те двамата не се грижат за родителите на съпругата му, правилно
е този договор да бъде развален.
По делото се установи следната фактическа обстановка:
От представения по
делото нотариален акт за продажба на недвижи имот срещу задължение за гледане и издръжка № 196,
том ІV, дело № 1851/1981 г. на нотариус при Варненски районен съд, се установява, че на 25.05.1981 г. А.Д.А. е
прехвърлил на дъщеря си А.А.П. своя собствен недвижим имот, представляващ 556
кв.м. ид. части от дворно място, находящо се в гр. Варна, кв. Галата, ул. ”Крайбрежна”
№ 51, цялото от 956 кв.м., съставляващо
парцел І-711 от кв. 6, заедно с втория етаж на построената жилищна сграда и
½ ид.ч. от избата, заключаваща се в северната част на сградата срещу
задължението на приобретателката да гледа прехвърлителя и съпругата му Т. К. А. до края на живота им, като им осигури спокоен
и нормален живот, какъвто са водили до сега, при запазено от прехвърлителя и
съпругата му право на пожизненно и безвъзмездно ползване на югоизточната стая
от етажа на така прехвърления имот до края на живота им.
От представената скица
на поземлен имот № 15-373651/31.08.2015 г., изд. от СГКК – Варна, се
установява, че имотът е с индентификатор 10135.5510.509, находящ се в гр.
Варна, Боровец №1, с площ от 976 кв.м., с трайно предназначение на територията:
урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.).
От представената схема №
15-373671/31.08.2015 г. на самостоятелен обект в сграда, изд. от СГКК – Варна,
се установява, че обектът е с идентификатор 10135.5510.509.1.2, с адрес: гр.
Варна, Боровец № 1, ет. 2, с предназначение: жилище, апартамент, с площ от
81.48 кв.м.
От представената данъчна
оценка от 03.09.2015 г. се установява, че процесният имот е на стойност 15
027,80 лв.
От представената на л.
10 – л. 11 от делото медицинска документация – експертни решения на ТЕЛК МБАЛ
„Св. Анна-Варна” се устанвява, че А.Д.А. страда от болест
на Паркинсон, а Т. К. А. от злокачествено новообразувание на
ректосигмоидалната област.
От представеното по
делото разпореждане № ********** за отпускане на пенсия, се установява, че А.Д.А.
получава месечна пенсия в размер на 278.35 лв.
От представеното по
делото разпореждане № ********** за отпускане на пенсия, се установява, че Т. К.
А. получава месечна пенсия в размер на 188.55
лв.
Въз основа на така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
ВРС е бил сезиран с иск за разваляне на договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, с правно
основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД.
По делото ищците следва да докажат наличието на валидно
облигационно правоотношение, възникнало по силата на сключен договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, а в тежест
на ответниците е да докажат пълното и точно изпълнение на поетите с договора
задължения, т.е. да докажат, че са престирали
непрекъснато и ежедневно грижи и гледане на прехвърлителя по сделката и
неговата съпруга, до завеждане на иска (Решение
№ 622/25.10.2010 г. на ВКС по гр.д. № 212/2010 г., III г.о., Решение №
82/05.04.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1313/2009 г., IV г.о.). Като ищците не са
длъжни да посочат изрично в какво се състои неизпълнението, нито да доказва
липсата на изпълнение (Решение № 217/26.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 999/2010
г., III г.о.).
Ответниците дължат
на прехвърлителя и неговата съпруга ежедневна издръжка и непрекъснато полагане
на необходимите грижи, а от събраните по делото писмени доказателства не се
доказа ответниците да са полагали адекватни на поетите с договора грижи и
издръжка по отношение на ищците, поради което и ответниците не установиха по
несъмнен начин своята изправност по договора. В самия отговор на исковата молба
ответницита признава, че допреди една година е изпълнявала стриктно
задълженията си по договора, но след това е престанала да го прави, защото
ищецът я е изгонил от дома си. В отговора на
исковата молба и вторият ответник признава, че А.П. от няколко години е в
конфликтни отношения със своите родители, при което същата отказа да се грижи
за тях. И двамата ответници признават, че ищците са в лошо здравословно и
финансово състояние и имат нужда от грижи.
Твърденията на ответницата, че ищецът и отказъл
да приеме грижите и
издръжка в натура, не представлява виновно
неизпълнение от негова страна. В този случай тя е следвало незабавно да поиска от съда трансформиране на
задължението в паричния му еквивалент. След като не е направила това, тя
е била в неизпълнение, което е достатъчно за развалянето на договора поради нейното виновно неизпълнение.
По отношение на изложените от ответницата съображения в
отговора на исковата молба, че тя също е с влошено здравословно състояние и
също получава малка пенсия и едва обслужвала себе си, следва да се посочи, че
възможностите на длъжника да предостави договореното са без значение, тъй
като целта на договора е нуждите на прехвърлителя да бъдат обезпечени в
обичайните разумни граници (Решение № 863/22.12.2010 г. на ВКС по гр.д. №
1534/2009 г., IV г.о.). В този смисъл ответницата не може да се позовава на
обективна невъзможност да предостави обещаното по договора и да се освободи от
отговорност. Правилно ВРС е посочил, че ответниците не са предоставили на ищците
необходимите им грижи и издръжка и е налице виновно неизпълнение на задълженията
по алеаторния договор, като неизпълнението не се явява незначително по смисъла
на чл. 87, ал. 4 от ЗЗД.
С влизане в сила на съдебния акт, с който се уважава иска
на ищците, ще се прояви конститутивния ефект на решението и развалянето на
договора ще има обратно действие, което ще задължи страните да си върнат това,
което са си разменили. По отношение на искането на ответницата да получи това което
е дала по договора, правилно ВРС е приел, че по делото не се доказа ответницата да е престирала нещо в полза на ищците,
поради което и искането й се явява неоснователно.
С оглед на това, че изводите на двете съдебни инстанции
съвпадат, постановеното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на спора, разноските
следва да бъдат присъдени в полза на въззиваемата страна. Същата е представила списък на разноските по чл. 80
от ГПК и претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение в размер на 2710 лв. за двете инстанции, както и сумата от 275.30 лв., представляваща платена
държавна такса за предявения иск.
Претендираната от въззиваемата страна сума от 275.30 лв., представляваща
платена държавна такса за предявения
иск, е била присъдена от ВРС, поради което настоящата инстанция не следва да я
присъжда повторно. По отношение на искането за присъждане на адвокатско
възнаграждение за пред първата инстанция, ВОС намира, че в настоящия случай, не е компетентен да се
произнася по направеното искане. По направеното искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция, съдът намира, че следва да
присъди на въззиваемия половината от претендираната сума, а именно в размер на
1355 лв.
С оглед изхода на делото на въззивницата не следва да се
присъжда разноски.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1606/25.04.2016 г. по г.д.
№ 10156/2015 г. по описа на ВРС.
ОСЪЖДА А.А.П., ЕГН **********, адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ
В ПОЛЗА НА А.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***,
сумата от 1355 лв., представляваща сторени по делото разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение от въззиваемия.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен
съд на Република България по реда и условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.