№ 633
гр. Пазарджик, 16.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на тринадесети септември, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220200927 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Д. П. АР., ЕГН **********, с адрес с. Г., обл.
Пазарджишка, ул. „14-та“ № 10, против Наказателно постановление № 21-1006-000842
от 09.04.2021 г. издадено от Началник група КПДГПА към ОД на МВР-Пазарджик, с
което за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ на основание чл.638 ал.1 т.1 във вр. с
чл.461 т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лева.
В жалба обобщено се излага възражения за допуснати нарушения на
материалния и процесуалния закон, водещи до незаконосъобразност на НП, чиято
отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, но изпраща процесуален
представител, който поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага
аргументирано становище за незаконосъобразност на НП, като пледира за неговата
отмяна. Претендира в полза на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените от него
разноски съгласно представения списък на разноските.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален
представител. Не изпраща и писмено становище по същество.
Като взе предвид изложеното в жалбата и становището на процесуалния
представител на въззивника и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
1
Жалбоподателят е санкциониран с атакуваното НП за това, че на 28.03.2021 г., в
11,20 часа, в с. Г., на кръстовището на ул. „Втора“ и ул. „Тринадесета“, е управлявал
мотопед „***“ с рег. № ***, лична собственост, като ПС е регистрирано на
територията на РБ и не е спряно от движение МПС, като не е сключил договор за ЗЗ
„ГО” на автомобилистите към момента на проверката.
По този повод против жалбоподателя бил съставен АУАН с бл. №
288372/28.03.2021 г. в негово присъствие, след което му бил предявен и връчен
екземпляр от акта срещу подпис. С АУАН били иззети СУМПС и КТ на водача, както
и СРМПС на мотопеда. Впоследствие на следващия ден жалбоподателят сключил
ЗЗДГО за мотопеда, като представил в Сектор ПП застрахователната полица, поради
което иззетите документи му били върнати и това обстоятелство било отбелязано в
АУАН. При предявяването на акта жалбоподателя заявил, че нямал възражения по
направените констатации, като обяснил на контролните органи, че отивал да сключи
застраховка за мотопеда.
Въз основа на акта на 09.04.2021 г. било издадено атакуваното НП. То било
връчено лично на санкционираното лице на 14.04.2021 г., видно от разписката към НП.
Жалбата против НП била подадена чрез АНО до съда и била входирана в
деловодството на ОДМВР- Пазарджик на 20.04.2021 г., поради което е процесуално
ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите писмени
доказателства, показанията на актосъставителя- св. И.Т. и св. П. А..
Съдът кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, които по
съществото си са достоверни и непротиворечиви, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка.
При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество жалбата
против НП е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АУАН и НП са
съставени от компетентни лица. Съгласно чл.647 ал.1 от КЗ актовете за установяване
на административно нарушение се съставят в случаите по чл.638 ал.1- 3 и 5 и чл.639 от
длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. В
настоящия случай актосъставителят И.Т. е заемал длъжност „мл. автоконтрольор“ в
група КПДГПА при ОДМВР- Пазарджик, която е териториално звено на ОД на МВР-
Пазарджик. Според чл.647 ал.2 от КЗ наказателното постановление за нарушенията по
чл.638 ал.1-3 и 5 и чл.639 се издават от директора на областната дирекция на
Министерството на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или
от оправомощено от него длъжностно лице. Видно от Заповед № 312з-1590/10.09.2016
г. на Директора на ОДМВР Пазарджик (л.8), сред определените да съставят НП по КЗ е
и началникът на група към ОДМВР- Пазарджик. В изпълнение на своите правомощия,
2
съгласно цитираната заповед, П. Х., като Началник група КПДГПА в ОДМВР-
Пазарджик е съставил обжалваното НП.
На следващо място АУАН е надлежно и своевременно съставен и отговаря на
изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН, с точно и ясно описание на нарушението с
посочване на датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено. Същото се отнася и до атакуваното НП, което е съставено в
съответствие с реквизитите по чл.57 от ЗАНН. Дадената е правилната правна
квалификация- нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ, която норма задължава всяко лице,
което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на територията на
Република България и не е спряно от движение да сключи договор за застраховка „ГО“
на автомобилистите. Тоест задължение е за собственика на МПС да сключи
застраховка. Неизпълнението на това задължение води до ангажиране на
административнонаказателна отговорност съгласно разпоредбата на чл.638 ал.1 т.1 от
КЗ, както правилно е посочил АНО в НП и е направил правилната привръзка с
разпоредбата на чл.461 т.1 от КЗ, а именно че се ангажира отговорността на ФЛ-
собственик на ПС с налагане на глоба.
В описанието на нарушението МПС е индивидуализирано в пълна степен като е
посочен неговия вид, модел и рег. номер. Посочено е, че същото е собственост на
жалбоподателя, както и неговото качество на водач на ПС. Отразено е и това че ПС е
регистрирано в страната и не е спряно от движение, както и че към момента на
проверката същото няма валидно сключен и действащ договор за ЗЗГО.
Поради всичко изложено съдът не споделя възражението, направено в жалбата, а
именно че описанието на нарушението в акта и НП е „пестеливо“ и че е възпроизведен
текста на разпоредбата на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ.
Съдебният контрол е ограничен в рамките на наказателното постановление, като
въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически и
констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за
законосъобразност и обоснованост на същото.
Не се спори по делото, че на посочените в НП дата, час и място жалбоподателят
е управлявал посоченото МПС и че същото е негова лична собственост. Последното
обстоятелство се установява и от приетата като писмено доказателство по делото
справка за собственост и регистрация на ПС (л.9). Няма спор, че процесният мотопед е
МПС по смисъла на §6 т.11 от ДР на ЗДвП и отговоря на характеристиките за мотопед
съгласно легалната дефиниция, дадена в в §6 т.14 от ДР на ЗДвП.
Не е спорно също, че към момента на проверката управляваният от
жалбоподателя мотопед не е имал сключена ЗЗ „ГО“. Това обстоятелство не се отрича
и в депозираната жалба, а и се установява от показанията на св. Т., който заяви, че
когато жалбоподателят е бил спрян за проверка в хода на същата е било установено, че
мотопедът нямал застраховка. Това обстоятелство се установява и от представените и
приобщени по делото застрахователни полици (л.4-5), видно от които е, че мотопедът е
имал сключена ЗЗГО със застрахователен период от 09.05.2020 г. до 09.05.2021 г., но
на разсрочено плащане, като от справката в Гаранционния фонд се установява, че тази
застраховка е била прекратена на 26.11.2020 г. Нова застраховка е била сключена за
ПС на 29.03.2021 г., на следващия ден след като жалбоподателят е бил спрян от
контролните органи за проверка и му е бил съставен АУАН (виж полица на л.5 и
3
справката от гаранционния фонд).
Казано с други думи безспорно се установи по делото, че на посочените в НП
дата, час и място жалбоподателят А. е извършил административното нарушение, за
което му е повдигнато и адм. обвинение, т.е. управлявал е собственият си мотопед, без
обаче същият да е имал сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Съдът не кредитира и твърденията на жалбоподателя, инкорпорирани в жалбата
и чрез показанията на св. Т. и св. П. А. (негов баща), а именно че когато бил спрян за
проверка отивал да си направи застраховка на мотопеда, като половин час след
проверката сключил такава. Видно от застрахователната полица е, че не в деня на
проверката, а на следващия ден е бил сключен договор за ЗЗГО, а освен това без
каквото и значение в случая е обстоятелство дали мотопеда е бил управляван с
посочената цел. Като правоспособен водач жалбоподателят е наясно със забраната на
чл.481 ал.3 от КЗ, която разпоредба въвежда общата забрана за недопускане
движението по пътищата, отворени за обществено ползване на МПС, без водачът да е
застрахован.
При така установеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на
основание чл.638 ал.1 т.1 във вр. с чл.461 т.1 от КЗ като му е била наложена
предвидената в твърд размер глоба от 250 лева.
Съдът не споделя направено от процесуалния представител на въззивника
възражение, инкорпорирано и в подадената жалба, а именно че случаят не е маловажен
по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Вярно е, че в случая нов договор е сключен, на
следващия ден след проверката от контролните органи, но пък от друга страна липсват
данни поради какви обстоятелства управляваният мотопед е било без сключен валиден
договор за ЗЗ „ГО“, но дори и да са налице обективни такива, както няма значение и
посочената от водача цел да управлява ПС, а именно да отиде и да сключи застраховка,
още повече че притежава друго МПС, с което може да се придвижи и да изпълни това
свое задължение (виж показанията на св. А.), както няма никакво значение в случая и
това, че МПС не е участвало в ПТП и не са настъпили вреди от деянието. От
съществено значение в случая е обстоятелството, че дори и един ден или няколко часа,
дори минути, процесният мотопед да е участник в движението и за него да няма
сключена задължителната застраховка, това би поставило при евентуален пътен
инцидент и друго увредено в резултат на него МПС в невъзможност за
удовлетворяване на собственика по специалния ред чрез гарантирането плащане от
фонда ГО.
От друга страна за законодателя е без значение обстоятелството дали и колко
време се управлява едно МПС, относно задължението за сключване на договор за ЗЗГО
за всички МПС, които не са спрени по надлежен ред от движение и са регистрирани на
територията на страната. Това е така, т.к. с тази норма се регулират съществени
обществени отношения. Не е ясно дали и колко време жалбоподателят нямаше да
сключи договор, ако не беше проверен и не беше установена неизправността му в това
отношение. Още повече, че при извършената от съда справка в гаранционния фонд се
установи, че предходният договор за ЗЗ „ГО“ за процесния мотопед е преустановил
своето действие още на 26.11.2020 г. Тоест до 28.03.2021 г. този мотопед не е имал
4
сключен и действащ договор за ЗЗ „ГО“. Дори и това да е инцидентна проява от страна
на въззивника, то това обстоятелство не може да обуслови по-ниска степен на
обществена опасност на конкретния случай в сравнение с останалите такива от този
вид.
Наложената глоба е в предвидения твърд размер 400 лева и това решение на
законодателя само потвърждава проявеното отношение към регулираните обществени
отношения, като е отчетено, че извършеното нарушение е с значителна степен на
обществена опасност, тъй като при управлението винаги съществува евентуален риск
от настъпване на ПТП. Въз основа на изложеното наказателното постановление, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане в негова полза на сторените разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение следва да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в
настоящия си състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-1006-000842 от
09.04.2021 г. издадено от Началник група КПДГПА към ОД на МВР-Пазарджик, с
което на Д. П. АР., ЕГН **********, с адрес с. Г., обл. Пазарджишка, ул. „14-та“ № 10,
за нарушение на чл.483 ал.1 т.1 от КЗ на основание чл.638 ал.1 т.1 във вр. с чл.461 т.1
от КЗ е наложена глоба в размер на 250 лева, като законосъобразно.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователно искането на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на разноски в негова полза.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в 14-
дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5