О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

гр. Кюстендил, 27.03.2018г.

 

КЮСТЕНДИЛСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти въззивен състав, в закрито заседание от двадесет и седми март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА

          ЧЛЕНОВЕ: TAТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                         МАРИЯ АНТОВА

 

разгледа докладваното от мл. съдия Антова в. ч. гр. д. № 96 по описа на съда за 2018г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

          

Производството е по реда на чл.274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба № 30419/29.12.2017г. на „***“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, чрез процесуалния му представител- адв. А. П., срещу определение от 22.12.2017г. по гр.д. № 816/2017г. по описа на РС- Кюстендил.

 С обжалваното протоколно определение е спряно производството по гр.д. № 816/2017г. по описа на РС- Кюстендил на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК до произнасяне на ВКС по ч.гр.д. № 4547/2017 г. по описа на ВКС, съответно, до приключване с влязъл в сила съдебен акт по искането за отмяна на основание чл.303 ГПК на решение на РС- Кюстендил, постановено по гр.д. № 829/2014г.

Недоволен от така постановения акт останал жалбоподателят, който го намира за неправилен и незаконосъобразен. Не споделя правния извод на съда, че наличието на висящо производство пред ВКС с искане за отмяна на влязлото в сила решение на първоинстанционния съд поради наличие на нови доказателства е основание за спиране на производството. Искането към съда е за отмяна на обжалвания акт и за продължаване на съдопроизводствените действия от РС- Кюстендил.

 

В законоустановения 1-седмичен срок е постъпил отговор от страна на процесуалния представител на ответната страна- К.Е.К. /ищец в първоинстанционното производство/, в който са изложени доводи за неоснователност на частната жалба и за правилност на обжалваното определение, предвид наличието на преюдициалност на исковете по чл.108 и чл.109 ЗС и подадената молба за отмяна на решение на РС- Кюстендил. Цитират практика на ВКС. Искането към съда е за потвърждаване на атакувания съдебен акт, като се претендират и разноски в настоящото производство.

 

След извършена служебна проверка настоящият състав счита, че частната жалба е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и като такава се явява допустима. По същество я намира за основателна поради следното:

За да е налице хипотезата на спиране на производството на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК следва в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. Тоест следва да е налице връзка на обусловеност между двете дела, а такава има, когато решението на другия съд би формирало сила на пресъдено нещо по отношение на преюдициално правоотношение на спорното по гражданското дело субективно право. Съгласно константната съдебна практика исковете по чл.108 и чл.109 ЗС са в условия на преюдициалност, както и правилно е приел първоинстанционният съд. Не може обаче да бъде споделен правният му извод, че подадената молба на основание чл.303 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по гр.д. № 829/2014г. по описа на РС- Кюстендил е основание за спиране на процесното производство по чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Доколкото, към момента на постановяване на обжалваното определение, няма произнасяне на ВКС, с което да е приел, че молбата е основателна, съответно да е отменил изцяло или частично решението по гр.д. № 829/2014г. по описа на РС- Кюстендил и да е върнал делото за ново разглеждане, висящността на последното не е възобновена, тоест не е налице предпоставка по чл.229, ал.1, т.4 ГПК.

Не може да бъде споделен и изводът на съда, че основание за спиране се явява и  образуването на ч.гр.д. № 4547/2017 г. по описа на ВКС с оглед на подадена частна жалба на К.Е.К. и на О.А. К. срещу определение на ВКС по ч.гр.д № 2242/2017г., с което е оставено без разглеждане частната жалба на К.Е.К. срещу определение по гр.д. № 1173/2016г. по описа на ВКС, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение по гр.д. № 381/2015г. по описа на ОС- Кюстендил. Това е така, доколкото определението на ВКС, постановено на основание чл.288 ГПК за недопускане до касация не подлежи на обжалване, съответно въззивното решение по гр.д. № 381/2015г. по описа на ОС- Кюстендил, с предмет иск по чл.108 ЗС между същите страни е влязло в законна сила, независимо от последващите жалби на К.Е.К..

Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да се отмени, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

По искането на разноски на ответника по частната жалба, следва да се посочи, че такива не му се дължат и няма да му бъдат присъдени с оглед основателността на частната жалба.

 

Така мотивиран, съдът

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

         

ОТМЕНЯ определение от 22.12.2017г. по гр.д. № 816/2017г. по описа на РС- Кюстендил.

ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на по-нататъшните процесуални действия.

 

            Определението е окончателно.

 

 

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.                                      2.