СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ "Е" въззивен състав, в публичното
заседание на двадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с-я ВИКТОРИЯ СТАНИСЛАВОВА
при секретаря: Елеонора
Георгиева,
разгледа докладваното от съдия Сантиров в.гр.дело № 1217/2021 г. по описа на СГС, и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 20242548 от
03.11.2020 г., постановено по гр. д. № 32259/2019 г., по описа на СРС, ГО, 33
състав, е отхвърлен предявеният от И.Р.А. срещу Етажна собственост на вх. А от
жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. *******осъдителен иск с правно
основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС за заплащане на сумата от 1636,47 лв.,
представляваща разходи за труд и материали за необходим ремонт, изразяващ се в
изпълнение на външна топлоизолация на северна стена на жилището й – апартамент
№ 1, , находящ се в гр. София, ул. *******вх. А, извършен в периода 10.09.2015
г. – 10.10.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата за периода от
06.06.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
Със същото решение И.Р.А.
е осъдена да заплати на ответната страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата
от 800,00 лв., представляващи разноски по делото.
Срещу така
постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищцата И.Р.А. с оплаквания за неправилност на
същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния
закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Поддържа, че с
извършеният ремонт се цели отстраняване на създадени пречки или неудобства за
нормалното ползване на сградата и самостоятелните обекти в нея. Сочи, че според
изслушаните пред СРС експертизи единствено чрез външна топлоизолация ще се
предотврати конденза на северната стена, респективно поява на мухъл в имота.
Сочи, че съгласно чл. 48, ал. 6 ЗУЕС всеки собственик може да извърши със
собствени средства, материали и/или труд необходим ремонт на общите части на
сградата без решение на общото събрание, като в настоящия случай съдът
неправилно е приел, че се касае за „основен“, а не за „необходим“ ремонт.
Изтъква, че предприетото топлоизолиране на фасадата е обща част на сградата
съгласно чл. 38, ал. 1 ЗС. Също така от представени протоколи от Общо събрание
се доказва използването на пари от общата каса без решение на общото събрание
за други собственици. Именно за предотвратяване на започнало увреждане и по
нататъшна поява на конденз и мухъл по стените, изпълнената външна топлоизолация
е необходим и дори неотложен ремонт. Моли съда да отмени обжалваното решение и
да уважи изцяло предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения двуседмичен срок въззиваемият-ответник
Етажна собственост на вх. А от жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул.
*******чрез
пълномощника си - адв. А. З. с надлежно учредена представителна власт, е подал
писмен отговор, с който поддържа становище за неоснователност на въззивната
жалба. Счита, че първоинстанционното решение е правилно, постановено в в
съответствие с материалния и процесуалния закон. Петендира разноски по делото.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от
легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна
такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни
основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките
на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие
с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира
подадената въззивна жалба за основателна по следните съображения:
Съгласно
цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само
на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените
фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на
първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. По
конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които очертават и
предметния обхват на въззивната проверка, съдът намира следното:
Първоинстанционния съд е бил сезиран с иск с правно
основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС за заплащане на сумата от 1636,47
лв., представляваща разходи за труд и материали за необходим ремонт, изразяващ
се в изпълнение на външна топлоизолация на северна стена на недвижим имот –
апартамент № 1, , находящ се в гр. София, ул. *******вх. А, извършен в периода
10.09.2015 г. – 10.10.2015 г.
Първоинстанционния съд е приел, че извършеният ремонт
представлява полезен разход, тъй като поставената топлоизолация на външната
стена не представлява дейност по привеждане на общите части в съответствие с
нормтивните изисквание, а представлява по своята същност подобрения или полезни
разходи по смисъла на т. 12 от ДР на ЗУЕС.
Съгласно т. 8 от ДР на ЗУЕС, "Необходим
ремонт" е дейност за привеждане на сградата, на общи части, инсталации или
части от тях в съответствие с нормативните изисквания за техническа пригодност
на сградата и инсталациите, включително и покривите, с оглед отстраняване на
създадени пречки или неудобства за
нормалното използване на сградата и самостоятелните обекти в нея. Общи за
всички етажни собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът,
основите, външните стени, вътрешните
разделителни стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните,
трегерите, плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между
таванските и избените помещения на отделните собственици, комините, външните
входни врати на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения,
главните линии на всички видове инсталации и централните им уредби,
асансьорите, водосточните тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по
естеството си или по предназначение служи за общо ползуване (чл. 38, ал. 1 ЗС).
В случая безспорно се касае за ремонт на външна стена, която представлява обща
част.
От основното и допълнителното заключения
на изслушаните и неоспорени от страните по делото СТЕ, се установява безспорно извършване
от страна на ищцата на външна топлоизолация на северната стена на жилището,
поради наличие на конденз и мухъл по стените и гардероба. Установено е, че
северното разположение на стената и това, че под жилището са разположени
неотопляеми мазета допринася за получаването на конденз и съответно поява на
мухъл по стената. Според вещото лице причината за това е в ниската повърхностна
температура по вътрешната повърхност на стената, която щом падне под т. нар.
точка на оросяване, предизвиква кондензация на парите, съдържащи се във
въздуха. Експертите изтъкват, че единствения удачен начин за предотвратяване и
справяне с проблема, освен проветряването, са поставянето на дограма със
стъклопакет (като таква дограма е била вече поставена) и чрез изпълнение на
външна топлоизолация. Външната изолация повишава температурната стабилност на
сградата, тъй като се използва способността на масивните строителни материали
да акумулират топлина и това предпазва от образуване на конденз или от
замръзване на проникналата в тях влага и последващо разрушаване на стенното
покритие. Като се има предвид конструкцията на сградата и разположението на
жилището, вещото лице инж. Х.достига до извода, че сградата е със
стоманибетонен скелет на носещата конструкция. Подовата плоча се намира над
неотопляемо помещение (мазета), както три външни стени на жилището, което
неминуемо се отразява в отрицателна посока за неговите топлоизолационни
характеристика. Единственият приложим и ефикасен начин за елиминиране на поява
на конденз и мухъл е изпълнението на въшна изолация на жилището на северната
страна. Експерта посочва, че мухълът е
заплаха за здравето на обитателите на такива помещения, като се увреждат
както стените, така и мебелите. Според вещото лице поставената топлоизолационна
система Терапор е с високи топлоизолационни характеристики, която гарантира
удължен живот на фасадата, нейната хидрофобност и механична защита. Тази
система позволява на конструкцията да „диша“ и по този начин ефективно
подпомага предотвратяване и натрупване на конденз и образуване на мухъл, както
в нея, така и в помещенията. Стойността на видовете СМР за полагане на външна
топлоизолация с вложени в структурата графити, възлиза средно на сумата от 1706
лв.
От показанията на свидетелите – П.С.и Р.Л.– живущи в сградата, се установява, че са извършвали
ремонти на банята, терасата, стаите и коридорите. Свидетеля С.споделя, че
ремонта е започнал поради наличие на мухъл. Зад гардероба е имало много мухъл –
„чернилки“ от горе до долу на цялата стена, както и конденз. Мухълът започвал
от пода в ъгъла на стаята. Свидетеля Л.е боядисвал стаите и таваните, като
изтъква, че отдавна не е било боядисвано и имало нужда от козметичен ремонт.
Според разпордбата на чл. 48, ал. 6 ЗУЕС всеки
собственик може да извърши със собствени средства, материали и/или труд
необходим ремонт на общи части на сградата без решение на общото събрание. Разходите
за извършване на ремонта, направени от собственик за негова сметка, с решение
на общото събрание се възстановяват или се прихващат от дължимите от него
вноски по чл. 50 след представяне на документи, удостоверяващи плащанията. От
представения протокол на ОС на ЕС на процесната сграда, находяща се в
гр. София, ул. *******проведено на 28.03.2019 г., е било взето решение да не
бъде възстановена на ищцата сумата за извършения ремонт на общи части (външна
стена).
С оглед гореизложеното
настоящият състав счита, че поставянето на топлоизолация са разходите, с които
се увеличава стойността на сградата при преустройства и ремонт на общите части
не са нормативно предвидени и са извън разходите за необходим и неотложен
ремонт и за основно обновяване (т. 12 ДР на ЗУЕС), тъй като извършените СМР са
такива работи, с които се възстановява експлоатационната им годност, подобрява
се или се удължава срокът на тяхната експлоатация. Поставянето на
топлоизолацията повишава температурната стабилност на сградата, което
представлява подобрение за имота или полезен разход. За тези случаи законът
предвижда провеждане на ОС на ЕС и вземане на решение за такъв ремонт (чл. 17,
ал. 2, т. 5 ЗУЕС). Погледнато през призмата на конкретния случай поставената
топлоизолация на северната стена на апаратмент № 1 в сграда, находяща се в
гр. София, ул. *******е с цел преодоляване на разликата в температурата на
помещенията и външната температура, която причинява конденз, респективно мухъл
в помещенията. Спецификата в случая е разположението на процесната стая:
северно изложение с две външни стени, над неотопляеми помещения (мазета) е
предпоставка за появата на конденз и мухъл. От изготвените технически
експертизи се установяват следи от влага и мухъл по стената и гърба на
гардероба. Мухълът уврежда както стените, така е мебелите и може да доведе до
заболявания и инфекции. Местата където влагата и мухълът са въздействали дълго
време поврежда боята, шпакловката и дори мазилката. Наличието на конденз и
мухъл се потвърждава и от показанията на свидетеля С., който е видял зад
гардероба на ищцата „мухъл...направо чернилка, от горе до долу беше цялата
стена и имаше конденз..“. Следва да се вземе предвид представения по делото
протокол от ОС на ЕС от 20.02.2010 г., който доказва, че други етажни
собственици са извършили ремонти без решение на ОС и е взето решение след
проверка на извършеното да се изплатят сумите за извършените ремонти. В
допълнение, при наличие на влага и мухъл се нарушава законоустановеното в
разпоредбата на чл. 56 ЗС право на ползване на вещта съгласно нейното
предназначение.
Предвид изложеното необоснован е извода на
първоинстанционния съд, че поставената топлоизолация на процесната стена,
представляваща общи части според чл. 38, ал. 1 ЗС, попада в обхвата на „полезни
разходи“ регламентирани в т. 12 от ДР на ЗУЕС. Както необходимите , така и полезните разноски
са за сметка на собствениците на сградата. Принципът е участието на всеки
собственик на обект в етажната собственост относно разноски да е съобразно с
дела му в общите части. Разбирането на правната доктрина и практика относно
необходими и полезни разноски е еднопосочно в смисъл , че необходимите разноски
са свързаните с неотложни/ аварийни/ ремонтни дейности за поддържането и /или
възстановяването на общите части , предизвикани от непредвидено , неочаквано
събитие/ наводнение, пожар и др./ или се свързват с необходимостта от текущи или основни ремонтни дейности, наложени от
износване и овехтяване на сградата, като чрез тях се цели привеждане на общите части в състояние
годно за тяхното предназначение/Решение № 85 от
24.06.2014 г., постановено по гр.д. Nо 1157/2014 г., II ГО, ВКС/. В конкретния случай
извършеният ремонт е в хипотезата на
необходим ремонт за привеждане на общите части (северна стена) в състояние
годно за тяхното предназначение, тъй като, както и вещото лице е посочил, без
съмнение мухълът е заплаха за здравето
на обитателите на такива помещения, като от представения Протокол от
14.10.2015 г., съставен от служител на „С. Б..“ ООД се установява, че ищцата е
заплатила на дружеството извършило необходимия ремонт сумата от 1636,47 лв.
Имайки предвид, че съгласно кредитираното от съда заключение на вещото лице по
изслушана СТЕ, стойността на видовете СМР за полагане на външна топлоизолация
възлиза средно на сумата от 1706,00 лв., т.е. на разходите, които е направил
ищецът, то искът е основателен и доказан за пълния предявен размер от 1636,47
лв.
С
оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които достига въззивната
инстанция, не съответстват на крайните правни съждения на първоинстанционния
съд, обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено, включително в частта с
присъдените в полза на ответника разноски, а предявеният иск изцяло уважен.
При този изход на спора ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 273 ГПК сумата от 718 лв., представляваща разноски в първоинстанционното
производство. С оглед своевременно релевираното от
ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и предвид
липсата на фактическа и правна сложност на делото пред СГС, същото следва да
бъде намалено до установения в Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от НМРАВ
адвокатското възнаграждение за производството пред СГС следва да е в размер на
535 лв., с оглед цената на иска.
С оглед на правилата, установени в разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1 ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 20242548 от
03.11.2020 г., постановено по гр. д. № 32259/2019 г., по описа на СРС, ГО, 33
състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА срещу Етажна собственост на вх. А от жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ул. *******чрез адв. З. да заплати на И.Р.А., ЕГН **********,
с адрес *** на основание чл. 48, ал. 7 ЗУЕС, сумата от 1636,47 лв., представляваща разходи за труд и материали
за необходим ремонт, изразяващ се в изпълнение на външна топлоизолация на
северна стена на жилището й – апартамент № 1, , находящ се в гр. София, ул. *******вх.
А, извършен в периода 10.09.2015 г. – 10.10.2015 г., ведно със законната лихва
върху сумата за периода от 06.06.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК и сумата от 718,00 лв.,
представляваща съдебни разноски за производството пред СРС, както и сумата от 535,00 лв., представляваща
съдебни разноски за производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: