Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                                                     №  260012     

                     Б., 02.03.2021г.

                    

             В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

Б.СКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, втори съдебен състав, в публичното заседание на трети февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав:

                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Ц.

при секретаря-Т. Б.,

като разгледа докладваното от СЪДИЯТА  Ц.

гражданско дело № 1813 по описа за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното:

           Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.108 от Закон за собствеността/ЗС/.

           К.В.П. ***, с ЕГН:********** моли да бъде признато за установено по отношение на Ц.Г.Ч. с ЕГН: ********** и Н.Г.Ч. с ЕГН: ********** ***, че ищцата К.В.П. е собственик по наследство от родителите й В.Г. П., починал на 02.07.1965г. и Й. В. Г., починала на 24.10.1980г. и по давностно владение, продължило от 1980 година до сега, върху реална част с площ от 31 к. м. от УПИ .-. в кв. * по плана на с. Т., общ. Б., Софийска област, която част е придаваема към парцела по силата на дворищна регулация, утвърдена със Заповед № 1365/03.03.1958г. с граници: улица, УПИ .-. в кв. * по плана на с. Т., община Б., Софийска област, означена на скицата на вещото лице П.П. по приетата съдебно-техническа експертиза с буквите АБВГДЕА и оцветена с червен цвят, както и на реална част от 51 кв. м. от УПИ .-. в кв. * по плана на с. Т., при граници: УПИ *-* в кв. *, УПИ *-* в кв. *, собствено дворно място, означена на скицата на вещото лице П.П. по приетата съдебно-техническа експертиза с буквите ВЖЗИКЕДГВ и оцветена със син цвят както и ответниците да бъдат осъдени да предадат владението на ищцата върху така описаните по-горе реални части, както и да заплатят направените по делото разноски, за които представя списък за разноските по чл.80 от ГПК/л.92/.

В с.з. ищцата, чрез пълномощник адв.В.  Г.П. от САК /пълномощно  от 27.11.2019г.-л.16/ поддържа така предявения иск на посочените основания. Представя писмени бележки с вх.№ 260817 от 10.02.2021г.

              Ответниците-Ц.Г.Ч. и Н.Г.Ч. ***, чрез пълномощник адв. К.к. от САК/пълномощно от 06.01.2020г.-л.23/ са направили възражение по иска и са представили писмен отговор с вх.№ 54 от 06.01.2020г., в предвидения в закона срок.

          В писмения отговор ответниците оспорват иска и твърдят, че е неоснователен. Заявяват, че съгласно регулационния план на с. Т. от 1958г. част от около 30 кв. м. от собствения им имот пл. № 1674 била придадена към УПИ X-1673, собственост на ищцата. Планът не бил приложен за вътрешно – регулационната линия между УПИ *-* и УПИ *-* в кв. *. Не било заплатено обезщетение за придаваемото място. Именно поради факта, че планът бил неприложен, неговото отчуждително действие отпаднало автоматично. Относно спорната част от 30 кв. м., същата се владеела от родителите на ответниците в периода от 1975г. до 1980г., а от 2006г. насетне владение упражнявали ответниците, без някой да оспорва или възпрепятства владението им. По отношение на реалната част от 60 кв. м. сочат, че действително между двата имота в минал период е имало плет, но впоследствие през 1963 г. родителите на ответниците поставили мрежа, като заплатили частта на ищцата. От 1963 г. ответниците завладели спорната част от 60 кв. м. Молят да се отхвърли иска и се присъдят направените по делото разноски.

           В с.з. ответниците, чрез пълномощник адв.К.К. от САК оспорват иска и поддържат направените възражения в писмения отговор. Представят писмени бележки с вх.№ 260771 от 08.02.2021г.

               От събраните по делото доказателства, обсъдени във връзка със становищата на страните, съдът приема за установено следното:

               ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

               Ищцата К.В.П. е единствен наследник по закон на родителите си В.Г. П., починал на 02.07.1965г. и Й. В.П., починала на 24.10.1980г., което се установява от приложеното писмено доказателство-копие от удостоверение за наследници.

               От приложеното копие от нотариален акт №*, том.*, дело № * от 06.10.1997г. на нотариус при РС-Б., се установява, че ищцата на основание извършена обстоятелствена проверка, е призната за собственик  по наследство и давност на дворно място, находящо се в с.Т., Софийска област, представляващо парцел *-* в кв.* по плана на село Т., с площ от 1313кв.м., с уредени сметки по регулация, с построените в този парцел жилищна сграда и лятна кухня, при съседи: улица, Г. Г. , П. М., Г. Ч. и н-ци на Й. В..  Има издадена скица № 461 от 21.07.1997г. от Кметство с.Т., на която е отразено, че парцел *-* в кв.* е урегулиран от имот 1673 от 1313кв.м., с уредени регулационни сметки, както и че лятната кухня е строена едновременно с жилищната сграда през 1947г., както и че имотът по разписен лист се води на В. Г. Ч..

          От друга страна ответниците Ц. и Г. Н. Ч.се легитимират като собственици, всеки един от тях на по 1/6 идеална част от УПИ *—* в кв.* по плана на село Т., с площ от 1212кв.м., при съседи: улица, *—*  , УПИ *—*  , УПИ *—*  , както и Ц.Ч. е собственик на втори жилищен етаж, а Г. Ч. е собственик на първи жилищен етаж от построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, като собствеността са придобили на основание договор за дарение от родители им Г. Н.  Ч. и М. П. Ч., отразен в нотариален акт № *, том *, рег. № *, дело № * от 16.02.2006г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б., приложен в копие като писмено доказателство по делото.

                Приложени като писмени доказателства по делото са скици: оригинал на скица №96 от 11.06.2019г., издадена от Кметство с. Т. и скица №168/07.11.2018г. на Техническа служба Кметство с.Т., които ищцата е оспорила в частта, в която е посочено, че УПИ *-* е с неуредени регулационни сметки, относно част от имот пл.№*с площ от 30 км.м., придаващи се към УПИ *—*  .

     Съгласно приетата по делото съдебно-техническа експертиза с вх.№ 1533 от 02.03.2020г., изготвена от в.л. П.В.П. заедно със скица към същото, се установява, че по плана на село Т. от 1958г. от имот пл.№1674/ сега съсобствен на ответниците/ се придават 31 кв.м. към УПИ *—*  / сега собственост на ищцата/, които са заключени между буквите АБВГДЕА, оцветен в червен цвят на скицата, неразделна част към заключението. При направения от вещото лице оглед на място се установява, че това е празно място между жилищните сгради, собственост на страните и служи за вход към УПИ ХІ—1674, собственост на ответниците. При извършените от него проверки в съществуващите документи в Кметство с.Т. и Община Б. не е открил документи и записвания, удостоверяващи, че са уредени регулационни сметки, както и данни за заплащане на обезщетение.  От същото се установява, че сега изградената ограда по част от границата между страните или между точките ЗЖЗИ, отразена на скицата към заключението се намира изцяло в УПИ *-* в кв.* /собственост на ищцата/ или това е имота между буквите ВЖЗИКЕДГВ, оцветен в синьо, който е с площ от 51 кв.м., като оградата е с мрежа и циментови колове, които са стари, като е възможно мрежата да е на 40 години. За подаването на газ към къщата на ищцата са прокарани тръби, които са по стената на къщата.

   От приетата допълнителна съдебно-техническа експертиза с вх.№ 260187 от 13.01.2021г., изготвена от в.л. П.П., се установява, че в придаваемата се към УПИ *-* в кв.* част има изградена отвеждаща канализация, построена от жилищната сграда, собственост на ищцата, към уличната канализационна мрежа, която е под земята в пространство на 4.60м. от външната регулационна линия на УПИ Х и 0.30м. от северната страна на сградата в УПИ Х. Вещото лице П. е проверило и установило, че е имало искане от ответниците както съсобственици на УПИ *—* в кв.* за промяна на регулационната граница между УПИ *—*   и УПИ *—* в кв.* , така, че тя да минава по кадастралната граница между имоти с пл.№ * и пл.№ *, но Експертният съвет на община Б. е отказал подобна промяна, тъй като в нотариалният акт за собственост №116 от 1997г. на ищцата е записано, че УПИ *—*   е с уредени регулационни сметки.

    Ищцата е приложила писмени доказателства-копие от разрешително за строеж от 03.12.1962г. на дворна чешма в УПИ * в кв.* по плана с.Т., издадено на името на В.Г. П./баща на ищцата/ заедно с одобрен през 1962г. проект за типови дворни чешми.

    Съгласно приложените писмени доказателства-копия от Акт за технически преглед на вътрешна газова инсталация от 06.12.2006г., от декларация за съответствие, от декларация на заварчика, от протокол за материали и оборудване преди влагане,  от протокол за проверка чрез външен оглед на заваръчни съединения, от акт за установяване на всички СМР, подлежащи на закрИ.е, удостоверяващ, че са постигнати изискванията на проекта, от протокол за проведено изпитване на битова газова инсталация и от протокол за проведено обучение на собственик от 06.12.2006г., се установява, че жилищната сграда, построена в УПИ *—*   в кв.88, собственост на ищцата е газифицирана през 2006г.

      Видно от показанията на св.В. С. Г. се установява, че  водопроводният канал за къщата на ищцата е изграждан през 1962г. и 1963г., като сега съществуващата порта към имота на ответниците, чийто дядо се е казвал К., се е намирала близо до канала. Водопроводният канал е минавал между място, което се е намирало между къщата на бащата на ищцата-В. и къщата на К.

      От показанията на св.М. Х. Г., се установява, че тя е съпруга на Г. И. Г., който е първи братовчед на ищцата, тъй като бащите им са братя. Тя има лични впечатления от имота от 1960г. като тяхното място в с.Т. е на санър/граница/ с това на ищцата и с това на ответниците. През 1963 година се родила дъщерята на св.Г.ева и тя по този повод е преминавала от тяхното място в това на ищцата, за да взима вода от чешма в двора. Св.Г.ева заявява, че някога не е имало „такива огради“ и тя е преминавала през едно „прелезче“ в тяхното място, за да взима вода. Заявява, че между мястото на ищцата и мястото на Чинови е имало ограда, която е продължавала до улицата и  към долното място като не може да каже кога е изчезнала оградата между къщите, както и кога се е появила портата и вратата, водещи към имота на Ч. Заявява, че докато са били живи бабите/майката на ищцата и бабата на ответниците/ много се разбирали и майката на ищцата разрешила да ползват мястото, което се намира между двете къщи и да си слагат материали за къщата на ответниците. Свекървата на св.Г. казвала на майката на ищцата“ Й, защо си даде мястото?“, а тя й казвала, че не им го дала, а само разрешила да си слагат материали. В годините  преди 3-4 години ответниците започнали да си слагат материали между двете къщи, тогава ответниците обидили ищцата и се започнали разправии между страните. Между къщите на страните няма ограда и от там ответниците влизат в къщата си. Втората баня в къщата на ищцата е правена през 1998г.

   Според показанията на св.Ц. Д. У., който е 74-годишен и св.И. Д. У., който е на 76 години, се установява, че всеки един от тях има лични впечатления от процесните имоти от младежките си години, тъй като св.И. ъ е учил заедно с Г. Ч., баща на ответниците, и е посещавал дома му в с.Т., като са категорични, че в периода след образуване на ТКЗС през 1957година до сега не е имало ограда между къщите на Г. Ч. и ищцата. Портата на Чинови е била на същото място, на което е сега, като преди е била дървена, сега е желязна и през нея са влизали в имота на Ч., тъй като те нямат друго място, откъдето да влязат в имота си. През 1982-1983 година са помагали при изкопаване на сонда зад къщата на Ч., където е имало ограда от желязна мрежа, която свалили, че им пречи. Къщата на Чинови е достроявана и надстроявана в годините. От показанията на св.Ц. У. се установява, че той знае затова, че от половината надолу, оградата между имотите на страните е от мрежа, която е разположена навътре в имота на ищцата, тъй като Ч. бил дал 100лв. на ищцата, за което е преместена оградата в нейния имот и от тогава до сега няма промяна.

     От показанията на св. П. Б. П. се установява, че той има лични впечатления от имота, собственост на ищцата, находящ се в с.Т. от 2018 година, когато е бил нает от сина на ищцата да извърши ремонтни работи по къщата. Св.П. обяснява, че между къщата на ищцата и тази на съседите има празно пространство, което се ползва само от тях, които от улицата влизат в това място чрез метална порта и врата и на това място са сложили техни вещи. Бил нает от ищцата да прави ограда между двете къщи, но когато отишъл на място, нямало никой от съседите, за да му осигури достъп до имота. В дъното на имота, след къщите имало изградена ограда, която разделяла двата имота. Св.П. разбрал, че преди него на място е идвало лице, което е поставило колчета на границата между двата имота. През 2020г. участвал в подмяна на част от покрива на къщата, собственост на ищцата и от страната на съседите, не можели да влязат в мястото между къщите с оглед на този ремонт.

       Видно от приложеното гражданско дело № 1368/2019г. по описа на РС-Б., се установява, че ответниците на 05.08.2019г. са предявили установителен иск за собственост срещу ищцата за процесното място от 31кв.м. с твърдения, че за него регулацията не е приложена и е тяхна собственост. Производството по делото е прекратено след като ищците са оттеглили исковата молба на 02.10.2019г. Определението за прекратяване на производството е влязло в сила на 22.10.2019г. като необжалвано.

            ОТ ПРАВНА СТРАНА:

            Съдът намира, че така предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС, имащ за предмет придаваемо се място от 31кв.м. от имот пл.№*в кв.88 по регулационния план на село Т., одобрен през 1958г., както и имащ за предмет и реална част от 51кв.м. от УПИ *—*   в кв. 88, които части се владеят от ответниците, е допустим, за това, че ищцата претендира собственост върху същите и се легитимира като собственик с нотариален акт № *, том *, дело № *от 06.10.1997г. на нотариус при РС-Б..

           Разгледан по същество искът по чл.108 от ЗС е частично основателен и следва да се уважи като доказан само по отношение на реална част от 51 кв. м. от УПИ .-. в кв. * по плана на с. Т., при граници: УПИ *-* в кв. *, УПИ *-* в кв. *, собствено дворно място, означена на скицата на вещото лице П.П. по приетата съдебно-техническа експертиза с буквите ВЖЗИКЕДГВ и оцветена със син цвят, която подписана и от съда е неразделна част от съдебното решение, по следните правни съображения:

             Съгласно разпоредбата на чл.108 от ЗС собственикът /в това число и съсобственикът/ може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещия собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на доказване на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта и че ответникът владее вещта без основание.

             От приетата съдебно-техническа експертиза с вх.№ 1533 от 02.03.2020г., изготвена от вещото лице П.П. се установява, че сега изградената ограда от телена мрежа и бетонни колове между УПИ *—*   и УПИ *—* в кв.*  по плана на с.Т. не се намира по регулационната линия, а е изцяло в имота, собственост на ищцата. По този начин ответниците са завзели 51 кв.м. от нейния имот или това е реална част от 51 кв.м., заключена между буквите ВЖЗИКЕДГВ и оцветена със син цвят съгласно скицата на в.л. П., която е неразделна част от заключението му по приетата от съда СТЕ.

        Страните не спорят, че сега съществуващата ограда е поставена изцяло в имота на ищцата, за който същата се легитимира като собственик с приложеното копие от нотариален акт № *, том *, дело № *от 06.10.1997г. на нотариус при РС-Б., удостоверяващ, че е придобила собствеността върху имота, включващ и описаната по-горе реална част от 51 кв.м. на основание наследство от родителите й и давностно владение.

           Съдът не приема за основателно възражението на ответниците, че са придобили правото на собственост върху тази реална част от 51кв.м. от имота на ищцата на основание давностно владение, продължило от 1975г. първоначално от родителите им и след това от 2006г. от тях, тъй като бащата на ответниците заплатил на ищцата тази реална част от имота, поради това, че съгласно разпоредбата на чл.59 от ЗТСУ/отм./ реално определени части от дворищно-регулационни парцели не могат да се придобиват по давност или чрез правни сделки.  С измененията на текста на цитираната норма чл.59, ал.1 /ДВ. бр.34/2000г./ законодателят създаде възможност да се преодолее тази забрана, при условие, че реално определените части от поземлени имоти в границите на населените места отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с ППЗТСУ/отм./. Това нормативно решение е прието и в действащия ЗУТ, който е в сила от 31.03.2001г., където в чл.200, ал.1 и ал.2 от ЗУТ са посочени условията, на които следва да отговаря имота, като процесният поземлен имот от 51кв.м. не отговаря на нито едно от тези условия за придобИ.е по давност. Освен това от събраните доказателства по делото не се установи непрекъснато, необезпокоявано владение повече от 10 години, осъществявано от ответниците, съгласно изискванията на чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като не се установи периода, в който е продължило фактическото владение с оглед на липса на доказателства за това кога е преместена оградата, която съществува сега, тъй като за изграждането й е възможно да са вложени използвани преди това материали. Съдът не кредитира показанията на разпитаните свидетели относно това, че оградата е в състоянието, което е била преди 40 години, тъй като същите обясняват, че тя се намира в задната част на имота, т.е. след къщата на ответниците и съдът приема, че впечатленията им относно местоположението й не са точни като непосредствено възприети.

           Поради гореизложеното искът с правно основание чл.108 от ЗС за описаната по-горе реална част от 51 кв.м., представляваща част от УПИ *-* в кв.* по плана на с.Т., означена на скицата на вещото лице П.П. по приетата съдебно-техническа експертиза с буквите ВЖЗИКЕДГВ и оцветена със син цвят, следва да се уважи като ответниците бъдат осъдени да предадат владението на ищцата, която е собственик на УПИ *—*   на основание наследство и давностно владение, обективирано в нотариален акт № 116/1997г. на нотариус при РС-Б., тъй като са заградили и владеят тази част от имота, собственост на ищцата, без правно основание.

            По отношение на иска с правно основание чл.108 от ЗС, отнасящ се до реална част с площ от 31 к. м. от УПИ .-. в кв. * по плана на с. Т., общ. Б., Софийска област, която част е придаваема към парцела по силата на дворищна регулация, утвърдена със Заповед № 1365/03.03.1958г. с граници: улица, УПИ .-. в кв. * по плана на с. Т., община Б., Софийска област, означена на скицата на вещото лице П.П. по приетата съдебно-техническа експертиза с буквите АБВГДЕА и оцветена с червен цвят, която подписана на съда е неразделна част от настоящето съдебно решение, намира за неоснователен като недоказан, по следните правни съображения:

             Спорът между страните за реалната част от 31 кв.м. касае основно въпроса дали е приложена регулацията за процесното придаваемо място. В тази връзка съдът приема следното:

              В заключението на вещото лице П. по така приетата съдебно-техническа експертиза е отразено, че регулационният план на село Т. е одобрен със Заповед от 1958г. Следователно този регулационен план е приет при действието на отменения ЗПИНМ, приет с ДВ, бр.224/1949г. Съгласно чл.39, ал.3 от ЗПИНМ/отм./за придадените по дворищна регулация части от собственост върху недвижим имот на едно лице към парцели на други лица, собствеността се придава по силата на самия план.  През 1973г. е влязъл в сила  ЗТСУ/отм./-приет ДВ, бр.62/1973г. който отменя ЗПИНМ. По ЗТСУ/отм./ отчуждителното действие на дворищно-регулационния план е установено с разпоредбата на чл.110, ал.1, съгласно която недвижими имоти, придадени от парцела на едно лице, към парцели на други лица, се смятат за отчуждени от деня на влизане в сила на дворищно-регулационния план. Както по ЗПНИМ/отм./ така и по ЗТСУ/отм./ плащането на паричното обезщетение, респ. получаване на имотното обезщетение, не е елемент от фактическия състав на отчуждаването на части от един имот, които се придават към друг дворищно-регулационен план.  Определеното обезщетение поражда само облигационни правоотношения между собственика на имота, който се отчуждава и този притежаващ съседния имот, към който тази част се придава. С приемането на ЗУТ, обн. ДВ, бр.1/2001г., в сила от 31.03.2001г., се отменя ЗТСУ и фактическият състав на промяната на собствеността върху засегнатите имоти или части от тях при отчуждаване или промяна на границите им с ПУП по чл.15 и чл.17 от ЗУТ, е сложен, като включва два елемента: гражданско-правен/сделка, сключена в определена от закона форма за действителност и административно-правен / влязла в сила заповед на административния орган по чл.129 от ЗУТ/.

          Относно въпроса кога следва дворищно-регулационен план да се счита за приложен, при действието на ЗТСУ следва да се има предвид указанията, дадени в ТР№3/1993г., гр.д.№2/1993г. на ОСГК на ВС, а именно следва да са налице хипотезите на чл.33 от ЗТСУ/отм./- ако от деня на заемането на придадените имоти по законния ред е изтекъл 10-годишен срок, парцелните граници се приемат за имотни граници и ако до деня на открИ.е на производството за изменение на придадените имоти са били заети по законния ред или дължимото за тях обезщетение е било изплатено при условията, посочени в правилника за приложение на този закон.

           В конкретния случай ищцата се е снабдила с нотариален акт №116/1997г. на РС-Б., в който описания УПИ *-* в кв.* по плана на с.Т., с площ от 1313кв.м. е описан с уредени регулационни сметки, но съдът приема, че от така събраните пред настоящата съдебна инстанция писмени и гласни доказателства и приетите СТЕ и ДСТЕ, изготвени от в.л. П., се установи, че ищцата и нейните праводатели / родители Васил и Й. Петкови/ не са завзели процесните 31 кв.м., които се придават от имота на ответниците съгласно регулационния план на селото от 1958г., т.е. не са упражнявали фактическо владение от 1958г. до сега. От приетата СТЕ и показанията на разпитаните по делото свидетели-Ц. Д. У., И. Д. У. се установява, че процесните 31 кв.м., които се придават от имота на ответниците към този на ищцата представляват празно място, находящо се между къщите, собственост на страните и достъп до него имат само ответниците, които са поставили порта и врата откъм улицата, откъдето имат достъп до този имот, което фактическо положение е от 1957година до сега. В този смисъл са и показанията на св.П. Б. П., че от неговите лични впечатления от 2018 година тази част от имота се ползва само от ответниците, които са съседи на ищцата и от тях зависи дали ще осигурят достъп на ищцата до тази част от имота. Събраните писмени и гласни доказателства за това, че по стената на къщата на ищцата минават тръби с оглед подаването на газ към имота не промяна правните изводи за това, че ищцата или праводателите й не са завзели придаваемата се част по плана от 1958г. от съседния имот като отношенията между страните и техните праводатели са били отлични до преди 3-4 години. Освен това водоснабдяването на имота на ищцата чрез свързване на чешма в двора и къщата с уличната водопроводна мрежа през периода 1962-1963г. също не променя горния правен извод за липса на фактическо владение от ищцата и праводателите й върху процесните 31кв.м. от имота, които в годините са ползвани от ответниците и техните праводатели, тъй като чрез тях е осигуряван достъп откъм улицата до имота на ответниците. Съдът не кредитира показанията на св.М. Х. Г. в частта, в която твърди, че назад в годините е имало ограда от плет между двете къщи на страните, тъй като показанията й  са хаотични, непоследователни, противоречиви помежду си и несъответстващи на останалите събрани по делото доказателства, тъй като същата няма спомен за времето, по което е имало тази ограда и кога е разрушена, както и дали същата не се отнася за частта от оградата след къщите на страните, която касае различна част от имота. Освен това в показанията си изнася факти за това, че майката на ищцата разрешила на бащата на ответниците да ползва мястото за складиране на материали при изграждане на къщата при въпрос-защо им е дала имота си без да може да уточни период от време.

           Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се установи процесните 31 кв.м. да са били заети и владяни в границите,определени от регулационния план от 1958година повече от 10 години от ищцата или праводателите им, за да се приеме, че регулацията е приложена.

          Освен това се установи, че няма данни за заплатено обезщетение за придаваем имот от 31кв.м.

           С оглед на горното съдът приема, че от събраните пред настоящата съдебна инстанция доказателства, се установява, че не може да се приеме, че е приложена регулацията за процесното придаваемо място. След като не е приложена регулацията за него, по силата на параграф 6, ал.2 и ал.4 от ЗУТ, след изтичане на предвидените срокове, отчуждителното действие отпада автоматично, по силата на закона. В този смисъл е и ТР№3/28.03.2011г. на ВКС по тълк. Д.№3/2010г. на ОСГК, съгласно което с изтичане на сроковете на параграф 6, ал.2 и ал.4 от ЗУТ правото на собственост върху парцела се трансформира върху право на собственост върху имота, за който е отреден дворищно-регулационния парцел, а придаваемите части се връщат в патримониума на собственика на имота, от който са били отчуждени.

           В ТР №3/28.03.2011г. на ОСГК на ВКС по тълк.д.№3/2010г. е прието, че с изтичането на сроковете, посочени в §8,ал.1 ПР на ЗУТ отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулацинони парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях се прекратява автоматично, без да е необходимо провеждането на административна процедура по §8,ал.1,изр. 2 ПР на ЗУТ/сега §8,ал.2 ПР на ЗУТ/ за изменение на неприложения дворищнорегулационен план. Това разрешение обаче намира приложение само, ако към датата на влизане в сила на ЗУТ последният действащ регулационен план не е бил приложен. А доколкото установените в §6 ПР на ЗУТ правила обвързват по-нататъшното действие на приетите преди влизането му в сила дворищнорегулационни планове с обстоятелството дали към момента на влизане на закона в сила регулацията е била приложена, то при извършването на преценката за регулационния статут на определен имот, включително и за отчуждителното действие на приетите преди влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове следва да се има предвид даденото в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС тълкуване на понятието “приложена регулация”.
Преценката дали регулацията е била приложена при действието на ЗТСУ/отм./ следва да бъде извършена към момента на влизане в сила на ЗУТ, а не само при наличието на последваща промяна в регулационния план, доколкото съгласно §8,ал.1 ПР ЗУТ само приложените към момента на влизане в сила на ЗУТ дворищнорегулационни планове запазват действието си.
Съгласно дадените в ТР №3/1993г. на ОСГК на ВС разяснения,при изменение на плана при условията на чл.32,ал.1,т.2,4 и 5 от ЗТСУ се предвижда връщане към имотните граници до регулацията при изработване на новия план, ако не са изминали десет години от заемане на придадения имот по дворищнорегулационния план, т.е. ако са изтекли повече от 10 години от заемането на придадения имот,  планът трябва да се счита приложен, което пък представлява пречка за неговото изменение. Това становище досежно понятието “приложена регулация” следва да бъде възприето и в хипотеза ,при която към датата на влизане в сила на ЗУТ дължимото обезщетение за придадените към парцела части от съседен имот не е било изплатено, но придадените части са били заети и от заемането им са изтекли повече от 10 години. В този случай разпоредбата на §8,ал.1 ПР на ЗУТ не намира приложение и се счита, че придаването на тези части по силата на дворищнорегулационния план получава значение на безусловно придобивно основание и последиците от отчуждителното действие на регулационния план се стабилизират.

         Съдът приема, че дворищната регулация от 1958 година относно процесния придаваем имот от 31 кв.м. не е приложена, поради което вещнотранслативния й ефект по отношение на същия, е отпаднал с обратна сила и процесната реална част от поземлен имот е останала в патримониума на праводателите на ответниците, за което същите са съсобственици на по 1/6 идеална част от процесния имот, който са придобили чрез договор за дарение, отразено в нотариален акт № 40/16.02.2006г. на нотариус № *-Д. Г., с район на действие РС-Б..

           Поради гореизложеното неоснователно се явява и оспорването от страна на ищцата по реда на чл.193 от ГПК на приложените по делото скица №96 от 11.06.2019г., издадена от Кметство с. Т. и скица №168/07.11.2018г. на Техническа служба Кметство с.Т., в частта, в която е посочено, че УПИ *-* е с неуредени регулационни сметки, относно част от имот пл.№*с площ от 30 км.м., придаващи се към УПИ *—*  , тъй като отразеното в тях е вярно.

         ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ:

         С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците ще следва да заплатят на ищцата сумата от 382.68лв. за направени разноски по делото пред настоящата съдебна инстанция, включваща платено адвокатско възнаграждение, платени държавни такси и депозит за вещо лице съразмерно с уважената част от иска. С оглед отхвърлената част от иска ищцата ще следва да заплати на ответниците сумата от 350лв. за платено адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице на основание чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от иска. 

                  Водим от горното съдът

 

                           Р    Е    Ш   И:

 

 

                  ПРИЗНАВА за установено по отношение на Ц.Г.Ч. с ЕГН: ********** и Н.Г.Ч. с ЕГН: ********** ***, че К.В.П. ***, с ЕГН:********** е собственик на основание наследство от родителите й В.Г. П., починал на 02.07.1965г. и Й. В. Г., починала на 24.10.1980г. и давностно владение съгласно отразеното в нотариален акт№*, том.*, дело № * от 06.10.1997г. на нотариус при РС-Б., върху следния недвижим имот, находящ се в село Т., община Б., Софийска област, а именно: поземлен имот от 51/петдесет и един/ кв. м., представляващ част от УПИ .-. в кв. * по плана на с. Т., община Б., Софийска област, при граници: УПИ *-* в кв. *, УПИ *-* в кв. *, собствено място, означен на скицата на вещото лице П.П. по приетата съдебно-техническа експертиза с вх.№ 1533/02.03.2020г. с буквите ВЖЗИКЕДГВ и оцветен със син цвят, която скица подписана от съда представлява неразделна част от настоящето съдебно решение и ОСЪЖДА на основание чл.108 от ЗС Ц.Г.Ч. с ЕГН: ********** и Н.Г.Ч. с ЕГН: ********** *** да предадат владението на К.В.П. ***, с ЕГН:********** върху описания по-горе поземлен имот от 51 кв.метра.

                 ОТХВЪРЛЯ горния иск с правно основание чл. чл.108 от ЗС в останалата му част за признаване за установено по отношение на Ц.Г.Ч. с ЕГН: ********** и Н.Г.Ч. с ЕГН: ********** ***, че К.В.П. ***, с ЕГН:********** е собственик съгласно отразеното в нотариален акт№*, том.*, дело № * от 06.10.1997г. на нотариус при РС-Б., върху следния недвижим имот, находящ се в село Т., община Б., Софийска област, а именно: поземлен имот от 31/тридесет и един/кв. м., представляващ част от УПИ .-. в кв. * по плана на с. Т., общ. Б., Софийска област, която част е придаваема по силата на дворищна регулация, утвърдена със Заповед № 1365/03.03.1958г. с граници: улица, УПИ .-. в кв. * по плана на с. Т., община Б., Софийска област, означена на скицата на вещото лице П.П. по приетата съдебно-техническа експертиза с вх.№ 1533/02.03.2020г. с буквите АБВГДЕА и оцветена с червен цвят, която скица подписана от съда представлява неразделна част от настоящето съдебно решение и осъждането им да й предадат владението върху описания по-горе поземлен имот от 31кв.метра,  като неоснователен.

              ОСЪЖДА Ц.Г.Ч. с ЕГН: ********** и Н.Г.Ч. с ЕГН: ********** *** да заплатят на К.В.П. ***, с ЕГН:********** сумата от 382.68лв./триста осемдесет и два лева и 68 стотинки/ за направени разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

              ОСЪЖДА К.В.П. ***, с ЕГН:********** да заплати на Ц.Г.Ч. с ЕГН: ********** и Н.Г.Ч. с ЕГН: ********** ***  сумата от 350лв./триста и петдесет лева/ за направени разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от иска.

               РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

                                          /ИЛИЯНА ЦВЕТКОВА/