РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 408
гр. Пловдив, 23.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 2575 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І.
За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/
във връзка с чл. 186 ал. 4 от Закона за данък добавената стойност /ЗДДС/.
2. Образувано е по жалба на И.
П. К. в качеството на ЕТ “Елпи – И.К.“,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, общ. Родопи, с.
Брестовица, ул. „***” № 21,
срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-542-0078264/24.09.2020г., издадена от началник
на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при Централно управление на
Националната агенция по приходите. В
жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на
оспорения акт и се иска отмяната му от съда. Поддържа се, че фактическите
констатации на контролните органи не обосновават тежестта на приложената принудителната
административна мярка. Твърди се, че допуснатото нарушение е изолиран случай с
ниска обществена опасност, поради което срокът на приложената мярка се явява
несъразмерен и засяга в прекомерна степен правната сфера на нарушителя.
3. Ответникът - началник на отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли същата да бъде оставена без уважение. Иска се присъждане на разноски за юрисконсултска защита.
ІІ. За допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на установения преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За фактите:
5. На 18.09.2020г. в 09:40 часа органи по
приходите при ТД на НАП – Пловдив са извършили оперативна проверка на търговски
обект - магазин, находящ се в с. Брестовица, ул. „***” №
21, стопанисван от ЕТ „Елпи - И.К.“, при която е констатирано, че
търговецът, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба
Н - 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на същата наредба.
При проверката е извършена
контролна покупка на 3 бр. банани на обща стойност 1,80 лв., платени в брой от М.
Н. А. - проверяващ, на И. П. К. - собственик, преди легитимацията, като не е
издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство модел Eltrade B1 КL с ИН на ФУ
ED332885 и ИН на ФП 44332885, нито касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията на разпоредбите на Наредба Н -
18/13.12.2006г. на МФ. За извършената покупка е следвало да бъде издаден
фискален бон с № 0001819/18.09.2020г. С този номер е изведен дневен отчет „Х“
от проверяващите. Установено е наличие на положителна касова разлика в размер
на 53,33 лв. между наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис,
и тези, маркирани във ФУ. Видно от обясненията на И. П. К. установената разлика
се дължи на неиздаване на фискални касови бележки.
Извършеното нарушение се
потвърждава и от изведената контролна лента на електронен носител /КЛЕН/ за
дата 18.09.2020г., от която е видно, че за извършената от органите по приходите
контролна покупка не е издаден фискален бон. Установено е, че търговецът не е
спазил реда за издаване на съответни документи за продажба, с което е изпълнил
състава на чл. 3, а. 1 от Наредба Н - 18/13.12.2006г. на МФ във вр. чл. 118,
ал. 1 от ЗДДС. Извършеното нарушение води до неотразяване на приходи.
За установените факти и
обстоятелства е съставен протокол за извършена проверка сер. АА №
0078264/18.09.2020г., в който е отразено, че в обектът се предлагат плодове и
зеленчуци с работно време от 07:00 до 19:00 часа всеки ден без неделя. Според
описа на паричните средства в касата, при проверката са установени 65 лева при
фискално отчетени 11,67 лева. Видно от съкратен отчет от ФУ, за периода
01.09.2019г. – 31.08.2020г. в обекта е отчетен оборот от 3844,45 лв.; от
01.09.2020г. до 18.09.2020г. - оборотът е в размер на 131,53 лева; а дневният
оборот за 18.09.2020г. е 11,67 лева.
6. Въз
основа на горната фактическа обстановка е издадена заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-542-0078264/24.09.2020г., с
която административният орган е разпоредил запечатване на търговски обект – магазин, находящ се в с.
Брестовица, ул. „***” № 21, стопанисван от ЕТ „Елпи -
И.К.“, и забрана достъп до него за срок
от 14 дни, на основание чл. 186, ал. 1,
т. 1, б. „а“ и чл. 186, ал. 3 от ЗДДС.
Наложената мярка е мотивирана с обстоятелството,
че констатираното нарушение засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, който
осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата продажби и тяхната
регистрация, както и последваща възможност за проследяване на реализираните
обороти. За да обоснове продължителността
и съразмерността на мярката ответният административен орган е изложил мотиви
относно вида, големината, предлагания асортимент – бързо ликвидни стоки,
разположението на търговския обект и множеството потенциални клиенти. Относно
тежестта на нарушението е съобразена и установената положителна касова разлика,
сочеща на практика в проверявания обект да не се издават фискални касови
бонове, което обстоятелство е потвърдено и в дадените от управителя обяснения. Също
така е посочено, че мярката се налага с цел защита на обществения интерес,
предотвратяване на възможността за извършване на ново нарушение и постигане на
промяна в начина на извършване на дейността в конкретния обект като прекият
резултат е правилно отразяване на оборота, спазване отчетността на относимите
към ФУ документи и предаване на изискуемите данни към НАП, а индиректният –
недопускане на вреда за фиска.
7. За удостоверяване на компетентността си
да наложи процесната мярка ответникът представя заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020г.
на изпълнителния директор на НАП, с която на основание чл. 10,ал. 1 от Закона
за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ и чл. 186, ал. 3 и 4 от ЗДДС на началниците
на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП е делегирано правомощието да
издават заповеди за запечатване на обекти по чл. 186 от ЗДДС.
IV. За правото:
8. Според
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а” от ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за
срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се
прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба, издаден по установения ред за
доставка/продажба. Съгласно чл.186 ал.3 от ЗДДС,
принудителната административна мярката се налага с мотивирана заповед от орган
по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. По смисъла на чл. 7,
т. 1 и т. 3 от ЗНАП органи по приходите са изпълнителният директор на агенцията,
директорите на дирекции в териториалните й поделения и началниците на отдели.
Заповедта за налагане на принудителна
административна мярка е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21,
ал. 1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.59
и чл. 146 АПК. В частност, за да бъде една принудително-административна
мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана
само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само
от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях
други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма.
Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай
трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел.
По смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ генералната цел на всяка
принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ
и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
По аргумент от чл. 186, ал. 1 от ЗДДС във вр. чл. 1 от Наредба №
Н-18/13.1.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства /обн., ДВ, бр. 106 от
27.12.2006 г./, конкретните цели на процесната принудителна административна
мярка са постигане на превенция, пресичане и привеждане съобразно установения ред
на поведението на лица, с което се засягат правилата за данъчната
дисциплина, отчетността и регистрацията на извършваните продажби, както и
възможност за проследяване на реализираните обороти.
Според разпоредбата на чл. 3, ал.
1 от Наредба № Н-18/13.1.2006г., всяко лице е длъжно да регистрира и отчита
извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД,
освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна
сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен
чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги.
9. В случая, между страните не се формира спор
по установената от административния орган фактическа обстановка. Спорът се
концентрира относно правилното прилагане
на материалноправните и процесуалноправни разпоредби. Жалбоподателят е осъществил състава на чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/13.1.2006г., респ. за това деяние му е наложена процесната мярка. След
като са проявени обективните признаци на административно нарушение, налице са и
фактическите основания, обосноваващи правното основание за налагане на
принудителната административна мярка. Последната е приложена от материално и
териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и ред.
Възраженията на жалбоподателя относно
несъразмерността на административната принуда са неоснователни. Оспореният
административен акт е съобразен както с генералната цел на всяка принудителна
административна мярка, така и със специфичната такава, отразяваща особеностите
на регулираните фискални отношения. Противно на твърденията на оспорващия,
административният акт съдържа конкретни мотиви относно размера на дължимата административна
принуда. Контролният орган е съобразил особеностите на търговския обект,
формата на деянието и наличието на данни, които обосновано извод за извършени
предходни административни нарушения от същия вид. При безспорно установяване на
материалноправните предпоставки за налагане на съответния вид административна
принуда, размерът на мярката следва да се преценя съобразно принципа за
съразмерност, т.е. да не ограничава правата на субекта в степен, надхвърляща
преследваната от закона цел. Респективно ако се установи, че размерът на
мярката е съответен на този принцип, същата ще съответства и на целта на
закона. Въпросът колко следва да е продължителна принудата, освен по
законосъобразност - мярката да е в предвидените от закона рамки, е също въпрос по
целесъобразност, така че да бъде обезпечен възстановяващият й ефект.
В случая процесното нарушение, под формата на
бездействие - назидаване на фискален касов бон, е съпроводено от хронология -
управителят на търговския обект е потвърдил, че констатираната положителна
касова разлика се дължи именно на неиздаването на фискални касови бонове.
Макара укритата сума от 1,80 лв. да е малозначителна, същата представлява една двадесета
от установената положителна касова разлика в размер на 53,33 лева, засечена още
към третия часа от дванадесетчасовия цикъл на функционирането на обекта. Съпоставена
с отчетените дневни и седмични обороти от обекта (11,67 лева и 131,53 лева) в
периода на проверката тази сума сочи на системни фискални нарушения при
отчитане на извършените продажби. При недобросъвестно поведение на търговеца,
довело до неправомерно развитие на фискалните отношения, пред органите по
приходите седи единствено възможността да формират изводи за оборота в обекта
чрез метода на интерполацията. Именно за този анализ се явяват от значение
обективните факти като големина на обекта, предлаган асортимент, цени, локация,
работно време и др. Последните са ценени правилно от контролния орган. Основателни
са доводите, че при бързо ликвидна стока - плодове и зеленчуци, в обекта е
съществувала реална възможност за укриване на значителни приходи във вреда на
фиска. Съвкупно с наличието на данни за модела на поведение при търговеца, тези
обстоятелства обосновават необходимостта от налагане на мярката над минималния
размер, за да бъде постигната промяна в поведението на търговеца. При това
положение дали мярката ще постигне правния си ефект, ако бъде в размер на 14
дни, така както е приложена, е въпрос по целесъобразност и свободна преценка на
контролния орган, чиито желани резултати са предмет на бъдещи несигурни
събития. По тази причина съдът не дължи контрол за това дали мярката ще
постигне поставената от закона цел, а дали са налице предпоставките за
неблагоприятната намеса в правната сфера на търговец и то така, че същата да не
бъде прекомерно засегната. Безспорно установените по делото факти и
обстоятелства сочат на организирана неправомерна дейност в обекта, а не на
спорадична проява. В случая не иде реч за пропуск да бъде издаден фискален
касов бон, а за трайно поведение във вреда на фиска. Дейността в търговския
обект се явява в изразен разрез с установения ред на държавно управление.
Укриването на подлежащи на облагане приходи се характеризира с висока степен на
обществена опасност. Отнесено към охраняваните от закона цели, това деяние
изисква налагането на интензивна административна принуда. В случая съдът
намира, че не следва да бъде даван превес с цел охрана личния интерес на
оспорващия спрямо обществения интерес, тъй като последният несъмнено е с
по-висок интензитет. Възможността за ограничаване на правото на стопанска
инициатива се извежда от нормите на чл. 19, ал. 2 вр. чл. 60, ал. 1 и ал. 2 от Конституцията. Не може да има съмнение, че тази възможност е приложима, когато
следва да бъдат защитени особено важни държавни интереси - какъвто е
интегритетът на фиска. Иначе казано, в случая законодателно установеният превес
на обществените интерес спрямо личния не е израз на несъразмерност, а е функция
на действащия правов ред. С оглед спецификите на настоящия казус преустнояването на дейността на търговеца за срок от 14 -
дни не се явява прекомерно спрямо установения модел в търговския обект и не
ограничава правата му в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. При
наличието на правните основание за прилагане на административна принуда,
размерът на мярката е въпрос по фактите, които в случая не търпят промяна в
съдебната фаза. Мярката в посочения размер не е нито в минимален, нито в
максимален размер и не се явява прекомерна за търговеца, с оглед установената
по делото фактическа обстановка.
10. Мотивиран от горното настоящият състав
намира, че процесната принудителна административна мярка е наложена от
материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма и
ред, в съответствие с приложимите процесуални правила и материалноправни
разпоредби, поради което жалбата се явява неоснователна.
V. За разноските.
11. Предвид изхода на делото, претенцията
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. По
реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ
/обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./ настоящият състав определя възнаграждение в
размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И. П.
К. в качеството на ЕТ “Елпи – И.К.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, общ. Родопи, с. Брестовица, ул. „***”
№ 21, срещу заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-542-0078264/24.09.2020г., издадена от началник на отдел „Оперативни
дейности“ – Пловдив при Централно управление на Националната
агенция по приходите.
ОСЪЖДА ЕТ “Елпи – И.К.“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: обл. Пловдив, общ. Родопи, с. Брестовица, ул. „***” № 21, да заплати на Националната агенция по приходите сумата от 100 /сто/ лева, представляваща съдебни разноски по производството.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
Административен
съдия: