№ 16263
гр. София, 04.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110157419 по описа за 2022 година
В срока за обжалване на решението, страните са подали молби за изменение на
решението, в частта му относно разноските.
Ищецът счита, че следва да се определи по – висок размер на адвокатското
възнаграждение, тъй като правната помощ е осъществена на чужд език, като се позовава на
разпоредбата на чл.6,ал.2 НМРАВ.
Ответната страна, в срока, даден от съда, не взема становище по молбата.
Ответната страна е подала молба, с която счита, че определеното адвокатско
възнаграждение не е съобразено в разпоредбата на § 2аДР, тъй като Адвокатското
дружество, осъществило процесуална защита, е регистрирано по ЗДДС, и вписано в
публичния регистър.
Ищцовата страна – ответна по тази молба, получила препис от нея, не взема
становище.
СРС, при произнасянето си, съобрази, че двете молби са подадени в срок,
представени са списъци по чл.80 ГПК, поради което и са допустими.
По молбата на ищеца.
Ищецът е претендирал сумата 700 евро адвокатско възнаграждение. СРС, с
решението, е приел, по възражение на ответната страна за прекомерност, че
възнаграждението е два пъти по – високо от минималното, определено съгласно чл.7,ал.2,т.2
НМРАВ, делото е със средна сложност, като е определил сумата 800 лева.
Разпоредбата на чл.6,ал.2 НМРАВ, систематически се намира в раздел Втори на
Наредбата, който предвижда минимален размер на възнаграждението, за осъществяване на
правна помощ, без процесуална защита по дела. Същият извод следва от обстоятелството, че
възнагражденията за процесуално представителство се предвиждат в следващия, раздел
Трети. Не е налице идентична разпоредба на сочената, в раздел Трети. СРС намира, че не е
налице непълнота, която да налага систематическо и логическо тълкуване, тъй като
разпоредбата е изрична – този извод следва от видимо по – ниския размер на
възнагражденията, когато не се включва процесуално представителство, и на възможността,
когато представляваното лице сключва договор с адвокат в България, да наеме преводач, за
което да претендира допълнително разноски.
Друг довод за неоснователност на молбата,е нейната недоказаност – осъществяване
на правната помощ на чужд език означава цялостната защита да се осъществява на чуждия
език, тук поцесуалният представител в извънсъдебните отношения със своя клиент има
ролята и на преводач.
Следователно, молбата следва да се отхвърли.
1
По молбата на ответника. Действително, налице са постановени от ВКС актове , но
същите съдържат каузално тълкуване, съобразено с конкретния случай. Различието с
настоящия случай е, че липсва изявление на процесуалния представител, направено до
приключване на устните състезания пред СРС, че Адвокатското дружество е регистрирано
по ДДС, поради което и се претендира определяне на минималното възнаграждение, при
съобразяване на § 2А ДР на НМРАВ. Съответно, изложеното твърдение от процесуалния
представител се прави едва с молбата за изменение на решението. От там, при
постановяване на решението, за съда не би възникнало задължението да извърши проверка в
регистър по ДДС, тъй като такова твърдение, своевременно, не е направено. По мотивите,
изложени в ТР № 6/6.11.2013г. на ВКС по т.д.№ 6/2012г.ОСГКТ, т.11 – претенцията за
разноски може да се направи валидно до приключване на устните състезания пред
съответната инстанция, доколкото произтичащите от тази претенция ползи за страната,
подлежат на установяване в производството - за да може насрещната страна да вземе
съответно становище по тази претенция и да направи искания по доказателствата.
Съответно, твърдението за регистриране на АдвДр по ЗДДС, не е извършено до
приключване на устните състезания пред СРС, поради което и тази молба следва да се
остави без уважение.
. Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 87828/30.3.2023г. и молба вх.№92562/3.4.2023г., постъпила
по електронна поща, за изменение на решението в частта за: определеното адвокатско
възнаграждение на ищцовата страна, и в частта за определеното адвокатско възнаграждение
на ответната страна.
Определението може да се обжалва от страните, в двуседмичен срок от връчването
му, пред СГС, с частна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2