Р Е Ш Е Н И Е
№179
гр. Велико
Търново, 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновският административен съд, X-ти състав, в публично заседание на осми юни две хиляди двадесет
и втора година в
състав:
Съдия:
Ивелина Янева
при секретаря Д.
С., като
разгледа докладваното от съдията И. Янева адм. дело N101 по описа на Административен съд – Велико
Търново за 2022 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 215 от Закона за устройството на територията.
Образувано е по жалби на Б.П.Г. и Г.П.М.,*** против Заповед № 1082-РД-01-03 / 20.07.2020г. на кмета на Община Свищов, с която е одобрен проект за изменение на Подробен устройствен план – План за регулация на УПИ,
съгласно който чрез разделяне на УПИ ІІІ-336, 337
в кв. 35 по плана на гр.Свищов, се обособяват УПИ І-461 и УПИ ІІІ-337, и новият УПИ І-461 се отрежда за „жилищно строителство, сервиз и автомивка“. В
жалбата се твърди, че при издаването на заповедта са допуснати множество съществени
нарушения на процесуалните и материалните закони, които водят до нищожност на
крайния акт. Моли за обявяване нищожността на заповедта и присъждане на
сторените по делото разноски.
Ответната страна, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата и иска
нейното отхвърляне. Моли за присъждане на направените
разноски.
Заинтересованата
страна ЕООД „Калин 1999“
не изразява становище по спора.
Заинтересованата страна Община Свищов, чрез процесуален представител твърди неоснователност на
жалбата и моли за отхвърлянето й.
Предмет
на настоящото съдебно производство е Заповед № 1082-РД-01-03 / 20.07.2020г. на
кмета на Община Свищов, с която е одобрен проект за изменение на подробен
устройствен план – план за регулация на УПИ ІІІ-336, 337 в кв. 35 по плана на
гр. Свищов, чрез разделяне на който се обособяват УПИ І-461 и УПИ ІІІ-337 и
новият УПИ І-461 се отрежда за „жилищно строителство, сервиз и автомивка“.
След като разгледа оплакванията,
изложени в жалбата, доказателствата по делото, становищата на страните и в
рамките на задължителната проверка по чл.168 от
АПК,
административният съд приема за установено от
фактическа страна следното:
ЕООД „Калин 1999“ е собственик на поземлен
имот с идентификатор 65766.701.336, с площ 165 кв. м, с начин на трайно
ползване – ниско застрояване, находящ се в гр. Свищов, с номер по предходен
план 336, кв. 35, съгласно Нотариален акт №155, том II,
рег. №3784, дело №272 от 28.05.2019г. за покупко-продажба на недвижим имот.
Г.П.М. и Б.П.Г. са собственици на поземлен
имот с идентификатор 65766.701.337, представляващ дворно място от 346 кв. м, с
планоснимачен № 337, кв. 35 по плана на гр. Свищов, заедно с находящата се в
него двуетажна жилищна сграда с дюкянски помещения, съгласно Нотариален акт № 174,
том III, дело №1002 от 27.10.1993 г.
За поземлени имоти с идентификатори
65766.701.336 и 65766.701.337 е отреден УПИ III-336,
337, кв. 35 по действащия подробен устройствен план – план за регулация на гр.
Свищов.
На 10.09.2019г. ЕООД „Калин 1999“ подава
заявление до кмета на Община Свищов за изменение на подробния устройствен план.
На 07.10.2019г. главният архитект на общината дава Становище № 94-з-1424, че
искането е законосъобразно и може да бъде удовлетворено. Проектирането на
частичното изменение на ПУП – ПР на УПИ III-336, 337, УПИ VI-334, 338, 339, кв. 35 по плана гр. Свищов за
разделяне на УПИ III-336, 337 и обособяване на два нови УПИ с отреждане на
новия УПИ I-336 за „жилищно строителство,
сервиз и автомивка“, както и поставяне на уличнорегулационна линия на УПИ
III-336, 337 и УПИ VI-334, 338, 339 по имотните им граници, е допуснато със
Заповед № 1952-РД-01-0 / 08.10.2019 г. на кмета на Община Свищов. С Обявление №
94-з-1424 / 08.10.2019г., публикувано на интернет страницата на Община Свищов, заинтересованите
граждани са уведомени за разрешеното проектиране.
На 07.11.2019г. ЕООД „Калин 1999“ подава
до кмета заявление за одобряване на проекта, чието изготвяне е оповестено с
Обявление № 08-00-1828 / 18.11.2019г. Срещу проекта не постъпват възражения
видно от Констативен протокол от 20.01.2020г.
Съгласно Решение № 3 по Протокол № 8 / 17.12.2019г.
от заседание на Експертен съвет по устройство на територията към Община Свищов
проектът е приет със забележки – да се представят ел. и ВиК схеми и съгласуване
със СГКК – Велико Търново. Изисканите документи са входирани с Молба от
03.04.2020г. Проектът е повторно подложен на разглеждане от ЕСУТ на заседание на
19.05.2020г., на което е взето Решение № 3 по Протокол № 3 / 19.05.2020г. за
приемане на проекта със забележки – да се представи таблица със схема на всички
площи, план – схемите в част ВиК и електро да се съгласуват и ПУП-ПР да се
внесе в Общински съвет Свищов за одобрение. Общинският съвет дава съгласие за
одобрение на проекта с Решение № 196 от свое заседание, проведено на
25.06.2020г., което ведно с останалите изискани документи е входирано в
общината със заявления № 94-з-1421 / 15.06.2020г. и № 26-00-1066 / 03.07.2020г.
Проектът е одобрен с процесната Заповед
№ 1082-РД-01-03 /20.07.2020г. на кмета
на Община Свищов, която е публикувана в сайта на общината и е оповестена на
заинтересованите лица по пощата с Обявление № 08-00-1828 / 20.07.2020г. Видно
от известията за доставяне жалбоподателите са я получили на 22.07.2020г. и на
24.07.2020г. Оспорването ѝ с аргументи за нищожност е инициирано с жалба
от 01.03.2022г.
В
хода на делото е прието заключение на съдебно техническа експертиза, което
съдът кредитира като обективно, компетентно и безпристрастно дадено. Вещото
лице установява, че в плановете до 1995 г. в имот пл. №336, собственост на ЕООД
„Калин 1999“, е нанесена двуетажна полумасивна жилищна сграда. В плановете след
1995 г. няма нанесени сгради, като реално имотът е незастроен. За имот пл. № 337,
собственост на жалбоподателите, има нанесена двуетажна полумасивна жилищна
сграда във всички планове от 1970г. досега, като имотът фактически е застроен.
Според проучването на експертизата към момента, когато са съществували и двете
сгради, те са били ситуирани една до друга, но не долепени. Според измерване от
плана те са били на отстояние 0,5 м в северния край и 1 м – в южния. Западната
страна на заварената жилищна сграда в ПИ № 337, която е на вътрешната
регулационна линия, не отговаря на изискванията за калканна стена по смисъла на
§5, т.56 от ДР на ЗУТ и според вещото лице тя е фасадна. Стената има корниз,
стреха и прозорец на жилищно помещение, няма изграден противопожарен надзид. В
заключението е посочено, че частичното изменение на подробния устройствен план
не поражда автоматично задължение за свързано застрояване между УПИ І-461 и УПИ
ІІІ-337. Такова е възможно при съгласие на собствениците на двата имота, при
което фасадната стена на съществуващата сграда да бъде преустроена в калкан,
или след предвиждането му в нов застроителен план за тази част на квартала.
Въз
основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Съдебният
контрол по делото е ограничен единствено до изследване на основанията за
нищожност на заповедта. В АПК не съществуват изрично формулирани основания за
нищожност на административните актове. В теорията и съдебната практика е
възприето, че такива са предпоставките по чл.146, т.1 и т.2 от АПК, а тези по
т.3 – т.5 обосновават незаконосъобразност.
Като
критерии за нищожност в правната литература се посочват липсата на
компетентност на органа, издал оспорения акт, неспазване на установената форма,
особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
нарушения на материалния закон – акт, който е издаден без каквото и да е правно
основание, или акт, лишен от нормативна основа, основан на друг нищожен
административен акт, или съдържащ предписание, което е престъпление или не може
да бъде изпълнено.
Съдебната практика в преобладаващата си част
възприема част от изложените в доктрината критерии – липса на компетентност и
липса на форма, като основания за прогласяване на нищожността на оспорения акт.
Изолирани са съдебни актове, които са възприели нищожност на акта, поради толкова
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на
материалния закон, че не могат да породят правни последици. Нищожен е само този
акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че изначално, от момента на
издаването му, не поражда правните последици, към които е насочен.
Съдебната
проверка по настоящото дело не установи пороци, водещи до нищожност на
заповедта.
Оспореният
административен акт е валиден, доколкото е издаден от компетентен орган – кмета
на Община Свищов, който е овластен за това в пределите на законовите си
правомощия.
Порокът
във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам – на липса на
волеизявление. В случая актът е издаден в писмена форма и съдържа
реквизитите, изброени в чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и правни
основания за издаване, като фактическите основания се извличат и от
съпътстващите документи, съдържащи се в административната преписка. Формулиран
е ясен диспозитив. Има указание относно реда, срока и органа, пред който
подлежи на обжалване. Не е налице съществен порок на формата, който да води до
липсата на волеизявление.
При
постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които да опорочат оспорения акт до степен на нищожност.
Спазена е процедурата по одобряване на изменение на ПУП, регламентирана в чл.
136, ал. 1, вр. Раздел ІІІ, Глава VII от ЗУТ. Настоящото административно
производство за изменение на ПУП – ПР е с правно основание чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ, като предвидената в тази връзка процедура е съобразена. Специалният ред по
чл. 124а и сл. във вр. с чл. 136, ал. 1 от ЗУТ и по чл. 135 от ЗУТ е спазен и
не се откриват пропуски.
При
постановяване на оспорената заповед не са допуснати и нарушения на материалния
закон, обосноваващи нейната нищожност. Заповедта е постановена на предвидено в
закона основание, за подлежаща на регулиране територия. Изменението на ПУП –
ПР, каквото е одобрено, е допустимо по ЗУТ и то в различни хипотези, изброени в
чл. 134 от ЗУТ. Доколкото актът не е лишен от нормативна основа, съображенията,
поддържани с жалбата, че съществуващата сграда няма калканна стена и че липсва
съгласие от заинтересованите лица за свързано застрояване, принципно биха били
относими към преценката за законосъобразност, а не за валидност, с която съдът
е единствено обвързан в това производство.
Не
се спори, че съобразно
процесното изменение на ПУП – ПР къщата, находяща се в новообразувания УПИ
ІІІ-337, попада на вътрешната регулационна граница. Това провокира възраженията на жалбоподателите, свързани с
типа на застрояване в съседния УПИ, като твърдят, че е предвидено свързано застрояване
и автоматично процесното изменение на ПУП – ПР води до трансформиране на
фасадната страна на съществуващата сграда в калканна. С процесното одобрение обаче
е изменен ПУП само по отношение на регулацията и заповедта въобще не касае план
за застрояване, който по правило предвижда общите параметри на режима на
застрояване, включително характера и начина на застрояване. Доводите на
жалбоподателите не касаят валидността (а и
законосъобразността) на процесната заповед и одобреното с
нея изменение на ПУП – ПР, тъй като в хода на развилото се производство не е
проектирано конкретно застрояване. Заповедта не одобрява застроителен план на
УПИ І-461, поради което липсва предвиждане на сграда на основното застрояване,
такава и не съществува. Заключението на съдебно-техническата експертиза потвърждава,
че в Община Свищов няма действащ застроителен план, който да предвижда свързано
застрояване и изобщо каквото и да е застрояване в новообразувания УПИ I-461. Следователно опасенията на оспорващите са
неоснователни и не са повод за нищожност на оспорения акт.
Нещо
повече, с Решение № 5285 от 01.06.2022г. на ВАС по адм. д. № 1476 / 2022г. е
оставено в сила Решение № 389 от 20.12.2021г., постановено по адм. д. № 7 / 2021г.
по описа на Административен съд – Велико Търново, с което е отменена Виза за
проучване и проектиране от 01.12.2020г., издадена на основание чл.140, вр.
чл.134, ал.6 и чл.21, ал.2 от ЗУТ от главния архитект на Община Свищов, с която
е допуснато основно застрояване в УПИ І-461, кв. 35 по плана на гр. Свищов на
„Многофункционална сграда“ при етапно проектиране: 1. Автосервиз – първи етап;
2. Автомивка – втори етап; 3. Жилище на втори етаж – трети етап; 4. Монтаж на
фотоволтаична централа до 30 КW, върху
покрива и прилежащия терен при пълно покриване на калканната стена на заварена
жилищна сграда в УПИ ІІІ-337, кв. 35 по същия план. Тоест, съображенията,
поддържани в настоящото производство всъщност са предмет на посоченото дело. В
мотивите на ВАС изрично се чете, че в Заповед № 1082-РД-01-03 / 20.07.2020г. на
кмета на Община Свищов, с която е одобрен план за регулация на УПИ ІІІ-336,
337, от който се образуват два УПИ, като новосъздаденият УПИ І-461 е отреден за
„жилищно строителство, сервиз и автомивка“, липсва одобрен план за застрояване.
Предвид
изложените съображения настоящият състав намира, че процесната заповед е
валиден административен акт и оспорването следва да бъде отхвърлено.
Предвид
изхода на спора основателно се явява искането на ответника за присъждане на
сторените по делото разноски по представен списък с разноски и при наличие на
доказателства по делото за действителното им извършване.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕТО на Б.П.Г. и Г.П.М.,*** против Заповед № 1082-РД-01-03 / 20.07.2020г.
на кмета на Община Свищов.
ОСЪЖДА Б.П. *** и Г.П.М. *** да заплатят на
Община Свищов сумата от 1 958 лв. (хиляда
деветстотин петдесет и осем лева), представляващи
сторени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от получаването му.
Съдия: