Р Е Ш Е Н И Е № 272
гр.Стара Загора, 15.11.2016 год.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Старозагорският административен съд
в публичното заседание на осемнадесети октомври
през две хиляди
и шестнадесета година в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Членове:
при секретаря С.Х.
и в присъствието
на прокурора ,
като разгледа докладваното от
БОЙКА ТАБАКОВА адм.дело № 409 по описа за 2016 год, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е с правно основание чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията/ЗУТ/
във вр. с чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по жалба от П.К.Б. ***, против Заповед № 10-00-1785/ 29.08.2016г на Кмета на
Община Стара Загора, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж
"Едноетажна масивна жилищна сграда № 3", находящ се в ПИ
68850.304.690 по кадастралната карта на гр.Стара Загора. В жалбата са изложени оплаквания, че
издадената заповед е незаконосъобразна като постановена при неспазване на
установената форма, немотивирана, при допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон.
Подателката поддържа, че констативният акт от проверката е съставен от лица,
които нямат такива правомощия. Релевира доводи за липса на индивидуализация на
обекта и адресата на заповедта. Оспорва констатациите на административния орган
като счита, че не е установена категорично годината на извършване на строежа и
не е изследвана търпимостта му, нито са събрани необходимите доказателства за
преценка основателността на подаденото възражение срещу издадения констативен
акт, с което са нарушени основни принципи в административния процес. Направено е искане за отмяна на заповедта.
Ответникът – Кмет на Община Стара Загора чрез
процесуалния си представител юрисконсулт Ганев оспорва жалбата като неоснователна. По съображения за
законосъобразност на издадената заповед за премахване на незаконен строеж моли
жалбата да бъде отхвърлена и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:
С оспорената Заповед № 10-00-1785/ 29.08.2016г на Кмета
на Община Стара Загора, на основание чл.225а от ЗУТ във връзка с чл.222 ал.1
т.2 от ЗУТ е разпоредено премахване на незаконен строеж "Едноетажна
масивна жилищна сграда № 3" по приложение № 1 /комбинирана схема/, със
застроена площ 48 кв.м., находящ се в ПИ 68850.304.690 по кадастралната карта
на гр.Стара Загора, одобрена със Заповед № 640/ 29.06.2004г, местност
„Карасеврия”, с начин на трайно ползване „Нива”, с ползвател П.К.Б.. Цитираният
ПИ с идентификатор 68850.304.690 е временно стопанисван от Община Стара Загора,
видно от представените регистър на имота и скица № 2344/ 26.09.2016г /л.34-36/.
Административният орган приема, че незаконният строеж
представлява масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ 48 кв.м.,
изпълнена от тухли на вароциментов разтвор и двускатен покрив с керемиди.. Строежът
е от пета категория. Изпълнен е в стопанисван и управляван от Кмета на Община
Стара Загора имот, без строителни книжа, в нарушение чл.148, ал.1 от ЗУТ. За така
описаните обстоятелства е съставен констативен
акт № 55/ 03.08.2016г от работна група служители на Община Стара Загора - Добрин Стоянов-ст.специалист отдел „Контрол
по строителството”, инж.Радостина Андонова-ст.експерт отдел „Контрол по
строителството” и Тотка Терева-ст.специалист отдел „Кадастър и регулация”. В
акта са вписани неизвестен възложител и извършител на строителството. Съобщен е
чрез залепване на строежа на 17.08.2016г, за което е издадена служебна бележка
от служителите на Община Стара Загора. Тези факти не се оспорват от
жалбоподателката Б.. По преписката е приложена нейна декларация от 02.08.2016г,
от която е видно, че строежът е извършен през 2010г. В съдебно заседание на
18.10.2016г тя заявява 2001г като година на строителството и посочва себе си
като извършител.
Във възражението по съставения констативен акт № 55/
03.08.2016г е отразено единствено, че семейството й няма къде другаде да живее.
Възражението не е уважено от административния орган, който е издал заповед за премахване
на сградата. Заповедта е залепена на сграда №3 по придружаващата схема, поради
неизвестен извършител на строежа, за което е представена служебна бележка от
29.08.2016г, съставена от същата работна група служители на Община Стара Загора.
Към жалбата са приложени Фактура №
75/29.11.1990 г.; Договор от 12.05.1941 г.; Договор от 15.05.2000 г., касаещи земеделски
имот, за който не може да се установи идентичност с процесния, в който се
намира разпореденият за премахване строеж.
По
делото са приети като доказателства справка
от звено „Жилищен фонд”, от която е видно, че жалбоподателката не е подавала
заявление за настаняване в общинско жилище, Решение № 415/30.06.2016 г. на ОбС
Стара Загора; Заповед № 10-00-1480/21.07.2016 г. на кмета на Стара Загора за
провеждане на публичен търг с явно наддаване на недвижими имоти – общинска
собственост; Публикувани съобщения за търга във в. „Старозагорски новини” и в.
„Телеграф”; Правила за участие в търга; Протокол за проведен търг от 24.08.2016
г.
Съдът, като обсъди събраните
по делото доказателства и приетата за установена въз основа на тях фактическа
обстановка, направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, направи
следните правни изводи:
Допустимо
е заповед за премахване на незаконен строеж да не посочва извършител, когато
такъв не може са бъде индивидуализиран. В случая жалбоподателката сама се
определя като извършител на незаконния строеж като е подала възражение в
административното производство, оспорила е заповедта и изрично заявява това
свое качество в съдебно заседание. В този смисъл тя се явява лице с правен
интерес от обжалване на заповедта за премахване на сградата. Жалбата е подадена
в 14-дневен срок, считано от датата на залепване на заповедта на строежа.
Следователно оспорването като направено от легитимирано лице, в законово
установения срок и против акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана
по същество, жалбата се явява неоснователна.
Заповед № 10-00-1785/ 29.08.2016г е издадена от
компетентен орган по смисъла на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, а именно Кмет на Община
Стара Загора, който разполага с правомощия да разпорежда премахване на
незаконни строежи от четвърта до шеста категория. Заповедта е издадена в
писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила.
Съставеният констативен акт срещу неизвестен извършител е надлежно съобщен по
реда на §4, ал.2 от ДР на ЗУТ чрез залепване на строежа и в сградата на Община
Стара Загора. Постъпилото възражение е разгледано и обсъдено от ответника в
оспорения административен акт.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, че процесната
заповед е немотивирана. В нея са посочени фактическите /извършено строителство на
масивна жилищна сграда без строителни книжа/ и правни основания /разпоредбата на чл.148, ал.1от ЗУТ/ за постановяването й,
които кореспондират помежду си.
Несъстоятелно е и възражението, че констативен акт
№55/03.08.2016г. е съставен от некомпетентни лица. Видно от длъжностите на подписалите
го служители по контрол върху строителството, те разполагат с необходимата
материална компетентност, установена от чл.223 ал.2 от ЗУТ, да констатират
незаконни строежи.
От събраните по делото и неоспорени доказателства
категорично се установява наличието на
строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ с описаните в заповедта технически
параметри и местонахождение, който е извършен без строителни книжа. Липсата на
издадени строителни книжа прави извършения строеж незаконен по смисъла на
чл.225, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУТ и като такъв той подлежи на премахване.
Действително в заповедта не е посочено времето на
извършване на строежа, но съгласно трайно установената съдебна практика задължение на съда е сам да установи този
релевантен за спора факт с всички допустими доказателства. В конкретния случай
в административното производство жалбоподателката е декларирала 2010г като
година на извършване, а в съдебното производство - 2001г без уточняване на
месец, което съдът приема за нейна защитна теза, неподкрепена от данните по
делото. Всъщност която и от тези дати да се възприеме за достоверна, строежът
не отговаря на условията за търпимост по § 16, ал.2 на ЗУТ и §127, ал.1 ог ПЗР на ЗИДЗУТ. Той представлява жилищна сграда, построена върху земеделска земя, без промяна на
предназначението й и издадени строителни книжа, поради което се явява
недопустим, съгласно нормите на чл.12, ал. 2 и ал.3 и на чл.148, ал.1 от ЗУТ.
Евентуалните вреди от премахване на незаконната сграда
за жалбоподателката и семейството й не са основание за отпадане на рестрикцията
по чл.225 ал.1 от ЗУТ, а следва да бъдат преценявани при изпълнението на
заповедта за премахване в контекста на чл.272 от АПК. Трябва да се отбележи
също, че общинската администрация е предприела действия по предотвратяване на
възможността живеещите в местност
„Карасеврия” да останат без дом изобщо като е обезпечен начин за настаняване в
общинско жилище или закупуване на имот за строителство, за което са представени
неоспорени доказателства. По делото няма данни жалбоподателката да се е
възползвала от дадените способи, нито да е в обективна или субективна
невъзможност да си осигури друго жилище. Поради това оспорената заповед,
издаването на която има основание в националното право и която цели защита на установения в страната правов ред, не
засяга защитим по чл.8 от ЕКПЧ интерес на жалбоподателката в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която
актът се издава.
По тези съображения съдът приема, че № 10-00-1785/
29.08.2016г на Кмета на Община Стара Загора е валиден административен акт,
постановена е при правилно приложение на материалния закон и целта му за
отстраняване на незаконното строителство, без допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което подадената жалба срещу нея е неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора на
ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение в размер на 600лв,
определен съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл.8, ал.2, т.1
от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в действащата редакция към момента на образуване на съдебното
производство и на приключване на съдебното дирене.
Водим от тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.К.Б. ЕГН **********о***
против Заповед № 10-00-1785/ 29.08.2016г на Кмета на Община Стара Загора, с
която е разпоредено премахване на незаконен строеж, пета
категория, представляващ "Едноетажна масивна жилищна сграда № 3", със застроена площ 48 кв.м., находящ се в ПИ 68850.304.690 по кадастралната
карта на гр.Стара Загора, одобрена със Заповед № 640/ 29.06.2004г, местност
„Карасеврия”, , КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА П.К.Б. ЕГН **********о*** ДА ЗАПЛАТИ на Община Стара Загора
сумата 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно оспорване в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховния административен
съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: