Решение по дело №132/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 57/22.05.2013 г., постановено по гр.д. № 194/2012 г., Кърджалийският районен съд е отхвърлил изцяло предявените от „К Е. К Е.” Е., гр. С., против Д. С. С. обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 211 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД. С решението ищецът К Е. К Е.” Е., гр. С., е осъден да заплати по сметка на Кърджалийския районен съд сумата от 369,00 лв., представляваща разноски за възнаграждения за вещи лица.

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „К Е. К Е.” Е., гр. С., в която се твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, за което в жалбата са изложени подробни съображения. Твърди се, че съдът неправилно е изключил от доказателствата по делото акт за инвентаризация от 13.01.2011 г., въз основа на което е достигнал и до неправилни изводи за недоказаност на исковете. Въззивникът моли съда да отмени изцяло обжалваното съдебно решение, вместо което да постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание чрез упълномощен представител поддържа въззивната жалба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ответникът по жалбата Д. С. С. подава отговор, в който излага съображения относно правилността на атакувания съдебен акт. Претендира заплащане на разноски. В съдебно заседание оспорва въззивната жалба лично и чрез упълномощен представител.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства, както и наведените във въззивната жалба пороци на атакуваното съдебно решение и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Въззивната жалба, като подадена в срок и от лице, имащо правен интерес от обжалване, е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Кърджалийският районен съд е бил сезиран от „К Е. К Е.” Е., гр. С., с предявени против Д. С. С. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 211 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 240 524,44 лв. като обезщетение за претърпените от дружеството вреди за периода 01.08.2010 – 13.01.2011 г., изразяващи се в пълния размер на установени липси на стоково-материални ценности в магазин „Т.”, гр. К., както и сума в размер на 15 931,50 лв. като обезщетение за забава върху главницата, считано от 13.01.2011 г. до 03.09.2011 г. (датата на предявяване на иска), ведно със законната лихва върху тези суми, считано от подаването на исковата молба до окончателното погасяване.

По делото не се спори, че въз основа на сключен между страните трудов договор № 735/29.09.2007 г. ответникът е изпълнявал в ищцовото дружество длъжността “управител на магазин” в магазин “Т.”, гр. К.. Не е спорно и обстоятелството, че трудовото правоотношение е било прекратено със Заповед №167/11.02.2011 г. на основание наложено на ответника дисциплинарно наказание „уволнение”.

Предмет на спор са обстоятелствата дали заеманата от ответника длъжност е „отчетническа“, т.е. дали на ответника е възложено като трудово задължениеда съхранява, разходва или отчита парични или материални ценности на ищцовото дружество - работодател, дали такива ценности са мувъзложени, както и дали в периода на заеманата от ответника отчетническа длъжност са констатирани липси в определен размер, т.е. състояние на неотчетност поради недостиг с неустановен произход на парични ценности на каса или, както е в случая, на материални - на склад.

Доказателствената тежест за установяване на горепосочените обстоятелства е в тежест на ищеца, като в случай на тяхното доказване причинната връзка между неизпълнението на трудовите задължения от отчетника и неговата вина се предполагат до доказване на противното, тъй като виновното поведение на отчетника, комуто съгласно чл. 126, т. 8 от КТ са възложени функции да полага грижа по-голяма от обикновената за опазване имуществото на работодателя, се презюмира. Т.е. в тежест на ответника е провеждането на обратно доказване за оборване на обстоятелствата, че не е причинил констатираните липси или че не ги е причинил виновно.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. По същество въззивният съд констатира следното:

За установяване на обстоятелството дали заеманата от ответника длъжност е „отчетническа“ по смисъла на чл. 207 от КТ по делото е приета като доказателство длъжностна характеристика за длъжността „управител на магазин“, подписана от ответника. Последният е оспорил пред първата инстанция нейната автентичност с твърдения, че текстът на първата страница е подменен. По откритото от първоинстанционния съд производство по чл. 193 от ГПК ответникът обаче не е ангажирал никакви доказателства, с оглед на което и оспорването е признато от районния съд за недоказано. В този смисъл формалната доказателствена сила на представената по делото длъжностна характеристика не е оборена, поради което този документ следва да се разгледа и обсъди от съда като годно писмено доказателство. В т. 1 на въпросната длъжностна характеристика на ответника Д. С. е записано, че „лицето е материално отговорно за стоковата наличност на склада и магазина“. Наред с това, задълженията за изпълнение на длъжността на ответника включват спазване изискванията за съхранение на стоките (като за всяка налична негодна стока същият носи пряка отговорност), както и ежедневно отчитане на извършените продажби от магазина чрез представяне на счетоводни документи за продажбите. В длъжностната характеристика е посочено също и че служителят носи отговорност за настъпили вреди от неспазване на основните си задължения. По тези съображения въззивният съд намира за безспорно установено качеството „отчетник” на ответника Д. С..

Възлагането на стокови ценности на ответника в качеството му на отчетник също се установява по делото. В длъжностната му характеристика изрично е записано, че същият е задължен да изготвя заявки за доставка на необходимата стока, каквито безспорно се доказа, че ответникът многократно е извършвал при изпълнение на трудовите си задължения посредством собствено потребителско име („акаунт”) и парола за достъп в електронната система, обслужваща магазини „Т.”. Освен това, на ответника като трудово задължение е вменено също и да следи за зареждането на склада, както и за документите по движение на стоките, служителят е задължен да информира работодателя в случай на настъпили липси, повреди или нарушения „в поверения му склад”, носейки материална отговорност за стоковата наличност. В този смисъл съдът намира за неоснователно оспорването му, че не е подписвал декларации на отчетник и не е приемал имущество по опис, тъй като, от една страна, не е необходимо наличието на изричен писмен акт, за да се докаже поверяването на определено имущество на отчетника, а от друга страна, по делото са събрани достатъчно данни, за това, че С. фактически е боравил със складовите наличности в управлявания от него магазин. Освен всичко и самото изпълнение на трудовата му функция предполага да са му поверени стоки, които той да може да управлява.

По отношение обаче на твърдените от ищеца липси, констатирани с акт за инвентаризация от 13.01.2011 г., настоящата инстанция намира, че наличието на такива не се установява по делото. Във връзка с акта за инвентаризация следва да се отбележи, че същият не представлява официален удостоверителен документ и по тази причина не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила по отношение на констатираните с него обстоятелства. Така е прието и в определение № 189/10.02.2010 г. по гр. д. № 1694/2009 г., на ВКС, IV г. о., в което се сочи, че „фактическите констатации на инвентаризациите, извършени от предприятието работодател (извън субектите по чл. 4 ЗДФИ) не се ползват с материална доказателствена сила, поради което работодателят следва да установи причинената му липса”. Оттук следва, че за оборване на установените с акта за инвентаризация обстоятелства не е необходимо да се открива производство за оспорване на верността му по чл. 193 от ГПК. Констатираните с този документ обстоятелства следва да се преценяват от съда с оглед всички други обстоятелства по делото. В тази връзка въззивният съд намира, че независимо от изключването на акта за инвентаризация от доказателствата в резултат на признатото от районния съд за успешно производство по оспорване, същият следва да бъде разгледан и обсъден като годно писмено доказателство.

По отношение установяването на твърдените от ищцовото дружество липси въззивният съд съобрази, на първо място, заключението на вещото лице по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. В посоченото експертно заключение се сочи, че съгласно чл. 22 от Закона за счетоводството инвентаризация на активите и пасивите се извършва по ред и начин, определени от органите на управление на предприятието. Ищецът сочи, че в магазини „Т.” има разписана процедура за извършване на инвентаризация на активите. Такава, одобрена към 29.12.2009 г., процедура, описваща правилата, етапите и отговорностите на всеки от участниците в процеса на инвентаризация, е представена като доказателство по делото. Съгласно Раздел ІІ от въпросната процедура задължителните етапи на инвентаризацията включват: извършване на физическо броене на активите, след приключването на което се съставя „Протокол за наличност” на констатираните при преброяването активи, проверка на наличните парични средства (касова наличност), за което се изготвят „Предварителна справка за касовата наличност на проверяваната каса/каси” и „Протокол за наличността на паричните средства във всяка каса”, както и съставяне на ревизионен акт, който, съобразно разписаните в раздел ІІІ от процедурата правила, следва да се изготви „след анализ и съпоставка” на ведомостта за наличност по счетоводни данни към момента на ревизията и вече описаните по-горе документи: протокол за наличност на активите, предварителна справка, опис и протокол за наличност на паричните средства. Актът за инвентаризация от 13.01.2011 г. не отговаря на изискванията и реквизитите на нито един от предвидените в процедурата актове по инвентаризация, с оглед на което същият се явява несъобразен с разписаните в процедурата правила, а следователно, и с изискванията на Закона за счетоводството.

Наред с това, в заключението си вещото лице сочи, че актът за инвентаризация не съдържа данните от т.нар. „сравнителна ведомост”, свързани с търсенотоколичество и стойност на активите в предприятието по счетоводни данни и намеренотоколичество и стойност при инвентаризацията, с оглед на което не може се направи извод относно верността на констатираните с акта за инвентаризация липси (представляващи резултатите от съпоставката между търсените и намерените количества и стойности). Процесният акт за инвентаризация съдържа констатации само относно установените липси,но не и за счетоводните ведомости и констатираните при извършване на проверката наличности на ревизираните стокови ценности, т.е. актът съдържа само резултатите от инвентаризацията, достоверността на които няма как да бъде преценена, тъй като липсват данните, въз основа на които проверяващата комисия е достигнала до тези резултати.

На следващо място, при изграждане на своите изводи въззивният съд взе предвид и разпита на вещото лице в съдебно заседание, от който се установява, че обективно не съществува възможност да бъде проверено каква е била стоковата наличност в магазините „Т.” към задна дата, тъй като вътрешната електронна система в предприятието не позволява да се извърши справка или състави документ относно стоковите наличности в магазините към минал момент.

Въз основа на изложените обстоятелства, т.е. при липса на представени в акта за инвентаризация „сравнителните ведомости”, както и при наличие на обективна невъзможност да се установи по делото какви са били изходните данни съобразно счетоводните записвания към датата на започване на инвентаризацията и какви са били, съответно, установените при ревизията стокови наличности, настоящият състав достигна до извод, че записванията в акта за инвентаризация от 13.01.2011 г. не могат да докажат дали действително в предприятието са съществували липси към проверявания период. Актът, освен че не отговаря на изискванията на Закона за счетоводството, не доказва и наличието на твърдените от ищцовото дружество липси, тъй като за да се направи несъмнен извод, че такива са налице, е нужно данните от извършената инвентаризация също да са несъмнени, което по делото не бе установено.

С оглед доказателствената тежест и предвид неустановяването при условията на пълно и главно доказване наличието на твърдените от ищеца липси, настоящата съдебна инстанция намира иска по чл. 211 във вр. с чл. 207, ал. 1, т. 2 от КТ, а респективно и обусловения от него иск по чл. 86 от ЗЗД, за недоказани, с оглед на което същите следва да бъдат отхвърлени. По тези съображения обжалваното решение на Кърджалийския районен съд се явява законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото доколкото заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение изрично е поискано от въззиваемия и същите се доказват в размер на 5 579,12 лв. съгласно списъка на разноските, следва да бъдат и присъдени.

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 57/22.05.2013 г., постановено по гр. д. № 194/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд.

ОСЪЖДА „К Е. К Е.” Е., с ЕИК *********, да заплати на Д. С. С., с ЕГН *, сумата от 5 579,12 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.