№ 182
гр. гр. Димитровград, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
тридесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Теодора М. Петрова
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Теодора М. Петрова Гражданско дело №
20235610101338 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Образувано е по искова молба, депозирана от „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД срещу М. М. Ж. за признаване за установено в
отношенията между страните, че ответницата дължи в полза на ищеца сума в
размер на 368,35 лева, представляваща стойността на консумирана, но незаплатена
от ответницата електрическа енергия за периода от 09.01.2023 г. до 08.04.2023 г.,
както и сума в размер на 10,47 лева, представляваща лихва за забава за периода от
28.02.2023 г. до 15.06.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 16.06.2023 г. до окончателно изплащане на вземането, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 782/2023 г. по описа
на Районен съд – Димитровград.
Ищецът твърди, че в качеството си на краен снабдител съгласно чл. 98а ЗЕ
продава електрическа енергия на клиентите си съгласно публично известни общи
условия (ОУ). Посочва, че съгласно чл. 35 от относимите към предмета на делото
ОУ, а именно Общите условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на ЕВН България Електроснабдяване ЕАД, одобрени с решение на
ДКЕВР № ОУ-013/10.05.2008 г., в сила от 27.06.2008 г., същите обвързват
потребителите след изтичането на 30-дневен срок от публикуването им, без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че ОУ са публикувани на сайта
на дружеството на посочения в исковата молба електронен адрес. Посочва, че
съгласно чл. 13, ал. 2 от ОУ, снабдяването с електроенергия започва след
подаване на заявление – декларация за започване на продажба на ел. енергия до
крайния снабдител и Декларация за достъп до мрежата на оператора на
разпределителна мрежа „Електроразпределение ЮГ“ ЕАД, като в тази връзка
излага доводи, че ответницата е подала такива на 29.12.2022 г.
1
Твърди, че съгласно чл. 7, т. 1 от ОУ, дружеството-ищец е поело
задължения да снабдява с електрическа енергия обект на ответницата с ИТН
1580122, находящ се на адрес: гр. Димитровград, **********. Посочва, че в тази
връзка е открит клиентски номер ********** на името на ответницата, в
качеството й на собственик по силата на наследяване от Р.Ж.Р. на процесния
недвижим имот.
Излага аргументи, че по силата на чл. 11, т. 1 от ОУ, ответницата е
задължена да заплаща всички свои задължения във връзка със снабдяването с
електрическа енергия от дружеството-ищец по реда и начина посочени в чл. 18,
ал. 1 и ал. 2 от ОУ. Поддържа, че при неплащането на дължимите суми в срок, на
основание чл. 27, ал. 1 от ОУ, потребителят дължи обезщетение за забава в размер
на законната лихва за всеки просрочен ден. Твърди, че до обекта на ответницата
през периода от 09.01.2023 г. до 08.04.2023 г. е доставена електрическа енергия,
чиято стойност възлиза на 368,35 лева и която не е заплатена от ответницата. Във
връзка с изложеното, поддържа, че същата дължи лихва за забава за периода от
28.02.2023 г. до 15.06.2023 г. в размер на 10,47 лева. Посочва, че във връзка с
описаните задължения са издадени и съответни фактури. В тази връзка твърди, че
на 16.06.2023 г. дружеството-ищец е подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. Поддържа, че въз основа на последното е
образувано ч.гр.д. № 782/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград, по
което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, връчена на
длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са предявени исковете,
предмет на настоящото производство. Прави искания, представя доказателства и
претендира разноски.
С молба вх. № 9700/22.12.2023 г. ищецът заявява, че ответницата, след
образуване на настоящото производство, е заплатила изцяло процесните суми за
главница и за лихва, като посочва, че дължими останали сумите за сторените от
ищеца разноски в исковото и в заповедното производство, доколкото плащането
било извършено след депозиране на исковата молба. Излага доводи, че с
извършеното плащане, ответницата е признала вземането както по основание, така
и по размер.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез
назначения й особен представител – адв. Д. И., в който поддържа, че искът е
допустим, но оспорва същия по основание и размер. Твърди, че съгласно чл. 17 от
Общите условия, във фактурата за плащане следва да е посочен номерът на
измервателния уред, а от представените от ищеца фактури не било ясно дали
същият е отразен, както и дали съответства на обекта, в който се доставя
електроенергия, респективно дали последният е собственост на ответницата.
Отделно от това поддържа, че собствениците на процесния апартамент са двама,
респективно следва да се ангажира отговорността и на другия собственик. Прави
искания.
В хода по същество, ищецът поддържа, че задълженията на ответницата са
платени след образуване на делото, като излага доводи, че това обстоятелство
представлява признание на вземането. Претендира присъждане на разноски
съгласно представен списък.
Ответната страна – чрез назначения й особен представител, не оспорва
факта на извършеното плащане, както и че същият представлява признание на
иска. Поддържа, че доколкото собствениците на имота са двама, отговорността за
2
разноски следва да се разпредели между тях съобразно правото им на
собственост.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателства по
делото по свое вътрешно убеждение и въз основа на закона, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са искове с правна квалификация чл. 422 вр. чл. 415, ал. 2 ГПК
вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД. за признаване за установено, че
ответницата дължи в полза на ищцовото дружество сума в размер на 368,35 лева,
представляваща стойността на консумирана, но незаплатена електрическа енергия
за периода от 09.01.2023 г. до 08.04.2023 г. за недвижим имот, находящ се в гр.
Димитровград, ************, ИТН 1580122, както и сума в размер на 10,47 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 28.02.2023 г. до 15.06.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 782/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
В настоящия случай страните не спорят, а и от доказателствата по делото –
препис – извлечение от сметка, се установява, че на 27.11.2023 г. ответницата е
заплатила на дружеството – ищец сумите по издадената заповед за изпълнение чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 782/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград.
Предвид обстоятелството, че претенцията на ищеца относно вземането му е
изцяло удовлетворена в хода на настоящото производство, по аргумент от чл. 235,
ал. 3 ГПК, съдът следва да вземе предвид това обстоятелство, като го съобрази
при постановяване на решението си.
В изложения контекст, искът за заплащане на процесното вземане следва да
бъде отхвърлен поради обстоятелството, че претенцията на ищеца е
удовлетворена, а съдът е длъжен да посочи, че постановеното отхвърляне е
поради настъпило плащане.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 1 вр. чл. 8 ГПК ответникът
дължи в полза на ищеца, сторените от него разноски, тъй като макар да е
удовлетворил претенцията на ищеца, този юридически факт е настъпил след
образуване на делото /производството е образувано на 04.10.2023 г., а вземането е
погасено на 27.11.2023 г./, и в този смисъл ответницата е станала повод за
завеждането му.
Ищецът претендира заплащане на разноски за исковото производство в
размер на 75,00 лева за заплатена държавна такса, 400,00 лева за депозит за
особен представител и 150,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, както и
разноски за заповедното производство в размер на 25,00 лева за заплатена
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Настоящият съдебен състав приема, че независимо, че по делото са налице
доказателства, че електроснабденият имот е съсобствен между ответницата и
трето за спора лице, доколкото към исковата молба е представено изявление от
страна на ответницата /л. 17 от делото/, че същата макар да е съсобственик на
имота, реално тя ще ползва същия, респективно ще консумира доставената
електроенергия и в този смисъл е обвързана с всички задължения, произтичащи от
облигационното правоотношение и приложимите към него общи условия, то в
тази хипотеза ответницата следва да понесе и отговорността за разноски в пълен
обем. В изложения контекст, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8
3
ГПК, ответницата дължи на дружеството-ищец сторените от него разноски в хода
на исковото и на заповедното производство, както следва: 625,00 лева разноски в
исковото производство, от които 75,00 лева за заплатена държавна такса, 400,00
лева за депозит за особен представител и 150,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение, както и 75,00 лева разноски в заповедното производство, от
които 25,00 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД,
ЕИК ********* срещу М. М. Ж., ЕГН **********, искове с правно основание чл.
422 вр. чл. 415, ал. 2 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 98а ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, за
признаване за установено, че М. М. Ж., ЕГН **********, дължи в полза на „ЕВН
България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, сума в размер на 368,35 лева,
представляваща стойността на консумирана, но незаплатена електрическа енергия
за периода от 09.01.2023 г. до 08.04.2023 г. за недвижим имот, находящ се в гр.
Димитровград, ************, ИТН 1580122, както и сума в размер на 10,47 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 28.02.2023 г. до 15.06.2023 г., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 16.06.2023 г. до окончателно
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 782/2023 г. по описа на Районен съд – Димитровград,
поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на съдебното
производство.
ОСЪЖДА М. М. Ж., ЕГН **********, да заплати на „ЕВН България
Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК и чл.
78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК, сумата от 625,00 лева, представляваща разноски в
исковото производство, както и сумата от 75,00 лева, представляваща разноски в
заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
4