Р
Е Ш Е Н И Е № 260034
17.
03.
2021 год. гр. **
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд **, втори състав
На
15. 03. 2021 год.
В
публично заседание в състав:
Председател: ТИХОМИР К.
Секретар: ДОНКА ВАСИЛЕВА
Сложи за разглеждане докладваното от Районен съдия ТИХОМИР К.
Гр. дело номер 816 по описа за 2019
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Искът
е с правно основание чл. 109 от ЗС.
Ищците изнасят в ИМ,
че били собственици на: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 81414.502.749(осемдесет и една хиляди
четиристотин и четиринадесет, точка, петстотин и две, точка, седемстотин
четиридесет и девет), находящ се в град **,
община **,
област Стара Загора по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени
със Заповед РД-18-1540/03.09.2018 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес
на поземления имот: гр. **,
п.к. **, ул. „**", М 20
(двадесет), с
площ: 417 кв.м. (четиристотин и
седемнадесет квадратни метра), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 т). номер по предходен план: 749 (седемстотин четиридесет и девет), квартал: 40 (четиридесет), УПИ: XVII (седемнадесет римско), при
съседи: 81414.502.750, 81414.502.748, 81414.502.747, 81414.502.746,
81414.502.4132; ведно с находищата се в имота СГРАДА с идентификатор 81414.502.749.1 (осемдесет и една хиляди
четиристотин и четиринадесет, точка, петстотин и две. точка, седемстотин
четиридесет и девет, точка, едно): застроена площ 118 кв.м. (сто и осемнадесет квадратни метра), брой
надземни етажи 2 (два), , предназначение:
Жилищна сграда - многофамилна.
Описаният имот
граничал от южната си страна с поземлен имот с идентификатор № 81414.502.750
(идентичен с УПИ XV1-750. кв. 40 по стария план на гр.**), 1/2 ид.ч.
(една втора идеална част) от който имот бил собственост на ответницата К.П.С..
След като
ответницата придобила този имот и влязла във владение, започнала чрез съпруга
си **да строи допълнителни постройки, които били разположени по протежение на
общата им дворищна граница. Така, въпреки несъгласето им, по протежение на
общата им дворищна граница, К.П.С. с помощта на съпруга си построили и
продължавали да строят сгради, без да спазват необходимите законови процедури
(строителни книжа, даване на строителна линия и ниво и разрешения за строеж),
като сградите не се намирали на регламентираното от нормите отстояние от
оградата/границата между имотите им.
Твърди се още в ИМ, че тези строежи били в отклонение от нормите на
строителство, западните от тях били по протежение на 13.50 метра по границата им
и били на височина 2.80 м. от нивото на техния двор, а сградата в източния край
била с дължина по протежение на границата 3,50 м и продължавали да я
разширяват, като височината била 2.20 м. от нивото на техния двор, като отново
продължавали да я надстрояват и във височина. По този начин сградите
засенчват от южна страна имота им, прозорците на приземния им етаж,
растенията, които се опитвали да отглеждат в близост до южната граница на
техния двор. Създавали неприятен хлад и влажност и по този начин пречели да
владеят имота си спокойно и пълноценно.
Ето защо за тях възникнал правен интерес от съдебен акт, с който съдът,
след като установи по отношение на ответника, че извършените строежи не
отговарят на строителните правила и норми и им пречат да владеят спокойно и в
цялост имота си, да осъди ответника да премахне постройките, намиращи се по
общата им дворищна граница.
Молят съда да осъди К.П.С., ЕГН **********, с адрес: *** да премахне сградите с
идентификатори: 81414.502.750.3 и 81414.502.750.4, разположени по дворищната
граница между собствения й поземлен имот с идентификатор № 81414.502.750 с
адрес: гр. **, ул. „**", № 18, и поземлен имот с идентификатор №
81414.502.749, с адрес: гр. **, ул. „**", № 20 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, собственост на ищците Т.П.П., ЕГН ********** и П.П. И.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***.". Претендират се разноски.
Ответницата
К.П.С., редовно призована не се явява, но вместо нея се явява
упълномощения й адвокат П.К. от АК Ст.Загора. Същият взема становище в отговора
на исковата молба, депозиран в сроковете предвидени в Закона, че искът е
допустим, но неоснователен ,поради което го оспорва изцяло. Претендира за
направените по делото разноски.
От
представените по делото писмени доказателства и от заключенията на вещото лице,
преценени по отделно и в тяхната съвкупност, както и от становищата изразени от
страните по делото, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.
Предявения
иск е допустим и основателен поради следното:
Активно
легитимирани по негаторния иск по чл.109 ЗС са собствениците или носителите на
правото, които са възпрепятствани в упражняването му в пълния обем. Пасивно
легитимиран като ответник е лицето, неоснователно пречещо за упражняване на
правото.
Видно от представените по делото писмени
доказателства, а и от заключението на вещото лице, се установява, че ищците и
ответницата са собственици на недвижими имоти, които са съседни и находящи се в
гр.**, обл. Стара Загора.
От приложените по делото, заверени по надлежния ред,
фотокопия от Нотариален акт№ 447, т.III, н.дело № 870/1975 г. на PC ** ; Протокол за съдебна делба от
28.04.1982 г. по гр.д. № 151/1982 на PC ** и Удостоверение за наследници № АУ-У-526/03.04.2014
г. на Общ.** се установява, че ищците, заедно с баща си П. П. И., закупили на
26.05.1975 г. правото на собственост върху Дворно място, находящо се в гр.**,
обл. Стара Загора, с площ от 415 кв. м., представляващо ПИ, обозначен като XVI-2540, в квартал
69 по плана на гр.**, заедно с построените в него сгради и подобрения, като
след смъртта на П. П. И., настъпила на 10.04.2001 г., е извършена делба на
имота, при която собствеността върху имота е поставена в дялове на ищците при
равни права върху дворното място. От приложената по делото Скица №
015-843400-16.09.2019 г. на СГКК гр.Стара Загора и Удостоверение за идентичност
на имот изх. № АБ-У-216/07.10.2019 г. на Общ.**, се установява, че този имот е
идентичен с описания в исковата молба ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор № 81414.502.749 (осемдесет и една хиляди четиристотин и
четиринадесет, точка, петстотин и две, точка, седемстотин четиридесет и девет),
находящ се в град **, община **, област Стара Загора по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-1540/03.09.2018 г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. **, п.к. **,
ул. „**", № 20 (двадесет), с площ: 417 кв.м. (четиристотин и седемнадесет
квадратни метра), трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на
трайно ползване: ниско застрояване (до 10 т), номер по предходен план: 749 (седемстотин
четиридесет и девет), квартал: 40 (четиридесет). УПИ: XVII (седемнадесет
римско), при съседи: 81414.502.750, 81414.502.748, 81414.502.747,
81414.502.746, 81414.502.4132; ведно с находящата се в имота СГРАДА с
идентификатор 81414.502.749.1 (осемдесет и една хиляди четиристотин и
четиринадесет, точка, петстотин и две, точка, седемстотин четиридесет и девет,
точка, едно): застроена площ 118 кв.м. (сто и осемнадесет квадратни метра),
брой надземни етажи 2 (два), предназначение: Жилищна сграда - многофамилна.
От приложените по делото, заверени по надлежния ред,
фотокопия от Нотариален акт № 128, т.I, рег. № 1138, дело № 126/ 17.02.2005
г. по описа на Нотариус Люсиен И. под № 090 на НК гр. София, с район на
действие РС ** се установява, че ответницата е придобила чрез покупка 1/2 идеална
част от поземлен имот, означен като УПИ XVI-750, кв. 40 по стария план на гр.**, за
който, от приложеното по делото надлежно заверено копие от скица №
15-1086211-28.11.2019 г. на СГКК Ст.Загора, както и от заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза (СТЕ), се установява, че е
идентичен с описания в исковата молба поземлен имот идентификатор №
81414.502.750 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед РД-18-1540/03.09.2018 г. на ИД на АГКК. Тези обстоятелства обуславят
пасивната легитимация на ответника.
По горното не се спори от страните
по делото.
Не се спори също и относно факта, че посочените
сгради, разположени по дворищната граница между имота на ищците и имота на
ответницата, и относно които ищците сочат, че им пречат да упражняват правото
си на собственост спокойно и в пълен обем, са именно сградите с идентификатори:
81414.502.750.3 и 81414.502.750.4. Това се установява и от представената по
делото скица № 15-1086211-28.11.2019 г. на СГКК Ст.Загора, както и от
заключението на назначената СТЕ (т.е. сгради № 3 и № 4 в имот с идентификатор
81414.502.750). Не се спори също и относно факта, че посочените сгради са
собственост на ответницата и строителството/дострояването им е извършвано от
нея.
Установява се от заключението на вещото лице по
назначената СТЕ, неоспорена от страните и приета по делото, че процесиите
сгради №3 и № 4 са „построени в имота па ответника" „по протежение на
дворищната граница между ПИ с идентификатор 81414.502.749 и ПИ с идентификатор 81414.502.750", като
за същите не се откриват документи, доказващи законното им построяване (отговор
на СТЕ по Въпрос 1), т.е. касае се за незаконно строителство.
Отново от заключението на СТЕ се установява, че сграда № 4 е с височина при билото на покрива от
2,70 м., завършващо при/върху границата между имотите на ищците и ответницата,
а сграда № 3, построена по
протежение на вътрешната граница между двата имота, е с височина в източния й
край от 2,70 м., и с дължина от 13,45 м.. която не съответства на заснетата от
кадастъра, като в отговора си СТЕ изтъква, че сградата „не съответства на
строителните правила и норми".
Допустимите норми при допълващо застрояване, към което
се причисляват процесиите сгради (съгл.
вписаното предназначение в приложените Скици на сгради с №№
15-1086214-28.11.2019 г. и 15-1086217-28.11.2019, и чл.41, ал.1 ), при разрешено
свързано застрояване, покриващо плътна ограда между два имота, е до допустимата
височина на оградата, а именно 2,20 м. Съгл. чл.42, an.2. изр.2 ЗУТ , който гласи.: „Постройки
на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната граница на
урегулирания поземлен имот, ако калканиите им стени покриват калканни стени на
заварени или новопредвидени постройки в съседния урегулиран поземлен имот, или
плътни огради." От установената от СТЕ височина на двете процесии
сгради е видно, че стените на процесиите сгради не се покриват от
съществуващата плътна ограда. В настоящия случай сгради № 3 и № 4 не попадат в
режима на „свързано застрояване" и следва да спазват нормите за отстояния
при „свободно застрояване", регламентирани от чл. 35, ал.2, съотв. чл.42,
ал.З ЗУТ - т.е. на не по-малко от 3 метра от вътрешните граници на УПИ.
Установеният
от СТЕ факт, че сграда № 4 е построена в годините между 1955 и 1983 г., е
ирелевантен по отношение на нейната незаконност т.н. (Решение №13549 от 12.11.2009
г. на ВАС по адм. д. № 6469 /
2009.Г, ) „ Когато пристройка
на допълващото застрояване е разположена на самата вътрешна регулационна линия,
без да е свързана с друга такава или с ограда в съседното УПИ, тя е недопустима
по техническите правила и норми, действащи по време на извършването й и съгласно
ЗУТ. Затова не е търпим строеж и подлежи на премахване. Ползването й явно,
спокойно и необозпокояваио, повече от 30г. не променя градоустройствения й
статут и не е основание за запазването й. "- (Решение № 1474 от 10.02.2015 г. по адм. д.
№12891/2014 на ВАС).
Искът с
правно основание чл. 109 от ЗС е средство за правна защита на собственика срещу
всяко неоснователно действие или създадено състояние, което му пречи да
упражнява своето право, според предназначението на имота или в съответния обем
на правото на собственост. Правото на собственост е призната и гарантирана от
закона възможност на едно лице да владее, да ползва и да се разпорежда фактически
и юридически с определена вещ, както и да иска от всички други лица да се
въздържат от въздействие върху нея.
За да бъде
уважена негаторната претенция, не е достатъчно само да се установи, че при
извършване на въпросните строежи въобще не са били издавани строителни книжа,
като доказателства в тази насока не бяха представени. Това е само първата от
предпоставките, кумулативното наличие на които прави основателен един иск по
чл. 109 ЗС. Необходимо е неоснователните действия, чието прекратяване се иска,
да пречат на собственика-ищец да упражнява своето право. При преценката за
пречките, които неоснователните действия създават на собственика на имота и
тяхната степен следва да се съобрази нормата на чл.50 ЗУТ според която собственикът на недвижим имот не може да
извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за
използуването на съседния имот по-големи от обикновените.
Критерият в
този текст е обективен, целящ съобразяване интересите на всеки собственик.
Нормативно установените строителни правила и норми определят съдържанието на
пречките по смисъла на чл.50 ЗС (като такъв характер има и нормите на чл.31,
ал.2, и 42, ал.3 ЗУТ). Ако
изискванията им не са спазени, следва да се прецени как отклоненията от тях се
отразяват върху собствениците при упражняване правото им на собственост, защото
за уважаване на иска по чл.109 ЗС следва да се установи освен неоснователното
действие, каквото може да бъде отклонението от тези правила, и как това се
отразява върху собственика-ищец по негаторния иск. В някои случаи, обаче,
самите норми са установени, за да не се смущава правото на собственост в
съседния или близък имот, а в други, техническите и строителните правила и
норми защитават друг интерес и нарушаването им няма пряко отношение към
упражняване правото на собственост на ищеца. ( виж в тази насока Решение № 35 от 18.05.2017 г. по гр. д. № 3422 / 2016
г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение).
В исковата молба се твърди, че процесиите сгради
засенчват от южна страна имота на ищците, прозорците на приземния им етаж,
растенията, които се опитват да отглеждат в близост до южната граница на двора
си, създават неприятен хлад и влажност и по този начин пречат на ищците да
владеят имота си спокойно и пълноценно. Съдът счита, че е ноторно ясно за страните
/ дори по пътя на формалната логика и житейски опит /, че незаконно построени
постройки, надвишаващи значително допустимата височина на плътна ограда и
разположени по протежение на южната граница на имота на ищците несъмнено
засенчват в повече от допустимото ищцовия имот - факт, който не е необходимо да
се доказва - с което такива постройки създават описаните в ИМ пречки за
спокойно владеене на същия. Именно затова строителните правила и норми
предписват определени отстояния от границите на имота за разполагане на
строежи, според височината на сградите. „С определяне на строителните права и норми се
определя нормативно съдържанието на пречките по смисъла на чл. 50 ЗС. Всяко
нарушение на строителните правила и норми по определение на закона е вече пречка
по смисъла на чл. 50 ЗС и съдът е длъжен да го приеме за такава." (Решение
№ 1343 от 18. XI.1969 г. по гр.
д. № 1283 / 69 г., Ill г. о.).
Подобно, касаещо нормативните отстояния, е становището на ВКС, изложено в
Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 7375 / 2013 г. на ВКС: „За разлика от общото ограничение на чл.50
ЗС, това ограничение е в нормативно определени граници, чието нарушаване
обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот, и следователно,
когато отстоянието не е спазено, собственикът разполага с правно признатата
възможност посредством иска по чл.109 ЗС да постигне премахване на така
създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с
какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на
правата му. " (същото в
Определение № 249 от 10.05.2018 г. по гр. д. № 4072 / 2017 г. на ВКС, 2-ро гр.
отделение), както и в Решение № 430 от 27.10.2010 г. по гр. д. № 312 /
2010 г. на ВКС „Осъществяването на
незаконно строителство в собствен имот на регулационната линия със съседен
урегулиран поземлен имот, нарушава създадените от благоустройствените закони
ограничения, осигуряващи пълноценното осъществяване на правото на собственост
на всеки имот и съставлява действие, което в нарушение на чл. 50 ЗС води до
създаване на състояние, увреждащо съседния имот. "... Когато чрез искът по чл. 109 ЗС се цели защита правото
на собственост, накърнено чрез незаконно строителство на регулационната линия
или на недопустимо от нея разстояние, ищецът не следва да доказва как и с какво
строителството ограничава правата му на собственост, но следва да изложи
твърдения в тази насока в исковата молба с оглед преценка дали твърдяното
накърнение е пряко свързано с нарушеното от ответника ограничение в
благоустройствена правна норма, дали отправеното искане съответства на
нарушението и с оглед правото на защита на ответника, в чиято тежест е да
установи, че липсва твърдялото от ищеца увреждане на правата му. " В
тази насока, както е посочено по-горе, ищците са изложили в исковата си молба
какви са пречките, които им създава незаконното строителство, извършено от
ответната страна, но в отговора ответницата няма твърдение и в процесуалните
действия същата не установява, че липсва твърдяното от ищците увреждане на
правата им.
В конкретния случай съдът счита, че е налице
въздействие по смисъла на Закона, което е неоснователно, т.е. противоречи на
установения правен режим на правото на собственост, в отклонение от
регламентираните от Закона ограничения на собствеността. В резултат на
строежите, предприети от ответната страна, е създадено състояние, което
надхвърля пределите на позволеното и създава реални пречки за упражняване
правото на собственост на ищците в пълен обем, тъй като по отношение на същите
ответницата е извършила нарушения, изразяващи се в изграждане на сгради в
собствения си имот в нарушение на строителните правила и норми, касаещи
отстоянията на сградите до вътрешните имотни граници.
Неоснователно
действие по смисъла на чл. 109 ЗС може да е налице дори и тогава, когато един
строеж е съобразен с одобрен архитектурен проект и дадено строително
разрешение, но въпреки това пречи на собственика на съседен имот да упражнява
своето право.
В
заключение съдът счита, че следва да посочи и следното:
Наличието на
отредени петна за гаражи между описаните имоти в изменение със Заповед №
84/07.04.1974 г., т.2 на ОНС Ст. Загора на кварталнозастроителния план на гр.**
представлява бъдещо предвиждане при съвсем друга конфигурация на сградите,
находящи се тогава в имотите на ищците и ответниците (УПИ ХVI-2540 и ХV-2540, в
кв.69 по плана на гр.**) не превръща в законна застроената сграда с
идентификатор 81414.502.750.3, още повече при липса на изрично съгласие от
собствениците на двата граничещи си имота. Това е така дори и при издадени
строителни книжа за строеж, в отклонение на нормите за отстояния при на изрично
съгласие от собственика на граничния имот - в този смисъл Решение № 35 София, 18.05.2017 год. гр.д. № 3422 по
описа за 2016 г. на ВКС II г.о. - цит.: „В практиката на ВКС е дадено
тълкуване, че когато увреждащото въздействие се осъществява чрез изграждане на
постройка или определени нейни елементи, без правно значение е дали сградата е
построена без строителни книжа, в отклонение от наличните строителни книжа или
при съобразяване със строителни книжа, които противоречат на строителните
правила и норми, като е възприето, че указанията по приложение на материалния
закон в Тълкувателно решение № 31/84 от 6.02.1985 г. на ОСГК на ВС са приложими
и при действието на ЗУТ /Решение № 324/21.06.2010 г. по гр.д. № 1320/2009 г.,
II г.о./. ".
Предвид
горните съдът приема, че независимо от наличието на описаните по-горе отредени
петна по прекратения кварталнозастроителен план на гр.**, строежът на сграда с
идентификатор 81414.502.750.3 остава незаконен дори намален до размери,
предвидени по този кварталнозастроителен план.
С
оглед изхода от спора и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК съдът счита, че следва
да осъди ответницата да заплати на ищците направените по делото.
Водим
от гореизложеното и на основание чл. 109 от ЗС, чл. 235 от ГПК, чл. 259 ал. 1
от ГПК съдът
Р Е Ш И .
ОСЪЖДА
ответницата К.П.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** ДА ПРЕМАХНЕ СГРАДИТЕ с идентификатори:
81414.502.750.3 и 81414.502.750.4, разположени по дворищната граница между
собствения й поземлен имот с идентификатор № 81414.502.750 с адрес: гр. **, ул.
„**", № 18, и поземлен имот с идентификатор № 81414.502.749, с адрес: гр. **,
ул. „**", № 20 по кадастралната карта и кадастралните регистри,
собственост на ищците Т.П.П., ЕГН ********** и П.П. И., ЕГН **********, двамата
с адрес: ***."
ОСЪЖДА
ответницата К.П.С.,
ЕГН **********, с адрес: *** да
заплати Т.П.П.,
ЕГН ********** и П.П. И., ЕГН **********, двамата с адрес: ***."
Направените по делото разноски в размер на 330, 00 лв.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд- Стара Загора.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..............................