№ 101
гр. гр.Монтана, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря ПЕПА В. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20211630201152 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 21-0996-000850/19.04.2021г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана са наложени на П. Г. К. с
посочен адрес в гр.Монтана административни наказания - глоба в размер на
200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 6 /шест/
месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.140, ал.1
от ЗДвП. Спрямо водача К. са отнети 10 /десет/ контролни точки на
основание Наредба № Із – 2539/2012г. на МВР.
Недоволна от наказателното постановление К. чрез адв.Емил Христов от
МАК, моли да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД МВР - Монтана Сектор ПП не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. Съдът като ги обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност, намира жалбата за допустима и
основателна.
Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния седем дневен срок.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
1
На 13.10.2020г. в 23:02 ч. в гр.Монтана по бул.Христо Ботев с посока на
движение към бул.Трети Март бил спрян за полицейска проверка водача на
л.а. АУДИ А8 с рег. № М 05 42 ВТ. В хода на полицейската проверка било
установено, че мпс е с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП. За
установеното административно нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП на водача
на л.а. – жалбоподателката П. Г. К. бил съставен АУАН серия GA №
266479/13.10.2020г. от св.ЯВ. ИВ. ЯК. – мл. авто-контрольор в Сектор ПП при
ОД МВР - Монтана в присъствието на колегата му св.Н. Т. КР..
По случая била заведена преписка № 192/2021г. по описа на Районна
прокуратура - Монтана.
С постановление от 23.03.2021г. РП – Монтана отказала да образува
досъдебно производство и прекратила преписка вх. № 192/21г. за деяние по
чл.345, ал.2 вр. с ал.1 от НК, и изпратила препис от постановлението на
Началник Сектор ПП към ОД МВР – Монтана за преценка и евентуално
налагане на административна санкция на нарушителя.
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана като административно
наказващ орган оправомощен със Заповед № 8121з-515/18г. на МВР издал
обжалваното НП.
В хода на съдебното следствие св.ЯВ. ИВ. ЯК. и св.Н. Т. КР.
потвърждават изложеното в АУАН, с уточнението, че др. документи на
проверения л.а. били изрядни.
Жалбоподателката К. чрез посоченото в жалбата поддържа, че л.а. АУДИ
А8 е собственост по регистрация на приятеля й св.Калин Славов Ангелов.
Последният не е знаел, че следва след закупуване на л.а. да го пререгистрира,
а видно от данните по делото, след пререгистрация на л.а. същият е с рег. №
М 55 58 ВТ.
Настоящият съд изиска справка от Сектор ПП при ОД МВР – Монтана,
съдържаща се в приетото по делото писмо рег. № 301000-22509/15.10.2021г.,
ведно с приложения, съгласно, които: към дата 13.10.2020г. ппс с рег. № М 05
42 ВТ е било с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП на
12.10.2020г. Към дата 13.10.2020г. собственик на въпросното мпс е бил
Калин Славов Ангелов съгласно договор за покупко – продажба регистриран
в АИС на 11.08.2020г. Към днешна дата МПС с нов рег. № М 55 58 ВТ и е
собственост по регистрация на Калин Славов Ангелов, като промяната на
2
регистрацията е извършена на 29.10.2020г.
Съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП – „ Нова – ДВ, бр.77 от 2017г., в сила от
27.12.2017г.) Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се
прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в
двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното
средство.
Безспорно е установено, че на 13.10.2020г. П. Г. К. е управлявала лек
автомобил АУДИ А8 с рег. № М 05 42 ВТ, понастоящем с рег. № М 55 58 ВТ,
чиято регистрация на 12.10.2020г. е била прекратена на основание чл.143,
ал.15 от ЗДвП. Към днешна дата въпросното мпс е с налична и действаща
регистрация с нов рег. №, считано от 29.10.2020г.
Твърдението на жалбоподателката, че не била извършила нарушението в
т.ч. от субективна страна, се опровергава от писмените и гласни
доказателства по делото. Безспорно е установено, че на 13.10.2020г.
жалбоподателката К. е управлявала лек автомобил АУДИ А8 с рег. № М 05
42 ВТ, чиято регистрация на 12.10.2020г. е била прекратена на основание
чл.143, ал.15 от ЗДвП. Незнанието на това обстоятелство, не изключва АНО
на жалбоподателката, макар и не собственик на л.а. Собственикът по
регистрация Калин Славов Ангелов /приятел и понастоящем живеещ на
семейни начала с жалбоподателката/ е бил длъжен след като закупи л.а. да
изпълни задължението си по чл.143, ал.15 от ЗДвП и да регистрира в
двумесечен срок закупения на 11.08.2020г. л.а. АУДИ А8. Настоящият съд не
споделя доводите на защитата за липса на субективен елемент, поради
незнанието на жалбоподателката и приятеля й св.Ангелов, че след закупуване
на л.а., същия в определен законен срок следва да се пререгистрира.
Разпоредбата на чл.18б, ал.2 от Наредба № І – 45 от 24.03.2000 г. за регистриране,
отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и
възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Загл. изм.
и доп. - ДВ, бр.105 от 2002г., изм., бр.67 от 2012г., бр.20 от 2018г.) не изисква
уведомяване на собственик придобил ппс. Когато е въведена т.10 на чл.18б,
ал.1 от цитираната Наредба с ДВ, бр.20 от 2018г., ако законодателя е счел да
необходимо, със същата редакция на ДВ е могъл да измени и разпоредбата на
чл.18б, ал.2 от Наредбата с допълване на т.10 на чл.18б, ал.1.
След анализа на събраните по делото доказателства, настоящия съд
3
намира, че формално жалбоподателката К. е извършила нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП, но обстоятелствата на нарушението са давали основание
на наказващия орган да обсъди дали не следва да бъде приложен чл.28 от
ЗАНН.
Фактът на нарушението е безспорно установен, но като коректив е
предвидената в процесуалния закон норма на чл.28 от ЗАНН, даваща
възможност за преценка на наказващия орган да наложи или не наказание,
след като прецени конкретната фактическа обстановка. Това е така, защото
административните наказания не са самоцел, те се налагат, за да се
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правов
ред, съответно да се въздейства предупредително върху останалите граждани.
Преценката относно наличие на основанията на чл.28 от ЗАНН следва да се
извърши от административнонаказващия орган, като се вземе предвид
тежестта на нарушението, настъпилите вредни последици от нарушението и
другите смекчаващи вината обстоятелства. От събраните по делото
доказателства се установява, че жалбоподателката К. не е собственик на л.а.
АУДИ А8, че собственикът му Калин Славов Ангелов е регистрирал л.а. през
същия м.10.2020г., че жалбоподателката само е ползвала временно процесния
л.а. и не е знаела, че регистрацията на л.а. е била служебно прекратена на
12.10.2020г. – само един ден преди да бъде спряна за извършване на
полицейска проверка на 13.10.2020г. С оглед на това от нарушението не са
настъпили вредни последици, към момента е налице регистрация на
процесното мпс, видно от писмо рег. № 301000 – 22509/15.10.2021г. на
Сектор ПП към ОД МВР – Монтана. Това обстоятелство, както и фактът, че
нарушението е извършено за първи път, дават основание същото да се
третира като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушения на ЗДвП. По делото е изискана и
приложена справка за нарушител на водача К., от която е видно, че същата е
водач от м.08.2013г. и процесното й нарушение не е първо по ред, но същото
не се отличава с особена тежест, като К. е заплатила наложените й глоби в
преобладаващата си част, видно от справката, като допуснатите от К.
нарушения като водач не са многобройни.
Настоящият съд намира, че следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН. Предвид установените факти, се извежда извода, че
наложените наказания очевидно са силно завишени, както и че не
4
съответстват на тежестта на нарушението. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007г. на
ВКС по тълк. н. д. № 1/2007г., ОСНК на ВКС преценката на
административнонаказващия орган за „маловажност“ на случая по чл.28 от
ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато
съдът констатира, че предпоставките на чл.28 от ЗАНН са осъществени, но
наказващият орган не го е приложил, той следва да отмени наказателното
постановление поради издаването му в противоречие със закона.
В подобен смисъл е Решение № 94/25.02.2019г. по КАНД № 36/2019г. на
АС – Монтана, Решение № 133/16.03.2021г. по КАНД № 40/2021г. на АС –
Монтана, Решение № 131/15.03.2021г. по КАНД № 58/2021г. на АС –
Монтана.
С обжалваното НП са били отнети 10 /десет/ контролни точки на
основание чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012г. изд. от МВР и
чл.175, ал.3 от ЗДвП, но поради отмяна на НП, отпада и правното основание
за отнемане на така посочените контролни точки.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателката К.,
съгласно чл.63, ал.4 от ЗАНН /чл.63д, ал.1 ал.5 от ЗАНН - (Нов – ДВ, бр.109
от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез
адв. Е. Христов от АК – Монтана адвокатско възнаграждение във въззивното
производство. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. АНО с
придружителното писмо е направил възражение за прекомерност. Поисканите
разноски от адв. Е. Христов от АК – Монтана са в размер на 300 /триста/ лева,
които и следва да бъдат присъдени, без настоящия съд да установява
прекомерност. Като размер поисканите разноски са съобразени с НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
/чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2 от Наредбата/.
На основание горното, съдът
РЕШИ:
5
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-0996-000850/19.04.2021г. на
Началник Сектор ПП към ОДМВР - Монтана, с което на П. Г. К. с посочен
адрес в гр.Монтана, са наложени административни наказания – ГЛОБА в
размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява мпс за срок от 6
/шест/ месеца на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП (Нова – ДВ, бр. 101 от
2016г., в сила от 21.01.2017г.) и са отнети 10 /десет/ контролни точки на
основание Наредба № Із – 2539/2012г. на МВР.
ОСЪЖДА ОД МВР - Монтана да заплати на жалбоподателката П. Г. К.
сумата от 300 лева /триста/ лева, представляваща направените разноски за
адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението може да се обжалва пред АС - Монтана в 14 / четиринадесет/
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
6