Р Е Ш Е Н И Е
№ 2539
гр. Пловдив, 17
декември 2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-
Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на седми декември, две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при
секретаря Таня Костадинова, като разгледа административно дело №2768 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК),
във връзка с чл.166, ал.3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), чл.27,
ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) и чл.18,
ал.3, т.3 и ал.4, б.“б“ от Наредба №11 от 06.04.2009г.
за условията и реда за прилагане на мярка 214 “Агроекологични плащания“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 - 2013г. (Наредба №11/06.04.2009г.).
Кооперация
“АГРОКОМЕРС – 98“, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ул. “В.
Петлешков“ №12, ЕИК *********, представлявана от адвокат Й.Д. от Адвокатско
дружество “Дишлиева и Д.“, ЕИК *********, пълномощник, обжалва Акт за установяване
на публично държавно вземане (АУПДВ) с №01-6400/43#9 от 02.09.2021г., издаден
от заместник изпълнителен директор на Държавен фонд “Земеделие” (ДФ”З”), с
който на жалбоподателя е установено публично държавно вземане в размер от 176 506,90
лв., представляващо 40% от общата изплатена сума за кампании 2013г. (148 373,03
лв.), 2014г. (144 933,74 лв.) и 2015г. (147 958,23 лв.), по мярка 214
“Агроекологични плащания“, направление “Поддържане на местообитанията на защитени
видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места“ по Наредба
№11/06.04.2009г.
Претендира
се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените
по делото разноски, съгласно представен списък на разноските (лист 469).
Ответникът- заместник изпълнителен директор на
Държавен фонд “Земеделие“, чрез юрисконсулт П.М.- пълномощник (лист 3),
изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение; изрично възразява за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение от жалбоподателя (лист 100, 470).
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се
представлява и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата съдът констатира следното:
Според приетото по
делото заверено копие на известие за доставяне (лист 62), оспореният акт (листи
11-13, 59-61) е получен по пощата на 16.09.2021г. От своя страна, жалбата
(листи 4-10) е подадена чрез ДФ“З“, като пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва
при пощенски оператор на 30.09.2021г., видно от поставеното клеймо върху
пощенския плик (лист 33), или в рамките на законоустановения срок. Освен това,
жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява
допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Според разпоредбите на
чл.20а от ЗПЗП, (5) изпълнителният директор (на ДФ“З“) издава актове за
установяване на публични държавни вземания по реда на ДОПК и решения за
налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление
на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ); (6)
Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал.5 на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
Като
доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №03-РД/2891#2 от 16.06.2021г.
(листи 63-64) на изпълнителния директор на ДФ“З“, с която заповед на П.Д.С.,
издала оспорения по делото АУПДВ, е делегирано правомощието да издава и
подписва АУПДВ по мярка 214 “Агроекологични плащания“ (точка 20 от
заповедта).
Така посоченото
делегиране на правомощия настоящият състав на съда намира за надлежно направено,
поради което оспореният по делото АУПДВ е издаден от компетентен орган, по
отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
Жалбоподателят е
регистриран под уникален регистрационен номер (УРН) 181573 в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК).
Според оспорения АУПДВ,
от жалбоподателя е подадено заявление за подпомагане за кампания 2013 с
уникален идентификационен номер (УИН) 16/020413/25408 (неприложено по делото),
с което е заявено предоставяне на финансова помощ по мярка 214 “Агроекологични
плащания“ от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.
(ПРСР-2007-2013), направление “Поддържане на местообитанията на защитени видове
в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места“ (ВПС-4), в това
число и дейност с код АП18.2 (за
засяване и отглеждане на есенни зърнено-житни култури в местообитания на
зимуващи видове гъски на минимум 50 % от заявените по дейността площи),
съгласно Приложение №1б към чл.8, ал.1 от Наредба №11/06.04.2009г.
Като доказателство по
делото е прието заверено копие на Уведомително писмо с Изх.№01-6400/279 от
01.10.2013г. (листи 34-45) на изпълняващ длъжността (и.д.) изпълнителен
директор на ДФ“З“, с което жалбоподателят, на основание чл.62, ал.3 от Наредба
№11/06.04.2009г., се уведомява, че е одобрен за участие по направление ВПС-4 от
мярка 214 “Агроекологични плащания“ от ПРСР-2007-2013, за 5-годишен период,
считано от 2013г.
Пак според оспорения
АУПДВ, по заявление с УИН 16/020413/25408 за кампания 2013 (първа година от
поетия ангажимент) на жалбоподателя е изплатена сума от 148 373,03 лв. за
дейност с код АП18.2, което обстоятелство не е спорно между страните и се потвърждава
и от приетата по делото нарочна разпечатка от “Окончателни изчисления в лева за
АП18.2“ (лист 465).
Отново според оспорения
АУПДВ, по заявление с УИН 16/160614/46741 (неприложено по делото) за кампания
2014 (втора година от поетия ангажимент) на жалбоподателя е изплатена сума от
144 933,74 лв. за дейност с код АП18.2, което обстоятелство не е спорно
между страните и се потвърждава и от приетата по делото нарочна разпечатка от
“Окончателни изчисления в лева за АП18.2“ (лист 466).
И отново според
оспорения АУПДВ, по заявление с УИН 16/130715/59741 (неприложено по делото) за кампания
2015г. (трета година от поетия ангажимент) на жалбоподателя е изплатена сума от
147 958,23 лв. за дейност с код АП18.2, което обстоятелство не е спорно
между страните и се потвърждава и от приетата по делото нарочна разпечатка от
“Окончателни изчисления в лева за АП18.2“ (лист 467).
За кампания 2016 е
подадено общо заявление за подпомагане с УИН 16/160616/68980 и Вх.№18195471 от
24.03.2016г. (листи 109-141). Подадено е заявление за подпомагане 2016
(вероятно за редакция на схеми/мерки) с УИН 16/160616/68980 от 09.06.2016г. (листи
167а-191). Подадено е заявление за подпомагане 2016 (редакция на схеми/мерки) с
УИН 16/160616/68980 от 16.06.2016г. (листи 323-371), с което са заявени за
подпомагане по мярка 214 “Агроекологични плащания“, направление ВПС-4, с код на
дейност АП18.2, общо 28 броя блокове на земеделско стопанство (БЗС), с обща
площ от 460,14 ха, с култура код 111011 (мека пшеница- зимна).
С Уведомително писмо с
Изх.№01-6400/43 от 02.05.2017г. (неприложено по делото) на заместник изпълнителен
директор на ДФ“З“ е прекратен агроекологичният ангажимент на жалбоподателя по
мярка 214 “Агроекологични плащания“ от ПРСР-2007-2013.
По жалба на Кооперация
“АГРОКОМЕРС – 98“ против Уведомително писмо с Изх.№01-6400/43 от 02.05.2017г. е
образувано административно дело №2078 по описа на Административен съд- Пловдив
за 2017г., ХI-ти състав.
С Решение №477 от
06.03.2018г. по дело №2078/2017г. жалбата на кооперацията е отхвърлена.
По касационна жалба на
Кооперация “АГРОКОМЕРС – 98“ против Решение №477 от 06.03.2018г. е образувано
административно дело №5900 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за
2018г., Четвърто отделение.
С Решение №2965 от
28.02.2019г. на ВАС, Четвърто отделение, е отменено Решение №477 от
06.03.2018г. и преписката по заявление за плащане с УИН 16/160616/68980 от
16.06.2016г. на жалбоподателя е върната за ново произнасяне на заместник
изпълнителен директор на ДФ“З“.
С Уведомително писмо с
Изх.№01-6400/43 от 12.03.2019г. (листи 51-54) на заместник изпълнителен
директор на ДФ“З“ е прекратен агроекологичният ангажимент на жалбоподателя по
мярка 214 “Агроекологични плащания“ от ПРСР-2007-2013.
По жалба на Кооперация
“АГРОКОМЕРС – 98“ против Уведомително писмо с Изх.№01-6400/43 от 12.03.2019г. е
образувано административно дело №1349 по описа на Административен съд- Пловдив
за 2019г., ХV-ти състав.
С Решение №2664 от 16.12.2019г. (листи
14-24) жалбата на кооперацията е отхвърлена.
По касационна жалба на
Кооперация “АГРОКОМЕРС – 98“ против Решение №2664 от 16.12.2019г. е образувано
административно дело №3494 по описа на ВАС за 2020г., Пето отделение.
С Решение №11017 от
12.08.2020г. (листи 25-31) на ВАС, Пето отделение, е оставено в сила Решение №2664
от 16.12.2019г.
Според Уведомително
писмо с Изх.№01-6400/43 от 12.03.2019г., агроекологичният ангажимент на
жалбоподателя се прекратява, предвид обстоятелството, че процентът на
припокриване на площта от пресичане на заявените през текущата кампания (2016)
парцели, спрямо одобрените (референтните) парцели за участие по направление
ВПС-4, е 79,40%, противно на установеното от нормата на чл.24, ал.2 от Наредба
№11/06.04.2009г., че одобрената площ
за извършване на агроекологични дейности или направления по чл.2, ал.1, т.1,
буква “а“, т.2, 3, 4 може да бъде намалена с не повече от 10 %, като всяка
година поне 90 % от площта по съответното направление се припокрива географски
с площта, за която има поет агроекологичен ангажимент.
С писмо Изх.№01-6400/43#8 от 11.03.2021г. (листи
56-57) на ответника по делото, на основание чл.26, ал.1 от АПК, жалбоподателят
се уведомява, че се открива производство по издаване на АУПДВ на основание
влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
„АЕП“ (агроекологични плащания).
Общата сума, изплатена
по направление “Биологично растениевъдство“ (всъщност направление ВПС-4, с код
на дейност АП18.2), представляваща сбор от изплатеното финансово подпомагане по
направлението през годините, предхождащи годината на прекратяване на
ангажимента, е в размер на 441 265,00 лв.
В съответствие с чл.18,
ал.4, буква “б“ от Наредба №11/06.04.2009г., жалбоподателят следва да възстанови
40% от 441 265,00 лв., което се равнява на 176 506,00 лв.
В случай, че
жалбоподателят не е съгласен с направените констатации, изложени в писмото, има
право да представи в 7-дневен срок от получаването му, възражения и
доказателства, относими към изложените констатации.
Според приетото по
делото заверено копие на известие за доставяне (лист 58), пощенска пратка, съдържаща
“01-6400/43#8“, е получена на 30.03.2021г.
от М.Б.- служител на кооперацията жалбоподател.
По делото не са
ангажирани доказателства за представен отговор от жалбоподателя по последно посоченото
писмо на ответника по делото, след което е издаден оспореният по делото АУПДВ.
При така описаната
фактическа обстановка настоящият състав на съда намира производството за
проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, противно на направеното в тази връзка възражение от жалбоподателя.
На следващо място, според разпоредбата на чл.27,
ал.6от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по
мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което
представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1 – 9 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по
реда на чл.73 от същия закон.
А според разпоредбата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща
на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на АУПДВ вземане
по реда на ДОПК.
В случая, е налице хипотезата на чл.27, ал.7 от
ЗПЗП, тъй фактическото основание, послужило за издаването на оспорения АУПДВ, е
неспазване на агроекологичен ангажимент по смисъла на Наредба №11/06.04.2009г.,
прекратен с посоченото по-горе Уведомително писмо с Изх.№01-6400/43 от 12.03.2019г.,
влязло в сила на 12.08.2020г. (Решение №11017 на ВАС, Пето отделение).
При това положение,
настоящият състав на съда намира, че е налице хипотезата на чл.18, ал.4, б.“б“
от Наредба №11/06.04.2009г., според която норма, подпомаганите лица възстановяват получената до момента финансова помощ
заедно със законните лихви в зависимост от годината на първоначално одобрение
по мярката (2013г.) до годината, в която е прекратен агроекологичният
ангажимент (2016г.), до края на четвъртата година - 40 %.
Също така, размерът на процесното публично държавно вземане е правилно определен
в аритметичен аспект.
Следователно, оспореният по делото акт се явява издаден без противоречие с
относимите материалноправни разпоредби на ЗПЗП и Наредба №11/06.04.2009г.
Вярно е, че според чл.18, ал.6 от Наредба №11/06.04.2009г., в случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства агроекологичният ангажимент се прекратява и не се изисква
частично или пълно възстановяване на получената от земеделския стопанин финансова
помощ. А по смисъла на легалното определение на §1, т.4 от ДР на Наредба №11/06.04.2009г.
“форсмажорни или изключителни обстоятелства“ са: а)
смърт на подпомаганото лице; б) дългосрочна професионална нетрудоспособност на
подпомаганото лице; в) отчуждаване на голяма част от стопанството, ако това не
е могло да бъде предвидено в деня, в който е поет ангажиментът; г) сериозно
природно бедствие, което силно засяга земята на стопанството; д) разрушаване на
оборите в стопанството в резултат на инцидент; е) епизоотична болест, засягаща
всички или част от животните в стопанството.
Но пък нормата на чл.18, ал.7 от Наредба №11/06.04.2009г. установява, че случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от
компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ - РА от земеделския
стопанин или от друго упълномощено от него лице или от неговите правоприемници
в рамките на 10 работни дни от датата, на която земеделският стопанин или
упълномощеното от него лице или неговите правоприемници са в състояние да
направят това.
По
делото не са ангажирани доказателства кооперацията жалбоподател да е съобщила
писмено на ДФ“З“ за наличието на форсмажорно обстоятелство, поради което
възражението на жалбоподателя в тази насока е също неоснователно.
Оспореният АУПДВ се явява издаден и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, във връзка с §2 от ДР на ДОПК, предвид направеното посочване в същия на фактическите и правни основания, послужили за издаването му, както и редът за оспорването му. Съответно, направеното в тази насока възражение от жалбоподателя е неоснователно.
Най-сетне, настоящият състав на съда намира, че
оспореният по делото АУПДВ е издаден и в съответствие с целта на закона за стимулиране
на селскостопански практики с положително въздействие върху околната среда,
като предоставяните средства по ПРСР-2007-2013 се управляват на основата на
законността, доброто финансово управление и устойчивото развитие, както и да се
препятства тяхното неправомерно разходване.
Ето защо, като издаден от компетентен орган, без
противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията
за форма на акта, както и в съответствие с целта на закона, оспореният в
настоящето производство акт е валиден и законосъобразен, жалбата против който
акт се явява неоснователна и не следва да бъде уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски в полза жалбоподателя също е неоснователно и не следва
да бъде уважено.
В полза на ответната администрация, следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен съгласно
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с §2 от ДР на
ДОПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Кооперация
“АГРОКОМЕРС – 98“, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ул. “В.
Петлешков“ №12, ЕИК *********, против Акт за установяване на публично държавно
вземане с №01-6400/43#9 от 02.09.2021г., издаден от заместник изпълнителен
директор на Държавен фонд “Земеделие”, с който на жалбоподателя е установено
публично държавно вземане в размер от 176 506,90 лв., представляващо 40%
от общата изплатена сума за кампании 2013г. (148 373,03 лв.), 2014г.
(144 933,74 лв.) и 2015г. (147 958,23 лв.), по мярка 214
“Агроекологични плащания“, направление “Поддържане на местообитанията на
защитени видове в обработваеми земи, разположени в орнитологични важни места“
по Наредба №11/06.04.2009г.
ОСЪЖДА Кооперация
“АГРОКОМЕРС – 98“, със седалище и адрес на управление: гр. Хисаря, ул. “В.
Петлешков“ №12, ЕИК *********, да заплати на Държавен фонд “Земеделие”, ЕИК
*********, сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:/п/...................
/Н.Бекиров/