Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна, 08.12.2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ГР.ВАРНА, пети състав в открито съдебно
заседание проведено на девети ноември две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина
Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно
дело № 2230/2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. От Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.118 от Кодекса за
социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба вх. № 14277/27.09.2022г.
на Т.И.Ш., ЕГН:**********,***, против Решение № 2153-03-130 от 29.08.2022г. на
Директора на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен
институт /ТП на НОИ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Разпореждане №
031-00-653-3/15.07.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в
ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж, ал.1, във вр. с чл.54а, ал.1 и
чл.54б, ал.3 от КСО, на Ш. е отпуснато парично обезщетение за безработица /ПОБ/
в размер на 18,00 лева дневно за период от 30.03.2022г. до 29.07.2022г. В
жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на оспореното решение и
потвърденото с него разпореждане поради издаването им в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Твърди се,
че е налице и необоснованост на оспорените административни актове. Наведени са възражения, че административния
орган не е извършил цялостна преценка на обстоятелствата, не са събрани
доказателства и не са били обсъдени трудовите и осигурителните му права и
по-конкретно – прекратяването на договора за управление, считано от 01.12.2021г.
Жалбоподателят счита, че релевантно за прекратяването на осигуряването,
респективно правото на парично обезщетение за безработица е датата, от която е
освободен като управител /01.12.2021г./, а не датата, на която е бил заличен
като управител /30.03.3033г./ на „Метал суровини“ ООД.
По тези съображения е направено искане за отмяна на оспореното
решение на Директора на ТП – Варна на НОИ и потвърденото с него разпореждане.
Ответникът по жалбата – Директорът на ТП – Варна на НОИ,
чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт Л , изразява становище за законосъобразност на
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
Със Заявление вх. № 302 – 0756/03.02.2022г., рег. №
031-00-653/03.02.2022г. /л.27-28 от адм. преписка/ Т.И.Ш. е поискал отпускане
на парично обезщетение за безработица като е декларирал, че правоотношението му
със „Силвър Акаунт Клуб“ ЕООД, ЕИК ****** е прекратено, считано от 01.02.2022г.
по инициатива на работодателя в срока на изпитване /чл.71, ал.1 от Кодекса на
труда/.
Във връзка с подаденото заявление е извършена служебна
проверка при която е установено, че Ш. е вписан като управител на „Метал суровини“
ООД, ЕИК ****** в ТР съгласно протокол от общо събрание на съдружниците от
15.01.2015г. С оглед на това обстоятелство, с Разпореждане №
031-00-653-1/09.03.2022г. на Ръководителя на осигуряването за безработица в ТП –
Варна на НОИ, на осн. чл.54г, ал.4 от КСО, образуваното производство по
подаденото от Ш. заявление е спряно поради извършване на проверки при осигурителите
„Силвър Акаунт Клуб“ ЕООД и „Метал суровини“ ООД. Извършените проверки са
обективирани в Констативен протокол № КП-5-03-01101984/21.03.2022г. /л.19/ и
Констативен протокол № КП-5-03-01154984/28.06.2022г./л.15/
При извършената проверка в съответните справки на
Персонален регистър, касаещи осигурителния стаж и доход на Ш., като работник в „Силвър
Акаунт Клуб“ ЕООД са констатирани следните обстоятелства: Осигурителят е
подавал данни за лицето по чл.5, ал.4 от КСО, за периода от 05.01.2022г. до
31.01.2022г.; за м.01.2022г. лицето фигурира в разплащателната ведомост на
фирмата с 19 работни дни и осигурителен доход – 760.00 лева, което кореспондира
с подадената информация в РОЛ; лицето има регистриран трудов договор с
осигурителя, считано от 05.01.2022г. до 31.01.2022г.; за м.01.2022г.
осигурителят е внесъл дължимите осигурителни вноски за работещите по трудови
правоотношения.
При извършената проверка по разходите на държавното
обществено осигуряване на „Метал суровини“ ООД е констатирано следното:
Съгласно справка от Търговския регистър Т.Ш. е вписан за управител на дружеството
„Метал суровини“ ООД от 29.05.2015г. съгласно протокол на Общото събрание и
актуален дружествен договор от 15.01.2015г.; С дата 30.03.2022г. в Търговския
регистър е заличен като управител Т.Ш.; В регистъра на осигурените лица липсват
данни по чл.5, ал.4 от КСО, като осигурено лице по договор за управление и
контрол за периода 05.2015г. – 03.2022г.; През периода 29.05.2015г. – 30.03.2022г.
– период на управление на дружеството от Ш. е нямало назначени лица по трудово
правоотношение; от справка в Търговския регистър е констатирано, че управителят
е подал Декларации по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството за 2018г. и
2019г., с които удостоверява, че дружеството не е осъществявало дейност по см.
на § 1, т.3 от ДР на Закона за счетоводството. След приключване на проверките било
издадено Разпореждане № 031-00-653-2/29.06.2022г. /л.17/, с което производството
по заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица, подадено от жалбоподателя
било възобновено.
Въз основа на събраните по преписката данни ръководителят
на осигуряването за безработица издал Разпореждане № 031-00-653-3/15.07.2022г.
/л.12/, с което на Ш. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано
от 30.03.2022г. до 29.07.2022г. в размер на 12,00 лева дневно. Последвало е
издаването на ново Разпореждане № 031-00-653-4/15.07.2022г., с което е изменено
първоначално издаденото разпореждане в частта относно размера и периода на
отпуснатото парично обезщетение за безработица, като видно от приложената
справка за изготвяне на разпореждане изменям са определени периоди на плащане и
дневен размер /лв/, както следва: от 30.03.2022г. до 31.03.2022г. – дневен размер
12.00лв.; от 01.04.2022г. до 29.07.2022г. – 18.00лв.
С жалба вх. № 1012-03-425/28.07.2022г. Ш. е оспорил
Разпореждане 031-00-653-3/15.07.2022г. пред Директора на ТП-Варна на НОИ, който
с Решение № 2153-03-130 от 29.08.2022г. отхвърлил жалбата и потвърдил
оспореното разпореждане, излагайки установените в хода на административното производство
обстоятелства и анализ на приложимите правни норми.
При така установените факти, от правна страна съдът
съобрази следното:
Предмет на оспорване по делото е Решение № 2153-03-130
от 29.08.2022г. на Директора на ТП-Варна на НОИ, за което изрично е предвидена
възможност за съдебен контрол, а адресатът на акта е надлежна страна с право и
интерес от обжалване.
Жалбата е подадена в срока по чл.118, ал.1 от КСО и е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Оспореното Решение № 2153-03-130 от 29.08.2022г. е
постановено в производството по обжалване на Разпореждане № 031-00-653-3/15.07.2022г.
на Ръководителя на осигуряването за безработица, с което на жалбоподателя е
отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 30.03.2022г. до
29.07.2022г. в размер на 12,00 лева дневно. Решението е издадено от Директора
на ТП-Варна на НОИ, който е компетентният орган да разгледа жалби за отказ или
неправилно определяне, изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица,
съгласно чл.117, ал.1, т.2, б.“б“ от КСО. Решението е в писмена форма и съдържа
подробни мотиви както от фактическа, така и от правна страна. Съдът не установи
в хода на административното производство при постановяване както на
разпореждане № 031-00-653-3/15.07.2022г., така и на решение № 2153-03-130 от
29.08.2022г. да са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
От доказателствата се установява, че жалбоподателят е
придобил право на парично обезщетение по чл.54а от КСО. Право на парично
обезщетение за безработица съобразно посочената разпоредба имат лицата, за
които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд „Безработица“
най-малко 12 месеца през последните 18 месеца преди прекратяване на
осигуряването и които отговарят едновременно на условията на /т.1-3/: да имат
регистрация като безработни в Агенцията по заетостта, да не са придобили право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за
старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст
в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168 и не упражняват
трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс
или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а,
ал.1 от КТ.
Съгласно чл.54б, ал.3 от КСО, безработните лица, чиито
правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, по
Кодекса на труда, Закона за държавния служител, Закона за отбраната и
въоръжените сили на Република България, Закона за МВР, Закона за държавна
агенция „Разузнаване“, Закона за съдебната власт, или по други закони,
получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4
месеца.
Не е спорно по делото и е видно от приложените
доказателства, че жалбоподателят е бил освободен от „Метал суровини“ ООД като управител, по негова молба от
10.01.2022г. Предвид разпоредбата на чл.141, ал.6 от Търговския закон ТЗ/,
съгласно която освобождаването на управител на търговско дружество, какъвто е и
настоящия случай, има действие от вписването му в Търговския регистър /ТР/,
относно правото на Ш. на парично обезщетение за безработица е уточнена датата
на вписване в ТР, касаеща прекратяването правоотношението на Ш., а именно
30.03.2022г. С оглед установените данни и съобразно посочената по-горе
нормативна уредба, правилно на лицето е признато право на парично обезщетение в
минимален размер за срок 4 месеца на основание чл.54б от КСО, считано от
30.03.2022г., когато е прекратено последното му правоотношение с търговското дружество.
Доводите на жалбоподателя, позоваването му на
прекратяване на договора за управление от 01.12.2021г. поради изтичане на срока
на договора и твърденията относно обстоятелството, че административния орган не
е извършил цялостна и обективна преценка на обстоятелствата, респ. не са събрани
доказателства и не са обсъдени трудовите и осигурителните му права във връзка с
този договор, съдът намира за неоснователни.
Предвид изложеното съдът счита, че решението и
потвърденото с него разпореждане са валидни административни актове, постановени
при спазване на изискванията за форма на акта, без да са допуснати съществени
процесуални нарушения и при правилно прилагане на материалния закон, както и в
съответствие с неговата цел. Жалбата като неоснователна следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора основателно и своевременно
направено се явява искането на процесуалния представител на ответника за
присъждане на направените по делото разноски. Предвид фактическата и правна сложност
на спора, жалбоподателят следва да бъде осъдена да заплати на ТП – Варна на НОИ
разноски в размер на 100 /сто/ лева, съставляващи юрисконсултско
възнаграждение, определено на основание чл.78, ал.8 от ГПК във връзка с чл.37,
ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
По тези съображения и на основание чл.
172, ал.2 от АПК, Административен съд-Варна, пети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.И.Ш., ЕГН:**********,***,
против Решение № 2153-03-130 от 29.08.2022г. на Директора на Териториално поделение
– Варна на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/, с което е отхвърлена
жалбата му срещу Разпореждане № 031-00-653-3/15.07.2022г. на Ръководителя на
осигуряването за безработица в ТП-Варна на НОИ, с което на основание чл.54ж,
ал.1, във вр. с чл.54а, ал.1 и чл.54б, ал.3 от КСО на Ш. е отпуснато парично
обезщетение за безработица /ПОБ/ в размер на 18,00 лева дневно за период от
30.03.2022г. до 29.07.2022г.
ОСЪЖДА Т.И.Ш., ЕГН:**********,***, да
заплати на Териториално поделение – Варна на Националния осигурителен институт сумата
от 100 /сто/ лева, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване на
основание чл.119 от КСО, във вр. с чл.117, ал.1, т.2,б.“б“ от КСО.
Съдия: