РЕШЕНИЕ
№ …………………/07.06.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 състав, в открито заседание, проведено на четиринадесети май две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря Мариана
Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 20933 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на К.А.К. против Ф.Б., с която са предявени
осъдителни искове с правно основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 5000лева, представляваща обезщетение за причинени на последния
неимуществени вреди, от които
в размер на 4000 лева, болки и страдания от телесни увреждания и
сумата от 1000 лева за увреждане
достойнството пред обществото, в резултат на извършено
на 31.05.2019 г. в гр. *, пред магазин „*“, неправомерно деяние от
ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба -19.12.2019 г.
до окончателно изплащане на задължението, както и осъждането му да заплати
сумата от 281,97лева, представляваща
обезщетение за забава плащането на претендираната
главница от датата на деликта 31.05.2019 г. до датата
на исковата молба – 19.12.2019 г.
Ищецът
твърди, че на 31.05.2019 г. в гр. *, пред магазин „*“, находящ
се на бул. „*“, ответникът му нанесъл телелесни увреждания
– оток, кръвонасядане и пълно ожулване по задната
повърхност на левия лакът, оток и кръвонасядане по
десни лакът и кръвонасядане по челото. Твърди се, че
на процесната дата ищецът заедно със съпругата на ответника били на паркинга на
магазина, когато се появил Ф.Б. и започнал да буйства. Ответникът взел
консервена кутия от пазарската количика и я захвърлил
по ищеца, при което същата го ударила по челото. След това взел друга
консервена кутия и нанесъл околко десет удара с нея
по тялото му. Впоследствие ответникът се качил в колата си и се опитал да
блъсне ищеца, но последният успял да се отдръпне. За инцидента подал жалба в
полицията. Счита, че поведението на ответника е продиктувано от ревност. Излага, че след инцидента посетил лекар, при
което били установени гореописаните телесни увреждания. По тези съображения
претендира уважаване на претенциите и присъдане на
разноски.
В открито съдебно
заседание ищецът чрез процесуален представител поддържа предявения иск.
Уточнява, че от общ заявената сума от 5000лв. неимуществени вреди 4000лв. е за
причинените телесни повреди, а 1000лв. са за увреждане на достойнството му пред
обществото. Намира за доказани твърдените вреди и моли за тяхното репариране.
Настоява се, че като представител на
фондация в България е уронен престижа му пред италианската общност. По
тези съображения моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал
писмен отговор, с който оспорва предявения иск по основание и размер.
Настоява, че спрямо ищеца не е извършено престъпление, доколкото с прокурорско
постановление е отказано образувано на досъдебно производство. Не се оспорва
обстоятелството, че на процесната дата е бил пред
магазин *, като твърди, че е отишъл да разговаря със съпругата си във връзка с
раздялата им. Излага, че по време на разговора им се ядосал и ударил една
консервена кутия в земята, но отрича да е удрял ищеца. Оспорва телесните
увреждания да са причинени от ответника. Излага, че страните си разменили
реплики по повод установената от ответника връзка между ищеца и съпругата му,
като отрича да е нанасял удари по главата и тялото на К.К..
Оспорва твърденията му за уронване на честта и достойнството му. По тези
съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.
В съдебно заседание
ответникът чрез процесуален представител оспорва предявените искове и моли за
отхвърлянето им. Настоява, че не е установено авторството на деянието, като
намира, че не са ангажирани доказателства, че посочените в медицинското
удостоверение травми са получени при процесния инцидент на 31.05.2019 г.
Евентуално, навежда че е налице съпричиняване, тъй
като поведението на ищеца е допринесло за уврежданията, доколкото последният не
е напуснал мястото на срещата между тях след конфликта. Подчертава, че не е
налице причинно-следствена връкза между твърдяните увреждания и инцидента, както и че ищецът след твърдяния инцидент е
продължил да води същия начин на живот, както преди него. Моли се за отхвърляне
на исковете и присъждане на разноски. Релевира
възражение срещу искането за присъждане на легализиран превод, поради липса на
връзка с делото.
Настоящият съдебен състав на ВРС
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено следното от
фактическа страна:
Видно от представеното по делото
медицинско удостоверение за съдебномедицинско освидетелстване №*/2019 г. от 31.05.2019 г., издадено
от началника на клиника по съдебна медицина при УМБАЛ „*, при прегледа на К.А. се
установяват увреждания, изразяващи се в: оток, кръвонасядане
и пълно ожулване по задната повърхност на левия лакът, оток и кръвонасядане по десни лакът и кръвонасядане
по челото. Съгласно заключението уврежданията са получени по общия механизъм на
удари със или върху твърди ръбести предмети и добре отговарят да са причинени
по посочения време и механизъм, като са обусловили болка и страдание.
От представеното постановление за
отказ да се образува досъдебно производство от 17.07.2019 г. на РП- Варна, се
установява, че след снети сведения от лицата за Ф.Б. и Калудио
К., в които Б. е посочил, че действително е замерил К. с консерва и му е
съставено полицейско предупреждение, не са събрани данни за извършено
престъпление от общ характер, поради което е отказано да се образува досъдебно
производство.
Представени са по делото сведения от
Ф.Б., в които сочи, че на 31.05.2019 г. е бил на паркинга на магазин „*“ – * заедно с * Б. и К.К., като взел от
количката консерви с домати и замерил К.К. с две
кутии, но не го уличил. Видно от сведенията на * Б. на същата дата Ф. взел една консерва с домати и ударил К. в лицето и по ръцете в
областта на лактите. После започнал да взема продукти
от количката и да цели К. с тях.
Видно от представеното в хода на полицейската преписка
сведение от 02.07.2019 г. от Р.Д., последната на камерите за видеонаблюдение е видяла конфликт между клиенти на паркинга
на магазина, при който единият от мъжете взимал продукти от количката за пазаруване,
бутана от жената и замерял с тях другия мъж. Никой от двамата мъже не си е
разменял удари. Разхвърлял продуктите по паркинга и си тръгнал. С идентично
съдържание са и сведенията на Н.Д. от 04.07.2019 г.
Видно от протокол за полицейско
предупреждение от 05.06.2019 г. Ф.Б. е предупреден на основание чл.65, ал. 2 от ЗМВР да не отправя заплахи за саморазправа и да не нанася телесна повреда на
лицето К.К..
От изготвеното заключение по
допусната комплексна –съдебномедицинска и психологична експертиза, в
медицинската ѝ част се установява,
че от данните по делото са констатирани оток, кръвонасядане по челото в ляво; оток, кръвонасядане
и ожулване по задната повърхност на лакътя на ръката ; оток, кръвонасядане по
лакътя на дясната ръка. Заключено е, че уврежданията са в резултат на удари от действието
на твърди тъпи, а ожулването от твърди тъпи и ръбести предмети и е възможно да се
получат по посочения време и начин, посочен в исковата молба. Съгласно заключението
уврежданията са обусловили чувство на болка и страдание без разстройство на
здравето. Посочено е, че възстановяването на белезите от ожулването и кръвонасядане минават за период от една –две седмици и не
се нуждаят от специално лечение. В съдебно заседание вещо лице-медик уточнява,
че уврежданията могат да отшумят за максимален срок от три седмици, както и че
получените травми са обективен фактор, установени от медицинското лице, което
ги е констатирало при прегледа. Видно от психологичната част на експертизата
има данни за преживян психоемоционален стрес у ищеца,
без данни за депресивни симптоми и тревожност.
От повторната
психологична експертиза се установява, че към датата на изготвяне на
заключението не се наблюдават проблеми по отношение на когнитивните процеси у ищеца,
който е с интелект във високите граници за съответната календарна възраст.
Заключава се, че не се регистрират проблеми, които да му пречат да разбира
свойството и значението на извършеното, както и да дава достоверни обяснения.
Интензитетът на негативните фактори се изразява в снижение на социалното
функциониране, като се наблюдават и нарушения в емоционалната сфера. Спомените
на К.К. за поведението и действията му към момента на
въпросното събитие и периодът след това са реалистични и сравнително детайлни.
Установените при психологичното изследване вътрешна тревожност, склонност към
изолация, изборност на контактите, трудно допускане на останалите до вътрешните
си преживявания, затруднение в емоционалния контакт и намален резонанс са в
подкрепа на изложената теза. Вещото лице заключава, че характерът на случката е
възприет като травмиращ, в резултат на което са настъпили разстройства и/или
промяна в социалното и емоционално функциониране. В съдебно заседание вещото
лице уточнява, че въпросите поставяни на ищеца са свързани с процесното събитие и след това, като не е изследвал за
предходни събития. Уточнява, че трудно биха разграничени ефектите от различни
инциденти, станали в приблизително едно и също време.
В съдебно заседание
на 25.09.2020 г. е извършен оглед на снимков материал, на основание чл. 204 от ГПК, като е установено, че на снимка № 1, /приложена по делото л.86/ се
вижда лице от мъжки пол, на която се вижда червено петно от лявата страна в
челната област;
на снимка № 2 /л.87/
се вижда лице от мъжки пол, като на лявата му ръка в областта на лакътя се
вижда червено-лилаво нараняване с открита рана; на снимка № 3 /л.88/ се вижда лява ръка с открита
зарастваща рана.
По делото са ангажирани гласни
доказателства посредством разпита на свидетелите Р.Т.Д., Н.В.Д. и * Д. * (на ищеца) и * Б. (съпруга на ответника) и * * *, водени от ответника.
Свидетелите Р.Д. и Н.Д. излагат, че
не си спомнят за инцидент, който да се случил на 31.05.2019 г. на паркинга на
магазин *.
Потвърждават това, което са написали пред полицаите, но не помнят обстоятелства
по случая.
От показанията на свидетеля *, се установява, че след инцидента
на паркинга на магазин *, ищецът се върнал видимо разстроен, бил емоционално зле и има рана на
челото и левия лакът на ръката. След инцидента се „затворил“ и спрял да общува
с хора от офиса, избягвал контакти с хора около три седмици, като негови
приятели италианци, които идвали до момента спрели да идват.
От показанията на свидетелката * Б., съпруга на ответника, се установява, че от
26.04.2019 г. същата е имала интимна връзка с * К., който бил неин работодател, за което узнал
съпругът ѝ. Разказва, че на 31.05.2019 г. свидетелката и Ф. били на
паркинга на магазин „*“ след пазаруване, при което дошъл
съпругът ѝ Ф. и започнал да замерва с домати от разстояние от 3-4 метра *, но не го улучил. Събрали покупките
и * до
болницата близо до * – *, към 12-13
часа на обяд, да го прегледат, като на отиване и връщане шофирал К., не му били
изписани лекарства и си бил „добре“. Не била виждала никакви наранявания по К.
и не знае защо са отишли в болницата, не му бил издаван никакъв документ.
Отишли до полицията, след което се прибрали. След инцидента пътували до *, като на К. нищо му нямало и бил в
добро физическо състояние. Излага, че К. не се е чувствал притеснен или
засрамен, като мислел, че Ф. взима наркотици. Продължил да живее нормално,
работел, шофирал, излизал и се срещал с хора. След инцидента К. закупил билети
за пътуване с яхта, но свидетелката отказала да отидат, скарали се и той отишъл
със съпругата си. След отказа ѝ да пътуват със закупени самолетни билети
през август 2019 г. двамата се разделили. При разпита ѝ в полицията дала
само устни показания, като служителката на *, които ги придружила, превеждала по
време на разпита, но не знае дали тя е преводач. Счита, че причината за
нападението от Ф. над К. се дължи на факта,че му е съпруга, а тя е била с него.
От показанията на свидетелката *, се установява, че К. и Ф. се
карали по *. След
инцидента на 31.05.2019 г., за който ѝ споделила *, виждала няколко пъти К., който си
бил добре, шофирал и я водел по магазините с нейното дете, ходили на плаж, на
разходки. Знае, че на паркинга на *, Ф. и К. се карали.
Ф. бил ядосан на К.. Не ѝ е известно някой да се е присмивал на К.,
заради тази караница. Споделя, че не е виждала Ф. и К. след инцидента в *, а през месец юни-юли, доста
по-късно.
Въз основа на така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 84 вр.
чл.86, ал. 1 ЗЗД. В
тази императивна правна норма е залегнал основаният принцип в правото да не се
вреди другиму (neminem laedere).
За основателността на иска по чл. 45 от ЗЗД е
необходимо ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване
наличието на деяние (действие или бездействие), неговата противоправност,
настъпилите вреди по вид и размер, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат. Вината на дееца се предполага до доказване на противното от
последния, по аргумент от чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
С оглед обстоятелството, че е налице влязло в сила
постановление на ВРП за отказ от образуване на досъдебно производство, подлежат
на доказване всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане.
В случая от съвкупния анализ на събраните по делото
писмени и гласни доказателства се установява наличието на противоправно
деяние от страна на ответника, осъществено на 31.05.2019 г. в гр. Варна, на
паркинга на магазин „*“,
изразяващо се в хвърляне на предмети – консерви с домат, спрямо ищеца. Деянието на ответника категорично се
установява еднопосочно от показанията на свидетелите – * Б. и *, които съдът кредитира в
тази част като еднопосочни и вътрешно непротиворечиви, включително и от
представените по делото писмени сведения, дадени от ответника Ф.Б.. Писмените
сведения, дадени в хода на полицейската проверка, съставляват гласни
доказателства в писмен вид, поради което са недопустимо доказателствено
средство, но доколкото съдържат данни за неизгоден за страната факт, могат да
бъдат ценени като извънсъдебно признание за този факт, какъвто е настоящия
случай. Отделно, свидетелите Р.Д. и Н.Д. са депозирали в хода на полицейската
проверка данни за обстоятелствата по случая, които потвърждават в съдебно
заседание пред настоящия съдебен състав, макар да заявяват, че не помнят какво
се е случило с оглед изминалия период от време.
Спорните по делото въпроси са относно това дали така
извършеното от ответника деяние са причинени твърдените увреждания на здравето
и достойнството на ищеца и са претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
болки и страдания от увредата.
По първия спорен въпрос са ангажирани две групи
противоречиви доказателствени средства.
От една страна, ответникът твърди, че хвърлените
предмети по ищеца не са му причинили телесни увреждания, за което обстоятелство
сочат и показанията на свидетелката *. От друга страна, ищецът излага, че от противоправното
деяние му е причинено телесно увреждане, изразяващо се в оток, кръвонасядане и пълно ожулване по задната
повърхност на левия лакът, оток и кръвонасядане по
десни лакът и кръвонасядане по челото, за което е
ангажирал медицинско удостоверение от същата дата и за което сочат показанията
на свидетеля *.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на свидетеля *,
като незаинтересовани, последователни и непротиворечащи на доказателствения
материал, тъй като свидетелката сочи, че е придобила непосредствени впечатления
след инцидента на 31.05.2019 г., а отделно от това понастоящем не е в трудови
правоотношения с ищеца. Еднопосочно от показанията на свидетелката *,
както от представеното медицинско удостоверение се установява, че от инцидента на
ищеца са причинени твърдяните телесни увреждания.
Действително, по отношение на представения снимков материал, на който е
извършен оглед по реда на чл. 204 от ГПК, не може да се установи достоверна
дата на изготвянето му, но констатираните наранявания, съответстват на обективираните в медицинското удостоверение от 31.05.2019
г. Съдът кредитира и заключението по допуснатата комплексна
съдебно-психологична и медицинска експертиза на вещото лице-медик, което намира
за обективно и компетентно дадено и от което се установява, че нанесените
травматични увреждания могат да настъпят по описания от ищеца начин – от твърд,
ръбест предмет. Съдът намира, че тези вреди са настъпили в резултат на удар от
консервена кутия от далечно разстояние – от около 3-4 метра, за което
свидетелстват Б. и *, като твърденията на ищеца за непосредствено
съприкосновение между лицата чрез нанасяне на удари с консервена кутия по
главата за недоказани. Съдът не кредитира показанията на свидетелите * Б. и Янакиева в частта,
че никой от предметите, хвърлени по ищеца не са го улучили. Показанията на
свидетелката Б. съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК като заинтересовани
от изхода на спора, предвид брачната ѝ връзка с ответника, както и
предвид противоречието им с останалия доказателствен
материал. Освен това, същите са вътрешно нелогични в частта, в която
свидетелката разказва, че нито една консерва не е улучила ищца, същият не е
имал абсолютно никакви наранявания и въпреки това са посетили болница и полиция.
Съдът намира, че нанесените увреждания не са от характер да попречат на лицето
да шофира, няма данни същият да е изпаднал в безсъзнание или други
обстоятелства, които да препятстват възможността му за това, поради което и
разказаното от свидетелката * не може да опровергае
извода за претърпени увреждания на здравето. Отделно от това, телесните
увреждания са констатирани от медицинско лице непосредствено след деянието,
поради което показанията на тази свидетелка не могат да бъдат ценени в тази
част. По отношение на показанията на свидетелката *,
съдът намира, че същите не почиват на непосредствени впечатления,
възпроизвеждат изложеното от свидетелката Б., още повече съгласно експертното
заключение на вещото лице-медик тези увреждания отшумяват в рамките на две-три
седмици, а свидетелката споделя, че е виждала ищеца по-късно през юни-юли, а не
в следващите дни.
На следващо място, съдът намира, че от така извършеното неправомерно деяние
от ответника са накърнени честта и достойнството на ищеца. Мястото на извършване на деянието – на
публично място на паркинг на магазин, което е възприето и от служители от видеонаблюдение, както начинът, по който е извършено- чрез
хвърляне на хранителни продукти по ищеца, както и последиците от него,
доколкото е станало достояние до служители на неговия офис, съдът намира, че
засягат неимуществената сфера на ищеца. Не следва да се кредитират показанията
на свидетелите Б. и *, че ищецът не се е срамувал от станалото и никой
не е узнал за случилото се, доколкото свидетелката Кирилова сочи, че е узнала
за инцидента и последният се отразил негативно, тъй като „изглеждал емоционално
много зле“, след инцидента е бил „видимо разстроен“.
С оглед изложеното и от съвкупния анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства съдът намира претенцията за заплащане на неимуществени
вреди, изразяващи се в болки и страдания за основателна.
Съгласно трайната съдебна практика неимуществените вреди, кумулирани от няколко последователни деяния, свързани
помежду си, подлежат на глобално обезщетяване, като ищецът не е длъжен да
разграничи какво обезщетение претендира за вредите, причинени с всяко от
отделните деяния. Такова разграничаване в повечето хипотези практически е
невъзможно да бъде извършено, тъй като всяко от деянията само по себе си може
да не е от естество да предизвика сериозни негативни последици, но кумулираният ефект от тях да има много по-голямо отражение
в емоционалната и психическа сфера на пострадалото лице. Ищецът може да поясни
в исковата си молба как оценява вредите от всяко от деянията, но това не е
условие за нейната редовност. Съдът
намира, че въпреки направеното уточнение в съдебно заседание каква сума се
претендира за телесните увреждания и каква за уронване на достойнството, такова
разграничение не следва да се разглежда самостоятелно, доколкото вредите
произтичат от едно деяние, при едни и същи обстоятелства, причинени от
ответната страна. Ето защо и същите следва да се разгледат общо.
Размерът на
обезщетението на неимуществените вреди е ограничен от законодателя единствено
от критерия на справедливостта – чл. 52 от ЗЗД. Съгласно задължителните за
съдилищата указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени с ППВС №
4/1968 год. определянето на размера на паричното обезщетение за неимуществени
вреди следва да се извърши след отчитане на характера на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата при които е извършено, допълнително
влошаване на здравето, морални страдания, възраст и др.
За обосноваване размера
на претенцията за заплащане на неимуществени вреди са ангажирани гласни
доказателства, съдебномедицинска и две
съдебно психологични експертизи. Установи се от допуснатата съдебномедицинска
експертиза, която съдът кредитира изцяло, че травматичните увреждания са обусловили
чувство на болка и страдание без разстройство на здравето. От приетите по
делото съдено-психологични експертизи, като съдът кредитира заключението по
повторната такава, като обективно и компетентно дадено, се установи, че при изследването е
констатирана вътрешна тревожност, склонност към изолация, изборност на
контактите, трудно допускане на останалите до вътрешните си преживявания,
затруднение в емоционалния контакт и намален резонанс са в подкрепа на
изложената теза. Вещото лице заключава, че характерът на случката е възприет
като травмиращ, в резултат на което са настъпили разстройства и/или промяна в
социалното и емоционално функциониране, като спомените от събитието са
реалистични. Несъмнено настъпилото увреждане е създало неприятни
усещания от здравословно и емоционално естество, причинило е неудобства в личен
и професионален план. От ангажираните доказателства категорично се установява,
че непосредствено след инцидента ищецът е бил травматизиран и емоционално
нестабилен.
От друга страна, не се установиха негативни вреди,
надхвърлящи значително обичайните такива за този вид увреждане, които да
обосновават и заплащане на обезщетение в претендирания
от ищеца размер. Съобразно експертното заключение
възстановяването на белезите от ожулването и кръвонасядане
минават за период от една –две, до три седмици, и не се нуждаят от специално
лечение. Съдът кредитира показанията на свидетелите *, в частта, в която същите сочат, че ищецът след
инцидента е имал нормален ритъм на живот и продължил да се среща с хора.
Показанията на свидетелката Кирилова в тази насока (че ищецът е преустановил
контактите си с други лица в период от поне три седмици) останаха изолирани,
поради което не следва да се кредитират в тази част. Дори да се приеме, че в
някакъв период, предвид наличните увреждания ищецът да е ограничил срещите си,
това не е продължило в период повече от три седмици, с оглед показанията на
свидетелката Янакиева, която споделя, че ходили заедно да пазаруват и ищецът
пътувал в чужбина.
При съвкупната преценка на изложените факти и при отчитане на
средното ниво на икономическото благосъстояние на правните субекти в страната към
момента на настъпване на увреждането налага извода, че справедливият размер на
паричното обезщетение за установените неимуществени вреди възлиза на сумата от 1500
лева. Съдът намира, че тази сума би репарирала изживените от ищеца негативни
емоции и съответства на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, поради
което искът следва да бъде уважен до този размер, а за разликата до пълния
претендиран размер от 5000лв. следва да се отхвърли. Дори да не се възприемат
горните мотиви относно липсата на необходимост от разграничаване на вредите,
съдът намира, че на 1000 лв. следва да се остойностят
причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от увреждане на здравето
и 500лв. – за уронване на достойнството на ищеца, но както се коментира по
–горе същите следва да се присъдят в общ размер.
За пълнота следва да
се посочи, че възражение за съпричиняване не е релевирано своевременно, поради което заявеното такова в
устните състезания в съдено заседание, не следва да се обсъжда. В отговора на исковата молба липсват наведени
фактически твърдения за съпричиняване, като с
изтичане на срока по чл. 131 от ГПК възможността за релевирането
му се преклудира. Дори да се приеме обратното, същото
би било и неоснователно, поради недоказан принос на пострадалото лице. Релевантен за съпричиняване на
вредата от страна на увредения е само онзи конкретно установен принос на
последния, без който не би се стигнало, наред с проявеното от виновния за
непозволеното увреждане, неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради
това не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато
не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а
само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина
за произлезлите вреди (в този смисъл решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ
т.о. по т.д. № 762/2010 г.). В случая не се установява с поведението си ищецът
да е причинил увреждането на здравето си, респективно да е допринесъл за това.
С оглед изложеното
за основателно се преценява искането за присъждане на законната лихва от датата
на непозволеното увреждане – 31.05.2019 г. до датата на исковата молба, т.е. до деня преди деня на
исковата молба – 19.12.2019 г., която изчислена с лихвен калкулатор възлиза на
сумата от 84,17 лева, на основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД. Основателно е искането за присъждане на
законната лихва от датата на исковата молба 19-12.2019 г. до окончателното
плащане. За разликата до претендирания размер от
281,97лв. акцесорната претенция следва да бъде
отхвърлена.
С
оглед изхода на делото, направеното искане за присъждане на разноски и
надлежното удостоверяване на сторени такива - доказателства за заплатена
държавна такса от 214,78 лв., 327,60лв. за превод на книжа, заплатен депозит за
СМПЕ от 300 лв., 580 лв. за адвокатско възнаграждение, на ищеца се следват
разноски съобразно уважената част от иска в общ размер на 426,60лв. (1422,38х1584,17/5281,97), на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не следва да
се присъждат разходи за превод, доколкото този разход е сторен във връзка с
воденото между страните производство и следва да бъде включен в подлежащите на рапариране разноски. В същите обаче не следв
ада бъде включвана сумата от 60 лв. за внесен депозит за свидетелите, тъй като
такъв не е изплатен на свидетелите, поради което не съставлява сторен разход от
ищеца. Още повече, сумата подлежи на връщане на страната при поискване, поради
което не следва да се възлага в тежест на ответника. .
Ответникът
е претендирал разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид
представените доказателства за реално извършени такива за СПЕ и адвокатско
възнаграждение, съобразно отхвърлената част от исковете възлизат в размер на 546,06лева (780х3697,80/5281,97).
Мотивиран от изложеното, Варненският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ф.Б., гражданин
на *, роден на *** г., ЛНЧ **********, с адрес *** *, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.К., гражданин на *, ЛНЧ **********, с адрес
***-р Г. * сумата от 1500лева /хиляда и петстотин лева/, представляваща обезщетение за
причинени на последния неимуществени вреди, от които в размер на 1000 лева, болки и страдания от телесни увреждания и сумата от 500лева за увреждане достойнството пред
обществото, в резултат на извършено на 31.05.2019 г. в
гр. *, пред магазин „*“, находящ се на
бул. „*“, неправомерно деяние от ответника, ведно със законната лихва от датата на исковата молба – 19.12.2019 г. до окончателно изплащане
на задължението, както и сумата от 84,17
лева /осемдесет и четири лева и седемнадесет стотинки/, представляваща
обезщетение за забава плащането на претендираната
главница от датата на деликта 31.05.2019 г. до датата
на исковата молба – 18.12.2019 г., на основание
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 84 вр. 86, ал. 1 ЗЗД, като
ОТХВЪЛЯ иска за разликата до претендираната сума
от 5000 лева /пет хиляди лева/, представляваща главница за неимуществени
вреди, от които в размер на 4000 лева, болки и страдания от
телесни увреждания и сумата от 1000
лева за увреждане достойнството пред обществото; и за разликата
до претендираната сума от 281,97лева /двеста осемдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки/, обезщетение
за забава плащането на претендираната главница от
датата на деликта 31.05.2019 г. до датата на исковата
молба – 19.12.2019 г.
ОСЪЖДА Ф.Б., гражданин
на *, роден на *** г., ЛНЧ **********, с адрес *** *, ДА ЗАПЛАТИ на К.А.К., гражданин на *, ЛНЧ **********, с адрес
***-р Г. *,
сумата от 426,60лв. /четиристотин
двадесет и шест лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторени по делото
разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК.
ОСЪЖДА К.А.К.,
гражданин на *, ЛНЧ **********, с адрес ***-р Г. *, да заплати на
Ф.Б., гражданин на *, роден на *** г., ЛНЧ **********
с адрес *** И*сумата от 546,06лева /петстотин четиридесет и шест лева и шест стотинки/, представляваща сторени
по делото разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Присъдената сума може да бъде заплатена по посочената
от ищеца банкова сметка: ***, при „Първа инвестиционна банка“ АД с
титуляр К.А.К..
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :