Решение по дело №910/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК , във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Делото е образувано по касационната жалба на Т. П. Ф. [ЕГН] от [населено място], [улица], *** против Решение № 222/ 19.02.2024 г., постановено по НАХД № 4648/ 2023 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърден Ел. фиш серия К № 6717061 на ОД на МВР – Варна, с който на касатора е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2 от ЗДвП за извършена нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП.

В жалбата не е посочено конкретно касационно основание за оспорване. При тълкуване се извежда – нарушение на материалния закон и необоснованост на постановения съдебен акт.

Ответникът по касационната жалба – ОД на МВР – Варна, редовно призован не изпраща представител. От гл. юрк. К. Л.-А. процесуален представител, са депозирани писмени бележки с. д. № 8533/ 13.06.2024 г., в които оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на ВРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрк. възнаграждение.

Представителят на контролиращата страна – Варненска окръжна прокуратура, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и пледира решението да бъде оставено в сила.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционния съд е потвърдил Ел. фиш серия К № 6717061 на ОД на МВР – Варна, с който на касатора е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 50 лв. на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.2, т. 2 от ЗДвП.

За да потвърди обжалваното пред него НП въззивният съд е установил от фактическа страна, че е съставен ел. фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 67170661, издаден от ОД на МВР Варна, с който на касатора за допуснато нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева. Същия е издаден затова, че на 23.11.2022 год. в 15:48 часа по ГП -9 от [населено място] от к.к. „Златни пясъци“ „Златни пясъци“ в посока [населено място], до хотел „М. Резиденс“ е извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо средство ARH CAM S1 № 120ссd1, като при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак В-26 е установена скорост на движение на посоченото МПС – 75 км/ч и превишението е 15 км/ч.

От правна страна въвззивният съд е приел, че Ел.фиш е обжалван по реда на чл.59 от ЗАНН вр. с чл.189, ал.8 от ЗДвП в законово установения 14-дневен срок. При извършената служебна проверка за законосъобразност, преценявайки и възраженията на касатора, съдът не е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаване на Ел. фиш, регламентирана в чл.189,ал.4 от ЗДвП. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, в редакцията, относима към датата на процесното деяние / ДВ, бр. 10 от 2011 г., изм., бр. 19 от 2015 г., бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017 г./, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Ел. фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на ел. фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

Според текста на §6, т.65 от ДР на ЗДвП «автоматизирани технически средства и системи» са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Използването на заснемащи технически средства е позволено (чл.165, ал.2, т.7 от ЗДвП), тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност (изключващо намесата на субективен фактор). На базата на ТР №1 от 26.02.2014г. на ОСК на ВАС е приета нова ал.3 на чл.165 от ЗДвП, с която на Министъра на вътрешните работи е вменено задължение да приеме наредба за реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, в резултат на която е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. на МВР (обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г изм. и доп., бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018 г.), с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи (АТСС) за контрол на правилата за движение по пътищата.

От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на ел. фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол. Видно от приложението към Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 на БИМ е, че се касае за преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1, с каквато съгласно чл.189,ал.4 от ЗДвП може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Приетия Протокол от проверка № 27-СГ-ИСИС/13.04.2022 год. на БИМ удостоверява, че АТСС, с която е установено и заснето нарушението на датата, визирана в ел. фиш е била технически изправна и годна да бъде използване за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189,ал.4 от ЗДвП, чл.4 и чл.5 от Наредба № 8121з -532/12.05.2015 год. за условията и реда за използване на технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Използването на АТСС на съответното място на контрол е удостоверено с протокол (приложение към чл.10, ал.1 от наредбата), съставен и подписан от обслужващия го полицейски служител, в който изчерпателно са изброени посочените релевантни обстоятелства – идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, въведения за него скоростен режим, режим на място и броя на установените нарушения. Записите в съдържанието ми, отнесени към съдържанието на процесния фиш, дават основание на съда да приеме, че протокола е относим към описаното в него нарушение. От приложените по делото доказателства се установява годността на техническото средство, с което е измерена скоростта на управляваното от касатора МПС. Превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението е установено по несъмнен начин, като относимо доказателство в тази насока се явява приетата снимка., в която са означени дата и час, локация - снимка №120CCD1/0096282, GPS № 43.223300 27.984500, дата за запис 2022-11-23, разрешена скорост, скорост на движение на заснетото МПС. Направения запис на нарушението и снимковото му визуализиране е доказателствено средство по чл.189,ал.15 от ЗДвП за установяване на нарушението, за което е издаден ел. фиш.

Не се спори по делото, че собственик на МПС лек автомобил *** с рег. № [рег. номер] е касатора Т. Ф. от [населено място]. Последната в законоустановения срок от получаване на обжалвания електронен фиш не е представила в ОД МВР Варна, сектор ПП писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и в този смисъл не е упражнила предоставеното и право, предвидено в нормата на чл.189,ал.5 от ЗДвП.

Видно от приложена към делото схема на пътен участък – ГП I -9 от к.к. „Златни пясъци“ в посока [населено място], представен от Община Варна, дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване , е че в участъка, в които е заснет касатора Ф. е имало валидно въведено ограничение на скоростта по установения ред със знак В-26(60) и е следвало да бъде съобразен от водача на автомобила, за който е съставен процесния ел. фиш. Поради тези съображения се явяват неоснователни доводите за липса на поставен на мястото на нарушението пътен знак В-26. По силата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП за превишаване на разрешената скорост извън населено място от 11 до 20 km/h , водачът се наказва с глоба 50 лв.. Размерът на административното наказание за този вид нарушение е фиксиран и АНО изцяло се е съобразил с него, поради което съдът е приел, че е правилно определен и индивидуализиран в конкретния случай. Не са налице предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на разрешената скорост, ограничена с пътен знак, следователно обществената опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, който не позволява на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.

Настоящата съдебна инстанция намира постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен. Съдебният състав напълно споделя доводите на първоинстанциония съд, изложени по потвърждаване на процесното НП. Подадената касационна жалба е идентична с тази пред въззивния съд, като последният е отговорил подробно и обстойно на поставените въпроси, наведени и пред настоящата съдебна инстанция.

Настоящият съдебен състав намира, че въззивният съд правилно е приложил материалния закон. Правните изводи на съда кореспондират с доказателствения материал по делото. Касационната инстанция споделя напълно изводите на въззивния съд относно правилното установяване и безспорната доказаност на извършеното от касатора административно нарушение превишение с 15 км/ч на законова установената скорост на движение в извън населено място, установена с пътен знак В-26 от 60 км/ч.

Административно-наказващият орган е квалифицирал нарушението по чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Разпоредбата на чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП предвижда за превишаване от 11 до 20 km/h - глоба от 50 лв.

Не е допуснато нарушение на материалния закон, касационно основание за оспорване на въззивното решение по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Напълно ясно е, че нарушението е осъществено при условията на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, т. е. превишена е сигнализирана с пътен знак скорост, която е различна от максимално допустимите по ал. 1 скорости, въведени със законовата разпоредба за населено и извън населено място и съобразно категорията на МПС. Връзката на чл. 21, ал. 2 с ал. 1 е именно в тази отлика – начина на въвеждане на максимално допустимата скорост и самите стойности на същата.

По делото е приложена схема на пътен участък – ГП I -9 от к.к. „Златни пясъци“ в посока [населено място], представен от Община Варна, дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване , от която става ясно, че в участъка, в които е заснет касатора Ф. е имало валидно въведено ограничение на скоростта по установения ред със знак В-26 (за ограничения на максималната скорост на движения на 60 км/ч) и е следвало да бъде съобразен от водача на автомобила. Поради тези съображения се явяват неоснователни доводите за липса на поставен на мястото на нарушението пътен знак В-26, както е посочил и въззивния съд в оспорения съдебен акт.

С оглед на всички изложени съображения съдът намира, че обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона, следва да бъде оставено в сила.

При изхода на спора е основателно възражението за присъждане на разноски на процесуалния представител на АНО в размер на 80 лв. на основание чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН.

Воден от горното и на основание чл. 27е от НЗПП във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 63д, ал. 4, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 222/ 19.02.2024 г., постановено по НАХД № 20233110204648/ 2023 г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА Т. П. Ф. [ЕГН] от [населено място], [улица], **** да заплати на ОД на МВР – Варна направените по делото разноски в размер на 80 лв. за юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.