№ 245
гр. Благоевград, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Г. М. Симеонова
при участието на секретаря Илина В. Георгиева
като разгледа докладваното от Г. М. Симеонова Административно
наказателно дело № 20251210200504 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С. И., роден на ********** г. в *** против Наказателно
постановление № 5406а-58/24.09.2024 г., издадено от началника на ГПУ- Благоевград
към РДГП - Кюстендил, с което на жалбоподателя на основание чл.48, ал.3, вр. ал.1, т.3
ЗЧРБ е наложено административно наказание "глоба" в размер на 6000.00лв. /шест
хиляди лева/ за нарушение на чл.34 от същия закон.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление, както и че същото е издадено при допуснати нарушения
на процесуалните правила. В тази връзка се навежда несъответствие между
описанието на деянието в НП и правната квалификация на нарушението. Твърди се
неясно и непълно описание на санкционираното нарушение, включително и по
отношение на времето на неговото извършване.
По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното
наказателно постановление и алтернативно такова за намаляване размера на
наложената глоба.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се
представлява от процесуален представител. Представено е писмено становище, с което
се поддържа подадената жалба и се претендира присъждане на адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща представител и не изразява
становище по основателността на жалбата.
Съдът, след като служебно провери обжалваното наказателно постановление,
доводите на страните и събраните по делото доказателства приема за установено
от фактическа страна следното:
На 22.08.2024 г. жалбоподателят С. И. се явил на ГКПП „Станке Лисичково“ за
излизане от Р България. След като представил паспорта си, свидетелката Г. А. –
1
служител на КГПП“Станке Лисичково“, установила, че в паспорта му има положени
печати тип „Шенген“, поради което направила справка в информационните фондове на
МВР за пътувания на жалбоподателя и се усъмнила, че И. е пресрочил разрешения 90
дневен престой в рамките на 180 дни. А. уведомила свидетелката В. С. - командир на
отделение на ГКПП „Станке Лисичково“ за извършване на допълнителна проверка.
С. направила справка за пътуванията на И. и анализ на положените гранични
печати в издадения му паспорт и констатирала, че общият реализиран престоя на И. в
Шенгенското пространство е 99 дни, като по този начин е надвишил с 9 дни
разрешения му 90 дневен престой в рамките на 180 дни в Шенгенското пространство.
При така установеното от извършените справки, С. приела, че И. е извършил
нарушение на чл.34 ЗЧРБ и на 22.08.2024 г. в присъствието на А. и жалбоподателя,
съставила срещу последния АУАН с бл. №173683.
На същата дата актът е връчен на жалбоподателя, който го подписал без да
обективира възражения в него. Такива не са постъпили и в предвидения с чл.44, ал.1
ЗАНН.
Посочените фактически обстоятелства се установяват въз основа на събраните по
делото доказателствени материали: гласните доказателства, съдържащи се в
показанията на свидетелите А. и С. и приобщените по надлежния процесуален ред на
чл. 283 НПК писмени доказателства: писмо от ГПУ Благоевград регистрационен №
540600-202/09.04.2025 г. с приложение пълномощно; АУАН № 5406а[1]44/04.09.2024 г.;
докладна записка регистрационен № 5406р-4499/22.08.2024г., ксерокопие на паспорт с
положени печати; справка за пътуване на лице - чужд гражданин, съобщение №
3608/25.09.2024 г., писмо на ГПУ Благоевград, НП № 5406а-37/29.09.2022 г., АУАН
№5406а[1]33/05.09.2022г., писмо на ГПУ Благоевград, копие на паспорт и копие на
вносна бележка; съобщение № 1322/02.05.2023 г., съобщение, НП № 5406а-
24/19.09.2023 г., АУАН № 20/08.09.2023 г., съобщение № 3328/20.09.2023 г., съобщение
до Началник ГКПП Ст. Лисичково от Началник ГПУ - Благоевград; вносна бележка от
21.12.2023 г., вносна бележка от 21.12.2023 г., съобщение № 477/01.02.2024 г., копие на
паспорт.
При установяване на фактическата обстановка съдът се довери на показанията на
свидетелите С. и А., като отчете незаинтересоваността им от изхода на делото,
последователността и непротиворечивостта на показанията им и съответствието им с
доказателствената съвкупност по делото.
Показанията на двете свидетелки притежават висока доказателствена стойност,
основана на възпроизвеждането на непосредствените им възприятия за относими към
предмета на делото обстоятелства.
От показанията на полицейските служители съдът установи датата на явяване на
жалбоподателя на ГКПП „Станке Лисичково“ за излизане от страната, направените
справки и установените от тях резултати.
Писмените документи, доколкото са относими към предмета на делото и
изясняват същото, съдебният състав кредитира изцяло и основа фактическите си
изводи и въз основа на тях, като същите са приобщени по надлежния процесуален ред.
Справката от АИС „Граничен контрол“ съдържа данни за датите на влизане и
излизане на И. на територията на Р България, а от приложените копия на паспорта на
жалбоподателя се установяват положени гранични печати, съдържащи данни за
влизане и излизане на територията на държави от Шенгенското пространство.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна следното:
2
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на предвидения с чл.59,
ал.2 ЗАНН преклузивен срок (НП е връчено на 01.04.2025 г., а жалбата е от 09.04.2025
г.), и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административно-наказателен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна, по следните съображенията:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е
инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването на цялостна проверка
относно правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и
наказателното постановление са издадени от компетентни органи - АУАН е съставен от
полицейски орган, упълномощен на основание чл. 53, ал.1 ЗЧРБ със заповед № 8121з-
378/06.04.2020 г. на Министъра на вътрешните работи, а атакуваното НП е издадено от
орган, надлежно упълномощен на основание чл.53, ал.2 ЗЧРБ с II т. 12 от същата
заповед.
Съставеният АУАН и издаденото НП са в предвидената от закона писмена форма,
като е спазена и законоворегламентираната процедура по тяхното връчване.
В случая обаче в административнонаказателното производство са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото на
защита на наказаното лице.
Съставянето на акт за извършеното административно нарушение е основополагащ
елемент на всяко административно производство, от което зависи в голяма степен
ефективността на последващата юрисдикционно-наказателна дейност на
административнонаказващия орган. Чрез съставения акт се сезира оторизираният
административнонаказващ орган със съответния административнонаказателен спор и
се иска от него да се произнесе по същия, като се внася твърдение, че е налице
извършено административно нарушение от определен вид. Абсолютно задължително е
в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното
постановление, вмененото нарушение да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо,
като съдържа всички обективни и субективни признаци на посочената като нарушена
норма от съответния нормативен акт. Наличието на пълно описание на нарушението е
основна гаранция за осъществяване на адекватна на административното обвинение
право на защита.
Законосъобразността на съставения и АУАН и издаденото НП е обусловена от
спазване на императивните разпоредби, уреждащи съдържанието им – съответно чл.42
и чл.57 ЗАНН.
В конкретния случай АУАН и НП не отговарят на въведените с цитираните
разпоредби изисквания, доколкото описанието на приетото за извършено от страна на
жалбоподателя нарушение, включително датата на нарушението, респ.
обстоятелствата, при които то е извършено, не са формулирани изчерпателно и ясно в
достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на обвинителната теза
и адекватното упражняване на реципрочното й право на защита на лицето, на което се
ангажира административнонаказателна отговорност.
Чрез избрания от актосъставителя и наказващия орган начин за описание на
вмененото на жалбоподателя нарушение не става ясно кога /дата или период от време/
е извършено нарушението.
Предвид характера на нарушението, а именно осъществено чрез бездействие -
неизпълнение на регламентираното в закона задължение в рамките на определения за
това срок, същото следва да се счита за извършено в деня, следващ изтичането на
3
регламентирания със съответния нормативен акт срок. Ето защо при нарушение,
извършено чрез бездействие коректното определяне и посочване на дата на
извършеното нарушение е с основно значение, което не е сторено в настоящия случай.
Съгласно посочената за нарушена от жалбоподателя разпоредба на чл. 34 ЗЧРБ
всеки чужденец е длъжен да напусне страната до изтичане на разрешения срок на
пребиваване, като при неизпълнението на това задължение със санкционната
разпоредба на чл.48, ал.1, т.3 от същия закон е предвидена глоба от 500 до 5000 лева за
чужденец, който е останал в страната след изтичането на срока за пребиваване.
С чл. 6 на Регламент 399/2016 на Европейски парламент и на Съвета са
предвидени условия за влизане на граждани на трети страни при планиран престой на
територията на държавите членки с продължителност не повече от 90 дни в рамките на
всеки 180-дневен период, при което се отчита 180-дневният период, предшестващ
всеки ден от престоя, за влизането на гражданите на трети страни.
В случая в АУАН и НП е посочено, че конкретният период, в който
жалбоподателят е имал право да пребивава на територията на Шенгенското
пространство е от 25.02.2024 г. до 22.08.2024 г., но не става ясно как е определен този
период, като е недопустимо това обстоятелство да бъде извеждано по тълкувателен
път. Не са описани и съответните периоди от време и на територията на кои държави
от Шенгенското пространство е пребивавал жалбоподателят, което от една страна ще
позволи организиране на правото му на защита, а от друга възможността за
произнасяне на съда по очертания от наказващия орган предмет на делото.
Липсата на описание в АУАН и НП на всички съставомерни признаци, изпълващи
приложения административнонаказателен състав обуславя извод за допуснати
съществени процесуални нарушение при провеждане на
административнонаказателното производство, засягащи с висок интензитет правото на
защита на наказаното лице, обосноваващи незаконосъобразност на обжалвания
административен акт и налагащи неговата отмяна.
При този изход на делото, право на присъждане на разноските за производството
се поражда само за жалбоподателя. Претендира се присъждане на разноски в общ
размер на 900,00 лева, представляващо заплатено в съдебното производство
адвокатско възнаграждение, които поради липса на релевирано възражение за
прекомерност, следва да бъдат присъдени изцяло в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 3, т.2 ЗАНН, Районен съд- Благоевград,
НО, 7-ми състав.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 5406а-58/24.09.2024 г., издадено от
началника на ГПУ- Благоевград към РДГП - Кюстендил, с което на С. И., роден на
********** г. в *** на основание чл.48, ал.3, вр. ал.1, т.3 ЗЧРБ е наложено
административно наказание "глоба" в размер на 6000.00лв. /шест хиляди лева/ за
нарушение на чл.34 от същия закон.
ОСЪЖДА на основание чл.63д, ал.1 ЗАНН РДГП - Кюстендил ДА ЗАПЛАТИ на
С. И., роден на ********** г. в *** сума в размер 900,00 лева (деветстотин лева)
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за производството пред РС-
Благоевград.
4
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава XII от АПК пред
Административен съд - Благоевград, в 14-дневен срок от получаване на съобщението
от страните.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
5